Обща активност

ВРОЦЛАВ - ГРАДЪТ НА СТОТЕ МОСТА И ВЕЧНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ Какво ние, българите, в масов аспект, знаем за недалечната ни/доскоро братска социалистическа/държава Полша? Според мен – не много. Мнозина помнят само полската инвазия по нашите морски курорти в средата на 20-ти век и споменават най-вече парфюмчето „Бич може“ – единствената достъпна ароматна алтернатива на съветския Тройной одеколон, което полските туристи ни продаваха. А от време на време в пресата ни се появяваше някоя любопитна новина, като това, че полякинята Данута Кобилинская е първата жена, капитан на кораб за далечно плаване. Аз помня кинопрегледа с нейните кадри, но това едва ли е впечатлило голямата аудитория… Знаем също, че през 1939 г започва пъклен германски план за Европа от нападение над Полша. Едновременно с това тя е атакувана и от съветските сили, които избиват група полски офицери в Катинската гора. Но не знаем, че всъщност тогава, заедно с офицерите, са ликвидирани над 20 хиляди поляци – интелектуалци и свещеници. Гледали сме филми как нацистите безмилостно прочистват държавата от еврейското й население и как, независимо от опасностите, поляците намират начини да помагат на мнозина свои сънародници да избегнат геноцида…Чели сме някои книги за панове, за полски крале и графини, но и те не са направили достатъчно позната тази държава за повечето българи. Колко хора са чували, че неведнъж Полша е буквално разкъсвана и подлагана на огромни исторически травми, за да бъде неведнъж заличавана от картата на света? Въпреки това тя винаги оцелява и винаги се възражда от пепелищата. Винаги запазвайки една специфична своя класа… Държавата съществува от 966 г. Следват векове на утвърждаване. В края на XIV в. Полското кралство се обединява с Великото литовско княжество и така се ражда една от най-големите, мощни и толерантни държави в тогавашна Европа, простираща се от Балтийско до Черно море. Обаче вътрешнополитически борби превръщат полско-литовската уния в плячка на нейните съседи. Русия, Прусия и Австрия разкъсват методично нейната територия и през 1795 г. буквално изличават първата полска държава като суверенна територия за цели 123 години. След Първата световна война настъпва чудодейно възкресение на Полша. Злите сили, които я зачеркват от картата – империите Русия, Австрия и Прусия, се разпадат. През 1918 г. поляците триумфално възраждат Втората полска република. Оказва, че те са запазили своя дух, националната си идентичност, език и класа без собствена държава. И класата тук не е просто лукс, а достойнство, устойчивост и интелектуална сила. Защото още през 1791 г Полша приема първата модерна конституция в Европа. Това става преди Френската революция, за която се счита, че полага републиканското начало на континента. В Полша демократичните и републикански традиции са от векове и тук дори „крал“ е била…изборна длъжност. За съжаление Втората полска република също не просъществува дълго, а получава нов, още по-жесток удар. Хитлер дава начало на Втората световна война, като прегазва първо Полша. Смазана между нацистка Германия и Съветския съюз, държавата пак губи своята независимост, остава без почти половината си територия и без 30 на сто от своето население. Градовете ѝ са превърнати в руини. Варшава, Гданск, Вроцлав са изравнени със земята. След Втората световна война, през 1945 г обаче, идва ред на ново полско чудо: страната се възражда отново. Това става по начин, който няма аналог по света. Докато много нации издигнаха модерни, безлични, социалистически бетонни структури върху руините от войната, поляците решават да се върнат към историята на своите градове. Те възстановяват старинните си градски центрове тухла по тухла, по памет, по стари чертежи, по фотографии, издирени сред населението и дори по картините на ренесансови майстори. Например, във Варшава като придворен художник е работил Бернардо Белото, племенник на Джовани Антонио Канал /Каналето/, подписвал се също с прякора на своя прочут венециански родственик. Той създава изключително детайлни градски пейзажи, по които полските архитекти възвръщат с най-голяма точност историческия център на столицата. Това не е просто архитектурна реконструкция. Това е той, полският феномен - съзнателен икономически и политически акт за възвръщане на националното самочувствие и класата на нацията. След падането на комунизма през 1989 г., Полша прилага същия този свой уникален подход и в икономиката. Тя успява да се превърне от разрушена държава в една от най-динамичните и уредени стопанства в Европа, без да губи идентичността си. Страната премина през болезнената шокова терапия с изключителна дисциплина и визия. Днес Полша е шестата по големина икономика в Европейския съюз и единствената, която не влезе в рецесия по време на глобалната финансова криза от 2008 г. Интелигентното и прозрачно използване на европейските фондове – с най-голямата усвоена сума сред страните в ЕС, я превръщат в „Полско икономическо чудо“. Това