Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

„Убийците на цветната луна”

и разни други киноразмишления

Правен по книга, режисиран от Скорсезе, изигран от де Ниро/ди Каприо, получил 10 номинации за „Оскар”. На хартия всичко звучи толкова добре. Въпреки това филмът не получи одобрението на публиката, а впоследствие явно и на критиката.

На „Глобусите” единствената награда за „Убийците”, бе за поддържаща женска роля на Лили Гладстоун. Без съмненние ролята бе тиха, според някои дори семпла. Именно поради тази причина се надигна глух вой, че наградата е присъдена по-скоро по етнически причини. Така на  „Оскарите”, филмът бе лишен, дори и от тази статуетка, като наградата бе присъдена на чернокожата Да’Вин Джой Рандолф. Мисля, че в случая едно рамо бе ударило и изключителното й наднормено тегло. Все пак именно за подобна роля 200-килограмовия Брендън Фрейзър, успя да измъкне „Оскара” за главна мъжка роля изпод носа на „Всичко, навсякъде, наведнъж”. Не, че последният ни възхити.

Силно съжалявам, че вместо самия филм се налага да коментирам разни номинации и награди, но за съжаление в съвременната ни действителност, наградите са се превърнали в нещо като политически вот. Качествените кинопохвати и актьорската игра са заменени с избора на подходящия сюжет, който може да те изстреля на върха или да те срине в калта. Най-пресният пример е безумното „Барби” с десетина номинации, които слава богу не се превърнаха в награди. Така или иначе, белата вече е сторена и пътят на подобни филмчета, много далеч от истинското кино, вече е трасиран и то на най-високо ниво.

Що се отнася до „Убийците”, със сигурност бях предубеден от негативните коментари. Така, без да имам големи очаквания, филмът взе, че ми хареса, като дори не ми се стори толкова дълъг.

Нещо повече! Бих казал, че де Ниро заслужава наградата за поддържаща мъжка роля много повече от Робърт Дауни-Джуниър, награден по инерцията на „Опенхаймер”. Що се отнася до ди Каприо, той играе толкова колкото може. Ни повече, ни по-малко.

Мисля, че големият проблем на „Убийците” се корени в това, че се опитва да чопли в една епоха обожествявана в Америка и това е историята на Дивия запад, винаги представян като най-романтичната част от исторята на страната. Критиката няма как да не обърне внимание на подобен филм, но в същото време няма как да му даде и необходимото признание.

Същата съдба, че и по-лоша застигна пред 7-8 години „Hostiles” (Враждебни) с Крисчън Бейл, за който бях сигурен, че ще участва в наградите „Оскар” с няколко номинации. Връщайки лентата назад, същата съдба сполетя и „Непреклонните” от 2011г. с десет номинации и една-единствена награда за кинематография, както и „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд” със седем номинации и една награда.

[vorbis]

преди 1 час, Radnev каза:

„Убийците на цветната луна”

и разни други киноразмишления

Правен по книга, режисиран от Скорсезе, изигран от де Ниро/ди Каприо, получил 10 номинации за „Оскар”. На хартия всичко звучи толкова добре. Въпреки това филмът не получи одобрението на публиката, а впоследствие явно и на критиката.

На „Глобусите” единствената награда за „Убийците”, бе за поддържаща женска роля на Лили Гладстоун. Без съмненние ролята бе тиха, според някои дори семпла. Именно поради тази причина се надигна глух вой, че наградата е присъдена по-скоро по етнически причини. Така на  „Оскарите”, филмът бе лишен, дори и от тази статуетка, като наградата бе присъдена на чернокожата Да’Вин Джой Рандолф. Мисля, че в случая едно рамо бе ударило и изключителното й наднормено тегло. Все пак именно за подобна роля 200-килограмовия Брендън Фрейзър, успя да измъкне „Оскара” за главна мъжка роля изпод носа на „Всичко, навсякъде, наведнъж”. Не, че последният ни възхити.

