Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Ако искате да гледате преследване на вартбург с трабант, "Мъжът от U.N.C.L.E." е филмът!

 

https://www.youtube.com/watch?v=4K4Iv_N9Nno

 

Шпионска нещо-като-комедия за руснаци и американци, борещи лошите рамо до рамо в началото на 60-те. Периодът е главният герой във филма с историческите събития, нравите, модата, реквизитите и колите. Но си знаех аз, че ще хвана в поне един анахронизъм. Първо мислех, че е трабантът, защото е от "новите". Модел 601. Кратка справка в интернет обаче разясни, че първата серия "нови" трабанти е излязла точно 1963-та. Дали руските шпиони са ги ползвали за преследване на бегълци през стената е въпрос на режисьорско виждане. Истинският анахронизъм е фиатчето на секунда 39 от трейлъра. FIAT 126, произвеждан от 1972 в Италия и от 1973 в Полша. А помните ли защо Индира Ганди внасяше такива полски фиатчета в Индия ? За ролкови кънки на слоновете.

[Фил]

Истинският анахронизъм е фиатчето на секунда 39 от трейлъра. FIAT 126, произвеждан от 1972 в Италия и от 1973 в Полша. А помните ли защо Индира Ганди внасяше такива полски фиатчета в Индия ? За ролкови кънки на слоновете.

 

За Индира Ганди бях забравил , но си спомням, че такова Фиатче 126 имаше известният от (вече не толкова) близкото минало баскетболист Атанас Голомеев. Кратка справка с чичо Гугъл и леля Уикипедия показва, че той е висок 2.08м.

А как се събираше във Фиатчето ли? Ами просто беше махнал шофьорската седалка и сядаше направо на задната

 

Впрочем, една моя позната до неотдавна караше нейния любим Fiat126 и познайте как му викаше галено? 

"Фичо", естествено!

[Брани]

Чудех се дали да го пусна тук или в любопитните неща ...

[Радо]

[Rumiana]

Впрочем, една моя позната до неотдавна караше нейния любим Fiat126 и познайте как му викаше галено? 

"Фичо", естествено!

 

Хе-хе, аз викам "Фичо" на мойта Хонда-Фит

[Asterisk]

Бил ли е някой на такова нещо? Дали е прожекция или  е типична презентация?

 

http://domnakinoto.com/index.php?page=movies&id=2729 

[Polina]

На мен от горния линк нищо не ми се отваря.

[Яничка]

Понеже на този линк не излизат филмите, от програмата в Дом на киното съм била на това:

 

"АФРИКА, СЪРЦЕТО НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ"

http://domnakinoto.com/index.php?page=movies&id=2729

Типична презентация със снимки е, но беше забавно и приятно. Момичето разказва скромно, интересно и с много любов за Африка. Препоръчвам.

Редактирано 7 октомври, 2015 от Георги
оправяне на мнението, че не излизаше

[SMSIX]

Предполагам за това иде реч: https://www.facebook.com/events/464074840459187/

 

Може и това дане се отваря. Презентация е

А като стана дума за презентации, ето една за Перу на едни приятели за тяхното изкарване това лято там
https://www.facebook.com/events/153207318359811/

Редактирано 7 октомври, 2015 от SMSIX
оправяне на мнението, че беше бъгаво

[Яничка]

Предполагам за това иде реч: https://www.facebook.com/events/464074840459187/

 

Може и това дане се отваря. Презентация е

 

А като стана дума за презентации, ето една за Перу на едни приятели за тяхното изкарване това лято там

https://www.facebook.com/events/153207318359811/

Гледах перуанското приключение на Петър в Студио 5 - много ми хареса

[SMSIX]

Доста добро чувство за хумор има . Много добре му се получи, въпреки, че накрая трябаваше да попретупа нещата заради понапредналото време

[домосед]

Да върнем темата за филми по същество. За пътешественически презентации може да си отворите отделна тема. Би било добре да има такава в този форум.

