Последният филм, който гледах е...

[iMari]

https://www.youtube.com/watch?v=PbVHlm7RcDs

 

Облаците на Силс Мария.

Още една прекрасна роля на Жулиет Бинош.Героинята и е актриса,изиграла ролята на живота си когато е била на двадесед.Ролята и е била на съблазнителка,манипулираща четиридесетгодишната си шефка чрез сексуална връзка.Сега когато самата актриса е прехвърлила четиридесетте и предлагат да изиграе манипулираната.Интересен обрат подлагащ на изпитание женската идентичност.Терзанията на актрисата дали да приеме ролята,разбъркват сложните отношения между нея и асистентката и,дали пък не повтарят вече споменатата сюжетна линия?Трудно бих могла да резюмирам всички психологически нюанси и посоки във филма,твърде е многопластов.За мен беше удоволствие да го гледам.

 

Филма  е интересен и от магеланска гледна точка защото в центъра на сюжета е красиво природно явление в Швейцарските Алпи наречено "Змията на Малоя"

https://www.youtube.com/watch?v=tQMT5v0yk9o

Редактирано 25 април, 2016 от Мари Николова

[iMari]

https://www.youtube.com/watch?v=lyErKmF6xdo

 

Много странен филм за егоцентричен писател-темерут,наи-накрая постигнал успех с втората си книга,който се възползва от менторството на далеч по-успял възрастен писател-темерут.Не знам какво зрителя може да научи от тази темерутска компания,освен какво не трябва да прави за да не съсипва отношенията с близките си.И двамата в различна степен са успели да се отчуждят от обкръжението си.През цялото време се чудих дали филма дразни любопитството или е просто дразнещ.

Най ми хареса музиката.

[dimitrov6]

http://www.imdb.com/title/tt4387040/

Airlift / Авио-Транспорт (2016)

Не съм го гледал,защото няма все още субтитри,но се разказва за евакуацията на индийците от Кувейт през войната в Залива.  

Редактирано 25 април, 2016 от dimitrov6

[DenitsaS]

Снощи гледах един чисто "женски" филм, но пък с много добра актьорска игра (не само заради Оскар-а на Alicia Vikander), мога спокойно да препоръчам The Danish Girl:

 

[домосед]

Вчера попаднах на рядък случай по ТВ: дават канадски филм за Канада, полярна, при това - сравнително нов (2014). The Journey Home 

Момче води мече при майка му на Кейп Резолют. Кратка справка с картата показва, че такова място има. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=JhfCWAYFNdM

 

Момчето и мечето минават през най-различни перипетии, предимно студени, но слънчеви, и в хепиенда мечето стига до майка си, а момчето се доказва за мъж. Тъй като филмът е замислен за подрастващи с намерения да се докажат за мъже (или да се възхищават как гаджетата им се доказват за мъже), създателите му са предпочели да не черпят вдъхновение от предишни академични интерпретации на темата Мечка-и-Мъж, като например тази на Вернер Херцог: Grizzly Man. Имам предвид финалната сцена, в която мечките към хората са в числено съотношение 2:1 (в теглово - 200 : 1), а поради глобалното затопляне на пешеходно разстояние не се забелязва никакъв традиционен за диетата на мечките източник на протеини.

 

https://www.youtube.com/watch?v=gWycuaWJFCM

 

Докато пиша това, чувам коментари, че преди седмица били пуснали по ТВ и аналогичен филм от наше село (Южна Африка и Ботсвана). Само дето не било мече, а гепардче.

 

https://www.youtube.com/watch?v=NiR2rZUHTLE

[домосед]

 предишни академични интерпретации на темата Мечка-и-Мъж, като например тази на Вернер Херцог: Grizzly Man.

 

Бдителни граждани сигнализираха, че темата Мечка-и-Мъж неотдвана бе интерпретирана и от Леонардо Дикаприо във филм на Иняруту. Но не за това отварям дума.