Силно съжалявам, че вместо самия филм се налага да коментирам разни номинации и награди, но за съжаление в съвременната ни действителност, наградите са се превърнали в нещо като политически вот. Качествените кинопохвати и актьорската игра са заменени с избора на подходящия сюжет, който може да те изстреля на върха или да те срине в калта. Най-пресният пример е безумното „Барби” с десетина номинации, които слава богу не се превърнаха в награди. Така или иначе, белата вече е сторена и пътят на подобни филмчета, много далеч от истинското кино, вече е трасиран и то на най-високо ниво.

Що се отнася до „Убийците”, със сигурност бях предубеден от негативните коментари. Така, без да имам големи очаквания, филмът взе, че ми хареса, като дори не ми се стори толкова дълъг.

Нещо повече! Бих казал, че де Ниро заслужава наградата за поддържаща мъжка роля много повече от Робърт Дауни-Джуниър, награден по инерцията на „Опенхаймер”. Що се отнася до ди Каприо, той играе толкова колкото може. Ни повече, ни по-малко.

Мисля, че големият проблем на „Убийците” се корени в това, че се опитва да чопли в една епоха обожествявана в Америка и това е историята на Дивия запад, винаги представян като най-романтичната част от исторята на страната. Критиката няма как да не обърне внимание на подобен филм, но в същото време няма как да му даде и необходимото признание.

Същата съдба, че и по-лоша застигна пред 7-8 години „Hostiles” (Враждебни) с Крисчън Бейл, за който бях сигурен, че ще участва в наградите „Оскар” с няколко номинации. Връщайки лентата назад, същата съдба сполетя и „Непреклонните” от 2011г. с десет номинации и една-единствена награда за кинематография, както и „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд” със седем номинации и една награда.

По скромното ми мнение без да съм какъвто и да е критик, „Убийците на цветната луна” разочарова масовия зрител заради думичката "уестърн". Голямата част от зрителите очакват в такива филми да има яко пуцалки, преследвания с коне, парни влакове, бар с бордей отгоре и подобни клишета. А "Цветната луна", "Враждебни", "Джеси Джеймс" и т.н. са насочени не към дулата на пистолетите, а към това какво се случва в главите на героите. Може би "Омразната осморка" беше спасен за масовия фен в края на филма, където всичко стана на решето.

[Radnev]

преди 19 часа, vorbis каза:

По скромното ми мнение без да съм какъвто и да е критик, „Убийците на цветната луна” разочарова масовия зрител заради думичката "уестърн". Голямата част от зрителите очакват в такива филми да има яко пуцалки, преследвания с коне, парни влакове, бар с бордей отгоре и подобни клишета. А "Цветната луна", "Враждебни", "Джеси Джеймс" и т.н. са насочени не към дулата на пистолетите, а към това какво се случва в главите на героите. Може би "Омразната осморка" беше спасен за масовия фен в края на филма, където всичко стана на решето.

Напълно съм съгласен. 

И за да се допълня. След като написах коментара за "Убийците", се зачудих кое точно отличава единственият отличен уестърн за последните 30 години - "Непростимо" на Клинт Истууд с неговите четири награди "Оскар" и то в топ категориите? 

Имаме си бара, проститутките, шерифа, ловеца на глави, каубоя, престрелките. 

Филмът е перфектният микс между наложените възприятия и очаквания, но не и в степен да ги захароса. 

[Radnev]

"Парфюмът – историята на един убиец"

Филмът е от 2006, правен е по книга и е немски. Бюджетът му е колосалните за европейското кино 60 млн., а продължителността 147 минути. Гледа се лесно, а похватите при заснемането не позволяват по никакъв начин да се разбере, че филмът реално е на две десетилетия.

Все още не мога да повярвам, че нито съм го чувал, нито съм засичал, по която и да било БГ телевизия. Явно телевизионните канали са твърде заети да промиват мозъка на народа с къде по-еленентарни филмчета, сапунки и сериали.

