Последният филм, който гледах е...

[Sara]

Един филм,който ми се е изплъзнал от времето, когато имаше почти само руски филми по телевизията-1975 год,Оскар за чуждоезичен филм-1976 год.Едно друго Кино,едни други Хора, едни други Пътешественици. 

 

                            Дерсу Узала! Акира Куросава! 

[AlexandraKo]

Сега съм докарала до някъде “Tin Star”, британски- канадски сериал, с един от любимците ми - Тим Рот.

Британски детектив се мести в тихо, провинциално градче в Канада, уж, за спокоен живот. А то, какво се оказа...

 

Аз го гледам с озвучаване на руски, но сега видях, че сериите ги има в сайта на HBO.

[Радо]

The wandering earth.

Първият голям китайски sci-fi филм:

 

 

Редактирано 15 февруари, 2019 от Радо

[домосед]

На 29.01.2019 г. в 12:31, AlexandraKo каза:

Специално, заради Глен Клоуз го изгледах. Еми, който го може, си го може..

И аз.

 

Впрочем кратка справка показва, че Нобеловата награда за литература през 1992-ра не е отишла у някой герой на Джонатан Прайс, а у един чичко от Тринидад и Тобаго (от когото не съм чел нищо). Странно е, че авторите са датирали филма до точна година. Човекът (или наследниците му) е в правото си да се обиди

 

 https://bg.wikipedia.org/wiki/Дерек_Уолкът 

[домосед]

На 27.03.2016 г. в 20:33, Edem каза:

Последно гледах "Нощен влак към Лисабон"

И аз. Лирично-драматичен филм на Биле Аугуст (Дания) с Джереми Айрънз (Англия) в главната роля на швейцарски професор по нещо, преминал кризата на средната възраст, който спонтанно скача във влак за Португалия в търсене на спасена от него самоубийца и автор на поетичната книга, изпаднала от джоба на палтото ѝ. Също и на оптометрист за замяна на счупени очила. И като най-изпечен досадник почва да се бърка носа в романтичните, семейните и партизанските тайни на умрелия в деня на Революцията на карамфилите лекар поет. Изкарвайки от нерви някои от оцелелите. И опитвайки се да вкара в нерви самоубийцата, когато успява да установи къде в картинката ѝ е мястото. Влакът няма никакви заслуги, че да е изведен в заглавието. Лисабон има малко повече. Филмът би могъл да мине за провокиращ към пътешествие. По липса на друго красноречиво достойнство.

[AlexandraKo]

преди 31 минути , домосед каза:

И аз.

 

Впрочем кратка справка показва, че Нобеловата награда за литература през 1992-ра не е отишла у някой герой на Джонатан Прайс, а у един чичко от Тринидад и Тобаго (от когото не съм чел нищо). Странно е, че авторите са датирали филма до точна година. Човекът (или наследниците му) е в правото си да се обиди

 

 https://bg.wikipedia.org/wiki/Дерек_Уолкът 

Това е филм по едноименния роман на Мег Уолицър, никъде не срещнах, че е реална история с Нобелов лауреат.

Може би, си останал с това впечатление, че преди това разказах , едно , след друго, за други два филма по действителни случаи.

[домосед]

преди 2 минути , AlexandraKo каза:

Може би, си останал с това впечатление

Не съм. Но беше дадена точна година. Можеха да го периодизират неопределено - в началото на 1990-те. Щеше да е ОК.

Но щом кажат конкретна година, значи че конкретният нобелист тая точно година го нямат за слива.

[домосед]

На 13.01.2019 г. в 11:49, Мари Николова каза:

Да си призная беше ме страх да гледам този филм,имайки предвид кой е режисьора.Спасих психиката си от непоправимо увреждане,спирайки "Омарът"накъде около гората,където режат гениталии.