 

Гледах "Жажда" на Светла Цоцоркова, спечелил наградата за най-добър български филм на София филм фест 2016.

 

Одобрявам! 

(с едно-две наум)

 

Красиво заснет филм! Ситуацията е простичка, но съвременна и достоверна. Персонажите са разпознаваеми и убедителни. Макар че пада много тичане (залудо) по баира, действието е бавно (но не заради нескопосан монтаж тоя път!). Историята е камерна, но заредена с много потисната драма, като напрежението расте с дълбаенето на сондата. 

Вода може да няма, но налягането на емоционалната пара се вдига постепенно и остава само да се разбере колко драматично ще намери отдушника си.

 

Има всички условия за катастрофа. Две партии герои, попаднали по неволя в издъхващо село на баир в Санданска околия, и двете - видимо недоволни от житейската си участ, но приемащи я със стиснати зъби. Трима мъже - две жени. Трима възрастни - двама тийнейджъри. Мама, татко1 и син имат вид на градски хора, намерили убежище в селото на починалия тъст (овчар - утопист) и сезонен поминък с пране на хотелски чаршафи. Татко2 и дъщеря имат голяма възрастова разлика и живеят цяло лято номадски, в брезентова палатка, готвят си на газениче и си изкарват хляба със сондажи за вода. Между петимата в различни посоки прехвърчат искри и на харесване, и на заяждане (не бих казал "омраза", въпреки че думата се използва поне веднъж в прав текст). 

 

За съжаление искрата, довела до кулминационната криза, не произлиза от драмата между героите. А аз просто мразя филми (и прочие произведения на изкуството), в които посланието е, че "господ си знае работата". Всичко вижда (разполага и с Иван Бърнев за съгледвач, и със Стефан Мавродиев за мистик-проповедник), първо предупреждава, а после наказва. За каквото си е наумил, че заслужава да бъде наказано. Ако авторите са се опитали да предадат друго послание - примерно, че всички беди се дължат на дървосекаческата мафия, която присъства във филма в ранен Спилбъргов стил - без лице, а с тежък камион - не им се е получило, чак толкова добре.

 

Камионът си е на място, но похватът за вменяване на дистанцираност между градските хора (и кинаджиите!) и селяните чрез пресичащи кадъра сюрреалистични баби (или малки момиченца) с шарени чадърчета на магаренца излезе на мода още през 80-те и досега е безкрайно овехтял. А Ивайло Христов (татко1) би могъл да си вземе режисьорски урок, че изобщо не е необходимо да разпределя гонещи 30-те утвърдени артисти в тийнейджърски роли, за да се получи добър филм (визирам "Каръци")

 

https://www.youtube.com/watch?v=ArNyj_m_h7U

[Asterisk]

Мислех да си остане заровен  някъде, но разни интересни неща може би трябва да бъдат споделени:

 

12 маймуни, ‘95

https://www.youtube.com/watch?v=15s4Y9ffW_o

 

„Непознат и смъртоносен вирус убива 5 милиарда души през 1996г. До 2035 само 1% от населението оцелява и е принудено да живее под земята. Осъденият Джеймс Коул е доброволец, изпратен в миналото, за да събере информация за произхода на епидемията…”

… Докато пътува из миналото и  бъдещето, в диалозите се забелязват размисли за живота. Но по-интересното, извън „човекът е застрашен вид”, са странните случайности и объркани сънища, съвпадащи с части от настоящата за героите действителност. Лудостта - за едни  истинска и трудно разбираема реалност, за други - психична диагноза, която трябва да бъде затворена зад решетки, без  значение дали ще е от хора в  бели престилки или с тъмни фуражки. От този филм останах с впечатлението, че самоунищожението  на човечеството е неизбежно.

 

12 присъства, както в „Братя Грим”, така и тук. Символиката не ми е ясна и според мен едва ли смисълът е само в 12-те месеца на годината.

