Обща активност

Колумбия отдавна ми е в списъка с желани дестинации. Размина ми се на косъм на няколко пъти, но ето че ѝ дойде времето. За да използваме времето на терен максимално и да не повтаряме отсечки, сме взели open-jaw полети с пристигане в Богота и тръгване от Панама, т.е. правим маршрута от Богота през долината на кафето към карибското крайбрежие на Колумбия и оттам към Панама. Пътуваме в края на август и началото на септември и понеже има голяма вероятност за дъждове по карибското крайбрежие (по исторически данни), някои активности сме оставили да организираме на място, ако времето позволява. Две седмици преди да тръгнем удари и силно земетресение (7.4 по Рихтер), та не е съвсем ясно дали някои от плануваните места няма да отпаднат. Отнася се най-вече за Саленто и Хардин, но хостовете там ме успокояват, че при тях всичко е наред. И така, тръгваме. Ден първи – Добре дошли в Богота! Пристигаме в Богота в ранния следобед, но сме толкова скапани от дългия полет и часовата разлика, че намираме сили само да се настаним в хотела си и да се разходим набързо из Чапинеро, колкото да обменим пари, да намерим място за хапване и да осигурим бутилка вино за хотела 😉 Хотелът (Hotel Vilar América), между другото, е страхотно попадение - живеем в просторен апартамент с кухня, хол и спалня и огромна тераса, пълна с цветя - като ботаническа градина e. Закуската и кафето също са топ. Преди да се отдадем на заслужена почивка, успявам да букна free walking tour на Канделария (историческия център на града) за следващата сутрин. Ден втори – Канделария. Графити, карнавал и музеят на златото Снощи след дългия полет нямахме много време и сили, но днес със свежа енергия се втурваме да откриваме Богота. Много добре ни се получава с free walking tour на историческия център. Шарени улички, графити, музика - типична латино атмосфера. Не случихме много с времето - оказа се най- студения ден за седмицата – 14 градуса, поваля ни и дъжд. Но пък имахме страхотен гид. Освен подробности за историята на Колумбия - от обичаите на коренното население през колонизаторите до кървавите политически и гангстерски борби в съвсем близкото минало - научаваме и любопитна история за графитите. Първоначално са били напълно забранени, но след като при посещение на Джъстин Бийбър градската управа му позволява да изрисува една стена, местните улични художници протестират срещу двойния стандарт. В резултат на това политиката е променена и днес рисуването на графити не само е позволено (при определени условия), но е и важна част от колорита и чара на града. И черешката на тортата - карнавал, на който попаднахме случайно, след като турът приключи. Шарено, весело - голяма емоция! Едвам се насилваме да тръгнем оттам, за да успеем да видим и музея на златото. А самият музей е страхотен - уникална колекция от златни артефакти от коренните индиански племена, представени по атрактивен начин. И на всичкото отгоре - днес е неделя и музеят е със свободен вход. Nice, а? Завършваме деня с ajiaco - типично за Богота ястие (гъста супа с месо, зеленчуци и задължително кочан царевица, към което сервират добавки - ориз, авокадо, сметана). По-рано през деня гидът ни беше казал, че най-добрият начин да се яде е като се изсипят всички добавки в супата. Чудна се оказа Богота, много приятно ме изненада. Нямахме време за Монсерате и солната катедрала, но не съжалявам, защото утре потегляме към магично място. Ден трети - Саленто - още много цвят и удивителна природа. За Саленто тръгваме с лек трепет. Само преди две седмици имаше силно земетресение в този район и за кратко и двете летища в района - в Армения и Перейра - бяха затворени, а Перейра, която е на около час път от Саленто, е сред най-засегнатите райони, с много разрушения. Писала съм предварително на хостовете, за да проверя каква е обстановката в Саленто – успокоиха ни, че при тях всичко е наред, отворили са летището в Армения, пътищата също са наред и всички туристически дейности си вървят нормално. Затворено остава само летището в Перейра. Нашият полет е до Армения, така че решаваме да тръгнем. От летището с Юбер се придвижваме към настаняването си. Шофьорът е голям сладур - вдъхновява се от това, че идваме от толкова далече, а когато разбира, че говоря испански, не млъква през целия път - разказва интересни неща за района, храната и какво ли още не. Даже правим уговорка след два дни да ни закара