дневник Магеланки из Wiltshire и Cotswold - юли 2016

[Rumiana]

Чудесен разказ, Mary!  Благодарности!

...Сега ако дадеш и рецептата за бонбоните - съвсем цена няма да имаш!  Очите ми останаха в тях... (много съм далеч и няма как да пробвам твойте засега  )

[Mary]

След кратка пауза е време да продължа.

 

Следващото място, където ни отведе красивия път е Malmesbury.

Още едно очарователно градче, с богата история и красиви сгради.

 

Да разкажа ли нещо интересно за него?

Хайде, разказвам...

 

За Малмсбъри казват, че е най-старият непрекъснато населен град в Англия. Датира от средата на шести век.

Града дължи своята вековна история на географското си разположение - разположен на хълм, който е почти изцяло заобиколен от вода - така е естествено защитен, като в същото време е осеян с множество извори. 

 

Най-известната сграда е Malmesbury Abbey. Основано е от Maidulph, светец и отшелник, който издигна абатството и открива училище. Абатството дължи разцвета си на Aldhelm - изключително ерудиран и много музикален. Казват, че когато хората не идвали в църквата, за да ги привлече отново там им изнасял представления във всеки възможен момент и на всякакво място.

 

Градът дължи развитието си на може би най-важния си благодетел: Athelstan - първият крал на Англия и внук на Alfred the Great's. Той е управлявал между 925 и 940 и е погребан в абатството.

 

Много факти са града са съхранени до днес благодарение на William of Malmesbury - изключително начетен и много точен в писанията си, които подкрепял с доказателства.

 

Благодарение на него до нас е стигнала историята за монах на име Elmer. Ще ви разкажа малко за него, понеже доста от нас също сме с подобна "диагноза", като Elmer.

Той е останал в историята с прозвището ... летящия монах!

След като прочита за Дедал, той решава да опита сам. Проучва внимателно района, изследва доколкото може въздушните течения и си изработва сам крила(не е известен материала, от който ги е изработил), които привързва към китките си.

Скача от кулата на абатството и опита му е бил напълно успешен - лети почти 200 метра, но при приземяването се паникьосва и чупи и двата си крака и остава осакатен до края на живота си. Въпреки това, не спира да мечтае и да прави планове и подготовка за нов скок. Втори скок обаче не е имало, защото новината е стигнала до игумена на абатството, който го е лишил от възможността да опита отново.

Въпреки контузията си, той е продължил да снове из абатството, като е доживял до удивителните и за днешно време 88 години!

Опита му е увековечен в стъклопис в абатството! 

 

 

След това лирично отклонение да се върна на абатството: след разцвета, последват години на изоставяне, като дори през 18-ти век е служело за склад на фуражи...

Към днешно време е оцеляла около 1/3 част от абатството. Използва се като енорийска църква, посветена на Свети Петър и Свети Павел.  Много зелени градини, които принадлежат на абатството се поддържат и до днес.

 

Malmesbury процъфтява през 15, 16 и 17 век като център на тъкане и става известен с производството на фина коприна и дантела.

 

Друга интересна сграда там е Old Bell Hotel - за него се твърди, че е най-стария хотел в Англия - посреща пътници от 1220г. Все още работи.

 

И още една интересна конструкция: Malmesbury Market Cross - построен през 1490г., като предполагат, че материалите за него са взети от рушащото се по това време абатство. Сега е известна с наименованието - "Клетка за птици".

 

Интересна е историята и на Tower House - датира от средните векове, като през 1840г. докторът, който живеел в нея, от любов към астрономията, издигнал кулата.

 

Сигурно има и още много любопитни неща и места, но от мен - толкова.

 

 

Да видим и разказа в картинки:

 

Започвам с пътя, по който пътувахме - много живописен и тесен. Ако не е асфалтиран, то направо се отнасям в средните векове.

 

 

И тъкмо казвах на Rainy, че само ездачи липсват по него и ...

 

 

Поздравихме се учтиво. Понеже и друг път срещнахме яздещи хора, то да кажа, че бяха изключително внимателни към движението, защото наистина е тясно, а колите могат да са опасни - виждате как е отбила встрани и изчаква да минем.

 

Вече сме в Malmesbury:

 

 

Malmesbury Abbey:

 

 

 

 

И площта пред него:

 

 

 

Market Cross:

 

 

Old Bell Hotel:

 

 

 

 

Tower House:

 

 

И още малко къщи:

 

 

 

И кръчми(направи ми впечатление, че са много):

 

 

 

 

 

В продължението ще ви разкажа за необичайното място в което нощувахме.