В The Favourite пак си личи извратеният почерк на Лантимос,но всичко е далеч по-умерено,а и филма е много забавен.Щом британците му прощават,че представя една от кралиците им,като глуповато,лесно за манипулация същество с лесбийски наклоности и огромен апетит,че и награди му дават,явно има нещо в този филм.😉

 

 

На 13.01.2019 г. в 11:49, Мари Николова каза:

Roma

Филма е представен като автобиографичен разказ на Гуарон за детството му в квартал Рома в Мексико сити.Клео е прислужница в заможно семейство с четири деца.Нейните лични драми са съпроводени и от сътресения в живота на работодателите и.Филма е хубав,типичното фестивално кино,направено за да обира награди,но някак прекалено интимно за да потопи и съвременният зрител в обстановката на 70те.Като че ли целта на режисьора(който е и продуцент,оператор и монтажист) е била да покаже операторско майсторство и изключителни режисьорски умения,отколкото да грабне зрителя с историята.Може би съм твърде крайна,но това е моето усещане за филма.

 

 

И аз ги гледах тия двата на един дъх да наваксам с номинации, преди да са раздали оскарите.

 

Фаворитката ми хареса. Чудя се коя от двете фаворитки да обявя за свой личен фаворит. По-искрено приятелски, любовно и доброжелателно благоразположената към кралицата, но вземаща се прекалено сериозно за разпоредителка в държавните дела Сара. Или движената от неподправен егоизъм в личните дела и кариера, който обаче се съчетава добре с политически прагматизъм Абигейл. Гласувам за Оливия Колман в ролята на кралица Ана. Нахълтала на бял кон с подагра със свита от пъстри патици спринтьори и зомбирани на пухкави зайчета мъртвородени престолонаследници и направила на пух и прах монопола на Джуди Денч на достойни за оскар екранни явявания на английски суверенки.

 

Рома ми е по-труден да му вляза в хора на всеобща възхвала за шедьовър на годината. За мене си остава личен за автора филм, достоен да бъде забелязан, но не и запомнен на някой по-камерен арт фестивал. Черно бяла (с оттенък на сепия) репортажна снимка на живота и вълненията в Мексико сити в началото на 70-те, фокусирана върху личните драми на семейство от средната класа и прислужницата му, живеещи на добър адрес в квартал Рома. Разказано е през погледа на едно от децата. Режисурата и работата с камера те подготвят да очакваш на финала да им се случи нещо наистина лошо (по-лошо от прелюбодейство или раждане на мъртво дете без шансове за реинкарнация в пухкаво зайче), а сценарият изобщо не върви в тон с антична трагедия, че да обуславя нещо подобно.

 

[домосед]

На 7.11.2018 г. в 8:48, luba_rizova каза:

"Бохемска рапсодия" . Няма как да не ми хареса филм, изпълнен с песните на Куин.

На 19.11.2018 г. в 5:51, akair каза:

И аз гледах Bohemian Rhapsody тези дни. За мен филмът е доста добре направен - неусетно минаха 140-те минути. Отдавна не съм виждал друг филм, за който хората в киното да говорят преди и след прожекцията.

На 19.11.2018 г. в 1:09, prozium каза:

Тамън се прибирам от киното, където гледахме Bohemian Rhapsody. Бях с огромни предубеждения ( по радиото чух филмов критик, който се изказа лошо за филма, сценария и играта на актьорите ).

Филмът е разтърсващ.

На 19.01.2019 г. в 20:32, Radnev каза:

"Бохемска рапсодия".

Филмът е много хубав, гледа се на един дъх и го препоръчвам на всеки.👍

На 15.11.2018 г. в 19:52, Румяна каза:

Бохемска рапсодия.  Удоволствие и тъга. 

Да се изкажа и аз колко съм доволен!

Куин са представени, като обичлива банда, която хем е експериментална, хем - мейнстрийм. Има и котки! 

Уцелиха десетката на носталгията. We Will Rock You беше хитът на пионерския лагер на Говедарци, юли 1982. А както казваше един съученик години по-късно - никой с претенции да е cool, не би си пуснал доброволно Queen вкъщи, но пък като ги чуеш, си готов да запееш.

Ама като Фреди Мъркюри не можеш!

