Последният филм, който гледах е...

[Asterisk]

"Китайски пъзел" филм, който до някъде разбива консерватизмът, който се опитват да ни набият ежедневно. Филм, в който свободата, както в начина на мислене, така и в деиствителността, води до ...заплетени ситуации. Филм, който ми изби комплексите, че децата не трябва да боядисват стени...Странен филм, за един татко, решил на всяка цена да следва децата си, които бившата му съпруга отвежда от Париж в САЩ, за да заживее нов живот с новия си съпруг американец.  Изненадите следват една след друга (поне така ми се стори). Не е пропуснато и  индиректното броене на точки - за и против французин и американец. Краят е окуражителен, странен и показва, че и тези от запада имат подобни на нашите дилеми.

 

"Солта на земята" - невероятен филм според мен, с невероятно влияние. Разказва историята на един фотограф, решил да следва мечтата си да снима, следвайки поривът. Почти през цялото време историята е тъжна - за семейство, за вражди, убийства и трупове, толкова трупове никога не бях виждала, при това от реални, живи снимки. История, която обикаля различни точки от планетата и документира различни събития, от тюлени и морски лъвове, до "изчезнали" племена (как не се сещам името сега на племето в палмовия рай) и зверствата  в съвременна Африка. И въпреки всичко историята е "меко" разказана и краят е ...тропическата гора, която засяват дръвче по дръвче с надеждата, че ще възстановят щетите от миналото.  Фотографът е Себастиао Салгадо.    Бих го гледала пак.

Редактирано 29 март, 2015 от Asterisk

[iMari]

Relatos salvajes-сбор от смахнати истории с неочакван край.Представят дивата страна на човешката природа.В края на всяка история се чудиш да се смееш или да плачеш.Забавен и с поучителен характер.Беше номиниран за Оскар.

[домосед]

Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието

 

Да, това е заглавието на филма. Самото му гледане си е отделна сюжетна линия. Наложи се с мили очи да убеждавам касиерката в новото кино в Алианса на Славейков, че втори човек освен мене трудно ще прояви интерес точно към тоя филм, че да се удовлетвори правилото за минимум двама зрители. Убедих я. Да иде да пита шефа си да убеди и него. И тя успя. Част от интереса ми беше именно да разбера как са преустроили балната зала на кино. По мое време (късните 70-те и ранните 80-те) залата се ползваше и от Алианса (декларирал съм там на немски речта на Героги Димитров пред Лайпцигския процес: Das Rad der Geschichte dreht sich vorwärts...), и от ансамбъл Филип Кутев, които играеха хора и ръченици на паркета. Не си представях да са я обърнали на кино с редове меки седалки. Познах. Просто, като има прожекция, пускат екран и подреждат неудобни столове като за скучни съвещания в офис среда. Но пък като си сам в салона, можеш да си ги обръщаш и вдигаш на тях краката, както ти е по-удобно. 

 

В самия филм сюжетна линия всъщност липсва. Не, че съм и очкавал. Рой Андершон е придобит вкус. Като ти оставя по около 10 години от филм на филм, за да имаш време да го придобиеш. Основните теми са за самотата и за пълната липса на емпатия между човеците.  Една абсурдна, сюрреалистична, филтрирана в бозаво* Швеция, снимана от непоклатимо-статична камера, не допускаща героите на по-малко от 2 метра от обектива си, в която възможно най-скучните двама чичковци продават вампирски зъби за детски партита, Карл XII гони жените от баровете и си търси сексаплини младежи за компания в обречена кампания срещу руснаците в Украйна, куцата Лола пее и раздава водка на безсребрени моряци срещу целувка, анонимен човек получава удар от отваряне на бутилка вино, в столовата се търси добровелец да изконсумира гратис платения вече обяд на току що получил удар друг анонимен човек е едно добро място за разсъждения по въпроса. Единствено колонизаторите, които пекат туземци на чеверме в бакърен цилиндър с фуниевидни ушички, не претендират да са шведи. В Африка шведите само гледат сеир.  А двойката с кучето на плажа остава сама за себе си. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=TwftPCV97qE

 

*Баба носила е бозаво, внуците ѝ носим розово... (Щурците '82)

 

Потъването на Созопол

 

Забележителни за този филм са два факта

 

1. Чел съм кингата!