Действието се развива във Франция, като в центъра на сюжета е млад мъж с тежка съдба, който е обсебен от идеята да създаде върховният парфюм. Това може да бъде историята на Джак Изкормвача, но не е. Убиецът е много по-изискан, а целта му е да извлече ароматите на убитите жени. Обсесията му е пълна, а целта да се докосне до божественото. Като всеки човек, изпаднал в подобно състояние, той е готов на всичко и нищо няма да го спре. Филмът задава много въпроси, без претенциите на тежка драма.

Какво се случва, ако в крайна сметка той успее? Какво означава за убиеца човешкия живот и заслужава ли съдбата си? Кой си ти ако създадеш върховното оръжие - съвременният "Прометей" или "Конникът на Апокалипсиса"? А ако върховното оръжие е едновременно и върховното щастие? Ако все пак сбъднеш невъзможното, ще се възкачиш ли на небето? Ще получиш ли така желания катарзис или щастието е просто моментен отрязък от човешкия живот, който просто отлита и ти отново си оставаш същия празен човек, който си бил и преди?

[Zaro]

преди 2 часа, Radnev каза:

Филмът е от 2006, правен е по книга и е немски

Книгата на Патрик Зюскинд е в топ 10 на германската литература.

[antea]

преди 2 часа, Radnev каза:

"Парфюмът – историята на един убиец"

Филмът е от 2006, правен е по книга и е немски. Бюджетът му е колосалните за европейското кино 60 млн., а продължителността 147 минути. Гледа се лесно, а похватите при заснемането не позволяват по никакъв начин да се разбере, че филмът реално е на две десетилетия.

Все още не мога да повярвам, че нито съм го чувал, нито съм засичал, по която и да било БГ телевизия. Явно телевизионните канали са твърде заети да промиват мозъка на народа с къде по-еленентарни филмчета, сапунки и сериали.

Действието се развива във Франция, като в центъра на сюжета е млад мъж с тежка съдба, който е обсебен от идеята да създаде върховният парфюм. Това може да бъде историята на Джак Изкормвача, но не е. Убиецът е много по-изискан, а целта му е да извлече ароматите на убитите жени. Обсесията му е пълна, а целта да се докосне до божественото. Като всеки човек, изпаднал в подобно състояние, той е готов на всичко и нищо няма да го спре. Филмът задава много въпроси, без претенциите на тежка драма.

Какво се случва, ако в крайна сметка той успее? Какво означава за убиеца човешкия живот и заслужава ли съдбата си? Кой си ти ако създадеш върховното оръжие - съвременният "Прометей" или "Конникът на Апокалипсиса"? А ако върховното оръжие е едновременно и върховното щастие? Ако все пак сбъднеш невъзможното, ще се възкачиш ли на небето? Ще получиш ли така желания катарзис или щастието е просто моментен отрязък от човешкия живот, който просто отлита и ти отново си оставаш същия празен човек, който си бил и преди?

а пък аз специално заради книгата и филма ходих в Грас, откъдето уж е инспирирана историята, като сърце на парфюмерийния занаят във Франция, някой ден да го посетиш и ти и да ни го разкажеш по твоя начин

[iMari]

преди 4 часа, Radnev каза:

"Парфюмът – историята на един убиец"

Книгата, а в последствие и филма бяха доста популярни преди двайсетина години. Не мога да кажа, че мен ме докосна тази история извън бруталността си, но познавам истински фенове на книгата.

Друг филм, за който се сещам и който пак хваща нишката на подобна сюжетна линия за търсене на невъзможното с цената на кръв от девици е

 

с прекрасната Жули Делпи в драматична роля. (къде се изгуби тази актриса?)

Макар там целта да е много по-земна, а именно вечна младост и красота.

