Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Хм, аз точно го бях отписал Земекис след Flight...за този също нямах някакви очаквания. 

 

Off-topic за Земекис: цък

[Георги]

Off-topic за Земекис: цък

 

Нека са 10.5

[домосед]

Връщаме се в територията на депресарското кино. "С лице надолу". България, студен, кален, мъглив сезон, разкапани панелки, цигански гета, трафик на млади жени, биячи, сводници, закон на джунглата ...

За моя изненада тоя път Камен Калев се представя с филм по стегнат сценарий, в който се вързват нишките и прави някакъв смисъл. За това, което се опитва да разкаже, филмът е даже добър. За разлика от предишния - "Островът", е който си остана абсолютна загадка какво става, защо става  и защо е станало на филм. А пък в "Източни пиеси" единственото хубаво бяха хубавото време, музиката на Nasekomix и главната роля на град София, играеща себе си. В "С лице надолу" София се опитва да играе ролята и на други градове (Шумен, Провадия ??) и не ѝ се получва чак толкова добре. Но пък елемнтите на трилър и филм ноар са по правилата. Въпросът защо франсето си избира да търси катарзис с точно тая мома, остава без отговор на екрана. А от публиката много по-трудно ще се получи.

 

https://www.youtube.com/watch?v=TCM_M42Nlho

[Duke]

Off-topic за Земекис: цък

 

Happy Back to the Future Day everyone...

 

[bori]

От много време се канех да гледам Теорията на всичко. Филма е много хубав, според мен, заслужаваше си. 

[Asterisk]

”127 часа”

 

Филм „на ужасите” или как съдбата може да преобърне животът ти за секунди. Началото е ведро, а краят:

 

След няколко дни агония се чуват следните мисли на героя, приплетени със спомени, мисли:

 

 „8:15 Гарванът го няма.

8:20 Днес гарванът не мина.

Аз го избрах, това е моят избор.

Тази скала ме е чакала цял живот, от как съществувам, още, когато е била част от метеорит преди милиони години…”

(В този момент прелита, вероятно, гарванът)

„А аз цял живот съм се стремил към нея…”

 

И по към края:

„Видението на Арън се сбъдна…”

Ако с този филм авторът доказва, че дори изборът е предопределен, дали ще намерят и отговор за това  какъв е смисълът в такъв случай

[Rumiana]

Филип Пьоти успява да сбъдне мечтата си, без да го натопят. Робърт Земекис току се спотайва по няколко години, като да се е пенсионирал, току излезе на светло с някое шедьовърче. От което свят да ти се завие! На тоя филм всичко му е хубаво - и случката, и сценария по нея, и режисурата, и актьорското присъствие, и декорите, и стероефектите (превод за по-младите: 3D ефектите), и свалянето на шапка към чистосърдечната ненаплашена от тероризъм свобода на 70-те, към Париж на шансоните, към Ню Йорк на двете кули, едва новородени. Горещо препоръчвам!

 

Бааси, посиняха ми ноктите от стискане, през половината филм сърцето ми беше в гърлото, хем и аз знаех какво ще стане...  Мнооого добър филм! :)

[домосед]

”127 часа”

 

Филм „на ужасите” или как съдбата може да преобърне животът ти за секунди. Началото е ведро, а краят:

 

"127 часа" ми е много любим филм. Изобщо не го възприемам като филм на ужасите. Кулминацията е тягостна, но не е неочаквана. С едно наум, че този филм трябва да се гледа, задължително след като е прочетен синопсисът, в който пише какво става накрая. За мене е възхвала на спортния и приключенския дух, на младостта и екстровертността, на самоувереността, на волята за оцеляване в отчайващи ситуаци, а също ... и на прородните красоти на Америка и в частност - щата Юта. A oсвен това се изисква много умение да направиш динамичен и увлекателен филм (филм: поредица движещи се образи) за нещо, което 127 часа не може да мръдне. Браво на Дани Бойл!

