Прескочи до съдържание

Последният филм, който гледах е...


Препоръчани мнения

Гледах Knives Out най-после, много забавен филм, особено решението типично британска история (в стила на Агата Кристи, Артър Конан Дойл) да се постави в САЩ. И на британец-та-дрънка да му се сложи френско име, а английският в устата му да се разтегне някъде докъм Вирджиния или Южна Каролина, при това с преднамерена театралност. Даже накрая един от семейството му направи забележка за провлаченото говорене. А в същото време езикът на тялото му, поне според мен, си беше британски. Страхотен каламбур 🙂

 

Обаче и друг филм искам да споделя - ето този

 

 

 

От една страна, това е просто поредният филм, в който някакъв учител се справя с проблемни ученици. От друга... ами по-различен е, все пак. Хвана ме за гърлото здраво. И, ъъъ, ако на някого му се гледа плешив чичко, който си влиза в ролята повече от убедително - да гледа френски френски филм.

Не бих го нарекъл бонус, а едно от основните достойнства на филма (все пак темата му е такава) - страхотна музика в изпълнение на детски хор. Музиката е велико нещо!

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
На 4.03.2020 г. в 1:08, Goal & Boss каза:

 

 

 

 

 

 Музиката е велико нещо!

По този повод, още един, но го гледах отдавна и точно за финала нищо не помня:

 

https://m.imdb.com/video/vi432910617?playlistId=tt3302706&ref_=m_tt_ov_vi

 

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
На 10.02.2020 г. в 10:25, Мари Николова каза:

Или аз не съм в ред или Академията е решила да се подиграе тази година с големите режисьори!Нямам друго обяснение,как това паразитче успя да стигне до номинации,че и да вземе 4 Оскара в най-важните категории.Историята - две бедни семейства паразитират върху едно богато.Филма презира лошотията и шмекеруването на бедните,но и се подиграва на богатите.И това трябва да е оригинален сценарий?!Ние си имаме цяло едно малцинство с подобно поведение,което ражда далеч по-интересни(и тъжни) истории.Възможно е и аз да не мога да схвана азиатското кино,но в характерите няма особена дълбочина,въобще не говорим да останеш впечатлен от нечия игра.Оскар за най-добър режисьор?!?-стига де,имах чувството,че филма е режисиран от тийнейджър,който си мечтае да стане Куентин Тарантино,като порасне.Не мога да се отърва от усещането,че Академията избра"Паразит",за да гледа зашлевените физиономии на големите.

Ще се радвам да чуя и друго мнение - да ми обясните,колко много бъркам и как всъщност филма си е супер 🙂

 


Не тръгвам да споря, но гледах филма и бях много сериозно впечатлен. Да си призная, че изобщо не съм в час с (южно)корейското кино и някак си съм нямал и огромен ищах да запълвам тази празнина в общата си киномания, но изобщо не очаквах филм от тази държава да ми хареса толкова много. По-скоро не мога да посоча нещо, което да не ме впечатли, било то сценарий, режисура, актьорска игра или операторска работа. Не се получвават често филми, които хем поставят важни въпроси за размисъл, хем те държат в нарастващо напрежение докато гледаш. Обикновено при първата категория се наблюдават изкушения за интелектуални мастурбации (къде повече, къде по-малко), а при втората някаква липса на дълбочина (сетих се в момента за едно сравнително скорошно интервю на Кончаловски, където той спомена, че докъм средата на 90-те в Холивуд се правели и 3D филми - имали дълбочина)... 🙂 

Та според мен този филм е многоспектърен и би могъл да достигне до доста широк кръг зрители, включително и до средният американец, който обикновено характеризира така нареченото сериозно кино с израза "deep shit". 🙂 

  • Харесвам 3
  • Браво 2
Връзка към коментар
преди 3 часа, FlyTraveler каза:


 едно сравнително скорошно интервю на Кончаловски, където той спомена, че докъм средата на 90-те в Холивуд се правели и 3D филми - имали дълбочина)... 🙂

Аз гледах "Т-34", моля да ме извините, ако е коментиран, филмът не е нов.

