дневник Огнено червено, изумрудено зелено, тюркоазено синьо - пътешествие в цветовете на дъгата

[AlexandraKo]

Завижд, завижд, както казвате вие.

Чета,чета и искрено ти се възхищавам!АлександраКо!

Благодаря,пътешествието продължава още по - интересно!

[AlexandraKo]

Вчерашния ден също мина много интензивно.

Първо, бяхме в Аборигенски център в Кернс, където живее племето, наречено Тяпукай или Джабугай, не зная кое е правилното.

Ето най-голямата картина, сътворена от аборигените.Малко примитивно, но много красиво нарисувана тяхната концепция за живота.В средата на паното е яйцето, от което тръгва Животът.

Много красиво светлинно шоу с живо аборигенско изпълнение на обясненията по картината ме впечатли много.

В този център ни обясниха как аборигените се хранят и приготвят храната си, колко много познават природата и как са оцелявали във времето.

Под тяхно ръководство хвърляхме копие и мятахме бумеранг.Това последното се оказа, че хич не е лесно, да го метнеш така, че да се върне обратно.А те като го правят, изглежда просто.Показаха ни как от триещи се клечки получиха огън и запалиха огнището.Накрая ни пяха и танцуваха, че и ние с тях.Имам много хубави снимки, но и тях после.

Ето малко за обща представа.Това им е част от храната.Разни корени, семена, неща, които въобще няма да му дойде на ума на човек, че може да се ползват за ядене.Например, на едната снимка, това порестото е част от термитник. Стриват го на прах и го ползват като лекарство срещу стомашни разположения и разстройство.Ако част от термитника се сложи в торбичка, изплетена от палмови листа и през него минава бавна струйка вода, течността се използва против повръщане при бременни.

Аборигените бяха много мили с нас, подарихме магнити и дребни сувенири, на което те много се зарадваха.Но за съжаление, никой не знаеше къде е България.Разказахме малко, сигурна съм , че ще погледнат на картата

След това по "въздушния път",както те го наричат продължихме към Куранда, малко селце с много интересни неща.

Въпросния въздушен път си е най - обикновен Cable car,но с много интересна история.Нарича се Skyrail Rainforest cableway.

Гората, над която минава е от най - старите на планетата и е под Защитата на ЮНЕСКО. Когато австралийците решили да направят въздушната линия дълго време не се разрешавало.Но те представили такъв проект,че в крайна сметка получили разрешение. Какво направили с помощта на руски военни хеликоптери:Първо, на всяко място, където щяло да има стълбове трева, мъх и дребна растителност се извадила под формата на чимове,обозначено всеки от кое местенце е,изкопали се дупки и хеликоптерите поставили стълбовете в тях.След като се укрепили, около тях,като при редене на пъзел,растенията се върнали обратно.Всички монтажни работи по линиите се вършели от въздуха.И наистина, отгоре е видно, че няма никакви поражения върху растителността, линията и станциите са зелени, като всичко наоколо и се сливат с природата.

Състои се от три участъка - между първи и втори има пътека, за да се разгледа гората, за която се твърди, че е на милиони години.

Между втори и трети пак има пътека с три наблюдателни точки.Красив водопад, стара електроцентрала и коритото на река.

Последната станция е Куранда.Цената на билетите за аборигенски център+лифта до Куранда е 119 AUD на човек.

Куранда е мъничко градче,където живеят около 700 човека, намира се на платото Атерон и от всякъде е обградено с дъждовна гора.Местнато население се изхранва от ръчната изработка на разни сувенири, кожени неща и от туризъм.Тук има много интересна ферма за пеперуди, където ги развъждат, парк с птици и мъничко резерватче с крокодили и коали.Пеперудите са много красиви, аз на такова място не бях ходила.Казаха, че са около 1500 вида.Особено красива е пеперудата, неофициална емблема на Северен Куинсленд , голяма, с тюркоазенини крилца - истинска красавица.Всъщност, въпросната ферма е една жива градина с много цветя, където хвърчат всякакви по размер, пъстрота и оцветяване, красавици и красавци.

Има и музей, където са показани пеперуди от целия свят, включително най-голямата такава в света.

 

Редактирано 14 октомври, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващото място е това:

Там имаше цяло стадо сладководни крокита, дето лениво се припичаха на слънце .

Гущери, дребни Валуби /това е нещо като кенгуру,ама по-дребно/.Двуутробно е, изглежда като един по-голям плъхчо.

Много сладки коали :

Запътих се да подържа една и да се снимам с нея, ама 22 долара ми се видяха множко като за снимка и се отказах.

Цена на билетите за пеперудената ферма и коалите - около 45 на човек, без снимката.

