Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Успях да се включа в последните дни на фестивала SO Independent. Компенсация за пропуснатото беше, че двата филма, които изгледах, имаха обща дължина, колкото за три, ако не и за четири. Две драми в две толкова различни Америки, че ако не знаеш предварително, няма и да ти хрумне, че става дума за една държава и едно общество. Лесно може да се изспекулира, че едната е Америката на Тръмп, другата - на Хилари. Не, че във филмите има каквото и да било политическо. Историите са лични за героите в тях.

 

В Американски мед разходката е из Средния Запад - от Тексас до Северна Дакота. Във фокуса е предимно бедността и търсенето на място в живота от абсолютно нулева, даже отрицателна стартова позиция. Американската мечта е сведена до това да се сдобиеш със собствена каравана за живеене в караванено гето, но около нея да има малко зеленина, където в мир да живеят мравичици, калинки, пчелички, червейчета, а защо не и дружелюбни мечки стръвници. Но съвсем по американски - у героите няма и капка самосъжаление. А напротив - с хъс, пробивност, послъгване и ... умерена доза несанкционирано присвояване. Което в поетичната визия на филма минава без всякакви последствия (даже и когато открадват кола и то - класически кадилак кабриолет, никаква полиция не се намесва), защото би разводнило темата. А теми има повече от една. Например за митологизирания живот в свободно носещи се из пространството младежки комуни, в които на повърхността се създава впечатление, че живеят в медена приказка от секс, наркотици и рокендрол (в случая - хипхоп с малка доза 2015 поп и една щипка кънтри). Но в която владее строга дисциплина и сериозни наказания за нарушаването ѝ или незадоволителни продажби. Тук умрелият Търговски пътник на Артър Милър се обръща в гроба, наблюдавайки какви социални недоразумения, събирани от режисьорката, точно както и от героинята ѝ - от паркинги на Уолмарт, хостели, скейтърски площадки, напушени плажни партита -  са поели щафетата на почтения му занаят (едно от малкото изключение за професионален актьор е Шая Лъбаф, който леко преиграва). А в следващия момент възтържествува Борат, заявявайки гордо, как филмът на британката Андреа Арнолд се е вдъхновил от неговия културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ. Сцените с кънтри танците в тексаски салун за тираджии, с тримата каубои с униформените джинси, ризи и шапки, с демонстративно праведната защитница на християнския морал, която прозира сатаната в танците (туърк лайт) на 15-годишната си дъщеря и приятелките ѝ са образци точно на тоя културен обмен. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=y1SpWZm1PLc

 

В Манчестер-бай-дъ-Си попадаме в малък град в Нова Англия, където властват редът, чистотата, честният и по достойнство възнаграден труд, взаимното уважение и симпатия, благоприличието, удовлетворението от скромния местен културен афиш и предлагани развлечения и умереността (с едно наум) в употребата на алкохол. Свят, в който всичко е дотолкова уредено и регламентирано, че има определен сезон (!), когато се извършват погребения, защото само тогава почвата е с правилната мекота и текстура, така че пресните гробовете да се изкопаят с минимална намеса върху гледката на вече погребаните и техните опечалени. Докато дойде тоя сезон, просто си чакаш на спокойствие във фризера в моргата. Какво са няколко месеца на фона на вечността. Но и този свят на привидно постигната американска мечта по начина, по който бащите основатели са я формулирали, не е застрахован от нещастни случаи и трагедии. Които да те изхвърлят безапелационно зад борда. Особено - ако ти се струпат повече от една. И драмата е дали можеш и дали искаш да се върнеш и дали евентуален обречен опит за завръщане няма да разруши шансовете на необвързан с твоите драми тинейджър да се впише в тоя напълно прилягащ му свят. Или обратното - дали неговата младежка енергия, безгрижие и целеустремен егоизъм не биха могли да помогнат и на твоето възстановяване. Отговор - след 135 минути филмово време, включително една-две дразнещо фалшиви сцени на изкуствен плач и недосъчинен диалог.

