Обща активност

старинното село Холлокьо и околностите му Унгария Намира се на стотина километра североизточно от столицата Будапеща и представлява типично унгарско етнографско село с архитектура от 17-18-ти век със само една улица и бели къщи от двете й страни. Но в селото си живеят хора и постоянно. Някога селото е било по-горе по хълма, под полуразрушения замък, който също може да се посети,но се плаща. След края ноа Османското нашествие през 1683 г замъкът е разрушен, селото опожарено и впоследствие селяните са препостроили къщите си в долината. Приятно място за разходка по горски пътеки, особенэ пък в този есенен сезон и навсякъде еукрасено за предстоящия ден на вси светии...

То не може ли просто да сложиш дълга експозиция и чакаш да светне няколко пъти. После пак.

И днес бе един прекрасен слънчев ден🌞 Как да не отидеш в планината: в близките Родопи до село Фотиново, Фотинските водопади, и не много популярните върхове Шен Кая (1741 м) и Бей Мандра (1277 м). Общо 17 км преход за деня.

вече можете да видите авторите в първата тема с всички снимки, тук:

Благодаря 🙂 Пробвах сега пак - 8 часа по-късно, успях да платя билета на замразената цена 🙂

Долината Мадриу-Перафита-Кларор Андора Това е единственият обект от Андора в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Долината заема югоизточния ъгъл на Княжеството и близо 1/10 от територията му. В горната й част е с типичен ледников високопланински релеф, а долната се е обитавала от хората в продължение на векове в мънички махали, кошари и ковачници. Планинските пътеки помежду им са частично павирани с редени камъни. Долината е пешеходна зона, в нея няма асфалтови пътиша и не се допускат МПС-та. Пример за симбиозата между човека и планинския релеф и разумното използване на ресурсите на планината. Някои от порутените махали се възстановяват от доброволци, но само с естествени материали. Не е разрешено пренощуването от туристи, освен в само една-две поддържани хижи, до които се стига само с пешеходни преходи.

Виж как позна... 🙂 Катакумбо се казва мястото, те светкавиците са над Маракайбо, ама се гледат отдалеч. Не са всяка нощ, но шансовете са големи - 140 до 300 нощи в годината (средно 220) и продължават по 9-10 чАса, като са от 16 до 40 светкавици в минута. Ако имаме късмет и улучим такава нощ, смятам да курдисам апарата на статива, да му наглася настройките при първите 15-20 опита, после да му сложа един сензор за светкавици и да го програмирам да прави снимки автоматично като се появяват такива (реагира за милисекунди), а аз да седя, да зяпам и да пия бира. 😆 В понеделник ще отида да видя дали ще успея да свържа сензора (той е за много неща, не само за светкавици) с приложението на телефона и ако сработи, ще го купя.

На Маракайбо ли ще снимаш? Само там има светкавици всяка нощ, когато и да отидеш :) Инак ще трябва да дебнеш :)

Влаковата линия между Chur и Sankt Moritz е една от най-известните в света. Има 2 маршрутът - единият е през Давос, той е и по-бързият, а вторият е през Tiefencastel и е доста по-панорамен. Това беше и моят избор. По пътя се минава през Landwasserviadukt, който е обект на ЮНЕСКО, и по време на пътуването има уредба, която разказва за самия маршрут. Това беше единственият маршрут в Швейцария, където освен документите, провериха и паспорта ми. Гледките бяха извънземни и аз се наслаждавах през целия път. От дете мечтаех да дойда тук и цялото пътуване ми се струваше толкова нереално, че в един момент се запитах ,,С какво точно аз заслужих да видя това?”. Беше късен следобед и имаше прекрасна видимост, която ми позволи да се насладя на целия маршрут. Изумителна Швейцария Пристигнах в Занкт Мориц - един от най-известните планински курорти в целия свят. Много, много красиво, подредено е и мирише на пари 😀. До хостела, в който бяхме отседнали, има директен автобус 609 от гарата. На предишния ден по имейл ми бяха изпратили Engadin картите, който покриват градския транспорт в региона при престой от минимум 2 нощувки. Jugendherberge St. Moritz е чудесна бюджетна опция в района - стаите бяха много чисти, има няколко общи бани, обзавеждането е базово, но има всичко необходимо. Цената на нощувка беше 50€ на човек и включва закуска - според мен е безумно ниска цена предвид скъпия район и нещата, които човек получава. Препоръчвам ранно резервиране. На място може да се заяви и допълнителна вечеря (около 18-20CHF) с дневното меню на блок маса. Ние бяхме повече от доволни! Така изглежда четворната стая