Вечерта имахме предвиден полет до Дарвин и времето го уплътнихме с посещение на опалова мина и техния магазин.Всъщност, отидохме в нещо като информационен център, където има заличка в която ни пуснаха филм за това, как се добиват и обработват опалите. Имаше и магазин, но не си купихме нищо.Красивите, с по-голяма тегло са много скъпи.Ама много.

Последните два часа отделихме на Кернс.Разходихме се по крайбрежната, там няма плаж. Но за сметка на това, е направен изкуствен плаж - басейни на брега на океана, с пясък и солена вода.А наоколо е пълно с красиви птици.

 

Пропуснах - още нещо, което видях за пръв път.На този градски плаж в Кернс има нещо като по -големи сейфове за багаж с интересно електронно управление. Оставяш си дрехите и ценните неща там и няма ключ, а си помниш само паролата, с която си го заключил, срещу заплащане, разбира се.Може с монети, може и с КК.

Отидохме на летището, издадохме колата.Не зная дали казах по-горе, колата беше "хибрид" и се оказа много икономична.За 350 км дадохме 30 пари за бензин.

После имахме приятен и с почти празен самолет полет за Дарвин.

Кацнахме в 21,взехме от Авис същата кола "Тойота хибрид" и се настанихме в следващия хотел. Новотел, от веригата Аccor.Колата е с лимит от 200 км, повечето фирми в Дарвин са с такова условие, а разстоянията са огромни.Днес изминахме около 400 км, утре предстоят повече.

Приличен, малко старичък, за една нощ става.

Но пък, с изключително удобни кревати.

За днес ще разправям утре, че има много за разправяне. )

Редактирано 14 октомври, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Освен Свещената планина Улуру, в Австралия има още две такива , които се намират в парка Какаду.Това са свещените планини Юбир /Ubirr/и Наурлунжи /Naurlungi rock/.Много хора си мислят, че името на парка Какаду идва от едноименната птица.Това не е така.Собственици на земята са хората от племето ГаГаДжу, чието наименование се е трансформирано по този начин във времето.

И на двете места има запазени невероятни скални рисунки, на първата - от преди 4000 години, а на втората -от преди 20 000 години.

След като видях и трите места -Улуру, Юбир и Наурлунджи, ще направя малко сравнение.

Първо - и в Айерс Рок, и в Какаду - това са двата парка, където се намират планините, се плаща входна такса. В Айерс Рок е 25 долара, в Какаду е 40 долара на човек.

Второ - и в двата парка има по няколко хотела, които нямат конкуренция и са еднакво скъпи.Но в Айерс Рок все пак, има един супермаркет, от където може да се купи храна,докато в Какаду няма къде да се храни човек, освен в ресторанта на хотела.Вечеря - 2 телешки стека с гарнитура, 2 чеснови хлебчета,бутилка бяло вино - 100 долара.Закуските обикновено не са включени и са от сорта на 25-30 долара на човек.

Трето - разстоянията - в Айерс Рок не са големи, малко по -далечко е Ката Тюта , около 40 км.В Какаду са огромни, там за три дни, за да видим всичко навъртяхме около 1000 км.Няма бензиностанции, няма мобилна връзка на много места, не знам, ако човек замръкне и му свърши горивото, какво ще направи, като няма и телефони.

Колата беше от Авис, с 200 км.дневен лимит, останалото се плаща.На летището в Дарвин повечето бяха с такова условие.Наем за Тойота хибрид - 90 долара на ден+ по около 60 долара за километрите над 200.

На тези огромни разстояния, правилото е, където има бензиностанция да се зарежда до горе, за да се пътува спокойно.

Четвърто, ако трябва да сравня, категорично това, което може да се види в Какаду е повече и много по -интересно.На мен лично този парк ми хареса много повече от Улуру,защото:

- Улуру е само един камък, нищо друго няма,докато тука са си планини, много интересно подредени от природата огромни скални елементи.Така, както децата подреждат камъни на плажа, на моменти чак ти става страшно, каква сила държи тези червени надвиснали скали подредени по този начин.

- В Какаду има изключително добре запазени и много красиви наскални рисунки, няколко галерии.

Ако сега трябва да избирам, бих избрала Какаду.Личното ми мнение е, че Улуру е красиво, мистично, но не си заслужава парите.И тук е скъпо, но за тези пари човек получава много повече.Пак казвам - лично мнение, след като съм видяла и това, и онова.

Освен това,след като свърши територията на Какаду, в района на Дарвин има още какво ли не.Следва паркът Личфийлд.Красиви водопади, под тях можеш да се къпеш, реки с крокодили, езера, пеперудена ферма, зайци, кенгуру и валута. И подскачаш и ти се пречат в краката.