 

https://www.youtube.com/watch?v=gsVoD0pTge0

Редактирано 7 ноември, 2016 от домосед

[captain_oveur]

Кейси Афлек ли е тоз момък? Какво ще кажеш за играта му?

[домосед]

Кейси Афлек ли е тоз момък? Какво ще кажеш за играта му?

 

Добър е! А ролята е трудна. Героят е човек с опустешена душа, у когото рядко проблясват истински емоции, но често му се налага да се опитва насила да изрази някакви емоции и то такива, които се очакват от него. С променлив успех. И тия нюанси се хващат. Отделно има ретроспекции към преди опустошаването на душата, когато e съвсем различен.

[AlexandraKo]

Me Before You

 

По книгата на Джоджо Мойс.

 

Първо го изгледах в самолета на Бритиш на английски.

Като се върнах, го изгледах с български субтитри и с руско озучаване.

 

И трите пъти си ревах откровено. За това, колко сме преходни. За това, че не знаем утре, като се събудим щастливи, какво ни чака. И за това, колко медицината е до никъде...

Редактирано 7 ноември, 2016 от Георги
премахната връзка

[домосед]

Гледам си в краката по тротоарите в София, пише "ГЛЕДАЙ МАЙМУНА".

Е, гледах го и станах на МАЙМУНА

 

https://www.youtube.com/watch?v=UmgoaImYhwQ

[Asterisk]

Me Before You

 

По книгата на Джоджо Мойс.

 

Първо го изгледах в самолета на Бритиш на английски.

Като се върнах, го изгледах с български субтитри и с руско озучаване.

 

И трите пъти си ревах откровено. За това, колко сме преходни. За това, че не знаем утре, като се събудим щастливи, какво ни чака. И за това, колко медицината е до никъде...

Оказа се, че съм го гледала...Това ми е един от големите въпроси от тогава, много смело момче. Някои приемат спуснатото "от горе" стоически, защото "трябва", но когато си адреналинов тип и знаеш какво би могъл? За такива филми предпочитам да съм щраус

Редактирано 8 ноември, 2016 от Asterisk

[kolanass]

"Кочегар" (Огняр)

90-те в Питер и не само.

 

[домосед]

Американска Идилия / American Pastoral

Неубедителен опит на Юън Макгрегър да се изяви като режисьор. Първата му грешка е, че е възложил главната роля на себе си. Трудно може да ме убеди, че той е правилният човек да играе евреин с расов арийски външен вид, който е играл куортърбек във футболния отбор на гимназията и се е държал, като че ли Мис Ню Джърси му се полага по небесно право. А после е станал мениджър-експерт-хуманист в кожарската фабрика на баща си, същевременно поддържайки образцова био-ферма за жена си и вживявайки се за любящ, но справедлив баща на зекващо момиченце с комплекси, че не може да си намери приятели. Нито че при изчезнала безследно дъщеря с антисистемни политически виждания и териристичен уклон в една Америка, в която армията убива бебета в чужди държави, а полицията - невъоръжени чернокожи в своята, ще реагира точно по начина, по който реагира. Дженифър Конъли пък е съвсем куха като образ. А детската и младата версия на момиченцето не си приличат никак. Изненадах се, че кризата в пасторалната идииля настъпва не в отношението на другите към тях след атентата, а в тяхното към семейството си. Но тук вече основна дума има авторът на книгата Филип Рот. Която не съм чел, че да мога да преценя дали Юън Макгергър му е верен.

https://www.youtube.com/watch?v=SAAqiO_Z9Vs

[Guinness]

Юмруци от камък / Hands of Stone

 

Този филм по действителен случай пресъздава част от историята на един от най-легендарните боксьори - Роберто Дуран, който е считан за петия най-велик боксьор в последните 80 години. Във филма се акцентира за живота на панамеца и трудното му детство, което го отвежда до ринга. На 20 юни 1980 г. Дуран побеждава великия Рей "Шугар" Леонард в битката за полусредна категория. Негов треньор е Рей Арсел, чиято роля изиграва Робърт Де Ниро. Арсел е първият американски треньор, който е приет в Боксовата зала на славата. Тренирал е повече от 2000 боксьора в близо 70-годишната си кариера, включително и 20 световни шампиона. Въпреки че има много филми с подобна тематика, то за любителите на бокса и на спорта съм сигурен, че ще се хареса. 