[Radnev]

Les Miserables / Клетниците

През вече далечната 2005г., все още младият Ладж Ли снима от прозореца си разразилите се в Париж безредици. Оказва се, че той е единственият човек, който има многочасови подробни материали от сърцето на протестите. Много медии са заинтересовани от тези материали, като въз основа на тях излиза й документалният „365 дни в Клиши – Монфермей”. Ладж Ли се превръща в разпознаваемо лице, което успява да създаде още няколко документални филма, свързани най-вече с тежките социални проблеми на малцинставата.

Така през 2019г. се появяват и "Клетниците", като филмът е неразривно свързан с „365 дни в Клиши – Монфермей”. За почти самоук аматьор, ограничен бюджет и няколко професионални актьора, филмът е много добър. Нещо като европейският отговор на „Тренировъчен ден”.

Ченгетата са трима, а историята колоритна. На фона на расова дискриминация, маргинализация и полицейско насилие, мюсюлмански братя бавно, но сигурно превземат квартала. Полудяла циганска банда издирва откраднатия лъв Джони. Районният кмет е дребен гангстер, а съвременни гаврошовци, се организират, за да унищожат квартала.

Филмът е пипнат от всяка гледна точка и съм убеден, че зад името на Ли, стои екип от сериозни хора във френското кино.

 

[домосед]

Покрай Олимпиадата, що ли, ме е налегнала носталгия към стари френски филми. 

Кабелните канали доставят.

 

В Търсачи на приключения Ален Делон (с брада!), Лино Вентура и Джоана Шимкус откриват за света Форт Бояр. Вече чак ме е яд, че като минавах в района тая пролет, не се отбих (с оправдание, че телевизионната игра отдавна го е опорочила на мейнстрийм атракция). Преди това сглобяват драгстери, летят ниско над Шанз-Елизе, гмуркат се за съкровище край бреговете на Конго (снимано в Сенегал), срещат въоръжено съпротивление ...  

 

 

 

А Котката е семейна драма за изживелите и изживялото своето с две от най-великите фигури във френското кино Симон Синьоре и Жан Габен, снимана в реално време на грандиозното преобразяване от мало- към много-етажност на парижкия град-сателит Курбьовоа от началото на 1970-те

 

 

 

 

[Fiordaliso]

- Министерство на неджентълменската война  Министерството на неджентълменската война (2024) — The Movie Database (TMDB) (themoviedb.org)

 

- Arthur the King

  

както всички филми по истински случаи ca много по-оригинални  от която и да е поредна сага ,пълна с чудовища и всякакви невъбразими герои.

 

 

 

 

едно око и на не толкова невъзможната реалност,този филм специално прилича на  подготовка за следващите месеци - избори няма да има вероятно в Америка,а това би било възможно само при гражданска война.

 

 

[домосед]

На 15.08.2024 г. в 18:23, домосед каза:

Ален Делон 

Той пък точно тия дни да вземе да умре (мир на праха му!) и сега по всички канали се надпреварват да ни припомнят филмите му.

Откривам двоен стандарт в характера 🤔

Спойлер

Като го гилотинираха него (под тъжния поглед на Жан Габен в Двама мъже в града), трепереше от страх, а когато цял филм търча да уреди гилотина на Жан-Луи Трентинян в Полицейска история, злорадстваше.

 

 

 

[Martin]

Daddio разказва доста проста като концепция история – млада жена се прибира в Ню Йорк, каца на летището и хваща такси към дома. Това е целият сюжет. Колко обаче от нас не са имали интересни преживявания в таксита, особено когато зад волана е интересен персонаж. Виждаме веднага почвата за изследване на характери, особено щом сценарият е високо оценен от индустрията. Няма как да не се сетим за любимия ни Locke, който показа, че пътуването в кола е идеална сцена за това да опознаем напълно някого, а тук ще бъде още по-лесно. Добавяме към това и много интересен кастинг и нещата изглеждат все по-добре – младата жена е изиграна от Дакота Джонсън, а таксиджията ѝ е Шон Пен.

