Последният филм, който гледах е...

[Радо]

Ирландецът

 

 

"Ирландецът" е личната, документална и шокираща изповед на легендарния Франк "Ирландеца" Шийран – ветеран от Втората световна война, мошеник и поръчков убиец, работил с някои от ключовите фигури на XX век, който споделя пред следователя Чарлз Бранд своя страховит мемоар.
Разгърнат в няколко десетилетия, сюжетът проследява изкачването на Шийран в криминалната йерархия, връзките му с политическия и с профсъюзния елит, а също и сензационните детайли около редица мистерии и неразрешени случаи, останали години наред в сянката на конспирациите и хипотезите.

Докато ни води из тайните коридори на беззаконието, достигайки до логичната кулминация – отношенията му със синдикалния лидер и активист Джими Хофа, който изчезва безследно през лятото на 1975 г., Шийран рисува злокобния портрет на цяла една епоха в американската история.

 

 

П.с. Филмът е страхотен. Вече почти не правят такива. Може би единственото нещо, което не ми хареса е, че е 3.30ч. Но си заслужават!

[Goal & Boss]

преди 2 часа, Радо каза:

Може би единственото нещо, което не ми хареса е, че е 3.30ч.

И че ролята на ирландеца се изпълнява от италианец 🙂

Книгата също вече е по книжарниците.

[домосед]

Ford v Ferrari

 

Крисчън Бейл е огромно удоволствие да бъде гледан във всеки филм, в който благоволи да се появи (с телесна маса и лицево окосмяване спрямо сценария), а в ролята на легендарния автомобилен състезател и механик Кен Майлс заслужава бурни аплодисменти и ставане на крака още с първата мимика! Мат Деймън другарски поема кръста на спаринг партньор (и един юмрук в носа заради разтопен сладолед). Това е един спортен филм по истински случай със съвсем незначителни художествени компромиси с реалността. Темата е – съперничеството в най-тежкото състезание за скорост и издръжливост в автомобилизма в най-силните му години – 24-те часа на Льо Ман през 1960-те. Състезанието съществува и до ден днешен, но трябва да ровиш специализирана спротно-техническа периодика, за да научиш какво се случва. За разлика, примерно, от Формула 1, която успява някак си да се задържи по мейнстрийм медиите, макар и да си е загубила солта и пипера. В началото на 1960-те Енцо Ферари и Хенри Форд II олицетворяват двете крайности в света на автомобилите, конкуриращи се за душата на любителите шофьори – елегантността и мощността на спортното бижу срещу функционалността и надеждността на масовия продукт. И неизбежно им се налага да си премерят силите публично. На домашния терен на Форд – кабинетите, в които говорят парите – неочаквано печели Ферари. И на Форд не му остава да се пробва на чужд терен – пистата. Филмът е много добър, защото, първо, те връща към романтиката и на моторния спорт; второ, те държи на тръни, даже и да знаеш/помниш/проверил си в гугъл, кой ще бие; и трето – оригинално за спортен филм, който взима страна още с началните надписи, Ford са едновременно и добрите, и лошите, така че хепиендът на историята остава до голяма степен непредсказуем. Включително и дали е хепи. Освен ако не си си развалил манджата със спойлери.

 

 

По някакво съвпадение с космически пропорции два дни по-късно гледах Един мъж и една жена на Клод Льолуш. За първи път – 53 години след премиерата! Киносалонът в София (зала 11 на НДК) беше пълен! Предимно - с дами, които помнят премиерата. Даже се огледах за учителката си по френски, която макар и от малко по-късно поколение, се разтапяше по Жан-Луи Трентинян. Но тя отдавна живее в Париж, където съм сигурен, че има поне едно кино, в което тоя филм се върти всяка седмица. Стори ми се несправедливо, че романтичните привърженици на Анук Еме са по-малобройни. Не би трябвало. А къде е съвпадението? Че героят на Жан-Луи Трентинян (мъжът в заглавието) кара същата кола на същото състезание като героя на Крисчън Бейл. Ford 40GT на 24-те часа на Льо Ман. Можем само да оценим по достойно прецизната визуална възстановка на събитието във филма от 2019, след като кадрите от старта в 16:00 съвпадат с точност до епсилон с документалните (възможно даже пиратски) кадри във филма от 1966-та. Отделно във филма на Льолуш има и каране на Ford Mustang на рали Монте Карло, което като малък имах мечта да спечеля с любимата си кола Renault 16, а съседът от двора ми надцакваше мечтата с Ford Capri. 

