Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

La Bete / Звярът

Режисьорът Бертран Бонело, подкрепен от още двама сценаристи създава един свободен преразказ на новелата „Звярът в джунглата” (Хенри Джеймс, 1903).

Класическа любовна история, психодрама в стил „Изгубената магистрала” или футуристична утопия? Всичко това по отделно или всичко това взето заедно?

La Bete е лента с много нюанси и различни измерения. Смелият сценарий и режисьорска визия впечатляват. Развитието на историята, предразполага към множество възможности за преекспониране на теми или превръщане на лентата в нещо объркано и неразбираемо. За щастие нито едно от тези неща не се е случило.

Сто четиридесет и пет минути истинско кино.

Филм, който може би трябва да бъде гледан повече от веднъж.  

 

 

[iMari]

преди 5 минути , Radnev каза:

La Bete / Звярът

Много се колебаех за него, но трейлъра ми седеше някак отнесен и не можа да ме спечели. Но след твоя отзив вероятно ще го гледам. 🙂

 

[Radnev]

Записки по едно предателство.

Покрай Cinelibri успях да ударя и едно българско кино😎, за да се убедя за кой ли път, че киното е скъпо изкуство.

С ограничените финанси, малкият пазар и хроничната липса на заинтересованост към подобни филми, режисьорът Георги Дюлгеров е успял да направи точно толкова, колкото са му позволявали наличните ресурси. 

Действието се развива на няколко ограничени локации и съответно му липсва мащаб. Четническите униформи са извадени от нафталина и това си личи от километри. Има сцени с класически театрални отигравания. Мимики и жестове толкова нехарактерни за киното.

Най странното бе, че филмът имаше дублаж на български🤨. Дори и част от звуците, като („блеене на овце” или „тропане на копита”) също бяха отбелязани, явно за да не се обърка зрителя. Говорът на места бе традиционния за онова време, което ми допадна, но на някои места героите започваха да говорят на чист, дори бих казал изискан български език.

Според мен, въпреки заглавието си филмът не цели да заклейми предателството, а да го обясни. Идеята е, че истински свободният човек, този който е освободил душата си, няма как да бъде предател. Предател може да бъде само този, който носи робска душа. Дори и да знае, че после ще се мрази за това, което е сторил, той пак ще го направи, подавайки се на низките си страсти и първичните импулси, които доминират над целия му живот.

Начинът, по който съм описал филма, може да звучи критично, но това не означава, че филмът не ми е харесал. Напротив, изгледах го с интерес👍.

[Duke]

преди 14 часа, Radnev каза:

Има сцени с класически театрални отигравания. Мимики и жестове толкова нехарактерни за киното.

За мен това е основният проблем на съвременното българско кино, а не липсата на финансови средства. Прави ми впечатление и в телевизионните сериали. А преди десетина години поне в това отношение не закъснявахме чак толкова безвъзвратно спрямо световните стандарти. Като цяло явно остарявам и ставам критичен като онези старчета от мъпет шоуто, но аз и към световното игрално кино създадено през новото хилядолетие имам огромни резерви...

[домосед]

На 26.10.2023 г. в 19:45, Radnev каза:

че филмът имаше дублаж на български🤨

Имаше субтитри на български. Дублаж е, когато се наслагва говор върху говор (може и на същия език)

[neuromancer]

нормално е да има "тропане на копита" и подобни, тези субтитри, които са на същия език като филма са правени за глухи

[домосед]

Колебаех се до последно дали да си пусна Двореца на Роман Полански предвид ужасно ниския рейтинг по сайтовете. 