 

[домосед]

След като няколко поста по-нагоре видяхме какво прави Кейси Афлек, дойде ред да видим какво прави брат му Бен. Счетоводителят. Играе аутист, който освен че може да смята бързо, може и да стреля точно. Намерил си е ниша в живота, в която не се ценят емоционалните връзки, а хладнокръвните сметки. Но макар голяма част от клиентите му да са сенчести типове, си е изградил морален код, от който не отстъпва, независимо дали ще им излезе на пътя. Но ужким няма отношение към художествените качества на съвременната живопис, а пък такава стилна хромирана американска каравана си е избрал - истинско произведение на изкуството. Вдъхновява за пътешесвтия през безбрежния континент. Останалите герои - добри, лоши, хитри, честни, семпли, потайни, интроверти, екстроверти - един по един осъзнават, че не са достойни за продължително присъствие в живота му и с подвита опашка,  изиграли ролите си, слизат от сцената. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=DBfsgcswlYQ

Редактирано 16 ноември, 2016 от домосед

[домосед]

Изненадата във филма за Момичето на влака е, че не е едно момиче, ами три, и то - по-скоро млади жени, отколкото момичета. И че няма нито една от тях, която да ти спечели симпатиите. Най-противна е героинята на Емили Блънт (браво за смелостта да избереш такава роля), която освен че е досадна алкохоличка, още по-досадно се меси в животите на хора, които нямат никаква нужда от присъствието ѝ и фантазиите ѝ за прегрешения и предателства. Другата изненада е кой го направи, но няма, разбира се, да издам. Добре, че си спестих четенето на книгата!

 

https://www.youtube.com/watch?v=KkoEE1i0CX8

Редактирано 16 ноември, 2016 от домосед

[Duke]

Снощи по НВО гледах Cobain: Montage of Heck - документален филм за живота на Кърт Кобейн - лидер на гръндж-алтернативното чудо от началото на 90-те, Nirvana. Да си призная честно (за разлика от съпругата ми) аз никога не съм бил особен фен на Nirvana. На практика харесвам само един техен албум и това е "MTV Unplugged in New York" - концертен албум съдържащ повече кавър версии отколкото собствени композиции, но за сметка на това безпорно кавър версиите са изпълнени по един страхотен начин! Да се върнем към документалната лента... Освен, че съм съвременник на описаните събития, освен, че по онова време вече имахме кабелна телевизия в къщи и MTV дънеше нонстоп, освен, че Тити ми надуваше главата с истории около Кобейн, та освен всичко това и още забравени неща, аз така и не разбрах що за човек беше той и на какво се дължеше истерията около Nirvana по онова време. Затова и подходих към лентата с нужната доза респект, любопитство и вниманние към детайла. След малко повече от два часа най-после проумях истината. Истината е, че няма история за разказване. Кърт Кобеййн е точно това, което излъчва. Семейно обременен млад човек, роден на неподходящо място в неподходящ момент, с лабилна психика и неподходящи приятели, любовници, приятелки и съпруга, който съвсем съзнателно се оставя да се превърне в зависим към хероина и в крайна сметка още по-съзнателно слага край на живота си, след като години преди това методично е описвал в своя дневник непреодолимото желание да се самоубие... Какво накара милиони по целия свят да харесат тази история и да предизвикат истински култ около Кобейн и Nirvana аз така и не разбрах - нито тогава, нито сега...