до Хардин на цената, която дава Юбер. (Тук историята приема неочакван обрат, но за него по-късно). За наше щастие хостовете се оказват прави - Саленто не е силно засегнато. Видяхме точно две сгради с частични разрушения по покривите и в момента ги ремонтират. Местните казват, че най-тежките последици за тях са масово отменените резервации. Ние обаче сме тук и имаме късмета да е спокойно. Хотелчето ни се състои от бунгала с базови условия, но пък е разположено в пищна градина, на границата с джунглата. То така се и казва - Selva Verde. Много красиво и спокойно. Настаняваме се и се пускаме по шарените улички на градчето. Колониална архитектура, цветни къщи, кашпи с цветя, преливащи от балконите - чудно място! И музика, която се чува отвсякъде. Докато Верчето се изкачва към мирадора, аз намирам приятно местенце, в което да опитаме местния специалитет trucha (пъстърва) и добре охладено чилийско вино. Ден четвърти – долината Кокора и финка Don Eduardo Сутринта поемаме към централния площад, откъдето тръгват джиповете (Willys) към долината Кокора. Билетите (7000 COP в посока) се продават в малка кабинка на площада, точно до джиповете. Самите джипове са голяма забава - две пейки в каросерията, на които се разполагат пътниците (тези, за които не стига място, се возят прави на ръба на каросерията). Вратите на кабината са от кожа, опъната върху рамка, и се затварят с нещо като райбер 🤣. Обаче ни закарват безпроблемно до входа на парка. Кокора е магия - грижливо поддържан парк с най-високите палми в света, достигащи до около 60 метра, няколко мирадора и кафенца около тях. Има два маршрута - дългият е около 14 км, краткият - около 5 км и води право към гората с палмите, после завърта през мирадорите. Избираме краткия, защото искаме да остане време и за финка за кафе в този ден, а и прогнозата е следобедът да вали. Ами какво да кажа - много „ох“ и „ах“ на гледките по пътя и стотици снимки. Събуваме се по чорапи на тревичката около палмите – мека е като килим, кифлеем си по мирадорите /на този с ръцете се чака най-много/. Пълен кеф и много красота! Успяваме да слезем в града навреме, за да хванем и следобедния тур във Finca Don Eduardo. Избрали сме нея, защото е в самия град - на 10 минути от централния площад и лесно се стига пеша. Един красив младеж ни разказва всичко за кафето, после за историята на финката и накрая за кафето, което произвеждат - висококачествена арабика, която блендират. Специалните им кафета са оценени с висок рейтинг по международната ранкинг система. Любопитното е, че Дон Едуардо всъщност се оказва англичанин, който се влюбва в кафето, Колумбия и жена си - колумбийка, установява се тук, изучава начина, по който се отглежда кафето, и накрая си прави финка. После младежът ни разхожда из финката, демонстрира как се изпича и приготвя кафето и накрая ни подава по чаша ароматно кафе. Много приятно място и много вкусно кафе. Купихме си и за България, разбира се. Доволни от изпълнения план и красивия ден, правим един тигел из градчето и се прибираме да събираме багажа и да уредим транспорта до Хардин за следващия ден. Хардин ни беше едно от тесните места по маршрута заради трудната логистика дотам. Вариантите за стигане са неудобни или скъпи: 1/ 7-8 часа и нагоре с автобус през Андите –(един автобус на ден от Саленто до Riosucio /около 4 часа/, оттам чива до Хардин за още толкова или незнайно колко часа); 2/ трансфер с кола за над 300 евро или 3/ трансфер до летището в Перейра, полет до Меделин, трансфер от летището до автогарата и автобус оттам за Хардин (като време пак си идваше цял ден – като с автобуса, а като пари - като с трансфера). Даже по едно време коментирахме дали да не се откажем от него, ама нали е известно като най-красивото село в Колумбия. Пък и е любимо на всички магеланци, които попитах. Та се тръшнах, че ще го направим. Вариантът с полет до Меделин отпадна по естествен път заради затвореното летище в Перейра, този с автобусите го отхвърлихме заради вероятността да вали (а чивата е отворена отзад), та остана колата. Снощи съм проверила Юбер - даде ми цена около 660 000 за маршрута до Хардин (което е доста по-приемливо от всички цени за трансфер, които сме намерили до момента), пратила съм скрийншот на нашия човек от предишния трансфер (нали се бяхме разбрали, че ще ни вози на цената на Юбер) и сме се разбрали за час. Междувременно обаче, докато ние сме обикаляли долини