 

Бааси, посиняха ми ноктите от стискане, през половината филм сърцето ми беше в гърлото, хем и аз знаех какво ще стане...  Мнооого добър филм! :)

 

Нали! Аз, като говоря, не приказвам 

 

А в София е в разгара си фестивалът SO INDEPENDENT

 

Дотук докладвам за две заглавия

• Малки Драми (Little Accidents)

Драмите се разиграват в малък американски миньорски град. Срутване в мината, един оцелял с увреждане, политически боричкания около разследването за причините, изчезнал тийнейджър, син на обвиняван за инцидента директор, лутаща се къде да си намери място и смисъл и в историята, и живота жена на директора, миньорски сираци. Главните герои са оцелелият миньор, по-големият сирак (14) и директорашата, на които им се срещат пътищата - в приятелски, романтичен, изповеднически план. Обаче действието се развива много мудно. Половин час преди края вече започваш да си гледаш часовника дали някой няма нещо да си признае или да направи, че да се тръгне към приключване. А самото приключване настъпва неубедително.

https://www.youtube.com/watch?v=bXNvg3Hp-HI

 

• Бавен запад (Slow West)

Този го бях дебнал от известно време и съм много доволен, че се появи на екран в София. Английски уестърн за шотландски тийнейджър, сниман в Нова Зеландия (Южен остров). Отнася се жанрово към класическите уестърни, колкто Дзифт към социалистическия реализъм. Но не е нито спагети версия, нито пародия, нито мюзикъл. Макар и да има елементи и от трите, но - с много финес вплетени във визуалната картина. Идва ми някаква подсъзнателна асоциация на срещите на героите - всяка следаща по-абсурдна и нелепа, но с малки изключения, провокираща насилие - с ... възможно най-поетично ненасилническата история на Малкия принц. Може би защото героят гледа на света, не както се очаква от средностатистически авантюрист в американския запад на 1870-те да гледа. Срещата изключение е с тримата негри музиканти в прерията, които говорят на колониален френски и свирят конгоанско, пред които младежът демонстрира вкус към музикалното течение world music. И точно, когато започваш да възприемаш историята и пуканицата насериозно, гръмва по някой шегобийски фишек без предупреждение, от който не можеш да се въздържиш да се изхилиш с глас. Като простряното между конете пране или куршумът, който уцелва солницата, а тя се изсипва точно в раната на полегналия под кухненската лавица.

 

И хич да не си индианец в тоя бавен запад!

 

https://www.youtube.com/watch?v=H7u7X1ejGTI

Редактирано 26 октомври, 2015 от домосед

[домосед]

Продължавам със сводките от SO INDEPENDENT

 

3 ½ минути, 10 куршума

 

https://www.youtube.com/watch?v=JnKULkA-6II

Този е документален филм във формат на съдебен трилър. Две коли спират една до друга на една бензостанция в Джаксънвил, Флорида. В едната са четирима черни тийнейджъри, прибиращи се от среща със съученички в мол. В другата са бял мъж и жена на средна възраст, годеници, прибиращи се от сватбата. Докато чакат, изпратените в магазинчето да купят, каквото са тръгнали да купуват (дъвки, вино), тия в колите започват разправия за силата на рап-музиката от черната кола (тя е червена). Спорът завършва със стрелба. Стреля белият. Черните избягват с колата, докато се стреля по тях. Белите се прибират в мотела, в който имат резервация. Чак на сутринта го арестуват за убийство и три опита за убийство. Защитата му е позоваване на някакъв закон на Флорида, който освен либералното интерпретиране на понятието самоотбрана, поддържа и понятието "отстояване на позиции" (standing your ground). Филмът е добър пример как се прави съвременно документално кино. Така, че да е интересно и да те държи на тръни. Вярно, да не знаеш присъдата помага. А очевидно цяла Амеврика е знаела присъдата, защото процесът е добил широка публичност. Бил е записван на живо и историята е монтирана от свидетелски показания без повторения и увъртания. Ще речеш - зрителят е оставен в позицията на съдебен заседател да си състави сам мнение и да отсъди. Да, ама не! Точно това е огромната власт на медиите и изкуството да те манипулират - като те заблудят, че не те манипулират. А няма как да си съставиш обективно мнение за нечия вина през очите на режисьор и монтажист. Единственият начин е да седиш в съдебната зала и да внимаваш.