Но с едно наум, че рейтингите срещу тоя човек подлежат на изкривяване от субективни лични съображения на оценителя, без непременно да е гледан филмът, все пак се престраших. Ама - онлайн, а не на живо в НДК, че да ми е по-лесно да се измъкна. Не е чак толкова зле, ако очакванията са за тъповата комедия с главни герои швейцарци! Е, и Джон Клийз е там, и Фани Ардан, че даже и Мики Рурк, ама надали ще си пишат точно тоя филм на заглавната страница в творческите си мемоари. Пингвинът има вид, че е доволен от ролята си и развръзката на сценария. Филмът има злата участ да излезе много скоро след обсъдения в вече Идиотски триъгълник, като повтаря и темата, и типажите, и менюто (и на входа, и на изхода от човешкото тяло). Само че без (опит за) сатира. Действието (съвкупността от повече или по-малко безвкусни скечове) се развива в нощта на посрещане на 2000 година в претенциозен швейцарски хотел. И доколкото изобщо има някакво сатирична закача, то е че човечеството не се е усетило кой е истинският Millenium Bug, който ще го налази на 1 януари 2000. Не е пробив в не поддържащия 4-цифрен формат на годината софтуер. Путин е.

 

Трейлър намирам само на италиански 
 

 

[Radnev]

По черните пътеки

Пиер е известен писател, авантюрист и бохем. Той иска и живее на бързи обороти, но въпреки това в живота му няма особен смисъл.

Всичко се променя след зловещ инцидент. Оцелял по чудо Пиер, отново тръгва по черните пътеки, но този път не, за да избяга от себе си, а за да намери себе си.  

Филмът е адаптация на автобиографичната книга на френския писател, журналист, пътешественик и най- вече търсач на приключения Силвен Тесон. Една добра интерпретация на стремежа към себепознание и непрестанното търсене на душевен баланс.

П.П. Като заговорихме за Силвен Тесон, искам да споделя една негова статия, пубкликувана във вестник „Фигаро”:

https://glasove.com/na-fokus/armentsite-izostaven-narod#google_vignette

Който прояви желание, нека я прочете. Ако не друго, то поне е свързана с разбирането на Армения, към която не малко магеланци проявяват интерес.

[домосед]

преди 13 минути , Radnev каза:

приключения Силвен Тесон

Ей, ама това по Силвен Тесон ли било? Благодаря, че ни обърна внимание! Ще го гледам, ако още стои онлайн.

Пътеписът на Силвен Тесон и Александър Пусен за пешеходния прехода по дължината на Хималаите (но на средна надморска височина южно от билото, така че качват и слизат всеки следващ рид като отделна планина с различно приключение, очакващо ги в отвъдната долина) ми е сред любимите планинарски. А с Александър Пусен съм се срещал и съм си приказвал в Южна Африка. Вярно - не случайно по време на пешеходния им преход със Соня през целия континент, ами нарочно в йоханесбургския Клуб на пътешественика.

 

Аз пък попаднах по телевизията на един стар (колко пък да е стар, 1985) силно въздействащ аржентински филм за една от най-големите им национални язви, която и 40 години по-късно не е зараснала. Безследно изчезналите млади хора, много от които от тях - жени, много от които - бременни или с малки деца, по време на военната диктатура от края на 1970-те. И уликите, че децата са давани или продавани за осиновяване. Разказано през погледа на една иначе аполитична учителка, която с ужас осъзнава, че бебето, което мъжът ѝ, бизнесмен на положение, свързан с хунтата, е довел с готови подписани документи през 1978-ма може да се окаже от тях. Филмът е сниман непосредствено след падането на хунтата, когато раните са били още съвсем пресни, а замесените все още са имали достатъчно сенчести властови лостове срещу разгласяването. Официалната версия

 

 

[домосед]

На 30.10.2023 г. в 10:48, Radnev каза:

По черните пътеки

Гледах го! Не бих го препоръчал на всеки, но за мене е от специален интерес по няколко линии. Първо, че е биографичен, за Силвен Пусен, а както писах, този (пъте)писател го следя (Даже и възгледите ни по кавказките конфликти да са нюансирани). Второ, че е вдъхновяваща история за рехабилитация от физическа травма с голямо усилие на волята чрез ... предпочитания от мене универсален лек - ходенето. То не след всяка травма е възможно да извървиш 1300 км по кърища и баири, точно същия ден се виждах с пострадал приятел, за когото е немислимо и е прикован в едно помещение, но ако почувстваш, че Господ ти е оставил някакъв марж за подобрение, не го пропилявай. Трето - минава се по "пустия диагонал" на Франция, което е интересно и от пътешественическа, и от франкофилска гледна точка. Героят страда (обичаен синдром на средна възраст, за който не е нужно да падаш от балкон, че да го изпиташ ), че светът се променя и страната му не е вече "каквато беше". Като промяната е по-осезаема там, където има повече хора. Ерго - бягството от масовото човечество и придружаващите го асфалт и бетон са сериозна терапия за духа. Доколкото изобщо се разиграват някакви срещи и диалози по пътеките, са максимално натурални. Монасите, например, са сами себе си. Четвърто - Жан Дюжарден е много голям актьор и тази роля я играе великолепно. Единственият кусур на (сценария на) филма беше излишният съспенс да разберем ама как точно е паднал от балкона. В една от последните ретроспекции. 

[домосед]

преди 2 часа, домосед каза:

Силвен Пусен

Тесон 

[Radnev]

Cinelibri 2023

Колкото и относителна да бъде,  искам да направя една своеобразнна класация на филмите, които успях да изгледам:

 

1. La Bete / Звярът – като замисъл и кинематография, този филм е много над останалите. Не очаквайте класическо действие със завръзка, развитие и развръзка. Съдбата на героите е вплетена в три различни живота. Кой или какво е „Звярът”, накрая всеки трябва да прецени за себе си.

2. On the Wandering paths / По черните пътеки – този филм ми влезе под кожата, може би поради факта, че в някои аспекти от живота на героя, видях себе си (явно не само аз). Сюжетът е класически, а идеята за себепознанието и самонамирането на изгубената ни душа е основна.

За всеки, който е харесал този филм, препоръчвам „Осемте планини” (домосед, за тебе задължителен). А дори и да не сте харесали „По черните пътеки”, отново гледайте „Осемте планини” – не се подлъгвайте по бавния и отнесен трейлър. Филмът е едно от топ заглавията ми за 2023г.

3. Comandante / Капитанът – самият факт, че в главната роля е Пиерфранческо Фавино, означава, че този филм няма как да не ми хареса. Актьор с изключително екранно присъствие. По-подробно ревю в друг пост.

4. Dante / Данте – Обичам исторически филми. Не случайно това бе първият филм, който изгледах. Освен, че ми харесват, историческите филми ме провокират да се поразровя за различни исторически събития и епохи. И въпреки това, този филм е слаб.

5. Operation „Napoleon” / Операция „Наполеон” – ако искате да гледате нещо лежерно, което просто да ви забавлява два часа, то това е вашият филм. Ако случайно го бях хванал по btv cinema например, сигурно щях да го изгледам с интерес. Но за кинофестивал? Мисля, че мястото му определено не е там.

[домосед]

преди 3 часа, Radnev каза:

„Осемте планини” (домосед, за тебе задължителен). А

 

Писал съм темата за него 😎

[Radnev]

Comandante / Капитанът

Пиерфранческо Фавино се превъплъщава в капитан на подводница, действаща в Атлантическия океан по времето на WWII. Името на капитана е Салваторе Тодаро - забележителен войник и подводничар, служил във военноморския флот на италианската армия. Мъж на честта, който се опитва да бъде рицар в една епоха и време, в което те вече не означават нищо. 

Сюжетът не е необичаен и следва традиционна линия (за съжаление при военните филми вариантите не са особено много). Този път подводничарите са италианци. Погледът на режисьора Едоардо де Анжелис представя екипажът по-скоро като едно голямо семейство, отколкото като войници.