 

 

Един мъж и една жена се асоциира, макар и далечно, с Френската нова вълна в киното от края на 1950-те. Превъртаме 60 години напред и попадаме във Френската нова вълна в киното от края на 2010-те. Клетницте. Не е нов римейк на класиката на Юго, а филм за живота в населените предимно с мигранти от Африка многоетажни квартали в Париж (гета, банлийота). Филмът е добър най-малкото, защото е правен от хора, които са го живели и знаят за какво говорят. Основната линия е за нарастващо напрежение и конфликт между патрулиращи полицаи и жители, започнало с безобидна тинейджърска дяволия – кражба на лъв*. От цирк на друга категория мигранти. Или по-точно – водещи номадски начин на живот традиционни местни жители. За да си поиграят и качат селфита в Instagram. И всички до един участници по един или друг начин попадат в категорията клетници. Сърдити клетници! (фрустрирани, англ.) От момчетата,  които нямат особена перспектива, но пък са подложени на тормоз и от техните, и от дружинните ръководители по линия на мюсюлманското братство, през рехабилитиращите се или не съвсем нарко дилъри, воайори с дронове и нервните в безсилието и собствената си бедност полицаи, толкова различни един от друг, че в един цивилен живот не биха се засекли и в метрото. Интригата е дали ситуацията ще излезе извън контрол. И чий контрол. За страничен наблюдател е трудно да вземе страна кой е по-малко крив или повече прав. Но всички, които са писали коментари във френските социални мрежи са взели! Различна! С което филмът е доказал себе си.

 

 

* малък лъв = лъвче

[домосед]

В Дома на киното имаше вечер на иранското кино. С чай и фурми след прожекцията. Когато хора, занимаващи се с туркология, си признаха, че се затрудняват с регионалния планински „турски“ в иранската провинция Азърбайджан. Който се оказва, че за режисьора на филма Джафар Панахи е, ако не - майчин, то поне - бабин. Някои магеланци пък си признаха, че не обичат фурми и че се затрудняват да си оформят мнение за иранските филми от точно този. За разлика от тях, аз Панахи го следя и знам, първо, какво да очаквам от него и, второ, че не може покрай един единствен съвременен ирански филм да си създадеш картина за цялото иранско кино. Преди ислямската революция, излиза, че е можело. Разказаха ни как филмите били еднотипни и винаги имало лека жена, която бивала залюбвана от почтен мъж, който намирал начин, включително – с два шамара – да я вкара в правия път. Една от трите героини във филма „Три лица“ е точно от това поколение. Но не ѝ виждаме лицето. Защото е отхвърлена от града и забравена в кирпичена къща край планинско село, в което и сред селяните не е на място. Другите две – една звезда от сериали в разцвета на кариерата си, а другата – току що приета във техеранския ВИТИЗ играят себе си. И както – обикновено – и самият Джафар Панахи. Защото и този филм е в любимия му "мокументален" жанр. Където се всички се затрудняваме да  познаем сценария от импровизацията, докато не се усетим, че не това е условието на задачата. А да научим за мястото или липсата му на жените артистки в иранското общество преди, сега и после. 

 

 

[giafil]

Благодаря ти @домосед за споделянето. Толкова филми ми нахвърли които ще изгледам с огромно удоволствие. Между другото в Пловдив на 10.12 в Лъки Синема ще дават ето този

 http://boxoffice.bg/title/НЕРЕШЕНИЯТ+СЛУЧАЙ+ХАМАРШЬОЛД/1524/

 

[домосед]

Че Роалд Амундсен е стигнал до Южния полюс с шейни с кучета (които после е изял), знаехте нали?