 

Ами...ЖДНБ...Според мен филмът отговаря на въпроса " Какво би станало, ако съветското кино за войната срещне съвременното американско кино и си направят бебе". Резултатът е 3D ефекти, но плоско та дрънка! Никаква дълбочина. Всичкият бюджет на филма е отишъл за специални ефекти и се е наложило да хванат за сценарист некадърния писач на речи на Путин, а за актьори са наемали доброволци.

Яд ме е, че го гледах по препоръка на един японски критик, който има добра ерудиция и поглед върху световното кино. След като го изгледах се зачетох, и отктрих коментарите на други критици, с които съм по-съгласна :

"Fast and Furious", но с танкове"

  • Харесвам 3
  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 33 минути , samuraika каза:

Аз гледах "Т-34", моля да ме извините, ако е коментиран, филмът не е нов.

 

"Fast and Furious", но с танкове"

Кратка и точна характеристика.  Филмът е плитък, но забавен до някаква степен. Спомням си една сцена, където руските военнопленици-бегълци спряха танка на една немска бензиностанция и казаха "Зареди догоре". 🙂 

Връзка към коментар
преди 6 часа, giafil каза:

Специално за @FlyTraveler ...

 

 

"Пролет, лято, есен, зима и ... пролет" е невероятен филм. Режисьорът е Ким Ки Дук. За киноманите това име говори много. Завиждам на хората, които не са го гледали и тепърва ще го гледат.

 

На тези, които им хареса предния филм и искат още в неговия дух - "Самсара" (от 2001 г., че има и някакъв друг от 2011 г. със същото име, но него не съм го гледал.)

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Не бях гледал Чернобил,може би малко е мазохистично,че го изгледах сега.Чел съм за тогава много,гледал съм доста научно популярни филми,от поколението съм,което  го е преживяло това.Сигурно и за това го отлагах във времето да го гледам,но сега имам доста време за филми и книги.Поучителен е точно в този момент

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Uncut Gems. Супер яко неврастеничен филм с Адам Сандлер за кутсузлия бижутер от реномирана еврейската чаршия в Ню Йорк с добро семейство (на принципа че родата  си е рода, но сиренето е с пари), любовница и сериозен хазартаджийски проблем. Не да играе на ротативки или рулетки, а да възприема всяка ситуация в живота си като някакъв облог за наддаване. . Макар и да е наясно с лошия си по подразбиране късмет. Африканската връзка е добивът на нешлифованият камък. И косвено - на прехласнатия от нешлифования камък клиент  - баскетболна звезда. Главен герой във филма обаче твърдо е монтажистът! След евентуално повторно гледане неврастенията за зрителя е гарантирана. И вирусите даже ще избягат.

 

 

 

Връзка към коментар
На 9.02.2020 г. в 20:17, Георги каза:

Който е фен на ранния Ричи, задължително да го гледа.

Гледа го! Хем на кино. В държава, в която затвориха кината повече от седмица след България 😎

Абсолютно най-безопасното място откъм вируси. Жива душа нямаше в киното освен мене, но прожекционният апарат си работеше. 

Много добър за жанра и очакванията от Гай Ричи и от тоя актьорски състав. Съгласен съм, че най-приятната изненада е неочакваната роля на Хю Грант

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Тия дни си започнах отначало Убийства в Мидсъмър, с любимецът ни - главен инспектор Барнаби, чичко Джон Нетълс.Класика в жанра:)))))

Преди време, даваха по някоя телевизия, отделни серии вечер и като се прибираше Сър Антъни, ме сварваше да гледам. И питаше: “какво стана, остана ли някой жив, в това Мидсъмър?”:))))))

Гледаме си го с кеф. Фин английски хумор и забавни ситуации. 

