Последният филм, който гледах е...

[FlyTraveler]

преди 1 час, Емика каза:

 

Филмът разглежда взаимоотношенията на братята Ван Гог.

 

Като прочетох по-горе поста ти за музея на Ван Гог в Амстердам, се сетих, че като го посетих на времето ми направи впечалтение обяснението защо е рисувал от определени типове пейзажи (забравих кои точно бяха) доста картини. Брат му бил писал от Франция, че такива били "много вървежни в момента". 🙂🙂 

Редактирано 10 март, 2019 от FlyTraveler

[Емика]

преди 4 часа, FlyTraveler каза:

ми направи впечатление

 

преди 4 часа, FlyTraveler каза:

Брат му бил писал от

Да, @FlyTraveler, има такива настроения, че без подкрепата на Тео и семейното одобрение, Винсент ван Гог е могъл да умре млад и запомнен като наивен и вдъхновен модернист, чиято деструктивна природа ограничава способностите му.

Не съм била там, не твърдя категорично това. Няма как да знаем живота на човека, то нашите трудно оправяме

 

 

[Радо]

O.G. 

 

и Annihilation, който обаче не e особено, или поне на мен не ми допадна кой знае колко.

Трейлърът определено е по-добър от филма 🙂

 

По отношение на трейлърите - има филми, на които trailers/ teasers са много по-добри от самите филми. Примери има адски много.

Пак по отношение на трейлърите -  с нетърпение очаквам това:

И това, според мен е един феноменален трейлър, който наред с актьорския състав и режисьор се превръща в меко казано очакван да излезе филм!! 🙂

[Radnev]

"Free solo".

Страхотен. Момчето е невероятен човек. Не само заради изкачванията.

А постижението му е умопомрачително. Аз съм убеден, че ние, хората, които стоим в страни от тези неща дори не можем да си представим мащаба на постигнатото от него. Мислим си, че можем - но не можем.

На мен обаче друго ми направи впечатление и аааадски много ме издразни. До такава степен, че на места превъртах филма, с което реално си го съсипах🤨.

Ролята на приятелката му. Освен да цъкли сини очи и да плямпа емоционални глупости на кило, аз друго от нея не видях. Давам си ясна сметка, че това  придава някакъв социален, общоприет и нормален образ на иначе доста странният катерач.

Но госпожицата много ме дразнеше, ей !!! По едно време се усетих, че се надявам да й се скъса въжето, но уви в живота няма справедливост ...🙄.

 

П.П. Режисьорът се е изложил. Манджа с грзоде не става. Или едното, или другото ... Това е мое мнение, разбира се. Все пак филма печели наградата за "Най-добър документален филм". Сигурно онази е ревала на Алекс: "Ако, нямам роля - до тук сме!!!" ... 😄

Редактирано 14 март, 2019 от Radnev

[Adventurer]

Днес по стечение на обстоятелствата се сетих за един филм, който гледах доста отдавна и е т.н. neo-noir психологически трилър представляващ блъсканица из лабиринта на паметта, чиято цел е да ви обърка до степен, че да ви натика в обувките на главния герой, което всъщност се е получило доста добре през по-голямата част. Ако сте настроени за такъв тип филм гледайте го преди да четете разни неща за филма, след това може и други неща да имате желание да прочетете за паметта и за неспособността да се трансформират спомени от краткосрочната към дългосрочната памет известна още като антероградната амнезия.    

Memento (2000)

 

 

 

[Ou7law]

On 3/14/2019 at 11:26 PM, Radnev said:

"Free solo".

Страхотен. Момчето е невероятен човек. Не само заради изкачванията.

А постижението му е умопомрачително. Аз съм убеден, че ние, хората, които стоим в страни от тези неща дори не можем да си представим мащаба на постигнатото от него. Мислим си, че можем - но не можем.

На мен обаче друго ми направи впечатление и аааадски много ме издразни. До такава степен, че на места превъртах филма, с което реално си го съсипах🤨.