 

[Hayasko]

Снощи по НВО гледах Cobain: Montage of Heck - документален филм за живота на Кърт Кобейн - лидер на гръндж-алтернативното чудо от началото на 90-те, Nirvana. Да си призная честно (за разлика от съпругата ми) аз никога не съм бил особен фен на Nirvana. На практика харесвам само един техен албум и това е "MTV Unplugged in New York" - концертен албум съдържащ повече кавър версии отколкото собствени композиции, но за сметка на това безпорно кавър версиите са изпълнени по един страхотен начин! Да се върнем към документалната лента... Освен, че съм съвременник на описаните събития, освен, че по онова време вече имахме кабелна телевизия в къщи и MTV дънеше нонстоп, освен, че Тити ми надуваше главата с истории около Кобейн, та освен всичко това и още забравени неща, аз така и не разбрах що за човек беше той и на какво се дължеше истерията около Nirvana по онова време. Затова и подходих към лентата с нужната доза респект, любопитство и вниманние към детайла. След малко повече от два часа най-после проумях истината. Истината е, че няма история за разказване. Кърт Кобеййн е точно това, което излъчва. Семейно обременен млад човек, роден на неподходящо място в неподходящ момент, с лабилна психика и неподходящи приятели, любовници, приятелки и съпруга, който съвсем съзнателно се оставя да се превърне в зависим към хероина и в крайна сметка още по-съзнателно слага край на живота си, след като години преди това методично е описвал в своя дневник непреодолимото желание да се самоубие... Какво накара милиони по целия свят да харесат тази история и да предизвикат истински култ около Кобейн и Nirvana аз така и не разбрах - нито тогава, нито сега...

 

Малко офтопик, но напълно подкрепям казаното! И аз винаги съм се чудел на жена ми какво точно харесва на Кобейн като личност и на Кобейн като творчество?? И не само тя, ами и повечето й наборки Отчасти си го обяснявах с времето /началото на 90-те, СДС, еуфорията по демокрацията и т.н./. А филмът ще го гледам, благодаря за споделеното инфо.

Редактирано 18 ноември, 2016 от Hayasko

[Duke]

Малко офтопик, но напълно подкрепям казаното! 

 

Както казва един приятел-меломан, навремето се самоуби неправилният човек в грънджа. Вместо Кобейн, това трябваше да стори Еди Ведър...

 

За да приключим с офтопика, нека да споделя, че веднага след това по HBO гледах претенцията на един от любимите ми режисьори Стивън Содърбърг, наречена The Good German. Като наричам Содърбърг любим режисьор, разбира се имам предвид онзи триумф, който навремето предизвика дебютната му лента "Секс, лъжи и видео", както и дипломната му работа - филм-концерт за една от любимите ми групи в прогресив рок музиката Yes. Като наричам "Добрият германец" претенция, имам предвид точно това. Двучасова претенция пресъздаваща любовно-политико-шпионски триъгълник на фона на разрушения Берлин в дните на потсдамската конференция в края на месец юли, 1945 година. Претенцията, естествено, не идва от плоския сюжет, а от използваните изразни средства. Содърбърг решава да снима в ретро стил, като използва стари камери без възможност за приближаване, осветление, което излъчва студена бяла светлина и микрофони, разположени над снимачната площадка, което принуждава актьорите да изговарят репликите високо и отчетливо. Същинско завръщане към следвоенното кино. Е, цялото това нещо, поне за мен беше излишно и затова наричам "нещото" претенция...

 

[Hayasko]

Както казва един приятел-меломан, навремето се самоуби неправилният човек в грънджа. Вместо Кобейн, това трябваше да стори Еди Ведър...

