Обща активност

След като има скенери, които пропускат до 1 л. течност, и това е регламентирано, значи няма нарушение. А летищата със стара техника да се настроят да прилагат новостите. Иначе пак ще сме 100 години след маймуните. Да не обиждам все пак животинките. Моите изкуствени стави звънят само на нашите летища. Никъде в Европа и САЩ. И започват едни проверки...

Shanghai , след 60 дни около света е време да поемем към дома.

Като ползвател на HGS откакто я има, прави ми впечатление, че последните 2 години тотално се скапа по отношение на сайт, мобилно приложение и обслужване. Преди нямаше проблем да си следиш и оправяш бакиите, както и да си зареждаш баланса с БГ карта отвсякъде. 😟 Даже имаше щанд за стикери в магазина на Капъкуле.

@Shlosera Не мога да отговоря въпросите ти. Нямам общите им условия. Повечето рентал компании дават колите си със самоучастие до към 1000-2000 евро, така че тази застраховка би трябвало да ти свърши работа. И друго важно - не наемаш от Green Motion!

Аз ползвам само него,защото придвижването е най-бързо. Не съм имала случай да не дойде. Само при посещението на папата през юни му бяха преместили спирката на Сибелес,заради събитието,но пак беше съвсем наблизо.

Доста пъти съм наемал кола и почти винаги с WWI застраховка и въпреки, че веднъж даже завеждах щета и си получих сумата, все още може да се каже, че разбирам напълно застраховките. До сега в WWI беше така, нямаше и нужда да разбирам, защото покритието си беше достатъчно за всички. След драстичното поскъпване и въведеното самоучастие, потърсих алтернативи и съответно намерих на приблизително същата цена, но без самоучастие, но с драстично по малко покритие. Колата, която наемем е от Голдкар на летище Мадрид, от класа електрически Фиат500 или Smart ForFour. Въпроса ми са: Ако самоучастието е 1500€, дали тези $2500 са достатъчни? Не мога да намеря точно колко е сумата за самоучастие, защото все още нямам договор, но според общите условия е нещо подобно. Дали 1500€ самоучастие покриват няколко щети или са на щета? Например счупя огледалото, но същевременно одера калника на паркинг (или някаква друга комбинация от повече от една щета)?

Нямаше да е експрес ако спира на десет места.Ако погледнете карта на Мадрид, ще разберете защо не ходи до площад Сол, свързвайки летището с главния транспортен възел на Мадрид. Както писаха - може пеш или с метрото , близо е. Аз винаги си взимам метрото от летището, но до Сол са още две прекачвания.