Техният баща естествено е Comandante. Винаги грижовен, готов на саможертва в името на своето семейство, но и толкова строг, колкото трябва да бъде, тогава когато се изисква. Георичност, себеотрицание, саможертва, доблест и човечност по време на война. 

Макар и открил 80-тото издание на фестивала във Венеция, според мен филмът не блести, но екранното присъствие на Фавино отново е неповторимо. Толкова много ми прилича на Бардем.

 

 

[Radnev]

Очаквам някой да сподели впечатления от "Убийците на цветната луна". 😀

[Яничка]

Вчера вкъщи гледахме "7500" с Джоузеф Гордън-Левит.

Трейлър: https://www.imdb.com/video/vi421772825/?ref_=tt_vi_i_1

7500 всъщност е кодът за отвличане на самолет

Сюжетът - полет от Берлин до Париж с похитители на борда. Макар да е клише, на мен филмът много ми хареса и ме държа в напрежение, гледайки нещата от гледна точка на пилотите.

 

[DryGuy]

преди 2 часа, Radnev каза:

Очаквам някой да сподели впечатления от "Убийците на цветната луна". 😀

Лично на мен филма много ми хареса. Феноменална актьорска игра и, въпреки продължителността на филма, умело разказана история, която не отегчава макар очаквания (в по-голяма или по-малка степен) край. Личи си, че Скорсезе приема лично разказваната история, която (отново според мен) изглежда актуална и днес. Зарадвах се изключително много да видя (след много дълъг период) любим Робърт де Ниро в роля, която му подхожда - с Ирландеца не му се получи 🙂 

[домосед]

преди 11 часа, Radnev каза:

Очаквам някой да сподели впечатления от "Убийците на цветната луна". 😀

Десет малки индианчета. Някой (или някои) ги убива едно по едно. Дали накрая няма да остане нито едно? Ако си чел книгата или си се интересувал от сухите факти по истинския случай, знаеш отговора. Надали си щял да се поинтересуваш обаче, ако Скорсезе, Дикаприо и Де Ниро не бяха ти обърнали внимание. И опитали да го задържат 206 минути, същевременно убеждавайки те в моралната си присъда от един век разстояние. Голямо предизвикателство е!  50% от времето (103 минути) една индианка гледа тъжно в камерата. А докато се стигне до съдебния процес, вече си забравил кой точно кого уби. Което би било много добре, ако си съдебен заседател. Ама си свидетел! Проблемът ми с тоя филм е, че и тримата, колкото и да са добри в работата си, са едно поколение по-дърти, отколкото предполагат ролите им в продукцията. Скорсезе, може би, две!

[Radnev]

Nomadland / Земя на номади

Аплодисменти по цял свят и тишина в родината – така може да бъде определена работата на родената в Китай режисьорка Клои Джао.

С едва третия си филм, тя печели едновременно Оскар за най-добър филм и най-добър режисьор.

„Земя на номади” е независима продукция и това си личи от всяка сцена и кадър.

След „Три билборда извън града”, Франсис Макдорманд прави втора невероятна роля, но този път с много по-човешко измерение. Не, че в билбордовете липсваше житейската драма. Там Макдорманд бе вездесъщата и непредаваща се Wonder Woman.

В „Земя на номади”, тя е просто човек. В един мрачен свят, в който нюанси и цветове се преливат от снежния север до пустинния юг, изтерзаната душа на героинята Фърн, скита из Америка, опитвайки се да намери липсващите парчета от пъзела на разпадналата й се душа.

В дългия си и самотен път, тя среща хора, които подобно на нея, търсят утеха и душевен мир, но не в рамките на обществото, което отдавна ги е маргинализирало.

Те са съвременни номади. За тях движението е начин на живот, а кемперът единственото, което притежават. В него живее частица от душата им. Те са общество  в обществото и макар разпилени из простора на необятната Америка, те са едно голямо семейство, което никога не збаравя своите.

