Последният филм, който гледах е...

[Hollywood]

Става за пристиване

 

[домосед]

Става за пристиване

 

?

[Asterisk]

 Днес бях на фестивал, колкото да опитам  от игралните филми:  

http://newwavefilmfest.com/?page_id=70

 

Е, не беше зле. Хванахме ок. 2-3 филма, от които помня последните 2, тъй като, както в последствие видях, е имало разминаване в обявените часове.  За повече пък, нямаше как Филмите ми се сториха като театър, в единия през цялото време камерата мърдаше, а задушевните семейни сцени и в двата бяха повече от задушаващи, вероятно нарочно търсен ефект.  Смешки  - налице, но по-скоро от макиаж. А симпатиите, струва ми се, спечели този, който залага (вмъква елементи) на класиката.  Не можах да разпозная кой е по-добрия. Темите – вечни, за системата – комунистически отживелици и модерни възгледи, любов, разлики в култури (загатнато), поколения и начин на мислене.

[dimitrov6]

Fathers and Daughters / Бащи и дъщери (2015)

Ръсел Кроу и Аманда Сайфред.Филма ми хареса много.

Редактирано 23 януари, 2016 от Георги

[Eti*]

Danish girl. Брилянтен Еди Редмейн. На мен филмът много ми хареса!

[dimitrov6]

The Escort / Момичета на повикване (2015)

Свежо и симпатично филмче.

[iMari]

Fathers and Daughters / Бащи и дъщери (2015)

Ръсел Кроу и Аманда Сайфред.Филма ми хареса много.

И на мен ми хареса. Още един с подобна тематика.Марк Рафалоу беше номиниран за Златен глобус за ролята си на баща с маниакална депресия.Тоя човек,в който и филм да играе, ми харесва.

Редактирано 26 януари, 2016 от Мари Николова

[dimitrov6]

 

Марк Рафалоу беше номиниран за Златен глобус за ролята си на баща с маниакална депресия.Тоя човек в който и филм да играе ми харесва.

 

Гледах и новия му филм 

Spotlight(2015).Много добра игра.

Редактирано 26 януари, 2016 от dimitrov6

[домосед]

Два азиатски исторически филма с жени в централната роля

 

• "Убийцата"

 

Режисьорът е Хоу Сяохсиен - непознат за мене тайвански ветеран, очевидно - ценен заради визионерските изпълнения, едва ли не колкото Чжан Имоу или Мишел Гондри.

Да, ама въпреки изящните пейзажи, костюми и декори и красиво хореографираните бойни сцени, филмът е много тежък за възприемане. Напрежението идва оттам, че на драмата е отделено повече внимание, отколкото на бойните сцени (нищо лошо дотук), но е много трудно да се разбере в детайли. А не би трябвало да е трудно. Прокудена годеница на местен феодал, заминава да учи бойни техники в манастир и се връща с възложена ѝ мисия да го убие, но чувствата ѝ надделяват и го оставя жив ужким заради стабилността на провинцията и международното положение. Даден е и някакъв исторически контекст. Да, но половината филм се опитваш да запомниш кой кой е и на кого е роднина и какво е станало между тях в близкото и по-далечното минало и какви са последиците. Със сигурност част от информацията се е загубила в превода, но друга част изобщо не е предадена инак, освен с погледи и каменни изражения. А има поне двама ключови образи, които присъстват на екрана без никакъв коментар - една жена с маска, също умела с кинжала, като главната героиня, и един черен магьосник с побеляла брада, чието лице също не влиза в едър план, но профилът на носа му подсказва, че е бял. В Средновековен Китай.

