КУБА за няколко дни

[stanimir 35050]

Няма супермаркети,  а в тези които наподобяват нещо такова няма почти нищо освен 3-4 вида безалкохолни напитки, вода,  ром, кафе,    яйца и разни козметични продукти.  Има пазари и магазинчета с някакви колбаси,  но не ми вдъхнаха много доверие.  На всяка крачка има фаст фуудс- разбирай хамбургери и пици.  Някой са хубави,  има и отвратителни.  Цените между 50 ст.  до към 2 лв.  

Има и много частни ресторантчета,  цените са сравними с тези в Западна Европа. 

[eugene.kn 1566]

Имам чувството че пишещите не са били в Хавана в последните 10 години. За последно бях преди 1,5 години и нещата са доста по-нормални. Посетил съм 2/3 от Карибските острови и почти навсякъде нещата са доста зле(по европейските критерии)!

[eugene.kn 1566]

2 CUP= 12 стотинки

[AlexandraKo 116623]

Супермаркети има, има си и какво да се купи за ядене. Колбаси, кренвирши, алкохол нещо сладко също.

Е, не са такива, каквито сме свикнали, но не е и като да няма.Лично аз, сравнявайки с преди години, виждам огромна разлика. Мисля, че купонната система и празните магазини вече са минало.

Срещу нашата Мелия Коиба има голям МОЛ, с техника, разни работи за домакинството, дрехи, голям хранителен магазин.И в него можеше да се пазарува и с КУК,и с Песо. Пък и имаше голямо разнообразие на вина, най-евтните започваха от 6 КУК-а.

Ресторанти има доволно, ние пожелахме за един обяд,да ни заведе гидът в такъв, където се хранят местните и да е на бюфет.

За 10 КУК хапнахме прекрасно. Там пихме и най-страхотните коктейли. Пиенето е извън 10-те КУК-ка.

В Мелия има няколко ресторанта, точно - 7 и 4 бара. Вечерята на бюфет в Средиземноморския излезе по около 40 на човек. С чудесни рибни деликатеси и виното.

За обяд в Старата част ядохме и хубави пици, някакви курабийки и чудесен сладолед.

Всичко си е като в нормална държава, кафето и коктейлите в Кемпински и Национал , като цена, са като в хубавите хотелски кафенета в Европа.

Има ядене и за повече пари, има и за по-бюджетно.

 

Редактирано 11 март, 2018 от AlexandraKo

[ruwenzogy 20138]

А какви са цените в Хавана на туристическите забележителности - музей, галерии, тур.атракции, хоп$хоп автобусите....

Дали са социалистически/народни, или са капиталистически/изеднически/.

Май ще ми е трудно да преценя колко да обменя, че да не ми останат...

[Topfly 27055]

Ето едно доста подробно и актуално описание на Куба от Иван Цукев:

 

30 години назад в миналото. Така се почувствах след разходката в Хавана и разговорите с нашия гид Диан от Куба.

Диан е много свястно момче на 31 години. Той е софтуерен инженер и програмира на C++, но работа за него няма. Не притежава дори собствен компютър. Ходел да ползва компютър в библиотеката, подобно на архитекти, доктори и юристи. Няма магазини за компютри в Куба и обикновено, за да се снабдиш, някой ти го носи от чужбина.

Понеже е получил безплатно образование от държавата, е бил длъжен две години да работи за $10 на месец като учител. В този момент се замислям, че добре се е спазарил с нас за двата часа разходка за 40$.

Изглежда оправно момче. Питам го от къде знае толкова добре английски. Отговаря ми, че било много трудно да се намери работа като програмист, направо невъзможно и сам е научил езика, за да може да се изхранва като туристически гид. За баджа на гид, който дава възможност да развежда а туристи си обаче плаща данък 120$ на месец.

Това отново ме обърква, защото бях дошъл с информацията, че държавата е бедна и всичко е евтино - по няколко долара. Но явно има два свята независимо дали си чужденец или местен- евтин без туристи и скъп с туристи.