Следва...

[Branko]

Баси якото,юли месец дали да не мина по стъпките ви

[Mary]

Баси якото,юли месец дали да не мина по стъпките ви

Има подготвен план за други стъпки следващата година!

Интересува ли те?

[Дани Магелани]

Баси якото,юли месец дали да не мина по стъпките ви

И аз си мислех същото за юли или август.  

Rainy, може ли да ни организираш едно екскурзионно летуване (едно време така се наричаше) по този маршрут и да се натоварим бус магеланци - фенове на английската природа и архитектура? А ние ще върнем жеста.

[Mary]

И аз си мислех същото за юли или август.  

Rainy, може ли да ни организираш едно екскурзионно летуване (едно време така се наричаше) по този маршрут и да се натоварим бус магеланци - фенове на английската природа и архитектура? А ние ще върнем жеста.

Ако това стане, то се кандидатирам отново, нищо, че вече съм видяла тази красота!

[Branko]

Има подготвен план за други стъпки следващата година!

Интересува ли те?

Сподели го,пък знае ли се.... Редактирано 25 октомври, 2016 от Branko

[Гост]

Сподели го,пък знае ли се....

 

Виж си личната поща от мен от преди няколко дни   Маршрутът е не по-малко зашеметяващ...

[Гост]

И аз си мислех същото за юли или август.  

Rainy, може ли да ни организираш едно екскурзионно летуване (едно време така се наричаше) по този маршрут и да се натоварим бус магеланци - фенове на английската природа и архитектура? А ние ще върнем жеста.

 

Дани, мога Дори ще бъде оптимизиран - с още красоти. Обаче - аз имам една особеност. Правя планове само със сериозни хора   Сакън, не казвам че ти не си, опазил ме Бог! Просто обяснявам защо понякога звуча резервирано с обещания. Просто защото аз ги изпълнявам, а съм се нагледала на обещания само (нямам предвид магеланци...).

 

Кола - реалността е: Мога да направя уикенд за приятели без никакъв проблем. Бус трудно (отделно, че е скъпо), но не е невъзможно. Историяата познава шофиране на 9 местен бус с магеланци  Реалността е: без пари само с моята кола - трима човека комфортно, четирима с натискане  , или бус (както го казваме) - просто организацията ще е интересна . Втора кола ще е по-голям дерт... 

 

Настаняване - реалността е: Оптималната бройка е общо с мен 4-ма човека, макар историята да познава и 10 човека в облатта Пулия   Аз съм много луда и не ми пречи да правя простотии, но в провинцията аз комуникирам по телефони основно и плащам предварително резервациите по банков път, а ние сме свикнали неангажиращ free booking (аз също). Тук е по-различно - и се прави много ранно букване, иначе места се намират много трудно. Освен това си поемам личен ангажимент за гостите - обичам да си ги дондуркам

 

Тоест, отговорът е: с удоволствие Стига тумбата да има предвид горното... 

Ако това стане, то се кандидатирам отново, нищо, че вече съм видяла тази красота!

 

Ти не си кандидат, а лауреат   

[Desi75]

^{Ако има места все още се записвам и аз}  

[Гост]

^{Ако има места все още се записвам и аз}  

 

Хахахахахахаха... хахахахахаххахахахаа... хахахахааа... Ще стресна офиса. та се треса тихо 

П.П. Записване не знам да има, но щом искаш, си в списъка 

[Branko]

Галя,нищо не намирам в пощата

[Гост]

Галя,нищо не намирам в пощата

 

Да ти говори нещо... ъъъъ... мълча . Пак ще пиша тогава 

Редактирано 25 октомври, 2016 от Гост

[pamela]

Mary, имаш удивителната способност да разказваш адски увлекателно! Изключително удоволствие е да чете човек. В същото време оценявам, че зад всеки разказ се крие доста часове труд - ровене в интернет за подходяща информация, сортиране, подбор на снимков материал ... И може би поради тази причина пътеописанията ти се получават толкова хубави. А понеже приемам всеки разказ като адресиран към всеки от нас, аз лично ти благодаря за тези усилия! 

Моля те, продължавай!