 

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 11 минути , AlexandraKo каза:

Тия дни си започнах отначало Убийства в Мидсъмър, с любимецът ни - главен инспектор Барнаби, чичко Джон Нетълс.Класика в жанра:)))))

Преди време, даваха по някоя телевизия, отделни серии вечер и като се прибираше Сър Антъни, ме сварваше да гледам. И питаше: “какво стана, остана ли някой жив, в това Мидсъмър?”:))))))

Гледаме си го с кеф. Фин английски хумор и забавни ситуации. 

И аз съм фен. От началото на социалното дистанциране съм изгледал IX, X и XI сезон (2005-2008)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 2 минути , домосед каза:

И аз съм фен. От началото на социалното дистанциране съм изгледал IX, X и XI сезон (2005-2008)

Ние, за по- голям кеф, си ги започнахме  от началото. Да видим, дали ще им устиска карантината, до 20 сезон....

  • Браво 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар
На 10.02.2020 г. в 10:25, Мари Николова каза:

Или аз не съм в ред или Академията е решила да се подиграе тази година с големите режисьори!Нямам друго обяснение,как това паразитче успя да стигне до номинации,че и да вземе 4 Оскара в най-важните категории.Историята - две бедни семейства паразитират върху едно богато.Филма презира лошотията и шмекеруването на бедните,но и се подиграва на богатите.И това трябва да е оригинален сценарий?!Ние си имаме цяло едно малцинство с подобно поведение,което ражда далеч по-интересни(и тъжни) истории.Възможно е и аз да не мога да схвана азиатското кино,но в характерите няма особена дълбочина,въобще не говорим да останеш впечатлен от нечия игра.Оскар за най-добър режисьор?!?-стига де,имах чувството,че филма е режисиран от тийнейджър,който си мечтае да стане Куентин Тарантино,като порасне.Не мога да се отърва от усещането,че Академията избра"Паразит",за да гледа зашлевените физиономии на големите.

Ще се радвам да чуя и друго мнение - да ми обясните,колко много бъркам и как всъщност филма си е супер 🙂

Гледах го.

 

И - да - филмът наистина е супер. Твърдо - сред фаворитите ми за годината. 
И - също да - филмът наистина създава впечатление, че е режисиран от тинейджър, който мечтае да стане Тарантино.

Но аз не намирам противоречие.

 

Жанрът е колкото драма, толкова и черна комедия. Колко дълбочина очакваме от образите във филмите на оригиналния Тарантино?  Винсент Вега и Миа Уолъс примерно. А не му оспорваме наградите от ... Кан. Не от Академията. Тарантино няма оскар за режисура досега. Има за сценарий. 

 

Тук може да се направи някакъв паралел. Паразит да бъде харесан в Кан е закономерно. Хем драмата е сериозна за всички участници (вече се писа колко е безнадеждно да си изпаднал от влака в общество като корейското; ескстремният случай - олицетворен от героя, който вече няма никакъв план за остатъка от дните си освен да яде и е$е жена си, при това - без гледка); хем героите (всичките!) по един или друг начин будят симпатия; хем е разказана забавно, било то и малко по детски (според западните ни вкусове); хем те държи в напрежение какво ще стане накрая. Даже има един пророчески за само година по-късно епизод, когато се заиграват със страха от заразни болести.

 

Но че го избраха за филм на филмите в Америка, и аз повдигам вежди. Не съм убеден, че са го разбрали и оценявали по естетически и професионални критерии. Някакви други фактори са играли. Правилното място в правилното време - един от тях. Наремето по соца ние имахме привилегията, без непременно да се идентифицираме с тях, поне да разбираме руските филми. За американците масово беше мистерия защо виждат каквото виждат на екрана и се затрудняваха да си обяснят поведението и реакциите на героите. Сега и ние, и американците, се опитваме да проникнем в света на корееца. И тоя филм само леко открехва прозореца.

 

А за оскар тая година - фаворитът ми си остава филмът на истинския Тарантино за Холивуд. Но може би в Холивуд са им са се натрупали достатъчно лични причини да не го потупат по рамото точно за тоя му филм. 