Разказва ни, че Интернетът им е бавен и скъп - 2$ на час. Аз имам парола от хотела, но толкова зле не е бил и когато се връзвах по телефона с най-бавните (2,400!) модеми през БТК (по-известни на времето като "Баси Тамън се Конектнах"). Спомних си как пускаш да се зарежда страницата и отиваш да си вършиш някаква друга работа. После се връщаш след 5-10 мин, за да я видиш. Е тук е същото, само дето като се връщаш ти дава грешка.

На практика Интернет няма и два дена не мога да пратя съобщение по вайбър до децата. С SMS уведомявам Ники от подкаста "Приятел за цели", че това явно ще е първата седмица, която ще пропуснем запис на подкаста, откакто съществува.

Диан ми казва да забравя да си ползвам приложенията на телефона. Когато пътуваме из чужбина, аз обичам да се размотавам из непознатите улици на градовете, но винаги намирам пътя на обратно с Google Maps или Trip Advisor.

Google Maps? Ха-ха ... смее се с цял глас иначе доста въздържания кубинец.

Вместо той да ни разказва, започва мен да ме разпитва за България. Беше в шок, че страна от соц. лагера като България се е измъкнала и е в Европейския съюз. Че пътуваме без визи. Че полет до страни като Англия, Германия и Франция е без проблем и само с лична карта.

За момент си го представете - момчето е младо, модерно облечено и с висока култура. Пич от всякъде. Но тотално блокиран от режима в Куба. За да получи виза, трябвало да има 3000 долара в банката. На 31 години е и никога не е излизал извън Куба. Разказва ми, че информацията му за външния свят е от туристи, защото всякакви местни източници са силно регулирани.

Това явно е често срещан случай. По късно се запознахме със София, която ни заговаря защото вижда пликчетата с надпис "Sofia airport", които тотално ни дооформят странния външен вид, но в куфара не се побират ботушите и якетата, с които сме тръгнали от България. Родителите и работели в посолството на Куба в България 16 години. Тя е родена в София, кръстена е на София, но не знае грам български.

Най-голямата мечта на София в живота е да заведе на екскурзия родителите си до … България, преди те да "умрат", но самолетните билети били непосилни за тях.

Много Българи мечтаят да отидат в Куба, пък кубинците мечтаят да излязат извън Куба. Странна работа…

Връщаме се към Диан, той ме пита колко струва една Лада в България. Колите в Хавана са масово Москвичи, Лади и американски коли от 60те, дори 50те.

Отговарям му че не знам, но баща ми си е продал неговата за 250$.

Хваща се за главата. Буквално. Според него Лада в Хавана струва 50 хил. долара. Този път аз не му вярвам. Сега започвам да е чудя - дали пък не е казал 15 хил. и да не съм го разбирал… Няма как да проверя, сайтове като мобиле.бг не съществуват.

Според него да имаш соц. кола като Лада или стара американска кола значи си много "голям късметлия". Хавана изглежда като чели си попаднал в анимационен филм от миналото - зелени, розови или червени стари коли като играчки.

Масово туристите (особено мъжете) … е добре де включително и аз са като дрогирани и изпълват детската си мечта да карат розов кадилак от 60те или друга ретро кола.

Да караш комунистическа Лада или Москвич (лилав! примерно) се оказва невъзможен за устояване блян за западните братя хамериканци. Аз пък съм се докосвал до такива американски коли само в matchbox вариант като дете и то ако някой съученик ми даде.

Питам Диан дали е опасно по улиците. Да си призная като гледам какви тъмни субекти се движат по улицата, съм леко притеснен. Където и да отидеш те нападат рядко нахални, които искат да ти предложат да си купиш нещо.

Направо се чувстваш навсякъде като мишена, като касичка, която трябва на всяка цена да бъде одрусана. Но Диан ме успокоява, че е напълно безопасно да се разхождаш в Куба. Тайната полиция е навсякъде и има цивилни, които никой не знае, че са полицаи, но дебнат за реда. На следващият ден шофьорът на такси потвърждава - "в Хавана живеят 2 милиона човека, един милион полицаи". Това някакси не ме успокои.

Докато се разхождаме, се разминаваме с пионерче... от тези с червената връзка. Изпитвам дежа вю като в. анимационното филмче "Рататуи", когато критикът опита селската манджа на мишока и се пренася в дома на майка си като дете. Докато съм в транс пионерчето отминава и не съм успял да си извадя телефона да го снимам. Да му се невиди...