Едната нощ спахме на брега на езерото Бенет,терасата на стаята, на сантиметри над водата, с прекрасна гледка.Нямаше телефони, нямаше интернет - великолепно спокойствие и тишина. На вечеря в ресторанта на хотела ядохме огромни риби Барамунди, наловени току - що в езерото.Но този хотел го няма в Букинг,нито в Агода.Това частно езеро го знаят само местните и резервацията става само по телефона или през техния сайт . По-нататък ще дам координати.Запознахме се със собственичката - Каролин, която се оказа, че много добре знае къде е България,защото нейният баща бил идвал у нас и много му харесало.

Аз, като раздавам сувенири и магнити, винаги ги изпитвам дали знаят къде е България.В този край на света много рядко се случва някой да знае.Веднъж се случи един младеж ирландец в Порт Дъглас да знае и Каролин.

А на когото не знае, набръжко му спретвам едно уроче по география.

В общи линии, в тази част на Австралия,около Дарвин ни гледат малко като извънземни.Сравнявам с другите места, където бяхме миналата година и сега.

Много ми хареса и круизът с лодка по Мери Ривър.Около нея е мястото, на което казват Билабонг - през дъждовния период всичко е залято с вода и е като едно огромно езеро.

Реката Мери е много красива, цялата покрита с лотоси, една трета от видовете птици в Австралия живеят покрай нея.Видяхме много красиви птици от всякакъв калибър.В реката живеят и много сладководни крокодили, но в този ден, когато бяхме ние, жегата беше 39 градуса на сянка и те се бяха из покрили под водата.Видяхме само един - два за бързо.

Другото безкрайно интересно нещо тук са термитниците - къщите, които строят тези малки, подобни на мравчици животинки, които даже нямат по себе си хитиновата защита на мравките.И не само това, но тук е единственото място в света, където има "магнитни"термитници.Техните къщи изглеждат като плочи, ориентирани винаги в една посока, като стрелката на компаса - север - юг.

Като погледне човек едно такова поле с магнитни термитници,то изглежда като поле с надгробни плочи.

Снимките ще поставя в следващия пост.

Редактирано 17 октомври, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Маршрутът ни:

Мери ривър:

 

Езерото Бенет и гледката от балкона на стаята:

Рибата Барамунди за вечеря:

Единственото кафене в парка, където Обядвахме единия ден:

 

Хотелът ни в Какаду, сградата е крокодил, ние живеехме в коремчето на крокодила.)

Свещената планина Юбир,една частица от нея.

Термитници -обикновени и магнитни:

Редактирано 17 октомври, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Продължавам с предпоследния ден в Австралия, с интересните неща в парка Личфийлд.Понеже е краят на сухия сезон, навсякъде из Какаду и Личфийлд аборигените предизвикват контролирани пожари.Едната причина - всички сухи листа и дървета изгарят, другата - имало растения, които се размножавали само по време на пожар.И както самите аборигени казват, след пожара пониквала нова трева, нови клони на дърветата, идвали нови животни - тоест, животът започвал отново.

На мен ми беше интересно, как огънят буквално "облизва" стволовете на дърветата, без да изгарят нацяло.Но може би, това е, защото няма никакви иглолистни, а само хилавки дървена и храсти. Или пък, точно по тази причина са хилавки,не стана много ясно.

В Личфийлд има няколко красиви водопада, поради сушата някои бяха с малко вода, но пак красиви.

Окъпахаме се под единия,дето , ако пръски от водопада попаднат върху теб, било на голям късмет.)Тука направо се преобразихме - с едното къпане се подмладихме, на късметихме и нащастливихме.))

Снимки ще има по-нататък.

Приключихме с природните красоти и се върнахме в Дарвин.Понеже полетът за КЛ беше на другия ден рано сутринта,бяхме резервирали хотел на летището - Новотел.Оказа се чудесен избор, даже, ако си с ръчен багаж само, може да се отиде пеш, на метри от него е.

С хубав басейн:

Хотелите ни навсякъде имаха басейни, което се оказа чудесно в тия жеги.След като цял ден обикаляш и си се сварил в собствен сос, да се цамбурнеш на хладно е супер.

След като се настанихме и поплувахме, /аз се кисна, ама вече си го броя за плуване:)/ имахме още нещо, което ми беше интересно.Всъщност, две неща.

Първото, да си направим барбекю в някой парк.Отидохме в един супермаркет и напазарувахме. След това - на брега на езеро, наречено Александър.

