Последният филм, който гледах е...

[antea]

споделям мнението на Домосед за Rogue One - и аз бях заведена, и аз го харесах повече от миналогодишната "оригинална" серия

 

освен със субтитри, го гледах и на 4D, и забавата беше пълна, ако има филм, за който да е подходящо такова изживяване, определено космически битки от този тип са добър избор

[Hayasko]

Вчера изгледах един след друг два филма, като и двата ми харесаха: Remember /тип разкази с неочакван край/ и  The accountant /също малко неочакван край/

[iMari]

Mielensapahoittaja / Мърморко

https://www.youtube.com/watch?v=MMKY8-fUhMU

 

Много готина комедия,съвместна продукция  Финландия/Исландия.Отдавна не съм се смяла така.Филма е пълен с уникални лафове.Света през погледа на вечно недоволният от нещо възрастен господин,който е принуден да се пренесе при семейството на сина си.Освен чудесен  хумор,във филма има и много житейски истини.

[Радо]

Gold:

 

и See of trees: 

 

 

 

 

[Radnev]

След като на харда ми престоя повече от година Whiplash (Камшичен удар), реших да го гледам.

В началото историята ми изглеждаше твърде тривиална - двама мъже (ученик и учител), отадени на музиката, които влизат в конфликт, като накрая ученикът, разбира се, излиза по- добър от учителя.

Много, много добър филм. Препоръчвам го.

Между другото е грабнал и не малко филмови награди. Чак сега го разбрах  .

Редактирано 15 януари, 2017 от Radnev

[Duke]

The Young Pope

 

Върви по НВО. Става дума за сериал, но не съвсем. Страхотна режисура и сценарий на любимия ми съвременен италиански режисьор Paolo Sorrentino. Много пипната работа, препоръчвам!

 

[Емика]

кратък видео преглед на 10-те най-добри филми за римската империя
https://www.youtube.com/watch?v=EFWfmibB5ew

[домосед]

Само един филм имах възможност да гледам от фестивала МЕНАР тази година 

 

Дъх

реж. Наргис Абяр, Иран, 2016

 

https://www.youtube.com/watch?v=zeTS8-BfS3w

 

Трудно ми е да коментирам как иранците биха видели и разбрали този филм. Аз го възприемам като директно послание към мене - западния човек от консуматорската епоха, за когото светът е подреден по друг начин от света на тези хора и който би възпитал децата си с различни методи и би обърнал вниманието им в различна посока. И през очите на едно дете ми се натъртва, че това е иранският начин и, макар че има някои недостатъци от рода на бой с пръчка за щяло и не щяло предимно по ръцете на момичетата, той е по-добрият. Разправя се за детсвото в едно семейство от народа в края на 70-те. Периодът е избран да съвпада с важни исторически събития, но впечатлението, което се оставя е, че колкото и да са важни, значението им за живота на средния иранец е периферно. Даже и някой по случайност да умре в свързана с тях ситуация. Защото живеят, както е от Бога дадено да се живее, и се е живяло преди, и ще се живее след събитията. Няма ток; няма канализация; няма веща медицина; няма вещи, които не служат за нещо практично; но няма и мръсен въздух, няма параноя, няма алчност, няма насилие. Може да ни се струват бедни, но всъщност е въпрос на гледна точка, лична подреденост и приоритети. Обувките се протриват, но в манджата на трапезата месо има всеки ден. Важното е, че се трудят честно и получават според труда си. И са почтени. И са умерени (ключовата ценност !) в очакванията от живота: да прочета една-две книги, но не и десет; да си позволя увлечение по модата, но само с 5 см по-дълга от обичайното коса; да се засмея на забавно семейно тържество, но без да се хиля глупашки; да ходя на училище, но само основно; да се оплача от правителството, но без да го ругая; да ругая внуците, но без да го мисля, а само като метафорична форма на речта. И животът им се отплаща с умерени радости - народни празненства, съвсем по шиитската традиция - свързани най-често с някакъв обществено значим траурен помен; футболни мачове на захранвани с автомобилен акумулатор черно-бели телевизори; повече от една жена, но не повече от две; шестица на диктовката, но уволнение на любимата учителка. И умерени гадости - астма, но не смъртоносна; починала съпруга, но жива и здрава мащеха; бой с пръчка, но - възпитателно-любвеобилен; кожна болест, но лечима (според наличната медицина) при потапяне във вар. А ако в детското ни съзнание нещо би могло да се получи и по-добре, отколкото ни се получава в живота, винаги можем да го изсънуваме и измечтаем като анимационно филмче.
 

