Обща активност

Но си ентусиаст 🤪 Поощрявам човешкия фактор в помощ в твоя случай, а за некачените снимки, надявам се да ги видим някъде 🙂

Солниците около Трапани

или пък е доказателство, че общоприетите стандарти за карасота не са гаранция за успешно партньорство "само с красота не се живее" Двамата имат интересна история на запознанство.

Отново в Египет След 100 години планиране и подпитване, днес най-сетне ще литнем до Червено море. Мозъците ни са толкова изветрели от родителството и проблемния ремонт, имаме страхотна нужда от почивка, но за малко да я изпуснем. Защото едва в четвъртък погледнах валидността на паспортите и видях, че ни остава единствено да се надяваме експресната услуга да е наистина експресна. Ели е доста обидена, че смятаме багажа й за много голям, че даже извънгабаритен: Но когато го приеха, си отдъхна: Лек полет на всички околни 🙂

Неделният кекс с фанта портокал, чакаме го да изстине. Продукти: 4 яйца(домашни) 2 ч.ч. захар (250мл) 1/2 ч.ч.олио 1ч.ч.фанта портокал 2 и 1/2.ч.ч.брашно + 1 бакпулвер + 2 ванилии настъргана кора от 1 лимон. Начин на приготвяне: Разбивам яйцата със захарта. Постепенно добавям останалите продукти по ред на записването. Изсипвам в намазнена и набрашнена формичка за кекс и пека на 180°. Хапваме с кафе,айрян или фанта портокал. Много хубав се получава,слънчево жълт от домашните яйца и фантата.

Явно така е станало, защото имах отворени и други прозорци. Възможно е при превключване от единия в другия, да съм цъкнала там. Тази година с тези календари не ми върви. П.С. Изпратих списък на ЛС!

Ако си натиснала нещо без да забележиш, ти излиза така: Ако не ти излиза така, прати един списък за кои снимки ще гласуваш на ЛС, ако като свърши гласуването излезе, че не си гласувала ще ги вземем предвид.

На мен ENAC вобще не ми отговориха повече от година. В крайна сметка взех обещетение през посредник.

От серията същото балконче на Домосед 🙂 Никозийски (Кипър) палми:

В Никозия, Кипър: и отново Никозия, Северен Кипър:

Бяхме в Катания по време на ЖП стачка (на обяд ни продадоха билети на касата на гарата, а вечерта вече стачкуваха). Пред самата гара имаше двама служителя, които ни насочиха към автобус (билетите на влака важеха за автобуса). Като се напълни автобуса и тръгна (няма точно разписание). Всички пътуващи бяха за летището, но автобусът ни стовари на ЖП спирката на летището. Неочаквано за италианци, но се бяха организирали да извозят хората за летището. Та ако има стачка да се ходи малко по-рано (да се види дали има организиран заместващ транспорт или трябва да хващаш такси, а дори да има организиран трябва да се напълни автобуса, за да тръгне (нашият автобус беше от 50-местните и се напълни не много бързо)).

Беше в Италия и подадох жалба към ENAC, но са много бавни. Чакам отговор вече от 4 месеца.

В крайна сметка изплатиха ли ти обезщетение?

И на мен наскоро ми се появи и после и отделно ми отговориха, че е поради извънредни обстоятелства. Бяха прави, но само отчасти, тъй като закъснението беше доста по-голямо от причиненото забавяне от бурята в онзи случай. В крайна сметка, съобщението е въз основа на автоматична проверка, за която си има основание. Все пак обаче зависи от конкретния случай дали действително не дължат обезщетение.

