The Thailand Race с домосед

[домосед]

Ама на румънски го няма изписано, нали!

(забелязано по тайландските фериботи)

 

[домосед]

Селфитата излязоха!

 

Първа серия:

 

На туктук в Банкок

 

 

Някъде около ул. Као Сан

 

 

На реката

 

 

Първи масаж на петите

 

 

На летище BKK (това е фотобомба, разбира се)

 

 

На летище TDX с румънците

 

 

На ферибот за Ко Чанг

 

[pamela]

Готини сте! Успех!

[домосед]

Втора серия:

 

Пазаруването на плодове е една от задачите. Отчитаме банани, диня, манго, кокосов орех, ананас, лонган, драконов плод и поне един неразпознат

 

 

 

Масажът също е задължителен

 

 

Както и изборът на жива риба за вечеря

 

 

 

 

 

 

Рибата ни беше представена като специална thai fish, специално уловена от собственика на рибарския ресторант в един екземпляр. Печена минмално подправена.

Поуката е, че не е необходимо рибата да е жива нито да е готвена на рибарски кей в Банг Бао. Прясно умрялата баракуда в бакпакерското ресторантче на Lonely Beach не отстъпваше по нищо, даже напротив

[домосед]

Трета серия:

 

На Димитровден изпълнихме две важни и отговорни задачи, свързани с имена. Първо, научихме се да си ги пишем на тайландица. По-сложна е от грузиницата и арменицата и не проявявам интерес към пълно ограмотяване. Но името ми случаен човек от улицата успя да го разчете. Успех!

 

 

 

После намерихме в китайския храм фаянсови люспи на бъдещ дракон и си писахме имената на гърба им да се вградят в дракона за късмет. На азбука по личен избор.

 

 

 

Следваха срещи и приключения сред природата

 

Спънати със стомана слонове

 

 

Джунгла, непроникваема и с класически ландровер

 

 

Буйни планински реки за прекосяване

 

 

Водопади

 

 

[домосед]

Четвърта серия

 

Малкия водопад ни го подсказа руският поп

 

 

 

А на най-големия се застигнахме с румънците. Но само Кабрал посмя да се потопи

 

 

 

Консумирахме плодове

 

 

Преследвахме за снимка будистки котки и кучета

 

 

Спасявахме се на стоп на карго мотоциклет под порой от котки и кучета (английски народен идиом)

 

 

А на сутринта: слънчице, моренце, островчета, ухилени спасители, причесани на кукуригу

 

 

На тоя и още няколко като него работата им е да водят за ръчичка на шнорхелуване екипирани със спасителна жилетка туристи, които са декларирали, че не могат да плуват

 

 

 

Ужас! Пак са докарали от двуногите. Беж да ни няма!

 

Редактирано 30 октомври, 2016 от домосед

[домосед]

Пета серия:

 

Участваме в шиенето на шапки от някакви листа

 

 

И после позираме като колонизатори на провинция със значимо виетнамско католическо присъствие (много от тях бежанци от Южен Виетнам след загубата на войната)

 

 

Откриваме чародйната ступа

 

 

Но нещо не я омилостивяваме, защото във вира под нея ми атакуват носа стотици коварни риби

 

 

 

Изплувал под водопада си правя още едно-две селфита с други оцелели

 

 

 

А после и с абитуриентка

 

 

Деница през това време плува в басейн с делфини, но не и разрешават да си носи селфи пръчката на гопрото

 

Обратно в град Чантабури ни посреща това Urban Creature

 

Редактирано 31 октомври, 2016 от домосед

[bulpa]

Този, последния, ако не хапе много, ми го донесе

[desislavna]

Успех във финалния ден!

[Добри]

Чудесен тандем! Много симпатизирам и двама ви! През цялото време като ви гледам се сещам за Songs of Innocence and of Experience Showing the Two Contrary States of the Human Soul, на колегата Уилям Блейк. Което, нека чукча читатель НЕ възприема буквално, тъй като очевидно у нежната половина има опит, а у печений домосед все още не е изчезнало всичко невинно... 

[AlexandraKo]

Аз ли нещо не съм разбрала Какво стана със състезанието? Вече бихме ли ги румънците?

[домосед]

Аз ли нещо не съм разбрала Какво стана със състезанието? Вече бихме ли ги румънците?

 

Съспенсът продължава. Съдебните заседатели заседават и са обещали да излязат с присъда на 5-ти ноември.

 

Отборите ще се оценяват по това колко от задачите са изпълнили според постингите им на официалния сайт на турнира.

