Последният филм, който гледах е...

[домосед]

преди 55 минути , antea каза:

@домосед, интересно, този последният филм ми заприлича по описанието ти на сюжета на The Boy in the Stripped Pijamas https://www.imdb.com/title/tt0914798/?ref_=ext_shr, който сам по себе си е страхотен

ако си го гледал и него, така ли е?

Темата, локацията и (условно!) някои от персонажите са същите, но ... дотам.

Двата филма по две различни книги казват съвсем различни неща.

Доколкото разбирам, Зона на интерес, казва съвсем различни неща даже от книгата, на която е базиран.

[iMari]

Зона на интерес наистина е различен филм. Винаги съм се чудила, къде човек успява да скрие съвестта си по време на гонения и геноцид над определени групи хора, но не съм се замисляла, че някой може да осъществява мечтата си за щастлив семеен живот и благополучие непосредствено до лагер на смъртта.

Благодаря на @домосед, че представи в темата Dogman. Едва ли иначе бих му обърнала внимание, а филма е много добър. Блестящо изпълнение на Кейлъб Ландри Джоунс, определено ще следя кариерата му.

 

Послено гледах The last Vermeer/ Последният Вермеер.

 

 

Правен по истинската история на Хан ван Меегерен, художник и търговец на картини, направил състояние от продажбата на творби на Вермеер по време на WW2 на нацистки величия. Войната свършва и той трябва да отговаря пред обществото за тези свои действия. Интересно разказана история как Вермеер може да ти спаси живота по време и след Третия Райх.

[antea]

Зоната на интерес ми хареса, но е от филмите, които искаш да свършат и повече никога да не ги гледаш, звукът наистина е потресаващ и заслужено взима наградата - на подсъзнателно ниво докарва страшно ниво на тревожност; другото, което ме изненада е присъствието на една и съща германска актриса в два оскарови филма - Sandra Hüller, бива я, доста макар че в началото трудно я разпознах, а към средата на филма се замислих дали не трябва да посетя очен лекар и да видя как ми е диоптърът, на финала вече се убедих, че проблемът не е в мен - изобщо нямаше близки планове на лицата, което си представям, че е режисьорски похват за деперсонификация на героите

[Radnev]

На 10.03.2024 г. в 22:04, домосед каза:

На тоя филм му изгледах двете серии една след друга (първата на ТВ, втората - в кино) и нарочно оставих няколко дни да ми преседят впечатленията, преди да отсъдя какъв е крайният им ефект върху мене. И отговорът е ... равнодушие. 

"Дюн: Част Втора" 

Не вярвам, че човек направил толкова задълбочено ревю може да е останал ...... равнодушен🤔. 

***

За съжаление си прав, че почти всичко от "Дюн" по един или друг начин вече е показвано или най-малко загатнато в други продукции. Много от тях са ползвали идеите на "Дюн" за свои цели.
Актьорската игра във филма също не блести. Мина известно време, откак го гледах и сега, когато нещата ми поулегнаха не мога да отрека, че образът на Бардем наистина залита към комичното и това определено е част от комерсиалното.
И въпреки липсата на блестяща игра, според мен филмът не страда, защото вселената му е толкова всеобхватна, че лицата в нея се превръщат в един фон на действието. Муад'Диб, Фейт-Рота, Дънкан Айдахо, харкони, сардукари, федайкини, джизъретки са просто носещи се прашинки в урагана на "Дюн".
Бих искал филмът да бъде много по-мрачен и апокалиптичен, но в продукция, в която са вкарани толкова ресурси и очаквания, това просто няма как да стане.
"Част Първа" ми хареса, но не ме грабна.  Мислех, че "Дюн", няма да успее да изгради своята плътна вселена, подобно на "Star Wars", който е ползвал толкова много идеи от него.
"Част Втора" бе нещо съвсем различно. И макар, опитното киноманско око да различава някои традиционни холивудски похвати и заемки си мисля, че Денис Вилньов е полирал творението си изключително добре. На аудио-визуално ниво филмът задава стандарти.
От тук насетне поредицата "Дюн" завинаги ще бъде сравнявана със "Star Wars", което само по себе си я прави култова.
И ако "Star Wars" успя да изгради своя вселена, но си остана една фантастична, приключенска приказка, която ни вдъхновяваше като деца, се надявам "Дюн" да се превърне в апотеоз на фантастиката, обирайки купища награди, вдъхновявайки ни като възрастни и най-после да издигне този жанр като достатъчно сериозен, за да задава бъдещи стандарти. 