Ипсарион на Тасос - Highway to Hell В подножието на Ипсарион сме. Най-високият връх на Тасос - 1204 метра надморска височина. Изглежда ниско, но не е точно така, защото началнта точка на изкачването е на едва 34 метра над морското равнище. Реално погледнато, това е малко повече от Вихрен. Средата на юли. Добре! Значи трябва да станем рано, иначе жегата ще ни изпие. Да, но сутринта много ни се спи🥱. Това не е добре, защото и квартирката ни е от другата страна на острова. Той не е голям, но все пак си е остров. Туристическо е. Бавно става. На пътеката сме около десет. Слънцето вече яко прежуря☀️, а ние срещаме туристи🚶‍♂️, които се връщат. Това високото, което се вижда отсреща не е „Ипсарион“. Това е „Свети Никола“ – вторият по височина връх на острова. Забравих да кажа, че всъщност ще ги правим и двата, а после сме решили да се спуснем по някаква много тайна пътека. Тръгваме нагоре, за да установим, че дори козичките🐐 вече са се скрили на сянка. Цикадите цвърчат на полудяване, а жегата започва да ни натиска още докато сме на сянка в гората. Часът вече е единайсет и ако преди печеше силно, вече едва се трае. Какво ли ще е към 3 следобяд, дори не искам и да си помислям😳. Горският пояс свършва и излизаме на открито. Тук няма растителност, не се чуват цикади, изпокрили са се дори и тасоските гущери🦎. Ние обаче продължаваме напред, та дори държим и темпо. Откак тръгнахме по тези планински състезания, съвсем ни изфиряса акъла и вече не можем да направим дори една нормална разходка. В главата ни е само темпо, пейс, километри и време🤯. Тук някъде срещаме последните туристи🚶‍♂️, които бързо слизат надолу, оплаквайки се, че жегата ги е настигнала. Българи са, така че се разбираме. Нашият път е нагоре и едва сега започва. След около час сме на „Ипсарион“. Колко ли народ се е проточил долу и се налива с хладен Митос на корем. Идилията ни бързо свършва. Стара джипка🛻, пушеща на умирачка, пристига на върха. Оказва се, че до „Ипсарион“ може да се стигне и с автомобил. Е да де, но какъв е смисълът да те закарат до горе, за да направиш няколко снимки и да си ходиш? Сигурно същото се питат и тези, които ги карат до горе, но с обратен знак😄. Бих казал, че това е като да си купиш две кила домати от пазара и да ги изядеш. Другият вариант е да ги засадиш, да ги поливаш, да ги гледаш и накрая да откъснеш. Може би доматът няма да е толкова голям, добре изхранен и оформен, а един такъв по-смиклен, но ще си е твой. Ще си изградил някаква необяснима връзка с това растение и когато се наложи да го изкорениш, защото животът му е свършил, дори ще ти бъде малко тъжно. Повечето хора не знаят защо са дошли. Викат, крякат и се надпреварварват кой да бъде сниман възможно по-героично. Обстановката започва леко да ни дразни, което означва, че е време да потеглим към „Св. Никола“. Ей го там. Нищо работа. Тук някъде, започваме да разбираме, че предположенията ни започват да се оправдават - нещата с водата не стоят никак добре. Жегата вече е потресаваща, а ние сме тръгнали с по литър и половина. По принцип сме свикнали да изкарваме с малко вода, но тук критериите за „малко“ и „много“ са доста по-различни от обикновено. За щастие на заслона под върха, намираме някаква чешма. Тя идва от самия заслон, който е здраво залостен. Каква е тази вода и става ли за пиене така и не разбрахме, но оставени без избор, напълнихме шишетата и продължихме към „Свети Никола“. „Ипсарион“ вече бе останал далеч зад нас. „Свети Никола“, макар и бавно, приближаваше. Последното изкачване. Здрав тасоски камък, нагрят като във фурна. На "Свети Никола", вече започнахме да чувстваме изтощение. Въпросът бе какво да правим? Да се връщаме по същия път, не ни се щеше. В същото време, така и не намирахме тази тайна обиколна пътека. Всъщност, това бе съвсем нормално – нали пътеката се водеше „тайна“. Ако всеки я намираше, какво щеше да й бъде тайното?😄 Тогава обаче, мозъците ни бяха бая изпечени и не функционираха много правилно. Решихме да се разделим и някак си се изгубихме. Намерих Ваня, слязла по едни скали, дето й коза🐐 би се замислила дали да мине. Беше бясна. Видяла ме последно до скалите и после съм изчезнал. Мислейки, че съм тръгнал надолу и тя тръгнала. А аз видях, че от там не става, заобиколих една голяма канара и се върнах към върха, за да я търся. Цялата тази суматоха ни коства около 30 минути и доста нерви🤯. В крайна сметка намерихме пътеката, само поради факта, че wikilock успя да хване малко интернет и съответно да зареди трака на някой незнаен герой минавал преди нас. Пътеката подсичаше скалния ръб, като се движеше през гората. На места бе много трудно различима, но опитните ни очи я следваха. Достигнахме до нещо като премка, през която прехвърлихме скалния ръб и от другата страна ни посрещна ада. Слънцето☀️ се облещи право срещу нас, всички повеи на вятъра замряха, а ние попаднахме в праисторическа папратова джунгла. Бях гледал разни клипчета за Тасос. Бях чувал за прословутата папрат, но това бе нещо много по-различно от очакванията ми. На места папратта стигаше до раменете ми. Ваня напълно се губеше, а пътеката бе неразличима. Не помагаше ни трак, ни нищо, защото реално пътека нямаше. За капак от растителността излизаха на рояци някакви отвратителни мухи, които така ни нахапаха, че ходихме на врагули цяла седмица. За да избегнем този ад, влезнахме в едно дере, което преди милион години сигурно е било планински поток. Много стръмно, без ни един стабилен камък под краката. А се бе събрала и много шума, та изобщо не се виждаше къде точно стъпваме. Дерето щеше да ни изведе на правилното място, но преценихме, че с тази скорост ще ни трябват между четири и пет часа. Пак се върнахме в папратта. В главата ми непрестанно звучеше HighWay to Hell на AC/DC. В долната си част, папратта стана още по-ужасна, защото част от нея бе започнала и да съхне, та освен жестоко нахапани, започнахме да ставаме и яко надрани. Единственото, което бяхме избегнали до тук, бе да ни погне някой динозавър🦖. И точно, когато ситуацията бе на път да екслподира, попаднахме на пътека. Не бе нашата. Бяха я направили козичките🐐, които живееха на острова. Решихме, че накъдето и да ни отведе тази пътека ще я следваме и за нищо на света няма да се връщаме в този праисторически ад. Слезнахме долу, около шест следобяд. Нахапани, изподрани, слънчасали и примрели за вода. Преходът ни бе отнел около осем часа. Тогава още не знаехме, но именно този преход, щеше да ни помогне много за предстоящото след няколко дни състезание „Балкан Ултра“. Освен, че коленете ни получиха една много добра тренировъчна закалка, събрахме толкова жега, че после по време на състезанието, изобщо не ни се стори толкова непоносимо горещо, колкото се оплакваха всички останали.