 

Честността на документалистите и етичните граница на артистичната им свобода е една от темите на филма на Ноа Баумбах Докато сме млади. Но не е централната тема. Централната е за възрастта на артритите и първите очила за четене, които мозъкът все още не може да възприеме като житейска норма. Възрастова група към която причислявам, разбира се и себе си, макар и да не бих открил други допирни точки нито с Бен Стилър (досадник!), нито с героя му (по-малък досадник!). Драмата на героите е - дали ще се подмладят, ако висят в компанията на по-млади (но също - по-гладни и по-амбициозни да пробият) от тях, пренебрегват през розови очила простъпките им и ходят с тях на аяхуаска (имам една съученичка, която чак до Перу се вдигна с едни младежи точно на аяхуаска). Или просто - ако си осиновят бебе-хаитянче. Упс! Това беше спойлер. Диалогът, костюмите и интериорите са съвременни с точност до няколко месеца!

 

https://www.youtube.com/watch?v=v726Dufa3IU

Мандарина

 

Да не се бърка с грузинския Мандарини, в който героите са естонци. Този е американски и героите са арменци. Значителна част от тях - клиентът на проститутките, жена му и особено тъщата. А проститутките са от субкултурната транссексуална ниша. И хем се държат една за друга, хем изпълват ежедневието на отношенията си с върховна драма. Филмчето е изключително живо, весело и добронамерено. Кеф.

 

https://www.youtube.com/watch?v=ALSwWTb88ZU

[Duke]

 

Против вроденото ми недоверие, първо, към всякаква фантастика на тема космос, второ, към блокбъстъри, подписани Ридли Скот, трето, към картофи с кетчуп.

 

 

А дали вроденото недоверие не ти е попречило да отразиш поне три неотразими момента в лентата?

 

Нека ги отброим заедно:

 

1. Кой друг, ако не германец (или поне немец), е в състояние да направи бомба с подръчни материали в рамките на няколко минути?

2. Кой друг, ако не американец (или поне Ридли Скот), е в състояние да избъзика за пореден път французите, този път показвайки им ефекта от внезапно отпушване на тапата на гофрираното човече на "Мишлен" в открития космос?

3. И накрая (но не на последно място), кой друг, ако не британец, е в състояние да обедини в едно цялата космическа епопея започнала с една одисея в космоса през далечната 1968-та?

 

 

Редактирано 31 октомври, 2015 от Duke

[Hayasko]

Съвсем случайно вчера по Синемакс гледах естонския филм Мандарини. Невероятен филм, горещо препоръчвам! Впрочем филмът май е някаква копродукция на Естония и Грузия, но поне по Синемакс го рекламираха като естонски. Всъщност няма никакво значение, филмът е 6.

[Asterisk]

„Вещица”  

 

Какво иска да ми каже този филм?

„Моля те Господи, спаси семейството ми!”, а вещиците продължават да вилнеят,  но не онези от детските приказки, а вещиците вътре в нас, това видях аз. Има някаква психо намеса в цялата работа – режисьор, показващ кърмаче на многодетна майка (може би стандарт за времето си), което в последствие се заменя с гарван, който кълве гърдите и до кръв…Хм, може би някаква форма на мъжка ревност. Сцена на зверска борба между майка и дъщеря, до кръв.  И деца, дечурлига, невинни, свободни, деца, които системата погубва, защото  са „заченати в грях”. А системата в този случай  бе „Господ”. Разбира се и сатанинските ритуали. Сигурно е било истина или поне част от взаимстваните идеи (така казват). Но по интересното е какво ги е докарало тези хора до  там? Защото  мнозина и в днешно време биха се разпознали т.е. промяната е само по отношение на модернизма и технологиите.  Религия, набита  и разбрана по странен начин, твърде, твърде близо до властта. Вещици, от които единственото спасение е религията. Може би част от ключа към загадката е модерното „его”, което също срещнах тук-там, доколкото мога.

