Последният филм, който гледах е...

[giafil]

В Пловдив от близо месец въртят Микеланджело:Безкрайност на Еманиеле Имбучи, но аз упорито не ходя да го гледам, а чакам Грехът на Микеланджело на Кончаловски. @домоседти май с този анализ почти ме отказа и ще взема да отида на този 

 

[giafil]

 Много красиво сниман филм ...

[домосед]

преди 36 минути , giafil каза:

В Пловдив от близо месец въртят Микеланджело:Безкрайност на Еманиеле Имбучи, но аз упорито не ходя да го гледам, а чакам Грехът на Микеланджело на Кончаловски. @домоседти май с този анализ почти ме отказа и ще взема да отида на този 

Двата се допълват!  Но Безкрайност трябва да се гледа първи. Или само той 🙂

[Hadzhitodorovi]

Металният транспортир определено е доста по-добър за нападение от разстояние и за защита.

[домосед]

Ето нещо актуално за добро настроение! Вади ножовете (Knives Out). Филмът е съвременна закачка с криминалния стил на Агата Кристи, драматургичните постулати на Чехов за оръжието на стената в първо действие, играта Cluedo и провлачения тексаски говор, който се е паднал на агент 007, пардон – Беноа Бланк. Достатъчно е само Джейми Лий Къртис и Кристофър Плъмър да се покажат на екрана, за да ти стане густо. За домашно остава загадката от коя точно латиноамериканска страна произхожда главната героиня. Зa 130 минути, ми се стори, че всеки заподозрян излезе с различно предположение.

 

 

 

[Goal & Boss]

Цитат

„Животът на Брайън“, един от емблематичните филми на комедийната трупа „Монти Пайтън“, ще има прожекция на голям екран в памет на Тери Джоунс. Комикът почина на 21 януари след дълга битка с рядка форма на деменция. Ремастерираната версия на филма ще бъде показана на 2 февруари в Дома на киното.

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/gledame-zhivotat-na-brajan-v-pamet-na-teri-dzhouns/

 

@домосед

[домосед]

преди 2 часа, Goal & Boss каза:

„Животът на Брайън“, един от емблематичните филми на комедийната трупа „Монти Пайтън

"Действието в „Животът на Брайън“ връща зрителя в далечната 33 г. пр. н. е"

 

Специална задача от областта на темпоралната аритметика за екипа на Площад Славейков:

 

Ако е дадено, че новата ера започва с рождеството на Христос, да се пресметене през коя ера е навършил 33?

 

[Георги]

На 30.01.2020 г. в 12:07, домосед каза:

Ето нещо актуално за добро настроение! Вади ножовете (Knives Out). Филмът е съвременна закачка с криминалния стил на Агата Кристи, драматургичните постулати на Чехов за оръжието на стената в първо действие, играта Cluedo и провлачения тексаски говор, който се е паднал на агент 007, пардон – Беноа Бланк. Достатъчно е само Джейми Лий Къртис и Кристофър Плъмър да се покажат на екрана, за да ти стане густо. За домашно остава загадката от коя точно латиноамериканска страна произхожда главната героиня. Зa 130 минути, ми се стори, че всеки заподозрян излезе с различно предположение.

 

 

 

И аз го гледах. Започна много добре и свежо - аз обичам детективски истории, а и сюжетът беше класически - много хора с потенциален мотив, заигравката че ключов участник не може да лъже също беше добра, от такава завръзка трудно се излиза 🙂 Може би 2/3 от филма гледах с една полуусмивка от кеф. 

 

За съжаление последната 1/3 вече почна малко да издиша според мен и имаше няколко нелепи неща. Онова:

 

Спойлер

- Дай ни парите, ще ти вземем добри адвокати за да решиш проблемите с емиграцията.

- Ама защо да ви ги давам като мога сама да си наема добри адвокати с парите?

 

 

беше доста криндж момент. 

 

Като цяло съм доволен - свежо попълнение в свят затлачен от комикси и кино сериали, но не е филм, който ще си спомням след 2-3 седмици. Голям 👍 за актьорсия състав. 

[Радо]

Extreme job:

Отдел "Наркотици" се състои от 5-ма детективи: . Детективите започват да работят в ресторант за пиле, но нещата се объркват, тъй като заведението набира популярност заради вкусната храна. Поради неочаквания интерес детективите са поставени в неочаквани ситуации.

