Обща активност

Тръгваме надолу към прохода Ланчано и за сефте в това пътуване главата ми се замайва от завои, но стомахът ми издържа на изпитанието. От време на време спираме, за да снимаме поредното по италианско кацнало на хълм село (хич и не запомням кои са в списъка "borghi piu belli d'Italia" че много станаха 🙂 Нощувката ни стратегически е в градчето Фара Сан Мартино. Имаме достатъчно време за спокойна разходка из прословутото ждрело, преди да се мръкне. Бяхме след края на работното време, та не се наложи да плащаме за паркинг. Иначе си има паркомати и по протежението на река Верде. В ждрелото се предлагат и платени турове с екскурзовод, на които ти дават задължително и каска, че имало опасност от падащи камъни. Има и къде да си вземеш каска под наем, ама вече беше затворено. Ние си ходихме без каски, както и доста други хора. Разходката е кратка, около километър по пътека и през едни теснини до изоставено разрушено абатство под надвиснали скали. Завардено е с метална решетъчна порта и катинар, вътре влизат само с организираните турове, Но и отвън се вижда това-онова като за снимка. Светлината привечер обаче не е добра. Ждрелото е тясно и високо. Сутрин би било по-добре. ю Върнахме се на мястото, където бяхме паркирали колата. Движението там е еднопосочна, така че трябваше да излезем към градчето, пак да слезем в долната му част и да спрем при изворите на река Верде. Тая река е много известна, малко по-надолу по течението ѝ е едно от най-известните места за рафтинг в Италия. Захождайки към парка отначало градчето Фара Сан мартино изглежда нелицеприятно и силно индустриално. Всъщност в него се намира главната фабрика и седалището на De Cecco - третата най-голяма компания в света за производство на спагети и прочие паста. Има и още една компания за паста - Dalverde, по името на реката. Та изворите на Верде си струват отбивката, защото са на сенчесто място и осигуряват жадувана прохлада в августовските жеги. Има и заведения, но и те вече бяха затворили. Обаче събрахме тюркоаз, ако не в буркани, поне в чаши 🙂 Изкуственяшки, ама водопад 😉 След кратка фотопауза отново завъртяхме кръгчето и влязохме в градчето от горната страна. Ако изобщо може да се каже, страна. Все е имало италиански градчета на баир, ама това засега бие всичко. Намерихме един обществен паркинг, който беше на площадка връз покрива на сгради от по-долното ниво. Вече се смрачаваше а ние трябваше да стигнем до настаняването си във Villa flora e Ricardo. Оказа се сложна работа, че и с багажа на гръб. Наклоните в тоя град са терор дори за хора, дето тичат у фитнес на бягаща пътечка на максимална стръмност. Номерацията по уличите е странна. Директно- загубихме се въпреки навигацията. А нагоре, а надолу, а коленете ми негодуват след Корно Гранде и Камича. Всде стигаме до задънен край, с жестка гледка или би била, акоимаше малко повече светлина. И прибягваме до изпитаното средство - намери местен и питай. То не че има движение по улиците - хората се са прибрали да вечерят и се зразнасят благоухания. Ама намираме един чичка, който сякаш разбра. Сети се, кой ще да е рикардо и с жестикулации се опита да ни упъти Оказа се, че в тъмното сме пропуснали едно задънено разклонение на улицата, където се бяха свряли липсващите номера. Беше всъщност много пипнат сокак. Стигнахме до нашия номер - тъмно. Звъниш, чукаме, никой не отваря. А инструкции за чек-ин така и не получихме. Хеле, от горния етаж от един красиво украсен балкон ни чу един човечец и слезе, Говореше базов английски, а се оказа и чужденец - Луис. Пък звънна на Рики (Рикардо) и се разбраха, къде е скрил ключовете. От тия разходки из града, а и от последвалите, снимки нямам щото батерията на телефона умря и я сложих да се зарежда, докато търсим вечеря. След кратка почивка се отправихме на експедиция по стръмнините. То не че имаше особен избор къде. И пътьом бяхме видели едно заведение La Villetta, a и Луис каза да пробваме там. Обаче беше претъпкано и резервирано до дупка. Сервитьорката вика: "Маси няма да се освободят, пръждосвайте се. Отде да знам, къде ще ядете - пробвайте Hansel e Gretel". Е, то "Хензел и Гретел кафетерия - йогуртерия" си го бяхме харесали за закуска. но като отидохме на площадчето пред общината видяхме,че работи. И то до късно. И няколко местни чешити си пийваха на теферич на масички. Имаше и няколко свободни. Изобщо, беше едно много италианско. Нетипично тихо градче, но дори и в него се намери място да си седнем навън и да хапнем. Малко с недоверие в началото седнахме., щото нали... кафетерия - йогуртерия. Обаче ни направиха пак едни пицоподобни неща, ама тоя бяха елипсовидни. И биричка. И нещо йогуртово, ама като сладолед - ти си избираш в какви парченца плод и с каква заливка. И всичко беше - да си оближеш пръстите! Изобщо, тая вечер най ми хареса 🙂 ...следва...