И в Австралия, и в НЗ навсякъде из парковете има чудесни условия за пикник сред природата.Места за хранене и такива с котлони,където можеш да си сготвиш храната.

Това езеро също е аборигенска земя.Много е красиво, но трябва някой местен да ти го покаже, в туристическите пътеводители не го срещнах.От едната страна на пътя е океанът, в който не можеш да се къпеш заради свирепите соленоводни крокодили.

Казах крокодили и се сетих:тук има два вида - такива, които живеят в сладки води и ги има навсякъде по реките и билабонгите. Те са безобидни и не нападат хората.

Докато другият вид, соленоводните са свирепи и много опасни.Показаха ни и ни обясниха, как като им се покаже парче месо, изскачат от водата на високо и го отмъкват.

Тези крокодили можели с часове да изкарат под водата и ако човек влезе да се къпе, те по вибрацията на водата го усещали и за отрицателно време го намирали и нападали.

Убивали жертвата по два начина - или захапана между зъбите я мятали с огромна сила насам-натам, или я потапяли надълбоко и тя умирала заради липса на кислород.

При всичката си кръвожадност тези крокодили можели да изкарат цяла седмица с половин пиле.Защото изразходвали много малко енергия и всичките им жизнени процеси били много бавни.После, плячката се яде по старшинство - първо - най-старшият, той като се дръпне - следващият и т.н.Никога колективно като глутница.

Същото е и със секса -един, който е водач на групата, само той е партньор на всички крокодилки, докато някой от младите не порасне и не се пребори за тази функция.

Крокодилката снася яйца, като избира високо място, където има много дебел слой от нападали листа и сухи треви.Защото яйцата трябва да се отглеждат на определена температура, че иначе загиват. Много ми стана интересно следното - ако градусите са еди колко си - излюпват се момиченца,ако са над тези - момченца.

Малките са колкото един пръст големи и повечето загиват, изядени от птици, риби или някое друго животно.Малко оцеляват.

В тази връзка - купихме много интересна играчка за децата . Крокодилски яйца.Слага се яйцето във вода, като мине време то се разпуква и от него се излюпва крокодилче

Струва 5 долара и била много забавно.Като се приберем, ще дам повече информация след излюпването. Има такива яйца и с костенурка и динозавърче. Казаха ни, че крокитата били най- симпатични.

Та, на езерото сме.В океана не може да се къпеш, заради соленоводните крокодили, но в езерото може и е много приятно.

Изпекохме си агнешки котлетчета, които първо - се опекоха за има -няма 10 минути и второ - бяха толкова крехки и вкусни,каквито скоро не бяхме яли.

Ето печенето и готовите котлетчета:

Всеки четвъртък и неделя в Дарвин има нощен пазар.Бяхме го предвидили и него и бяхме наточи ли почти крокодилски зъби да пазаруваме там.

Оказа се, че това е седмичното градско мероприятие , дето жителите на града се събират, за да се видят, да обменят пресни клюкички и хубаво да се наплюскат и напият.

И да видят много красивия залез на брега, където е пазарът.

И ние като тях - по

хапнахме туй - онуй, пийнахме , не си купихме нищо, позяпахме залеза и се прибрахме в хотела.

Пак цамбур в басейна и стягане на куфарите за нататък.))

Добавям няколко снимки от термитниците - обикновените са като кули, а магнитните - като плочи и като са наредени в полето, то изглежда като гробище с надгробни плочи.

Магнитните термитници са единствените в света и са само на това място.

Особеното е, че са като стрелката на компаса - тънки плочи, ориентирани строго в посока север -юг.

Редактирано 19 октомври, 2016 от AlexandraKo

[obsession]

Невероятно увлекателен разказ, както винаги AlexandraKo!

Очаквам продълженията с нетърпение! Сигурна съм, че ще преживеете невероятни емоции, безоблачно и прекрасно пътуване от мен!

[AlexandraKo]

Невероятно увлекателен разказ, както винаги AlexandraKo![/size]

Очаквам продълженията с нетърпение! Сигурна съм, че ще преживеете невероятни емоции, безоблачно и прекрасно пътуване от мен!

Благодаря ти!

Ама, както казва поетът,"всяка радост е бременна с болка":(((

Пак ми източват кредитната края и не мога да се свържа с банката.

Направо ми писна вече, юни месец беше така, сега пак.(

[obsession]

 Ако можем да помагаме с нещо, само кажи....знаеш, че всички се вълнуваме с твоето пътуване и никой няма да остане равнодушен, ако може да е от полза....

[Дани Магелани]

Алекс, има телефонен номер на картата. Позвъни ли в картовия център за блокирането и?

Вече два пъти ми се случва с карти на ОББ.