означава мащабни инвестиции в модернизация на пътища, на железопътна инфраструктура, на образование, на строителство на пречиствателни станции, на болници и на подкрепа за местното производство. Така Полша се утвърди като модел за устойчиво развитие и доказа, че икономическият прогрес е най-стабилен тогава, когато е стъпил върху здрава историческа основа. След отдавнашните ми посещения на Варшава и Краков, желанието ми да се запозная по-обстойно с Полша наскоро изби в самостоятелно пътуване в четири полски града. С изгодни полети от и до Варна набелязах първата си спирка: Вроцлав. От там с чудесната полска железница лесно стигнах до Гданск и Познан, а до едно малко градче със звучното – и познато от България – име, Сопот, ме отведе…безплатният градски транспорт на Гданск. Да, няма грешка! В Полша целият градски транспорт е безплатен за хора над определена възраст, ако ще да са и от…Бангладеш… За мой късмет/ха-ха/ аз влизам в тази възраст. Най-яркото материално доказателство за несломимата полска класа е Вроцлав – първата спирка от моето пътуване из по-малко познатата и удивителна Полша. Разположен на река Одра, този град има съдба, която прилича на икономически и исторически трилър. Преди Втората световна война той е германският Бреслау, превърнат в края на войната в „крепост“. А през войната е разрушен близо 70 процента. След 1945 г. тук се извършва едно от най-големите демографски преселения в най-новата история на Европа. Германското население е изселено, а в разрушения град пристигат поляци, предимно от изгубения Лвов (днешна Украйна). Тези хора пренасят духа, институциите и културата на загубената си родина в една напълно чужда и съсипана среда. И правят поредното полско чудо. Те припознава Вроцлав като свой и го съживяват. Възстановяват с педантична прецизност средновековния му вид, с неговата красота и класа, със сградите в стил готика, ренесанс и барок. Такава е била архитектурата в периода, преди регионът Силезия да бъде напълно германизиран. Днес Вроцлав е символ на модерна, космополитна Полша. Градът умело съчетава своята уникална архитектура – от най-стария Остров Тумски с неговите катедрали, през модернистичната Зала на столетието (обект на ЮНЕСКО), до над 100-те моста, които му печелят прозвището „Венеция на Полша“. Но Вроцлав не е просто туристическа картичка. Той е мощен академичен център и водещ технологичен хъб, привлякъл огромни чуждестранни инвестиции в ИТ и автомобилния сектор. Това е жив пример как един град може да смени своята държава, население и икономически профил, но благодарение на полската класа да остане световен модел за висок стандарт и устойчивост. От първия, до последния ми ден във Вроцлав, ме съпътстваше удивлението от изключителната красотата на градската среда и чистотата на уличните площи. Където и да се движат пешеходци – на широки или тесни тротоари, пресичайки трамвайни линии или на пешеходни пътеки, те винаги вървят в две насрещни колони, всяка неизменно в своето дясно. Няма блуждаещи единици, които да се мотаят по средата и да се пречкат на другите. И още нещо грабна вниманието ми. Във всяко превозно средство от градския транспорт, само на вратата да се покаже възрастен човек - мъж или жена, веднага някой става от мястото си и им го отстъпва. Автомобилното и трамвайно движение в някои градски отсечки и между трамвайните спирки понякога приличаше на ускорение за участие в състезанието Формула 1. Всички, дори велосипедистите по добре очертаните и изнесени настрана от пешеходното движение велоалеи, се движеха много бързо. Скоростта на трамваите достигаше до 70 км/ч. Полша/заедно с България/ вече държи най-високото фиксирано общо ограничение за магистрали в ЕС и едно от най-високите в света (140 км/ч). По мрежата от скоростни пътища разрешената скорост пък е от 100 до 120 км/ч. Виртуозното бързо извънградско шофиране увлича водачите и в населените места, където по принцип разрешената скорост е 50 км/ч. Но на някои участъци и в градовете специално се поставят знаци за движение с по-висока скорост. Това е предпоставка да няма автомобилни задръствания. За 10 дни в четирите полски града никъде не видях катастрофа, не чух режещ звук от сблъскали се ламарини, нито чух пререкание между водачи на пътя. На светофарите, на които по принцип цветовете светят доста дълго, никой не си позволяваше да не дочака зеленото, за да пресече, дори от никъде да не се задаваше превозно средство./Това правех единствено аз – нали все бързам и бързам…/. Освен това поляците навсякъде са съхранили истинската природа, а не са я обезобразили с унищожаване на растителност, за да я запълнят с бетон. Из безбройните малки квартални градинки или в големите градски паркове, а дори и 3-4 дървета да се извисяваха около уличното движение, всичко беше добре озеленено, поддържано и неизменно осеяно с пейки за сядане. Пътувах до жилищните комплекси в предградията и видях, че те са отделени от централната част с огромни горски площи – с вековна растителност. Ако е трябвало да се построи