А че е стигнал до Северния с италиански дирижабъл, знаехте ли?

Какво е станало с кучето в дирижабъла, ще разберете във филма!

 

 

[Goal & Boss]

преди 21 минути , домосед каза:

А че е стигнал до Северния с италиански дирижабъл, знаехте ли?

Знаем, знаем!

 

(Пътешествие до полюса)

[домосед]

На 10.12.2019 г. в 14:06, Goal & Boss каза:

На 10.12.2019 г. в 13:44, домосед каза:

А че е стигнал до Северния с италиански дирижабъл, знаехте ли?

Знаем, знаем!

На мене ми се събуди любопитството и изрових руско-италианската копродукция за спасената от руски ледоразбивач италианска дирижаблокруширала ескпедиция от 1928, при която изчезва ...

Спойлер

Амундсен, който даже и не участва в нея, но по едни или други съображения (двата филма се разминават значително на това място) се включва в спасителните операции. Изчезват още няколко души, сред които шведът метеоролог Фин Малмгрен, за когото сценаристите застават зад версията, че не е изяден от Дзапи и Марионо, а му е дадено последно причастие и е погребан под ледовете, за да не му изяде мечка тялото. Мечките му дължат отмъщение. За човеците - е под въпрос.

Сред оцелелите е генерал Нобиле и историята е разказана от гледна точка на терзаещата му се до старини съвсест дали и колко е виновен за кое точно.

 

 

 

 

[домосед]

преди 6 часа, домосед каза:

сценаристите застават зад версията, че не е изяден

А ето един филм, със сигурност – без руско участие, който не свени от канибализма. Мистър Джоунс. Темата е сталинският голодомор в Украйна в началото на 1930-те. Да се прави филм за геноцид чрез изкуствено предизвикан глад е очевидно много по-трудно от за атомни бомби или газови камери. Получило се само донякъде. Макар и сцените с умиращи за къшей хляб през върлата украинска зима да са много изразителни, филмът ми се струва раздвоен. Злото на сталинския режим е някакъв изначален черен фон на драмата, в която истинските лоши са продажните западни журналисти, а на прицел са фалшивите новини. Годината е 1933. Страдащите от безпрецедентна криза победители в предишната война правят опити за „сдобряване“ с току що поелия властта авторитарен режим на Хитлер и индустриализиращият държавата си на нечовешка цена режим на Сталин. И не се радват на разкрития на пробивни до безразсъдност журналисти каква точно е цената за жителите на черноземните райони, какъвто е уелсецът Гарет Джоунс (фамилията си е негова и сигурно си я е харесвал, ама за заглавие на филм е рецепта за маркетингов провал). Впрочем голодомора той си го обяснява единствено като икономически ефект от нереално заложен държавен бюджет. За съжаление повечето от диалозите и ситуациите с негово участие (тоест – целият филм), а също – сценографията и даже костюмите, не изглеждат съвсем правдоподобни за периода и локацията. Пример: служителка в съветско консулство го обслужва с усмивка!

 

 

P.S. Сега проверих, че оригиналното полско заглавие е Obywatel Jones (Гражданинът Джоунс), което за съжаление се е загубило в преводите. Английската версия Mr. Jones е препратка към героя от Фермата на животните на Оруел, който се предполага, че е кръстен именно на Гарет Джоунс

Редактирано 12 декември, 2019 от домосед
Obywatel Jones

[FlyTraveler]

преди 9 часа, домосед каза:

На мене ми се събуди любопитството и изрових руско-италианската копродукция за спасената от руски ледоразбивач италианска дирижаблокруширала ескпедиция от 1928, при която изчезва ...

  Покажи

Амундсен, който даже и не участва в нея, но по едни или други съображения (двата филма се разминават значително на това място) се включва в спасителните операции. Изчезват още няколко души, сред които шведът метеоролог Фин Малмгрен, за когото сценаристите застават зад версията, че не е изяден от Дзапи и Марионо, а му е дадено последно причастие и е погребан под ледовете, за да не му изяде мечка тялото. Мечките му дължат отмъщение. За човеците - е под въпрос.