За някои -  забава, за други - поглед, за трети -  час потръпване в стола – къде на някой шамар, къде от някой трясък в тишината или нервна усмивка. Мрак. Кръв, боя де.  И мисля, страхотна актьорска игра, особено на момчето и по-голямата сестра (все още се питам защо героинята е точно тя, а не по-голям брат например).  Този филм мога да гледам (изтърпя) само по този начин. Още един в поредицата нравопоправителни.

Озвучаването  ми се стори различно, всички гласове бяха приятни, но звучат много по-различно и внушително.

Е, остава и номерът с вселяването на духове –  в точната ситуация и време филмът може да нанесе по-скоро вреда, особено в комбинация с конспиративни теории, сериали като „Никита”  и „пророци” като писателят Филип Дик (имаше преди време документален филм, но остана на половина) .

Ако задачата е в синопсисът:   

„Докато обстоятелствата стават все по-коварни вярата, лоялноста и любовта на всеки член в семейството са поставени на изпитание. „*,

то отговорът е във филмът:

 „Господ ни праща неволите, за да се смирим” – в началото, и в края   -  една  квалифицирана вещица …

*ако бяха повярвали на дъщеря си, ако бяха изоставили имението, ако нямаше и благородни лъжи, ако можеха да прощават, ако не бяха дяволски смирени, ако  не бяха научени така, ако не учеха така и останалите, ако нямаше вещици…

Хорър…

Та това по усет.

Може би има още много да уча и може би не съм разбрала всичко, но с философските теми е така

Редактирано 1 ноември, 2015 от Asterisk

[домосед]

Религия, набита  и разбрана по странен начин, твърде, твърде близо до властта. Вещици, от които единственото спасение е религията. 

 

Уф, много съм доволен тогава, че не го гледах, а за хелоуинско забавление избрах предишната прожекция от фестивала.

 

През лятото бях гледал ирански филм за вампири. А сега - кубински филм за зомбита.

Juan de los Muertos

 

https://www.youtube.com/watch?v=dOquktXvkT4

 

Кубинският въпрос бива анализиран в триизмерна дълбочина. Според правителството зомбитата са дисиденти, спонсорирани от империалистите. Затова се свикват всенародни митнги да бъдат бичувани и жигосани с многочасови речи. На митингите, съответно им се дава платформа да се хапят един други и по тоя начин да се размножават. Мисията на главните герои е, естествено, да избият възможно най-много зомбита (Google: how to kill a zombie) и да избягат с приспособен на амфибия крилат буик, модел 1950x, в Маями. Там обаче ще трябва да се работи, а в Куба при зомбитата може просто да се оцелява. С малък късмет. Което е и финалният избор на главния от главните герои - Хуан - оцелявал вече и в Ангола (във война с Южна Африка, бел. д-д) и при Специалния режим. Някъде по средата на филма, докато броят на зомбитата е все още под контрол героите отварят частна агенция за избиване на зомбирали се роднини по поръчка (нещо като zombie-busters). На повечето клиенти се отговаря положително със сеньор/а освен на един загадъчен, който получава отказ "Ама компаньеро, това ще трява вие сам да си го свършите". Та викам си, щом такива филми се снимат в Хавана, вярно с испански пари (евро), кастровизмът или е фарс, или братята Кастро са успели да построят зрелия пост-перестроечен сарко-социализъм (сарко - от сарказъм, а не от Саркози)

[bori]

Аз тези дни съм се отдала на една поредица на BBC за животните. Изключително е интересно.http://www.imdb.com/title/tt1533395/

[домосед]

Последна сводка от фестивала SO INDEPENDENT.