Иначе, подобно на всички четящи, ти завиждам съвсем искрено. Дори не го крия. Английската провинция е толкова красива и някак спокойна! Как на човек да не му се иска да я посети? Проблемът е, че искам да видя още толкова страхотни места.

Ако организирате "екскурзионно летуване" /по терминологията на Дани/, осъзнавам, че няма да попадна в групата. Аз съм реалист. Това би следвало да бъде споделено пътуване за приятели, а ние не сме /все още  /.

Но ако няма някакво ноу хау, Rainy, можеш ли да споделиш подходящ маршрут за 2-3 дневно опознаване на английската провинция?

[Гост]

Mary, имаш удивителната способност да разказваш адски увлекателно! Изключително удоволствие е да чете човек. В същото време оценявам, че зад всеки разказ се крие доста часове труд - ровене в интернет за подходяща информация, сортиране, подбор на снимков материал ... И може би поради тази причина пътеописанията ти се получават толкова хубави. А понеже приемам всеки разказ като адресиран към всеки от нас, аз лично ти благодаря за тези усилия! 

Моля те, продължавай!

Иначе, подобно на всички четящи, ти завиждам съвсем искрено. Дори не го крия. Английската провинция е толкова красива и някак спокойна! Как на човек да не му се иска да я посети? Проблемът е, че искам да видя още толкова страхотни места.

Ако организирате "екскурзионно летуване" /по терминологията на Дани/, осъзнавам, че няма да попадна в групата. Аз съм реалист. Това би следвало да бъде споделено пътуване за приятели, а ние не сме /все още  /.

Но ако няма някакво ноу хау, Rainy, можеш ли да споделиш подходящ маршрут за 2-3 дневно опознаване на английската провинция?

 

Щом аз чета с ококорени очи какви ги пише Мари, смятай   

 

Относно приятелството - идея си нямаш колко бързо се сдушаваме. Такъв ни е гена - магелански. Смятай, че аз живея на 2500 км, а вече доста съм поскитала с разни хора

 

Относно маршрутите - разбира се! Аз съм започнала да ги правя - колкото време имам... Приоритизирала съм първо такива без кола, защото огромната част от магеланци не се движат с кола в Англия - леко стресиращо е, леко скъпо е. И за кола ще напиша. Защото пък без кола в провинцията просто не става. Съобразявам ги с евтините нискотарифни билети. Идва зима, време само за писане

Редактирано 25 октомври, 2016 от Гост

[Mary]

Днес ми е ден за писане, затова продължавам по ... пътченцата!

На кратко разстояние от Malmesbury е Little Somerford - малко селце, в която Rainy беше резервирала и платила предварително нощувката.

Аз нямах никаква представа къде ще нощуваме. Не ми е особено важно, стига да е чисто.

 

Зададохме посоката на каката(навигацията) и те ни заведе до селото... ама там адреси трудно се намират.

Добре, че Rainy имаше предварителни упътвания от мястото за спане - та четем ... след завоя, има кофа за боклук и до нея метална врата...   Хм, вратата почти не се виждаше, но беше там и се отвори пред нас, като пещерата на Аладин.

Рейниииии, страхотна си, щом по тези описания ме заведе на точното място!

 

Влизаме в двора и какво да видя голям двор и в него къща - не знам дали е правилно да кажа къща, ферма, селска къща или къща във ферма... Аз ще я наричам - къща.

 

Аз се оглеждам и не мигам - ама много хубаво тук бреееееее! Двора - изряден! Всичко поддържано, оформено, помислено за всичко! Браво но хората, които се стараят да живеят на красиво място!

 

 

 

 

Докато паркираме колата(мн. число е за благозвучие), си мислим дали стигнахме навреме? Имаше час до който ще ни очакват, а дали не го преминахме - ще е доста грубо при прословутата английска точност..  

 

Почукваме на вратата и се показва милата домакиня на къщата - Пат. Много любезна, усмихната и лъчезарна!

Още с влизането в къщата, разбрах, че това не е обикновено място за спане!

Да го кажа ли пак?! Казвам: Благодаря Rainy, за прекрасния избор! 

 

Почувствах се като да спя в миналото! Ама наистина в миналото - да усетя това, за което съм чела само по книгите...

Къщата датира от 16-ти век.

Вътре е пълна с всякакви съкровища - да не се разбира в буквално - пълна е с вещите на хората, които и сега живеят там, но едно такова уютно ... идва ти да им погостуваш по-дълго!