 

https://www.youtube.com/watch?v=YSoXoOAY1zU

 

 

• "Курманжан Датка" (от програмата на фестивала МЕНАР)

 

Дошъл ред и на киргизците да си покрепят националното самочувствие с епична суперпордукция с много коне, чалми, ятагани, пищни пастирски сватби, богати чеизи и засади в коварни планински проходи. На киноматографично ниво трудно издържа сравнението с наши родни образци в жанра от 80-те. Кратка справка с биографията на режисьора показва, че първо е бил номенклатурчик от културата, а после режисьор, а не - обратното. Което не означва, че историята на алайската царица не си заслужава да бъде разказана и на местната, и на международната публика. И то - без патетични изхвърляния и митологични отклонения от историята. Ако не броим тигъра, но и неговото присъствие е само като морална подкрепа в моменти на криза или колебание. Филмът не проявява претенции, че живеещите в юрта номади са имали златен век на най-велика нация в Централна Азия. Нито дори - че са се опълчвали на големите играчи в голямата игра. Знаковите моменти в биографията на Курманджан (която е връстница на кралица Виктория, но я е надживяла малко на трона) са, че подписва договор за анексия със запазване на достойнство от руснаците и че жертва сина си невинен на руското бесило, за да предотврати репресии и кръвопролития. И, разбира се, че е жена владетелка в мюсюлманския свят, почитана на необятна територия. Генерал Скобелев е готиният руснак (има и няколко - неготини), който извършва анексията, но с искрена синовна любов на сърце. А фотографът пътешественик, който я снима на кон на 96-годишна възраст в последните кадри е някой си Густав Карлович Маннергейм, за когото ѝ дойде ясновидение от Вангин характер, че го чакала звездна държавническа кариера. Веднага отворих справочната литература да попълня това си бяло петно в общата култура. Оказва се, че Карл Густав Манерхейм, шведски аристократ и тогава (1906) - все още офицер на руска служба, впоследствие се издига до герой на извоюването и удържането на финландската независимост през смутната първа половина на XX век.

 

https://www.youtube.com/watch?v=yIjhRQUsj_8

[домосед]

Снощи попаднах на премиера на български филм в зала 1 на НДК.

Да "попаднеш" изисква известно усилие на волята, защото е свързано с чакане на опашка за билети. Истинска. По-дълга от 20 минути. При положение, че същия филм на същата цена на билет можеш да го гледаш от следващия ден в произволно кино без опашка. (Просто подсказвам тема за размисъл за директора. Да се сещат магеланците от административния отдел) 

 

Филмът се казва "Прелюбодеяние" и е дебютен пълнометражен на сценариста и режисьор Явор Веселинов. Пет години отнело от края на снимките до излизане пред публика. Камерна история. Повече форма, отколкото съдържание. Формата е ОК. Операторската работа, монтажът, музиката са XXI век. Обаче сценарият куца. Младеж не се радва, че баща му се е залюбил с негова (на младежа) връстничка. Която освен всичко предизвиква и личната му лоялност към собствената му приятелка.  Следва ... виж заглавието. После се опитват да се оправят емоционално (всички герои), но не им се получава. Не толкова, защото нямат желание или не си разбират езиците (има ням участник, което носи автоматично черна точка за автора). А защото се намесва съдбата. Повече пъти, отколкото предполага филм от 78 минути. Вяли ръкопляскания в залата.

https://www.youtube.com/watch?v=ubK9WR4A5qY
 

Редактирано 4 февруари, 2016 от домосед

[домосед]

Правилният филм на седмицата е "Перфектен ден".

Толкова малко се говори за него, че за малко да го пропусна.

 

Тим Робинс, Бенисио дел Торо и крехки необръгнали на лайна и бесилки блондинки се срещат на Ничия Земя, където Няма място за старите кучета и основават Военно-полева болница/НПО, за да оправят света. Бонд-гърли с руска кръв им се пречкат с романтични възпоминания, като особеното на балканския лов е, че кравите не са парашутисти. Умрели шишковци плуват в кладенец, Кучето се казва Майк Тайсън, а червените футболни топки вървят по $10. Което е и единственият гаф на сценаристите. От как свят светува в Босна властва само дойч-марката. Другият е, че Олга Куриленко с прави, че не схваща грам сръбски. 

https://www.youtube.com/watch?v=I7-c66mbzXA

[домосед]

 

Жертва на пешка. Точно такъв си представям и Боби Фишер, и филм за Боби Фишер. Вярно, че има анахронична жигула във Варна в ранните 60-те, но тя се компенсира с култов исторически ландровер сред исландски пейзаж с навят сняг по баирите. Тоби М. го е докарал и на външен вид. Жалко, че не показват нито една партия в подробности, но е разбираемо от гледна точка на гледаемост на филма и по-важните му послания. Но внимавайте! Сигурно са засекретени от ЦРУ, КГБ и МОСАД и който ги гугълне се натриса на наблюдение за цял живот.