 

Това, по което моето африканско мнение се различава от мнението на продуцентите (Queen) и на кралицата (The Queen) са заслугите на Боб Гелдоф. Даже го рицаросали, че е организирал Live Aid концерта и подел кампания за събиране на пари за "нахранване на гладни хора в Африка". Културата на очакване на африканците някой от по-богати държави да ги нахрани, вместо да изискат от собствените си правителства да работят за икономически растеж, е убийствена за континента. А ако така и така си събрал някакви пари, вместо да ги харчиш за храна или да ги дадеш на етиопската хунта да си купи руско оръжие, по-добре ги инвестирай в кампании за правна помощ на запад, срещу корумпирани правителства в Третия свят. Примерно по закони от рода на "магнитски" в Щатите. 

 

Редактирано 19 февруари, 2019 от домосед

[Емика]

Border (2018)

Gräns (original title)

 

https://www.imdb.com/title/tt5501104/

 

Премиерен филм на иранския режисьор Али Абаси, който изучава кино в Скандинавия.

На фестивала в Кан 2018-та някои го определят като най-добрия, други - като най-лошия филм.

 "Границата" е наистина необичаен филм. Това е история за намирането на себе си и за любовта, но също и за това колко хубаво е да бягате гол през гората и колко вкусни са скакалците.

Тина (Eva Melander) работи като митнически служител на кея в Стокхолм. Тя има огромен нюх - Тина е в състояние да идентифицира контрабандист от разстояние. Независимо дали става дума за незаконен алкохол или детска порнография на флаш-памет, тя разпознава всеки нарушител на закона. Вярно е, че след Тина постоянно се чува "грозна", защото ... нека бъдем честни, Тина не е красива. Но тя много обича природата, ходи боса в гората и изглежда, че разбира животните.

Един ден на границата се появява странен човек. Тина се опитва да измисли какво не е наред с него и не може. Той (финландският актьор Eero Milonoff) пристига в Швеция с инкубатор с ларви. Може би това е най-странното нещо в багажа му. Тина моли партньора си да го обискира.

Спирам дотук.

Eva Melander и Eero Milonoff трябва не само да работят със сложен грим след четири часа на гримьорски стол, но и да наддадат 20 килограма излишно тегло.

Али Абаси не иска да определя жанра на творбата си. Вместо това той нарича "Границата" "много европейски филм". "Японските или американските версии на тази история ще бъдат много различни", казва режисьорът.

 

Eero Milonoff, Ali Abbasi, Eva Melander

[Asterisk]

Гледам тия Оскари и се чудя какво ми става,  Аквамена и подводното царство са само в моя телевизор.  Сега ми се падна и честта да догледам Гравитация до края.  И сякаш няма сила,  която да ме накара да се засиля за нещо друго, може би Зелената нам си к'во някой ден... 📽️ 😞

[Asterisk]

Две общества, два свята, и двете истински. Едното ни препраща в 19 в, някъде в 1863, другото - в 2018, с лек намек за бъдещето. Едното е... леко животинско, първично, както биха го нарекли днес, и много природосъобразно и себеосъзнато, бих казала в мир със себе си. Другото е хаотично, пълна бъркотия, такава, че ще ми трябват  дни да подредя хаоса и пак няма да знам дали съм на прав път (=> по-добре да не си губя времето). Да не говорим, че и темата принципно е сведена до нивото на екзистениални философски въпроси с яйца и кокошки. Имаме обаче една допирна точка между старото от 19 в. и новото от 21: < = >, по-малко е равно на повече, новите антиконсуматорски течения, които ни очакват след найлоновите торби, веганите и грийн модата, модата на втората ръка и...дрън, дрън. Първият е класика, която съм пропуснала, и която вече ми е любима, макар и с...(не намирам думата) край: Танцуващият с вълци, Kevin Costner

Вторият е този:

 

---------------спойлер-----------спойлер---------------спойлер---------------------

В него нищят врътката на гейовете. И аз понеже съм афектирана постфактум, може би съм склонна да видя някои неща, които  сякаш остават загатнати зад паравана на великите семейни ценности (няма да пиша какви, че знам ли). Виждам едно момче, което сякаш с ината си успя да издоминира бащата, сякаш спечели битката за Никол Кидман (майка, съпруга...), виждам един леко пънест баща (от пън, праволинеен, по пасторски школуван, нищо, че все съм си мислела, че духовните хора трябва да са едни от най-широко скроените), виждам една чиста форма на насилие, която изведнъж се превърна в тенденция и в последствие се оказа утвърдена сексуална ориентация. Виждам едно момче, потиснато след това насилие, неспособно и невярващо в себе си пред жените.