друг, по-отдалечен жилищен комплекс след първия, и той е отделен със зелен кордон от вековна растителност. Да не говоря пък за красивите жилищни блокове в комплексите и за чистотата около тях… От стотиците снимки, с които се върнах от Вроцлав, ми е трудно да подбера определен брой и да ги публикувам с този текст. Ще направя това на няколко пъти, преди да разкажа за града на следващото ми посещение – Гданск. /Следва/ Централния площад Ринек със своите цветни исторически сгради. Площадът е един от най-големите в Европа Сгради също от площад Ринек. Целият исторически център е пълен с такива сгради. Но те са реставрирани и съхранени и на много други места в града Площад Ринек Площад Ринек Историческата сграда „Домът на седемте курфюрсти“ на площад Ринек. Украсена е с уникални барокови стенописи, завършени през 1672 година от италианския художник Джакомо Сцианци. Рисунките включват образи на императора на Свещената Римска империя и седемте курфюрсти. Сградата съчетава средновековни основи с впечатляваща барокова фасадна живопис, възстановена прецизно след щетите от Втората световна война Площад Ринек Площад Солни Сградата "Старата борса" на площад Солни Площад Солни Площад Солни Площад Солни Историческата барокова градска къща Камиеница „Под Сребърния шлем“, една от най-ценните исторически жилищни сгради във Вроцлав Стъкленият фонтан на главния пазарен площад Ринек пред Новото кметство на Вроцлав Сградата "Под синьото слънце" на площад Ринек . Старото кметство на Вроцлав. Сградата се счита за един от най-ценните паметници на градската готическа архитектура в Еврпа. Сега тук се помещава Музея на буржоазното изкуство, а в сутерена се намира известната историческа бирария „Пивница Швидницка“ Започвам с църквите. Във Вроцлав те са много и навсякъде са огромни. Това е базиликата "Св. Елизабета" Забележителната колегиална църква „Свети Кръст и Свети Вартоломей“ на историческия остров Тумски. Преди години, по време на старата ни система, една професорка по философия ни обясняваше, че в Полша правителството не отделило църквата от държавата... ...затова тя, църквата, привличала децата и ги приобщавала към религията. Забързаните в дните си родители не обърнали внимание и, видите ли, полските млади хора...били с промити мозъци. Това е катедралата "Мария Магдалена" Това е катедралата „Св. Винсент и Св. Яков“. При нас тогава държавната "религия" беше атеизъм... Сега вече знаем кой на кого е промивал мозъците. Това е църквата "Божие тяло" На някои катедрали, базилики, църкви е невъзможно да се направи всеобхватна снимка отблизо. Толкова огромни са. Това е църквата "Св. Дорота" Архикатедралата „Свети Йоан Кръстител“ , намираща се на Остров Тумски. Тя е официалното седалище на Вроцлавската римокатолическа архиепархия. Наричат я майката на всички църкви в региона на Долна Силезия, където се намира Вроцлав. По време на обсадата на крепостта Бреслау през 1945 г., катедралата е опустошена и 70-75 % разрушена от съветските бомбардировки. Възстановена е изключително бързо в автентичния си готически вид Вътре всички църкви са пищно украсени Няма да публикувам много снимки от интериора им. Навсякъде той е впечатляващо красив В подножието на базиликата "Св. Елизабет" има кът, който май няма нищо общо с религията. На плочата пише: „ В памет на поляците – жертви на комунистическия терор – измъчвани и избити. Верни и солидарни 1990“. Оказа се, че това е място, посветено на жертвите на комунистическия терор между 1945 и 1956 г Мемориал за клането в Катин за памет и поклонение, с множество паметни плочи, посветени на исторически събития и личности, включително разстрела в Катин Това изображение е от Катинския параклис в базиликата, посветен на жертвите на Катинското клане от 1940 г Портрет на жена от фотоизложбата „Майка на майките“, подредена под базиликата. Изложбата е посветена на полската акушерка от Аушвиц Станислава Лешчинска. Позната като „Майката на майките“ или „Ангелът на живота“, тя спасява хиляди новородени деца в концентрационния лагер. Снимките представят нейния героичен живот и саможертва при крайно нехуманните лагерни условия Това е домът на енорийския свещеник на катедралата „Св. св. Станислав, Дорота и Вацлав“ Паметник на Александър Фредро на централния площад Ринек. Фредро е известен полски поет и драматург от епохата на романтизма Националния институт „Осолински“. Едно от най-старите и важни средища на полската култура и хуманистика.Включва известна библиотека, Музея на Любомирските князе и Музея на Пан Тадеуш И ние, българите, сме във Вроцлав с името на нашата столица Залата на столетието. Построена между 1911 и 1913 г. по проект на забележителния германски архитект Макс Берг, тя е паметник в чест на 100-годишнината от битката при Лайпциг срещу Наполеон. Обект на ЮНЕСКО Фонтанът в огромния, красив парк, в койтосе намира Залата Сградата на Историческия музей Изглед от града Вроцлавската непокътната природа Много, много, много зеленина! Градът е потънал в свежа растителност и добре аранжирани цветя