Че в София започват поне три други фестивала, които трябва да се проследят

 

Опиат

 

https://www.youtube.com/watch?v=L41xwM8tIRQ

 

Да кажем само, че тази комедия за зубърчета компютърджии в обществено училище в негърски квартал в Калифорния би била по-разбираема и предполагаемо - по-весела - за строго специфична ниша сред американската публика, към която аз не принадлежа. Губят ми се културни препратки, музика, мода, знаменитости. Посланието - че ако си черен и имаш желание не само да оцелееш, а и да пробиеш с учене, оправдава откриването на онлайн магазин за търговия с наркотици срещу биткойни - не бих казал, че е универсално. За същата дейност Рос Улбрихт, от когото сценаристите вероятно са взели патента, без да му платят, излежава доживотна присъда.

 

Омарът

 

https://www.youtube.com/watch?v=fpt0tn1-54k

 

Изразих вече недоверие общо към фантастиката. А към частния случай на дистопията като под-жанр имам и предубеждения, че каквото е можело да се измисли и каже, вече е измислено и казано. Но отвреме навреме излиза нещо остроумно и добре скроено на екран, че да ме опровергае. Омарът, горкият, шкембест Колин Фарел с мустачки и очила за късогледство, просто няма къде да се дене. Защото там където е забранено да си ерген (в града сред средната класа), не може да си намери половинка, а там където е задължително да си самотник (в гората сред партизаните) се влюбват с Рейчъл Уайз. Правилата и на двете места и наказанията за простъпки или мамене са садистично строги - печене на пръсти в тостер за маструбация, превръщане в животно по избор за самотночество, рязане на устни за целувка. А не се разрешава и брак по сметка. Без любов може, но без някаква видима фическа характеристика, по която партньорите да си приличат (фъфлене, куцане, слабо зрение) не може. 

 

Септември в Шираз

 

https://www.youtube.com/watch?v=hPwqzEtoG14

 

Едно добро решение на мениджмънта на фестивала беше да извадят извън конкурса за награда на публиката (наградата е излято от бронз жълто софисйко паве) филма "Септември в Шираз" (ориг: Setembers of Shiraz). Американски филм по иранска книга за иранци в Иран, 1979-та, сниман и монтиран изцяло в България с няколко български артисти в епизодичните роли и няколко български жигули в уличните масовки. И един локомотив на БДЖ. 

 

Ей, Богу, в тоя филм няма нито един правдоподобен диалог или мизансцен! Историята е за живяло в благополучие при режима на шаха семейство на търгуващ със скъпоценни камъни ирански евреин (Ейдриан Броуди). След ислямската революция губят привилегиите си и стават предмет на тормоз. Мъжа го арестуват и му бият табани в затвора (но не го лишават от ходене на баня, в която да бистрят политката с други изтормозени затворници, примерно християни). Жената я нагрубяват и псуват (но стриктно платонически). Къщата и офиса им ги разграбват (но пропускат виното и най-скъпите диаманти). Тоест - да - семейството са жертвата, а революционерите са гадовете. Но каква би трябвало да бъде поуката от филма? Как не спират да морализаторстват, докато всячески опитват и накрая геройски успяват да се измъкнат от Иран с... подкупи. Включително с най-лошата сделка, която евреин е сключил за транспортни услуги от времето на цар Давид. И най-трогателното преследване с коли от времето на Бъстър Кийтън. 

 

А пък продуцентът американец на филма в речта си на премиерата се отнесе към българите в екипа точно, както богатата еврейка (Салма Хайек) се отнасяше със слугинята си и после се чудеше откъде и е дошла на главата ненавистта на революционерите. Снизходително и покровителствено.

[Георги]

Аз да разваля монолога на домосед с малко комерс Гледах вчера последния Бонд...еми не ми хареса. А бях доста надъхан след като Скайфол ми допадна, а новия беше обещаваш с Кристофър Уолц. За съжаление неговата роля е по-скоро епизодична в самия епилог на филма, а целия сюжет ми се видя супер разпилян. Очевидно имаше препратки към много предишни епизоди, но аматьор Бонд-аджия като мен нямаше как да ги хване и половината филм си ми беше висящ. 