 

За да приключим с офтопика, нека да споделя, че веднага след това по HBO гледах претенцията на един от любимите ми режисьори Стивън Содърбърг, наречена The Good German. Като наричам Содърбърг любим режисьор, разбира се имам предвид онзи триумф, който навремето предизвика дебютната му лента "Секс, лъжи и видео", както и дипломната му работа - филм-концерт за една от любимите ми групи в прогресив рок музиката Yes. Като наричам "Добрият германец" претенция, имам предвид точно това. Двучасова претенция пресъздаваща любовно-политико-шпионски триъгълник на фона на разрушения Берлин в дните на потсдамската конференция в края на месец юли, 1945 година. Претенцията, естествено, не идва от плоския сюжет, а от използваните изразни средства. Содърбърг решава да снима в ретро стил, като използва стари камери без възможност за приближаване, осветление, което излъчва студена бяла светлина и микрофони, разположени над снимачната площадка, което принуждава актьорите да изговарят репликите високо и отчетливо. Същинско завръщане към следвоенното кино. Е, цялото това нещо, поне за мен беше излишно и затова наричам "нещото" претенция...

 

Добре поне, че я имаше Кейт Бланшет

[домосед]

Снощи в НДК почна Киноманията! 30-та, юбилейна

След дълго, прочувствено, изпълнено със спомени от 1987-ма, слово на един от бащите ѝ основатели - Людмил Стайков - гледахме премиерата на новия филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева "Слава". На английски е преведено Glory, но по изключение играта на думи този път е в българския и преводът е частично точен. Алтернативно заглавие би могло да бъде "Речта на кантонера". Защото режисьорите са поели сериозен риск (прави им чест) главният герой да заеква, поставяйки на изпитание нервите на публиката. Голяма част от актьорския състав помним от първия им филм "Урок" - Стефан Денолюбов, Маргита Гошева и др. В знак на подкрепа на проекта се явяват в поддържащи и епизодични роли хора като Милко Лазаров, които познаваме като режисьори, а не като актьори. А д-р Стаменов от специализираща в "репродуктивно здраве" клиника играе ... себе си. Историята няма допирни точки с "Урок". Освен темата за малкия човек, притиснат до стената от обстоятелствата и "системата". И че основа на сюжета е куриозен истински случай, разпалил въображението на медиите и въздал 15 минута слава на участниците. Филмът си има кусури, малки сюжетни дупчици и епизоди на неубедителност в играта на поне един от главните герои. Но те много умело са замаскирани с нарочни не натрапващи се комични етюдчета. От които след прожекцията остава един послевкус на добре прекарано време със забавно гледиво, абстрахирайки се от факта, че за зрителя е оставено да реши какво точно се случва зад финалните надписи и дали хепиендът е хепи ...

https://www.youtube.com/watch?v=eM_4yMzgcgU

[macf1an]

За всички омаяни от Куба и ретро-колите в Хавана, извънредно препоръчвам Havana Motor Club. Разказва тайната история откъде са се взели онези лъскави возила пред Капитолио, които развозват туристи нагоре-надолу, а всъщност са много много повече ..

 

 

 

openload.co/embed/Mkdi5KE5VQg/

 

 

 

 

[Worldismine]

Преди няколко дни гледах "Човек на име Уве". Много смислен и затрoгващ филм. Книгата не съм чел, определят я като най-добрата на пазара в последните години.

Редактирано 19 ноември, 2016 от Worldismine

[FlyTraveler]

Не си спомням дали тук коментирахте "Сноудън" на Оливър Стоун, снощи го гледах най-после и като цяло много ми хареса.

 

Малко са американските режисьори от високия клас, които са също общественици и си позволяват да правят игрални филми на не-толерирани от правителството и службите на страната им теми. Стоун в случая отива много по-далеч от "JFK" - пресъздава една абсолютно ясна откъм фактология история, която няма как да се сложи в любимата на кукловодите "теория на конспирациите" графа, тъй като истинския герой на филма си е жив и здрав и дава интервюта (включително относно и самия филм).

Много добра игра на неизвестния за мен до момента Джоузеф Гордън - Левит. Актьора е ходил до Москва на няколко пъти да се види с Едуард Сноудън предимно с цел да изучи жестове, поведение, начин на изказване на прототипа си.