Ролята на приятелката му. Освен да цъкли сини очи и да плямпа емоционални глупости на кило, аз друго от нея не видях. Давам си ясна сметка, че това  придава някакъв социален, общоприет и нормален образ на иначе доста странният катерач.

Но госпожицата много ме дразнеше, ей !!! По едно време се усетих, че се надявам да й се скъса въжето, но уви в живота няма справедливост ...🙄.

 

П.П. Режисьорът се е изложил. Манджа с грзоде не става. Или едното, или другото ... Това е мое мнение, разбира се. Все пак филма печели наградата за "Най-добър документален филм". Сигурно онази е ревала на Алекс: "Ако, нямам роля - до тук сме!!!" ... 😄

Напълно съгласен едвам го изтърпях и аз заради лиглата.

 Иначе това уникално постижение заслужаваше да се увековечи с док. филм, но явно режисьора е разбрал, че сополови драми продават в днешно време... 

[Radnev]

Cold war.

Cold war е черно-бял, разказва любовна история и е само 82 минути.

Не обичам черно-бели филми. Освен ако не гледам Чарли Чаплин или Лоръл и Харди.

Не обичам и любовни истории - може би не съм най-романтичния тип.

В следвоенна Полша събират хорова трупа, която трябва да изпълнява народни песни и танци. Тя е  млада, руса и красива. А той, макар и привлекателен мъж, вече не е първа младост. А в цялата схема е замесен и партийният секретар.

Встъпителната част е бърза и сякаш доста клиширана. Очакванията ми за депресия, меланхолия и непрестанно самосъжаление, сякаш започваха да се оправдават.

И действието се завърта. Все така бързо, героите преминават през Полша, Франция и Югославия. Срещат се за миг, обичат се, предават се, мразят се и пак се обичат. Характерите са твърди. Всеки следва своя път, но рано или късно липсата на единствената им истинска любов ги обсебва отново и отново.

За подобен филм, действието буквално препуска, а време за задълбочено развитие на характерите реално липсва.

И въпреки това историята е толкова плътна, а характерите толкова силни, толкова истински. Филмът е като малка чаша отлежало вино, която се изпива на една глътка, но вкусът й остава завинаги.

А когато дойде ред на финалните надписи, просто няма да повярвате, че филмът е свършил.

Филмът е страхотен. Гледайте го.

Чистосърдечно си признавам, че накрая малко си поревах ... а уж не съм от романтичните...🤨

 

Редактирано 18 март, 2019 от Radnev

[домосед]

Едно от трудно обяснимите ми увлечения е да следя африканерски филми по кината. В Южна Африка, разбира се, защото те рядко очакват публика даже от другите племена на Нацията на дъгата, камо ли в чужбина. Жетварите обаче са се разходили до Кан и то - заслужено. Защото не са плоска романтична комедия, а драма и при това изненадващо добра. От трейлъра очаквах поредната африканерска доза самосъжаление, клонящо към самоненавист, подсилено с мудни сцени, малко (но - тежки) думи, без залитания към граматика, молитви, приглушен към каки-гама колорит, навяващи страх и почитание открити пространства. Всичко това го има, но има и сюжетен обрат,  който осмисля натрупваното напрежение и затваря кръга в нещо много по-смислено от отделните изразни средства накуп.