Спираме пред бар и ми обяснява - тук Хемингуей си е пиел мохитото. Ето я известната му снимката с Фидел Кастро. Поглеждам пред дългата опашка от туристи и той явно долавя мисълта ми. "Тук е най-гадното мохито в цяла Хавана. Ще ви заведа на по-добро място".

Така или иначе било време за почивка. Отиваме в бар, който преди това е бил манастир и келнерите са облечени като монаси.

Въобще не ни пита какво искаме и тръгва да поръчва мохито. Явно се подразбира, че това пият всички. Жена ми обаче казва - "аз искам кафе".

Той е леко озадачен и ни поглежда странно. Не казва нищо, но в погледа му се чете: "няма да пиете мохито? На какви хора съм попаднал?"

След момент учтиво се съобразява с нас и вече ме пита какво искам аз.

Аз поглеждам към кафето, след това поглеждам към мохитото…
После пак поглеждам кафето и пак мохитото…

С ужас гледам как монаха пълни чашите с захар от лъжица, която по-скоро прилича на черпак.

Аз въглехидрати не ям, камо ли директно течна захар да си изсипвам в тялото.

За последен път поглеждам кафето и после мохитото…

Ами... майната и на ниско-въглехидратната диета... ще пия мохито. В крайна сметка колко често човек е в Куба и пие мохито с оригинален ром клуб Хавана, приготвено от монах в манастир?

Решавам че няма да им счупвал кахъра на кубинците и следващите дни пия мохито вместо кафе по кафенетата. То не било лошо...

След това се разхождаме и ни показва различни забележителности, за които честно казано няма нищо интересно - по-интересно се оказва как живеят местните.

Приключват двата часа тур, за които сме се разбрали и на сбогуване питаме гида дали не може да ни препоръча място за хапване.

Разбира се, човекът отзивчиво ни води към кръчмата и предварително предупреждава че ресторантите в Хавана не са много луксозни.

Няма значение, ние не сме претенциозни, казвам доста наивно аз.

По пътя се разбираме, че искаме морска храна и ми обяснява кое е най доброто. Разбирам, че става въпрос за нещо като мешана скара, но от морски дарове от различни риби и благинки като скариди. Ориентира ме че едно ястие струва 15 долара, което вече съвсем ме отказва от идеята колко бедна и евтина държава е Куба. А може би или просто аз все попадам на туристически цени. Само два дена ще сме в Хавана и все още се ориентираме.

Както си вървим из слънчевите улици, изведнъж влизаме в едно тъмно и високо хале за ремонт на коли, което е пълно с мазни петна по пода и мръсотия на всякъде по стените. Всичко е налепено с плакати датиращи десетки години. Няколко тъмни типа, целите омазани в масло ни поглеждат странно.

В този момент, гидът отваря ниска и незабележима тайна вратичка в стената.

Очаквам история от типа как Кастро и Че Гевара тук са се криели и планирали революцията, но ... това се оказва ... ресторантът.

Гидът бордо крачи навътре, докато в един момент не усеща, че е сам. Поглежда на зад и явно усеща, че нещо не на ред защото двамата със съпругата ми гледаме с очи като палачинки. "Искам някъде на въздух", казва тя...

"Добре, но ще е малко по-скъпо"

"Няма значение!" - казваме в един глас.

"ОК" - моментално се завърта гида, изважда ни през гаража и започва да ни разправя за безплатния концерт, който са направили преди време Ролинг Стоунс в Куба и как концертът бил фурор.

Чудя се аз защо ни разказва тая сълзлива история, а то... ще ядем на мястото, където са вечеряли Ролинг Стоунс.

"Не се притеснявайте, не е чак толкова скъпо".

Аз вече нямам нищо против да хапна на някое по-изискано място.

По пътя ни обяснява, че има страхотна тераса и гледка.

Докато се въртим из тесните улички, изведнъж влизаме в дълъг безистен. Качваме се по много тесни и стръмни стълби, които противно на всякакви архитектурни норми са колкото високи толкова и широки, а за да е по-интересно и всяко стъпало е с различен размер.