[AlexandraKo]

 Ако можем да помагаме с нещо, само кажи....знаеш, че всички се вълнуваме с твоето пътуване и никой няма да остане равнодушен, ако може да е от полза....

Алекс, има телефонен номер на картата. Позвъни ли в картовия център за блокирането и? Вече два пъти ми се случва с карти на ОББ.

Много ви благодаря, трогната съм.

Тази е на Пиреос, ще ги парясвам , щом се върна.

Това с телефона е отиграно, ама тука няма конекшъни с останалия свят.Ни мобилни, ни от стационарните на рецепшъна.Аметистчето рече, че някаква местна карта ще купим, че иначе имало някакъв проблем с комуникейшъна. Ма то, тия тук, кат ги гледам, за кво ли са им комуникейшъни (

Ама нека реша въпроса с картата и ще разказвам.

[Дани Магелани]

Напиши на верен човек мейл с номера на картата и денонощния телефон да ти я блокира. Не са питали дали съм аз собственика на картата, когато съм им звънила за блокиране.

[AlexandraKo]

Изумрудено - зеленото свърши, тръгнахме към тюркоазено - синьото приключение.

Летяхме отново с Air Asia, всичко си беше наред.Не зная дали казах, при тях си купувам Премиум флекс, това включва багажа, места и храна, каквато си заръчаш предварително.

Понеже полетът трябваше да кацне около 20,30 не ми се щеше да се мотаме с лодки посред нощ.За това, бях направила една нощувка в Хулумале,което има сухопътна връзка с летището. Предварително бях написала няколко имейла до хотела да ми пратят трансфер.Естествено, много, много и не очаквах.Като знам в този край на света колко са деловиииии((

И съвсем естествено, никой не ни чакаше.От Дани знаех, че таксита няма и клекнах на информацията.На всичкото отгоре, си бях забравила разпечатката с резервацията, по закона на Мърфи интернет нямаше, ама девойката ми намери някакъв телефон.Закачих се за нечий нет, та го проверих и звъннах.На информация има безплатен телефон за такива случай.Със строг глас обявих коя съм и поисках обяснение защо го няма трансферът.Гласът отсреща рече "споко,Мем, трансферът иде до 5-7 минути."

Да бе, веднага повярвах, ама имам ли избор.

И не щеш ли, след малко търчи един чичко запъхтян, нисък, тантурестичък, същински Карлсон, ама не толкова розовичък. ☺И размахва една бележка с името ми.Дорде да видим, нарами куфарите и ни настани в една голяяяма кола.Кат седна на волана, не се видеше, че има драйвър.

За отрицателно време ни изсипа в хотелчето и отгърмя нанейде.

А там пък ни посрещна едно момче - ама такова благичко, такова усмихнато и любезно, че ми се изпариха всичките забележки и нервности. Разказахме ние за къде сме тръгнали, дрънна той веднага в Арена бийч на Маафуши, аз имам чувството, че тука всички са си родА и ония обещаха, че днес в 9,30 ще ни пратят лодка да чакаме отново на информацията на летището.Ставаме ние навреме, любезното момченце ни сготви закуска, чудесна при това.Викна пак Карлсон да ни изтури на летището за лодката в обещания час.Да де, ама аз нали ги знам тия колко обичат да обещават и да не изпълняват, предвидливо си бях снимала телефона на Арената и дрънча преди да е станало 9 и половина.И както си и очаквах:"Ооо, сооори,Мееееем, няма да има спид боут в 9,30, ами ще има в 12,30".И да чакаме три часа на летището Михаля, кат миналия път.

И тогава си извадих листчето, дето си бях водила записки, когато Аметистчето ми обясни за транспорта.

Ха, 1 пара на един младеж да ни носи куфарите и да ни заведе до лодката за Мале.

Там, два билета - 20 руфии, къде долар и половина.

Ха, после такси, пак според инструкциите за 30 руфии до Фери Вилингили.

Там, пак от записките момчетата ни взеха багажа, продадоха ни два билета по 20 долара за бързата лодка за Маафуши и ни пуснаха да се разходим из Мале, като рекоха кога да се явим.Разходихме се, видяхме Най-важните неща -джамията, пазара, плажа и новия парк и си стана време за трипа.

В 12,30 вече бяхме в хотела.Един ухилен до ушите ми се израдва, че сме оправили и без тяхна помощ и взе да ни настанява.Напомних, че съм заръчала сий вю и той ни поведе триумфално към стълбите.Аз питам за асансьор, той се киска, че не работи и трябва да се бъхти до петия етаж.Да де, ама той 20 кила, пък аз 120.

Ама като видях вюто, млъкнах и занемях. Нали ви го показах в другата тема .