 

Ферма, фермер, фермерка, син тинейджър, три малки момичета. Синът има физическите данни на фермер в растеж – облича се по обичая, спортува, работи сред добитъка от зори до мрак, другарува с ръгбистите. Че не е съвсем праволинеен в сексуалното си развитие си е негово лично съмнение, което не подлежи все още на крайни трайни изводи. Бащата го подготвя да поеме фермата като порасне,но още не го възприема съвсем сериозно, защото избягва по-грубите, но - задължителни за професията, манипулация с животните. През това време  майката вкарва в семейството още един на същата възраст. Хилав до рахитичност градски уличник, осиротял от родила го на 15 години майка наркоманка и неизвестен баща. Свикнал със самооценката, че не  е нищо повече от бяло месо за продан. Официалната причина да бъде осиновен е, че африканерите са останали съвсем малко на тоя свят и не могат да си позволят греха да оставят още един от техните да погуби живота си на улицата. Между двамата юноши трудно процъфтява братска любов, но и съперничеството не е толкова голямо, че да застраши позицията на първия, като наследник на традицията и фермата. Богопорядъчният ритъм и етика на фермерския живот в консервативните краища на провинция Свободна държава (Фрейстаат) на втория са му органично чужди. Още на третата изцелителна моитва им заявява в очите, че мозъците са им промити. А на четвъртата тръшка вратата на църквата. Първият сигнал, че не всичко е каквото изглежда

Спойлер

, и че този младеж може да се задържи на село повече от прогнозите на букмейкърите, е инцидентът с любимото му глезено куче. Което настоява да разстреля сам, след като е удушило две съседски овци. А пълният обрат е, когато става ясно, че и първият е осиновен, и че смисълът на живота на безплодната майка е да намери „силен” наследник на фермата на баща си. И след като е осъзнала, че е заложила на слаби коне – и мъж (колкото и едър и брадат да е) и син (колкото и дължини да може да изплува с широки перки в студеното езеро), намира друг – с много по-силен характер, изкован в ежедневна борба за физическо оцеляване. Любов в сърцето не е нужна. Може да се имитира, а и молитвите могат да се мълвят проформа. А липсата на мускули за кравар на тая възраст е лесно поправима.

 

Кастингът е безупречен! Явно в африканерското племе все още има потенциал, колкото и да не и се вярва на фермерката.

 

 

 

Редактирано 19 март, 2019 от домосед

[AlexandraKo]

Гледам в сайта на Нова сериала " Дяволското гърло".

 

За самия филм още нямам мнение, гледала съм само 4 епизода.

Но какви гледки от Родопите имаааа - страхотни, всъщност, повече го гледам заради тях.

 

[домосед]

Филмът "Ага" на Милко Лазаров е фантастичен! Темите не са революционно нови, но кинематографичната визия и актьорско присъствие са изключителни. Отмиране на традиционния начин на живот на отдалечени от удобствата на индустриалната цивилизация общности. Семейна близост и разрив между поколенията. Миграция към новото. Природата като източник на живот и като индустриален ресурс. Конкретно – битът и поминъкът на ловците и еленовъдите от далечния север на Якутия. Множество образи се запечатват в съзнанието – шейната с кучето на хоризонта; очите на Нанук; очите на Седна; бузите на шофьора на КрАЗ; печалният вой на Ага; юртата в бурята; одраната полярна лисица; диамантената язва в земната кора …

 

 

Разбира се, със сигурност няма да е за всеки вкус. Особено за тези, които търсят по-бързо действие, повече случвания и многословни диалози. Любопитен факт – филмът е български, сниман в Русия, но не съдържа нито една реплика, нито на български, нито на руски. Приветствам, когато изкуството не се ограничава в области, дефинирани по националност или други някакви условности!

[Rumiana]

Trapped (Ofaro)

 

 

Исландски сериал, криминален, много добре направен!  Но най-хубавото, според мен - действието се развива всред невероятната исландска природа! 