[akair]

Hidden Figures

Базиран на неразказаната история на 3 черни жени, които правят математическите сметки на космическата програма на НАСА за изстрелването на човек в космоса. Филмчето е интересно - напомня за едно едно интересно минало, което май сме позабравили и имаме достиженията му за даденост

[Hayasko]

От доста време съм голям фен на БНТ, що се отнася до филмите, които предлага. Качествено европейско кино, и най-важното - със субтитри! Общо взето това е една от малкото телевизии, по които може да видиш интересен и непопулярен филм. Другата е Синемакс, но там все пак държат и на комерсиалния елемент. Та преди няколко дена попаднах на този чешки филм "Желари" http://bnt.bg/filmi-i-serialii/igralni/zhelari

Една доста интересна житейска история по време на Втората световна война, като самата война е само фон на историята, но във всеки един момент се усеща присъствието й. И не, филмът няма щастлив край   Впоследствие разбрах, че филмът е бил номинация за чуждоезичен Оскар преди години.

Редактирано 18 януари, 2017 от Hayasko

[iMari]

От доста време съм голям фен на БНТ, що се отнася до филмите, които предлага. Качествено европейско кино, и най-важното - със субтитри! Общо взето това е една от малкото телевизии, по които може да видиш интересен и непопулярен филм. Другата е Синемакс, но там все пак държат и на комерсиалния елемент.

Бих добавила и Bulgaria ON AIR.Там се спасявам от турските,индийските и т.н.сериали,в редките случай,когато ми се догледа телевизия вечер.Залагат предимно на европейско кино,но пускат и качествени азиатски.

[Hayasko]

Бих добавила и Bulgaria ON AIR.Там се спасявам от турските,индийските и т.н.сериали,в редките случай,когато ми се догледа телевизия вечер.Залагат предимно на европейско кино,но пускат и качествени азиатски.

При България он еър проблемът е, че явно са закупили един пакет от примерно 50 или 100 филма, които излъчват непрекъснато. Случвало се е един и същи филм да го засичам в рамките на 2-3 седмици. Разнообразието е малко, но пак е нещо Отделно качеството на самите филми, поне при повечето, е доста ниско, имам предвид не художествените качества, а чисто техническото качество.

Редактирано 18 януари, 2017 от Hayasko

[prozium]

Аз на Rogue One успях да задряма, аз съм фен на сериите и жанра като цяло. Жалко че ги правят по този начин - сякаш нарочно избират истории, които са скучни, а в Star Wars вселената има доста интересни сюжети, които дори не е нужно да са свързани с политическата борба между Империята и Бунтовниците. Явно Дисни разчита, че хората ще бъдат заведени или просто от фенство ще идат да гледат всяка година поредната доза космически приключения ...

 

От скоро гледаните филми - La La Land ми направи много хубаво впечатление - много свеж и различен. 

[Asterisk]

Последното изкушение на Христос/The Last Temptation of Christ / 1988

/по роман на Ни́кос Казандза́кис /

 

 

Прескачаш от крайност в крайност, поне при мен ефектът бе такъв. А за да претендира човек за обективизъм, би следвало да е наясно не само с библейската история, следвана днес според целите на различните последователи, а и с историческите факти: как са живели в онези времена, какви са били обичаите им, ежедневието им, класите, вярванията, манталитет, ценности, водачи… Все въпроси, които остават пренебрегнати, за сметка на догмите, които приемаме със 100% божествена даденост. Във всяка една секунда в този филм  виждам противоречия и провокация, и отговор, и въпроси, за които не намирам отговор.

Виждам и контрастът между крайностите в човешката природа - алчна, неовладяна, прелюбодейна и страстна към всичко онова, което ни носи удоволствия, и божествената, която е по правило страдалческа (колкото по близо до божествената природа, толкова по голямо страдание), жертвена,  но и агресивна, когато целта е по божията воля и агресията е одобрена свише. Контраст, който ме води към осъзнаване на това, което липсва - балансът, спокойствието и хармонията точно между тези две крайности, с които времето  и историята са ни запознали, научили и възпитали.  Излиза, че са постижими само отвъд, след смъртта, страхът от която би следвало да сме преодолели, следвайки Божиите закони, а до тогава остава борбата за постигането им: чрез лишения, страдание,  самобичуване или признание-изповед, и воля – да продължиш така, когато цял един свят следва някаква собствена локална идеология.