 

Моментално виждаме защо Daddio си заслужи доста високи оценки след дебюта си на фестивала Телюрайд/ Разбира се, първото е актьорската игра, за която нямаме съмнение – Шон Пен е Шон Пен, познаваме го, знаем му възможностите. Дакота Джонсън успява да ни впечатли, когато прави интересни избори – има и големи издънки, разбира се, но тя е актриса със страхотно присъствие, на която нещата й се получават в правилните проекти. Освен това много пъти сме мислели, че именно разговорите с непознати понякога могат да изкарат най-личните и съкровени тайни. Начинът, по който филмът е заснет само между двамата герои, които основно си разменят погледи в огледалото за задно виждане, ни привлича много като постановка. 

 

 

 

[Radnev]

На 21.08.2024 г. в 16:15, домосед каза:

Той пък точно тия дни да вземе да умре (мир на праха му!) и сега по всички канали се надпреварват да ни припомнят филмите му.

Откривам двоен стандарт в характера 🤔

  Скрий

Като го гилотинираха него (под тъжния поглед на Жан Габен в Двама мъже в града), трепереше от страх, а когато цял филм търча да уреди гилотина на Жан-Луи Трентинян в Полицейска история, злорадстваше.

 

 

 

В старите филми винаги има романтика, но в същото време и голяма доза наивност в почти всички форми на изпълнение. Преди няколко месеца и аз бях решил да изгледам няколко филма на Ален Делон, но за съжаление не успяха да събудят интереса ми. Загледах се и в няколко епизода на "La Piovra", които повтаряха по телевизията. Като малък го следях с възхищение. Сега ми изглеждаше наивен, на моменти дори смешен. 

Тук вероятно става дума и за лична нагласа. Спагети уестърните на Серджо Леоне и поредицата за "Мръсния Хари" за мен са абсолютна класика.

На 15.08.2024 г. в 21:34, Fiordaliso каза:

- Arthur the King

  

както всички филми по истински случаи ca много по-оригинални  от която и да е поредна сага ,пълна с чудовища и всякакви невъбразими герои.

 

"Arthur the King" -  много приятно приключенско филмче, което гледах на кино и препоръчвам на тези, които искат да гледат нещо ненатоварващо, бързо и приятно.

***

Междувременноняколко думи и за "Fly me to the moon" :

Оценките са слаби (6.6 IMDB), но все се чудя някой изобщо очаква ли нещо от подобен тип филми? Гледах го съвсем лежерно, без никакви очаквания и смятам, че в жанра си е на доста добро ниво. Традиционен холивудски филм, създаден за забавление на масите. Историята е пречупена през космическата надпревара и полетът до Луната. Участват Уди Харелсън, който винаги ми е харесвал като актьор и Скарлет Йохансон. 

И тук веднага се присещам за два филма. "Южнячки", който имаше цели 4 номинации за "Оскар" и един друг филм с чернокожи жени, които работеха в НАСА. Дори и историята беше сходна, пак свързана с космическата надпревара! Сума време търсих в интернет и най-накрая го открих - "Скрити числа" с 3 номинации за "Оскар".

Някаква толкова съществена разлика, като начин на изпълнение, между посочените филми и "Fly me to the moon" не виждам.  За чутовния, мегауспех на "Бабри" няма да отварям и дума. 

 

[Jenbel]

Раднев, благодаря! "Скрити числа" е посредствен, незапомнящ се филм. Ще гледам "Fly me to the moon" като теб, без очаквания.

[Radnev]

Ето, че дойде септември и реших да хвърля един поглед на киноафиша.

Каква бе изненадата ми, след като видях нов филм на Йоргос Лантимос😲. Само година след "Клети създания", Лантимос пуска на екрана "Благи деяния", отново с участието на Ема Стоун и Уилям Дефо😲😲😲.

Сигурен съм, че още при снимките на "Клети създания" в главата на Лантимос вече са фигурирали и "Благите деяния".

Разбира се, тук историята е различна. Според това, което прочетох, защото още не съм гледал филма, имаме три паралелни истории, изиграни от едни и същи актьори.