Малко Сантандер: Повечко Билбао: Попътни гледки: И сега наБИРАм в Бермео:

Благодаря на @dorida за споделения код. 🙂

Палермо & Чефалу Хванахме послучайност и прочутото състезание Targa Florio Classica. Доста от тях по пътя за Чефалу и обратно ни отвяха като флагчета. П.С. В сравнение с предишните ни идвания, Палермо направо е затънал в боклуци, а селата около него са тотално западнали. Ако оставим това, кулинарното преживяване си е на ниво 😀 и е чудно време за последен плаж тази година.

Да това излиза, връщах и пак не става. От вчера се мъча ....

Днес осъществих една от дългогодишните ми цели, да се изкача на Етна (до където е възможно, да се разбира безопасно), да се разхождам по застиналата лава и да се наслаждавам на извънземни гледки. Влязохме и в два "тунела" образувани от лавата. За съжаление, не можахме да хванем залеза, защото тук на над 2000 м. височина, климатът е на 360' по- различен от долу, в Катания. По пътя ни съпровождаха гъста мъгла, ситен но плътен дъждец, слънце и пак мъгла.

Има го кампанийно и то само, когато ти излезе конкретно на теб. Аз съм бил така няколко пъти премиум. Сега съм си на Ултра, но си го пуснах за една година така или иначе.

Отваря ти се страницата в това положение ли? Виж, ако скролнеш нагоре, дали няма да ти излезе списъка - анкетата. Аз също се лутах няколко минути къде е🙂

Имам проблем с отварянето на темата за гласуване етап 2. Отварят се снимките, но списъка,където трябва да маркирам не ми излиза. Пробвах няколко пъти, вкл. и през различни браузъри, изчистих бисквитките, и пак не става. Какво би могло да пречи? П.С. Да уточня, че проблема е през телефон, нямам PC в момента.

Моля да ми припомните, варианта да пробвам някое по-високо ниво за 15 дена без да трябва да остана 1 година на него нали още си го има, дори и преди да съм бил една година на по-високо ниво? Нещо не мога да го намеря това в T&C

Ще публикувам и интериора на кафето от вчера, с международни елементи е :)) Тромпета, ресторант бар, Свищов

Тромпета, ресторант бар, Свищов Не проверих дали вътре се намираше някой от тези мъже ;)) Но зад вратата нямаше нито една от жените ;))

В Софийския салон влизам с пластиката. Не мисля, че биха те таксували, по-скоро биха могли да изискат и пластиката, но не съм сигурна. Понеже аз съм с VISA Gold, която важи само за Софийския салон, не съм си правила регистрация в Lounge key. Останалите салони по света ползвам със съответните Mastercard вече с регистрация.

Аз ги обичам тези неща Швеция, остров Vaxholm Безброй такива имам от Истанбул Варенна, ез. Комо Тук харесвам много цветовете, не че има гледка, Валенсия Аликанте, стая с гледка о-в Самос, Коккари о-в Кастелоризо Маракеш, Джемаа ел Фна о-в Куфонисия Виетнам Измир, стая с гледка Виетнам - на шезлонг пред лотосово езеро, с вятър от вентилатор, 36 градуса на сянка Мавриций, Флик ен Флак Солун, от корабче Стоун Таун, Занзибар Коктейл Singapore sling, на Boat Quay в Сингапур о-в Наксос, от крепостта, джин с тоник и краставица

Единственото адекватно управление беше служебния кабинет на Гюров, но то продължи само няколко седмици... За жалост няма никакъв шанс да изберем хора като него да управляват самостоятелно.

Силно съм разочарован от Трип.ком, а иначе ги харесвам много. Имах купен полет с тях - вътрешен в Бразилия с GOL. Авиокомпанията сменя от 08.45 на 07.45 полета. Според политиката на GOL, всяка промяна от над 30 минути дава възможност за промяна. Казвам на Трип на чата да ми сменят полета за друг в 15.45, авиокомпанията не давала. Давам линк към политиката - “не, не може, трябва да се обадите на авиокомпанията и после да ни кажете с кого сте говорили или писмено да потвърдят, че имате право на смяна.” Звъня на GOL - казват “няма проблем, ще сменим полета (и го сменят), но агенцията трябва да преиздаде билета. Ще напишем в PNR-а бележка, че разрешаваме.” Три пъти говоря с Трип, уж са заявили промяната и накрая ми казват, че авиокомпанията отказала, което е лъжа. Звъня пак на ГОЛ, които казват, че докато не се преиздаде билета с новите полети, няма да мога да летя. И сега съм принуден да рефъндна билета и да си купя нови билети, които са със 70 евро по-скъпи, защото тия малоумници не искат да преиздадат билета. И реално седи в чистилището - при тях е 07.45, като отвориш на сайта на ГОЛ пише 15.45, но номера на билета стои същия. Абсолютно безобразие.