[FlyTraveler]

На 7.03.2019 г. в 16:47, Мари Николова каза:

Моят фаворит беше Зелената книга и се радвам,че спечели🙂

Но филма,който най-силно ме впечатли е Vice.Обикновенно,задължителната политическа драма,която присъства всяка година ми е възможно най-скучноватият жанр.Може би Vice ми хареса точно,защото е повече пародия,отколкото  драма.Филма демонизира образа на Дик Чейни,вицето на Буш Младши,който благодарение на опита натрупан през дългата си политическа кариера,успява с няколко хода да съсредоточи опасно много власт в ръцете си.Изненада ме смелостта,с която е разказана историята(сигурно затова не взе награда в нито една категория)Режисьор е Адам Макей,който взе Оскар за сценарий за The Big Short.И тук използва страшно оригинални похвати за да превърне сухата материя в интересен сюжет,вкарвайки дори Шекспирови диалого/монолози.Ако аз трябваше да дам Оскара😁,трудно бих избрала - Крисчън Бейл,като Дик Чейни или Уилям Дефо,като ван Гог.Просто Рами Малек извади невероятен късмет.😉

Много силен и добре направен филм. Колкото и да се напъвах да открия някаква следа от пародия (някой герой, който да е по някакъв начин различен от първообраза си), не успях. Цинизъм - да, с лопата да го ринем, но не и пародия. Ще си поиграя да поровя имената на разни второстепенни фигури, за които не бях чувал, но съм сигурен, че авторите не са си ги изсмукали от пръстите, още повече, че са ги назовали и изписали. Не е чак толкова голяма смелоста на създателите на филма, извъртяли са се два мандата на нов президент и половин на още по-нов, а така или иначе всички герои от филма са били фигуранти или в най-добрия случай изпълнители (с изключение на Кисинджър, който е много сериозен стратег и който обърна хода на историята), та след като са свършили каквото е било нужно, никой няма нищо против те да поемат оплюването. Даже е почти задължително, за да излгежда, че има някакво възмездие и свобода на изказа. Пост-фактум всичко е позволено. Смело щеше да бъде ако някой беше успял да вкара първообразите на героите да търкат наровете в някой пандиз след като ги беше осъдил пубично един трибунал със седалище в един холандски град, което, разбира се никога не би се случило. Холивуд понякога има много добри попадения относно кухнята на управлението. Подобен беше навремето "Wag the Dog" с Дъстин Хофман и Роберт де Ниро, но там вече имаше силен пародиен елемент и даже предхождаше реалните събития, които по ирония на съдбата се разиграха почти както бяха представени във филма. 

Зелената книга беше ОК, но не ме впечатли особено. Образа на итало-американеца беше доста нескопосано представен, особено ако се сравни с такива режисирани от Сорсезе или Браян де Палма (които ползват истински итало-американски актьори, както си му е реда).

Редактирано 3 април, 2019 от FlyTraveler

[Asterisk]

На мен ми попадна този филм от страницата на TV1000 във Fb

 

 

Допадна ми това, което са написали и не знам дали щях да го разбера ако не беше подсказката.  Това, което прави впечатление обаче не е главният герой,  който каквото и да прави си остава Антъни Хопкинз,  а баща му - там много ясно се вижда провалът на един човешки живот в името на изконно обречена кауза, не за друго, а защото е изначално сбъркана.  Иначе не останах кой знае колко въодушевена от съдбата на успелите герои, по-скоро може би примирени в утехата си и  в малкото,  което е останало. Филм за дълбоки размисли 

Редактирано 4 април, 2019 от Asterisk

[Radnev]

преди 1 час, Asterisk каза:

На мен ми попадна този филм от страницата на TV1000 във Fb

 

 

Допадна ми това, което са написали и не знам дали щях да го разбера ако не беше подсказката.  Това, което прави впечатление обаче не е главният герой,  който каквото и да прави си остава Антъни Хопкинз,  а баща му - там много ясно се вижда провалът на един човешки живот в името на изконно обречена кауза, не за друго, а защото е изначално сбъркана.  Иначе не останах кой знае колко въодушевена от съдбата на успелите герои, по-скоро може би примирени в утехата си и  в малкото,  което е останало. Филм за дълбоки размисли 

Филмът е правен по книгата на Кадзуо Ишигуро, която също е много добра.

Гледал съм го преди толкова много време. Помня, че имаше доста номинации за Оскар.