И се замислям, и се сещам, че синът ми, много преди да разбере за пчеличките и птичките е срещал хората от /на дъгата, къде случайно - на гей-парадите, на които се натрисаш точно като на левскарска или цесекарска агитка, охранявани вся и всьо, къде не толкова случайно. Защото те са сред нас, те са с нас, и си имат точно толкова лудости, колкото нас, само че при тях златният стандарт е експресивност на максимум, докато при нас, нормалните, в случай, че приемем хетеросексуалността за норма, експресивността на максимум се счита не за норма, а за отклонение от нормата.

Ма може и да бъркам. Това си е моето становище, непрофесионално и некомпетентно

Та стигнах до дълбокото осъзнаване защо на запад ги учат на птички и пчелички още преди да са се научили да си мият зъбките, ами защото трябва да са подготвени за второ ниво, пък ние старомодните - от главата за краката я хванахме

-----------

 

И тъй като темата е няколко в едно, за тези, които изгледат филма (чеиначе ще е  се получи погрешно схващане), може би е добре да се види и още една страна на монетата: https://novotopoznanie.com/duhovnite-printsipi-koito-prechat-na-razvitieto-ni/?fbclid=IwAR2UNPOa7gplb4v7CcHlUDXaOs4kJuv4d9X9RTu1770VCYi6sA2oor3owsA

 

Редактирано 3 март, 2019 от Asterisk

[AlexandraKo]

Аз пък, вчера си изгледах  Miss Meadows.

Кейти Холмс, в ролята на наивна учителка, раздаваща правосъдие, убивайки лошите.

Своеобразен протест, срещу системата, в която, според нейните думи “ никой нищо не прави”.

Странна е идеята на филма, но очарователна:)))))

 

 

[Asterisk]

Ох! Някъде "даскал/ица" е метод за сплашване.  Ама вече знам 2 индиански думи.  Пемикан е сушено стрито месо,  напълнено в нещо телесно,  не помня точно кое беше ( от Шулц) и се прави от бизон.  А бизон е татанка.  Едва ли има магеланец,  който да е ял пемикан от татанка 🙂

[Емика]

Свежа комедия😀

 

Rien a declarer / Нищо за деклариране / Nothing to Declare (2010)

 

 

Историята на един белгийски граничар, който е принуден да работи в екип с французин по време на премахването на граничните пунктове на френско-белгийската граница в края на 90-те.

 

https://www.imdb.com/title/tt1528313/

 

Редактирано 4 март, 2019 от Емика

[Radnev]

На 18.02.2019 г. в 11:31, домосед каза:

 

 

 

 

И аз ги гледах тия двата на един дъх да наваксам с номинации, преди да са раздали оскарите.

 

Фаворитката ми хареса. Чудя се коя от двете фаворитки да обявя за свой личен фаворит. По-искрено приятелски, любовно и доброжелателно благоразположената към кралицата, но вземаща се прекалено сериозно за разпоредителка в държавните дела Сара. Или движената от неподправен егоизъм в личните дела и кариера, който обаче се съчетава добре с политически прагматизъм Абигейл. Гласувам за Оливия Колман в ролята на кралица Ана. Нахълтала на бял кон с подагра със свита от пъстри патици спринтьори и зомбирани на пухкави зайчета мъртвородени престолонаследници и направила на пух и прах монопола на Джуди Денч на достойни за оскар екранни явявания на английски суверенки.

 

Рома ми е по-труден да му вляза в хора на всеобща възхвала за шедьовър на годината. За мене си остава личен за автора филм, достоен да бъде забелязан, но не и запомнен на някой по-камерен арт фестивал. Черно бяла (с оттенък на сепия) репортажна снимка на живота и вълненията в Мексико сити в началото на 70-те, фокусирана върху личните драми на семейство от средната класа и прислужницата му, живеещи на добър адрес в квартал Рома. Разказано е през погледа на едно от децата. Режисурата и работата с камера те подготвят да очакваш на финала да им се случи нещо наистина лошо (по-лошо от прелюбодейство или раждане на мъртво дете без шансове за реинкарнация в пухкаво зайче), а сценарият изобщо не върви в тон с антична трагедия, че да обуславя нещо подобно.