Днес помързелувахме на прекрасното плажче пред хотела, вечеряхме с риба тон на бюфет и се видяхме с Аметистчето, която си е истински ценен аметист с много карати)

Утре сме...

Ще кажа, като се върнем.

Редактирано 19 октомври, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Вече е утре и се върнахме от едно хубаво място, където ни прати Аметистчето,защото много слушаме и папкаме.))

Благодарим ти, Аметистче, прекарахме си супер,продължаваме да слушаме за утре))

Така, вече казах, че снощи вечеряхме с Аметист и се набъбрихме на воля, много приятно, таман, докато взеха да ни гледат накриво в ресторанта.

Уговорихме се къде ще отидем, важно ми беше нейното мнение и съвет.Искахме да е ол-инклузив и да е красиво и приятно.Тя ни уреди лодката за 9 сутринта за този резорт:

В 9 без малко се бяхме построили на уреченото място, лодката ни чакаше - трансфер за двама - 90 долара.

Път до резорта, около 30 минути.

Качихме се на лодката,голям зор, дорде се промушим вътре през половин прозорче.

Нейсе, настанихме се. Екипажът - драйвър и един, дето върши работата по акостирането и натъпкването на туристите)))И двамата младички, боси,със сини тениски Маафуши турс.

Че като се почна едно препускане из този ми ти океан,че като почнаха едни подскоци, на таз ми ти лодка.По едно и също време започнаха да се боричкат за излизане днешната закуска,снощната риба тон и оня деншното вече забравих какво.

Драйвърът кара кат Шумахер, пък другият непрекъснато се обръща да види какво правим и що не пищим.

Хехе, геройски издържахме и пристигнахме по живо по здраво, като заръчахме в 16 да се явят да ни приберат.

Отидохме на рецепцията на резорта, платихме по 70 долара, сложиха ни гривни, дадоха ни уелкъм дринк и план на острова.Обясниха ни къде се яде, къде се пие.

Има два бара в двата края на острова и огромен ресторант.

В двата бара има всякакъв алкохол, дребни закуски, чай, кафе и разни сокове от машина.

Джин тоник, колкото искаш, с лайм лимон, както си му е редът.

Прекрасен плаж,много растителност,прилича на джунгла.Ситен бял пясък, много наблизо има риф,само с маска и шнорхел, близо до брега има какво да се гледа.И едни голеееми риби ти се мотат из краката.

Маска и шнорхел дават от хотела, има курсове за водолази, дават оборудване, гледах, че и каяци се щураха напред-назад.

Явно резортът не беше много пълен, защото беше много спокойно.

Разбира се, докато не дойде една група китайци, дето нарушиха спокойствието

Съвет - който ще идва на това място, да тръгва по-рано от Маафуши, за да се настани тук спокойно.

Обядвахме в ресторанта, всичко имаше - чудесна супа, всякакви видове месца - телешко, пилешко, свинско. Много добре приготвена риба, салати, десерти - торти, пасти, плодове, сладолед.Много ми хареса някакво бананово суфле - запечено от банани и белтъци - невероятно пухкаво и вкусно.За пръв път опитвам такова,страхотно е.На обяд имаше вино, бира и всякакви безалкохолни. Ние пихме по чашка бяло вино, не беше лошо.

Туй да видим, онуй да снимаме, полежахме на плажа,обяд, коктейлче ,разходка из острова и то, денят се изниза точно като пясъкът на плажа.

Тия дни вали от време на време и тъкмо се постоихме да си чакаме лодката, заваля и излезе силен вятър.Морето и то се развълнува, ние пък -два пъти повече и със свито сърце чакахме Шумахер да долети.

Вместо него, лодката, дето пристигна, беше с двама по - възрастни кротушковци, дето така внимателно и мазничко ни докараха в тия големи вълни, че беше цяло удоволствие.Та всичката вкусна и квалитетна манджа, дето я хапнахме на обяд, си остана неразтревожена.Разбира се, бяха възнаградени за което.☺

Утре ще ходим на друг резорт,ще разкажа като се върнем.

Ето малко снимки от днес:

Редактирано 20 октомври, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Сетих се още нещо.Абе, тия тука, що са си направили национална валута, кат не я щат?Навсякъде ми обаждат цени в долари и искат долари.Снощи в ресторанта пак ми искат долари, ама не познаха.Платих в руфии,викам "тука де не е Америка, я ми смятай ваши пари колко."На летището сменихме по 100 долара на човек, а се оказа, че не е имало смисъл. Ама онзи на чейнча ни рече да си пазим бележката, ако не ги изхарчим, ще ни ги вземе обратно.