Сред оцелелите е генерал Нобиле и историята е разказана от гледна точка на терзаещата му се до старини съвсест дали и колко е виновен за кое точно.

 

 

 

 

Този филм съм го гледал като много малък, но си спомних името като видях горния ти пост и си поиграх да го потърся. Останал ми е спомена как за да изчислят височината си, пускаха едни топки с червена боя от дирижабъла и засичаха с хронометър за колко време ще се разбият в леда.

[Goal & Boss]

преди 5 часа, домосед каза:

А ето един филм, със сигурност – без руско участие, който не свени от канибализма. Мистър Джоунс. Темата е сталинският голодомор в Украйна в началото на 1930-те. Да се прави филм за геноцид чрез изкуствено предизвикан глад е очевидно много по-трудно от за атомни бомби или газови камери. Получило се само донякъде. Макар и сцените с умиращи за къшей хляб през върлата украинска зима да са много изразителни, филмът ми се струва раздвоен. Злото на сталинския режим е някакъв изначален черен фон на драмата, в която истинските лоши са продажните западни журналисти, а на прицел са фалшивите новини. Годината е 1933. Страдащите от безпрецедентна криза победители в предишната война правят опити за „сдобряване“ с току що поелия властта авторитарен режим на Хитлер и индустриализиращият държавата си на нечовешка цена режим на Сталин. И не се радват на разкрития на пробивни до безразсъдност журналисти каква точно е цената за жителите на черноземните райони, какъвто е уелсецът Гарет Джоунс (фамилията си е негова и сигурно си я е харесвал, ама за заглавие на филм е рецепта за маркетингов провал). Впрочем голодомора той си го обяснява единствено като икономически ефект от нереално заложен държавен бюджет. За съжаление повечето от диалозите и ситуациите с негово участие (тоест – целият филм), а също – сценографията и даже костюмите, не изглеждат съвсем правдоподобни за периода и локацията. Пример: служителка в съветско консулство го обслужва с усмивка!

 

 

P.S. Сега проверих, че оригиналното полско заглавие е Obywatel Jones (Гражданинът Джоунс), което за съжаление се е загубило в преводите. Английската версия Mr. Jones е препратка към героя от Фермата на животните на Оруел, който се предполага, че е кръстен именно на Гарет Джоунс

Ако пак ти се събуди любопитството... https://www.garethjones.org/

 

И бонус: ВОСР (знаеш какво е) във FB вариант. Много е яко!!! Гениално!!!

[the7endless]

The Terror

 

Не го видях споменат тук, а може да е интересен за всички, които харесват филми за изследователи. В първия сезон на сериала се разказва за изгубената експедиция на Франклин, който се опитва да намери Северозападния морски път през Северния ледовит океан. The Terror е името на един от корабите в експедицията, но според мен цялото съдържание на този сериал много добре си отговаря на заглавието 🙂 Крайната съдба на експедицията е ясна, така че не подхождайте с очаквания за оптимистична история, но актьорският състав е много силен и продукцията е заснета чудесно.... дори леките мистични/свръхестествени елементи не дразнят, а просто още повече карат човек да се замисля какво движи хората, които доброволно понасят ужасяващи условия в името на изследователския дух, и какво се случва с ума и психиката, когато са поставени в безизходица. 

 

Вторият сезон на сериала е за съвсем друга история и по него още нямам коментар 🙂

 

Между другото останките на двата кораба от експедицията бяха открити съвсем наскоро - Erebus през 2014 г., а Terror през 2016 г., в много запазено състояние, и още се изследват (статия за цялата история от National Geographic Цък).