 

Филмът следва да е криминален, но всъщност е една сериозна комедия, поне аз се смях с глас.

 

1917:

 

В разгара на Първата световна война, двама британски войници - Шофийлд и Блейк - получават привидно невъзможна задача. В надпревара с времето, те трябва да прекосят вражеската линия, да навлязат дълбоко във вражеската територия и да доставят съобщение, което ще предотврати стотици войници, сред които е и родният брат на Блейк, да попаднат в смъртоносен капан, подготвен от германците, малко след като са се оттеглили към линията „Хинденбург“ по време на операция „Алберих“.

Филмът не е нещо кой знае какво , въпреки високите оценки.

 

Just Mercy

Mлад адвокат  и историята му за битка за справедливост.След като завършва Харвард, Брайън  се отправя към Алабама, за да защитават погрешно осъдените или на които не им е осигурено подходящо представителство . Едно от първите му и най-запалителни случаи е този на Уолтър Макмилиън (Джейми Фокс), който през 1987 г. е осъден на смърт за прословутото убийство на 18-годишно бяло момиче, въпреки липсата на доказателства, доказващи неговата невинност и факта, че единственото свидетелство срещу него идва от престъпник с мотив да лъже. В следващите години Брайън става вплетен в лабиринт от юридически и политически маневри и явен и необезпокоен расизъм, докато той се бори за Уолтър и други като него, с шансовете и системата - насочена срещу тях.

 

Има някои много силни моменти в Just mercy..

 

  

 

[домосед]

преди 19 часа, Радо каза:

1917

 

Внимание - постът съдържа "меки" спойлери 

Четене на свой риск!

 

От това заглавие веднага се набива на очи, че руснаците са проспали да патентоват стринга „1917“ като изконна руска запазена марка. Грета Тунберг е много по-напред в юридическия материал с дребния шрифт по авторско право! Нали единствено в Русия нещо от значение се е случило през 1917. Къде се бутат англичаните с някаква историйка за двама ефрейтори (ланс капрали) и малко повече умрели коне в ничията земя между техните окопи и линията Хинденбург на територията на днешна (и тогавашна) Франция. А и винаги могашеха да го изпишат MCMXVII. Не ще и дума филмът за подвиг във военно време е много добър за режисьорските умения и естетичните вкусовете на днешния ден. Давам му поне 7 от 10. Клоня към 8. Обаче … е втори тежък английски военен епос сред фаворитите за най-популярните световни кино отличия в рамките на три години. Темата бързо омръзва. Даже и другият, Дюнкекрк, да беше за друга война и действието да се развиваше на плажа вместо в калта. Друга забележка, по скоро – върху иронията на нашето време, отколкото върху режисьорската работа, е че избраният формат много силно наподобява видео игра. А по дефиниция видео игрите се очаква да наподобяват филми или житейски ситуации, а не обратно. Камерата следи двама въоръжени централни образи (вече казахме какъв им е чинът), които получават една мисия и трябва да минат през поредица препятствия на няколко нива със съответния декор (окоп, телени заграждения, землянка, опустошено поле, запусната ферма, разрушен град, гора), като избягват капаните и съпротивата на внезапно появяващи се изневиделица противници, въоръжени с ножове, огнестрелно оръжие и самолети биплани, и ако внимават да не загубят точки с убийство на добронамерен цивилен (двойна глоба, ако е бебе), могат да очакват бонус точки при срещи с холивудски звезди от ранга на Колин Фърт, Марк Стронг и Бенедикт Къмбърбач.