 

Задачи

 

Румъния

 

България

 

Публиката е добра дошла да направи свои преценки междувременно. 

Извиняваме се, че нашите постинги са на английски вместо на български, но ... една от причините за това беше да бъдат разбираеми и за журито. 

Ако превъртите нашата страница надолу до времева отметка 25.10.2016 00:00:00, ще намерите сух систематизиран отчет по задачи.

Останалите отметки с дата и време са горе-долу точни.

[домосед]

Откритие на деня: на румънски цинцари са комари!

 

("И вторият отбор е пристигнал", помисли си Щирлиц)

 

И още: Румънците имат "да" и "да, да, да" в смисъл на "да", но нямат "да, да" в смисъл на "не".

[гост]

  Вече бихме ли ги румънците?

Да, да! (в смисъл на "не").

 

Не знам критериите на журито, но според мен румънците бяха доста по-лъчезарни, съдейки от снимковия материал, и, най-важното, пишеха на румънски, а не на английски. "Половинката" на домосед никаква я нямаше като присъствие. (пак съдейки по снимковия материал).

[captain_oveur]

Ахаа - помисли си Щирлиц, - румънци!

[П.Кръстев]

Няма как да им оспорим решението на журито. Ако се опитам да си представя, че не съм пристрастен и аз бих избрал Румънците - снимките им са доста по-добри и като че ли имат по-добро присъствие. Няма значение, че не им разбирам нищо от написаното...

 

"Продължаваме напред" както се казва 

[домосед]

Българският отбор гордо рапортува, че е постигнал почетното второ място в тайландската надпревара
За съжаление нашите партньори от Румъния не успяха да постигнат нищо по-добро от предпоследно място.

Пожелаваме им успех следващия път!

[домосед]

Конкретно резултатът е 530 на 470 точки за Румъния.

 

Разполагаме с протоколите на журито. Предполагам, че ще ги качат и на сайта. Ако съумеят, защото достъпността и оперативността на сайта беше едно от необявените препятствия.

Класирането не е по лъчезарност на участниците, а по изпълнени задачи, точно както са зададени в условията на турнира и както са отчетени със снимки и други материали, качени на съответните страници на отборите.

 

Ние имаме

- Основни задачи - 145

- Допълнителни - 40

- Отбивки - 160

- Усмивки - 125

 

Те имат

- Основни задачи - 180

- Допълнителни - 40

- Отбивки - 100

- Усмивки - 210

 

Очевидно тяхната печеливша стратегия е била да обикалят по-малко, но да снимат повече хора. Една отбвика до храм е равна на две усмивки. Броят се усмивки на тайландци. Селфитата не се броят, даже да са сред усмихнати делфини.

 

Въпреки загубата в никакъв случай не съжалвям (говоря за себе си) за начина, по който проведохме състезанието, за маршрута, за отбивките, за това, което видяхме, опитахме и научихме. За мене беше важно повече да ни хареса и да споделим, какво ни е харесало в Тайланд, отколкото да играем за точки.  
Макар че тайландците са готови да се усмихнат при всеки контакт,  да ходя специално на лов за усмивки в условия на траур, си признавам (пак говоря за себе си), че имах известни скрупули. 

За езика си говорихме с организаторите, че нещо може би трябва да се преосмисли при следващи издания. Сайтът просто не предразполага за писане на български. При положение, че да стигнеш до нашите постове, трябва да минеш през менюта и въвеждащи страници на английски. Административната страница за качване на постове пък е на румънски. И както ужким не си бележкар, в никакъв момент не забравяш, че ще те оценява небългароезично жури   
 

[AlexandraKo]

Домоседко,сега, след като състезанието свърши,дали може да се дадат малко пояснения, защо изборът на журито ли, на комисията ли, беше такъв?

Аз се сещам само за една причина.

[Георги]

Домоседко,сега, след като състезанието свърши,дали може да се дадат малко пояснения, защо изборът на журито ли, на комисията ли, беше такъв?

Аз се сещам само за една причина.

 

Ако говорим за избора на участник, мисля че тази тема приключи. Поне що се касае до дискутирането и тук. 

[Angelika]

Като пряк участник в надпреварата за място в играта, може би съм пристрастна и затова мълчах до сега. И не.. никак не съм щастлива от факта, че паднахме... макар, че как беше там.. *за играта* и бла, бла, бла....

 

Не съжалявам и за това, че се впуснах в приключението... утре пак бих се впуснала, но аз съм си лудичка. И с риск да бъда убита с камъни ще си пожелая следното. Дано само следващия път, когато има някаква надпревара, билото за календар,  маратон, щафета, мото или там квото не носи отново яСните*, яВните* и Точни* критерии за избор на победител, че някак си се губи насладата от това даже да загубиш....