 

За протокола - гледах го в самолета за Доха (Airbus 320). На по-добрия екран в дриймлайнера за Йоханесбург гледах един много добър, но мъчителен за гледане The Room. За излизане от заключена escape стая, ама не за 1 час, а след 7 години, през които се е родило дете и е станало на 5. Трябва да се излъже някак си мъчителят, който е заробил и затворил жената. И после да се адаптира към живота на свобода и просъскващото обществено мнение, предразсъдъци и добри намерения. Разказано предимно от гледната точка на детето.

 

[домосед]

Вече съм си признавал, че едно от мазохистчините ми хобита, актвиращо се на южноафриканска земя, е да гледам плоски розови африканерски романтични комедии. За тазгодишния Св.Валентин пускат Vir Alteyd (Завинаги). Не пропуснах да я гледам още на първата прожекция петък сутринта в кварталното кино в Претория. Даже аз се изненадах колко пълен може да бъде един киносалон XXI век, делничен ден сутринта, за филм, който по никакъв начин не е холивудски блокбъстър, нито боливудски, а африканески вуд още не е дефиниран. Тоя следва схемата на плоските розови немски романтични ТВ сериали, в които радващи се на охолен живот немски бургери си оправят семейните кризи на ваканция в морски курорт в топла страна. Южна Африка принципно е топла страна, но Мавриций е още по-топла, а африканерският етнос предлага достатъчен брой радващи се на охолен живот бури/бургери, които да поддържат тамошната ваканционна индустрия. Любопитно е, че почти цялото романтично действие (три двойки в различни възрасти) се развива на Мавриций, където без свян се рекламират всички основни атракции, а филмът е субсидиран не от маврицианското министерство на туризма, а от южноафриканското. Още по-любопитно е, че има българска следа! Булчинската рокла е дело на очевидно лидерското модно студио на Веселина Пенчева в Северен Парктаун, Йоханесбург. Споменава се изрично в един от истеричните изблици на зарязаната булка. С ударение на четвъртото "е": [веселинапенчЕва]

https://www.youtube.com/watch?v=BwcQbwm-dQo

 

Сега не ми остава нищо друго, освен с нетърпение да чакам следващия африканерски ромком, който според трейлъра ще е на фона на подмолни военни действия между конкуриращи се крафт-пивоварни. Но любовта значи мир, нали.

[Asterisk]

   Един филм, който гледах наскоро по ТВ.

 

Хектор и търсенето на щастието

 

https://www.youtube.com/watch?v=iWFVAIbIkS4

 

Психиатърът Хектор в даден момент осъзнава, че животът му е програмиран и еднообразен, и че всъщност му липсва нещо. Помагат му и пациентите, по някакъв начин да се осъзнае. Тогава решава да замине на пътешествие и да открие щастието. Заглавието предполага философски размисли и тежки и досадни теми за изследване, но всъщност филмът е изключително лек, приятен, забавен и ненатрапващ.  Включва почти всичко като емоции, които предизвиква. Със страхотно чувство за хумор.  Всичко е сякаш перфектно напаснато, като пъзел.

 На мен ми влиза в графа "любими".

