бързи въпроси Бързи въпроси за Гърция и Кипър

[Lyubina]

И на Крит на Великден работеха заведенията.

[Nayden Bondzhev]

Ако някой има абонамент за Капитал и е така любезен да публикува текста към "Пътеводител из солунските гастро таверни", това би било чудесно. 🥂

[Stefanovam]

Спойлер

Пътеводител из солунските гастро таверни

Личен прочит на някои от най-забележителните модерни бистра с гръцка кухня в града с бялата кула

 

Темата накратко

Солун е един от топ градовете в Европа с толкова богата и интересна кухня, при това на достъпни цени.

Талантливи готвачи в града развиват жанра на гастро таверните - с авторски гръцки ястия, иновативни комбинации, локални продукти.

Менютата са кратки и сезонни, някои се сменят дори ежедневно - с каквото има на пазара.

Солун е неустоим. Този регионален Вавилон бързо те поглъща - по средиземноморски красив, шумен, препълнен, изключително жив дори през по-голямата част от нощта. Ароматите и етносите му са много - от гърците и местните наследници на евреи, арменци, българи и турци, през всякакви други балкански чешити до близкоизточните бежанци от по-старо и по-ново време. Да не забравяме италианците и французите от Франкомахала. Всеки с вкуса и навиците си. И също като самия град кулинарията на Солун е богат мултикултурен микс.

През 2021 г. ЮНЕСКО го обяви за Град на гастрономията, а самите гърци са го признали за де факто кулинарната си столица. Със сигурност Солун е сред топ градовете в Европа с толкова богата и интересна кухня, при това на достъпни цени.

Трудно е да се каже колко заведения има в града. Според Tripadvisor те са поне 1200, но вероятно са и повече. Сред тях има вкусни традиционни таверни и много, много добри fine dining ресторанти. Има обаче и една много солунска категория, която няколко местни, креативни и талантливи готвачи развиха в последните десетина години и която днес изгражда новото кулинарно лице на града - гастро таверните.

Те са разнообразни, но имат общи черти. Концепцията им стъпва на локалното наследство - най-често риба и морски дарове (но не само), като го надграждат със собствена визия и смели нови комбинации от продукти. Или пък добре забравени стари, но с нова опаковка. Няма грешка, че това е гръцка храна, но интересна и авторска, поднесена във "файн" опаковка - с красива презентация и внимание към детайла.

 

Менютата са кратки и сезонни, някои се сменят дори ежедневно - с каквото има на пазара. А локалните, пресни и често органични продукти са в центъра им. Това важи и за винените листи - пие се гръцко вино с модерна стилистика, често натурално. Интериорите са минималистични, типично градски, понякога дори малко аскетични - гърците като цяло не робуват особено на разточителните "лукс" интериори.

Хубавата новина: тези ресторанти са ценово достъпни, макар че някои менюта са достойни дори за "Мишлен".

С уговорката, че Солун предлага твърде голям избор, за да бъде един списък от места обективен, по-долу ще прочетете точно един такъв "пътеводител" сред някои от най-интересните модерни гастро таверни, който стъпва на личния вкус и опит на автора

Mourga

Ако не знаете какво търсите, много вероятно е да подминете "Мурга" в закътаната малка уличка недалече от църквата "Агия София". Бистрото вече наближава десетата си година, но продължава да бъде едно от най-впечатляващите в града. На вид е дори аскетично - скромни дървени маси, черна дъска с дневното меню, но с няколко грабващи вниманието елементи - ярките и въздействащи фотографии с портрети в старовремски стил и отворената кухня. Оттук насетне в главната роля е кулинарията.

"Мурга" е място, където "морето среща сезоните" - част от менюто се сменя ежедневно, но то винаги е базирано върху пресните сезонни зеленчуци и морските дарове, при това със силно изразен фокус върху устойчивостта - органични продукти, локален улов, местно производство и къси вериги на доставки. Подходът е авторски: класики и познати техники са превърнати в нови, понякога изненадващи комбинации. Бистрото има и няколко sigature dishes, които остават през годините - като лангустините на тиган, калмар с фава (жълта леща) или салатата от домат, диня и сирене. Ястията се сервират в красиви големи чинии (а някои направо в тигана) и се превръщат в акцент на масата.

Винената листа включва само натурални и гръцки вина: кратък, но много качествен подбор. Атмосферата се допълва от самите му посетители - модерни градски хора, които ценят и се наслаждават на вкусната, чиста, местна храна и вино в обстановка, която не крещи, но ги допълва.

Sin Trofi (+Trofi)

Лададика, старият квартал до пристанището, дължи името си на многото дюкянчета за зехтин в района и то подсказва за миналото му - тук е бил е един от най-важните пазари на града. Кварталът е бил много пъстър етнически и културно. В него са живели и много от солунските евреи, а в съседство е Франкомахала - с френските и италианските търговци и жители. Преди Първата световна война Лададика е район на хедонизма, с множество публични домове редом с кръчмите. Днес е запазен отличителният му архитектурен стил със сгради от XIX век, а много от тях са превърнати в барове, клубове, ресторанти, таверни, кафенета, галерии.