Автобуса понякога не работи, заради манифестации, стачки и пр, да се има предвид. Аз лично последния път ходих да го чакам, ам не дойде.

За Сол може да слезете на Сибелес и после пеша е близо. Може и с метро от банка Испания. Аз стигам пеша за 10-15 минути.

Благодаря! Това го видях, просто не разбрах дали има и други междинни спирки или направо на Atocha Station.

Тъй като системата им е възможно най смотаната, в последно време изобщо не се занимавам със зареждане и подобни дивотии, особено след като се наложи да платя два пъти един и същ тол - с акаунта и после на границата кеш. Въпреки, че излизаше всичко платено в акаунта, ме накараха да платя отново, което се случвало на много хора. Там където не мога да платя на място на бариера, плащам в последствие в сайта, ако не е излязло може да ме спрат на границата, където си отделям няколко минути ако нямам кеш да обменя пари (Важи за Кап. Андреево, за другите не знам). Ако не, си го плащам впоследствие през Интернет. Даже не знам кой точно е сайта, обикновено го търся през Гугъл и определено това работи. Пари на тази система не давам предварително, нито ми се разправя чрез Гугъл транслейт с някакви лели по пощенските станции, където може да си отвиси човек да чака и пак да не му свършат работа. Изобщо не се занимавайте с тези стикери и пощенски станции.

Аз не мога да разбера, защо не искате да спазвате правилата и недоволствате срещу някой, който не ги е измислил, а трябва да ги следва. Обаче после ако стане беля всички вкупом ще кажете, че някой не си е свършил работата.... Пътувате непрекъснато и трябва да бъдете по - отговорни и определено смятам, че сте длъжни да разбирате изискванията. Да не говорим, че нито един от вас си няма и бегла представа колко са нагли пътниците и как гледат, как въртят очи и какви нелепи претенции и изисквания имат, да не говорим, че понякога застрашават както собствената си безопасност така и безопасността на останалите.

Някой може ли да препоръча ресторант/кръчма за фондю в Париж?

Не. Само се изсушават. Запарват се, не се варят.

Да, ще се радвам да се видим!😊

И аз, и аз 🙂 Любимо място през всеки сезон. Като тръгвам натам (ако не ме отвее вятърът на някъде) ще пиша - поне за кафе.

The Airport Express Shuttle (Line 203/N27) runs 24 hours a day, connecting Adolfo Suárez Madrid–Barajas Airport (Terminals 1, 2, and 4) directly to central Madrid (Plaza de Cibeles and Atocha Station) for €5.00 one-way.Route and Stops Daytime (06:00 – 23:30): Runs between Atocha Station, Plaza de Cibeles, O'Donnell, and Terminals T1, T2, and T4. Nighttime (23:30 – 06:00): The route shortens, running exclusively between Plaza de Cibeles and the airport terminals (Atocha stop is skipped at night). Schedule and Travel TimeDay frequency: Every 15 to 20 minutes.Night frequency: Every 35 minutes.Trip duration: About 30 to 40 minutes depending on traffic and your terminal https://www.emtmadrid.es/Aeropuerto?lang=en-GB

Ами така. Но още по-"якото" е, че това са пътни такси и глоби за неплатени пътни такси за период от над 2 години, като в този период колата е влизала и излизала многократно, понякога всяка седмица. Плащани винаги, каквото е излизало на място и на границата и изведнъж - 600 евро. Така че дори забавяне от седмица-две не е съвсем вярно. И затова написах, че ще проверявам при всяко влизане-излизане, да няма неприятни изненади. Те пак ще са неприятни, ама поне вече няма да са изненади.

Не мога да намеря маршрута и спирките на експресния автобус от летището. Може ли малко инфо дали спира някъде около SOL и къде е спирката на летището - има ли указателни табели? Кацаме на Т4 и всички други опции са с прекачване доколкото ги намирам.

Някой купувал ли е през maxmilhas.com.br? Гледам, че в нета има предимно негативни оценки от преди години, когато са прецаквали хората и не са им издавали билетите до последно и после са искали допълнителни пари, но уж вече всичко е оправено и си издават веднага? Проблемът е, че искам конкретен полет на GOL, който излиза само в тяхното приложение на по-висока цена, но остави това - накрая дава payment error и не приема картата и те връща на начална страница, даже не дава да пробваш с нова и почваш отначало. А лошото е, че точно този ден полетите на Гол дори не излизат в Трип, иначе щях да си ги купя там. Накрая ще се принудя да купя от Едриймс…

Преди няколко месеца имах подобен случай на летището в Будапеща, описвал съм някъде по темите...

+1

Миртиес, Калимнос #Тазисутринсесъбудих @ven62, скали няма да катерим 😉

Здравейте, готов съм за запазване, моля за кодз