Последният филм, който гледах е...

[jungfraujoch]

преди 1 час, домосед каза:

Филмът си върши работата и с право се харесва - един заслужил славата и обичта си спортен кумир и народен любимец е възхвален и възвисен именно като такъв. Хората излизат с повдигнато настроение от киносалона (въпреки неизбежния трагичен финал). Аз - също.

 

Ама чак пък суперлативи за актьорска игра? Тази история не изисква нищо велико от актьора в главната роля. Освен да направи няколко задни ножици (за които могат да помогнат двойници и компютърна графика) и малко повече мили очи, че да грабне момичето, още преди да е влязъл в казармата и да го задържи до края. Актрисата си следва професионално сценария, включително плосковатите диалози (любимата ми сцена е с мерцедеса на празния стадион). Но не бих казал, че с нещо специално би била запомнена. Повече ме забавляваха камеотата на актьори като Владислав Карамфилов, Юлиян Вергов и Китодар Тодоров. Тях ще запомня! (и попа с калимявката сред кибиците на знаменитото дерби с ЦСКА от 1968 пред черно-белия телевизор в квартал Слатина)

 

Сценарият е добър за такъв проект. За да има драма, трябва да има лоши. Няма как да са играчите от другите отбори, с които после играят заедно в националния. Тъстът и тъщата губят злодейски позиции още с първата сватба (Ама то и втора ли има? Няма да давам спойлер!) . Значи вкарваме Държавна сигурност! Добро и лошо ченге. 

 

Допуснали са и няколко безумни сцени. Любимото ми е един мач, в който Гунди е още новобранец на Ботев Пловдив (кара спортен войниклък), играят като гости (!) на Армията в София, той вкарва гол и стадионът, по-пълен от Маракана на финал на световно, изригва, като че ли домакините (!) са грабнали купата на съветската армия за 13-ти път.

 

Отделно страдам от магеланско изкривяване и не мога да сдържа да не ловя анахронизми. Примерно - огромна реклама на авиокомпания Балкан в края на 1950-те, години преди така да са я кръстили. И преди сам Гунди да полети за едно от световните със самолет, на който пише нещо друга, а не Балкан. Куиз за наблюдателните: а каква марка беше самолетът?

 

 

 

 

Не казваш нищо за рекламата на "Захарни заводи"-Горна Оряховица, лукчетата и лимоновите резанки. 

Аз също излязох от киното с приповдигнато настроение,но и със сълзи в очите и веднага се почерпих с лукче,защото винаги имам в раничката си.След което купих и "Лимонови резанки".

Филмът ми хареса. 

 

[домосед]

преди 30 минути , jungfraujoch каза:

лимоновите резанки

Да! Ходиха ми по нервите с тия резАнки. Че и няколко пъти. Как пък е нямало възрастен човек в екипа да им каже как се чете. За тях обаче не мога да коментирам дали са анахронизъм. През 70-те ги имаше, но за 60-те не знам.

 

Забавно беше също, че оркестърът на комсомолската танцова забава от 50-те беше оборудван с йоники и електрически китари. Пък и музиката...

 

Аз почнах да си отбелязвам гафовете още в първата сцена (дето в дух на самопожертвувателен героизъм наджапа в гьолчето за топката). Приятелят му снима два пъти с филмовия апарат с горно огледало, без да превърти лентата (с кадър 6x6 см)

[Duke]

Още не съм гледал филма, но със сигурност рано или късно и това ще се случи. Като привърженик на най-успешния футболен отбор в България някак рекламата и шумотевицата около този филм ми дойдоха в повече и реално ме отказаха да отида на кино. Просто малко е преекспонирана цялата работа, но нейсе...

 

Според мен големият пропуск на филма е липсата на Котето в историята, а всички знаем, че двамата с Гунди са били неразделни. Твърди се, че Котето е "изваден" от повествованието заради вражда между вдовиците след нелепата смърт на двамата, което е наистина много жалко...

 

Иначе по отношение на анахронизмите и забелязаните несъответствия наскоро един мой приятел журналист се произнесе:

 

https://boulevardbulgaria.bg/articles/5-momenta-ot-gundi-koito-se-razminavat-s-futbolna-balgariya-ot-minaloto

[домосед]

преди 1 час, Duke каза:

Според мен големият пропуск на филма е липсата на Котето в историята, а всички знаем, че двамата с Гунди са били неразделни

По тоя въпрос съм съгласен с вдовицата на Гунди и сценаристите. Филмът не е за Гунди и приятелите му, а за Гунди и либето му. Ясно е още от заглавието. 

[домосед]

Да сменим малко темата. На който се е затъжил за малко уокнес, откриваме го във ... Ватикана.