Тук се намира и "Синтрофи". Това не е място за всеки и не е място на комфорта. Бистрото има бар и отворена кухня, но няма закрита част - лятото масите са навън, а зимата - под прозрачна тента. Ако сте от хората, които ценят обстановката повече от храната, вероятно не е за вас. Посетителите тук идват целенасочено - за уюта, храната и често се връщат пак, макар че понякога тя може да е абсолютно откровение, но пък може и да попаднете на откровени грешки и колебания в нивото.

Една от причините и за това е, че менюто в "Синтрофи" е напълно авторско, кухнята - експериментална, а ястията - уникални в най-чистия смисъл. Мястото е собственост на Янис Лукакис - един от култовите солунски готвачи, също така собственик и на "Мурга". Той е от кулинарите, които имат верни последователи и един от пионерите на солунските гастро таверни, човек с огромен респект към продуктите.

В "Синтрофи" водеща роля имат месото и зеленчуците, докато морските продукти са повече на втори план, но често има изключително интересни surf&turf предложения в гръцки стил като агнешки мозък с рачешки тартар и хайвер и биск от черупките им. Менюто отново е от типа "малки порции" - подходящи за споделяне (да не се разбира буквално малки, просто по-малки от обичайните големи порции в традиционните гръцки кръчми). Феновете на натуралните вина ще оценят големия избор на чаша.

"Синтрофи" е за смелите, за откривателите на нови вкусове, за тези, които ценят сезонния подход, креативността и уважението към природата. И които нямат против, че от време на време не всичко ще е перфектно.

MeZen Salonica

Историята на "Мезен" започва във Волос. Там през 2013 г. отваря първата модерна узерия, чиято концепция стъпва на традиционните гръцки пивници, които сервират безплатно мезе към всяка чашка узо или ципуро. Да, обаче тук изборът от узо и ципуро е изкусително богат и качествен, а мезетата и храната са добри дотолкова, че алкохолът се превръща в добавка вместо обратното. С годините "Мезен" разработи меню с неповторими авторски морски ястия. И се превърна в задължителна гурме спирка. После - някъде около 2019 г., дойде и в Солун.

 

Гастро таверната на два етажа в Лададика е мъничка, но резервации не се приемат: идвате, ако трябва изчаквате, и макар да изглежда, че няма да се вредите, пет минути по-късно са ви намерили място. Атмосферата е небрежна, "хипстърска".

Менюто не е фиксирано - много често изборът на мезета зависи от прясната риба и продукти на пазара, сезонността и наличностите. Тук сурови, мариновани, пушени, ферментирали морски дарове са нещо нормално. Вероятно ще попаднете на вид риба или миди, за които никога не сте чували. Невинаги и не всичко ще ви хареса. Но няма да сте безразлични.

Заслугата е на Григорис Хелмис - главният готвач на Mezen. Днес той е сред най-разпознаваемите гръцки кулинари заради манията си по рибата и морските дарове и експериментите му с техники като сухо зреене и ферментация. Може би няма да е пресилено да се каже, че той е човекът, отговорен за реабилитирането на традиционната гръцка култура на ципурото с мезе в съвременен вид - с модерно усещане, сезонност, качествени продукти и "файн" подход.

Идеята MeZen вече се разраства - освен ресторанти Хелмис развива и собствена продуктова линия, както и морска ферма. Тези му експерименти са във фокуса и на едно от най-новите места на Солун.

Psi by Mezen

"Пси" - съвсем близо до "Агия София" и Ротондата, е място за тоталните фенове на рибата. Едновременно деликатесен магазин и малко бистро, тук прясната риба и морски дарове идват ежедневно от рибната ферма "Миханионас" и се превръщат в какви ли не продукти, които може да купите и за вкъщи. Също като в класическа месарница - само че от риба. Има наденици, стекове, шишчета (сувлаки), шницел, бургер. Има зрели "меса" (витрината за сухо зреене е впечатляваща гледка) и специални cuts. Също и signature специалитетите на Хелмис - пастърма от милокоп, сланина от маятико, бекон от риба тон. Ако не сте по готвенето - има готови плата в алуминиеви тарелки, които може просто да бутнете във фурната у дома.

Ние обаче не сме отишли там заради това. А защото тук всичко това се предлага на място заедно с няколко вида салати и гарнитури и разбира се, узо, много узо, ципуро и вино. Мястото е малко - с десетина места на бара и няколко маси, но атмосферата е морска, топла и много свежа.