 

Та ето стаята ни:

 

 

Банята беше също много красива, чиста и ... женствена. На пода имаше ... мокет или килим - нещо такова, в което краката ти потъват и стъпваш на меко, топло и приятно. Ето я:

 

 

Показвам и два микса от интериора на къщата:

 

 

 

Метнахме багажа, освежихме се и ... време е за кръчма!

Имахме резервация за  Somerford Arms  - чудна селска кръчма, в която има истинска английска бира и традиционни храни. 

 

 

 

 

Може да е английска кръчмата, може да пият основно бира в нея, но ние след този прекрасен ден искахме да отбележим вечерята с чаша шампанско. Готово, ето го на масата ни:

 

 

Насладихме му се напълно!

Последваха го предястията. Ммм ... дали си спомням как се казваха? Неее, не си спомням, но бяха вкусни!!! Вижте ги и вие:

 

 

 

 

Хапване, пийване, приказки и дойде време да вечеряме.

Да, но какво да изберем. Решихме да се огледаме какво ядат хората около нас. Колкото и невероятно да звучи, повечето ядяха ... бургери. Добре, решено е вече - и ние ще опитаме тези селски бургери. Е, не съм вярвала, ще ми се опре някакъв си бургер, но ... този беше огромен. Показвам:

 

 

Вече имахме и бира.

 

 

 

Ядохме, пихме и се веселихме, но други снимки няма - оставям го на въображението ви...  

Не сбъркахме пътя за къщата ни, нито банята, нито леглата!

Легнахме и спахме точно там, където трябваше. А леглата бяха удобни, меки, пухени.

 

Така приключи и този ден.

 

През нощта ми беше леко топло и се чудех дали не съм препила?! Сутринта видях, че просто е работило парното.   Явно е нормално и през лятото да работи отоплението...

 

Като казах сутринта, да кажа, че станахме навреме. Стегнахме багажа, че план имаме!

Слизаме за закуска и ни посреща любезната ни домакиня. Досега не беше имала гости от България, а ние с Rainy се постарахме да научи нещо за родината ни и да остане с добри впечатления за хората.

 

Та, дойде ред да покажа кухнята:

 

 

 

 

 

Показвам ви и стопанката на къщата, която собственоръчно приготви закуската ни:

 

 

Мъка, мъкаааа, след снощното ядене се наложи и да закусваме, но кой да устои на това:

 

 

Да ни изпратят дойдоха и още двама от обитателите на стопанството:

 

 

Багажа вече е в колата, а любезната ни домакиня ни маха от прага на старата си, но красива и добре поддържана къща:

 

 

Накъде поехме ли? Ще научите скоро!

Следва...

 

ПП Извинявам се за огромното количество снимки в този пост, но не можах да избера кои да махна...

[pamela]

О, не се съмнявам, че ще направиш страхотни маршрути, Rainy. И с кола, и без кола - за всекиго по нещо. Зима идва наистина - при теб може би не толкова студена, но все е приятно да седнеш вкъщи на топло, да вземеш чаша вино и да се отдадеш на работа за общото благо магеланско.

Понякога, когато ми е нещо криво, влизам в твоята тема за Шотландия. Пооплаквам очите с готини снимки, попрочитам отново описанието, помечтавам си малко - и ето, че настроението ми се е оправило.

А що се отнася до приятелството, отново съм съгласна с теб. Разстоянието винаги е фактор, но не е определящ.

[Branko]

Е уникално е,следващия път не махай снимките

[pamela]

Колко приятна изненада! Продължение на разказа. И все в същия прелестен стил.

А снимките са си съвсем точно, нищо не махай, моля те!

[obsession]

Да, дори ако може - слагай още, прекрасни са!

[Дани Магелани]

Дани, мога Дори ще бъде оптимизиран - с още красоти. Обаче - аз имам една особеност. Правя планове само със сериозни хора 

 

Така и трябва. Казваш периода, който ти е удобен, маршрута, приблизителната сума на човек и банкова сметка (на лични), на която да се преведе. В края на пътуването изравняваме сметката. Превел си, значи участваш. И така се вижда кой е сериозен. 

[Mary]

Днес е един чудесен ден, затова ще ви "заведа" на едно чудесно място - Bibury.

 

Мислите ли, че ще пропусна да ви разкажа нещо и за него? Няма да пропусна!

Разказвам...

 

Bibury е малко селце, разположено на приток на Темза.