Филмът е голям риск, който лесно може да влезе в коловоза на "Клети създания" и да загуби идентичност, но в същото време може да се превърне и в неувяхваща кинокласика.

Рекламата изглежда "топ", за останалото скоро ще разберем:

 

 

[Eva eva]

преди 3 часа, Radnev каза:

Ето, че дойде септември и реших да хвърля един поглед на киноафиша.

Каква бе изненадата ми, след като видях нов филм на Йоргос Лантимос😲. Само година след "Клети създания", Лантимос пуска на екрана "Благи деяния", отново с участието на Ема Стоун и Уилям Дефо😲😲😲.

 

О, "Благи деяния" е топ, много, много, много як и откачен 😄 Сега разбирам за този "Клети създания". Ще се гледа 🙂 

[домосед]

На 6.09.2024 г. в 12:18, Radnev каза:

Филмът е голям риск, който лесно може да влезе в коловоза на "Клети създания" и да загуби идентичност, но в същото време може да се превърне и в неувяхваща кинокласика.

Гледах го. Според мене няма риск от нито едно от двете 😉

 

 

[Radnev]

"Тар"

В началото бях убеден, че филмът е биографичен и през главата ми минаваха непрестанни сравнения с "Маестро" на Брадли Купър.  Още повече, че името на Ленард Бърнстейн е едно от първите, което се споменава в "Тар".

Когато говорим за биографични филми предпочитам точно подходът използван в "Тар". Вземане на един отрязък от живота, който най-силно изобразява характера. В случая важно уточнение е, че историята не е и точно биографична, защото диригент с името Лидия Тар не съществува, но пък образът е много близък до този на Марин Алсоп - диригент на Балтиморската филхармония. Самата тя останала  обидена като жена, диригент и лесбийка от образа изграден на "Тар", в който успяла да се разпознае. Има ли право да се сърди, тя си знае най-добре. 
Но да се върнем на филма. След първата третина, започнах да разбирам, че "Тар" е нещо много по-различно и много по- голямо от "Маестро".
"Тар" е психологическа драма, свързана с изследване на човешката душа. Филмът е дълбок и предполага множество интерпретации. Тук има много кино и го препоръчвам на хора, които искат да гледат точно това - кино, а не  просто филм.
Кейт Бланшет е изключителна. Това е роля правена точно за нея, точно във възрастта, в която се намира. Филмът е доминиран от една роля - тази на Лидия Тар. Тук има много игра. Игра за няколко филма.
Лидия Тар е обсебена от музиката. Личният и живот на пръв поглед е само фон. Силна, енергична, манипулативна, тиранична и безскрупулна. Хората са просто пионки, чувствата нямат стойност. Апотеоз на Уондър уоман - истинската, не като онази на Марвел. Това е образ на успяващата жена, мъжемелачка, която не просто е равна на мъжете. Тя е по-силната и безскрупулно ги стъпква. Виждали сме много мъжки образи в подобна роля, но за толкова силно доминиращ женски образ не се сещам.
Тар има безизразният поглед на палача, който трябва да вземе главата на жертвата, но когато се налага, в стоманено сивите очи проблясва потайност, хитрост, съблазън и манипулация.
Мъжете около нея са безлични и единственото, за което се молят е нейното благоволение.
"Тар" би могъл да бъде определен, дори като психологически портрет на диктатора, но размахващ пръчка в ръка, който бавно, но сигурно потъва в своята параноя.
Обстановката на филма е много специална. Внушенията силни. Действието се развива само на закрито. Помещенията са големи и широки, но всичко е семпло, кубично с безкомпромисна подредба. Мебелировката и стила ни връщат назад във времето. Сякаш действието се развива в ГДР през 85-та и започваш да се чудиш дали пък наистина не сме във времената, когато се управляваше безкомпромисно и с желязна ръка. Това е душата на Тар.
Но дори и Тар има своите демони и трябва да се бори с тях. С развитието на филма се вижда, че дори и човек като нея малко по-малко започва да се подава на паниката, но вместо да потърси човешкото и близостта, затъва все повече в манипулации и безкомпромисност.
Подходът, който я е издигнал е подходът, който ще я срине.