Филмът ѝ е верен. Ще рече - историята не е нито весела, нито туристическа. Но не е и съвсем депресарска. Един софиянец се запасява с 10 бутилки водка в стара созополска къща през юни и всички подозират, че мисли да се самоубие, след като ги изпие. И пристигат да го разубеждават. И в процеса ни се разказва историята на мъката му, а кулминацията настъпва на Еньовден (жокер: виж заглавието)  

 

2. Филмът е за Созопол, а е сниман предимно в Ахтопол.

Не че е непозволена практика в киното едно място да се представя за друго, ако изглежда по-добре пред камера. Но поне да не бяха показвали толкова пъти фарчето, което за Ахтопол си е едва ли не символът на града. Все едно да снимат филм за Берлин в Париж и да показват Айфеловата кула.

 

https://www.youtube.com/watch?v=50bJkPIwwuA

 

А какво е общото между двата филма?

Че говорят бавно и правят изнервящо дълги паузи между репликите. 

Само че докато в шведския филм това е режисьорско решение за конкретния филм, в българския е 100-годишна кинематографична традиция, която не подлежи на преразглеждане и през идните 100.

Редактирано 7 април, 2015 от домосед

[домосед]

Имам си някои жанрове и теми в киното, които следя само за гузно удоволствие.

Да се самоубеждавам колко прав съм бил, че са тъпи и то толкова тъпи, че да даже да е забавно.

Африканерските романтични комедии попадат в тоя списък.

И ... англоамериканските филми за Русия.

Затова и с нетърпение изгледах "Дете №44", който гордо покри и най-високите ми критерии.

 

https://www.youtube.com/watch?v=za9fnCc-IbQ

 

Филмът бил "фикция със силни корени в реалността"

Ей, Богу, как се казваха ония паразитни растения дето оцеляват без корени. Тоя филм е точно като тях.

В нито един кадър, ама нито един, не успях да открия нещо, което да се родее с реалността. По-точно - с моята представа за нея. Която все пак е градена от достатъчен на брой литературни и кинематографични източници, че да имам някакво доверие в нея. Една брезичка в гората не видях (а и как да има, като е снимано в Чехия). Става дума за реалността в късна Сталинска Русия. Конкретно - "Студенто лято на 53-та", през очите на млад ангийски писател и млад шведски режисьор с голямо въображение и/или малка обща култура. И директни заемки от студените лета на хомофобска Англия през 50-те, нямащи никакво отношение към основната сюжетна линия. Но пък дотолкова присърце на автора и режисьора, че даже са хванали същия актьор, който играеше началника на Тюринг за началник на главния герой с КГБ. Даже не са го карали да си обръсне брадата. Както впрочем и половината останал мъжки състав. Бради! По лицата на униформени съветски военнослужещи и блюстители на вътрешния през 50-те. Ако почна да изброявам анахронизмите, край няма да има. В "Дзифт" поне бяха нарочно. А тук са от безхаберие. Нито едно от лицата на екрана не можех да възприема за руско. Колкото и да ми натъртваха английски с псевдоруски акцент. С подмятания "Пиздец!", "Какой идиот!" от статистите на заден план. Единственото прилично изключение - Гари Олдман - в ролята на милиционерски генерал от провинцията, но в униформа на полковник от неопределена служба. Сюжетът сам по себе си е безумен. То било по някакво ангилийско криминале, в което авторът е пренесъл история за руски сериен убиец от 70-те в 50-те. А добрият разследва и го преследва на добра воля сам срещу цялата репресивна машина, която му се е наточила и по политически и по лични причини. И все пропуска някак си удобния момент да го заточи в Гулаг или просто да го разстреля в задния двор на Любянка. Или пред Централна гара в Москва. Централна гара в Москва! Хи-хи. И в края нещата трябва да се вместят в холивудксата схема за ръкопашно единоборство и хепи енд. С лошия. Ама с кой лош? Тайна

Главния герой Том Харди го играе като дебилизиран Филип Марлоу. Вероятно защото като млад сирак украинец руснаците за малко да го били уморили от глад. Което е пак по-добрият вариант от (внимание! спойлер!) немците да те заразаят с отмъстително билогическо оръжие в концлагер, че като се върнеш в Русия да почнеш да избиваш момченца край железопътните линии, за да компрометираш съвестката власт в очите на народа. Току виж взел оскар за най-авангардна интерпретация на ролята на младши офицер от НКВД.