Интересното за мен във филма, а и в цялата история не е това, че абсолютно всеки може и най-вероятно е подслушван и гледан (ако в кореспонденцията му се появи някоя от зададените на съответната програма ключови думи), че камерата на лаптопа ви може дистанционно да се задейства даже и в изключено състояние (вадете щепсъла от контакта и махайте батерията или слагайте лепенка на "окото", както във филма :)  ) или, че почти всеки може да бъде дистанционо ликвидиран от дрон в почти всяка точка на света (както и случайните или неслучайните хора около него / нея). Интересното е, че все пак се намира човек, който в много млада възраст (а не както други подобни на него, които се решават на подобна стъпка едва в края на житейския си път) е бил склонен да загърби блестяща високо платена кариера, личните си отношения и с риск за живота си да изкара всички тези неща наяве, подкрепени с веществени доказателства.

 

Интересна е прогресията на героя на филма претърпяващ тотална промяна от вярващ тотално в системата доброволец в специалните части до степен, в която напълно отвратен решава да изобличи същата тази система пред света. Нещо подобно на героя на Чарли Шийн във "Взвод", а и на самия Оливър Стоун.

 

Никалъс Кейдж се появява в епизодична роля.

 

Много ми хареса как в края на филма се появява и самия Сноудън.

 

Редактирано 19 ноември, 2016 от FlyTraveler

[iMari]

Събирач на трупове

Оригинален сценарий,добър актьорски състав,странна режисура.Не мога да разбера,защо новото бг кино,толкова си пада по насилствения секс.Ако на чужденец му пуснеш каквато и да е селекция от български филми,човека ще си помисли,че ние любов не правиме,а само се изнасилваме.

 

Genius

Пак история за събирач,но този път на гении.Издателя,който шлифова таланта на едни от най-големите американски автори.Прекрасно замислен и изпълнен филм.

 

Коллектор

Този пък е за събирач на дългове,който става жертва на една от жертвите си.Нещо като "Андрешко",но в урбанистичен вариант. Константин Хабенский прави страхотен моноспектакъл.Сюжета е интересен,разплита се постепенно с всеки следващ телефонен разговор.Като за руски филм е приятно кратък,развръзката идва преди да ти доскучае.

[домосед]

Много ми хареса как в края на филма се появява и самия Сноудън.

 

Сноудън не ми го хвали! 

Джоузеф Гордън-Левит - може. В темата сме обсъждали добри филми с него: The Walk

 

Както казва един приятел-меломан, навремето се самоуби неправилният човек в грънджа. Вместо Кобейн, това трябваше да стори Еди Ведър... 

 

Или пък Сноудън.

 

За филма за Кобейн, припомням минала дискусия в темата: цък

[домосед]

Продължавам със сводките от Киноманията.

Чува се, че любимците ни от знаковия шотландски филм на 90-те Трейнспотинг ще пускат сикуъл от типа 20 години по-късно. Обаче нещо в изявите им в индивидуални проекти през последните години понакуцва, та не знам ...

 

Юън МакГрегър се появява като тъпо бяло копеле артист в ролята на тъпото бяло копеле журналист, спаринг партньор на великия Майлс Дейвис в биографичен филм с Дон Чийдъл в главната роля. Miles Ahead. Да, във филма звучат изпълнения на Майлс Дейвис и се говори за за новаторството му в музиката (съвсем малко), за личния му живот (повече), за пристрастеността му кък кокаина (още повече) за подлагането му на расистки унижения (веднъж), но ... на някого (продуцент? режисьор? сценарист?) му е хрумнала гениалната идея от биографията на велик джаз музикант да се изсмуче ... екшън с преследвания с коли, мафиотски рекет, нелегални боксови мачове и кървави престрелки в луда надпрепара за ... магнетофонна лента, при това - без нищо гениално на нея. Детинско. Вместо това можеха да обърнат внимание там, където е оставил по-значима диря. Примерно с явлението Bitches Brew. За разлика от Юън Макгрегър, Дон Чийдъл стои добре на екрана. А по дължината на косата познаваш на каква възраст е георят във всяка отделна ретроспекция,