 

 

3 от 10 дадох оная вечер на друг претендент за оскар на военна тема. Джоджо Заека. Като 2 отиват за играта на детето (защо в българското кино никога не могат да се намерят такива деца актьори?), 0.5 – за Скарлет Йохансон - и 0.5 за смешките, които ми се сториха смешни. Хрумката е, както навремето имаше един италиански филм, в който бащата лъжеше дете еврейче, че всичко в концлагера им е игра, така да се направи нещо подобно и с дете нацистче. Което е меко казано безвкусно, защото ако си зрител на 10 години, колкото е героят, наистина ще останеш с впечатлението, че нацистите са били някакви много яки забавни типове, които обичат да се шегуват, като единственият им кусур е, че леко прекаляват с еврейските вицове и комикси. Което обаче е достатъчно добра причина в крайна сметка да загубят детската лоялност. Докато … накрая не дойде шамарът за зрителя в последните кадри, в които идват руснаците и американците и руснаците … разстрелват военнопленниците. Не, че е изключено да са се случвали такива неща, но в детски филм за добродушни нацисти, това е един абсолютно ненадеен удар под кръста върху (предполагаемо) желания образователен ефект. Чудя се тоя новозеландец, който е сценарист, режисьор и играе въображаемия Карлсон, пардон - Хитлер, дали изобщо си е дал сметка.

 

 

[Георги]

Джентълмените

 

 

 

Гай Ричи буквално влезна с шут в личните ми фаворити едно време с "Две димящи дула" и "Гепи". Бърз екшън, заплетена интрига и точно този любим мой специфичен хумор, балансиращ на ръба на бръснача да е хем интелигентен, хем просташки. Бях сиурен, че каквото и да пусне ще ми се иска да го гледам веднага.

 

После...на Гай Ричи му се случи Мадона и се появи недоразумението Swept Away. После Revolver и Rock'n'Rolla, които бяха твърде абстрактни за мен. А не е като да не съм фен на абстрактното, все пак Линч ми е доста нагоре в личната класация, но просто тези хапки бяха твърде сухи за преглъщане. 

 

Разбираемо, ентусиазма ми да му следя кариерата малко понамаля и имам известни пропуски като Шерлок Холмс и Man from U.N.C.L.E. Но пък този уикенд ми се отвори възможност да гледам Джентълмените и ми беше много любопитно къде в скалата между Гепи и Рокенрола ще се пласира. С радост докладвам, че е 90% в посока Гепи. Няма никакви неразбираеми дивотии, хуморът е на супер ниво, а актьорската игра намирам за впечатляваща. Въобще, напоследък много се кефя на актьори, разчупващи клишето в което сами са се поставили - в случая Хю Грант. Не е съвсем от класата на Гепи, де, темпото е с една идея по-бавно, хуморът е с една идея по-малко наситен, а обратите към края сякаш бяха с 1-2 повече от нормалното. Но пък си беше искрена забава и за два часа не се сетих да си гледам часовника колко точно остава до края на филма.

 

Който е фен на ранния Ричи, задължително да го гледа. 

 

 

Редактирано 9 февруари, 2020 от Георги

[iMari]

Или аз не съм в ред или Академията е решила да се подиграе тази година с големите режисьори!Нямам друго обяснение,как това паразитче успя да стигне до номинации,че и да вземе 4 Оскара в най-важните категории.Историята - две бедни семейства паразитират върху едно богато.Филма презира лошотията и шмекеруването на бедните,но и се подиграва на богатите.И това трябва да е оригинален сценарий?!Ние си имаме цяло едно малцинство с подобно поведение,което ражда далеч по-интересни(и тъжни) истории.Възможно е и аз да не мога да схвана азиатското кино,но в характерите няма особена дълбочина,въобще не говорим да останеш впечатлен от нечия игра.Оскар за най-добър режисьор?!?-стига де,имах чувството,че филма е режисиран от тийнейджър,който си мечтае да стане Куентин Тарантино,като порасне.Не мога да се отърва от усещането,че Академията избра"Паразит",за да гледа зашлевените физиономии на големите.

Ще се радвам да чуя и друго мнение - да ми обясните,колко много бъркам и как всъщност филма си е супер 🙂

 

[домосед]

преди 31 минути , Мари Николова каза:

Ще се радвам да чуя и друго мнение - да ми обясните,колко много бъркам и как всъщност филма си е супер 🙂

Ще коментирам, като го гледам. Но се съмнявам, че и в Кан са му дали Златна палма, само за да гледат зашлевени физиономии

[iMari]

преди 31 минути , домосед каза:

Но се съмнявам, че и в Кан са му дали Златна палма, само за да гледат зашлевени физиономии

Защо не,може това да е новата тенденция 🙂

[AlexandraKo]

@Мари Николова, от два дни я гледам темата и мисля. Как да си формулирам отговора:))) Защото, мисля, че наградите на филма са заслужени:))) Ще се опитам да обясня, зящо мисля така.