[Duke]

преди 1 час, Radnev каза:

От тук насетне поредицата "Дюн" завинаги ще бъде сравнявана със "Star Wars", което само по себе си я прави култова.

О, много, ама наистина много бих искал да помоля, ако може да не се богохулства в темата! 😞 

[Radnev]

На 6.03.2024 г. в 13:25, домосед каза:

По кината върви датски уестърн!

...... На полуостров Ютланд. Там, където границата с Германия е плавала през годините нагоре и надолу......Самотният ездач е Мадс Микелсен и е много добър в ролята си. И ако бяха превели правилно заглавието Bastarden (и без да търся датски речник, се обзалагам, че означава нещо различно от Обетована земя.... 

  Покажи

картофи

 

Обетованата земя/Bastarden

Правен по книга, използващ доказано работещи кинопохвати, този завладяващ филм е образец на това как трябва да изглежда европейското кино.
Невероятна игра на Микелсен. Изключително екранно присъствие. Харесвам този специфичен стил, в който лицето му не прави никакви мимики, но в същото време е толкова изразително.
Героите са крайни, добре направени и още по-добре изиграни. Образите грабват и досущ като малко дете започваш да живееш с тяхната съдба. 

От една страна имаме архизлодея, а от друга мълчаливия, самотен войн, толкова силно напомнящ на най-добрите образи, изиграни от Клинт Истууд.

В "Обетованата земя" няма място за нежни души. Законите са прости - изяж или ще бъдеш изяден. Убий или ще бъдеш убит -   от хората, от вълците или от самата земя.
Голямата цел е колонизирането на Ютланд, личната облага - благородническата титла. Но зад всяка голяма победа, стои огромна саможертва.  Докъде си готов да стигнеш?  Каква част от душата си ще продадеш на Дявола?
Истински филм от доброто старо време, каквито вече не се правят. Което пък е вероятна причина да не получи признанието, което заслужава.
"Bastarden"(в ориг.) изцежда най-доброто от американското и европейското кино. Задокеанската хипердинамика е използвана на забавен каданс. Към нея е прибавена европейската дълбочина, но без присъщата й флегматичност. Комбинацията е убийствено добра. Ако съвременното европейско кино изглеждаше по този начин, Холивуд щеше да има истински проблем. 

[era123]

Гледах Дюн 2. Филма е аудио -визуална наслада. Повече визуална отколкото аудио. Ефекти, битки всичко е супер. 

Ханс Цимер тука музика не е писал, само звукови ефекти. Пак си е велик де. 

Актьорите: никой не блести с нищо, а най-малко блестят мулатката и Тимоти. 

Не ми е ясно защо главния герой трябва да е 60кг дечко с вид на гей? В книгата така ли е?

 

И да питам нещо Дани, режисьора, може да чете тук: Дани, ква е идеята на мулатката, бе брат? Фирмен разход ли си гонил. Просто за пълнеж ли? Та тя има сигурно под 100 реплики за близо 6 часа филм. И по-малко сценично присъствие от произволен пясъчен червей. 

 

П.С. филма е 7.5/10 и задължително трябва да се гледа на imax. 

[домосед]

София филм фест 2024.

Много обичам да гледам филми на кинофестивали, когато салонът е пълен и публиката ръкопляска. Независимо дали някой от екип присъства (За разлика от ръкопляскането е пълен самолет, даже в присъствието на екипажа, което по-скоро ми е досадно). На това издание на фестивала реших да не рискувам и си подбрах три филма, и трите – изпратени с ръкопляскания.

 

Заседнали

 