Преминаваме по нещо като дълъг балкон, през прозорците на който виждаме вътре някакви хора да живеят в маломерни стаички. След това следва още по стръмни стълби и ... сме на панорамата. Ура!

Ресторантът по-скоро прилича на дървена колиба, скована от пионерчета в час по труд и творчество върху плоския покрив на сградата. Но, за да сме честни всичко е точно.

На нас не ни пука вече, мястото изглежда базово, но чисто и спретнато. Дори сервитьорките са с униформи с бели ризи.

Сядаме и панорамата е точно каквато може да очакваш - от ляво на дясно: сини бидони на покривите, в които явно си топлят вода за къпане, дълги простори с всякакъв цвят гащи, висящи кабели от сгради и сиво черен опушен калкан. Пълна романтика.

Ако заведа жена ми на такова място в София, ще го възприеме като подигравка и както като адвокат обича да се "шегува" - още същия ден мога да очаквам молбата за развод, но всичко е точно... ние сме в Куба, около над е цветно и ни е интересно.

Гидът ни казва отново името на най-препоръчваната местна гозба, няколко пъти ни повтаря "ямииии, ями" (вкусно, вкусно) и се сбогуваме.

След тази реклама решаваме, че е достатъчно да си вземем една вместо две порции.

Сублюмният момент настъпва и ни носят мешаната скара от безброй морски дарове.

Вече сме свикнали на изненади. Така че вече няма драми когато вместо мешана скара от морски дарове получаваме чиния с една купчинка скариди и втора купчинка от ориз с боб.

Но ние сме в Куба, дошли сме да се забавляваме и всичко е точно.

Похапваме и решаваме, че ще е интересно да влезнем в местен магазин.

Виждаме огромен супер маркет с голяма опашка.

На испански пише над него "вода и сапун". Аз решавам, че това е някакво название тип "ДетМаг" и влизаме вътре.

То се оказва съвсем вярно … вътре има само вода и сапун.

Стана време да се прибираме… но естествено се загубихме без Google Maps.

Като инженер, работел върху стотици разпределения на сгради и карти на села и градове, след два погледа мога да се ориентирам и в най-тежките лабиринти (дългите години игра на DOOM също помагат доста.)

Но без карта и след като гида 60 пъти смени посоката на ляво, на дясно, направо загубих всякаква ориентация. Взимаме такси и се прибираме. От таксито виждам огромен супер маркет и този път в доста модерна сграда.

Влизаме вътре за вода… Няма нужда да казвам, малко е странно. Вратата на уж модерната сграда е ролетна щора, през която влизат и излизат мотокари и хора.

Влизаме и след първи оглед на празните витрини, веднага излизаме.

След малко обачв видяхме хора, които излизат с някакви пликчета. Явно има нещо вътре.

Следва втори опит.

Качваме се на втори етаж и отново дежа вю като в "Рататуи".

Пренасям се в "супер" маркет от детството ми - редици дълги 15 метра, 4 рафта, прилежно подредени с … една стока като оцет. На огромната витрина за месо има точно две пържоли. Една част от редиците са си просто празни. Влезнахме за вода. Нормална вода няма, но пък намерихме газирана. Явно такава ни се е пиела.

На фона на тази обстановка обаче хората са учудващо усмихнати и весели - пушат си цигарите, пият си рома и си пеят и танцуват на всякъде по улиците. Пълно е с музиканти и във всяко едно заведение от ресторант до кафене с 3 маси има жива музика.

Но … "какво ядат тия хора?" е първият въпрос, който минава през главата ми на излизане.

Няма как да не направя с положението в България преди промяната 89г. Но жена ми ме отрязва - "колкото и да нямаше нищо, така никога не е било".

Но поглеждайки назад, започвам да се изпълвам с благодарност към първите седесари, които водеха промяната в България. Толкова много път сме извървяли, колкото и да не сме доволни от нашите политици, някаква работа определено е свършена и сме вървели в правилната посока.

А ние тръгваме в друга посока … Варадеро. Какви ли изненади ни очакват там?