 

 

  • Харесвам 7
  • Браво 1
Връзка към коментар

Аз издевателствах малко вкъщи и миналата седмица изгледахме няколко романтични филми поред. Marriage Story със Скарлет Йохансон и Адам Драйвър беше интересен, може би с малко претупан край, но си струва да отделите два часа:

 

 

И като споменахме Адам Драйвър, горещо препоръчвам Paterson, който гледах преди няколко години на София филм фест. Един много позитивен филм за красотата на обикновените неща в живота.

 

 

Phantom Thread с Даниел Дей-Люис го гледах най-вече заради номинациите, но въпреки силната актьорска игра, музиката и костюмите, не бих казала, че историята ме грабна. Все пак е оригинален филм на фона на многото безсмислени продукции.

 

 

Меланхоличен и с красиви кадри On Chesil Beach ми допадна повече, сценарият е по новела на Иън Макюън. Актрисата от филма в момента участва в много нови заглавия, като Lady Bird и Little Women, които също гледах сравнително скоро.

 

 

И последно Carol с Кейт Бланшет - една красива любовна история с много добри актьори. 

 

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Не е последният но Pazze di me/Лудо влюбени в мен. Много добра, лека, свежа италианска комедия. Европейско кино. Млад мъж живее в семейство със седем жени, та дори и кучето е женско. Изпитва леки трудности да си намери гадже покрай тази лудница.

 

 

И Poveri ma Ricchi/Бедняци с пари. Бедняци от някакво зачукано село печелят голяма печалба от лотарията. И се почва едно мазало ...

 

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 39 минути , DenitsaS каза:

Аз издевателствах малко вкъщи и миналата седмица изгледахме няколко романтични филми поред. Marriage Story със Скарлет Йохансон и Адам Драйвър беше интересен, може би с малко претупан край, но си струва да отделите два часа:

 

 

И като споменахме Адам Драйвър, горещо препоръчвам Paterson, който гледах преди няколко години на София филм фест. Един много позитивен филм за красотата на обикновените неща в живота.

 

 

Phantom Thread с Даниел Дей-Люис го гледах най-вече заради номинациите, но въпреки силната актьорска игра, музиката и костюмите, не бих казала, че историята ме грабна. Все пак е оригинален филм на фона на многото безсмислени продукции.

 

 

Меланхоличен и с красиви кадри On Chesil Beach ми допадна повече, сценарият е по новела на Иън Макюън. Актрисата от филма в момента участва в много нови заглавия, като Lady Bird и Little Women, които също гледах сравнително скоро.

 

 

И последно Carol с Кейт Бланшет - една красива любовна история с много добри актьори. 

 

 

Май имаме сходен вкус за филми. Phantom thread го гледах в самолета преди 2 години, и аз не бях особено впечатлена. 
On Chesil beach - много странен и неприятен филм. 
Филмът със Скарлет Йохансон започнах да го гледам, но не ме грабна, ще го продължа. 
 

Мога да ти препоръчам някои по-позитивни: 

-Guernsey literary and potato peel pie society

-Holiday into the Wild

-The Choice
-Tuscan Wedding (холандски)
-Brooklyn 

-Magic in the moonlight (сега го гледам, много е заинтригуващ). 
 

Ако имаш Нетфликс - Hillary - нов документален сериал за Хилъри Клинтън, 4 епизода е. 
Self-Made - също си заслужава. 
Вчера изгледах и Unorthodox - 4 епизода е, разказва се историята на ултра религиозни евреи, живеещи в Бруклин. Тежък е, но е интересн и е по истинска история. 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Рене Зелуегър спечели всички възможни награди за въплъщението си в Джуди Гарланд на стари (46) години, пък аз нещо не се възторгнах. Преполагам, че верните ѝ (на Джуди, не на Рене) фенове са намерили повече от това, което очакват, за да раздават възхвали. Но за мене Джуди Гарланд е единствено Дороти от Магьосника от Оз, когато е била на 16. Нямам идея какво е правила после, освен че е родила Лайза Минели. Разбирам, че е родила още две деца, за които се е терзаела, че не ѝ се получава да им е добра майка. Но нещо липсва. И в трогателността на историята (претоварена от работа стресирана алкохоличка на антидепресанти), а и ... в изпълнението. Пуснах си няколко клипа на Джуди Гарланд от същия период и изобщо не се убедих, че има добро припокриване. Даже Рами Малек ми се беше сторил по-убедителен като Фреди Мъркюри. Да не говорим за Марийон Котияр в великолепната роля на не съжаляващата за нищо Едит Пиаф (изоморфна на Джуди история, само че без деца)