Ние още не сме ходили из острова,че нали се шматкаме насам-натам,ама снощи влязох в един сувенирен магазин тука до хотела и гледам едни магнитчета, 2х5 см ситни, ама симпатични.По 5 в една опаковка. Питам хау мач, оня пумпал кат рече " тен доларс " не повярвах на ушите си.

Аметистчето ако ни заведе някъде с по - нормални цени, ще има магнити. Иначе при тези - твърдо не.

Това го казвам за тези, които ще идват насам - носете си доларите кеш и сменяйте не повече от 50 лева в руфии.

Редактирано 20 октомври, 2016 от AlexandraKo

[Ametist]

Аметистчето ако ни заведе някъде с по - нормални цени, ще има магнити. 

 Ще ви заведа .

 

Обмяна на валута има смисъл ако се пазарува в местните магазинчета. Валута може да се смени и на Маафуши. Най-добре е на летището да се обменят не повече от 20 $ в зависимост от това как ще се придвижвате дотук - фериботи, лодки, таксита...

Редактирано 20 октомври, 2016 от Ametist

[Гост]

Алекс, голям кеф ми е да те чета... :)  

[Mary]

Алекс, голям кеф ми е да те чета... :)

Не си сама в това удоволствие!

Макар да се отложи моето пътуване до Малдивите, но все някога ще го бъде, та с огромно удоволствие чета тук. 

[Гост]

Не си сама в това удоволствие!

Макар да се отложи моето пътуване до Малдивите, но все някога ще го бъде, та с огромно удоволствие чета тук. 

 

И аз така. Моето не е отложено, защото не е бивало планирано. Сладкодумието на Алекс и прекрасното отношение на Аметист са на път да ме накарат да се замисля за някой Рожден ден там...  

 

Алекс, извини офтопика! 

[AlexandraKo]

И аз така. Моето не е отложено, защото не е бивало планирано. Сладкодумието на Алекс и прекрасното отношение на Аметист са на път да ме накарат да се замисля за някой Рожден ден там...  

 

Алекс, извини офтопика!

 

А, моля, моля, кат ме Фалят винаги е на място! )

[ven62]

...

Аметистчето ако ни заведе някъде с по - нормални цени, ще има магнити. Иначе при тези - твърдо не.

Това го казвам за тези, които ще идват насам - носете си доларите кеш и сменяйте не повече от 50 лева в руфии.

Ще идваме насам, така че си записах. Аз даже и магнитчетата ще си нося.

Искам отзиви за шнорхелинг. Ти купи ли си от тия, ... "извънземните" маски с шнорхела по средата?

 

Айде, чакаме още новини и прекрасни снимки.

 

Приятно изкарване и поздрави на оная костенурка, ... помниш нали?

[AlexandraKo]

Ще идваме насам, така че си записах. Аз даже и магнитчетата ще си нося.

Искам отзиви за шнорхелинг. Ти купи ли си от тия, ... "извънземните" маски с шнорхела по средата?

 

Айде, чакаме още новини и прекрасни снимки.

 

Приятно изкарване и поздрави на оная костенурка, ... помниш нали?

Да ти кажа, аз тук още не съм видяла костенурки.Видях много в Австралия и то огрооомни.

От новите маски тук видях няколко, не са много разпространени.Може би, защото малко туристи си носят оборудване, тук в резортите дават всичко, каквото ти трябва.Отделно, вчера, като отидохме на лодката, която Аметистчето ни беше уговорила,/Маафуши турс /човекът ни попита искаме ли жилетки и нещо друго - видях, че имаше всичко. Не питах за цени, във вчерашния резорт даваха безплатно. Ама там всичко е много близо до брега,ако си добър плувец, ще видиш още повече неща, рифове има колкото искаш.Вчера по брега имаше толкова много парчета от корали,пясъкът в голямата си част е от натрошени корали.

Казаха ни, че и днес където ще ходим, рифът също бил близо до брега.

Ама ти не се притеснявай,на мен едно раче, дето ходеше назад, ми каза, че твоята костенурка си те чака.))

П.П.Сега видях написаното в руските форуми, че в този резорт, където ще ходим днес, имало много костенурки, които плуват с теб.Довечера ще обадя подробности.))

Ето го рачето - клюкарчето , чак на 5 етаж се е качило:

 

Редактирано 21 октомври, 2016 от AlexandraKo

[antea]

смело заявявам, че това е един от най-увлекателните пътеписи (в реално време), които съм чела, просто прекрасно! възхищавам се на хора, които умеят небрежно да пишат по начин, който те кара да се чувстваш сякаш си с тях в момента

[ven62]

AlexandraKo, поредните поздравления - чест и почитания!