От години следя корейското кино и съм изгледала много филми и сериали. В началото ми беше трудно да им различавам физиономиите, струваха ми се еднакви, но после свикнах.:))))))И определено мога да кажа, че корейското кино ми харесва.

За да разбере човек, колко дълбока социална мисъл има този филм, трябва малко история. Преди посещението ни в Южна Корея преди време, изчетох всичко, що докопах и останах изумена от много неща.

Така, както ЮК е една от силните икономики в света,  / мисля 11-та/, е също и държава на сериозно класово различие. И на огромна зависимост на хората от системата. Например: мъжът работи в голяма фирма, с добра заплата, квартира, осигурена градина/училище /здравна застраховка. Средно ниво на комфорт на живота, но прилично. По някаква причина, бива уволнен. Всичко това се срива, семейството остава на улицата. Без алтернатива. 

През 1968 година, Северно Корейските разузнавателни служби проникват в ЮК , за да бъде убит, тогавашния президент Пак Чон Хи. Президента не успели да убият, но сътворили терористични атаки, което било повод, правителството на ЮК да постанови, изграждането на укрития в подземните и полу- подземните етажи на сградите. Които да бъдат използвани, в случай, на ескалирането на конфликта между двете Кореи и при терористични зплахи.

Тези помещения, било забранено да се използват за жилища. След 1980 година, особено в Сеул, се появява остра жилищна криза / не достигат жилища и цените са недостъпни за средната и долната прослойка на обществото/.Тогава, правителството  е принудено, да свали забраната и тези укрития се населяват.

Някъде пишеше, че едно такова мазе, като на семейство Ким, струва около 500 долара месечно и това е горе- долу, половината заплата, на млад човек от средната класа.

Но те нямат  друг изход - не могат да си позволят нормална квартира, а за купуване, даже, не могат да мечтаят.

И във филма се започва оттам. Реално и съществуващо е всичко, което е показано.

Имаме паралел - две семейства, с по две деца. Старо като света - бедни и богати.

И не, не бива да сравняваме семейство Ким с нашите мургави братя, това са си корейци, които по една или друга причина не са успели в живота. По- горе посочих , как може да се случи. Те са бедни, но не са прости - синът - с перфектен английски, дъщерята - с психология. И не отиват да крадат, борбата е да имат работа и почтено да си изкарват хляба. Макар и с хитруване, с разни дребни трикове, целта е да получат работа.

Семейство Пак - много богати, мъжът- бизнесмен, жената - скучаеща в къщи и неспособна дори, да управлява прислугата и децата. Доверчиви, наивни, лекомислени.

Едните живеят в мазе, сред влагата, хлебарките и миризмата на мухъл, без дневна светлина, другите - в огромна и светла къща на хълма, с прекрасна морава и гледка към целия град.

За мен въпросът, кои са паразитите - Ким или Пак е спорен:)))

Но синът на Ким, като си зададе въпроса , има ли за него място при Пак / ако продължи връзката му с дъщеря им/, съвдем реалистично си отговори - че не е за там. Без илюзии, те си знаят мястото.

Изумиха ме някои моменти - когато детенцето каза, “че тези тримата миришат еднакво”, а седнали на масата в мазето- жилище, дъщерята каза, че “ това е миризмата на подземието и тя ще изчезне, само, когато се махнат оттам”. И коментарът на Пак:” хората, които пътуват с метрото, миришат особено”..., все едно, че е пътувал някога.

И още един, много силен, за мен: На празнуването на рождения ден, когато, двамата бащи щяха да се правят на индианци / или нещо подобно/, Ким каза на Пак “ че сигурно много обича жена си, щом изпълнява всичките и желания”, пък той рече, че не знае.:(((

Това е филм, за борбата за оцеляване - с всички средства.

На моменти има и хумор, на моменти има голяма драма и хорър, на моменти спирах гледането, за да поразмисля.

Определено, филмът много ме впечатли, разтърси, доведе до много размисли за времето, в което живеехме и живеем сега.

До паралел , какво е у нас и какво е там.