След кратка справка пет. И то в най-важните категории - филм, режисьор, главна мъжка, главна женска ...

[домосед]

преди 3 часа, Radnev каза:

Филмът е правен по книгата на Кадзуо Ишигуро, която също е много добра.

Тук съм писал нещо за нея:  https://www.goodreads.com/review/show/2486517603

 

 

 

Ема Томпсън играе главната роля на съдийката Фиона Мей в екранизацията на един от най-новите романи на Иън МакЮън „По закона за защита на детето“. Според синопсиса драмата е съдебен процес между болница, която настоява да ѝ се разреши преливане на кръв на гаснещ от левкемия 17-годишен младеж, и самия младеж, който отказва от религиозни съображения. Свидетел на Йехова. Родителите са само свидетели по делото, но поддържат решението му (на практика - да се самоубие чрез верска дисциплина), защото в техните собствени животи приемането на тази религия е най-доброто, което им се е случило. Спасило ги от собственото им пропадане в безизходен алкохолизъм на млади години. Малко се озадачих, че в такъв казус с очевиден от гледна точка на светска социална държава отговор, писател с либерални разбирания като МакЮън е успял да види достойна за цял роман интрига. И наистина – присъдата се произнася преди средата на филма. След което драмата навлиза във фазата, която го интересува повече. От една страна имаме предизвикателството пред съдийката да намери ориентир в личния си живот и да го балансира с разбирането за лишен от всякаква емоционалност професионализъм. Без да съм чел книгата, подозирам, че в нея това е основната линия. Във филма обаче акцентът е върху другата тема - докъде отвъд присъдата стигат етичните задължения на обществото за защита на децата. И в чие лице очакваме то да поеме отговорност за наваксване на пропуснато преди формално зададената в закона, но критична дата на 18-тия рожден ден.

 

 

 

[домосед]

 

След филма за Ага - още един добър нов български филм, тоя път - за Юки (и двете са азиатки 😌)

 

Снимка с Юки е добър, първо, защото съдържа кадър с гугутка (streptopelia decaocto), и второ, защото съдържа семейна снимка

Спойлер

на живи и умрели, наредили се като за празник пред потресения обектив на фотоапарат Polaroid.

 

И трето и четвърто - защото е по много хубава разказ, а Руши Видинлиев е много добър в една от главните роли!

 

Темите са за фаталната случайност, за съвестта, за прошката, за бягствата в живота, за емиграцията, за трудното зачеване, за трудните срещи между повече от две култури, за любовта и доверието, за очакванията на родителите. Юки от заглваието намира далеч повече отколкото си е пожелала при среща с етническа група, романтична информация за която е черпила само от филм с Джони Деп. Писано е (и си личи) от човек, познал емиграцията на Запад. Милен Петков, 20+ годишен, когато е съчнил разказа през първите години на века в Америка.  Също си личи как Димитър Стоянович е уплътнил сценария с поне още един герой – детективът (Димитър Маринов с оскарска слава от Зелената книга) – за да се получи пълнометражен филм. Някои от неговите разсъждения се припокриват с разсъжденията на бащата (Серафим Тодоров с боксьорска слава от Олимпиадата в Атланта) макар и между двата персонажа да съществува пропаст от расови предразсъдъци. Учудих се, склонен даже да се подразня, че полицаят и заподозреният си водят разпита в църква, но впоследствие го оцених като в тон с иносказателния дух на философска притча.

 

 

Те, и циганите са показани повече в кино-стереотипите за северно американски индианци, отколкото като герои на Кустурица.