 

"Фаворитката" за мен бе най-силният филм в номинациите за "Оскар" през тази година. По принцип, всеки филм, в който трудно можеш да различиш кой е главен и кой поддържащ актьор говори за много силна актьорска игра.

В случая имаме три актриси, които залужават да оберат всичко що се дава за женска роля. Оскарът за главна женска роля отива при Оливия Колман. Напълно заслужено!!! Що се отнася до поддържаща женска роля обаче, наградата е за Реджина Кинг. Не знам какво е изиграла чернокожата актриса и ми е много интересно да се запозная🙄, така че засега ще се въздържа от критични коментари .

Играта на жадната за власт Рейчъл Уайз и готовата на всичко, за да оцелее, в сложния интригантски дворцов свят, Ема Стоун е наистина впечатляваща. Поне за мен, е на практика невъзможно да заявя, коя от двете актриси играе по-силно. Ако въобщше могат да се правят подобни сравнения, бих сравнил играта им с тази на Том Беринджър и Уилям Дефо в "Взвод", когато и двамата получават номинации за поддържаща мъжка роля, без значения, че са част от един и същ филм.

"Рома" и "Оскар" за най- добър чуждоезичен филм.

Филмът е качествен, а кинематографичните похвати безспорно са много силни, така че наградата за операторско майсторство си е точно на мястото.

Със сигурност обаче този филм не е от „моите“. По принцип съм много издръжлив, когато гледам кино и успявам да изтърпя почти всичко. В случая обаче чистосърдечно си признавам, че последните 15-20 минути ги минах на бърз каданс, което ми се случва много-много рядко.

Цялостната концепция на филма по никакъв начин не отговаря на разбиранията ми за кино и изкуството въобще. Според мен изкуството трябва да отправя послания, да прави внушения, да представя обикновеното и тривиалното по непознат, нов и вдъхновяващ начин. Не, че това е задължително, но без тези неща филмите сякаш увисват във въздуха.

В случая с Roma, над 2 часа гледаме един отрязък от живота на нека го наречем „буржоазно мексиканско семейство от 70-те“. Филмът започва в нищото и свършва точно там, където е започнал. Пак в нищото. Липсва каквато и да било фабула, завръзка или последвала развръзка.

Аз лично бих определил филма като една скучна и безинтересна история, която Алфонсо Куарон използва, единствено като фон, за да покаже своите безспорни кинематографични и операторски умения😐.

На 13.01.2019 г. в 11:49, Мари Николова каза:

Да си призная беше ме страх да гледам този филм,имайки предвид кой е режисьора.Спасих психиката си от непоправимо увреждане,спирайки "Омарът"накъде около гората,където режат гениталии.

В The Favourite пак си личи извратеният почерк на Лантимос,но всичко е далеч по-умерено,а и филма е много забавен.Щом британците му прощават,че представя една от кралиците им,като глуповато,лесно за манипулация същество с лесбийски наклоности и огромен апетит,че и награди му дават,явно има нещо в този филм.😉

 

Ето още един от филмите,които обраха награди през изминалата година:

 

Roma

Филма е представен като автобиографичен разказ на Гуарон за детството му в квартал Рома в Мексико сити.Клео е прислужница в заможно семейство с четири деца.Нейните лични драми са съпроводени и от сътресения в живота на работодателите и.Филма е хубав,типичното фестивално кино,направено за да обира награди,но някак прекалено интимно за да потопи и съвременният зрител в обстановката на 70те.Като че ли целта на режисьора(който е и продуцент,оператор и монтажист) е била да покаже операторско майсторство и изключителни режисьорски умения,отколкото да грабне зрителя с историята.Може би съм твърде крайна,но това е моето усещане за филма.

Всъщност темата е започната от теб😀.

Редактирано 6 март, 2019 от Radnev

[домосед]

преди 2 часа, Radnev каза:

за мен бе най-силният филм в номинациите за "Оскар"

За мене също фаворит за оскар от номинираните беше Фаворитката.