 п.п.   Това с очертаването на кръга и пренощуването в него съм го срещала в историите за северноамериканските индианци, някога…

 

House of wax/2005

Психотрилър-ужаси, жанр, който не ми допада, но след като се оказа, че има още 2 филма с подобни заглавия, реших да му обърна внимание. На бързо. Наблягайки на символиката, или по-точно в търсене на смисъла, се абстрахирах от „ужасната” част. И все пак, дали не създаваме чудовища, дали не градим градове на фалшивото, приемайки маските за естествено и нормално състояние? Не ми хареса,  освен финалното топене на восъка. Кой би искал да гледа кошмари  наяве?

Cardboard Boxer / Боксьор марионетка (2016)

Животът на група бездомници с акцент върху един от тях - Уили, за преживяванията му, безизходицата, очакванията, невъзможните мечти, лицемерието и религиозната общност…

 

 

 

Темата за християнството,още веднъж пречупена през погледа на Скорсезе и по роман на Шюсаку Ендо, който не съм прочела, но пък имам впечатления за това, че такъв филм може да предизвика и смях сред публиката (е, все пак не масов). За това, че истинската вяра е вътре в човека и не зависи от идоли, образи, дори и свещеници, и че Господ дори не го изисква! Докато гледах ме „осениха”  няколко прозрения:

1) че протестанството като идеология (заради тъпченето на религиознитеизображения) е слабо замислено, ефективно тук и сега, но  в бъдеще…

2) ... в бъдеще скритите резерви са в тези, които държат ключа и пазят всички онези свещени книги, до които широката общественост няма достъп. Някои обявени за недоказани, неканонични, в даден момент биха могли да се превърнат в най-ценното за запазването на тази религия.

И докато религиите мерят сили, докато и властите мерят сили, Бог гледа… и мълчи:

 

Мълчание/Silence/2016

 

 

Темата за Бог все повече се прокрадва, в най – различни форми. Аз ли я привличам напоследък или е станала много модерна – не знам…Но след филма, още на следващия ден имахме „среща” с поп клошар „на улицата”, просто наблюдавах как яде  и пуши едновременно до един кош, с расото си и 2-3 големи златни кръста. Но, имаше и още, на по-следващия ден срещнх един друг -с цилиндрична шапка,товареше някакви технически устройства с помощниците си. 

 

Който не вярва да си пусне точно сега Кино Нова  ( Всемогъщият Евън )

И това е само малка част от нашествието

 

 

На мен все пак любим  ми остана този, от всички за сезона до сега - вълшебен, много ми допадна, и като идея, и като мъдрост, и най-вече като визуални ефекти (базиран на едноименния роман на Ransom Riggs):

Домът на мис Перигрин за чудати деца/ Miss Peregrine`s Home for Pecliar Children (2016)

 

Редактирано 20 януари, 2017 от Asterisk

[Уатея]

Снощи ходих да гледам "Воевода".  Залата беше пълна.

[домосед]

Кончаловски, Кен Лоуч, Ка Ел Ем - вътрешна звукова хармония нали?

 