страхотно е това нещо, радвам се че правят такива фестивали по тези краища аз само един долмен съм виждал там, този, който е край пътя

Вчера посетихме за пръв път в живота си Тополовград, че и Сакар. Поводът беше Фестивал на царския орел - препоръчвам, чудесна организация, много приятен, с много местни храни. Даже нямаше кебапчета и нефермерски кюфтета, нищо общо със селските събори, в които обикновено се превръщат подобни фестивали 😉 Имаше и дегустация на рибена чорба от Марица, признавам, за пръв път ядох рибена чорба от сладководна риба. Част от фестивалната програма беше посещение с гид на Палеокастро, градът на слънцето. Мислехме, че сме изпуснали да се запишем, че и последния курс, но се оказа, че поради налични желаещи правят още 1 група. За любителите на камънаци като нас е ясно, че съвсем друго е някой да обясни символите и да ни насочи въображението. Групата тръгваше от Историческия музей на града и докато чакахме, влязохме да разгледаме. Изненада 1 - в етнографската част рабрахме, че до около 1920 година там са се гледали камили!!! Ползвали са се за превоз основно в посока Маджарово, Ивайловрад и Турция. Не знаех, че няма местно население, а всички са преселници, поради което има изключително богата колекция от разнородни носии. Изненада 2 - в историческата част има трезор със златно съкровище! Не реплика, а съвсем истинско. Сега са намерени 4 нови некропола, от които е изследван един, и намереното в него ще бъде изложено вероятно в периода 1-10 ноември. Проблемът е, че трезорът е малък и общината няма средства за нов. Снимането в трезора е забранено, така че качвам за ориентир от ФБ. Нашият гид ни разходи добре - каменни светилища, долмени, шарапани..... Взехме телефон на дамата, защото и половината нямаше да открием без нея. По въпроса за камилите тя си спомняш, че прадядо ѝ бил гледал. В района остана доста за изследване, но за пръв път виждам място в България, където има много за гледане и нито една къща за гости! Само долмените са около 1500. Музеят- https://www.facebook.com/share/p/19cbT4ifZa/ Към Палеокастро Слънчеви часовници Пейки, беседки, красота - спокойно може да се направи пикник Долмен Начови Чаири Шарапана

Някой, който е подавал claim за закъснял полет, излизало ли му е такова съобщение след като си е въвел всички данни и го е пуснал? Чудя се дали е автоматично съобщение.

Езерото Сканно е много популярно в Абруцо в летните жеги, понеже нито Адриатическо, нито Тиренско море са чак толкова близо. Движението около него беше организирано еднопосочно, като в посока към градчето Сканно трябваше да се отделим от главния път и да обиколим почти цялото езеро. А Движение много,защото постоянно някой се опитва да паркира отстрани или да излезе на пътчето, и то без реално да има определени места за паркиране. Та тоя участък допълнително ни забави, а ние имахме преходче да правим и да гоним самолет на часове път. Пътеката на сърцето (il sentiero del cuore) ни привлече в тая част на страната. Тя започва от езерото, изкачва се на един рид и слиза от другата страна в градчето Сканно. Но понеже бяхме с кола, продължихме до градчето и преди него се отклонихме нагоре към Гробището. ТАм паркирахме при другия край на пътеката на сърцето. Оттам денивелацията е по-малка, а и времето до местата с гледки. Забавяха ни само зрелите къпини 😉 Точно на рида има една малка църквичка, която не е с нищо забележителна, но оттам в едната посока се гледа към градчето, а в другата - към езерото Сканно. Има и чешма, което в жегата е благодат 🙂 Дотук нищо особено, ще кажете. За да се стигне до особеното, трябва да се отклоните няколко минути наляво по рида. "Пътеката на сърцето" неслучайно е наречена така ❤️

да, благодаря, точно това имам предвид Аз имам една дилема с тоя Револют, сметката ми е българска, и ако искам застраховка трябва билетите да започват и свършват в страната на жителство. Обаче не мога да сменя държавата, иска да закрия сметката и открия нова. При което трябва да прехвърля всичко другаде междувременно. Та май ще си карам така на стандартно ниво.

От yolk & co и аз не останах доволна. Отидохме в 12и30 за брънч и половината неща от менюто ги нямаше. "микс зелени салати" към яйцата ми пък беше шепа листа спанак, овкусени с дресинг. Донесоха ни 2 парчета торта за 4ма души като извинение. Персоналът в действителност обаче е страшно любезен.