Засядане ли се казваме на ситуацията, когато ти се налага да си прекараш коледната ваканция в интерната на училището, където парното е оставено да работи само в лазарета, за да не се прахосва гориво? Не съм убеден. Случвало ми се е в казармата и не му казвахме точно така. Колкото добър беше преводът Отбивки за предишния филм на Алекзандър Пейн Sideways, толкова лош е Заседнали за Holdovers. Всичко останало обаче е много добро. Проблемите са универсални и в някакъв смисъл вечни – как да възпиташ добре ученици в частно училище, когато родителите им ти плащат заплатата да ги глезиш; как да подходиш към дете (макар и да е пораснало като силует), на което родителите са дали да се разбере, че им пречи; как да надживееш загубата и обидата, че само твоето дете е пратено на фронта за пушечно месо. Можело да изберат произволен период, в който да се развива действието. Избрали са началото на 1970-те. Телефоните се вързани към стени и бюра, да се сервира ястие фламбе на юноши е забранено, защото горивото било алкохол, да се пуши на масата с тях в училищната трапезария е най-нормалното нещо, но да се покани и черната готвачка на същата маса е шокиращо. Темите са сериозни и сериозно развити, но - разведрени с епизоди, в които може (и трябва!) да те заболи корема от смях. Браво на Пол Джиамати и Да’Вайн Джой Рандолф (и поощрение за Доминик Сеса, който не е съвсем убедителен, че е на 17).

 

 

 

Прекрасни дни 

 

Само много велик режисьор като Вим Вендерс може да си позволи такова нещо. Да показва в едър план как един чичо мие обществени тоалетни (много дни наред - едни и същи тоалетни!), разчитайки че публиката ще издържи 120+ минути, докато на финала не излезе хипнотизирана колко красиво, интимно, одухотворено и поетично (и в японски, и в западен смисъл) нещо е гледала. Уловка: тоалетните са мръсни по японски стандарт. Тоест - едвам едвам леко зацапани и тук там някоя кочан от ролка  тоалетна хартия паднал на пода. Ако беше възложил на героя си да мие шотландския кенеф от Трейнспотинг, можеше и да не му се получи филмът.

 

 

Чудовище

 

За тоя филм нямах никаква предварителна подготовка и чак към края на първата третина започнах да усещам, че е трилър, в който да се разгадае мистерия какво точно се е случило и какво чудовище се търси. Подвежда, че е драма за училищен тормоз срещу беззащитно семейство на самотна майка. Страдащо освен от липсата на баща и от безчовечната студенина на традиционната култура на стиснатите зъби. Докато не стигаме до една от другите гледни точки. И вече може и да гадаем, и да съдим. И става интересно. Макар и досега да не съм сигурен, че хващам всички културни препратки. Например – има ли „свински мозък“ някакво подразбиращо се метафорично значение в Япония?     
 

 

[Duke]

преди 24 минути , домосед каза:

Прекрасни дни 

 

Само много велик режисьор като Вим Вендерс може да си позволи такова нещо. Да показва в едър план как един чичо мие обществени тоалетни (много дни наред - едни и същи тоалетни!), разчитайки че публиката ще издържи 120+ минути, докато на финала не излезе хипнотизирана колко красиво, интимно, одухотворено и поетично (и в японски, и в западен смисъл) нещо е гледала. Уловка: тоалетните са мръсни по японски стандарт. Тоест - едвам едвам леко зацапани и тук там някоя кочан от ролка  тоалетна хартия паднал на пода. Ако беше възложил на героя си да мие шотландския кенеф от Трейнспотинг, можеше и да не му се получи филмът.

Брей, дори не знаех, че един от личната ми Света Троица е направил нов филм...

[Radnev]

Вчера, туристическо дружество "Сърнена гора" официално откри филмовия маратон "Планинарско и екстремно кино" - Стара Загора. 

За три дни ще бъдат представени 13 филма, взели участие и награди на "Банско Филм Фест", от които вчера успях да гледам цели пет. Филмите са документалистика и продължителноста им е от 20 минути до час.

Програмата започна с  "Инусук - пътя към дома" на може би най-актуалният полски алпинист Марчин Томашевски.

Краткoто филмче е свързано с изкачването на никога непревземани отвеси в Гренландия, с което донякъде напомня на "Арктическо изкачване" с Алекс Хоналд, наскоро давано по NG. Приликите са дотук, защото "Инусук" по-скоро набляга на душевните преживявания, които съпътстват алпинистите.

***

"Pioneers with Peter Moser"

Невероятен самостоятелен трейл на италианския алпинист Петер Мозер през отвесите на "Доломитите". Шест върха в един преход без почивка и осигуровки, с идеята да се отдаде почит на пионерите на алпинизма, които прокарват първите маршрути през тези на пръв поглед невъзможни за изкачване отвеси. Отново е застъпена идеята за желанието да търсиш, изследваш, трасираш ... да направиш невъзможното.

Изключително динамичен, свеж и приятен за гледане. 