 

Снощи в Дома на киното гледах "Черен въглен, тънък лед". Чаках го отдавна и се изненадах приятно, че го разпространяват в България. Китайски криминален. Филм ноар в ... битово индустриална среда в китайски миньорски град. В един кадър се вихрят изпепеляващи (или по-точно - разкъсващи тялото) възвишени страсти на ревност, фатално привиличане и мъст, а в следващия - някакъв кон е влязъл да се стопли в коридора на стопанско учреждение от социалистически тип за ужас на отговорничката и без всякаква връзка със сюжетната линия. За добро или лошо някои филми ги оценяваме само в рамките на националната им култура. Ако същата история - студена зима, сериен убиец, разчленени жервти, работническа класа, фатална жена, полицейско другарство, улично насилие, липса на универсално положителен образ - беше разказана по същия начин, но в европейска или американска среда, филмът надали изобщо щеше да се забележи. Че е точно китайски, разказан и разигран по китайски - простички реплики, никава ирония (освен нарочно обозначените шеги), простички, даже детински реакции и поведение, личното издънване/излагане, изведено като най-голяма житейска катастрофа - му е най-ценното.

 

https://youtu.be/WXm1XcjP13E

[Добри]

...някакъв кон е влязъл да се стопли в коридора на стопанско учреждение от социалистически тип за ужас на отговорничката и без всякаква връзка със сюжетната линия...

 

Достойно за хаштаг нимоа... В смисъл, нимоа да спра да се хиля (и цвиля) вече 20 минути...  домосед, с тва изречение тотално уби коня с лопатата...  малцина са хората, които ми оправят настроението за около две седмици напред, а ти току-що попълни редиците    

 

Иначе моят последен - "Целуни ме бе, дебил" - норвежки, приятно изчанчен, прям. Талантлива тийнейджърка и театралната й група, които никой не бръсне за нищо, викат професионален актьор с чепат характер, който им обръща с главата на долу представите за театър и живот - вкарва ги в казуси от реалния живот, за да почувстват и разберат актьорската игра истински.  Много обрати, много смях, преплитания и истории в историите - кое е игра, кое е истина, кое и двете. От "Северно сияние".

Редактирано 7 октомври, 2015 от Бай Добри

[Duke]

Все пак имаме развитие! Жив кон е влязъл да се стопли в коридора на китайско стопанско учреждение за ужас на отговорничката, която не търси вариант за разфасоване на посетителя.....или пък Домесед не иска да издаде как се развива по-нататък сюжетната линия...

[Hayasko]

Вълчи деца /Wolfskinder/ - германски филм за група безпризорни деца през 1946 г. в Източна Прусия. Препоръчвам, най-малкото за другия поглед върху войната, който досега почти не е бил засяган в киното.

[bori]

Аз наскоро гледах едно малко старо филмче 

Water for Elephants.

[Asterisk]

 

Яничка

Публикувано Днес, 10:29

Понеже на този линк не излизат филмите, от програмата в Дом на киното съм била на това:

 

"АФРИКА, СЪРЦЕТО НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ"

http://domnakinoto.c...=movies&id=2729

Типична презентация със снимки е, но беше забавно и приятно.

Да, за това питах,благодаря Гледам , че и другата седмица има разни привличащи заглавия, но пак не ми е ясно, явно това е целта. А и всеки път ли трябва да се рови човек в Гугъл за едно ясно "обяснение" за филм. Изстрелях го преди да се сетя.Този техен традиционен подход ми е ... дразнител

[Krum4ov]

Еверест. Доста добър филм, въпреки че е "американски". Режисьорът е исландец, за което голяма част от форума биха аплодирали   А самият филм е по истински случай и е доста реалистичен без да ги има американските глупости, които се случват само "като на кино" и съответно не е като Вертикална граница измислен и нереален. Е разбира се 3Д ефектите свършиха доста бързо и като цяло ако отидете в киното заради 3Д-то влезте по-рано защото повечето ефекти са в трейлърите преди започването на филма 

[Георги]

Еверест. Доста добър филм, въпреки че е "американски". Режисьорът е исландец, за което голяма част от форума биха аплодирали   А самият филм е по истински случай и е доста реалистичен без да ги има американските глупости, които се случват само "като на кино" и съответно не е като Вертикална граница измислен и нереален. Е разбира се 3Д ефектите свършиха доста бързо и като цяло ако отидете в киното заради 3Д-то влезте по-рано защото повечето ефекти са в трейлърите преди започването на филма 