и финки, той ми е изпратил съобщение, че маршрутът, който дава Юбер, е през планината, пътят е в ремонт и той не може да мине по него. Може да ни закара по друг маршрут - да проверя колко излиза той в Юбер и да му кажа. Да, ама в Юбер не мога да си избирам маршрути от точка до точка -дава ми същия маршрут и същата цена. Отказвам на нашия човек, поръчвам кола през платформата за точен час на следващата сутрин и си лягаме спокойни, че имаме транспорт (което не се оказа съвсем вярно). Ден пети - Хардин Сутринта шофьорът на поръчания Юбер идва и започва да се пазари - "маршрутът, който дава Юбер не става, ще ви закарам, ама по другия маршрут - през магистралата и понеже е по-дълъг, трябва да ми платите още 500 000 COP." Кара ме да отменя резервацията -отказвам, а и вече са ме таксували за нея. Докато се разправяме, пропускаме шанса за резервния вариант с автобуса (до спирката има поне 15 минути пеша, а ние сме с багаж, което добавя още време по баира, и едва ли ще успеем навреме). В крайна сметка се спазаряваме да му дадем на ръка още 350 000 COP над цената на Юбер и потегляме. Стигаме относително бързо (за около 5 часа с две спирания) и определено комфортно. Обаче след като се настаняваме, виждам че Юбер ме е таксувал допълнително с още 169 000 COP пътни такси. Е, полудях! Не толкова за цената, а за гадния начин, по който в крайна сметка се качи двойно в сравнение с обявената в платформата. Докладвах го в платформата, разбира се, но резултат никакъв. Толкова съм ядосана на шофьора, че в момента изобщо не съм в състояние да оценя красотата на мястото, на което сме дошли. А то е красиво наистина - шарени къщи и много цветя навсякъде (много подобно на Саленто), еко пътеки, водопади, гледки и андийски скални петли (тях ще ги видим на следващия ден). Преглъщаме гадната случка и правим дълга и подробна разходка из китните улички на Хардин. Ден шести - Хардин Вече ми е минал ядът от начина, по който стигнахме дотук, и се заемаме да оползотворим максимално добре времето си. Започваме с дълга традиционна закуска в препоръчаното от хоста ни кафе Mambru Jardin близо до централния площад - много приятно място, а кафето е разкош! Покрай паролата за Wi-Fi (отиде на война), проявявам любопитство и се оказва, че кафенето е кръстено на герой от популярен сериал - Mambru, който е мобилизиран и изпратен на война. Симпатично. Стабилно подкрепили се, поемаме към една от местните атракции - кабинковият лифт (гаруча, както го наричат тук). Голяма забава е - гаручата се състои от една единствена паянтова кабинка, която вози няколко души отдолу нагоре (или обратното) и после се връща за другите. Налага се да я изчакаме да качи предните пет човека и да се върне обратно, за да се качим и ние. От горната станция се открива шеметна гледка към градчето в подножието. Има и маршрути, които тръгват оттук, но ние сме решили, че ще направим трекчето до Cascada de Amor, което ни е по-удобно от селото, така че след кратка разходка и фотосесия тук се връщаме обратно в гаручата и от долната станция поемаме към водопада. Разходката е приятна, въпреки жегата. След водопада на любовта има и друг - водопадът на желанието. В този сезон и двата не са пълноводни и особено впечатляващи, но разходката си струва. Продължаваме още малко нагоре, където се очаква да има пещера с прилепи. Оказва се тунел - изкуствена пещера, направена от един чичко, който срещу 20 хил. COP те пуска и съпровожда в нея. Верчето решава да влезе и после каза, че е приятно, но аз вече съм много жадна и тръгвам да търся студена бира. Откривам я стотина метра по-надолу в едно крайпътно ресторантче. В заведението съм само аз и докато чакам Верка, удряме голям мохабет с чичкото, който ме обслужва. За финал на деня сме оставили Reserva Natural Jardin de Rocas - малко паркче, където живеят андийски скални петли. За наш късмет пилетата са в настроение, подвикват си едно на друго, от време на време се събират по дърветата. Забавни са и много симпатични. Завършваме престоя в Хардин с вечеря в препоръчано от хоста заведение: Trascender - Cocina Local. (Търсихме го и по обяд, но се оказа, че отваря само за вечеря.) Силно препоръчвам - най - вкусната храна, която изобщо ядохме в Колумбия. Чао, Хардин. Утре продължаваме към Меделин, а оттам към Гуатапе и карибската част от пътуването - Санта Марта, Тайрона, Картахена и Панама, за които ще разкажа в част втора на пътеписа. Скоро.