***

"В сянката на Чамланг"

Отново сме на алпинистка вълна, този път сред ледниците на Хималаите

Чамланг е "само" 7319 метра, но северния му отвес, висок почти два километра не е изкачван никога до 2021г., когато французите Charles Dubouloz и Benjamin Vedrines, решават да прокарат нов маршрут. Сред снежни виелици, падащи ледени късове и висящи във въздуха кампове, се сблъскваме с най-доброто от хималайските изкачвания.

***

Програмата завърши с "Last continent", чието име насочваше към Антарктида.

Оказа се, че действието се развива в Атласките планини на Мароко.

Световно известните пътешественици Хауни Хаунхолдер и Матиас Майер решават от родната Австрия да отскочат до Мароко, където да покарат ски. Спускайки се директно от втория най-висок връх на Атласките планини (4088м.) двамата приключенци се надбягват с гонещата ги буря. 

От снежните склонове на Атлас, следват ски спускания по пясъчните дюни на Сахара, а после трекове с колелета.

Много авантюристичен и вдъхновяващ. Перфектен за края на тази дълга кино вечер. Панорамите и пейзажите, естествено убийствени, което важи за всички прожектирани филми.

[bad kid]

 

Отдавна я чаках новата версия по 'Талантливия мистър Рипли', този път интерпретиран от Стивън Зейлиън. Изгледах вече 2 серии , струва си. Различен е от кино версията от 1999та.

 

 

[Radnev]

"Чалга" 

(ето, че дойде и моят ред)😀 

Жестоката реклама, провокативното име, наличието на много известни лица и ясно дефинираната, близка до народопсихологията ни идея, даваше индикации, че този филм ще бъде сто процента хитово заглавие, но дали наистина бе такова?

***
Преди "Чалга" си мислех, че филмът е режисьорски дебют на Мариан Вълев, но се оказа, че първият му филм е "Лошо момиче", където състезателка по художествена гимнастика става стриптизьорка и влиза в свят на секс, пари, дрога и бързи печалби.
За някои изненадващо, за други не толкова, в "Чалга" историята се повтаря. Тук героинята е отчаяна пернишка продавачка, която решава да следва мечтите си и мощно атакува "Златните", където отново попада в света на секса, парите и дрогата.
Мисля си, че името на филма е избрано перфектно, като това не е филм за чалгата, а филм-чалга, който ни се предлага и ние го прегръщаме с удоволствие, защото това е нещото, което ни радва и забавлява.
Мариан Вълев наистина ни предлага една евтина "Чалга". Буквално (снимана със Samsung Galaxy, при общ бюджет от 300 000лв.) и преносно с житейската си драма, заимствана от последния брой на вестник "Уикенд".
Историята е клиширана, но пък народоинтересна. С мимолетното участие на множество звезди и кадрите от "Златни" се създава някакво впечатление за мащабност, което по принцип в българското кино липсва.
Включването на изстрадалата психично-болна Роза е добро като замисъл и успява да разчупи, както калъпа на идеята, така и на самото действие. Тази сюжетна линия прави и опит на филма да се придаде една по-дълбока социална тематика, но въпреки сюжетната драма "Чалга" си остава по-скоро комедия.
Крайното ми мнение е, че харесвам този филм, но не заради самия филм. За мен "Чалга" бе нещо като въздълъг епизод на "Съни бийч" сезон 3, но малко по-драматичен. Харесвам го, защото Мариан Вълев е показал какво точно трябва да хвърлиш в тенджерата на българското кино, за да бъде то успешно на пазара, при това с вложени минимални средства. А за наличието на тази продукция не е виновен никой друг, освен негово величество зрителя (вкл. и Аз). Той искаше "Чалга" и тя му бе дадена. 

[Duke]

преди 59 минути , Radnev каза:

Мисля си, че името на филма е избрано перфектно, като това не е филм за чалгата, а филм-чалга, който ни се предлага и ние го прегръщаме с удоволствие, защото това е нещото, което ни радва и забавлява.

Това, в съчетание с...

 

Преди 1 час, Radnev каза:

Харесвам го, защото Мариан Вълев е показал какво точно трябва да хвърлиш в тенджерата на българското кино, за да бъде то успешно на пазара, при това с вложени минимални средства.

...очевидно води до леко стресиращото заключение:

 

Преди 1 час, Radnev каза:

А за наличието на тази продукция не е виновен никой друг, освен негово величество зрителя (вкл. и Аз). Той искаше "Чалга" и тя му бе дадена. 