10-часов и половина полет на KLM от Амстердам до Йоханесбург. Избрах най-новите филми на двамата почетни ветерани, съответно - на руското и английското кино. И в двата филма главният герой е самотен човек, преминал средната възраст (руснакът е по-млад, но в неговия край очакваната продължителност на живота е по-малка), поставен под стрес от съответната си държавата и от липсата на повече шансове за пробив в личния си живот. Във филма на Лоуч критиката срещу държавата, бюрокрацията, абсурдните и нехуманни процедури, задушаващи добрия работен човечец е толкова сурова, колкото и очакваме. Компромиси не се правят. Конкретната ситуация е, че на главния герой му отнемат пенсията за инвалидност, след като някаква чиновничка го подлага на тест с въпроси от рода на 'можеш ли да си пипнеш ухото'. Ако си я иска, трябва да обжалва. Обжалването може да бъде разгледано след месеци и години, през което време той задължително трябва да се пише безработен. Ама не става само със записване, ами трябва да ходи на семинари как се пише CV, да го напише точно така, да ходи да го раздава на работодатели и да носи доказателства, че го е раздал. Примерно - селфи в момента на подаване. Поставен е под стрес да загуби всякакво самоуважение, особено ако някой от тия работодатели се обади да му предложи работа, а той не е споменал в CV-то, че е инвалид. Кончаловски е поумекнал в критиката си за Русия и някои нейни народо-психологични особености. По Елциново време беше много по-рязък в 'Кокошката Ряба'. Днес неговата държавана администрация е поносима. Без да е особено дружелюбна, не е чак нечовешка като в Левиатан на Звягинцев. Просто е бюрократична. Но поне функционира в рамките на здравия разум. Компютрите са нови, пенсиите не се бавят. Поне до пощенския клон. Как пощаджията ще ги закара и до селото отвъд езерото, ако са му откраднали мотора на лодката, си остава негов проблем. Също дали ще успее да свали единствената останала жена под средна възраст, имайки цяло CV пълно със загубени битки с водката. Може би - ако спечели последната, която води вече втора година? Пенсиите стигат за цял месец водка, но не всеки от селото се подава на изкушението. Това само по себе си е новост в пейзажа. Кокошката Ряба друго беше видяла. Спазва се уставът за особености на руския национален риболови в северните губернии - на селяните се пишат актове за бракониерство, на генералите от ракетното поделение - не. Но то е само едно поделение. И работата му е да поддържа жарта на мечтата на обикновения руски човек от Хрушчово време до днес - държавата му да изстрелва (запуск, рус.) ракети! Така е редно.

 

 

https://www.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=qGgC5CkPojk

[Duke]

Филм за бацил-скатавка е нещо като оксиморон в мирно време, но с оглед историческото време и място, както и по-скоро спорните отколкото безлични качества на режисьора Гибсън, бих казал, че всичко това превръща лентата за този дисципаджия в задължителна от моя гледна точка...

 

Гледах го и като цяло мнението ми съвпада почти напълно с това на Домосед. Изненадан съм, че в неговата рецензия не е попаднал последният и може би най-дразнещ кадър от лентата, а именно носилката с Дезмънд (о, боже, най-после и той!) във въздуха, снимана от земята, на фона на мрачно небе. Война е мили деца, война!

[домосед]

Lion с Дев Пател и Никол Кидман. Също и с Руни Мара, но нейната героиня няма много какво да допринесе за развитието на събитията. Тоя филм го номинираха за оскар, но в България може и да не намери разпространение, защото е за бели хора, които осиновяват циганчета. А би било жалко. Във времена, когато излизат на мода алтернативните постистини, а общуването между културите, расите и народите насила се връща с векове назад, такива истории си заслужава да се разказват. А продуцентите си е заслужавало да кандидатсват у Google за финансиране. Не прочвтох в надписите дали са се сетили. Главният герой е 30 годишен австралиец, който намира родното си място в Индия в Google Earth, разчитайки само на спомени от 5-годишна възраст как е бил разположен водният резервоар спрямо пероните на гарата, къде е имало бент на реката, къдет - мост, и по какви улички се е стигало пеша до къщата на майка му. Която е била неграмотна тежкоработничка на каменна кариера. Филмът е повече вглъбен в емоциите на героите, отколкото - сантименателен. Но все пак си носете носни кърпички. Само в един епизод е направен реверанс към индийския стил на кино (И ядене!)и то на шега. Единственият кусур е, че Дев Пател не само по физиономия, ами и по раса не прилича на реалния Сару. Нито пък реалната му осиновителка - на Никол Кидман. Което може би обяснява разочарованието на осиновения брат Мантуш. Остава му само да мрънка през целия си живот, че не е случил на правилната осиновителка, и да си блъска главата в стената.