Малко от Пловдив

И от Лисабон

Оферта от Бристол

Тъй като, живот и здраве, ми предстоят доста пътешествия от декември нататък, понакупих разни такъми и джаджи. 1. Днес минах случайно покрай магазина на Самсонайт, влязох ей така, да видя какво има и излязох с един много хубав голям сак на колела (обем 122 литра). От непромокаема материя, много добро качество. На сафарита (освен ако не сме само двама човека) не става с куфар, само меки сакове могат да се натъпчат в багажника на джипа или в ремаркето. Имам един с обем 80 литра, който в повечето случаи ми върши чудесна работа, но ако нося и статив, ми идва леко малък. Другият ми е с обем 140 литра и е прекалено голям. Много удобен за прибиране на багажа - просто нахвърлям всичко вътре без да подреждам, събира се и остава даже място. 😆 По разните южноамерикански летища ме караха да го оставям и да си го вземам от отделно гише за багажи с големи габарити. Та този Самсонайт би трябвало да заспи като размер. Повечето сакове, които съм купувал до момента, ги разсипвам за година-две, сега имам 5 години гаранция, да видим... 2. Купих си най-добрия огледално-рефлексен фотоапарат (DSLR) за всички времена (според над 80% от фотографите) - Никон D850. Този тип апарати ги спряха от производство (сега всички фирми преминаха към безогледалните системи), но въпросният Никон все още се продава нов във Фотосинтезис в София, като смятам, че съвсем скоро ще изчезне от магазините. Остава само вторичния пазар - втора ръка. Възпирах се да вземам използван, че обикновено се изпраща отнякъде, не му знам матрицата в какво състояние е, дали не е драсната, работи ли му всичко и пр. Случайно обаче видях в една група на Фейсбук, че една позната си продава нейния (на малко под 90 000 кадъра, Никон им дава 200 000, а повечето карат и до 300 и 400 К) и го взех. Така поне знаех предварително, че всичко е наред. Безогледалните системи, естествено са много напред с нови матрици, много повече електроника, умни следящи и разпознаващи автофокуси, малко по-леки и по-малки и пр. Огледално-рефлексните и те обаче си имат предимства - с един заряд на батерията се правят два пъти и половина повече кадри, аз гледам дълго през визьора преди и между снимките и обичам да виждам оптичен образ, а не електронен от матрицата. Последната година пътувам с по един от двата вида, но фул-фрейм DSLR-a ми (Nikon D750, едно ниво и половина под D850) почти се скапа - счупи му се вратичката за картите, та я залепям с левкопласт, който сменям на няколко дни, на 157 000 щракания стана (Никон му дава 150 000), та сега си има заместник в отлично състояние за по-малко от една трета от цената, на която беше като нов преди 6 години. Знам поне със сигурност, че няма да произведат по-добър огледално-рефлексен апарат повече. 🙂 🙂 Фотоапарата го има на снимката долу (този отляво с по-късия обектив, другият ми е безогледалката). 3. Най-после и аз си "облякох" дългия и средния обективи с камуфлажни покрития (сичкуту wildlifе фотограф с такива, само аз с голи обективи от години). Не, че нещо ще ме скриват от животни, по-скоро да ги пазя от драскане и слънце (моите са черни и се награвят сериозно). По нашенските магазини не намерих, та поръчвах от германския Амазон. 4. Последно време снимам и доста с телефон - битови и широкоъгълни кадри, както и видео. Винаги ме е страх телефона да не падне от щипката на селфи стика, ако примерно го пусна близо до водата, докато пердашим бързо с моторна лодка или го провеся от някоя пропаст да снимам водопад. Взех си алуминиева захватка за телефон с винт, която го стяга толкова здраво, колкото човек иска (трябва да се внимава да не се спука екрана на телефона). Захватката има 2 стандартни (1/4 инч) резби за винтове на стативи и моноподи и може да се закрепя изключително здраво за тях в хоризонтално или вертикално положение. Има я на снимката долу - черна, отляво на обектива на левия апарат. 