 

Магелански

Редактирано 13 февруари, 2016 от Asterisk

[домосед]

The Big Short (предполагам правилно е да се преведе "Голямата къса позиция")

 

Нищо не разбирате от финанси? Няма и да започнете

 

Що бе. Щом Селина Гомес го е разбрала толкова добре, че да може да го преразкаже на публиката през четвъртата стена, значи и ние можем. И за яхнията от риба разбираме и за тънкостите на залагане на Черен Яков. Оценявам хрумката на сценаристите да представят и обяснят по тоя начин кризата с надуването и спукването на мехура на наизплатими ипотеки върнали целия свят години назад 2008-ма. Още им сърбаме попарата, а и още попара се вари. С развалена риба. Героите са достатъчно симпатични, че даже им повярвам на нерадостта да се окажат закономерно спечелили в залагане срещу световната икономика и благополучието на ближния им.

[iMari]

The Fencer:

https://www.youtube.com/watch?v=ShMAkhyC6bY

Беше номиниран за "Златен глобус" за чуждоезичен филм.Въпреки,че действието се развива в мракобесните за Естония времена след Втората световна война,сюжета тече леко и без излишни драми.

 

Млад учител по фехтовка бяга от руските власти в Естония,където прави от местните дечурлига отбор юнаци.С риск за живота си, взима опасното решение да се върне в Ленинград за да може отбора му да вземе участие в престижен турнир.По действителен случай.В истории като тази,когато човек взима смели решения от които зависи живота му,винаги ме е учудвало простичкото обяснение:Искам да имам нормален живот?Независимо от времето, в което живееш.

Редактирано 18 февруари, 2016 от Мари Николова

[Asterisk]

Още един в серията „татковски”:

Баща в излишък

 

 

Типична американска боза. Двама татковци, единият биологичен и  мачо, а другият- кандидат такъв, но доста скован и  мек, спорят през целия филм за това кой е по-, и в прекия и в преносния смисъл си мерят всичко, за което се сетят. На финалът – подобна ситуация, но с комшиите в ескалирал вариант на мъжество.

Впечатленията и мнението ми са афектирани, гледахме го по принуда.

Редактирано 18 февруари, 2016 от Asterisk

[seagull_29]

Our Last Tango - документален филм, който проследява любовната история и кариерата на двамата най-известни танцьори на танго в света.

https://www.youtube.com/watch?v=FQW_NSMSZmM

Редактирано 19 февруари, 2016 от seagull_29

[-Serendipity-]

 

Много противоречиви мнения... в двете крайности. Аз съм в крайност - харесала. Скоро го излъчваха в месеца на Оскарите. С една номинация, но без награда.

[Ивайла]

Може и да сте го гледали, аз сега го открих...

 

 

Rio, I Love You!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=D4cVoeXQvp0

[Asterisk]

Завръщането

                 

https://www.youtube.com/watch?v=_I6ewQmDH5o

 

Този ми се искаше да гледам на голям екран, подсилено допълнително от усещането, че достъпът до големия екран  не е за всеки. За това се опитах  да запомня какво ми навяват определени ситуации, очаквайки нещо по-различно. Стори ми се леко ексцентричен.

 

1. Господ решава .

(от „Бог дал, Бог взел!”)

Къде остана дяволът, не е споменат. След много мислене решавам, че гледната точка въобще не ми харесва, дали не е това и режисьорската цел.

2. „Всеки си има съдба.”

3. Р. Мисури и Йелоустоун са представени като зловещи, мрачни и много опасни места.

4. Никога не се отказвай.

(от действията на главния герой)

5. Жив индианец, жив дявол.

 (от една табела висяща върху обесен индианец:   „Всички сме диваци”)

 Остава да се уточни кое е по-диво – яденето на  сурово, още топло  месо или отдаването на бохемство под наркоза, докато половината свят гладува. Тези сцени не предизвикаха никакво отвращение  при мен.

7. Не си цапай ръцете с отмъщение.

 (в случая възмездието за убития син беше оставено като работа за Съдбата, т.е. беше прехвърлено директно към чакащите на другия бряг възмездие индианци)

Те ли са Съдбата или нейния инструмент?    И да, и не. Не, когато имаш възможност за избор, и да, защото не създаваш възможностите сам

8. Когато останеш сам няма какво да губиш.