Впрочем терзанията на австралийската майка са не по-маловажни от на осиновения Сару. Тя си е позволила еретичното и тогава, а още повече - сега логично мислене, че при положение, че свръхнаселението е един от най-големите проблеми на майката Земя, ако не и най-големият, за човечеството е по-етично да се помога на вече родени, но захвърлени деца, отколкото да се раждат нови гърла да цицат от вимето и. Но не и се е паднало точно захвърлено. А загубено по железниците

 

 

[Добри]

"Пустинята", Жонас Куарон, Мексико, Франция; драма § трилър (Desierto, 2015)

 

Смесени чувства. Като да ти падне тъщата от терасата върху новата кола. Бих го подминал с рейтинг от 5.9 в IMDb, ако не започнах да го гледам. Но някакво центърче в мозъка реши да ме задържи пред монитора. Имам чувството, че е доволно пророчески за 2015 г. и последвалите събития. Или поне в контекста на така нашумелия американски политик, започнал да строи стената, за която говореше. 

Спойлерствам си:

Баха Калифорния, пустинята при границата на Мексико със САЩ, 48 градуса. Група бежанци минават нелагално теленото заграждение. Дотук - нищо необичайно, на което да не се наслушахме в последните години. Ще кажеш - трябва ли нон-стоп да се продуцира мат'рял за наболели проблеми. Не трябва. Но разбираш, че режисьорът те насочва към определена позиция, предусещайки за какво иде реч в Америка. Следва въвеждането на Лошия. Сатанизиран образ на брадат янки - южняшки гринго-реднек с каубойска шапка, пушка, пикап и куче, който, вживял се в мисията да опази границата на свещената си територия (ака безмилостна суха пустиня), избива почти цялата група, един по един, за добре дошли в "Земята на свободата". Кучето му е обучено специално да открива и разкъсва хората. Малцината оцелели бягат. Големи перипетии. Игра на нерви и дебнене. Чак стана интересно по едно време, та не можеш да идеш да пикаеш. Накрая остават момче и момиче. Онзи гърми всички до един, без тях. Мексиканецът с хитрост и едно плюшено мече открадва пикапа на грингото. Натоварва мацката и когато вече вярваш, че са избягали - янкито от някво безумно разстояние улучва момичето с пушката и те катастрофират. Тя остава ранена под един кактус с туба вода, а той тръгва да бяга. Американецът и псето започват да преследват момчето. Но пичът убива кучето със откраднатата сигнална ракета от пикапа, като я изстреляна в устата му (О, боже!). Следва финално преследване и схватки между двамата капнали ранени протагонисти - един вид изчистено олицитворение на умния, хуманитарен и милостив герой от Мексико, бягащ за спасението си, а от друга страна - злия, безжалостен и хладнокръвен убиец от САЩ. Ех тези лоши, лоши американци! Падайки от скала и двамата, мексиканецът се добира пръв до пушката, но не застрелва грингото. Онзи почва да се моли за милост. Тук май трябваше да почувствам нещо. И да ни се внуши, че мексиканецът, дори бидейки изпаднал бежанец, на който са застреляли групата, е притежател на изконни човешки ценности и не убива грингото. Оставя го сам, под жаркото слънце, със счупен крак и без вода, да го довърши пустинята. Връща се при мацката си, която бере душа, хвърля я на гръб и през едно солено езеро се добират до магистрала! 

 

Bien hecho, muchacho, само че аз харесвам малко по-дълбоки внушения и уравновесени образи от лансирането на такива бинарни опозиции между Добрия и Лошия! 

 

https://www.youtube.com/watch?v=OIdPSVKZsD4

 

[Duke]

 

Бай Добри, след този сбит преразказ на човек не му остава нищо друго освен да изгледа филма, за да разбере, че совите не са това, което са...   

 

[iMari]

Тези дни бяхме в Пловдив и успяхме да хванем два от филмите на  Менар.

 

The Eye of Istanbul - Турция

https://www.youtube.com/watch?v=lihZdSYJXjE

 

Документален филм за известният турски фотограф от арменски произход Ара Гюлер.Изключително талантлив,с уникален усет за композиция и естетика.Рядко са ме впечатлявали така фотографии,всеки кадър ти разказва история.А в историите на Гюлер присъстват както исторически събития ,така и имена като Пикасо,София Лорен,Дали.На мен ми харесаха историите за котката, която чакал час и половина да мине в кадър за да направи идеалната копозиция,а тази за пияното е убиец.През Септемврийските събития 1955 докато тълпата беснее Гюлер вижда,че от втория етаж на кооперация се опитват да изхвърлят пияно.Казва им да спрат докато приготви апарата,а после да го бутнат.Така прави невероятни кадри на летящо пияно.