Не съм фен на руската пропаганда, но им съчувствам тоя път, че са си видели страната като някакъв Толкинов Мордор. И ... съвсем в духа на филма са забранили разпространението му. По-точно - благодарили са на разпространителя, че "сам се е сетил" да спре разпространението. И си е спестил поощрителната премия от деветомайския филмов фестивал - екскурзия в Сибир.

[домосед]

Време е да обърнем поглед пак към качественто кино.

 

"Солта на земята" вече е описан от Asterisk

https://www.youtube.com/watch?v=jgd3ZDtx8lg

 

Има един момент, който е определящ за живота на героя последните 20 години. В средата на 90-те баща му, вече много възрастен, седи сред пустинното си ранчо в Бразилия и коментира "Не знам какво стана. Преди имаше вода, птици, добитък. Имаше гора. Сега няма вода. Добитъкът измира. Земята се промени!". И продължава. "Достойно живях. С дървен материал успях да платя образованието на 8-те си деца".  И после синът му и снаха му, отвратени от ужасите в Африка, решават да посветят остатъка от живота си да поправят пораженията и да докажат, че първичната гора би могла да бъде възстановена. Дръвче по дръвче, лианка по лианка, ягуарче по ягуарче. Преди това се показват и се говори за глад и геноцид в Африка, за запалени петролни кладенци в Кувейт, за моржове в Арктика (и досадни бели мечки които си играят на фотобомби да дразнят фотографите), за амазонски индианци, живеещи без контакт с глобализиралото се човечество, за бразилските златотърсачи ... Сега си търся книгите на Салгадо.

 

"Племето", дебютен филм на украинския режисьор Мирослав Слабошпицки

 

Този е много труден за гледане, но е потресаващо добър. Още от първия кадър с тролейбусната спирка и изгорялата лада, без връзка с действието попаднала в задния план. За живота в едно училище-интернат за глухонеми. Няма никакъв говор, само език на жестовете, който не е преведен. Ако не го разбираш, пропускаш конкретните реплики/ругатни, но следейки действието, не пропускаш смисъла. Обаче не е ням филм. Звуков фон има (движат се коли, тръшкат се врати), като на няколко места ти се напомня, че само публиката го чува това, а не и героите. Музика няма. От една страна виждаш едни хулигани, смазали си една добре работеща машина за насилие, кражби и проституция. От която машина или си част, или изпадаш зад борда, загубил достойнство и с минимални шансове за оцеляване. От друга - точно в момента, когато ги отписваш като най-долни чудовища, ти се напомня, че всъщност заради недъга си са също и най-беззащитни и уязвими човешки същества. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=frgHl_HID8g

[fairy__]

Започнах "Под купола" /"Under the dome"/. За сега има два сезона, но нещо бавно се движа още на първия.

[Травеолани]

Последно гледах "Шаферки" и " Вечната Аделайн".

И двата ми харесаха, Шаферки беше много смешен, вторият беше много лигав, тотално американизиран и героите бяха идеализирани (феновете на Сан Франциско - може би този филм ще ви хареса!)

Защо в огромна част от филмите героите се представят като всичко знаещи, можещи, умни, забавни, идеални хора във всяко едно отношение?

[Травеолани]

Knight and Day (Истинска измама) с Том Круз и Камерън Диаз. Много забавно и нереално филмче, но ме изкефи.

Има и доста пътуване

[домосед]

Relatos salvajes-сбор от смахнати истории с неочакван край.Представят дивата страна на човешката природа.В края на всяка история се чудиш да се смееш или да плачеш.Забавен и с поучителен характер.Беше номиниран за Оскар.

 

Е, чак пък съвсем неочаквани краищата не бяха. Знаеш по дефиниция, че ще е някакво отмъщение и очакваш поне малко кръв, гръм и трясък. Леко тарантинесто и леко алмодоваресто.

 

Магеланският фактор е, че по пътя Салта-Каяфате от историята с аудито и реното, съм карал кола и аз. Беше някаква японска сапунерка под наем. Май сузуки.