 

[mirosn 355]

преди 8 часа, ruwenzogy каза:

А какви са цените в Хавана на туристическите забележителности - музей, галерии, тур.атракции, хоп$хоп автобусите....

Дали са социалистически/народни, или са капиталистически/изеднически/.

Май ще ми е трудно да преценя колко да обменя, че да не ми останат...

Цената на туриситическия автобус е 10 CUC,билетът важи за деня.Има спирка до круизния терминал,в центъра срещу Националния театър..Обиколкa  с класически американски автомобил е 40 CUC за двама за час,но са склонни да се пазарят и падат до 30.За други атракции не мога да кажа.Ако ти останат CUC на круизния терминал има валутно бюро ,преди седмица купуваха 1 евро за 1.19 кук,и продаваха за около 1.25

Редактирано 13 март, 2018 от mirosn

[ruwenzogy 20138]

Страхотно.. а дали музея на Революцията не е безплатно...

[mirosn 355]

Преди 1 час, ruwenzogy каза:

Страхотно.. а дали музея на Революцията не е безплатно...

За музея нямам представа,но пък танка с който е щурмувал Фидел е пред музея.

[ruwenzogy 20138]

И още нещо. На летището обменяме евро за кук, а откъде и как да си вземем местно песо, като там е невъзможно?

[Childish 10398]

преди 7 минути , ruwenzogy каза:

И още нещо. На летището обменяме евро за кук, а откъде и как да си вземем местно песо, като там е невъзможно?

В CADECA (Casas de Cambio).

[funny 18507]

На 3/13/2018 в 22:16, ruwenzogy каза:

Страхотно.. а дали музея на Революцията не е безплатно...

Музея на Революцията е платен, но не си спомням колко . Върти ми се в главата нещо от сорта на 6-8 КУК че платихме

[AlexandraKo 116623]

преди 7 минути , funny каза:

Музея на Революцията е платен, но не си спомням колко . Върти ми се в главата нещо от сорта на 6-8 КУК че платихме

8 КУК-а вход, +2, за да снимаш,+още 2, ако искаш обиколка с гид.

[ruwenzogy 20138]

преди 3 часа, Childish каза:

В CADECA (Casas de Cambio).

На гугъла ми дава доста малко Кадеки, и то далечко от центъра. Не е ли възможно да обменя малко песос от хазяите.... Или да им дам повече кука като си плащам и да искам да ми върнат песо...

[slujitel 7141]

Може и в банките.

 

[ruwenzogy 20138]

преди 14 часа, slujitel каза:

Може и в банките.

 

Нее, не обичам банките. По скоро въпроса ми е дали с хазяите може да се направи нещо, или им е строго забранено и ги следят...

[slujitel 7141]

преди 7 минути , ruwenzogy каза:

Нее, не обичам банките. По скоро въпроса ми е дали с хазяите може да се направи нещо, или им е строго забранено и ги следят...

На този въпрос нямам отговор, не съм опитвала, но дори и да може със сигурност ще е по лош курса, това е като да сменяш в хотел. Но щом не обичаш банките...

[Diana Doncheva 2802]

Аз съм плащала екскурзия от Варадеро до Хавана в евро, повечето бакшиши са ми били във валута. Никой не се оплака или поиска КУК.

[ruwenzogy 20138]

преди 1 минута , Diana Doncheva каза:

Аз съм плащала екскурзия от Варадеро до Хавана в евро, повечето бакшиши са ми били във валута. Никой не се оплака или поиска КУК.

Тук става въпрос за КУП, местната валута, с която да си купуваме, вода, плодове, сандвичи.....

[Diana Doncheva 2802]

В момента, ruwenzogy каза:

Тук става въпрос за КУП, местната валута, с която да си купуваме, вода, плодове, сандвичи.....

Имах в предвид, че вероятно не ги следят ако оперират с валута. А при покупки с КУК са ми връщали КУП.

[Childish 10398]

преди 2 часа, ruwenzogy каза:

Тук става въпрос за КУП, местната валута, с която да си купуваме, вода, плодове, сандвичи.....

Водата е само за чужденци и е доста скъпа. Местните не си купуват вода, а я преваряват и филтрират. 