 

И аз така. Всъщност, това което направи филма е да ме провокира да поровичкам малко повече в историята. Оказа се изненадващо реалистично представена. Не е чудно, че във форума на imdb го псуват колко бил скучен и защо нямало атаки с мечки и вълци да станело по-интересно, макар и донякъде саркастично

 

Най ме шокира това, че телата на загиналите си ги оставят там. И до ден днешен катерачите минават на метри от загинали алпинисти. Някой, ако иска може да потърси из гугъл за Green Boots. Смъртността пада рязко през последните години, с доста сериозни инциденти, особено през 2014 и 2015, но като цяло катеренето си остава доста опасно, макар и комерсиални експедиции да успяват да закарат доста хора благополучно до върха. 

[Krum4ov]

Да, грийн буутс си е един от най-известните трупове под Еверест на един индийски алпинист. Смъртността имаш предвид че се увеличава предполагам. Защото 2014 и 2015 са годините с най-много жертви. 2014, заради лавина, а 2015 заради земетресението. За съжаление България е дала цели три жертви при 13 покорили върха(което като % е голямо, а Непал имат най-много и съответно десетки). Интересно беше мнението на Атанас Скатов, последния българин покорил върха, за труповете. Той казва, че е минал покрай много трупове, но не се е уплашил от тях, тъй като всеки планинар е запознат с рисковете, за което става въпрос и във филма . Все пак трябва да се отбележи че в последните години стига човек да има достатъчно пари може безпроблемно да стигне до върха с цялата екипировка и шерпи, които може да си подсигури. 

[hristov.hb]

Очаквах  филма "Еверест" с голямо нетърпение. Преди няколко години прочетох за една нощ в болницата след операция изключителната книга на Джон Кракауер "В разредения въздух", която е в основата на филма и която по-късно препрочетох в по-нормално състояние. За последните над 35 години съм прочел много книги, свързани с високите планини и смятам, че е една от най-увлекателно написаните.

За съжаление мнението ми е, че филмът е твърде далеч от качествата на книгата и по никакъв начин не може да пресъздаде страданието, трагедията и драматизма, съпътстващи описваните експедиции на Еверест. Може би, ако зрителят не е прочел предварително книгата ще има друг поглед, но очаквах значително повече.

Разбира се филмът има своите качества, включително и споменатата в горните мнения реалистичност. Югоизточният ръб на Еверест от Южното седло до върха е пресъздаден с голяма достоверност след като дълго се рових из интернет за да разгледам снимки.

Ако имате два свободни часа и искате да прекарате добре мога да препоръчам "Обратно в играта" /The Intern/ с великия Робърт де Ниро. Филмът няма да остане в историята на киното, но със сигурност ще подобри настроението ви.

[Георги]

Да, грийн буутс си е един от най-известните трупове под Еверест на един индийски алпинист. Смъртността имаш предвид че се увеличава предполагам. Защото 2014 и 2015 са годините с най-много жертви. 2014, заради лавина, а 2015 заради земетресението. За съжаление България е дала цели три жертви при 13 покорили върха(което като % е голямо, а Непал имат най-много и съответно десетки). Интересно беше мнението на Атанас Скатов, последния българин покорил върха, за труповете. Той казва, че е минал покрай много трупове, но не се е уплашил от тях, тъй като всеки планинар е запознат с рисковете, за което става въпрос и във филма . Все пак трябва да се отбележи че в последните години стига човек да има достатъчно пари може безпроблемно да стигне до върха с цялата екипировка и шерпи, които може да си подсигури. 