 

На самолета от историята за Габриел Пастернак, не съм сигурен, дали съм летял. Не показаха регистрационния номер   

 

https://www.youtube.com/watch?v=Ee-T0Q5GP6c

 

А последно се забавлявахме с кръщелника ми по моловете и се наложи да изгледам и една дисни-боза за подрастващи. Утреландия. Целият филм може да се обобщи само с един цитат от роботката към края на филма, която се обяснява на Джордж Клуни - You know why I never laughed? Because you are not funny! Присъствието на човечката (главната героиня ?!) в действието остава без причинно-следсвтено обяснение и след последните надписи.  

 

https://www.youtube.com/watch?v=wjEgmx2kQP4

Редактирано 25 май, 2015 от домосед

[Duke]

Ex Machina

 

Прочетох добри отзиви и рекох да хвърля едно око. На една трета от филма вече хвърлях две очи, а в края на филма не ми остана нищо за хвърляне. Определено, "бяла лястовица" в жанр, който яката зацикли през последните години. Разбира се, съществуват и известни паралели с делото на Тарковски и Лем, но те са по-скоро на ситуационно ниво...

 

[violeta]

Последният филм, който гледах е Wild (не знам дали го има преведен на български).

Разказва се накратко казано за една мацка, която извървява PCT (Pacific Crest Trial) в Щатите; като периодично се връща към случилото се в миналото. Ако не се лъжа е по действителен случай.

[домосед]

Прочетох добри отзиви и рекох да хвърля едно око. На една трета от филма вече хвърлях две очи, а в края на филма не ми остана нищо за хвърляне. Определено, "бяла лястовица" в жанр, който яката зацикли през последните години. Разбира се, съществуват и известни паралели с делото на Тарковски и Лем, но те са по-скоро на ситуационно ниво...

 

Тоя проблем се решава много лесно, ако изначално не си фен на Тарковски и Лем 

[Duke]

Тоя проблем се решава много лесно, ако изначално не си фен на Тарковски и Лем 

 

Като гледаш Ex Machina ще разбереш какво имам предвид, но не е болка за умиране...

[Георги Василев]

Започнах "Под купола" /"Under the dome"/. За сега има два сезона, но нещо бавно се движа още на първия.

Като върл фен на творчеството на г-н Стивън Кинг ще кажа само, че екранизацията не става за нищо. Изгледах го, за да видя каква манджа с грозде са забъркали......манджата надмина очакванията ми, голям буламач е станало....иначе за книгата съм с 2....даже 3 ръце. Много ми хареса И, за да не съм съвсем извън темата ще кажа какво гледах, ами гледах Предай нататък - страхотен филм по мое мнение!

[домосед]

Преглед на българското кино, което може да се гледа тоя сезон на голям екран (който в камерните залички на студийните кина в София не е точно голям)

 

Рапортувам един добър, един недобър и един извън конкурсната програма.

 

• Добър: "Урок".

 

Често, като гледам стари филми от соца, ми стяга тягостно колко кофти беше (по-точно - е бил за поколението в активна възраст) животът на обикновения човек тогава. "Вилна зона" е един такъв филм, за който се сещам веднга. "Урок" е филм, в който ти става тягостно колко кофти може да бъде за поколението в активна възраст животът на обикновения човек сега. Особено ако обикновеният човек храни (ипотекирана!) къща на учителска заплата в провинциален град с феодални шуробаджанашки порядки. Не е съпоставка със соца, разбира се, нито е отделена роля за православните (скотове, Хр.Ботев 1870x) като в "Левиатан". Просто една добре разказана история с убедително предтсавяне на протагонистката и неочакван край. Който е неочаван, само ако не си следил новините по истинския случай, по който е правен филма. За разлика от Левиатан, при който развръзката в Русия се разминава с оригинала от Колорадо. Кастингът на филма е много добър, защото с актрисата Маргита Гошева, освен че играе добре, си прилича като две капки вода с прототипа.

 

https://www.youtube.com/watch?v=SCIQvmTMQr0

 

• Недобър: "Досието Петров"

 

Тук посланието е, че и преди, и сега КДС е мафия! Диагноза: елементаризиране и предозиране. В щаба на ДС малко след 10 ноември в рамиките на една (!) оперативка се чуват следните реплики (по памет)

- 1989-та не беше добра година за братските служби

- Изгорете личните дела!

- Парията реши да основем банка. Марков, тебе ще те назначим за директор, защото си учил във ВИТИЗ.