 

Или на Иван Ничев от последния му филм Можеш ли да убиваш, за който сцената в циганската махала е достатъчното (и май - единственото) оправдание да бъде гледан

 

 

[Adventurer]

Гледах Free Solo най-накрая и беше голямо разочарование, съзнавам, че е документален филм, а не холивудски блокбастър, но може би това му е най-големият му проблем, всичко се развива прекалено мудно с прекалено много внимание на незначителни лични неща вместо да се обърне повече внимание на основния аспект на филма, а именно повече детайли за това как се правят невъзможни неща с всички конкретни детайли за катеренето без въже, отколкото да се играе по емоционалната струна и то по такъв повърхностен начин, че едно те кара да се чудиш какъв филм гледаш изобщо, второ няма особена дълбочина, която да те накара всъщност да разбереш героя. 

 

Много трудно ми беше да го изтърпя и правех хиляда неща докато го гледах, иначе сигурно щях да заспя. Нямаше нито някакъв съспенс елемент, нито моменти, в които да подскочиш, целия филм беше някак прекалено "равен", ако може да използвам този белетристичен "термин" и това при предизвестен край. И най-голямото разочарование е начина по-който бе представено последното катерене, което изглеждаше едва ли не като детска игра. 

 

Може би в моя случай говорим за рязко разминаване между очаквания и реалност, защото най-много се дразня като видя страшно много пропилян потенциал и на мен ми изглежда по-скоро като доста посредствен опит правен от хора без визия и талант вместо легендарния филм за легендарното постижение, който можеше да бъде. Като документален филм, не е нито особено образователен, нито пък особено вдъхновяващ, освен ако някой много се интересува от това как да забърка проста емоционална каша във ван и да си се вари в нея на бавен огън докато не се самоубие от досада, но за последното едва ли са нужни документални филми.

[домосед]

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! И нямам предвид тая, дето я бушонираха два пъти и ѝ чупиха краката с тръба; нито оная, дето художествената гимнастика я вкарала в инвалидна количка; нито тоя дето се обърна с колата в Бояна; нито оня, който се опитваше да опитоми тремора на главата си с честна следователска дейност; нито оная, дето дъщеря ѝ станала проститутка; нито оня, дето проститутките го оплетоха в съдебен капан; нито даже оная, на която и размазаха сладолед в капелата. Имам предвид сценариста!

 

За да не съм голословен мрънкач - основният ми проблем е, че любовната искра по нищо не се разбира от какво е припламнала и как така разпали цял пожар. Единствена ми похвала е, че са снимали стриптийз клуба в сградата на президентството 🙂

Лошо момиче

 

 

[Asterisk]

Ето тук има още лоши момичета,  но на тези им се получава, и то така,  че успяхме и една тенджера да загорим (увлекателен е филмът).

 

Това ли е клубът,  на който му казват Ларгото?

 

 

 

 

 

Редактирано 17 април, 2019 от Asterisk

[Radnev]

Включвам се с едно иновативно и интересно филмче, което гледах - Searching.

 

Някъде из нет пространството бях прочел добър отзив за този филм. Свалих го и после го забравих за много дълго време.

Филмът започва странно. Някой си рови в компютъра, а това, което виждаме е единствено и само десктопа му. Но не мислете, че десктопа е сниман от камерата. Ние гледаме през десктопа. Десктопът е нашият свят в този филм.

Цялото действие на филма, лицата на актьорите и това, което се случва го виждаме само и единствено през очите на „мрежата“ – през търсачки, сайтове за запознанства, сайтове за стриймване на видео, през камери на телефони, лаптопи и т.н.

Филмът е едно голямо разследване, което се осъществява чрез „мрежата“. 

Филмът е заснет и направен доста иновативно и сега като се замисля, да вдъхнеш живот на цялата тази работа си е истински талант. А филмът наистина се е получил. Гледах го с нескрит интерес до самия му край. Е, накрая равръзката бе ударно бърза, типично по холивудски, но то пък всичко не може да е на шест😉.

Режисьор е роденият през 1991 година😯 Аниш Чаганти - 28 годишен (според мен индиец), живеещ в САЩ, който с бюджет от 1 милион долара успява да създаде един наистина иновативен филм, донесъл приходи от над 70 милиона.