И след като сума ти време ви занимавах с баири, и чат-пат с бири, време е вече да обърнем внимание и на бароците от заглавието на темата. В последния ден на пътуването ни с @mary_shery. Домосед щеше да продължи още дв дни и да се прибере от Римини. Мисля, че ви е известна неговата пословична резистентност спрямо двупосочните самолетни билети 😉 Ето все пак две снимки от Фара сан Мартино, които направих сутринта. Спътниците ми трябва да имат повече. В този ден гледах да си пестя батерията, че ни предстоеше вечерен полет - да не станеше така, че да нямам батерия да си покажа бордовата карта... Но засега все още пътуваме заедно. Като прибавим и вчерашното пътуване заедно с днешното, правим почти пълна обиколка на масива Майелла, като минаваме през и покрай още от най-красивите села на Италия - Палена, Пескоконстанцо, Петторано сул Гидзио... Голяма атракция в този район е пещерата Гротта дел каваллоне, до която има много атрактивен лифт тип "кофичка". https://grottadelcavallone.it/ Нашата цел обаче е Сулмона. Въпреки че не е флавен град на провинция, Сулмона не е малко градче и не влиза в графата на "най-красивите села" но пък е несъмнено най-красивият град в регион Абруцо. С история отпреди новата ера. Сулмо си е бил известен град още по времената на Римската империя и вероятно най-известният римлянин, роден там, е поетът Овидий (същият умира в днешна Добруджа след десетилетно заточение. В Томис, което е днешна Констанца). Чак толкова обекти от древен Рим не са останали запазени, Туристи в Сулмона не че съвсем няма, но дори и в пика на отпускарския август чужденци едва ли ще видите. Италианците са успели да скрият от света един от шедьоврите си. 🙂 И, а, де. Не съм снимал статуята на Овидий в Сулмона. Та ще помоля за помощ от спътниците си в снимковото отразяване на Сулмона. още повече аз имам ограничена поносимост откъм брой църкви, посетени за ден, и също така не обичам много да снимам вътре в храмове... Къде в Италия има концентрация на бароково изкуство? Я да ви видя? Лече, вероятно ще е първият ви отговор. ОК, Рим, естествено, ама в Рим има от всичко красиво и по много 🙂 Катания и малките градчета в Югоизточна Сицилия... Ама, ако не искате жега и тълпи, това не са вашите места. Щото в Рим по това време беше 40 градуса, а в Пулия и Сицилия не ми се мисли. И тогава - какво. Искате барок, не щете тълпи и жега. В Торино ли отивате? Става. Но не е моят град - ходил съм точно през август. В Торино барокът е разбираем - Савойската династия се е въздигнала баш в бароковия период. Лече също процъфтява под испанска власт в ерата на барока, а и варовиковите кариери наблизо доставят евтин материал, който лесно се обработва. В сицилия причината е друга. Етна и постоянните изригвания, придружени със земетръси. Та "бароковите градчета" просто са се сривали след земетресения и са били препостроявани в модерния тогава стил. Същият е случаят със Сулмона. Голямо земетресение през 1706 г. срива града и се препостроява в барок. Но все пак има останала и готика тук-там, което придава разнообразие. Цалото Абруцо е земетръсна зона... Катедралата и стадионът на фона на Майелла И древноримски акведукт си има! На тоя площад в последния уикенд на юли се провежда "палио" - конно надбягване от средновековен тип, по подобие на най-известното такова в Сиена. Искате барок без туристи - Сулмона е вашето място. Грам не отстъпва на Лече! Всъщност според мене го превъзхожда, понеже Лече ми е прекалено еднообразен град. Пък и нали навремето в Лече ни беше откраднат (заедно с фотоапарата) единственият и непрежалим Клъвдий I Бух, та не питая много топли чувства към града, Спасява го чудничкият сладкиш "пастичото лечезе" 😄 Барокът си върви със сладкото, потвърждавам. И в Сулмона е така. На всяка крачка от разходката ви в Сулмона ще ви съпъстстват множество цветя. Които всъщност не са цветя. А са направени от "конфети" - шоколадови дражета във всевъзможни цветове, най-често