Обща активност

Братислава-Кошице е единственото, което ползвам - 10 евро флекс, 10 евро багаж. Флекс само през уеб версията - през апа винаги ми дава по-висока цена за същия полет.

Наясно съм абсолютно, многократно сме коментирали тук. Купих през Трип само, защото сайтът на Гол е дъното и не позволяваше да се купи с дебитна карта, а после разбрах, че иска само кредитна. Пък и реших, че така или иначе имам Full Flex билет и мога да го канселирам, което и ще направя в крайна сметка…

Някой да е засичал напоследък евтин флекс и евтин багаж 20 кг? Щерката, докато си разбере програмата около Коледа, цените станаха уау.

Ако питаш мен, нищо не си изпуснала.🙂 Около Никулден продължават да излизат добри цени. Сицилия с ден отпуск. В Катания имат приличен Коледен базар.

На New Balance Arena и вътре има какво да се види, другия път да влезеш. 🙂

И аз да попитам за Кивито, но за хотелско настаняване. Дали са надеждни, че за един хотел в Истанбул ми дава най-ниска цена ?

С който и посредник, като се купуват билети, трябва да е пределно ясно, че ще има такива случаи. При едни е често, при други не толкова, при трети рядко, но няма как да се избегне на 100%. Просто трябва да си го знае човек, когато се купува през тях.

Майкъл Дел , шестият най-богат човек в света със състояние от $230 млд. е доказателство, че любовта е сляпа :

Ново местенце за брънч в София - Yolk & Co. Намира се в близост до Кемпински, метростанция "Джеймс Баучер" е на пешеходно разстояние от него. Вътре има 2 зали, вътрешната е по-голяма. Цените - новата "нормалност". Меню - тук. Беше вкусно, а персоналът любезен. Откриха го съвсем скоро, но всъщност се оказа доста посещавано. Заведението е dog-friendly, baby-friendly, traveller-friendly. А ако някой се разходи до него, може и с мен да се види, сигурно ще съм наблизо 😉

Малко инфо за еднодневните разходки (без нощувка) кашкавал туризъм до Бергамо/ Поне на мен, не ми беше известно до онзи ден, а и не съм търсил де, че има съботен пазар (не туристически) пред стадиона New Balance Arena и по-точно на Piazzale Lodovico Goisiss. Има поне 6-7 големи мобилни павилиона за сирена, където се чака с номер, но опашката върви бързо, защото обслужват по 4-5 човека. Имат всичко, а цените са в пъти 2-3 под тези в стария град и дори на половина сравнено с пазара на улица Sentierone, където е пълно с хора, но 90% гледат, нарочно наблюдавах. Най-евтините започваха от 5,70евро, като меките миризливи тип -фреснки, но са локални от Ломбардия, от сорта на зрели Robiola Nostrana и други зрели видове са 9-12евро/кг. Следват зрели козе и овче, които са по 15-18евро. Най-скъпите бяха швейцарския грюер по 23евро/кг(в магазин пак в тази зона беше 27евро/кг, което е супер) и козе с трюфел за 22-23евро/кг, точно овче с трюфел беше 60евро/кг в стария град. Вече имам винаго обяд в Каса Ернесто на центъра в Бергамо, където дори няма коперто! Вчера за 1 предястие карпачо -10евро, две пресни пасти (всичките са по 13 евро) и един тартар с яйце за 22евро, бутилка вода, хубав хляб и 3 чаши вино общо 70евро. Бутилка вино масово беше 18евро, имаше над 10 вида. чиниите са огромни, по педя и половина в диаметър, изглежда малко, но не е. За десерт през Ла Романа

Ватикана и Рим 🙂

Има 16 часа до края на гласуването. Побързайте. Надявам се много хора да са гласували.

Направи скрийншот и пусни тук, за да се види твоя екран. Имаш ли най-отгоре надпис Резултатите ще са видими след края на анкетата.

Има cooling off период от 14 дни в който може да се откажеш и да ти върнат парите даже, ако не си поръчвал карта и не си ползвал от услугите с платените планове. Като това освен за поръчка на картата и платените абонаменти, важи и ако обменяш пари над лимит, ползваш по-ниски такси за ползване на някой от инструментите и т.н. - тогава могат да ти вземат пропорционална такса. Имат и условие обаче, че може да ти ограничат възможността за ъпгрейдваш/даунгрейдваш плана повече от веднъж на 12 месеца.

Случайно да сте натиснала бутона “Виж резултатите/гласовете от анкетата? Пишеше някъде, че ако се натисне този бутон, преди да сте гласували, после няма да може да гласувате. А и резултатите не са видими до приключване на анкетата, та не знам защо този бутон е там. Може би нещо техническо, което няма как да се избегне?

Далаков, четири мискета.