След кратка справка в нета виждам, че филмът има и две номинации от Locarno film festival 🙄.

[Radnev]

Невероятното сътрудничество на Стив Маккуин и Майкъл Фасбендър.

Искам да отделя специално внимание на тази "двойка" режисьор и актьор, които не престават да правят истински качествено кино.

Глад (Hunger).

Срам (Shame).

12 години робство (12 Years a Slave). Мисля, че този филм е общеоизвестен и едва ли има човек, интересуващ се от кино, който да не го е гледал, така че само го маркирам. Освен това съм го гледал преди доста време, така че леко се отклонява и от самата тема😀

 

Глад (Hunger)

В понеделник вечерта на 8 април, няколко часа след кончината на бившия британски премиер Маргарет Тачър пъбовете по Фолс Роуд в Белфаст, бяха намалили цените, за да отпразнуват събитието...

 

Годината е 1981. Роберт Джерард О“Шенеси, по-известен като Боби Сандс, активист на ИРА и политически затворник, излежаващ присъдата си в затвора „Мейз“ обявява гладна стачка. Агонизиращата му смърт настъпва на 66-тия ден.  Боби Сандс умира на 27 години.

Гладната стачка в затвора продължава седем месеца, като през това време от гладна смърт умират още 9 души.

Това е първият филм, в който британският режисьор Стив Маккуин (да не се бърка с американския актьор) и Майкъл Фасбендър си партнират. Три години по-късно следва „Срам“, а след още две години излиза и „12 години робство“, който мисля, че е всеизвестен и взема Оскар за най-добър филм. Всеки от тези филми е уникален и горещо го препоръчвам на всеки фен на киното.

Що се отнася до „Глад“, действието се развива в затвора „Мейз“, където политически затворници, активисти на ИРА се опитват да се борят за правата си.  Първо отказват да носят затворнически дрехи, като ходят увити само с по едно одеало. После отказват да се къпят, мият, да ползват тоалетни и всичко друго свързано с елемнтарната човешка хигиена. А накрая преминават и към гладна стачка, довела до смъртта на мнозина от тях.

Всичко, което се случва във филма е свързано с нелицеприятната и мръсна част от живота, за която просто ни е по-удобно да си затворим очите и да се направим, че не съществува.

В диалога на Сандс със свещеника, непосредствено преди да започне гладната си стачка сякаш гледах гротексно изкривенa (в добрия смисъл) съвременна интерпретация на диалога между Фауст и Мефистотел.

Това е филм, който ще помните дълго, но не го препоръчвам на хора със слаби сърца ...

                                                                                                                    

Срам (Shame).

 

„Срам“ е другият филм на Маккуин и Фасбендър, към който искам да насоча вниманието. Гледах го преди няколко дни и едва след това си свалих „Глад“. Вместо да си пусна „Глад“ обаче по погрешка взех, че отново си пуснах „Срам“ и понеже филмът ме бе впечатлил, но някои неща така и не ми бяха станали съвсем ясни, реших да го изгледам отново.

На първо гледане бях решил, че филмът насочва към една често експлоатирана идея и в същото време проблем в съвременното ни обществото. Безизходицата и личната драма на привидно успели хора, които са изпълнили изискванията на обществото, но въпреки това се чувстват празни и неудовлетворени. 

От друга страна обаче колкото и да се опитвах да вникна в драмата на героя, така и не разбирах къде всъщност е срамът? А все пак това бе наименованието на филма.

След второто гледане обаче мисля, че нещата ми се изясниха в много по-голяма степен.

Според мен героят на Фасбендър е тайно влюбен в сестра си, като по никакъв начин не иска да признае това пред себе си. Именно от там идва и срамът.

Това вътрешно противоречие води ди неудовлетвореност и събужда в него сексуални желания, които той се опитва да удовлетвори чрез случайни връзки. Това обаче по никакъв начин не води до така търсеното удовлетворвение и спокойствие на душата му.