 

 

[Zaro]

Жертва на пешката / Pawn Sacrifice 2014

Оценка в IMDB: 7.0

Филмът в IMDB

 

Филмът е посветен на най-забележителния сблъсък в историята на шахмата, в разгара на Студената война, между Боби Фишер и Борис Спаски. Детето-чудо на Америка се озовава в центъра на сблъсъка на двете суперсили към момента - СССР, който доминира в шаха, и САЩ, които се опитват да компенсират изоставане в други сфери. Сложна личност по рождение, Фишер е непоследователен, непредвидим, ексцентричен, но феноменален играч, объркан от собствените си страхове. Знаменитата му победа в шестата партия, получила етикет "най-великата партия в историята на шаха", кара Спаски да стане на крака и да го аплодира (за което после е получил мъмрене от КГБ, но това го няма във филма 🙂).

Филмът привлича като магнит дори и хора, които са далеч от шаха, та дори и с нелеката съдба на Фишер - постоянно неспокоен, със своите псхихологически (а може би дори психични) проблеми, отказващ да отиде на лекар, защото просто не вярва на никого.

 

 

 

[Radnev]

Capharnaum / Капернаум

Капернаум е библейско селище прокълнато от Христос. Капернаум също така означава място на хаос.

В двуликия си смисъл и двете определения имат огромна символика и отговарят напълно на действието и сюжета, развиващо се на фона на едно от най-пропадналите гета в Бейрут.

Социалните послания са силни и дълбоки. Макар и някои критици да твърдят, че режисьорката Надин Лабаки, типично по женски преекспонира проблеми, аз мисля, че удря право в десятката и останалите й филми влизат в моята графа „Задължителни!!!”. 

Гледката как 12- годишно дете мъкне в тенджера чернокожо бебе из улиците на Бейрут е едновременно потресаваща и в същото време завладяваща. Този филм не е създаден за префиненото европейско око, чиято основна грижа е нивото на инфлацията, безработицата и Истанбулската конвенция. Капернаум е един апокалиптичен свят, в който обществото отдавна се е разпаднало, а елементарното оцеляване се е превърнало в ежедневие. Там всички са прокълнати, а върховният бог е хаосът.

 

 

[Zaro]

Куриерът / The Courier

Оценка в IMDB: 7.2

Филмът в IMDB

 

Лента по действителен случай с отлична игра на Бенедикт Къмбърбач. Английски търговец е вербуван през 60-те години към британските тайни служби, заради честите си пътувания до Източна Европа. Първоначалната му цел е да се свърже със съветски и да предава информацията, получена от него, на Западния свят. С течение на времето двамата стават приятели, заради което по-късно са готови да рискуват живота си един за друг (което излиза извън рамките на обичайните отношения между агенти). Доста добро пресъздаване на духа на 60-те, с всички атрибути на Студената война. Филмът е от онези, които карат човек след това да се разрови за повче информация за действителните събития.

 

 

 

13 минути / Елзер / Elser

Оценка в IMDB: 7.0

Филмът в IMDB

 

Още една продукция по действителен случай - атентат срещу Хитлер. През 1939 г.обикновен германец създава взрив, който със своята прецизнист изумява властите, които упорито отказват да повярват, че човек като него е способен на това. Атентатът не успява само за 13 минути - благодарение на атмосферни условия (Хитлер трябва да е бил голям късметлия в това отношение, защото и атентатът на 20 април се проваля поради прекалено топло времре). Филмът описва доста добре обстановката в малко населено място в Германия непосредствено преди войната. Филмът изобразява колко трудно е било човек да води достоен живот в условията на националсоциалистическа диктатура (както и в условията на диктатурата в напите георафски ширини, установила се малко по-късно). Както обикновено, най-добрите продукции за ерата на Хитлер са германски.

 

 

[Radnev]

The tree of life / Дървото на живота

„Дървото на живота” спечели голямата награда на кинофестивала в Кан, но част от публиката го определи като непоносимо претенциозен. Това са само част от отзивите на световната кинопреса.

