Обща активност

Една съботна утрин грабнахме раниците и потеглихме към Сепарева баня, а от там към хижа Пионерска. След Сепарева баня, пътят започна да се изкачва нагоре в планината, стана стръмен и с много завои. Стигайки до отбивката за хижа Пионерска /вляво/, продължихме надясно, накъдето сочеше синята табела с надпис Рилски езера. Малко след 500 м. вдясно, бе лифтът към Рилските езера. Разстоянието от София до тук е малко над 96 км. Работното време на лифта бе от 08:30 до 19:30 ч. без почивен ден, но с техническа профилактика всеки понеделник до обяд и всеки последен понеделник на месеца – цял ден. Седемте Рилски езера са стъпаловидна конфигурация от езера, най-ниското от които е на 2 095 м., а най-високото на 2 535 м. надморска височина. Както подсказва името, намират се в Рила планина. С лифта стигнахме до хижа Рилски езера, откъдето започна нашият пешеходен преход. Целият маршрут е около 8 км. и може да се нарече кръгов. Ние тръгнахме обратно на часовниковата стрелка, в посока езеро Бъбрека. За целта, от лифта продължихме към виждащата се пред нас хижа Рилски езера, подминахме я, без да се отбиваме към нея и завихме надясно по пътеката изкачваща се нагоре по планинския рид. Разстоянието от хижа Рилски езера до Бърека е приблизително 2,6 км. с денивелация от 230 м. Стръмното е в началото на този участък от маршрута. После става по леко, даже хоризонтално, а накрая дори се спускахме надолу към Бъбрека. Има туристическа маркировка, която трябва да е червена, но не съм ѝ обърнала внимание, пътят е толкова утъпкан и ясен, че няма как да се объркате, а и както на Мусала, тук попадате в неспирна колона от хора, която ви води в правилната посока. Движейки се напред, в ляво от нас, видях езеро. Оказа се Долното, най-ниско разположеното от Седемте Рилски езера. Красиво езеро, което дава началото на река Джерман. Веднага след него се появи и следващото – Рибното, най-плиткото от Рилските езера, едва с 1,10 м. дълбочина. На берега му, се намира хижа Седемте езера. След второто, се появи и трето езеро – Трилистника. Името му идва от неправилната му форма. Дълбоко е 6,5 м. Неусетно, носени от потока туристи стигнахме и до Бъбрека. Името му произлиза от неговата форма. То е трето по височина от Рилските езера, с дълбочина от 28 м. Спряхме за кратка почивка, след което поехме нагоре към Езерния връх. Разстоянието до него е малко над километър, но въпреки това е най-тежката част от прехода. Маркировката в тази отсечка е в зелено, жълто и червено. Пътеката стана камениста и стръмна. При изкачването пресякохме ручей идващ от Окото и образуващ красиви водоскоци по скалите. След 650 м. стигнаме и до самото езеро - Окото, извесно още като Сърцето. То е второто по височина от Седемте Рилски езера и най-дълбокото от ледниковите езера на Балканския полуостров - 37,7 м. Тук, дори и в разгара на лятото, може да видите големи преспи сняг по склоновете над отсерешния бряг на езерото. След още 450 м. нагоре, стигнахме и до Сълзата – най-високо разположеното от Седемте Рилски езера, на 2 535 м. надморска височина, но и най-малкото. Още 100 м. катерене и ето ни на Езерен връх. От него, пред нас се откриха най-пленяващите гледки от прехода ни. Те определено си заслужаваха качването до тук. По обратния път се спуснахме отново до Бърека. Слизането, беше дори по-трудно от изкачването – пътеката представляваше сипей от камъни, а навалицата от хора още повече затрудняваше движението. От Бъбрека, тръгнахме по дясната пътека, надолу към езеро Близнака, най-голямото от Седемте Рилски езера. Лявата пътека, бе тази по-която дойдохме. От Езерния връх до Близанака са около 1,7 км. На около 350 м. след Близнака е езеро Трилистника , а след още 400 м. Рибното езеро, където е и хижа Седемте езера и чешмичка с водичка за прежаднелите. От тук до хижа Рила и станцията на лифта извървяхме още около 1,9 км. По пътя си се натъкнахме на малък керван с провизии за хижата. С това моя разказ за похода ни до Седемте Рилски езера завършва. А, да не забравя, по протежение на целия маршрут се движихме на открито, а слънцето напичаше яко. Така че, издвате ли тук, не забравяйте шапките и слънцезащитния крем.