Оказа се, имало и приказка – „Дванадесетте братя”. Там целият проблем се върти около царската щерка, 13 пoред, заради която дванадесетте ѝ братя са прогонени, за да не бъдат убити. Най-малкият Вениамин (Benjamin) има ключова роля,

защото като беззащитен и невинен на него  се пада задачата, докато върши ежедневни и банални дейности, да осъществява контакти и да взема животоспасяващи решения. Гугъл обаче разкри много повече за него, т.е. 12-те братя в приказката, включително с най-малкия, вероятно никак не са случайни. Вениамин е най-малкият син на Иаков (общо 12 сина и една дъщеря), при това от втората му жена  Rachel, която искал и изкупил със 7+7 години  труд, както и бил  принуден  да създаде семейство и със сестра ѝ, от която също имал деца (доколкото и както намерих инфо). Вениамин и тук има ключова роля, отново най-малък и беззащитен, щаден и обичан от всички, той се оказва в цнтъра на една история за човешки взаимоотношения, предопределеността (подсказано през сънищата на брат му Йосиф), любовта, лъжата и завистта… Твърде много сходства, както  между приказката и  библейската история, така и с числото 12, участващо и в двата филма. Защо 12 и защо „маймуни” ? – остава висящ.  Не ми се гледат повторно всичките филми,  и без това го  гледах от любопитство, и защото беше по някой от филмовите канали, поредният за зарази, вируси, да се чудиш какво прави този не нов филм на СФФ

П.П.:   По бтв, един беше казал, че това бил най-добрият филм за зарази, който някога бил правен…(не че им гледам коментарите редовно, когато каквото падне).

Редактирано 27 април, 2016 от Asterisk

[Duke]

 

 Защо 12 и защо „маймуни” ? – остава висящ.  Не ми се гледат повторно всичките филми,  и без това го  гледах от любопитство, и защото беше по някой от филмовите канали, поредният за зарази, вируси, да се чудиш какво прави този не нов филм на СФФ

 

 

 

Радвам се, че продължаваш да изследваш творчеството на Тери Гилиъм. Този филм съм го гледал около пет пъти, като до последно имах свои питанки. След време опитай отново, ще се изненадаш от резултата...

[iMari]

https://www.youtube.com/watch?v=lXFi2KoREW4

 

Снишаване.Хубав филм с много джаз.Историята на джаз-пианиста Джо Олбъни през очите на дъщеря му Ейми Джо.Израстване между двама родители с различни пороци(дъщерята).Да си роден от музиката и да остарееш с дрогата(бащата).Само бабата спасява положението(Кога Глен Клоус играеше опасна съблазнителка,кога започна да играе баба?)

Чудя се,защо често се случва хората,на които Господ дава толкова много,да са склонни да затъват толкова дълбоко.Не знаех,че човек може да е наркоман с десетилетия.Харесва ми,оптимистичния финал.Превода на заглавието също.Снишаваш се,когато към теб идва висока вълна ,за да не те отнесе,както прави Ейми Джо.

[iMari]

https://www.youtube.com/watch?v=0tP7k4wqVJo

 

Tastament of youth.

Дълго отбягвах този филм,не ми се гледаше поредната военна драма.Не бях чувала за Вера Бритън.

Филма е екранизация по биографичния и роман.Вера е младо момиче,току що прието в Оксфорт,мечтаещо да стане писателка.Започва Първата световна война и брат и,годеника и и няколко близки приятели се записват като доброволци.Във време в което е модерно да се общува със стихове,представата за война е все още романтична.Впечатлява репликата на един от героите,че тяхното поколение има огромен късмет да се докаже във времена на война.

Силно докосваща история,точно защото разказва реалността.Когато  младостта ти завещава само призраци и разруха,трябва да си много силен за да продължиш.

Филма е естетически изпипан като сценография и операторско майсторство.Събуди интереса ми към тази писателка.Алисия Викандер се представя изключително за пореден път.

 

Вече ми се гледа някоя хубава комедия,предложете някоя,моля

[DenitsaS]

Алисия Викандер се представя изключително за пореден път.