Казват за него, че е ... чудите ли се какво? Хм, най-красивото село в Англия, разбира се.

Поне за няколко от селцата, които видяхме в това пътуване се казва същото.

Къде е истината ли?

Всички те са прекрасни!!!

 

Та за Bibury и художникът Уилям Морис го е казал същото през 19-ти век.

Освен него, също и Fox News в своя статия казва, че е едно от най-живописните села в света.

Дали да им повярвате? По-добре идете и вижте сами!

 

Едно от основните туристически места в селото е Arlington Row, група от стари къщи със стръмно наклонени покриви, датиращи от 14-ти век. Първоначално са били монашески магазини за вълна, а в 17-ти век са приспособени като помещения за тъкане на платове, които били изпращани в Arlington Mill за допълнителна обработка. Arlington Mill в последствие приютява музейна сбирка, но към днешна дата музеят вече е преместен, а къщата частна собственост.

 

Мисля, че снимка Arlington Row е една от най-притежаваните от поданиците на кралицата.

През 2010г., след подмяната на паспортите им, на гърба на корицата на паспорта е поставена именно снимка на Arlington Row.

 

Източник на снимката: Daily Mail 

 

Освен мен и Rainy, в Bibury срещнахме и групи ... японци. Не, че ми е чудно, ама пък точно в това малко селце... Обаче то си имало обяснение: Bibury е предпочитано място за посещение от японски туристи, защото един от техните любими императори - Хирохито - го е посетил и останал дълбоко впечатлен, по време на европейската си обиколка в първата половина на 20-ти век.  Впоследствие той става ревностен защитник на района.

 

Разбира се, че и киното не е подминало тази красота... Тук са снимани Stardust и Bridget Jones's Diary.  

 

Стига толкова разкази, да преминем към снимковия материал.

Паркирахме, излизаме от колата и виждаме това:

 

 

Правим две крачки и следва тази зеленина. Какво ли се крие там?

 

 

Рози и къща:

 

 

Добре поддържан двор:

 

 

Аааа, какво е това на вратата? Хм ... гледайте, но не влизайте! Запитах се, колко ли народ е влезнал в двора на хората без покана, за да поставят тези табелки собствениците?!

 

 

Хайде да погледнем рекичката. В едната посока:

 

 

И в другата посока:

 

 

И по средата:

 

 

В тази красива тема, не бива да ви занимавам с естествените нужди, но тук и те са приютени в красива постройка:

 

 

 

Дрескод има и за патиците в Bibury - окраската, трябва да наподобява цвета на къщите!

 

 

Ето я и нея - най сниманата улица тук - Arlington Row:

 

 

Да погледнем къщите и отблизо. От едната посока:

 

 

И от другата посока:

 

 

Arlington Mill:

 

 

И още малко къщи:

 

 

 

 

Тръгваме обратно по мостчето, но не може без да хвърлим още един поглед към тези красиво подредени къщи:

 

 

Хайде и по второто мостче за да стигнем до паркинга:

 

 

Докато разглеждахме(основно аз) магазинчето за сувенири и други красоти, дъжда най-накрая се показа. Всички се разбягаха, наизваждаха чадъри, а на мен ми е хубавооо, без чадър, без нищо - ей така под дъжда си вървя, че даже и снимам:

 

 

И тръгваме отново по малките пътчета: 

 

 

И аз на глас си мечтая да видя още от тази английска провинция, да видя точно такива места, които съм гледала по снимките - с много зелени поляни, с животни по тях, с цветя ... ама да не са обикновени цветя ... макове да са!

Е, при това пътуване, всичките ми мечти се сбъднаха.

Вижте и вие това, което аз мечтаех да видя...

Поляните:

 

 

Животните:

 

 

 

 

И накрая маковете!!! Няма нужда да питате дали се наврях в тях... Направих го с голямо удоволствие.

 

 

 

 

 

Rainy, благодаря ти и за този прекрасен ден!

 

Това беше за днес. Надявам се, че и Bibury ви хареса!

 

Ще продължа разходката скоро.

Следва...

[pamela]

Хареса ни, как да не ни хареса с такъв разказвач!

[margarettod]

Mary,

 

благодаря ти за прекрасната разходка! А маковете са удивително красиви

[ketka]

Еех, много хубав разказ, много красива тая провинциална Англия! За снимките да не говорим и както винаги на

най- интересното.....следва продължение, ще го чакам с нетърпение!