От спечелилите наградите обаче, фаворит ми е носителят на оскар за документален филм Free Solo на катерачите кинематографисти Джими Чин и Елизабет Чай Вазарели.  Видях някъде заглавието, преведено на български като "Сам на скалата". Филмът проследява повече от година от подготовката и опитите на професионалния катерач Алекс Хонълд да изкатери в свободен стил (без осигуровка) 1000 метровата стена Ел Капитен в националния парк Йосемити в САЩ. И е подвиг както за героя, така и за филмовия екип. Алекс Хонълд го следя, откакто доби известност по фестивалите на планинарските филми с изкачването си на северозападната стена на Халф Доум в същия парк. Ключовият момент за тоя стил катерене е, че нямаш право на нито една грешка в живота. Всяко падане, независимо по колко висока стена работиш, е последно. Което е етичен проблем и за спонсорите, и за операторите. Едно, че не им е първото желание да гледат и документират приятеля си как лети към смъртта си. И второ, възможно е човек пред камера да поеме повече рискове, отколкото би поел без свидетели. Знам, че е жив вече година и половина след успешното изкачване, но филмът е толкова добър, че това влияе на съспенса. Не се препоръчва за зрители със страх от високото, склонност към световъртеж или високо кръвно. Но е вдъхновение да се видят и преживеят прелестите на Калифорния.

 

 

 

 

[Емика]

преди 39 минути , домосед каза:

Видях някъде заглавието, преведено на български като "Сам на скалата".

Да. На 3 март го излъчиха по National Geographic.

А на 25.03.2019 от 20:30 часа ще има прожекция в Дома на киното.

 

 

 

 

Редактирано 6 март, 2019 от Емика

[Емика]

Филмът е един изумителен, съкровен и решителен портрет на соло катерача Хонълд, който се готви да осъществи дългогодишната си мечта и да изкатери близо километър отвес без въже. Атлетът поставя на изпитание тялото и убежденията си в стремеж към триумф над невъзможното. Той разкрива каква е личната цена на успеха. Когато катерачът започва тренировките си, бронята на неуязвимост, която е градил с десетилетия, неочаквано се разпада - Хонълд се влюбва 😍, което нарушава концентрацията му и води до контузии и спънки. С изкусното си майсторство и шеметна операторска работа, Васарели и Чин успяват да уловят по един изключително красив начин искрените човешки мигове, наред с екстремното катеренето на Хонълд. Резултатът е триумф на човешкия дух!

[iMari]

Моят фаворит беше Зелената книга и се радвам,че спечели🙂

Но филма,който най-силно ме впечатли е Vice.Обикновенно,задължителната политическа драма,която присъства всяка година ми е възможно най-скучноватият жанр.Може би Vice ми хареса точно,защото е повече пародия,отколкото  драма.Филма демонизира образа на Дик Чейни,вицето на Буш Младши,който благодарение на опита натрупан през дългата си политическа кариера,успява с няколко хода да съсредоточи опасно много власт в ръцете си.Изненада ме смелостта,с която е разказана историята(сигурно затова не взе награда в нито една категория)Режисьор е Адам Макей,който взе Оскар за сценарий за The Big Short.И тук използва страшно оригинални похвати за да превърне сухата материя в интересен сюжет,вкарвайки дори Шекспирови диалого/монолози.Ако аз трябваше да дам Оскара😁,трудно бих избрала - Крисчън Бейл,като Дик Чейни или Уилям Дефо,като ван Гог.Просто Рами Малек извади невероятен късмет.😉

[Radnev]

"At eternity's gate"/„Ван Гог – Пред портите на вечността“ или истинска история за един истински гении...

„Когато гледам един пейзаж, виждам единствено вечността. Само аз ли я виждам???“

„Рисувам с моите качества и недостатъци. Мисля за себе си като за изгнанник, като за странник на тази земя. Може би Бог е избрал грешното време, за да ме направи художник за хора, които още не са родени!“

 

Той е ужасно самотен ...

Той е напълно неразбран ...

Той е абсолютен гений ...

И се казва Винсент ван Гог!!!

Автор на 800 картини и повече от 1000 скици и рисунки. Живее в крайна бедност, отрязва ухото си, лежи в лудница, прострелва се и след няколкодневни мъки, умира като никому неизвестен драскач на картини. А е едва на тридесет и седем.