Аз бих казал, че „Дървото на живота” е един от редките случаи, в които холивудското кино се опитва да прилича на европейско.

Филмът със сигурност е претенциозен, но не и непоносим. Сто и четиридесет минути кино, в които наблюдаваме сблъсък на два светогледа, представени от режисьора Терънс Малик, чрез история накъсана от множество фрагменти.

Сблъсък, който ще започне от заражднаето на вселената, през ерата на динозаврите, та до наши дни. Подходът е странен, до известна степен високопарен, а на моменти, поне за мен, дори неразбираем. Не като развитие на главната история, а като връзката между нея и тези странни фрагменти, които за режисьора са от изключителна важност.

В сблъсъка на светогледи, единият свят е представен през очите на бащата (Брад Пит), символ на суровата сила, която трябва да бъде предадена на синовете му. За съжаление, под наглед твърдия характер, по-скоро се крие един тъжен и самотен човек, който в повечето случаи е от страната на губещите. Чувствайки се потиснат той търси сила, потискайки семейството си.

Другият светоглед е този на любовта, представен през очите на майката, която играе тиха, но наситена със символика роля. Макар и плахо, тя бавно, но сигурно се опитва да изпълни живота на децата си с така нужата им любов и щастие, без които никой от нас не може да се превърне в пълноценен и завършен човек.    

 

[Zaro]

Последната екзекуция/The Last Execution/Nahschuss

Оценка в IMDB: 6.8

Филмът в IMDB

 

Филм по действителен случай за живота на Вернер Теске, последният човек с изпълнена смъртна присъда в ГДР през 1981 г. Наказанието отпада окончателни през 1987 г.

Акцентът на филма е върху механизмите на работа на ЩАЗИ - как службите използват желанието на човек за кариера и чрез похвати на изнудване и шантаж го впрягат за изпълнение на своите цели, превръщайки го в момче за мръсни поръчки. Безскрупулният и брутален режим няма задръжки да преминава всякакви морални граници, да лъже, маниулира, изнудва и убива, за да постигне това, което иска.

Филмът представя автентичен поглед към живота в Източна Германия преди 1989 г. и като художествена стойност доближава максимално нивото на "Животът на другите".

 

 

[Radnev]

Napoleon / Наполеон

През 2021г., 84-годишният Ридли Скот излезе с „Последния дуел”. За феновете на историческото кино, сред които съм и аз, този филм бе едно малко събитие. Триото Деймън – Драйвър – Афлек ме държа на нокти до самия край.  И ето, че две години по-късно на екрана се появява „Наполеон” със страхотен трейлър, създаващ очакване за нещо наистина грандиозно.

Макар и фигура с титанично измерение, Наполеон не се ползва с голяма популярност сред киносредите. Може би, поради факта, че е французин!? А може би, точно поради тази причина, от безкрайните възможности за интерпретация на исторически събития и личности, британецът Ридли Скот избира възможно най-тривиалният. Ако очаквате да видите Хоакин Финикс в роля от ранга на император Комод, ще останете разочаровани. Единственият плътен и пълнокръвен образ е този на съпругата Жозефин. Ако историята бе центрирана около нейната съдба, този филм щеше да мирише на много Оскари.

Огромната амбиция, егоцентризмът, харизмата, популярността, възходът, падението, личната драма и вътрешните борби, горели в тази толкова противоречива личност, преминават на екрана сякаш между другото. Образът на Наполеон остава някак си стерилен. Всичко се случва почти случайно. Като плочки на домино, които първо се самонареждат, а после се самосъборят. Точно като на филм, човекът с триъгълната шапка, който дори не е истински французин, се превръща в император, за да превземе половин Европа, да я изгуби, да бъде заточен, да се завърне, отново да изправи на нокти цяла Европа и отново да бъде заточен.