аранжирани като маргаритки. Конфетите за запазената марка на Сулмона. Признавам си,ч е това бяха армаганите, които накупих от това пътуване за семейството и приятелите 🙂 Италианските конфети са малки, бадемови сладки със захарно покритие. Първоначално са били покривани с мед, това преди захарната тръстика да почне да се отглежда масово от колонизаторите в Карибите и Америките. Във Франция им казват дражета. та, отколе конфетите са ползвани в италия като част от ритуалите при сватби, кръщенета, юбилеи и прочие значими събития. Като почнало мощното пиратство в Карибите и галеоните масово били потапяни, цената на захарта се постепенно се вдигала и в началото на 19-ти век вероятно чрез спекула захарта станала безбожно скъпа. Тогава един милански текстилен предприемач се сетил, как да оптимизира разходите и да забие конкуренцията в земята, и почнал да произвежда цветни парченца плат, които да се хвърлят вместо оригиналните сладки по време на карнавали... Името "конфети" запазил. И заоптимизират разходите, заменили сладките с многоцветни хартиени листчета, но запазил думата "конфети". И неговата вариация се използва и до днес по света и в много езици "конфети" значи точно това. Даже вече не платнени, а хартиени лентички. Обаче това са "конфети - менте". Истинските все още се произвеждат в Сулмона, чиито жители отказали снижат качеството. Фамилията Пеллино спасява поминъка и са собственици на най-голямата фабрика за конфети от 1783 г. На ширпотребата с платнени конфети може да се отговори само по един начин - с вдигане на качеството на истинските конфети. Пелини започват да работят само с най-висококачествен белгийски шоколад за пълнежа си. Останалите съставки също са без компромис с качеството и придружени със сертификати: бадеми от Авола, лешници от Пиемонт или Витербо.. Така се поддържа най-добрия възможен вкус и качество. Pelino конфетите все още се изработеват ръчно с традиционно оборудване според рецепта и процес датиращ от 300 години, който може да се види в музея на фабриката. Работното време е между 8:30-12:30 и 16:00- 18:30 часа. Входът е безплатен. Според традицията конфети за събития се сервират в нечетен брой, като четните се смятат за нещастни. За сватби обикновено са пет, символизиращи петте традиционни пожелания за младото семейство- здраве, плодородие, благоденствие, щастие и дълголетие. Има си и цветен "конфети-код": За сватба - бяло или екрю, за сребърна или златна сватба - със съответстващ цвят глазура; червено - за дипломиране; розово или синьо - за кръщене на момиче или момче (италианците не си падат по междинните полове 😉 ) ... И други, дето не ги запомних. 🙂 Бяхме оставили колата на платен паркинг около градинката пред катедралата и бяхме платили с каквито стотинки имахме. Сулмона ни отне повече време, отколкото предполагахме, та накрав доста бързахме към колата и не съм направил и една снимка на конфетите. Моля @mary_shery и @домосед за помощ 🙂 Докато бързахме към колата, @домосед измисли една промяна в плана. Той имаше резервирана нощувка в Рим и не искаше да ни притеснява да влизаме в града с колата. Затова просто го метнахме до гарата в Сулмона, за да може той да се качи на влак до Авецано след няколко минути и, след като разгледа и това градче, да продължи с железниците до Рим. А на нас ни предстоеше гвоздеят на пътуването! Защото на според италианците Сулмона е скритото им бароково бижу, но според нас има и по-скрито, и много по-красиво... и далеч не само бароково. 🙂 ...следва...

Пътя от Тарангире до Серенгети, Танзания. Издание 2026 г.

Имам нужда от код на лични съобщения. Благодаря сърдечно на отзовалите се!

На 4.12. има национална стачка обявена, не знам дали ще касае Сицилия. Когато бях в Калабрия по време на жп стачката, ми обясниха на гише в гарата, че в последния момент се решава кой влак няма да се движи (така и стана). Някои се движеха. https://scioperi.mit.gov.it/mit2/public/scioperi