[Граф Вронски]

На 20.04.2024 г. в 20:42, Radnev каза:

Боромини и Бернини - стремеж към съвършенство

През XVII век Рим се превръща в център на католическото величие изразено във всички аспекти на изкуството. Католическата църква заема авторитарна позиция, използвайки го повече от всякога за пропаганда. В своите брилянтни произведения автори като Бернини и Боромини въплъщават и развиват до съвършенство драматичния език на бароковия стил, като превръщат Рим в столица на европейския барок и архитектура.
"История на изкуството - Рим на Бернини и Боромини".  
***
Филмът е част от програмата на Master of art film festival 2024 и напълно в стила на фестивала е документалистика, представяща сблъсъка на два образа, два гения изваяли бароковия вид на Рим.
Единият е скулптор, който може да бъде сравняван със самия Микеланджело - това е Бернини.
Другият е архитект, който може да бъде сравняван само със себе си - това е Боромини.
И докато Бернини е получил своето заслужено признание още приживе, името на Боромини незаслужено остава в сянката на историята.
Именно това е и идеята на тази документалистика. През призмата на жестокото съперничество, граничещо с омраза, да бъдат представени постиженията на Боромини, който в целия си творчески път се е опитвал да върви срещу течението, да променя разбирания и разчупва канони. Изпреварил времето си, в някои отношения буквално със столетия, Боромини все още очаква част от идеите му, тепърва да бъдат преоткрити и използвани.
А други похвати, като вдлъбната фасада на "Оратория Филипини" и църквата "Св. Аниезе от Ангоне", се превръщат в стандарт, по който  ще бъде изградено едно от най-впечатляващите творения на италианския барок - колонадите на площада "Св. Петър" във Ватикана, но не от Боромини, а от неговив враг Бернини. 

Някой да има идея къде би могло да се гледа този филм ? Фестивалът е минал, но някъде online би ли било възможно.

English name: Borromini and Bernini. The Challenge for Perfection

[iMari]

На 6.09.2024 г. в 12:18, Radnev каза:

Лантимос пуска на екрана "Благи деяния",

Ех, така се бях зарадвала след "Фаворитката" и "Клети създания", че успявам да схвана нещо, да изгледам докрай, че и да ми хареса филм на Лантимос. 😂А сега след "Благи деяния" се чувствам напълно изгубена в океана от шантавост и извратеност, в която отново ме хвърли твореца с този филм. 😵 Близо 3 часа изпитание. И като че ли не само за зрителя. На мен лично ми изглежда, че режисьора си е намерил няколко гениални актьора, които подобно на първия сюжет от филма, експлоатира тягостно. Определено е по-гледаем от "Омарът", въпреки, че пак има рязане на определени части от тялото, няма да издавам кои да не ви развалям удоволствието, а и да не скочи някой, че давам спойлери. 🤪 Но е много далече от "Клети създания".

За да не изглежда като тотален хейт - танца на Ема Уотсън накрая много ми хареса. 🙃

[iMari]

Започна поредния Cinelibri и аз реших да проверя какво от селекцията може да се открие по платформите. Докато търсех последната екранизация на Bonjour Tristesse/ Добър ден, тъга, попаднах на класиката от 1958г.

 

Сесил се наслаждава на лятната си ваканция по средиземноморските брегове в компанията на баща си и въз младата му приятелка. Смут в красивата картина внася неочаквано появилата се годеница Ан. Драмата ражда интрига, умело режисирана от разочарованата тийнейджърка. Красотата на Френската ривиера, невинността и романтизма на онези години, заедно с чисто визуалната естетика правят филма лек и приятен за гледане. Екранизация по едноименния роман на Франсоаз Саган, първи за писателката, който тя пише едва на 18 години и който я прави световно известна.