Самия той е изключително колоритна личност.Близо 90годишен,но с дяволито пламъче в очите и с онова  балканско чуство за хумор,което не познава политическа коректност или излишна тактичност в изказа.Определя себе си като визуален историк.

 

Crazy Castle (Rokhe Divaneh) - Иран

https://www.youtube.com/watch?v=gYnO7CSlwBU

 

Според мен режисьора не е знаел в какъв жанр иска да е филма и затова е сложил от всичко по много.Започва като тийнейджърска черна комедия в стил "Знам какво направи миналото лято"(само че,девойките вместо секси потничета носят забрадки),после става напрегнат психологически трилър,следва драма и аха да има хепи енд....ама не.Девойките са доста разкрепостени за жени от Близкият Изток - дрогират се ,въртят номера на мъжете,измислят престъпни схеми.

Редактирано 10 февруари, 2017 от Мари Николова

[домосед]

Две любовни истории с реални персонажи, възпламенени от следвоенния джаз, пресъздадени на кино.

Англо-африканската гледах на кейптаунски екран, а българо-арменската - на софийски.

 

Сереце Кама и Рут Уилямс (Обединено кралство)

 

Това е една от най-вдъхновяващите приказки за принцове, пепеляшки, прогрес, толерантност и стремеж да се гради отворено общесво без расови предразсъдъци. В Африка и в света изобщо. Когато се залюбват на джаз-партита в Лондон през втората половина на 40-те, тя е демобилизирана шофьорка на линейка, намерила скучна цивилна секретарска служба, а той е африкански студент на стипендия. И много бързо се сблъскват с реалността. Да танцуват суинг може и да е било приемливо, но да живеят заедно - в никакъв случай запред никого. Даже и най-близките им приятели клатят глава, а семействата им правят всичко възоможно да ги разделят. Ако трябва - със сила или с византийски интриги. И общественото им положение никак не е в тяхна полза. Оказват се заложници в геополотическа игра. Той може и да е племенен вожд, но това в никакъв случай не е някакво особено предимство, защото племето му е от Бечуаналенд. А това е една от най-бедните страни в Африка, намираща се под строго британско колониално управление. И граничеща с възможно най-неудобния и невъзприемчив за такива семейни отношеноя съсед - Южна Африка под властта на африканерската Национална партия, току що спечелила изборите с програма за абсолютно разделение на расите. А от благосклонността и щедростта точно на това правителство зависи бъдещето на цялата разорена от войната Британска империя. И така започва тяхната бавна, методична, на моменти - отчаяна, но непоколебима мисия да топят ледовете около себе си, за да бъдат приети. Почват от африканските жени, през английското семейство, племенните старейшини, английското обществено мнение, лондонския парламент, колониалните власти ... До толкова, че около 20 години по-късно Сереце Кама, отказал се отдавна от наследствени привилегии и претенции, печели първите демократични избори за президент на независима Ботсвана и Рут поема ролята на първа дама и майка на нацията. Докато на расисите в Претория не им остава нищо друго, освен газ да пикаят (с извинения за френския) до края на мандата му. Днес президент е един от синовете му Ян Кама. Но не си правете заключение, че се е установил севернокорейски династичен модел. Мандатите им не са последователни, а Ботсвана е една от малкото изключения за функционираща демокрация с много ниско ниво на корупция в Африка. Друг е въпросът дали в тази страна толерантността към многорасовото семейно съжителство се простира и върху еднополовото.

 

Лично магеланският момент в коментара ми за филма е, разбира се, за самолета.

Мярка се и в трейлъра!