 

Трейлър:

https://www.youtube.com/watch?v=pjq7Gl_hhPY

 

 

[Goal & Boss]

преди 44 минути , the7endless каза:

Не го видях споменат тук

Но пък може да е споменат там 

[the7endless]

преди 1 минута , Goal & Boss каза:

Но пък може да е споменат там 

Изпуснала съм я тази тема, пък там още толкова идеи за неща за гледане 🙂

[Goal & Boss]

Току-що някаква реклама ме доведе до това. Доколкото виждам, ArteKino е фестивал за европейско кино. За купата с кисело мляко се състезават 10 филма, които ако искате, можете да гледате безплатно онлайн (трябва да се регистрирате). Можете и да станете един от присъдилите наградата на публиката, като гласувате за филма, който най-много ви е харесал. ВНИМАНИЕ! За всяко заглавие има ограничение от 5000 прегледа! Две от предложенията вече са „sold out“! Не са българските!

 

https://www.artekinofestival.com/festival/artekino-festival/2019?now=1

[домосед]

преди 14 минути , Goal & Boss каза:

Не са българските

Едното българско съм го гледал 😌

[домосед]

На 27.12.2017 г. в 13:00, Jenbel каза:

И още един филм гледах наскоро от същия жанр - приключенски за оцеляване:  Jungle / Джунгла (2017), с Даниел Радклиф в главната роля. Филмът е сниман в амазонската джунгла в Боливия, по действителен случай. Евреинът, който е преживял това оцеляване като млад, е написал автобиографична книга, по която е направен филма. Впечатлява, въздейства, препоръчвам!

Гледах го най-после и аз.
Одобрявам.  Чикенбусовете в Южна Америка са пълни с чикени.

Любим момент е как си вади пиявица от под кожата на челото.

 

 

 

 

[домосед]

Транзит на Кристиан Пецолд. @Djoki от ми го спомена на КМС-то в контекст, че се бил учудил, че не ме бил мярнал в салона на първата прожекция.  Взета е една история от Втората световна война за бягство от все още полусвободна Южна Франция и е пренесена в наше време. Като подробности кой е настъпващият окупатор не се дават, освен че героите имат причини да ги е страх от него. Така фокусът е върху драмата кой на кого да помогне или да попречи да замине при ограничени ресурси - лични карти, изходни, входни и транзитни визи, билети за пътуване (всичките - хартиени!). Измама, открадната идентичност, любовен триъгълни, сираче, глухоняма вдовица, емоционални вместо рационални решения. За мен обаче това прехвърляне във времето тотално не работи! През XXI век се пътува до Америките с кораби (круизни!), а до Марсилия - във вагони (конски!), запояват се с поялник транзистори (непознато за по-младите нарицателно за малък радиоприемник), романи се пишат на машина в един екземпляр, водят се някакви философски разговори с консули, като че ли отвън нe виси нервна опашка. Виси, ама не е достатъчни нервна. За разлика от публиката.

 

 

[домосед]

В Дома на киното закриват годината с един от най-силните филми, минал през берлинския и софийския филмов фестивал. Systemsprenger. Това е един много добър филм за едно много противно дете. Което не изпитва никакви задръжки да се качва на главите на околните, като крещи, чупи и бие всичко наред, ако не получи своето. Пък било то и удовлетворение на естествената му нужда някой да го обича. И едно общество, което е приело, че вместо да раздава шамари и да дърпа уши, е длъжно да попълни тази емоционална празнина по възможно най-пълноценния и искрен начин. А не да гори енергия в търсене на виновни. Майката е очевидният кандидат, злоупотребявайки хем с придобивките на същото това общество, готово да отглежда децата ѝ, когато ѝ текне, че ѝ е нанагорно, хем с детското доверие. Тема за размисъл за събиращите се по площадите да размахват опростенчески лозунги за или против норвежки партенки. Системата във филма е подложена на стрес тест, когато се пристъпват личните червени линии на толерантност и допустима професионална или емоционална съпричастност на всеки един участник в пиесата. Включително детето. Аплодисменти за изпълнението на 10-годишната Хелена Ценгел.