С CUP почти нищо не можеш да си купиш - само пица, сладолед, кафе и това със съмнителна хигиена (хигиена от нашия соц с амбалажна хартия вместо салфетки).  И плодове от сергия. Вода, бира и безалкохолни - бяха с CUC, ако помня добре.

Режимът там все пак е либерализиран. Всеки кубинец легално може да си купи CUC, въпросът е да има пари, за да го купи.

Хазаите дали ще се навият да ти сменят - това си зависи от тях. Аз не съм питала. Питала съм къде мога да сменя и са ме упътвали.

Не си спомням да съм обикаляла много, за да обменям. Със сигурност сменяхме на улицата с инернета (Avenida 23)

Редактирано 16 март, 2018 от Childish

[Yavor 1658]

преди 2 часа, ruwenzogy каза:

Нее, не обичам банките. По скоро въпроса ми е дали с хазяите може да се направи нещо, или им е строго забранено и ги следят...

Можеш - нямах никакви проблеми да взема CUP от хазяите в Сиенфуегос.  Даже ги записаха на сметката за стаята и след това си платих в CUC.

И още нещо, аз обменях пари само в банките - става бързо, лесно и безпроблемно.

[Topfly 27055]

On 2018. 03. 13. at 9:16 PM, ruwenzogy said:

Страхотно.. а дали музея на Революцията не е безплатно...

Музеят на революцията е по капиталистически е платен, но за мен най-интересната му част преди 15 години беше тоалетната Гледаш най-различни артефакти от революцията и как народа е искал да се отърве от омразният капитализъм и изведнъж в тоалетната виждаш сушилня на ръце от американската фирма American Dryer с едно американско знаме поне 10 на 10 сантиметра По голяма критика на системата от това, здраве му кажи

[Childish 10398]

На 25/02/2018 в 19:51, ruwenzogy каза:

Понеже разбрах, че опашките за валута в Хавана са огромни, интересува ме как стои въпроса на летището във Варадеро. Дали някой би могъл да сподели личен опит, че времето ни е ограничено...

Оги, ние кацнахме във Варадеро и първата ни задача беше да обменим пари. Естествено и други пътници искаха това и се оформи опашка, но тя вървеше сравнително бързо, но ни беше притеснено. Не знам защо бяхме решили да обменим голяма сума пари, която мислехме да покрие целия ни престой (малко наивно). Онзи на гишето явно ни прецени добре - изглеждаше като борчетата от началото на прехода с дебели златни ланци на врата. И после се оказа, че ни е дал по-малко КУК - нарочно ни беше дал много дребни и аз не ги преброих на гишето. Та след тази операция бяхме на загуба с 20 евро. Та като сменяш си преброй парите на място.

После влязох в салона за излитащи и там също видях гише за обмен на пари, на което нямаше никакви хора, но аз не съм очаквала, че на летището има 2 гишета.

 

Извадих си тетрадката от пътуването. Имам следните покупки в CUP записани:

10 CUP пица

10 CUP хотдог

5 CUP пуканки (в Латинска Америка са сладки)

Друго, което сме купували с CUP е било - сладолед (в Хавана в Coppelia  има 2 опашки - голяма в CUP главно за местни макар никъде не е написано и друга в CUC)  и кафе от импровизираните сергии на местни  - кафето е в термус и ти сипват в чашка.

Бира и вода съм плащала само веднъж в CUP - 20 CUP за бира, 35 CUP за вода (предполагам 2 води); през останалото време е било все с CUC.

CUP се оказа, че се приема и на летището в Хавана - може да се купят картички, магнити и пр., но аз се бях оттървала от CUP. (По спомен беше забранено да се изнасят CUP и CUC и аз ги бях изхарчила).  На автогарата на Виасул картичките, та дори и тоалетната се плащаше с CUC.

Коктейли с ром на цена около 2 CUC пиехме в различни барове/ресторанти на улица Teniente Rey или Brasil (улицата има 2 имена). Там сме и се хранили и сме били доволни за разлика от паладарите.

[ruwenzogy 20138]

Абе този така популярен сладолед Копелия само на едно място ли се продава в Хавана?  Не е ли някаква верига и  да го има навсякъде?