 

 

 

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 6 часа, домосед каза:

героя, който вече няма никакъв план за остатъка от дните си освен да яде и е$е жена си, при това - без гледка

СПОЙЛЕР!

 

От моята камбанария се вижда, че ключовата дума е план. Героят, ведно с неговата фамилия, се движеше по план и беше изпаднал, защото искаше или поне нямаше нищо против да е изпаднал. Ако имаше - щеше да сгъва картонените кутии за пица по-внимателно. Има и друго - те бяха хора без минало. Не стана ясно защо и как бяха изпаднали, ако питаш мен - слезли - от влака в обществото, но за всеки от тях се видя, че притежава умения и таланти, които му гарантираха място в този влак поне във втора класа. И не, героят не е$еше жена си без гледка, поне в началото на филма. Дотам се стигна по-късно, когато се спуснаха в подземието. Нееднократно показаното стълбище беше добра метафора как от сутерена с неговите мижави прозорци, но все пак прозорци, има възможност за спускане и по-надолу, от обратната страна на тревата.

Богатите пък бяха представени като (почти) безупречни съпрузи, родители и работодатели. Само дето господарката беше малко, хм, доверчива, да не кажа по-силна дума, а господарят пък вярваше прекалено много на господарката. Не видях и помен от представяне тип „те са лоши, защото са богати“, напротив, имаше доста дебели намеци в обратна посока.

В плаката на филма също като че ли съзирам доста символика, но по-интересното е, че май попаднах на руската версия на този плакат:

Спойлер

06a9c2aa9d.jpg.8a5e9749adf03f32b3d10a27650e1057.jpg    :grin:

 

 

  • Харесвам 1
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 11 часа, Goal & Boss каза:

Не видях и помен от представяне тип „те са лоши, защото са богати“, напротив, имаше доста дебели намеци в обратна посока.

Спойлер

За богатите беше важно не толкова дали са добри или лоши, а че не възприемат концепцията за социална мобилност. Има си зададени граници и от всеки се очаква да си седи в тях. Същото важи и за подземниците. И в техния свят няма мърдане. Тоест - получва се някаква рамка, която главните герои - паразитите - не възприемат и си налагат да разчупят. И в двете посоки! Но имаше и други метафори. Например, че и богатите търсят това, което нямат, но не могат да го добият - злощастният опит да се измъкнат от палата си на палатка.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
Преди 1 час, домосед каза:
  Покажи

За богатите беше важно не толкова дали са добри или лоши, а че не възприемат концепцията за социална мобилност. Има си зададени граници и от всеки се очаква да си седи в тях. Същото важи и за подземниците. И в техния свят няма мърдане. Тоест - получва се някаква рамка, която главните герои - паразитите - не възприемат и си налагат да разчупят. И в двете посоки! Но имаше и други метафори. Например, че и богатите търсят това, което нямат, но не могат да го добият - злощастният опит да се измъкнат от палата си на палатка.

Ето още два със същия хубавец (татко паразит) 🙂

 

 

 

 

 

Ийстърн-ът (или може би кимчи-уестърн?!) е много впечатляващ!

 

  • Харесвам 3
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Сега с това свободно време изгледах всички сезони на Silicon Valley. Направи ми впечатление, че в 4-ти сезон сниман през 2017 г. се спомена за коронавирус от ядене на прилеп. Явно сегашния от 2019 г. не е нещо ново.

  • Смея се 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.