 

 

 

[FlyTraveler]

Сравнително скоро гледах "Ирландецът" и доста се колебах да пиша ли някакво мнение тук или да си трая. Харесвам голям брой и много различни по почерк, националност и възраст (някои не са и вече между нас) режисьори, но ако трябва много бързо без да се замислям да изрека едно име само, то това би бил Скорсезе в цялото му многообразие. Има и други майстори пресъздаващи невероятно американския подземен свят, но Скорсезе просто извайва изключително автентично образите, особено като работи с Де Ниро и Джо Пеши. Много обичам да гледам и собстената му майка му в ролята на итало-американска майка на мафиот. Като се има предвид, че обожавам Ал Пачино и Харви Кайтел, а Джо Пеши никак не ми е безразличен (Де Ниро нещо не ми е особено интересен през последните 15 години), бихте могли да си представите с какво нетърпение очаквах този филм. В крайна сметка гледах, гледах, па взех, че заспах и то не от това, че филма е дълъг. Може пък и очакванията ми да се били прекалено големи, но не мисля, че е и от това. Дали защото е на Нетфликс? Не би трябвало да има значение.  Младият Франк Шийран изглежда толкова изкуствено изигран, все едно гледам някакъв нискобюджетен телевизионен сериал. Пачино до голяма степен спасява положението в ролята на Джими Хофа. Харви Кайтел имаше мега епизодична роля, но той е интересен и въздействащ и като казва само пет-шест думи, даже и когато нищо не казва. Пресъздават се интересни американски исторически събития, говори се за взаимовръзките мафия - профсъюзи - братя Кенеди - правителство - ЦРУ - Залива на прасетата. Може би бих бил по-малко разочарован ако просто беше филм на някой, който не познавам, но Скорсезе... Дано да направи нещо по-добро и да не остане това като негов последен филм. Може би бих го изгледал и целия отново, на някой дълъг полет ако няма нищо друго интересно и ако пак не заспя по някое време... 

[Георги]

И аз го чаках този филм точно със същото нетърпение като теб. Или айде, може и по-нетърпелив да съм бил или ти да си бил по-нетърпелив, но аргументите ни да го очакваме с интерес са еднакви 🙂 Може би ми хареса с една идея повече, не съм заспивал, избутах го до края, но честно казано очавах повече. De-aging технологията, която много превъзнасяха ми се видя изкуствена, особено Де Ниро с тези пробивни сини очи беше по-скоро компютърен от колкото човешки образ. 

 

Още си спомням Де Ниро и Паично в "Жега", там потреперваш от удоволствие, а "Ирландецът" не успя да изкара толкова силна емоция от мен. 

 

 

За съжаление изглежда, че и на Скорсезе, и на Де Ниро, и на Пачино най-добрите им дни са зад гърба им. Просто този филм трябваше да се случи 15 години по-рано. За мен еталонът продължава да е "Казино" (филмът, който ме направи клиничен киноман преди повече от 20 години) и по-скоро бих гледал пак него за десети път, от колкото Ирландецът за втори. 

 

Всъщност мнението ми е твърде критично. Филмът е страхотен, но просто очаквах много повече. 

Редактирано 17 януари, 2020 от Георги

[Goal & Boss]

 

 

Хубав филм, въздействащ, но с тъп край - много!!

 

Спойлер

След всички свинщини, които му направиха, и след всичко, което се случи, само една година по-късно - аху-иху и все едно нищо не е било, а? И те, и той! Ако съществува общество, в което подобно тотално лицемерие е възможно или още по-лошо - е възможно наистина хората да повярват, че вече всичко е наред и е „ремонтирано“, то тогава аз трудно бих ги нарекъл и хора. Биороботи по' би им прилягало.

 

Но онова, което ме шокира най-много, е, че някой си е позволил да сложи подобни думи в устата на едно пет-шестгодишно дете, па било то и под формата на сценарий в измислена, филмова история! Това е безумно! Искрено се надявам, че всъщност детето е казвало „аз харесвам патетата, защото са жълти“, а това, което чуваме във филма, е компютърно генерирана реч.

 

Пфу! Толкова гаден вкус ми остана от тоя филм, че има само един начин да го премахна - сядам и гледам "Pink Flamingos"! Сега веднага!