 

Най-много ме впечатлява това, че пишеш по време на самото пътешествие.

Признавам си - аз на такъв подвиг не съм способен.

 

 

Но ти не се отпускай - давай нататък.

Коя агенция, къде те заведе, за колко пари, подробности.

А ще се пробвате ли на скуба дайвинг.

[AlexandraKo]

смело заявявам, че това е един от най-увлекателните пътеписи (в реално време), които съм чела, просто прекрасно! възхищавам се на хора, които умеят небрежно да пишат по начин, който те кара да се чувстваш сякаш си с тях в момента

Много благодаря,като се върна ще напиша отделно и ще сложа невероятни снимки.И в Австралия, и тук всичко е толкова красиво!Сега слагам снимки от телефон или таблет, а те не са с добро качество.Сега е само информативно.

AlexandraKo, поредните поздравления - чест и почитания!

 

Най-много ме впечатлява това, че пишеш по време на самото пътешествие.

Признавам си - аз на такъв подвиг не съм способен.

 

 

Но ти не се отпускай - давай нататък.

Коя агенция, къде те заведе, за колко пари, подробности.

А ще се пробвате ли на скуба дайвинг.

Давам дее,ама сега се връщаме от другия резорт.

Веднага ти казвам:

Нашата агенция е Аметистчето, с други не сме се разправяли.

Тя ни уреди транспорта и вчера, и днес, тя ни уреди и резортите.

Транспорта беше подредила с Маафуши турс, които изклюкариха:

"Аааааа, Мишееееел! Вери, вери гут лейди!"

А па ние се изпъчихме, че сме и френдове))

Ето и цените, ама това са цени за лодка за двама,тоест, само за нас.Не искахме да има други хора, въпреки че, ще е по-евтино.

Лодка за двама до - Adaaran club Rannalhi - 90 USD, пътуване 35 минути - далечко е.

Ол-инклузив на острова - 70USD - на човек.Плаща се на рецепция, сложиха ни оранжеви гривни и можеш да ползваш всичко като останалите, които и спят там.Само че, те са със сини гривни.

Има училище за скуба -дайвинг и всякакво оборудване. Ние ползвахме само маски и жилетки.

Днес - Biyadhoo Island resort:

Лодка до там за двама -40USD, пътува се 7-8 минутки, много е близо.

Ол инклузив на острова - по 85 USD на човек.

Първият резорт е 4 звезди, вторият -3 звезди.

Този вторият като място за живеене не ми хареса, но има страхотен риф.Даже, срещнах едни голееееми костенурки и питаха за тебе.))

И такъв половин гмуркач като мене видя туй-онуй.

Огромни риби, големи костенурки, дребни шарени рибки и разни други красоти са лесно видими, на плитко.

А на по-дълбокото ще е още по интересно.

На мен 4 звездният резорт ми беше баш по вкуса - с къщички във водата, с огромен и красив ресторант,с приятни барове и изключително приветлив персонал.Там и къщите, които не са във водата, бяха красиви.Ландшафтът - от прекрасна растителност, много чисто, много подредено.Специално гледах, един човечец цял ден метеше листата, които падат от дърветата. Цял ден само това.

Днешният резорт - по-ниска категория, по-запуснато, точно като една джунгла.Къщичките за живеене също старички.Но пък, наистина интересна растителност, с много интересни палми, от онези, на които корените им са във въздуха.И с много огромни дървета Банян трии. Ако някой не сеща кое е това дърво, то е онова, дето Буда заспал под него и като се събудил, получил просветление. ))Нямахме време да дремнем и ние под едно такова дърво.)

И другият плюс - собствения риф.

Ето и няколко снимки:

Хехе,в този, днешния резорт има такава екстра.Примерно, дошли Гошо и Пенка и искат да се увековечат,правят им една дървена табелка,насаждат една палма и забождат табелката до нея. Могат да идват всяка година да си ги наглеждат или направо след 10 да дойдат да видят колко е пораснала.Ако не са се развели до тогава, разбира се. )Колко струва това удоволствие не питах, че нашият хънимуни вече не помня кога беше.))

Накрая се включихме много успешно в това мероприятие - коктейли на плажа.

От половин час съм заръчала айрън, че ще ходим при Аметистчето, та да поогладя, да не я излагаме.Разгеле, ето го и айрънът, после пак ще пиша.)Тука всичко е на забавен кадър.

Забравих да кажа - и в двата резорта си имаше джин-тоник и всякакви алкохоли.

Друго не сме опитали, това си беше добре и на двете места.

Редактирано 21 октомври, 2016 от AlexandraKo