[Duke]

 

Омарът

 

https://www.youtube.com/watch?v=fpt0tn1-54k

 

Изразих вече недоверие общо към фантастиката. А към частния случай на дистопията като под-жанр имам и предубеждения, че каквото е можело да се измисли и каже, вече е измислено и казано. Но отвреме навреме излиза нещо остроумно и добре скроено на екран, че да ме опровергае. Омарът, горкият, шкембест Колин Фарел с мустачки и очила за късогледство, просто няма къде да се дене. Защото там където е забранено да си ерген (в града сред средната класа), не може да си намери половинка, а там където е задължително да си самотник (в гората сред партизаните) се влюбват с Рейчъл Уайз. Правилата и на двете места и наказанията за простъпки или мамене са садистично строги - печене на пръсти в тостер за маструбация, превръщане в животно по избор за самотночество, рязане на устни за целувка. А не се разрешава и брак по сметка. Без любов може, но без някаква видима фическа характеристика, по която партньорите да си приличат (фъфлене, куцане, слабо зрение) не може. 

 

 

 

Ауу, този трейлър ми изглежда като кръстоска между великата оруелова антиутопия и паркъровата полуавтобиографична история на доктор Келог и май директно влиза в рубриката "предстоящи" за мен...

[luba_rizova]

Спектър и ми хареса. Но си имам личен Бонд фен с мен за подсказки. Така или иначе,макар и доста общо с Мисия невъзможна, която е директно преписана, този ми бе по-интересен.

[Elena]

Последно гледах Hodejengerne/ Ловци на глави. Мнооого добър, поне според мен. Нямаше нещо,което да не ми хареса - и сюжета и актьорската игра - въобще всичко е на ниво. 

[Asterisk]

Хайде още два:

 

De ce eu?

 

https://www.youtube.com/watch?v=INGxRX8sxxQ

 

Разказ за живота на успешен студент по право след назначаването му като прокурор. Млад, надъхан, амбициран,  влага максималното в поверената му от висшестоящите задача – да осъди набеден за престъпник човек, но без да има  значими доказателства. Обвиняемият пък отрича до последно и танцува по нервната система на младия прокурор от самото начало. Към това се прибавят непрекъснатите обвинения в неспособност и некадърност от страна на началниците му плюс заплахи за изхвърляне от работа и живот в провинцията. Той обаче не се отказва, а влиза в огъня в стремежа да разкрие истината и да бъде максимално коректен. Постепенно, бивайки следен, неразбран от близките си, както и липсата на подкрепа, се обърква окончателно и развива някаква форма на параноя според околните или просто тревожност. Единственото, което му остава като решение според възгледите му е да остане на страната на истината и фактите. Това обаче ще злепостави едни от „най-висшите класи”, участващи в сложни и заплетени афери. И в крайна сметка се обръщат срещу него, повдигайки обвинение и официално разследване срещу него. Към това се прибавя и фактът, че жилището за бъдещият им семеен живот с приятелката му  ще бъде осигурено от нея и роднините ѝ. Още в началото се споменава, че като му потръгне кариерата ще му осигурят и жилище (работодателите). Ясно е какво искат за това. Освен това  намекът е много тънък, а именно, че е нещо стандартно…

Не издържайки на цялото напрежение и може би невиждайки щастлив изход от цялата ситуация той се самоубива.

Но има още - финални надписи на черен екран, в които изброяват още от реалните факти   – разузнавателни служби, които не запомних…

Като светнаха лампите още стояхме по местата и не ни се ставаше – всички в залата (5-6 човека).

 

Бих го описала като тягостен и депресивен, няма и как да е друго. Но държи до последно, че и много след това и не съжалявам.