 

Филмът е Конклав.  Рейф Файнс играе главната роля на декан на конклава, който същевременно е кандидат или не е вярно, че е кандидат, да седне на Светия престол. Споровете кой би бил по-добър папа се въртят предимно около теми, които биха били разбрани от мирянската публика: какъв език да се говори в църквата, какво да правим с хомосексуалистите и с жените, какъв телесен цвят е редно (в смисъл, че му е дошъл редът) да бъде предпочетен, да воюваме ли с мюсюлманите или да им целуваме бузите. Ясно и категорично е посочено по всички тези въпроси кой е правилният отговор. Дебат по литургични и догматични въпроси не се води. Води се търсене на кирливи ризи на високо естетично ниво, така че трилърът за крайния резултат да задържа вниманието до последния момент. Опитният ЮНЕСКО-магеланец, разбира се веднага прозира, че половината филм е сниман в късно-бароков дворец в Неаполското кралство, нежели в Рим (Куиз: кой?, мин 00:50 от трйлъра).

Сикстинската капела е декор с фототапети от Микеланджело.

 

Любопитен факт: Изабела Роселини е дъщеря на Роберто Роселини и Ингрид Бергман. И то - не само в този филм 😉

 

 

 

 

 

Редактирано 13 ноември от домосед
трейлър с български субтитри

[Duke]

преди 45 минути , домосед каза:

По тоя въпрос съм съгласен с вдовицата на Гунди и сценаристите. Филмът не е за Гунди и приятелите му, а за Гунди и либето му. Ясно е още от заглавието. 

Това щеше да бъде абсолютно валидно ако не говорим за биографичен филм за човек, който остава в историята с футболните си умения, а не с голямата си любов. Котков е съперник, а по-късно и съотборник на Гунди, като играе огромна роля в неговата кариера. И това е безспорен факт, буквално до неговата смърт, която съвпада със смъртта на Гунди. Не ми звучи сериозно подобно обяснение. Това е все едно някой да направи биографичен филм за Фиш с акцент върху голямата му любов Кейли, в който да не става дума за групата Мерилиън. Нещо като филм за Том без участието на Джери или нещо като нищо... 😛 

[домосед]

преди 24 минути , Duke каза:

в който да не става дума за групата Мерилиън

Всъщност точно това са направили. Отборът Левски държи топката почти през цялото редовно време на филма, разбира се, но играчи, различни от главния герой, се споменават рядко поименно и то - с половин уста. От противниковите отбори - още по-малко. Малко повече внимание е обърнато на треньорите. Аз лично одобрявам този подход за фокусиран биографичен разказ. 

[jungfraujoch]

Преди 1 час, домосед каза:

По тоя въпрос съм съгласен с вдовицата на Гунди и сценаристите. Филмът не е за Гунди и приятелите му, а за Гунди и либето му. Ясно е още от заглавието. 

Аз също съм съгласна.

Който е гледал филма е прочел надписите,а именно главен консултант - Величка Маркова.Значи всичко е съгласувано с нея.Филмът е за тяхната любов и живот.Което включва бегло съотборниците и приятелите им.Споменава се Александър Шаламанов,Бог да го прости,много близък на семейството ми.Когато четях книгата "Гунди" си говорих с него за личността Георги Аспарухов.От първо лице научих някои неща.Обобщено  кратко и ясно - Гунди беше хубав човек.

П.П. Бившият стадион "Славия" вече се казва Александър Шаламанов.

Много ми хареса ролята и играта на Стоян Радев - Зоро

 

[Климент]

преди 1 час, домосед каза:

.... Опитният ЮНЕСКО-магеланец, разбира се веднага прозира, че половината филм е сниман в късно-бароков дворец в Неаполското кралство, нежели в Рим (Куиз: кой?, мин 00:50 от трйлъра).

Сикстинската капела е декор с фототапети от Микеланджело.

 

Любопитен факт: Изабела Роселини е дъщеря на Роберто Роселини и Ингрид Бергман. И то - не само в този филм 😉

 

 

 

 

 

Казерта

[домосед]

преди 24 минути , Климент каза:

Казерта

Казерта е

[Zaro]

преди 3 часа, Duke каза:

Нещо като филм за Том без участието на Джери или нещо като нищо...

 

Ай ся, това ли намери да кажеш....

[bibi]

По повод Котков, в едно интервю Величка Маркова каза да спрат няй-накрая със спекулациите, че са били приятелски семейства със семейството на Котков, а Котков и Гунди - приятели, защото просто това не е вярно. Били са близки със семейството на Иван Вуцов и спомена и още едно име, което забравих. Дали са се карали с вдовицата на Котков след смъртта им, никой тук не може да каже.