Ще ми бъде интересно да видя и екранизацията от 2024г. Някак си не мога да си представя да е толкова романтична и отнесена като класиката, не знам защо, но очаквам нещо по хард. Странно е, че не мога да намеря трейлър, само интервюта с актьори и режисьор.

Мисля да продължа с "Майстора и Маргарита", последната руско-хърватска версия. Вие на какво се спряхте? Нетера ТВ по традиция продават билети за гледане онлайн, знаете. 🙂

 

[noshtna_ptica]

 

Без да съм фен на футбола, Левски и футболните герои, останах поразена и от филма, и от личността на Гунди. В личната ми класация - не си спомням толкова изпипан и толкова впечатляващ български филм. Препоръчвам с две ръце!

[bibi]

Аз пък съм фен на футбола, Левски и Гунди. Снощи го гледахме семейно. Мисля, че тази емоция ще ме държи много време. Само суперлативи за филма и актьорската игра!

[домосед]

На 20.10.2024 г. в 9:57, bibi каза:

Само суперлативи за филма и актьорската игра!

Филмът си върши работата и с право се харесва - един заслужил славата и обичта си спортен кумир и народен любимец е възхвален и възвисен именно като такъв. Хората излизат с повдигнато настроение от киносалона (въпреки неизбежния трагичен финал). Аз - също.

 

Ама чак пък суперлативи за актьорска игра? Тази история не изисква нищо велико от актьора в главната роля. Освен да направи няколко задни ножици (за които могат да помогнат двойници и компютърна графика) и малко повече мили очи, че да грабне момичето, още преди да е влязъл в казармата и да го задържи до края. Актрисата си следва професионално сценария, включително плосковатите диалози (любимата ми сцена е с мерцедеса на празния стадион). Но не бих казал, че с нещо специално би била запомнена. Повече ме забавляваха камеотата на актьори като Владислав Карамфилов, Юлиян Вергов и Китодар Тодоров. Тях ще запомня! (и попа с калимявката сред кибиците на знаменитото дерби с ЦСКА от 1968 пред черно-белия телевизор в квартал Слатина)

 

Сценарият е добър за такъв проект. За да има драма, трябва да има лоши. Няма как да са играчите от другите отбори, с които после играят заедно в националния. Тъстът и тъщата губят злодейски позиции още с първата сватба (Ама то и втора ли има? Няма да давам спойлер!) . Значи вкарваме Държавна сигурност! Добро и лошо ченге. 

 

Допуснали са и няколко безумни сцени. Любимото ми е един мач, в който Гунди е още новобранец на Ботев Пловдив (кара спортен войниклък), играят като гости (!) на Армията в София, той вкарва гол и стадионът, по-пълен от Маракана на финал на световно, изригва, като че ли домакините (!) са грабнали купата на съветската армия за 13-ти път.

 

Отделно страдам от магеланско изкривяване и не мога да сдържа да не ловя анахронизми. Примерно - огромна реклама на авиокомпания Балкан в края на 1950-те, години преди така да са я кръстили. И преди сам Гунди да полети за едно от световните със самолет, на който пише нещо друга, а не Балкан. Куиз за наблюдателните: а каква марка беше самолетът?

 

 

 

 

[Zaro]

Преди 1 час, домосед каза:

Отделно страдам от магеланско изкривяване и не мога да сдържа да не ловя анахронизми.

 

Аз пък се хванах за кадрите със стадионите в трейлъра. Още не съм гледал филма.

На много места са използвани компютърно генерирани изображения на големия стадион в Пловдив, т.нар. Голямата къща, единственият стадион на два етажа в България.

В 1:32 мин. от трейлъра се вижда кадър отвисоко на стадион, който би трябвало да е Васил Левски в София. Секунда по-късно мачът се играе на стадион на два етажа. Друга подробност е, че половината от втория етаж, козирката и стълбовете без осветителни тела бяха построени в края на 80-те години, а към онази дата стълбовете на осветлението са други.