Отдавна исках, да изкачим Мусала, най-високия връх на Балканския полуостров. Казват, че името му има арабски произход и означава „път към бога“. По този път, тръгнахме и ние достигайки, след не малко пъшкане и пуфтене от страна на половинката, заветните 2 925, 4 м. надморска височина, извисявайки се с цели 8 м. над Митикас, първенецът на Олимп – дом на Зевс и другите извесни ни от митологията гръцки богове. Дали добих божествена същност, не. Това обаче, не ми попречи, да се почуствам щаслива, достигайки до „покривът“ на Балканите, нашето кътче земя на планетата. Тръгнахме рано сутринта от София към Боровец и лифт Ястребец. Растоянието е около 71 км. Качихме се на лифта и за половин час, като истински планинари, без да се задъхаме дори, преодоляхме разстоянието от 4 827 м. до хижа Ястребец. Забележете, при денивелация от цели 1 054 м. То било лесна работа бе, дори не успяхме да се разгреем. За желаещите, да ни последват – лятото лифтът работи от 08:30 до 18:00, но все пак проверете за промени, преди да тръгнете. Тук, пред нас се разкриха първите красиви гледки към Рила. Времето беше хубаво, небето чисто, а вятърът слаб. „Еми, разходихме се, видяхме, хайде да си ходим!?“ шеговито, а може би не, предложи другарчето. Следващият етап от изкачването ни, бе преход от 3,6 км. при 72 м. денивелация от хижа Ястребец до хижа Мусала. Пътят е широк, удобен и лесен за ходене. Хижа Мусала е разположена на брега на най-ниското от седемте Мусаленски езера – Долното. Красиво езеро, от което се откриват страхотни 360 градусови гледки. Казват, че е сравнително плитко – 1,6 м. в най-дълбоката си част. Направихме си малка почивка, след което поехме към следващата спирка в изкачването ни – заслона „Леденото езеро“. Растоянието е 2,8 км., при 322 м. денивелация. Пътеката значително се стесни, появиха се стръмни участъци, на някои места се вървеше само по камъни. Маркировка има, но на практика няма нужда от нея, просто следвайте върволицата от туристи пред вас. През уикендите си е направо стълпотворение – по голяма е възможноста, да срещнете някой познат тук, отколкото на булевард Витоша в София. Подобна е ситуацията и със Седемте Рилски езера, но затова друг път. Съвети от препатилите патиланци: Първо – не се лъжете по топлото време, там някъде в ниското. Колкото и да ви е жега, вземете дрешка, не е тежка. Най-високата температура, измервана някога на връх Мусала, е +18.7°C, а средните температури през месец август са +5.3 °C. Второ - следете прогнозата за времето, в планината то се мени за секунди. Трето – вземете си удобна и голяма шапка скриваща врата ви, освен ако нямате гъста къдрава коса като мен. Вземете още тъмни очила и разбира се слънцезащитен крем. Независимо от температурите, слънцето в планината е наистина опасно. Виждала съм, как в рамките на час, откритите части по тялото на някой пишман турист, се покриват с мехури. Четвърто – носете си вода, за да не преглъщате на сухо, гледайки как някой по-предвидлив от вас, с наслаждение поглъща живителната течност. И пето – в планината тръгвайте винаги с изпробвани вече, добри и здрави планински обувки. Последиците от неспазването на последното правило, другарчето ми изпита на свой гръб. Слизайки от Мусала, явно от острите камъни, подметката на едната му обувка се разкъса и отлепи. Наложи се, да продължи надолу бос. Добре, че момчето ми има дълъг опит в ходенето с боси крака и това не го притесни особено. След около 800 м. по пътеката стигнахме до още едно от Мусаленските езера – Фердинандово. То е с непостоянен размер и дълбочина. Продължихме нагоре, стъпвайки по острите камъни на пътеката, лъкатушеща между разпръснатите в скалите храсти от нискорасъл клек. След има няма 700 м. стигнахме до езерото, сочено като най-красивото от Мусаленските езера – Алеково. За него се твърди, че е дълбоко цели 14 м. Малко по-нагоре /на около 500 м./, встрани от пътеката е Безименното езеро. Продължихме още около километър до заслон Леденото езеро. Намира се на самата пътека. Тук се спряхме, за да съберем сили за последния „напън“ към върха. Под заслона се намира Леденото езеро – най-високо разположеното от Мусаленските езера, а и на Балканския полуостров /2 709 м. надморска височина/. Дълбочината му е 16,4 м. Оградено е от стръмни склоновете, по които се стича топящата се от зимните снегове вода. През по-голямата част от годината е заледено, от където идва и името му. Отпочинали, тръгнахме отново. Оставаха ни към 800 м. до върха. Макар и кратко, това беше най-трудно изминатото разстояние по маршрута ни. Времето на няколко пъти се промени рязко. Стана осезаемо студено. Ту попадахме в мъгла, ту силен порив на вятъра я отнасяше настрани. В тези редки моменти обръщах поглед надолу, към открилите се под нас гледки. Почуствах се, като персонаж от книгите на Джек Лондон – обладана от треската за злато оптимиска, атакуваща прохода Чилкут в подстъпите на Аляска. Най-накрая, ето го и върха. Както се казва „ряпа да ядат гръцките богове на Олимп“, а ние ще ги гледаме от високо. На върха има метеорологична станция и обсерватория на БАН. Ако си мислите, че стигайки върха, трудното е зад гърба ви, то жестоко се лъжете. Пътят назад и надолу, по стръмните склонове и острите камъни, бе също толкова натоварващ, колкото и изкачването. Отне ни почти същото време. Е, от мен толкова за Мусала и успех, ако тръгнете по стъпките ни.