Ще трябва да гледам този филм. Принципно ми е трудно да класифицирам съвременното българско кино. Някои филми ми харесват, други определено не ми харесват. Наскоро гледах едно интервю с Мариан Вълев, в което той съвсем откровено сподели, че кинопроизводството е изключително скъп процес и няма как да очакваме качествено кино създадено за жълти стотинки...

[Radnev]

Боромини и Бернини - стремеж към съвършенство

През XVII век Рим се превръща в център на католическото величие изразено във всички аспекти на изкуството. Католическата църква заема авторитарна позиция, използвайки го повече от всякога за пропаганда. В своите брилянтни произведения автори като Бернини и Боромини въплъщават и развиват до съвършенство драматичния език на бароковия стил, като превръщат Рим в столица на европейския барок и архитектура.
"История на изкуството - Рим на Бернини и Боромини".  
***
Филмът е част от програмата на Master of art film festival 2024 и напълно в стила на фестивала е документалистика, представяща сблъсъка на два образа, два гения изваяли бароковия вид на Рим.
Единият е скулптор, който може да бъде сравняван със самия Микеланджело - това е Бернини.
Другият е архитект, който може да бъде сравняван само със себе си - това е Боромини.
И докато Бернини е получил своето заслужено признание още приживе, името на Боромини незаслужено остава в сянката на историята.
Именно това е и идеята на тази документалистика. През призмата на жестокото съперничество, граничещо с омраза, да бъдат представени постиженията на Боромини, който в целия си творчески път се е опитвал да върви срещу течението, да променя разбирания и разчупва канони. Изпреварил времето си, в някои отношения буквално със столетия, Боромини все още очаква част от идеите му, тепърва да бъдат преоткрити и използвани.
А други похвати, като вдлъбната фасада на "Оратория Филипини" и църквата "Св. Аниезе от Ангоне", се превръщат в стандарт, по който  ще бъде изградено едно от най-впечатляващите творения на италианския барок - колонадите на площада "Св. Петър" във Ватикана, но не от Боромини, а от неговив враг Бернини. 

[домосед]

Преди няколко седмици актьорът Юлиан Вергов  включи Ейми Уайнхаус в личната си класация Моят плейлист при Васил Върбанов и настоя, че на това момиче му се полага много повече уважение от подигравките, които е получавало преди и след края на живота си. Аз, лично, бях научил за нея около приемането ѝ в Клуб 27 през 2011, и прослушал някои от песните ѝ, без да ми е хрумвало да ѝ ставам някакъв фен. Хеле пък със задна дата. 

 

Поглеждам обаче киноафиша - за Ейми Уайнхаус върви биографичен филм! Наречен е на един от най-големите и хитове. Back to Black. Щом Юлиан Вергов ходатайства, значи е редно е да го гледам. Резултатът е ... горе-долу. Хванали са едно момиче, което много прилича на нея, и са го татуирали и фризирали като две капки вода (някои от татуировките се правят в екранно време). Но ... са му доверили и да пее песните. Очевидно момичето не е Ейми Уайнхаус, която предполагаемо си е изградила име с уникален (в оригиналния смисъл на думата) глас. Съответно - песните са максимално минимизирани като филмово време, за да не станат грешки. Максимално максимизирани са сърдечните и ... чернодробните ѝ драми. С какво се надпушват с временния ѝ съпруг-неудачник Блейк и от какво ще умре, се натяква през целия филм. На какво се дължи любовта на публиката и грамитата ѝ не се разбира. Ама по никакъв начин! Разбира се, че е с еврейски произход. Не отрича! 

@домоседхаресва присъствието на лондонския квартал Camden Town във вида, в който го е открил за себе си към края на миналото хилядолетие, още преди Ейми Уайнхаус да пропее по тамошните пъбовете
 

 

 

[домосед]

На 20.04.2024 г. в 20:42, Radnev каза:

Бернини и Боромини

Любопитен факт е, че през XX век и двамата са изобразени на банкноти, но ... от различни държави, нито една от тях - Ватикана.