И най-искрено пожелах на младежа да спечели пари, да купи къщата на хълма и да освободи баща си от затвора в подземието...

 

 

 

[bad kid]

Харесаха ми 'Паразитите' и като история и като актьорска игра..добър филм с теми, валидни не само в Корея. Не знам дали някой друг от филмите заслужава повече да спечели, защото не съм ги гледал.

 

Колкото до тенденциозността на наградите, има я от години, нищо ново, опитват се да угодят на тенденции, настроения и т.н. Резултатът не е особено добър, защото тази година шоуто удари дъно по брой зрители.

 

Преди година-две се въртеше едно meme, как само Мерил Стрийп ще е в залата на награждаването, щото всички останали са замесени в някакъв metoo скандал.

[iMari]

@AlexandraKo,благодаря ти за отговора!Нямах представа за особеностите на корейското общество,тази информация ми е полезна🙂

Възможно е да сме попаднали на различни версии на превода 🙂,защото в моята версия синът на Ким,може да изпитваше колебание относно мястото си,но в нито един момент не си отговори категорично,че то не е сред богатите.Всъщност,финалът беше и единствения положителен момент във филма-макар и принуден от трагични обстоятелства,той взе решение да работи здраво за да успее и да купи къщата.А когато Ким каза на Пак

“ че сигурно много обича жена си, щом изпълнява всичките и желания”

Пак се ядоса и каза,че му се плаща извънредно,да не се оплаква.

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

Това е филм, за борбата за оцеляване - с всички средства.

На моменти има и хумор, на моменти има голяма драма и хорър, на моменти спирах гледането, за да поразмисля.

И аз спирах филма на моменти,защото ми идваше в повече проклетията.Може би затова не харесвам азиатското кино,защото всяка мимика,добра или лоша,се преекспонира.

Човек минава през всякакви трудности и изпитания,но най-важната борба е за оцеляване на.... душата.И има много хубави филми посветени на тази тема.Просто това явно не е моя филм.

[AlexandraKo]

преди 42 минути , Мари Николова каза:

@AlexandraKo,благодаря ти за отговора!Нямах представа за особеностите на корейското общество,тази информация ми е полезна🙂

Възможно е да сме попаднали на различни версии на превода 🙂,защото в моята версия синът на Ким,може да изпитваше колебание относно мястото си,но в нито един момент не си отговори категорично,че то не е сред богатите.Всъщност,финалът беше и единствения положителен момент във филма-макар и принуден от трагични обстоятелства,той взе решение да работи здраво за да успее и да купи къщата.А когато Ким каза на Пак

“ че сигурно много обича жена си, щом изпълнява всичките и желания”

Пак се ядоса и каза,че му се плаща извънредно,да не се оплаква.

И аз спирах филма на моменти,защото ми идваше в повече проклетията.Може би затова не харесвам азиатското кино,защото всяка мимика,добра или лоша,се преекспонира.

Човек минава през всякакви трудности и изпитания,но най-важната борба е за оцеляване на.... душата.И има много хубави филми посветени на тази тема.Просто това явно не е моя филм.

Аз пак казвам - това е особен свят и трябва особена нагласа, за да се разбере и приеме.

Аз го гледах с руска озвучка, естествено, че през два езика, ще има разлики.

И не е задължително да ти харесва, но хубаво си го изгледала, поразмишлявала. Нали това е една от цЕлите на искуството - да ни провокират.:)))

[домосед]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

В началото ми беше трудно да им различавам физиономиите,

Sorry за спама, но не мога да не вмъкна една историйка тук.

Работех в Тайпе в един голям екип китайци, всичките млади юпита, голяма част - от Хонконг.

Една сутрин пристига един колега в офиса, озарен от щастите, и размахва новата си кредитна карта, на която за по-голяма сигурност са сложили и негова снимка. А аз без да се замислям особено, попитах на глас: И какъв е смисълът?

Не се прие добре 🙂

 

На 10.02.2020 г. в 10:25, Мари Николова каза:

4 Оскара в най-важните категории

5-тият оскар - за счупен тъпомер - отива за коментатора в културен бюлетин по БНТ, че оскарът за Паразит бил ... предупреждение от Тръмп към Ким Чен Ун. Нещо като хибридна атака. Да сме се готвели за война между САЩ и Северна Корея.