Изпитвайки "срамът" героят на Фасбендър не спира да наранява себе си, хората около него и най-вече сестра си, която в края на филма се опитва да се самоубие, именно защото се чувства необичана.
И едва в края на филма виждайки белезите по ръцете й, героят сякаш осъзнава себе си.

Като чиста кинематография „Срам“ е по-добрият филм.

„Глад“ обаче е определно по-запомнящия се.

 

П.П. Постът стана твърде дълъг, за да бъде четим, но въпреки това не мога да не се допълня.

Последният филм на Маккуин, в който Фасбендър за щастие НЕ участва, е Widows (Вдовици).

За друг режисьор филмът можеше да бъде определен и към категорията "ставащ към добър". За Маккуин обаче е категория XXX.
 

[Radnev]

И понеже в момента тече филмовият фестивал в Кан, ето една новина, която искрено ме развесели.

Приповдигнатата атмосфера около форума е помрачена от скандал, свързан с кино легендата Ален Делон.

След като става ясно, че Делон ще получи „Златна палма“, една от американските лоби групи, разсипала кариерата на сума актьори, стояща начело на движението MeToo, заявява че награждаването на актьора е нещо отвратително (тези ми приличат досущ на "Сушито"😄).

Дори е организирана петиция, която обявява Делон за расист, женомразец и хомофоб😯.

Директорът на фестивала, Тиери Фимо отказа да отмени решението си за награждаването на Ален Делон, като заяви: "Това е Ален Делон! Позволено му е да си мисли, каквото си поиска!“😁

[dimitrov6]

преди 7 часа, Radnev каза:

И понеже в момента тече филмовият фестивал в Кан, ето една новина, която искрено ме развесели.

Приповдигнатата атмосфера около форума е помрачена от скандал, свързан с кино легендата Ален Делон.

След като става ясно, че Делон ще получи „Златна палма“, една от американските лоби групи, разсипала кариерата на сума актьори, стояща начело на движението MeToo, заявява че награждаването на актьора е нещо отвратително (тези ми приличат досущ на "Сушито"😄).

Дори е организирана петиция, която обявява Делон за расист, женомразец и хомофоб😯.

Директорът на фестивала, Тиери Фимо отказа да отмени решението си за награждаването на Ален Делон, като заяви: "Това е Ален Делон! Позволено му е да си мисли, каквото си поиска!“😁

И аз мисля така.Някои харесват пияницата Брад Пит,но за мен Делон е много по -готин.

[Goal & Boss]

Само Том Ханкс си кротува и нито пие, нито кръшка, щото на годежа с Рита неговият бъдещ тъст му е показал шишането, дето стои подпряно зад вратата 

 

За да съм в темата - напоследък гледах норвежкия първообраз на новия филм с Лиъм Нийсн:

 

 

Не ме впечатли. Някакси прекалено лесно, бързо, безметежно, по скандинавски, добрият се превърна в лош и тръгна да раздава правосъдие със (това беше оригинално) снегорина си.

Светъл лъч в цялата история бяха сърбите (за мен винаги е малък празник да гледам Сергей Трифунович) и шефът на наркобандата-веган-абсолютен неврастеник, изигран чудесно от... актьора си, който и да е той 

...Добре де, и Хитлер от оня клип участва 

 

 

+ бонус: размазваща белгийско-френска комедия в тон с наближаващите европейски избори

 

 

[Radnev]

На 17.05.2019 г. в 8:06, dimitrov6 каза:

И аз мисля така.Някои харесват пияницата Брад Пит,но за мен Делон е много по -готин.

Въпреки протестите Ален Делон взе през сълзи своята награда...

За съжаление, когато Ален Делон е бил във вихъра на кариерата си не съм бил роден. Имам някакви мнооого смътни спомени от някакви филми, в които е ченге и накрая го убиват...😟