 

Не, имах предвид точно, че като цяло намалява, точно поради по-добра екипировка, шерпи и т.н. на по-богатите планирани. И че 2014 и 2015 развалят статистиката, но са един вид изключения, нещо подобно на двата малайзийски самолета в рамките на месеци на фона на ежегодното намаляване на жертвите в авиацията. Четох и статистика днес за сравнение 50-90 и 90 - 2010, разликата в брой изкачвания и жертви и процента надолу си е рязък. Но пък и рядко минава година без жертва, така че е рано още за магеланска инвазия, когато cebu pacific пуснат евтини билети

 

Тия дни разбрах и какво е death zone, че над 8000м, колкото и да си трениран, тялото ти просто започва да умира, тъй като харчи повече кислород, от колкото може да добави. Въобще, филма може да не беше супер разтърсващ, но ме накара да загубя няколко часа в четене на тема, която е доста любопитна и интересна. 

[hristov.hb]

Не, имах предвид точно, че като цяло намалява, точно поради по-добра екипировка, шерпи и т.н. на по-богатите планирани. И че 2014 и 2015 развалят статистиката, но са един вид изключения, нещо подобно на двата малайзийски самолета в рамките на месеци на фона на ежегодното намаляване на жертвите в авиацията. Четох и статистика днес за сравнение 50-90 и 90 - 2010, разликата в брой изкачвания и жертви и процента надолу си е рязък. Но пък и рядко минава година без жертва, така че е рано още за магеланска инвазия, когато cebu pacific пуснат евтини билети

 

Тия дни разбрах и какво е death zone, че над 8000м, колкото и да си трениран, тялото ти просто започва да умира, тъй като харчи повече кислород, от колкото може да добави. Въобще, филма може да не беше супер разтърсващ, но ме накара да загубя няколко часа в четене на тема, която е доста любопитна и интересна. 

 

Може би изпадаме малко в off topic в темата за филмите, но и Основателя пише в нея, така че си позволявам и аз да се включа.  Наистина като цяло тенденцията е за намаляване на относителния дял на жертвите. Но броят на достигналите върха е наистина огромен и вече при хубаво време има дни, през които има стълпотворение по двата основни маршрути - класическия и от север и се налага изчакване на някои места. За сравнение през първите 31 години от първото изкачване на върха /от 1953 до 1984 г./ има малко над 200 изкачвания. През следващите 31 години - от 1985 до сега вече са над 4000 човека с над 5000 изкачвания.

http://www.explorersweb.com/webtv/videoconsol_everestarial.htm

От линка можете да видите различните маршрути. Като кликнете върху номера им можете да видите броя на изкачилите го и процента на смъртност. Струва ми се обаче, че данните са някъде до около 2005 година.

Ако не се лъжа маршрутът по Западния гребен /№ 5/ е преминат в цялата си дължина за последен път през вече далечната 1984 год. от петимата българи от нашата експедиция.

[П.Кръстев]

Някой гледа ли The Martian ? 

 

Гледа ми се хубав филм тази вечер и се чудя дали да заложа на Everest или The Martian

[домосед]

Очаквах  филма "Еверест" с голямо нетърпение. Преди няколко години прочетох за една нощ в болницата след операция изключителната книга на Джон Кракауер "В разредения въздух", която е в основата на филма и която по-късно препрочетох в по-нормално състояние. За последните над 35 години съм прочел много книги, свързани с високите планини и смятам, че е една от най-увлекателно написаните.

За съжаление мнението ми е, че филмът е твърде далеч от качествата на книгата и по никакъв начин не може да пресъздаде страданието, трагедията и драматизма, съпътстващи описваните експедиции на Еверест. Може би, ако зрителят не е прочел предварително книгата ще има друг поглед, но очаквах значително повече.

Разбира се филмът има своите качества, включително и споменатата в горните мнения реалистичност. Югоизточният ръб на Еверест от Южното седло до върха е пресъздаден с голяма достоверност след като дълго се рових из интернет за да разгледам снимки.

 

Забележка: филмът не е по книгата на Джон Кракауър! Аз също от трейлъра предположих, че е, защото Кракауър участва като герой, но гледайки целия филм, се уверих, че не е. А после и поразрових в нета да се доуверя. Филмът е за същите събития, разказани и от Кракауер (най-популярната и, съгласен, увлекателна версия; аз съм му заклет фен), но също - и от всички оцелели участници/свидетели.  