Тръгваме надолу към прохода Ланчано и за сефте в това пътуване главата ми се замайва от завои, но стомахът ми издържа на изпитанието. От време на време спираме, за да снимаме поредното по италианско кацнало на хълм село (хич и не запомням кои са в списъка "borghi piu belli d'Italia" че много станаха 🙂 Нощувката ни стратегически е в градчето Фара Сан Мартино. Имаме достатъчно време за спокойна разходка из прословутото ждрело, преди да се мръкне. Бяхме след края на работното време, та не се наложи да плащаме за паркинг. Иначе си има паркомати и по протежението на река Верде. В ждрелото се предлагат и платени турове с екскурзовод, на които ти дават задължително и каска, че имало опасност от падащи камъни. Има и къде да си вземеш каска под наем, ама вече беше затворено. Ние си ходихме без каски, както и доста други хора. Разходката е кратка, около километър по пътека и през едни теснини до изоставено разрушено абатство под надвиснали скали. Завардено е с метална решетъчна порта и катинар, вътре влизат само с организираните турове, Но и отвън се вижда това-онова като за снимка. Светлината привечер обаче не е добра. Ждрелото е тясно и високо. Сутрин би било по-добре. ю Върнахме се на мястото, където бяхме паркирали колата. Движението там е еднопосочна, така че трябваше да излезем към градчето, пак да слезем в долната му част и да спрем при изворите на река Верде. Тая река е много известна, малко по-надолу по течението ѝ е едно от най-известните места за рафтинг в Италия. Захождайки към парка отначало градчето Фара Сан мартино изглежда нелицеприятно и силно индустриално. Всъщност в него се намира главната фабрика и седалището на De Cecco - третата най-голяма компания в света за производство на спагети и прочие паста. Има и още една компания за паста - Dalverde, по името на реката. Та изворите на Верде си струват отбивката, защото са на сенчесто място и осигуряват жадувана прохлада в августовските жеги. Има и заведения, но и те вече бяха затворили. Обаче събрахме тюркоаз, ако не в буркани, поне в чаши 🙂 Изкуственяшки, ама водопад 😉 След кратка фотопауза отново завъртяхме кръгчето и влязохме в градчето от горната страна. Ако изобщо може да се каже, страна. Все е имало италиански градчета на баир, ама това засега бие всичко. Намерихме един обществен паркинг, който беше на площадка връз покрива на сгради от по-долното ниво. Вече се смрачаваше а ние трябваше да стигнем до настаняването си във Villa flora e Ricardo. Оказа се сложна работа, че и с багажа на гръб. Наклоните в тоя град са терор дори за хора, дето тичат у фитнес на бягаща пътечка на максимална стръмност. Номерацията по уличите е странна. Директно- загубихме се въпреки навигацията. А нагоре, а надолу, а коленете ми негодуват след Корно Гранде и Камича. Всде стигаме до задънен край, с жестка гледка или би била, акоимаше малко повече светлина. И прибягваме до изпитаното средство - намери местен и питай. То не че има движение по улиците - хората се са прибрали да вечерят и се зразнасят благоухания. Ама намираме един чичка, който сякаш разбра. Сети се, кой ще да е рикардо и с жестикулации се опита да ни упъти Оказа се, че в тъмното сме пропуснали едно задънено разклонение на улицата, където се бяха свряли липсващите номера. Беше всъщност много пипнат сокак. Стигнахме до нашия номер - тъмно. Звъниш, чукаме, никой не отваря. А инструкции за чек-ин така и не получихме. Хеле, от горния етаж от един красиво украсен балкон ни чу един човечец и слезе, Говореше базов английски, а се оказа и чужденец - Луис. Пък звънна на Рики (Рикардо) и се разбраха, къде е скрил ключовете. От тия разходки из града, а и от последвалите, снимки нямам щото батерията на телефона умря и я сложих да се зарежда, докато търсим вечеря. След кратка почивка се отправихме на експедиция по стръмнините. То не че имаше особен избор къде. И пътьом бяхме видели едно заведение La Villetta, a и Луис каза да пробваме там. Обаче беше претъпкано и резервирано до дупка. Сервитьорката вика: "Маси няма да се освободят, пръждосвайте се. Отде да знам, къде ще ядете - пробвайте Hansel e Gretel". Е, то "Хензел и Гретел кафетерия - йогуртерия" си го бяхме харесали за закуска. но като отидохме на площадчето пред общината видяхме,че работи. И то до късно. И няколко местни чешити си пийваха на теферич на масички. Имаше и няколко свободни. Изобщо, беше едно много италианско. Нетипично тихо градче, но дори и в него се намери място да си седнем навън и да хапнем. Малко с недоверие в началото седнахме., щото нали... кафетерия - йогуртерия. Обаче ни направиха пак едни пицоподобни неща, ама тоя бяха елипсовидни. И биричка. И нещо йогуртово, ама като сладолед - ти си избираш в какви парченца плод и с каква заливка. И всичко беше - да си оближеш пръстите! Изобщо, тая вечер най ми хареса 🙂 ...следва...

Малко Сантандер: Повечко Билбао: Попътни гледки: И сега наБИРАм в Бермео:

Благодаря на @dorida за споделения код. 🙂

Палермо & Чефалу Хванахме послучайност и прочутото състезание Targa Florio Classica. Доста от тях по пътя за Чефалу и обратно ни отвяха като флагчета. П.С. В сравнение с предишните ни идвания, Палермо направо е затънал в боклуци, а селата около него са тотално западнали. Ако оставим това, кулинарното преживяване си е на ниво 😀 и е чудно време за последен плаж тази година.

Да това излиза, връщах и пак не става. От вчера се мъча ....