Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

„Убийците на цветната луна”

и разни други киноразмишления

Правен по книга, режисиран от Скорсезе, изигран от де Ниро/ди Каприо, получил 10 номинации за „Оскар”. На хартия всичко звучи толкова добре. Въпреки това филмът не получи одобрението на публиката, а впоследствие явно и на критиката.

На „Глобусите” единствената награда за „Убийците”, бе за поддържаща женска роля на Лили Гладстоун. Без съмненние ролята бе тиха, според някои дори семпла. Именно поради тази причина се надигна глух вой, че наградата е присъдена по-скоро по етнически причини. Така на  „Оскарите”, филмът бе лишен, дори и от тази статуетка, като наградата бе присъдена на чернокожата Да’Вин Джой Рандолф. Мисля, че в случая едно рамо бе ударило и изключителното й наднормено тегло. Все пак именно за подобна роля 200-килограмовия Брендън Фрейзър, успя да измъкне „Оскара” за главна мъжка роля изпод носа на „Всичко, навсякъде, наведнъж”. Не, че последният ни възхити.

Силно съжалявам, че вместо самия филм се налага да коментирам разни номинации и награди, но за съжаление в съвременната ни действителност, наградите са се превърнали в нещо като политически вот. Качествените кинопохвати и актьорската игра са заменени с избора на подходящия сюжет, който може да те изстреля на върха или да те срине в калта. Най-пресният пример е безумното „Барби” с десетина номинации, които слава богу не се превърнаха в награди. Така или иначе, белата вече е сторена и пътят на подобни филмчета, много далеч от истинското кино, вече е трасиран и то на най-високо ниво.

Що се отнася до „Убийците”, със сигурност бях предубеден от негативните коментари. Така, без да имам големи очаквания, филмът взе, че ми хареса, като дори не ми се стори толкова дълъг.

Нещо повече! Бих казал, че де Ниро заслужава наградата за поддържаща мъжка роля много повече от Робърт Дауни-Джуниър, награден по инерцията на „Опенхаймер”. Що се отнася до ди Каприо, той играе толкова колкото може. Ни повече, ни по-малко.

Мисля, че големият проблем на „Убийците” се корени в това, че се опитва да чопли в една епоха обожествявана в Америка и това е историята на Дивия запад, винаги представян като най-романтичната част от исторята на страната. Критиката няма как да не обърне внимание на подобен филм, но в същото време няма как да му даде и необходимото признание.

Същата съдба, че и по-лоша застигна пред 7-8 години „Hostiles” (Враждебни) с Крисчън Бейл, за който бях сигурен, че ще участва в наградите „Оскар” с няколко номинации. Връщайки лентата назад, същата съдба сполетя и „Непреклонните” от 2011г. с десет номинации и една-единствена награда за кинематография, както и „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд” със седем номинации и една награда.

[vorbis]

преди 1 час, Radnev каза:

„Убийците на цветната луна”

и разни други киноразмишления

Правен по книга, режисиран от Скорсезе, изигран от де Ниро/ди Каприо, получил 10 номинации за „Оскар”. На хартия всичко звучи толкова добре. Въпреки това филмът не получи одобрението на публиката, а впоследствие явно и на критиката.

На „Глобусите” единствената награда за „Убийците”, бе за поддържаща женска роля на Лили Гладстоун. Без съмненние ролята бе тиха, според някои дори семпла. Именно поради тази причина се надигна глух вой, че наградата е присъдена по-скоро по етнически причини. Така на  „Оскарите”, филмът бе лишен, дори и от тази статуетка, като наградата бе присъдена на чернокожата Да’Вин Джой Рандолф. Мисля, че в случая едно рамо бе ударило и изключителното й наднормено тегло. Все пак именно за подобна роля 200-килограмовия Брендън Фрейзър, успя да измъкне „Оскара” за главна мъжка роля изпод носа на „Всичко, навсякъде, наведнъж”. Не, че последният ни възхити.

Силно съжалявам, че вместо самия филм се налага да коментирам разни номинации и награди, но за съжаление в съвременната ни действителност, наградите са се превърнали в нещо като политически вот. Качествените кинопохвати и актьорската игра са заменени с избора на подходящия сюжет, който може да те изстреля на върха или да те срине в калта. Най-пресният пример е безумното „Барби” с десетина номинации, които слава богу не се превърнаха в награди. Така или иначе, белата вече е сторена и пътят на подобни филмчета, много далеч от истинското кино, вече е трасиран и то на най-високо ниво.

Що се отнася до „Убийците”, със сигурност бях предубеден от негативните коментари. Така, без да имам големи очаквания, филмът взе, че ми хареса, като дори не ми се стори толкова дълъг.

Нещо повече! Бих казал, че де Ниро заслужава наградата за поддържаща мъжка роля много повече от Робърт Дауни-Джуниър, награден по инерцията на „Опенхаймер”. Що се отнася до ди Каприо, той играе толкова колкото може. Ни повече, ни по-малко.

Мисля, че големият проблем на „Убийците” се корени в това, че се опитва да чопли в една епоха обожествявана в Америка и това е историята на Дивия запад, винаги представян като най-романтичната част от исторята на страната. Критиката няма как да не обърне внимание на подобен филм, но в същото време няма как да му даде и необходимото признание.

Същата съдба, че и по-лоша застигна пред 7-8 години „Hostiles” (Враждебни) с Крисчън Бейл, за който бях сигурен, че ще участва в наградите „Оскар” с няколко номинации. Връщайки лентата назад, същата съдба сполетя и „Непреклонните” от 2011г. с десет номинации и една-единствена награда за кинематография, както и „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд” със седем номинации и една награда.

По скромното ми мнение без да съм какъвто и да е критик, „Убийците на цветната луна” разочарова масовия зрител заради думичката "уестърн". Голямата част от зрителите очакват в такива филми да има яко пуцалки, преследвания с коне, парни влакове, бар с бордей отгоре и подобни клишета. А "Цветната луна", "Враждебни", "Джеси Джеймс" и т.н. са насочени не към дулата на пистолетите, а към това какво се случва в главите на героите. Може би "Омразната осморка" беше спасен за масовия фен в края на филма, където всичко стана на решето.

[Radnev]

преди 19 часа, vorbis каза:

По скромното ми мнение без да съм какъвто и да е критик, „Убийците на цветната луна” разочарова масовия зрител заради думичката "уестърн". Голямата част от зрителите очакват в такива филми да има яко пуцалки, преследвания с коне, парни влакове, бар с бордей отгоре и подобни клишета. А "Цветната луна", "Враждебни", "Джеси Джеймс" и т.н. са насочени не към дулата на пистолетите, а към това какво се случва в главите на героите. Може би "Омразната осморка" беше спасен за масовия фен в края на филма, където всичко стана на решето.

Напълно съм съгласен. 

И за да се допълня. След като написах коментара за "Убийците", се зачудих кое точно отличава единственият отличен уестърн за последните 30 години - "Непростимо" на Клинт Истууд с неговите четири награди "Оскар" и то в топ категориите? 

Имаме си бара, проститутките, шерифа, ловеца на глави, каубоя, престрелките. 

Филмът е перфектният микс между наложените възприятия и очаквания, но не и в степен да ги захароса.