 

Авторите на филма са се постарали да решат няколко задачи и, според мене, им се е получило.

 

==Внимание! Следват спойлери!==

 

Първо - да е максимално достоверно, доколкото става дума за хора, представени с истинските им имена. Разбира се, събитията без живи свидетели (раздялата на Роб и Харолд например) остават на въображението на сценаристите

 

Второ - да е възможно най-непротиворечиво. Да не се взема страна и да не се налива масло в споровете "кой е виновен". В книгата на Кракауер в неблагоприятна светлина са показани Толя (защото слиза преди клиентите си и добавя допълнителен риск, пренебрегвайки препоръчваните от другите професионални гидове стандарти за екипировка) и Синди - русата клиентка на Скот Фишър, която играе ролята на богатата нюйоркска знаменитост, очакваща червена пътека да ѝ се постеле до върха. Във филма тя се мярка съвсем епизодично. Самият Роб е критикуван по-остро за грешни решения в книгата. Че е пренебрегнал собствения си краен час за катерене, за да качи още един клиент, че да не се изложи пред конкуренцията в присъствието на журналист. А във филма мотивите му са по-балогородни - да помогне на бедния пощаджия да си сбъдне мечтата от последен втори опит и да ощастливи дечицата от кварталното училище. Във филма в по-неблагоприятна светлина е показан точно Кракауер - като досадник, който си рови носа в личното пространство на алпинистите, а после не оказва съдействие при опитите за спасяване над лагер 4. Шерпите не са представени в добра светлина нито във филма, нито в книгата.

 

Трето - да е възможно най-образователен. Да се разкажат на теория, а после да се покажат и на практика различните рискове от изкачването на осемхилядници. Като са разпределили между героите ролите да проиграят различните рискове. Един ще получи белодробен оток, друг - височинен мозъчен оток, трети - хипоксия, четвърти - "обикновена" бяла смърт, пети - дизориентация и пропадане. На случайни герои за разпределени и реплиоките, предлазначени да наблегнат на рисковете от комерсиалния подход с водене на неподготвени туристи. Един казва "Аз ти плащам толкова и толкова долари, път ти ме вкарваш в дискомфорт", а друг - "Ама как така никой не ни е постлал пътека, пардон, приготвил вързано въже" (Не е Синди, японката е).

 

Четвърто - да е точен като сценография и реквизит до най-малкия детайл. Върхът и в далечен план от лагерите, и в близък план на препятствията, е точен с оригинала. Анахронизми не открих. Но като печен магеланец, не пропуснах да хвана гафа, че на изпращането на Роб на новозеландското летище, се чуват последни повиквания за полет за Катманду. Ей, Богу, такъв директен полет не е имало и няма да има.

 

Пето - да е гледаем, макар и без мечки и вълци, за широката публика в Америка. Не са спестени сълзливите препратки към щастливи семейства, игриви дечица, неродени бебета. За централен образ сред клиентите е избран Бек, който оцелява по драматичен начин, макар и да го отписват два пъти.

 

Шесто - да е зрелищен в 3D формат. Най-зрелищно  в сцената с висящия мост на трека към базовия лагер.

 

==край спойлери==

 

За мене тази история дърпа и лична тънка струна, защото съм имал допир с тоя свят, срещал съм такива (даже и някои от тези!) герои в подобна среда. При изкачване на връх Винсон на Антарктида. Освен капризите на времето и спорните лидерски решения имаше и заяждания между конкуренти, и маскирано на любезност мерене на п..., пардон - егота, между най-елитните планинари. Имаше богати клиенти, разчитащи, че ще им се постеле червена пътека и тук, а после и на Еверест (репликите бяха мот-а-мо като цитираните от филма). Имаше измръзвания. Даже загуба на зрение у един по-възрастен планинар се прояви. Тогава още не бях чел книгата на Кракауер, но не беше трудно сам да си потвърдя предварително оформената представа, че не е редно човек се тръгва натам, за където няма достатъчно опит и би бил безпомощен без поддръжката на професионални водачи, независимо колко добре платени. И, че колкото и комфортно да съм се чувствал на Винсон, на Еверест нямам никаква работа