 

......

[Lyana]

В края на всяко състезание е нормално да се направи разбор. Въпреки големите ми симпатии към Домосед, искам да кажа, че да лъчезарност може да не носи точки, но носи друг вид възприемане, настроение, и даже "вкус", който остава след видяното. Аз лично не схванах мотивите за избор. Не се наемам да ги коментирам, но смятам, че играчът в едно състезание също е фактор. 

От чисто любопитство - от къде са тези 35 точки разлика при задачите?

Колкото до усмивките по време на траур, то в природата на тайландците е да са усмихнати. Едва ли някой е трябвало да прави комични номера за да получи усмивка. Аз също скоро загубих много, много близък човек, но уви колкото и да е трудно животът тече. 

Честито на съперниците ни! За нашият отбор също поздрави за хъса. Нормално е при състезание едни да печелят, други да са след печелившите. В крайна сметка, който не се е научил да губи, не трябва и да се състезава.

[домосед]

Аз лично не схванах мотивите за избор. 

 

С риск Георги да затвори темата (и с право!) ще отговоря още веднъж, надявам се за последно, на този въпрос. За избора на съотборник от 10-те класирали се по лайкове по условие нямаше ясни, явни и точни критерии. Въпросът беше да се харесаш на членовете на журите посредством видеото си. Като на прослушване, а не като на спортно състезание пред съдии с подробен регламент за оценяване. Журито беше от трима души с еднаква тежест на харесване. Гласуването беше скрито и не сме се влияли един от друг. Тоест - аз знам как са гласували другите двама, но съм го научил, след като съм подал своя глас. От тоя метод произлизат разлчини ефекти. Например - достатъчно е един журьор много да не те е харесал, за да загубиш шансове, даже ако другите двама са те класирали високо. А ако си спечелил, не означава непременно че си бил първо желание на някой от тримата журьори. Но си бил в горната част на класацията  (примерно - топ 3) и на тримата. Нищо добро няма да произлезе, ако се поддам на любопитсвото ви да разкрия кой точно как се е класирал по харесване, така че и аз смятам въпроса за приключен.

 

 

От чисто любопитство - от къде са тези 35 точки разлика при задачите?

 

В този етап на състезанието критериите са явни, ясни и точни и отговарям веднага.

От основните задачи можеха да се съберат максимум 205 точки.

 

Румънците са пропуснали

- шиене на шапка от листа (10)

- убежище за костенурки на о-в Май Най (15)

 

Ние (Деница по-точно) шапки шихме, но пък сме пропуснали:

- убежище за костенурки на о-в Май Най (15)

- посещение на г-н Ан във ваканционно селище Lazy Day на о-в Мак, за да разкаже за острова (15)

- селфи с непознат на гледкатата над залива White Sands на о-в Чанг (15)

- получване на късметче от монасите във Ват Бангбао на о-в Чанг (15)

 

Костенурките отпаднаха и за двата отбора, защото се оказа, че ни е останала само неделята за тях, а било затворено. 

Г-н Ан го пренебрегнахме напълно съзнателно, защото за да се стигне до острова му с обществени транспорти ни беше необходим цял ден с преспиване. Същия ден отбелязохме отбивки до други острови и островчета и натрупахме повече точки.

Точно с тия монаси се разминахме. Нямаше ги в храма, когато се отбихме там. Вместо това си писахме имената за късмет в китайския храм и това ни донесе точки за отбивка. А липсващото селфи си е пропуск по ирония. От стотиците селфита, точно това, дето носи точки, го нямаме. Просто там не срещнахме никакви усмихнати тайландци, ами само китайката с кученцето и не ни се получи.

 

 

 

 

Колкото до усмивките по време на траур, то в природата на тайландците е да са усмихнати. 

 

За усмивките имах етични задръжки не само заради траура. Те ти се усмихват искрено, а ти от това трупаш точки за награда. Не е съвсем OK. Освен ако не им го обясниш, но нито ние, нито румънците, сме се впускали в обяснения.

[captain_oveur]

Ако за следващото издание организаторите решат да дават по десетина точки за всяка марка бира, опитана по време на надпреварата, румънците може да успеят да грабнат сребърните медали. Нуждата от лоБИРАне по този въпрос е крещяща.

Редактирано 6 ноември, 2016 от captain_oveur

[zon]

Румъния има население 20 милиона, България 7,5. По-голям пазар са.

Редактирано 6 ноември, 2016 от zon