 

А колкото повече напредва възрастта, толкова повече се очаква да излизат филми за епохи от миналото, за които имам/е лични спомени. И ще мърморим или ще се хилим, че изобщо не беше така. Никога например за съветския посланик не са подменяли българското знаме (с герб) на ложата в Народния театър със съветско. Най-малко - в разгара на перестройката (1988). Нито пък - с американско, било то и по-мъничко, за американския посланик след промените. Абсурдно е по всички възможни държавни протоколи, които се спазваха/т стриктно. И прочие и прочие културни и исторически несъответствия ... А като си помисля, че като малък приемах за чиста монета всичко във филмите за 40-те години. А през това време нашите и бабите ми дискретно са мърморили и сасе хилили.

 

Любопитно е обаче, че даже и да не са познали модела на съветската посланическа кола от втората половина на 80-те (чайките бяха на доизживяване), номера - бяло на червено ДТ 6801 на кирилица - са го уцелили. Доколкото не ме лъжат спомените. В прогимназията обичах да си играя на CD-car-spotting и ги разпознавах по номерата даже без знаменце

 

https://www.youtube.com/watch?v=PtRW8l2Qi-A

 

• Извън класациите: "Буферна зона"

Георги Дюлгеров е от олимпийксите богове на българското кино, затова не си позволяваме да го съдим. Просто ни е интересно какво го вълнува и какво сънува в напреднала възраст. А и му прави чест, че филмът му за унесен в сънища възрастен интелектуалец егоист е с един час по-кратък от "Зимния сън" на същата тема на Нури Билге Джейлан (споменат по-горе в темата). Това със сънищата е удобен инструмент. Снимаш си каквото искаш, от какъвто искаш план, на какъвто си харесваш декор (харесването на фотогеничен декор е от особена важност при Дюлгеров) или съвсем без декор (вкарваш буферната зона в гъста мъгла); с произволна продължителност; с повече, по-малко или никакво действие; със или без връзка с останалите "сънища"; с препратки към големи имена в киното - и в световното, и в българското (някои хващам, повечето - не, други, макар и лесни за разпознаване, са дадени в прав текст); отговаряш на вътрешно гилдийни противоречия, към които общата публиката (би трябвало да е) е безучастна; връщаш се към теми и места, които и преди са те занимавали (Македония с историята и диалекта си; Родопите, но не сами за себе си, а като място за средприродно усамотение на хора на изкуството; морето, но не като курорт, а като най-затънтен край на света; танцуващи по покриви; етнически малцинства); вмъкваш нови теми и страхове (нашествие на тъповати талибани); даваш шанс за последно (?) достойно камео на позабравени екранни любимци от твоето поколение; по принуда (или може би нарочно от злоба?) даваш шанс и на съвсем млади актьори (дали не са ти студенти?), колкото да проличи, какви са дърва пред камера; за разлика от най-младите натуршчици, които пукат балони, без да са дърва; ... и по традиция доверяваш филма на знаковия си актьор, при когото няма грешка, Руси Чанев.

 

https://www.youtube.com/watch?v=8W2mB-dUzfE

Редактирано 26 май, 2015 от домосед

[juriwaro]

Бразилска класика - O Auto da Compadecida (2000)
превод в IMDB - A Dog's Will
свободен превод - Жест на милосърдната

трейлър за лингвисти

Адаптация за големия екран на поредица от телевизионни серии, придобили неочаквана популярност в Бразилия - сравнима с авангардната на бразилските сапунки в България. Сериалът е съкратен на около 1/3 от времетраенето си - въпреки това диалогът е скорострелен и изисква концентрация. Бих изгледал и оригинала при наличието на субтитри, но единствените английски са за 100 минутната версия. Действието се развива в дивия бразилски изток, началото на миналия век, а главните протагонисти са вечно безпаричните - Жоао (измамник) и Чико (лъжец). Символика, вплетена във фолклор, често напомняща на "Опасен чар"... на моменти се чувствах и като на постановка с примерно Парцалев в ролята на Хитър Петър (за основа служи бразилска пиеса от 1950-те). Естествено - налице е и неприсъща за нас доза католицизъм, но основната идея и малкото сериозни моменти са универсални и дълбоки. Комбинаториката на Жоао (пресъздаден от един великан на бразилското кино) неволно, но постепенно и майсторски го води към гроба. Следват сценки с мургав Исус, Дева Мария и дявола-бюрократ с елементи на Монти Пайтън. За хепиенд - най-опашатата лъжа на Чико се оказва... една епохална истина.