 

Причината  

 

Този ден явно беше решил да продължи с изненадите в същия стил. Вечерта по ТВ гледах:

 

Съдилището

https://www.youtube.com/watch?v=vR9YPhIlwyc

 

От Уикипедия:

„Митю Петров, живеещ заедно със сина си Васко край границата с Турция, остава безработен след като мандрата, в която работи фалира. Не е в състояние да погасява задълженията си към банката. Принуден е да потърси помощ от Капитана – командир в заставата, в която служи и настоящ участник в трафика на бежанци през границата. Задачата на Митю е да посреща бежанците в турска територия и да ги превежда през границата, а с помощта на цистерната за мляко, с която е работил преди това в мандрата, ги транспортира извън граничната зона. Докато ги превежда покрай местността „Съдилището“ си спомня за престъплението, което извършва през 1988 г. Тогава по заповед на Капитана застрелва момче и момиче от Източна Германия в опита им да избягат в Турция.^[3][4]”

 

Гледах го с половин съзнание, много тъжен и може би единственото внушение – или следваш и живееш в агония цял живот или поемаш риск, независимо от изходът…

[домосед]

Аз да разваля монолога на домосед с малко комерс Гледах вчера последния Бонд...еми не ми хареса. А бях доста надъхан след като Скайфол ми допадна, а новия беше обещаваш с Кристофър Уолц. За съжаление неговата роля е по-скоро епизодична в самия епилог на филма, а целия сюжет ми се видя супер разпилян. Очевидно имаше препратки към много предишни епизоди, но аматьор Бонд-аджия като мен нямаше как да ги хване и половината филм си ми беше висящ. 

 

На Кростофър Уолц това си му е халтурка. Не ходете да гледате Спектър само заради него!

Даже и гримът му в края не е толкова страшен, че да го сънуваш в кошмари. Маската на Бонд в началото е по-страшна. Уолц го търсете у Тарантино!

Да, съгласен съм, че малко попрекалиха с препратките към минали серии, но подробностите не са важни. Важно е посланието, че двобоят между Бонд и Блофелд е не само принципен, ами и личен. Спорна идейка.

Иначе филмът си е един хубав зрелищен Бонд от 2015, направен по всички правила на франчайза - екзотични дестинации, фестивали, красиви жени, бързи коли, лустро, стил - възможно по-ретро, хладно-влажно-елегантен Лондон, Рим по-красив и от в "La grande bellezza" на Сорентино, мразовита Австрия, жежка Африка. И ... лоялност, доверие и солидарност в тима на М, въпреки натиска на това, което светът възприема, че е на дневен ред през 2015. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ZYCnp04-vv4

 

Та, да продължим с не-комерс монолозите ...   

 

В София през ноември един филмов фестивал прелива в следващия и не мога да сколасам със сводките. 

След SO INDEPENDENT беше ред на Cinelibri. Печелившата идея е на голямо софийско издателство да пуска филми, екранизации по книги, които са издавали. Като диапазонът е широк и покрива повече от 50 години история на кино и литература. Някои съм ги чел и/или гледал преди ("Закуска в Тифани", "Непоносимата лекота на скуката", пардон, "на битието"), та не попадат в дефиниционната област на темата. Отчитам три по-нови, по съвпадение - все френски.

 

Деликатност

 

на Давид Фианканос по негов едноименен роман. Романтична комедия с анорексична версия на Одри Тоту и една русолява мечка, който играе швед, но в реалния живот си е французин. Толкова не си приличат, че влюбоването им не е разбираемо нито за тях, нито за околните, но преодоляват всички препятсвтия и препятастващи ги ревниви играчи и се събират в хепи енди. Струва ми се, че Одри Тоту е много надценявана след пробива си с "Амели"

 

https://www.youtube.com/watch?v=qFkwvPd8vEw  

 

Любовта трае три години

 

Тази е значително по-добрата и по-веселата романтична комедия от двете. Авторска на Фредерик Бегбеде. За един, който - ядосан, че жена му го е напуснала на третата годишнина, пише сексистка и мизантропска книга за малкия срок на годност на любовта и после му се налага да се обяснява на новото си гадже. И на приятелтите си.