Боромини е роден в това, което днес е кантон Тичино (а по негово време е била завладяна от швейцарската конфедерация територия), и швейцарците си го приемат за свой. 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Duke]

преди 1 час, домосед каза:

реди няколко седмици актьорът Юлиан Вергов  включи Ейми Уайнхаус в личната си класация Моят плейлист при Васил Върбанов и настоя, че на това момиче му се полага много повече уважение от подигравките, които е получавало преди и след края на живота си. Аз, лично, бях научил за нея около приемането ѝ в Клуб 27 през 2011, и прослушал някои от песните ѝ, без да ми е хрумвало да ѝ ставам някакъв фен. Хеле пък със задна дата. 

Почваме да чакаме Васко Върбанов (ще поръчам да надзърне тук) да покани отново Юлиан Вергов, а той да вземе този път за разнообразие да включи в личната си класация Джеф Бъкли, че да може Домосед най-после да осъзнае какво е пропуснал... 😛  

 

П.П.: За Ейми Уайнхаус, можеш да си говориш само с Тити, защото от моя гледна точка единственото любопитно там е присъствието ѝ в Клуб 27. Виж Джеф беше в друго измерение...

[Radnev]

За "Рим и Бернини" има страхотен пътепис във форума в две части, който препоръчвам с две ръце. 

До известна степен е застъпен и образът на Боромини. 

П. П. Преди малко гледах филм за австрийските художници Густав Климт и Егон Шиле. Чистосърдечно си признавам, че дори не бях чувал имената на тези хубостници, но останах впечатлен от приноса им към културата и стила "Ар нуво". 

 

[Radnev]

"Климт и Шиле - Ерос и Психея" 

Изкуството не може да бъде модерно. Изкуството е изконно вечно"
Егон Шиле - един от създателите на модернистичния "Ар нуво".
***
Густав Климт и ученикът му Шиле, творят в края на XIX и началото на XX век в столицата на Австро-Унгарската империя Виена.
На фона на красиви сгради и валсови ритми, империята бавно, но сигурно запада. Разкошът е само маска, която в сферата на изкуството, изискващо пълна свобода, скоро се разпада.
Създава се нов тотален стил "Ар нуво", който бързо започва да доминира във всички сфери на изкуството, архитектурата, модата, интериора и дизайна.
Неговите пророци са Густав Климт и Егон Шиле. Скандални до дъното на душата си, за едни те са гений и експериментатори, а за други пошли самозванци.
Обединяващата брънка между тях е сексуалната обсесия и ненаситния им апетит за жени.
Във времената, в които Фройд взривява консервативното общество с теории за подсъзнателно доминиращата сексуалност, Климт и Шиле успяват да превърнат тайната снимкова порнография на Виена в изкуство.
Всичко, което мъжете изпитвали пред порнографските снимки, те искали да предадат чрез своите картини, висящи в елитните галерии. Досущ като в легендата за Ерос и Психея, богът на любовта и похотта, трябвало да се представи като грозен звяр, за да бъде със своята Психея.
От картините им струяла еротика, безпокойство и безпорядък. Преекспонирането на детайли като косата, гърдите и гениталиите били стандарт, но по техен изкривен, на моменти дори плашещ начин.
Експериментирали с различна цветова гама, основно насочена към по-тъмната палитра в контраст с назъбени и разкривени контури.
Стилът им бил груб, но винаги успяващ да придаде на изкривените им образи необходимото, за да  задействат струната на скритата сексуалност.

[домосед]

Гледах филма с най-лошо преведеното заглавие Писна ми от мен. Минало е през английското Sick of Myself като от играта на думи е загубен по-важният смисъл на sick: болен, а не отегчен. Макар да ги има и двете. На норвежки заглавието звучи просто като Болно момиче. Гледам го и си мисля, че скандинавците, особено – градската им средна класа, са съкровище на човечеството, което трябва непременно да се опази за поколенията. Точно във вида и с мисленето си от 2020-те. Както се опазват химбите в Намибия, хунзите в Каракурум и сентинелците на Андаманските острови. Ако ще и под егидата на ЮНЕСКО. Като междувременно се подложат на широка изяснителна кампания специфичните културни особености, които мотивират постъпките и репликите на героите в скандинавските художествени произведения от въпросния период. Пък били те и комедии на абсурда. Какъв абсурд?
 