Като допълнение - Amarelo Manga (2002).
 

[Rumiana]

Vivir es fácil con los ojos cerrados

 

Living Is Easy with Eyes Closed

 

http://www.rottentomatoes.com/m/living_is_easy_with_eyes_closed/

 

Филм за порастването, за любовта към Бийтълс, за ягодовите полета... Много добър!

[Rumiana]

Land Ho!

 

 

Много приятен филм за пътуването на двама старци из Исландия!

[Asterisk]

Последният филм, който гледах или по-точно не гледах е "Раната". Епос, драма, уестърн.....  дрън. Този филм е за мазохисти, за големи мазохисти.  В първите минути  сравнявах с "Пърл Харбър", нали и там се бият, но сравнението не свърши работа. После  се сетих за "Под игото", който почти не  помня, но е като екшън на фона на този. Идеята беше да съчетаем полезното с приятното - хем кино, хем с образователна цел, но ефектът  беше отвращение и бяс, че похарчих едни пари за някакви 15-20 минути. Толкова издържах, то вярно всичко е боя и т.н. ама ...    Другите коментари ще си ги спестя, че ще са в нарушение с правилата, само ще вметна, нищо ново под слънцето, който не е усетил атмосферата в забутано, бедно родопско село, той не знае ...

 

Може  на някой много да се хареса, но според мен, не си струва парите. Този филм е за кралски особи, които не са мърдали по-далеч от огражденията на дворците си...

 

Някакъв трейлър, който е доста по-романтичен (заради музиката и таткото с дъщерите) от самия филм:

 

http://vbox7.com/play:ma4668e3f2

 

И да, бях го отхвърлила, но една колежка катализира нещата с киното, макар и косвено, та сега... ще търся друг за компенсация, ама с лихвата

Редактирано 14 юли, 2015 от Asterisk

[домосед]

Някакъв трейлър, който е доста по-романтичен (заради музиката и таткото с дъщерите) от самия филм: 

 

А, добре, че си намерила трейлър с разпространяваната в БГ версия, че попадам все на английски саундтрак. Тоест - арменсикят е завален английски, а другите езици са си, както във филма. И, че "революционната" концепция турчин, пък бил той и немскорасъл, да направи филм за арменските събития, в който арменците са добрите, а турците - лошите, не е достатъчно условие филмът да е добър. Или поне - не е за всяка публика. Естетиката му не е европейска. Или е остаряло европейска. В Азия може да се хареса.

 

https://www.youtube.com/watch?t=26&v=S_UEKTKW7wE

 

Има там един момент, в който се опитах да го хвана в анахронизъм, че веднага след края на Първата световна война ходи на кино да гледа "Хлапето" на Чарли Чаплин, който е излязъл 1921. На което онзи ми отговаря веднага от екрана, че "Ето 6 години минаха ..." [от 1915], ще рече - сметката е вярна. Друг е въпросът дали разпространението на филми е било толкова ефективно 1921-ва, че да стигне и до Сирия.

 

Интересното е не чак толкова какво ще стане накрая (колко дъщери от 0 до 2 ще намери живи), колкото съвременната демографската сводка за град Русо, Северна Дакота, където е финалът (това беше спойлер, ама не вярвам много от вас даже да понечи да гледа филма). 

 

Класика:

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Ruso,_North_Dakota?oldformat=true#Demographics

[домосед]

През юни бях за няколко дни в Лондон, който за мене е град за ... ходене на кино.

И как да не е, като даваха ирански вампирски филм. Такова гледали ли сте, а?

За Момичето, което се прибира само по нощите

 

www.youtube.com/watch?v=jnSYzXhyWFY

 

Е, той може да не е сниман точно в Иран а в Калифорния, но всичко останало му е иранско. Просто на режисьорката и е хрумнала простата истина, че жена с черно фередже изглежда страшно вампирски 

 

И го е поставила в черно-бяла James-Dean-Revival-meets-Western-Noir стил.