 

https://www.youtube.com/watch?v=73LbyldiT1c

 

 

Живот назаем

 

Тук реших да постъпя в духа на фестивала. Първо си купих книгата, прочетох я (за протокола: в самолета за/от Берлин) и чак след това гледах филма. Същия ден след кацането на самолета. За награда получих автограф от автора Дъглас Кенеди. Любопитно е, че книгата - The Big Picture - е американска от 1997-ма, а филмът - L'Homme qui voulait vivre sa vie - е френски от 2012. Действието от Ню Йорк и Монтана е пренесено в Париж и Черна гора. Но сме единодушни с автора, че филмът следва духа на книгата въпреки необоходимите (големи!) съкращения в сюжета и леко видоизменения финал. В полза на филма според мене. Годините на писане и филмиране са важни, защото историята, особено епизодът с промяна на идентичността, не би могла да се развие съвсем по същия начин с развитието на технологиите и навлизането на цифровата фотография и интернет търсачките в ежедневието. Става дума за един добре платен адвокат с хубава жена и малки деца, който не си харесва живота, защото мечтаел фотографията да му е професията, а не хобито. И получава шанс да си го промени, ама не точно както си го е представял, когато става ясно, че и жена му не си била харесвала своя живот и е замесила трети лица, по съвпадение - фотографи. И ... спокойно! Яхтата е застрахована. За мерцедеса (който в книгата е MG) не е сигурно.

https://www.youtube.com/watch?v=gk_QxsEBuog

[домосед]

Започваме Киномания 2015

 

Силно. С два български филма. Първият от които - в състояние да напълни Зала 1 на НДК до дупка и да бъде изпратен с бурни аплодисменти и ставане на крака (както подобава в зала, проектирана за партийни конгреси).

"Каръци" на Ивайло Христов.

Противно на каквото депресивният полуням трейлър подсказва, филмът е комедия, добродушна и умерено романтична, с моменти, в които трудно би се удържал да не избухнеш в смях. Операторската работа е великолепна, а и сценографската, доколкото за място на действието е избран Кюстендил, а кулминационният момент е в театъра, проектиран от баща ми (за театър). Единственият кусур, но той е трудно преодолим, когато режисьор е обичан професор от НАТФИЗ, е, че студенти и отдавна завършили абсолвенти играят роли на ученици. Но малкото момиченце си е точно на възрастта и само гледайте да не му попаднете! 

 

https://www.youtube.com/watch?v=vaVTsHxiT0s

 

И вторият филм напълни зала и имаше аплодисменти, но по-малка и по-сподавени. Не бих изказал суперлативи. Класиката "Осъдени души" на Въло Радев беше омагьосващо-завладяващ филм по Димитър Димов. А "Аз съм ти" на Петър Попзлатев не е нито омагьосващ, нито завладяващ. Сценарият вплита незавършен роман на Димитър Димов за 30-те с произведение на Теодора Димова за 00-те, като свързващата нишка е очевидно продължилият към столетие жизнен път на героияната Адриана. Поредица от визуално красиво и театрално изиграни епизоди, някои от които добре изпипано сами за себе си, но не и като нещо цяло. Не успя да предизвика (поне у мене) никакво съчувствие към нито една от двете главни героини на Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. И съвсем мъничко към героите на Деян Донков и Ованес Торосян (същите - явили се и като каръци в горния филм). Филмът очевидно е сниман като за износ - само английски надписи и английски субтитри - и освен на фестивали не е ясно дали някога ще търси разпространение в България.

 

https://www.youtube.com/watch?v=PfFA1FmIgbg

 

[Polina]

С две ръце за "Каръци" / ако имах повече бих вдигнала и тях/ .

Тънка е нишката, в която са преплетени сегашния модерен начин на живот и не чак толкова далечния соц стил. Припомнянето е много финно.

Филма си заслужава вниманието Ви. 

Редактирано 16 ноември, 2015 от Polina

[miropenkov]

Ще го пробвам "Каръци", но последната ми среща с българското кино ме уплаши. Гледах "Имало едно време един уестърн" и съм меко казано потресен...

[домосед]

Последно гледах Hodejengerne/ Ловци на глави. Мнооого добър, поне според мен. Нямаше нещо,което да не ми хареса - и сюжета и актьорската игра - въобще всичко е на ниво. 

 

Къде го гледа ?

Че го търся. Защото съвсем наскоро прочетох книгата (тук съм споменал) и ми е лобопитно.