Впрочем препоръчвам това заглавие и на разочарованите от „Ирландеца“ - Джон Уотърс е поне толкова култов, колкото и Скорсезе, а Дивайн - колкото Пачино и Де Ниро, взети заедно 

[dimitrov6]

Днес гледах премиера на филма -Лоши момчета-Завинаги ,с Уил Смит в Пловдив.Билета ми беше безплатен от награда на Кока Кола,но май не важеше за зала Premium,която е по-луксозна,но ме пуснаха и за първи път гледам там.

[примкаря]

 

Интересна екранизация на нескопосаният френски саботаж на флагманът на "Грийнпийс", "Рейнбоу Уориър" в Нова Зеландия 1985та година 😉

[домосед]

Миналата есен покрай Киномания възникна дебат какво разбирал Кончаловски от Микеланджело, че е на стари години (82) е направил филм за него, при това – на чист италиански, при това – сниман в Италия (острото домоседско око не пропусна да забележи, че някои улични сцени от Флоренция са снимани в Пиенца).

 

Гледах го вчера. На място по-големият проблем се оказа, че зрителят (аз) не разбра какво стана на края.

Спойлер

Тоест - стана едно кърваво двойно убийство през първа брачна нощ, но не разбрахме кой го направи. Поне аз не разбрах.

Протагонистът си изведе отговор на метафорично ниво, че той е виновен. И че разбира защо всички го възприемат за алчен, но божествено гениален негодник („п#тка“ на казармен жаргон), при това – неуравновсен  и нечистоплътен (в буквалния смисъл).

 

Като целият филм преди това е бил фокусиран не толкова върху конкретните му произведения, а върху въпроса дали той се възползва от враждата на наддаващите за услугите му фамилии Дела Ровере и Медичи (които 1513 се сменят на папския трон), или се бори за оцеляване между шамарите.

 

В нито един момент не го виждаме да дяла или рисува. Вместо това го виждаме да брои пари, да се пазари или по друга причина да се намира в едно помещение с различни по размер и обем кесии и ковчежета, пълни с пари. А през останалото време (когато не се заяжда с Рафаело, Сансовино или собствените си ученици) е на мраморната кариера в Карара, където увещава работническата класа да го снабди с мраморен блок – в пъти по-голям от всичко, каквото е било по силите им да транспортират, откак се помнят (египетските строители на пирамиди хрупат пуканки в залата и се подсмихват). 

 

Що се отнася до творчеството на Микеланджело, филмът задължително изисква преминат курс по самоподготовка и външна памет! (А да се разпознае кой кой е сред Борджиите, Медичите и Дела Роверите изисква и академична степен). В последния кадър например (има го и в трейлъра) виждаме героя да носи за предаване проект (макет) на базиликата Свети Петър в Рим, която разпознаваме от обща култура, без изобщо да е било споменавано преди това, че ще Микеланджело ще има участие в него. Вместо това се говори (меко казано, направо си се бият) за фасадата на Сан Лоренцо във Флоренция, с която не се разбира накрая какво става (500 години по-късно, не е и започната). И се дава по 10-15 секунди екранно време на Давид, Пиета, Мойсей, като се прави метафорична, но и анахронична алюзия, че са портрети на хора, минали през живота на художника точно в този период от 10-15 години. А те всъщност са по-стари творби. Освен Мойсей. Вярно е, разбира се, обратното – Кончаловски е каствал в епизодите хора с портретна прилика със скулптурите.

 

Спомням си как в пети клас с един съученик спорехме разгорещено по най-различни теми кой за кое е.

По темата ренесансови художници за Микеланджело беше той, а аз – за Леонардо да Винчи

(Аз бях също за древна Гърция, тетрадка голям формат и пластмасово транспортирче, а той – за древен Рим, тетрадка малък формат и метално транспортирче. Чудя се днешната младеж дали е все още толкова разделена по тези въпроси. Предвид че и Гугъл се затруднява с правописа и значението на думата "транспортирче")