Аз продължавам да стоя зад думите си за актьорската игра. За първи път гледам Ал.Свиленова и ме грабна много. Има един тик с устата, който не знам дали е заради ролята, но го прави много на място за да подчертае момента (особено, когато го вида за последен път жив), с който ми влезе под кожата, но това е мое мнение. Аз съм емоционално обременена, защото съм израснала на Герена. Това са едни от най-прекрасните ми детски спомени ... с тате, който от 20 г. не е между живите, имала съм връзка с футболист на Левски и наистина във вените ми тече "синя" кръв, та може би и затова, го чаках и изгледах с голяма емоция, но и 14-годишната ми дъщеря плака заедно с мен почти през цялото време а мъжът ми след филма ми каза: Познавам те от 23 г, но чак сега разбрах какво се опитваше да ми кажеш с това, че Левски е религия.

[jungfraujoch]

преди 5 минути , bibi каза:

спомена и още едно име, което забравих.

Павел Панов.Синът им Андрей Аспарухов е женен за Изабела Панова-дъщеря на покойния вече Павел Панов.

[домосед]

В зала 1 на НДК в София се откри фестивалът Киномания (38-мо издание!) с филма Стадото на режисьора Милко Лазаров. Понеже имам близки приятели сред авторите, предпочитам да го оставя без какъвто и да е коментар. Вместо това ще спомена с добро една друга българска премиера, Клопка на Надежда Косева, която ми се струва, че остава незаслужено незабелязана. И двамата режисьори ги помним със силни предишни проекти от 2010-те - съответно - А̀га и Ирина. Посланието на сегашните е различно, но имат множество допирни точки: беден български край, феодална местна власт, предразсъдъци, саморазправа, телени заграждения, имигранти, религиозни практики, вяра, суеверие, вълци, птици, тайнствен вертолет ...  Даже и мотото на Клопка "един човек срещу зверовете" е приложимо и за двата. Но дали глиганът Гого ще попадне в клопката? Или някой друг? Александър Трифонов е влязъл под кожата на героя си.

 

 

 

[Radnev]

Като заговорихме за Киномания, за щастие фестивалът достигна дори до Стара Загора, благодарение на само един човек - Райна Димитрова, неслучайно избрана за будител на града. Благодарение на нея в града се излъчват прожекции от Синелибри, Менар и др.

Това, което успях да гледам бе "Отвъд предела":

Документален филм за житейския път на Христо Пипмпирев. Хареса ми, въпреки че очаквах доста повече за живота на българските антарктици и развитието на българската база там.

Специално за прожекцията бяха дошли управителят на базата и режисьорът. За нещастие в началото имаше технически проблем и филмът много насичаше. Бе дразнещо и видимо изнерви режисьора, който след края му определено не бе много словоохотлив.

 

[Fiordaliso]

Nossolar-двата филма са със превод на немски,английски,италиански и т.н.
Стари са,но отскоро с превод от оригиналния език.
Който се интерсува от смисъла на живота и  е убеден,че не е на този земен свят,само за да се наяде,наспи и отиде на работа,рано или късно да умре ,то филмите направени по  книги,диктувани от астралния свят,са много добро попадение за размисъл.

[era123]

1 hour ago, Radnev said:

Като заговорихме за Киномания, за щастие фестивалът достигна дори до Стара Загора, благодарение на само един човек - Райна Димитрова, неслучайно избрана за будител на града. Благодарение на нея в града се излъчват прожекции от Синелибри, Менар и др.

Това, което успях да гледам бе "Отвъд предела":

Документален филм за житейския път на Христо Пипмпирев. Хареса ми, въпреки че очаквах доста повече за живота на българските антарктици и развитието на българската база там.

Специално за прожекцията бяха дошли управителят на базата и режисьорът. За нещастие в началото имаше технически проблем и филмът много насичаше. Бе дразнещо и видимо изнерви режисьора, който след края му определено не бе много словоохотлив.

 

off/

Тоя януари минахме на 20на км от базата на СУ на о. Ливингстън. Там е страшна красота.

Понеже имахме време, предложих на капитана да минем през базата да видим геолозите. Даже на колега писах дали искат 300 немци на гости. Той пък се оказа, че му е пропаднало ходенето до Антарктида, а и капитана каза 'не'. Жалко, защото нашия кораб, предишни години е посещавал бази в района.

/off

[домосед]

Следващите два филма са от музикалната селекция на Киномания: блус и болеро.

 

Блусът е представен от Джо Бонамаса. Филмът е документален за развитието му от дете-чудо-китарист в малък град в щата Ню Йорк, до човека, пълнещ стадиони със считания от много за музикален стил със затихващи, поне - сред мейнстрийма, функции. Ключова в биографията му е датата 04.05.2009, когато не само се сбъдва детската му мечта да свири в Роял Албърт Хол в Лондон, ами Ерик Клептън се явява и символично му предава щафетата с едно общо изпълнение.