Спойлер

Няма такова нещо. Просто един амбициран да пробие млад художник краде мебели за да се появи гушнал ги артистично на корицата на провокативно арт-списание. А ревнуващата славата му приятелка се опитва да постигне същото, като се трови с руски успокоителни, за да пострада кожата на лицето ѝ от възможните странични ефекти. След като опитът ѝ с лъжливата алергия е притеснил само един горък съдържател на ресторант. А кучето на съседа е отказало да ѝ прехапе гърлото. Въпросът изненадващо се оказва количествен: какво точно ниво на физическа деформация е приемливо за модната индустрия да го ползва в промоционалната си кампания на база инклузивност. И новина за колко застреляни от баща си дечица ще потопи проекта ѝ на задна страница на вестника.

 

 

[Radnev]

"Ботичели, Флоренция и Медичите" 

Още един документален филм от програмата на Master of art film festival 2024. 

***
"Флоренция е всичко, останалото е нищо!"
Ботичели
***
Роден във Флоренция около 1445г., на Сандро Ботичели е отредено да се превърне в един от стожерите на ренесансовото изкуство.
Подкрепян от Лоренцо де Медичи, останал в историята като Лоренцо "Великолепни", Ботичели започва да твори ренесансови шедьоври, в които централна тема са голотата, езичеството и неканоничните тела.
При други обстоятелства, Ботичели вероятно би свършил на кладата, но поръчките идват от самия дож на Флоренция, меценат и закрилник на изкуството, който освен всичко друго използва свитата си от творци за пропаганда или просто, за да дразни папата.
Със смъртта на "Великолепния" дож "Златният век" на Флоренция приключва.  На сцената излиза доминиканецът Савонарола, който проповядва пълно разкаяние.
Ботичели, сякаш уплашил се от свободата на собственото си творчество, поема по пътя проповядван от фанатичния монах.
С невероятен талант и рядко срещана гъвкавост, Ботичели продължава да твори. Ренесансови образи, макар и забравили женската голота и старите богове, продължават да съществуват. Новите реалности изискват библейски сцени и Ботичели ще ги нарисува, създавайки поредния си шедьовър.
Данте е описал ада. Ботичели ще го нарисува. Прогресия от сцени, преливащи от образи, огромен диапазон от емоции, жестове и изкривени тела. Деветдесет и две скици, изпълнени с наситени композиции. Така Ботичели разказва своите истории.
Като същински посланик на времето си, Флоренция и Ренесанса, той се вписва както в "Златния век" на Лоренцо "Великолепни", съпътстван от елегантността на древните митове, така и в "Кладата на суетата" на доминиканеца Савонарола и ужаса на изкуплението, проповядвано в Дантиевия "Ад".
В тон с повечето гении, умира сам, беден и напълно забравен, за да бъде преоткрит няколко века по-късно, но преди това произведенията му непоколебимо ще трасират пътя на титани като Леонардо, Микеланджело и Рафаело.

[Zaro]

Чужденката (недобър вариант за превод на бъларски, може би "Прокудената" е по-добре)/When we leave/Die Fremde

 

Оценка в IMDB: 7.5/10

Филмът в IMDB

 

Младата туркиня Умай, с нещастен брак, изпълнен с насилие, бяга от семейството си заедно с малкото си дете. Закостенялото мислене не допуска подобна свобода и отклонение от старите норми. Тя се оказва нежелана първо в родния си дом, където баща ѝ, почти близнак на Венци Стефанов, първо я отпраща при мъжа ѝ, майка ѝ и казва да не прави проблем от няколко шамара, подложена е на насилие от другия си брат, за да бъде накрая прокудена и от там. Търсейки нов живот тя все пак опитва да поддържа връзката си с родители и семейство, където обаче получава ледено отношение и затворени врати. Лентата обрисува една атавистична общност, което извън семейните "ценности", не стои настрана от останалите блага на съвремието. Но въпреки всичко данъкът "обществено мнение" надделява над родителския инстинкт - изборът между общността или детето е предрешен.

 

 

[домосед]

преди 5 часа, Zaro каза:

недобър вариант за превод на български

Вера Мутафчиева би го превела "Случаят Джем" 😉

[Radnev]

На 6.05.2024 г. в 18:50, домосед каза:

Вера Мутафчиева би го превела "Случаят Джем" 😉

Преди няколко дни се загледах в тази книга. Дали си заслужава?

[iaia_mama]

преди 1 час, Radnev каза:

Преди няколко дни се загледах в тази книга. Дали си заслужава?

Преди доста години прочетох "Случаят Джем", но си спомням, че ми беше харесала.