 

Само заради нея и заради Kit Harington ще го гледам

 

Относно комедия, мога да препоръчам веднага, но може би си го гледала:

 

[DenitsaS]

За цензурата, черните списъци и талантът, който e по-голям от ограниченията

 

[Asterisk]

I am wrath` 16

 

 

Траволта в ролята на ветеран от специалните части, оставил бившото си амплоа в името на семейния живот.  Докато не убиват жена му. Замесени са и банди, и полицаи, и политици с техните политически интереси (или по-скоро лични). Случайно или не,  лошите са в преобладаващо бяло (охраната на губернатора), а добрите – в преобладаващо черно.  Доброто побеждава, но колко измряха… Не е пропусната и ролята на религията и нейните служители, но поне тук мотото е, че всичко е простено.

Особено се набляга на номерът на втората взривена кола (?), а „островът на спасението” е Сао Пауло.

За мен е антимагелански.

 

Аржентина`15

 

 

Този се канех да го гледам от любопитство – историята, културата на Аржентина… Филмът обаче за мен е много,  много клаустрофобичен. Действието – изцяло на закрито, с приглушено осветление. Представлява встъпителни думи за традиционните танци на Аржентина и местата, от които произхождат. Следват изпълнения - последователно  различни певци и групи представят по някоя песен, като същевременно върви превод. Няма говор. И една (по моя преценка) танцова група, която представя различните танци на фона/акомпанимента на различните изпълнители.

Имаше време и да поспим на твърде меланхоличните, и да гледаме любопитно, докато се чудя какви са посланията.

Смисълът на предпоследната песен беше (по спомен): …миньорът копае в мината…, а Бог е седнал на масата на господаря…

 

Мегре залага капан`16, чакащ  няколко дни

 

https://www.youtube.com/watch?v=nTiIZlKu6qI  

 

Мегре се оказа много симпатично филмче за един полицейски инспектор, на който тук му се пада да издирва и разследва серийни убийства, при това под напрежение. Мегре е Роуън Аткинсън. Във филма са замесени и болезнени семейни връзки, стоящи в основата на проблема,  чак да ти стане неприятно. Но все пак случаят е разрешен. Самият Аткинсън е толкова убедителен, че не можеш да отлепиш от всевиждащият му поглед  иззад лулата. Все едно не е артист, а истински инспектор от онези времена. Много подходящ за гледане в домашни условия. Сниман в Будапеща.

 

И трите  филма бяха свързани с нашия Великден по един или друг начин

 

 

Редактирано 5 май, 2016 от Asterisk

[домосед]

Обаче като те попита твоето собствено датско дете дали си убивал деца, какво отговаряш?

 

Драмата за "съпътстващите щети" (разбирай - жертви сред цивилното население, често - деца) в съвременните войни се качва едно ниво по-нагоре в британския филм Eye In the Sky, несполучливо разпространяван на български като Война на дронове. Да, дронове има (само един впрочем), но така заглавието подвежда, че става дума за високотехнологичен военен екшън. А всъщност в центъра на вниманието е етичният проблем. Дали имаме право да пожертваме един цивилен при операция за предотвратяване на терористичен акт, който да би се осъщесвил, биха загинали много повече цивилни? Разликата от датския филм Война, където само се допускаше, че биха загинали деца, е че тук детето го виждаш точно кое е и какво прави. Съвремената техника е толкова добра, че от няколко хиляди фута височина можеш даже да го гледаш в очите. Съпътстващи драматични линии са

- нерешителността на политиците да вземат решение в условия на война (военният се вбесява, че нарушават златното правило - политиците обявяват война, военните я провеждат, а после политиците оправят последствията - като се месят и на средния етап);

- циничната практичност като аргумент (ако ние убием едно дете, губим пропагандната война; ако те взривят цяло училище, ние я печелим) 

- правото да наложиш (със заповед) хипотетично взето политическо решение на редови изпълнител, който да натисне спусъка

- неговото право да откаже да изпълни заповед по своя етична прецена

 