 

Гледах и мавритански филм. На Абдерахман Сисако. Timbuktu. За живота при новите талибански порядки в Сахела. Снимано е в Мавритания. Идеята е, че новият ред на всевъзможни забрани, налаган с размахвамне на оръжие и чрез сложна система от преводи между арабски, английски, тамашек, бамбара и френски, е объркал обичаите и живота на всички общности до степен и ги е изнервил хората дотолкова, че сами са готови да се изпотрепят за дреболии, за които иначе просто биха махнали с ръка. Но най-силното режисьорско решение, поне в моите очи, е, че насилието привидно не стоварва върху хората с грубост. Никой не повишава тон. Че ще бъдеш заровен в земята до раменете, а черепът ти размазан с камъни, разбираш в кротък разговор, провеждащ се по всички правила на хилядолетната култура на взаимен респект и бавно течащо време. След размяна на любезности, въпроси за здравето на семейството и добитъка и прослава за господ. И като отговаряш в своя защита, не повишаваш тон. Допустима е дискретна сълзица, придружена с формулата, че съдбата е в божиите ръце и от нея не може да се избяга. (spoiler alert!) А филмът завършва точно с бягство. Лудешко. През дюните. На двете оцелели от напастта деца.

 

www.youtube.com/watch?v=Cs2dYAlbINY

 

Третия го гледах от носталгия към киносалона, нежели от специален интерес към самия филм. В някакъв предишен живот Renoir Bloomsbury ми беше любимото квартално кино.

Сега е глътнато от арт-кино веригата Curzon, преустроено e в няколко салона, единият от които се казва Renoir. Гледах френска романтична история. "Любов от пръв бой" (Les combatants). Мацката се е обсебила да оцелява от задаващите се за човечеството катастрофи, като тренира дух и тяло по войнишки в лагери за подготовка на кандидати за новобранци. Но не ѝ покриват стандартите на аскетизъм. А пичът, начинаещ дърводелец, се влачи по същите лагери от любов и я очовечава. И в кулминацията (spoiler alert!) оцеляват от едно истинско бедствие, горски пожар, и семейните им ги приемат, каквито са.

 

www.youtube.com/watch?v=6_pgO6rxfSQ

Редактирано 22 юли, 2015 от домосед

[Botko]

Castaway on the Moon(Островът на Ким)-2009 - Южна Корея

Корейското кино уж е азиатско...но има много човешки "семена" посяти за размисъл ,актуални за целия днешен модерен свят!

 

Men,Women&Children (2014)- САЩ

Този филм хубав ли е или американски ?  Дали е американски или не....обществата изградени по този начин май  ще имат в бъдеще,поколения - приличащи си... с една и съща ценностна система и възприятия,култура,комуникация,без значени в коя част на света се намират (и България не е изключение).

Адам Сандлър не играе комична роля!!!

[домосед]

Точно обсъждахме на по бира (Шуменско) различните форми и методи на узряване и стареене на Том Круз (агент Итън Хънт since 1996) и Арнолд Шварценегер (Терминатор since 1984). 

 

Добър апетит с пуканките!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=62E4FJTwSuc

[домосед]

Всъщност сериозният филм,  който гледах тая седмица, беше "Феникс".

 

https://www.youtube.com/watch?v=zildFIFKjlc

 

Немски, нискобюджетен, привидно меланхоличен, но с много силен емоционален заряд. За една еврейка, пострадала в лагер, но оцеляла, която се връща преобразена с пластична операция, и вместо да отмъсти и/или просто да се изнесе в Палестина, се опитва да си върне мъжа германец. Затваряйки си очите към уликите, че точно той я е предал.  А неговият план какъв е? Ще я познае ли? Ще я приеме ли? Ще я използва ли? Има пистолет в кадъра (и в трейлъра). С гръм от него ли ще приключи историята? Ще пребъде ли илюзията, че е възможно да изтрием опустошителното изтребление от съзнанието и да заиглеждаме каквито сме си били. И за нас и за хората. 

Няма да давам спойлери.

 

Освен, че изпълнението на Нина Мос на Speak Low на Били Холидей, ти влиза под кожата

 

https://www.youtube.com/watch?v=XqFBbFVRfPc

[домосед]

Авантюристи седят на шхуна и размишляват за битието

 

https://www.youtube.com/watch?v=3BS-6B6B3IQ

(от прегледа Кино за пътешественици)