Филм за истински ценители на киното и на изкуството въобще.

От много време не бях гледал подобна лента. Душевна драма, болка и тъга. Или цената, която трябва да платиш, за да извървиш пътя към вечността.

История-монография за един велик човек. Филм-моноспектакъл на един невероятен актьор.

История, която може да ти бръкне в душата и да заседне там за много-много дълго време.  

Уилям Дефо прави невероятна роля. Може би най-добрата в кариерата му въобще ... а той има доста.

След този филм, „зъбатите“ опити на Рами Малек да се прави на Фреди Меркюри ми изглеждат като представление от студентска театрална школа, а черно-бялата „Рома“ на Алфонсо Куарон поредната измислена снобария...

Редактирано 8 март, 2019 от Radnev

[домосед]

Джебчии (万引き家族)

 

Тоя японски филм идва с развети знамена от големите фестивали на нашия в София. От една страна ми е беше прекалено бавен, клонящо към скучен и в не един момент си поглеждах часовника от отегчение. А като сърбаха фидето, даже ми идеше да избягам от киното. А те взеха, че го и повториха в дух на тийм-(фамили)-билдинг. От друга страна човешката историята, макар и съвсем камерна, е много силна. Героите са привидно семейство от три поколения, които живеят от ниско платени занимания и си докарват допълнително с дребни кражби. Най-често извършвани от мъжа и момчето, привидно баща и син. Привидно майката привидно не краде от дрехите в пералнята, в която работи; привидно бабата привидно не изнудва някакво семейство в сложна роднинска връзка с нея; а привидно голямата дъщеря привидно не търси искрена връзка в пийпшоу агенция. Докато една зимна вечер, на връщане от успешна сесия по крадене на провизии (които още не са си намерили собственик - значи може) от магазина, мъжът и момчето не си открадват и едно момиченце. Което много добре знаят къде живее с родителите си, но им се струва нещастно, пренебрегвано и даже насилвано. И го приемат за член на семейството и в духа на Оливър Туист, го научават на занаята. А когато и бабата умира, етично-правният възел съвсем се оплита. Какво прави едни хора семейство? Могат ли да продължават така? Как точно са се събрали на едно място, от кога и за кога? Честни ли са към децата? Трябва ли да бъдат? Какви чувства изпитват един към друг? Рождената майка задължително по-добра майка ли е? Могат ли и трябва ли да си намерят друго по-добро място в света?

 

 

 

 

[Емика]

На 8.03.2019 г. в 21:55, Radnev каза:

Ван Гог

Повод за посещение на Амстердам😀

 

Между 1 март и 26 май музеят на Ван Гог ще покаже изложба, сравняваща пейзажите на Дейвид Хокни (най-скъпоструващият жив художник) и тези на самия Ван Гог. Изборът на Хокни не е случаен – той самият признава, че Ван Гог винаги е бил огромно вдъхновение за него. Изложбата се концентрира върху пейзажите им и ще бъде уникален поглед върху картините им и върху хармонията между тях.

 

Веднага след изложбата с Хокни, от 21 юни до 1 септември, музеят на Ван Гог ще покаже експозиция, посветена на вероятно най-известното произведение на художника – Слънчогледите.

Съществуват пет версии на тази картина. Изложбата ще разкаже защо художникът е избрал това цвете, какво е символизирало то за него, каква е съдбата на картините и как ще бъдат съхранени те за бъдещите поколения.

[Емика]

На 8.03.2019 г. в 21:55, Radnev каза:

От много време не бях гледал подобна лента.

Може да видиш и този. Тим Рот в ролята на Винсент Ван Гог прави блестяща роля.

 

Vincent & Theo / Винсент и Тео (1990)     в замунда

 

Филмът разглежда взаимоотношенията на братята Ван Гог. Пол Рийс играе Тео, но играта на Рот е силната точка във филма – изпълнение, изпълнено с енергията и отчаянието на тревожното съзнание.

https://www.imdb.com/title/tt0100873/

 

 

[Емика]

И този:

 

Vincent - The Full Story / Винсент - цялата история (2004)      в замунда