Няма прости отговори. Зрителят решава за себе си. С едно наум за мнението на режисьора - южноафриканецът Гавин Худ. Темата за невинните дечица, попаднали в свят на насилие не е нова за него. И ми се струва, че и тук, както и в Tsotsi, леко е пресолил гозбата. Момиченцето не само, че е сладичко (кютаво, както се изразавя кръщелникът), ами е едва ли не единствено момиче в целия фундаменталистки квартал на сомалийски мигранти в Найроби, на което родителите разрешават и да учи, и да играе (но тайно от съседите). Британският генералът пък точно тоя ден има за задача освен да разбие терористите, да купи правилната кукла за роднинско дете.

 

Самият Гавин Худ, не съм сигурен, че чак толкова прилича на американски офицер от ВВС, колкото си мисли, но пък немезисът на Том Ханкс във филма за отвлечения търговски кораб, се справя добре като агент под прикритие на кенийските власти и оператор на летяща бръмбар-камера чрез апп на смартфон, докато ужким продава пластмастови кофи  

https://www.youtube.com/watch?v=hOqeoj669xg

[Duke]

http://www.obekti.bg/chovek/test-poznayte-vsichki-filmi-ot-90-te-po-edin-kadr

 

Имах някои колебания, но като цяло:

 

[bad kid]

Същият резултат. Това ми е най-киноманският период на мене. 

[Rumiana]

http://www.obekti.bg/chovek/test-poznayte-vsichki-filmi-ot-90-te-po-edin-kadr

 

Имах някои колебания, но като цяло:

 

screenshot-www obekti bg 2016-05-08 11-57-25.jpg

 

Хе-хе, тоя сайт дава все такъв резултат, независимо какви отговори избереш - дори и очевадно грешни!  

...А че сме все киномани - няма съмнение и няма нужда някой да ни го казва!   

[Георги]

И аз налучках 2-3, няма как да съм уцелил всички, но пак 100%

 

 

 

В днешно време теста ще е много по-сложен. Ходи познай някой кадър дали е от Avengers 8, Iron Man 15 или Captain America 150.

Хе-хе, тоя сайт дава все такъв резултат, независимо какви отговори избереш - дори и очевадно грешни!

 

Хахах, яко ни изтроли тоя сайт, та се надухме като пуяци всичките ))

[Asterisk]

 На втори опит с нарочно сгрешени, където знам:

 

А тя от кой филм е?

Редактирано 8 май, 2016 от Asterisk

[Пожето]

 На втори опит с нарочно сгрешени, където знам:

Untitled.jpg

 

А тя от кой филм е?

The Craft - направо не мога да повярвам, че са минали 20 години, откакто излезе тоя филм, кой знае колко пъти съм го гледала като тийн...

[bad kid]

 На втори опит с нарочно сгрешени, където знам:

Untitled.jpg

 

А тя от кой филм е?

 

 

The Craft, една нарочена за култова боза 

[Мрън]

Гледаше ми се неангажираща и достатъчно забавна комедия: The intern 

[Duke]

Хе-хе, тоя сайт дава все такъв резултат, независимо какви отговори избереш - дори и очевадно грешни!

...А че сме все киномани - няма съмнение и няма нужда някой да ни го казва! 

 

Твърде е възможно да е точно така. Мен лично не ме затрудни нито един кадър. Явно бяха подбрали знакови моменти от достатъчно популярни филми. Отделно от това възможните отговори бяха такива, че наистина трябва нарочно да сгрешиш. Както и да е. Далеч по-любопитен от моя гледна точка период за киното бяха 80-те, да не говорим за златните 70...

[T.E.Lawrence]

10 cloverfield lane,  баси болния филм. Супер изчаткала работа. Ако го гледате, избягвайте  трейлъри, постери, още по-малко ревюта. Някой мернат детайл може да се окаже мега спойлер  и да развали изненадата. 

[DenitsaS]

Типично френски, но не от тегавите френски ленти