[iMari]

Два прекрасни френски филма:

Славни времена с Фани Ардан и Даниел Отьой.Само споменаването на тези две имена ще накара феновете на френското кино да се залепят за екрана 🙂

Изгубеният в настоящето и отхвърлен от съпругата си Виктор,решава да се довери на нов проект,който обещава да го пренесе в щастливите моменти от неговия живот.Французите имат способността да предложат шантав сюжет и всичко изглежда истинско, като част от реалния живот,в който веднага влизаш, смееш се,плачеш през кратък интервал и излизайки от салона си казваш"Ех,живота е луд и прекрасен" 🙂

 

Trailer de Portrait de la jeune fille en feu/Портрет на жена в пламъци

Филма разказва за любовта между художничка и млада благородничка.На Мариян е възложена задачата на нарисува портрет на Елоиз,но без тя да разбере.За целта двете жени правят едни дълги съзерцателни разходки по красивото крайбрежието на Бретан,ставайки все по-близки.Красотата на двете актриси кореспондира много добре на екран.Това,както и прекрасните гледки правят филма особено естетичен.BTW беше номиниран за Златен глобус в категория "чуждоезичен филм".

[iMari]

18% Сиво

 

Филм за пътят.Този на емиграцията,този по който една любов се изхабява,както и този който дава отговори и носи катарзис.Сюжета е по книгата на Захари Карабашлиев,без да я копира основно.

Много харесвам Руши Виденлиев като актьор,историята е страхотна,с дълбочина,но има нещо,което сякаш не достига филма да те завладее и да остане в съзнанието ти и след края.

[Георги]

Брачна история

 

 

Историята е обикновена и ежедневна, което е съвсем умишлено. Добри, нормални, хора в един момент решават, че нямат нищо общо повече и се стараят възможно най-добронамерено да се разделят без от това да пострада детето им. От другата страна са алчните адвокато като хрътки, които хич не ги интересуват пораженията които нанасят, даже и клиентите им не ги интересуват, тях ги интересува поредната победа над адвоката от другата страна на масата. 

 

Сюжетът не е нещо феноменално, даже и актьорския състав може би не заслужаваше толкова хвалби и номинации, ама аз не съм професионалист - може би обикновен човек се играе най-трудно. Внушенията можеше и да не са толкова плитки и директни, а малко да ни бяха погалили интелекта тук-там. Все пак историята успява да ти влезне под кожата, най-вече защото нещо такова може да се случи на всеки и макар и да се надявам аз лично никога да не стигам до там, по-скоро се асоциирам с тези герои, от колкото със Спайдърмен, Айрънмен, Аквамен и който дойде там ...мен.

[Rumiana]

Spread Your Wings

 

За спасяването на изчезващ вид диви гъски - мнооого хубав!  👍

 

 

[домосед]

На 14.02.2020 г. в 12:48, Мари Николова каза:

Много харесвам Руши Виденлиев като актьор,историята е страхотна,с дълбочина,но има нещо,което сякаш не достига филма да те завладее и да остане в съзнанието ти и след края.

Рушен Видинлиев е правилният човек да редува хленч, бой и е$ане в лутането си за място. И в живота, и на картата на ... изненада! ... Европа. Във филма има някои добри моменти по пътя от Лондон до Берлин с епизодици, които стоят добре в ролите си. Има и плоски и неотработени. Критикуват го, че е неясен и претенциозен. Но според мене не това е сериозният му проблем. Нито преместването в пространството. А във времето! Романът е за емигрант от (моето поколение в) края на 90-те години. Неговите преживявания и усещането за отдалеченост и невъзвратимост просто не става да бъдат механично пренесени 20 години по-късно. И времето, и светът не са същите! Нито щракането с филмов апарат и проявяването на снимките в осветена с червена крушка баня е толкова артистично и романтично, колкото изглеждаше през първите години на революцията на цифровите фотоапарати. Можеха да го оставят в периода. Или да не пипат книгата. Тя и без това не е добър кинематографичен материал

[Sinka]

Заради този нов вирус, който ми обърка плановете, снощи гледах един стар, но доста добре направен филм точно с такава тематика. И действието се развива в Европа. 

 

https://www.imdb.com/title/tt0074292/