 

https://www.youtube.com/watch?v=ssfTNCTVT5U

 

През това време Робърт Карлайл плува в свои води с шотландска черна комедия: Легендата за Барни Томпсън. Началото е обещаващо и забавно. Но в някакъв момент зацикля и почваш да се прозяваш. Ема Томсън, която е две години по-възратсна от него (и, оказва се, полушотландка), му играе майка и до голяма степен "прави" филма. Има разни англо-шотландски закачки с акцените - Рей Уинстън играе омерзен заточен по семейна линия в Шотландия полицай. А Самият Робърт Карлайл бръснар стар ерген, олицетворение на скуката, който не знае даже как да клюкарства с клиентите.

 

https://www.youtube.com/watch?v=N08oMrX0UMs

 

Държавата срещу Фриц Бауер. Германия се представя със сериозен филм за малко известната личност Фриц Бауер, главен прокурор на Хесен през 50-те и 60-те. Социалдемократ по убеждения и младежка биография, с еврейска жилка и предполагаемо - хомосексуалист, мисия на кариерата му е да лови избягали нацисти да отговарят пред немското правосъдие. За да може немският народ да погледне миналото си в очите. Обаче немското правосъдие, а и целият естаблишмънт на ФРГ не изгарят от ентусиазъм да гледат миналото в очите. Ключовите фрази на епохата са "помирение", "икономическо чудо" и "за всяко семейство - опел". Може и фолксваген. План Бе за Фриц Бауер е своего рода държавна измяна - да издаде секретна информация за местонахождението на есесовеца Адолф Айхман, организирал транспортирането на евреите към лагерите на смъртта, на МОСАД. Прави го тайно. Те го приемат с подозрение (германец), но в крайна сметка се убеждават, че не е партенка, пращат агенти, отвличат Айхман от Буенос Айрес в Израел, там го съдят публично и обесват. После 20 години си лекуват дипломатическите отношения с Аржентина. Във филма все пак се налага някой в Германия да одобри действията на Бауер в реално време и задачата му е възложена на верен нему подчинен млад прокурор, също хомосексуалист, доблестен, но непредпазлив.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Ms0MTUC7Mlc

 

11 минути. Експериментален полски филм, дълъг 81 минути с действие, което се развива само 11. Повече - монтаж, по-малко - пълнеж. Схемата не е революционна сама по себе си - няколко независими един от друг персонажи случайно се оказват в един момент на едно място (в Варшава на 2010-те), където нещо ще им се случи. И камерата ги проследява. Експериментът е доколко ще се вмести всичко значимо в 11 минути. Е, вмества се, като половината от времето все някой от героите си гледа часовника (всичките - точни, поне колкото "Слава"-та на Цанко Петров от "Слава") и небрежно информира някой друг колко е часа. На края това, дето им се случва, е леко разочароващо. Можеха да вложат повече въображение.

 

https://www.youtube.com/watch?v=8IlSOg1-6Tk
 

[FlyTraveler]

Сноудън не ми го хвали! 

 

Що?

[домосед]

Що?

Не съм сигурен дали отговорът на тоя въпрос няма да доведе до заключване на темата. А тя е за кино. А не за шпиони, ренегати, изменници, крадци на правителствена собственост, заплахи за националната (на родината им) и атлантическата сигурност, бегълци от правосъдието, пети (шести, седми, ...) колони на терористични завери и авторитарни режими, обикновени предатели. А, да, и тъпи копелета. Които вдигат врява, че им кървяли сърцата как някой някого следял повече от морално допустимото, а после намират убежище там, където се тачат най-добрите традиции на КГБ и НКВД. И Щази. 

[Георги]

Не съм сигурен дали отговорът на тоя въпрос няма да доведе до заключване на темата. А тя е за кино. 

 

И нека да остане такава