5. Дразните ли се от отраженията в кадрите като снимате през прозорец/ витрина, било то от самолет, панорама от закрита тераса на висока сграда и пр.? Аз много се дразня, доближавам телефона/ обектива до стъклото и пак не винаги се получава. Доста снимки съм бракувал по тази причина. Бях си направил преди няколко години едно покривало от плат и картон, което го закрепвах с безопасни игли към 4 вендузи, които пък лепях на прозореца. Трудно се носи, вендузите падат, един път го взех на пътешествие и това беше... Сега си купих фабрично направени джаджи. Има за фотоапарат с обектив, за телефон и за action camera от типа на GoPro. Продават ги поотделно и в комбина по 2 и по 3. Цените са в евро или в паундове, но идват от Китай де. Като поръчах, не получих никакво потвърждение по мейл, писах им, изпратиха номера на пратка за проследяване, за около 20 дни дойдоха. Още не съм ги пробвал, но ми изглеждат много удобни и надеждни. Оставям и линк, предполагам, че много от вас могат да се възползват от варианта за телефон. Аз взех комбо за телефон и за обектив на фотоапарат, но предполагам, че ще използвам предимно за телефона. Има ги и на снимката долу. Качулката за обектив е подпрян отляво на левия фотоапарат, за телефон е върху дългия обектив (на десния апарат). Изработени са от силикон. Линкът е за телефонната версия, но най-долу ги има и останалите: https://www.ultimatelenshood.com/products/ulhmobile2 6. За някои от предстоящите ми пътешествия ще ми е нужен статив - снимки на светкавици (в небето, по време на буря, не светкавица на фотоапарата) нощно време, нощни снимки на осветени градски обекти и празнични Коледни украси и пр. Имам прекрасен, изключително стабилен професионален статив Манфрото още от края на 90-те години. Проблемът му е, че е метален и е доста тежък, поозорвам се да го мъкна със себе си, взех си специален оригинален ремък на Манфрото за гърба, по-удобно е, но пак си тежи. Понеже съм стиснат и не ми се дават пари за професионален карбонов статив, си снимам само от ръка или чат-пат с монопод от доста години по време на пътешествия. Сега обаче вече ми се налага и поръчах един китайски карбонов на 1/3 от цената на престижните марки (които сигурно повечето пак са правени в Китай). Ябълковидна глава (върти се във всички посоки и се застопорява само с едно бързо движение на винт), телескопични крака, които се разтварят под няколко ъгъла, като единят може да се маха и да играе роля на монопод, мехурче за нивелиране, средна греда, на която в долния край има закачалка за тежест (може да се напълни найлонова торба с камъни, пясък, вода или каквото има там), за още по-голяма стабилност, ако се наложи, всички джаджи си ги има. В понеделник трябва да ми го донесат, надявам се да не ме разочарова... 😃 Както писах по-горе, само да е живот и здраве и да се получат пътешествията...

Въпроса е, че те засичат, че веднъж си го ползвал и съгласно условията им не можеш два пъти и затова

Вероятно няма давност.

За личният говоря , както е на картинката.Основният не знам дали изобщо е спирал.

Е за какво е този тестов период тогава? Аз съм го ползвал преди повече от 4 години.

Ето как обогатихме темата, буквално преди минути, рекохме със жената да си наготвим леща за утре, понастоящем сме във Франкфурт. Та влизаме в един от хилядите турски маркети и освен зелето което си е като нашето си взехме и тая червена леща. Та рекох на жена ми, миличка, да не се изненадаш утре, те са ни информирали какво следва след консумация……

То само личният със записаните полети не работи тия дни – MyFlightradar24. А другият за следене на полети няма проблеми

Май още не успяват да се справят с критичния ъпдейт :

Търсачката на :

Багажа - големия ръчен и чекирания е на същата цена, местата са евро-две по-скъпи. При едрииймс директно си идва мейл потвърждение от Пегасус, но резервацията трябва да си я добавиш ръчно в приложението. Не знам дали ще начислят пинове и болбол точки все още.

Кой сайт е това? Или е приложение?