 

 

Болерото, разбира се е от Морис Равел. Филмът е игрален, като централна е историята за създаването именно на това популярно, обичано и подлагано на всевъзможни вариации и интерпретации поколения наред, 17-минутно произведение. Точно 17? Да. Твърди се, че поръчката за тоя балет (първоначално) му е била толкова досадна, че му е хрумнало да експериментира, като съчини едноминутна мелодия и я повтори 17 пъти. В крешендо. И после му станало още по-досадно, защото славата на това произведение засенчила всичко друго, което е написал. Едва ли не бил пропилял живота си. Очевидно за автор(к)ите на филма от подчертан интерес е било отношението му към жените, обобщено с фразата: Всеки мъж може да те целуне, но само аз мога да ти съчиня музика. И разказват биографията му през погледа на няколко важни в живота му известни дами. За чиято известност обаче се разчита на обща култура, което поставя френската публика в привилегирована позиция пред международната.

 

 

[Miladina]

И аз гледах филма за Джо Бонамаса, нооо… добре, че беше музиката, за да не си тръгна.
А и още нещо - каква огромна разлика има между моментите, в които даваше интервюта и, когато беше на сцената. В първия случай виждах един надут отворко, а във втория- музиканта, когото харесвам. Сякаш бяха съвсем различни мъже.

[Duke]

Продължавам упорито да следя българското кино, въпреки, че в повечето случаи изпитвам тотално разочарование от видяното. Онзи ден по MAX загледах "Чалга" на Мараиян Вълев...

 

 

Може би нямаше да му обърна никакво внимание ако наскоро самият Мариян Вълев не беше споменал за лентата в един подкаст, който редовно следя. Бях силно впечатлен от факта, че филма е заснет изцяло с телефон на популярна марка. След като го изгледах определено мога да кажа, че единственото интересно нещо в него именно начина на заснемане. Ужасяващо плосък сценарий, трагична актьорска игра и въобще едни пари хвърлени на вятъра... 

 

П.П.: Упс, щях да забравя и участието на Румен Бояджиев, който очевидно се е съгласил музиката на ФСБ да бъде очалгарена в съзвучие със заглавието на филма, което пък съвсем ми развали настроението...

[домосед]

преди 18 часа, Miladina каза:

В първия случай виждах един надут отворко, а във втория- музиканта, когото харесвам

Да, филмът беше и за музиката като изкуство, стил и талант, и за музиката като занаят и бизнес. Аз не видях надут отворко. Аз видях американец, който продава умението си по американския начин: с много труд и без скрупули, че скромността в сферата на продажбите е някаква добродетел. Или си най-добрият, или си никой. И не се стесняваш, че си!

[Radnev]

Преди 1 час, Duke каза:

Продължавам упорито да следя българското кино, въпреки, че в повечето случаи изпитвам тотално разочарование от видяното. Онзи ден по MAX загледах "Чалга" на Мараиян Вълев...

 

 

Може би нямаше да му обърна никакво внимание ако наскоро самият Мариян Вълев не беше споменал за лентата в един подкаст, който редовно следя. Бях силно впечатлен от факта, че филма е заснет изцяло с телефон на популярна марка. След като го изгледах определено мога да кажа, че единственото интересно нещо в него именно начина на заснемане. Ужасяващо плосък сценарий, трагична актьорска игра и въобще едни пари хвърлени на вятъра... 

 

П.П.: Упс, щях да забравя и участието на Румен Бояджиев, който очевидно се е съгласил музиката на ФСБ да бъде очалгарена в съзвучие със заглавието на филма, което пък съвсем ми развали настроението...

Ти па не се спря с вечните си претенции.

До тука ено нещо не съм чул или видял да ти е аресало.

[Duke]

преди 18 минути , Radnev каза:

Ти па не се спря с вечните си претенции.

До тука ено нещо не съм чул или видял да ти е аресало.

Е, сериозно ли се очаква този филм да ми хареса? 

 

Иначе си напълно прав, че принципно съм доста критична натура. Това по всяка вероятност е вследствие на пагубното съчетание между професионални изкривявания и нисък толеранс към овчедушното възхваляване за щяло и нещяло. Трудно ми е да повярвам в достойнствата на този филм и наистина считам направата му за чиста проба загуба на финансов ресурс...

[Biser Hong]

От известно време имам няколко филма на Ken Russell и гледах първият ми преди няколко дни: Altered States.

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Altered_States

 

Засяга интересни теми около психоактивни субстанции, и определено е визуално интересен, но след средата отиде в много странна фантастична и паранормална посока.

 

Някой друг гледал ли е нещо на Ken Russell?

 

 

Следващият: https://en.wikipedia.org/wiki/The_Devils_(film)