Douglas DC-3 ZS-BXF "Klapperkop"

Добре поддържан реставриран музеен експонат, с който съм летял до Свазиленд

 

https://www.youtube.com/watch?v=pX5vI4osR50

 

 

Леа Иванова и Еди Казасян (Пеещите обувки)

 

За тия двамата, завалиите, и да танцуват суинг не е било приемливо, камо ли да го свирят и пеят. Но и те са пробили. И са направили кариерата, за която са си мечтали. Повече в чужбина, по-малко в България. Но хората ги помнят. Съдейки по пълния с фенове на съответната възраст киносалон. Въпросът е с цената на какви компромиси. Как не е влязла във фашисткия лагер заради бунтарска солидарност с евреите? Как се е отървала само след три месеца от комунистическия? Как е уредила паспорти за гастроли по цял свят? Баща ѝ червен атентатор ли е? Бракът ѝ с него по нареждане на Паритията ли е сключен. Младоженецът не е ли и подозирал? Кой повече е кръшкал. Тя, самата, жертва на Държавна сигурност ли е била или агент? Той ли е бил наблюдаваният? За съжаление, и да искам да ви го спойлна, не мога, защото така и не разбрах отговорите. Сценаристите малко са се пооплели в недомлъвки. А ужким се четат целите досиета. Издават се в дискомфорт, че хем искат да ги възхвалят като много добри за времето си и стила си артисти, при това сърдечно влюбени, солидарни и неразделни, хем се боят, че ще ги обвинят в укриване на нелицеприятни истини или спекулации от досиетата. А за по-сигурно са сменили една буква от псевдонима ѝ и са заявили, че филмът не е точно биография, а Леа Иванова е само прототип на протагонистката. Нещо като хем им се иска, хем не им стиска. Имат някои добри попадения с представянето на различните периоди. И костюмите. И нейните, и на Кръстьо Лафазанов. Има стари софийски трамваи. Има боза. Има цици. Има гъз (със съмнителен за времето правопис). Има пудел. Има поп (не точно арменски). Има мъдри сръбски сентенции ("Сите бугари сте jебани у главу"). Има и пълни небивалици. И някакви символизми, които хич не са от тая опера. Антон Югов, горкия, го замерят с пепелници в гражданското, Стефан Вълдобрев го посрещат в лагера с погача с печена бяла гургулица в кората. А песни и шлагери има ... много по-малко, отколкото фенклубът в залата би очаквал за 150 минутна прожекция.

 

https://www.youtube.com/watch?v=zkK5e-MfqWg

Редактирано 13 февруари, 2017 от домосед

[домосед]

Кайло Рен, Спайдърмен и Куай-Гон Джин влизат в един бар и ... почват с просветителска жар да проповядват въздържание.

 

Не ми било бар, най ми било будистка страна (или блато според някои интерпретации)

И не ми било въздържание, най ми било християнство, версия римски католицизъм с португалско йезуитско овкусяване.

Съдейки, че Япония и до ден днешен не е точно католическа страна, значи не е спойлер да издам, че с мисията им не се получават нещата, както са си ги представяли. И както им се е искало да получат потвърждение, че правилно си го представят, от мълчаливия си бог. Но той ги оставя да си решават моралните дилеми, всеки - сам за себе си. А любезните домакини му съдействат, като пускат верните му слуги по полигон от градиращи по трудност препятствия за душите им (повече) и телата им (по-малко). 

Странно защо, след като аз трудно изпитвам съчувствие, даже - интерес, към душевните терзания на фанатизирани проповедници на каквато и да било религия, съм очаквал и от Мартин Скорсезе да им обърне по-малко внимание във ... филм, в който е избрал именно такива за централните образи. Дали да се отдам на подозрението, че точно към католическите доктрини не е съвсем безразличен? Отделно, че никога не ме е трогвал и инатът на Балканджи Йово от народната песен, а и тях с Яна ги срещаме в тоя филм, в поддържащи роли. За мене интерес представлява само историческият и (гео)-политическият пласт на конфликта. С което се оказвам в ... отбора на японските кръволоци. Които, макар и често да споменават името Будино, не изхождат от никакъв свой, бил той и традиционен, религиозен интерес в кампанията си за безпощадно изкореняване на християнството. А само от съображения за власт и национална (в японски средновековен смисъл на нация) сигурност. Последно, Доналд Тръмп английски ли не можеше да чете или японски ?

 

https://www.youtube.com/watch?v=A0KUWzfugg4

[neuromancer]

Ми, според "Шогун" поне, японските шогуни държат да ограничат действията на християнските свещеници (в случая йезуити) не по религиозни съображения, а защото йезуитите имат навика да убиват кралете, ако им пречат (Анри IV примерно).

[bad kid]

На мен Silence много ми хареса и съм бесен на академията, че филмът има само 1 номинация, за разлика от блудкавата боза на Гибсън Hacksaw Ridge.