 (идеален воин – да убие предател и убиец)

9. Предателството – чисто и ясно, винаги трябва да е овъзмездено.

10. Дивата пустош не е за всеки, особено за тези, които не ценят живота.

11. Двама мъже на ръба на оцеляването плезят езици в игра със снежинките… :

Играта е жизнено необходима.

 

Тежък, мрачен, студен, истински и кървав.

 

Символи:

Дългата борба с мечката, толкова дълга, че остава време да се помисли с /за какво всъщност се бори героят, а след това и зрителят…

 

Църква, по-точно останки, православна (като такава я разпознах, със стенописи) -  даде му само мираж  по споменът за синът му, в сън. Внушението след всичко до тук – ако имаш шанс, не го изпускай, защото животът е само за силните  и отстоявай мнението си пред чуждия натиск (връзка с началото). Кара те да мислиш кое е най-важното и дава отговорът на главния герой – синът му (семейството).

 

Заслужава да се помисли и върху следното: героят на Лео  -  Глас, решава да се спаси от една от многото бури, скривайки се в търбуха на пребития кон, изкормен от него преди това. И  ляга вътре, докато е топъл още, гол.

Синът ми спомена за подобна сцена в някоя от сериите на Междузвездни войни. Там Анакин се скрил в разпран корем на някакво извънземно животно от някаква бяла планета, но бил облечен. Защо една и съща като идея сцена присъства в два толкова различни филми (Star wars така и не съм гледала)...

 

така го виждам, може да има още или нещо различно

Редактирано 19 февруари, 2016 от Asterisk

[FlyTraveler]

Завръщането

                 

https://www.youtube.com/watch?v=_I6ewQmDH5o

 

Този ми се искаше да гледам на голям екран, подсилено допълнително от усещането, че достъпът до големия екран  не е за всеки. За това се опитах  да запомня какво ми навяват определени ситуации, очаквайки нещо по-различно. Стори ми се леко ексцентричен.

 

1. Господ решава .

2.

3.

4.

5.

...

 

така го виждам, може да има още или нещо различно

 

 

Ето как един умен човек може да направи толкова изводи от един нищо и никакъв филм. :)  Шегичка от моя страна до голяма степен - филма ми хареса.

[Duke]

Ето как един умен човек може да направи толкова изводи от един нищо и никакъв филм. :) 

 

Напълно подкрепям! Според мен, този филм е създаден с една единствена цел. Главният герой да изиграе ролята на живота си. Лео успява. Успява за пореден път, но аз продължавам да твърдя, че очевидно най-после ще вземе "Оскар", но в никакъв случай за най-добрата си роля в киното! Това сякаш се превръща в запазена марка на синодалните старчета от "Академията". Филмът има само едно послание. Скучно и изтъркано като холивудска дъвка. Оцеляване. Останалото е загуба на ресурси, филмово време и пълнеж за киносалоните...

[FlyTraveler]

Напълно подкрепям! Според мен, този филм е създаден с една единствена цел. Главният герой да изиграе ролята на живота си. Лео успява. Успява за пореден път, но аз продължавам да твърдя, че очевидно най-после ще вземе "Оскар", но в никакъв случай за най-добрата си роля в киното! Това сякаш се превръща в запазена марка на синодалните старчета от "Академията". Филмът има само едно послание. Скучно и изтъркано като холивудска дъвка. Оцеляване. Останалото е загуба на ресурси, филмово време и пълнеж за киносалоните...

 

Абе доста хубаво и професионално е направен филма, аз не случайно поясних, че до някаква степен това е шега (относно филма) от моя страна   Аз лично го изгледах без да усетя кога му дойде края, което е добре...

[bad kid]

Филмът ми хареса, но не мисля, че бих го издържал втори път.

Ролята на Лео е ОК, но Оскари за влачене по земята и изтормозени физиономии с пяна в устата не трябва да се дават, иначе той си е добър актьор несъмнено.