 

 

 

Charoupi

"Харупи" е ресторант с традиционна, но модерна кухня от Крит. Намира се също в Лададика - на метри от "Синтрофи", тук обаче добрата кулинария е съчетана с модерен градски уют и комфорт. "Харупи" е гръцкото име на рожков - вечнозеленото бобово растение с ядливи шушулки. Днес то се смята за суперхрана, а в миналото е било ценено и като важен източник на захар. Рожков е традиционна съставка в критската кухня, дълбоко вкоренена в историята ѝ и използвана както в сладки, така и в солени ястия. Често е наричан "черното злато" на Крит, спасявайки населението от глад в трудни времена. Участва и в някои от десертите в ресторанта.

Първо обаче ще ви посрещнат с чаша цикудя - критска ракия. След това не пропускайте традиционните за Крит охлюви - ама не онези, познати по софийските ширини шест нещастни полуготови охлюва, а пълна купа с осолени, запържени в тиган с масло и розмарин охлюви, които преливат от умами вкус. Едно от ястията, с които "Харупи" става известен, е Gamopilafo - традиционно критско "сватбено ризото" с агнешко месо и ориз. Популярни са още грилованият октопод с фава (пюре от жълта леща), дребните критски пайчета с пълнеж, сирената, които - както много от другите продукти, идват директно от острова.

Критската кухня е "тежка", наситена с вкусове и аромати. Тя е създадена и за засищане, и за утеха в онези стари трудни и бедни времена, но и подчертава силната връзка на критяните със земята и с морето. В града с бялата кула обаче тези ястия са придобили по-ефирно, по-леко и по-модерно звучене. Дори добре познатата салата "Дакос" е някак освежена.

В добавка е добрата селекция от критски вина - островът в последните години се превръща в една от най-интересните винени дестинации на Гърция. С голямо разнообразие от местни сортове, различни тероари и щадящи производствени практики. Всичко това придава на ресторанта автентичност, макар и на стотици километри от Крит.

 

Deka Trapezia

"Дека трапезия" буквално казва какво да очаквате - ами, десет маси. Поставени в изчистена, минималистична, mid-century стил обстановка. На които ще ви сервират оригинални ястия - малки порции за споделяне с красива презентация и съдове. Те са с подписа на главния готвач и съсобственик Манолис Папуцакис, който - без изненада - заедно със съдружниците си притежава и "Харупи". Което пък е показателно каква огромна гастрономическа енергия могат да дадат на един град няколко талантливи и предприемчиви готвачи.

 

"Десет маси" е и послание - че тук фокусът е върху качеството, не количеството. Продуктите, естествено, са местни, сезонни, органични. Виното е гръцко.

В "Дека трапезия" могат да се опитат едновременно предложения, достойни за ресторант с препоръка "Мишлен", но и някои простички ястия, типични за ежедневно хапване. Неща като "зелен" дакос с крем от мизитра, босилек, шамфъстък от Егина; но и агнешки кюфтенца с пюре от нахут и чушка Флорина. В част от менюто е видно и критското влияние - например пушено агнешко с крем от трахана и овче кисело мляко.

Папуцакис е родом от Крит. Интересен факт от биографията му е това, че той е философ по образование - дошъл е в Солун, за да прави докторат върху Платон. Но пък впоследствие избрал да следва кулинарна кариера, като се е научил да готви... в казармата.

Друго отличително нещо в тази гастро таверна е концепцията на безплатните мезета - три малки порции бонус, с които посетителите имат шанс да опитат повече неща от менюто и да компенсират факта, че тук порциите реално са по-малки от малките порции на други места, а цените - малко по-високи. Все пак обаче се намираме и в един от най- престижните централни райони на града - на улица Kallari, на крачки от крайморската алея и на метри от Бялата кула.

В това добре уредено и поддържано каре на града се намира и още едно бижу

Moby Dick or the Whale

Това е култовият винен магазин на Солун, първопричината натуралните гръцки вина да получат такова голямо внимание в града. Не само в гастро таверните, но и в модерните кафенета. Той даде силен тласък на тази култура със своята безукорна селекция от гръцки вина с минимална намеса. В Moby Dick има само такива.

Магазинът се разполага на партерния етаж на сграда в стил ар деко и има два огромни ниски прозореца към улицата. Лятото могат да се видят на первазите им да стоят посетители с чаша вино в ръка. Преди време магазинът бе място и за дегустации и срещи, но впоследствие събитията бяха преустановени. Сега обаче - за всеобща радост, те започват да се случват отново. Иначе е мистерия защо винен магазин в Солун носи името на емблематичен роман от американската литература.

Iliopetra

"Илиопетра" (означава "слънчев камък" - митичен камък, който според легендите е помагал на моряците да навигират) е най-интимното място сред всички в този гид. Малкото бистро посреща в много уютна, топла атмосфера близо до къщата музей на Ататюрк, а обслужването е особено персонално и сърдечно. Причината е, че "Илиопетра" е семейна собственост - на Григорос Занакис, готвач с опит в "Мурга" и други добри места в Солун, и съпругата му Вася.

Стилът на бистрото включва всички елементи, които има и в останалите гастро таверни на Солун: само пресни и чисти продукти, малки производители, ултрасезонно меню с ежедневно сменящи се предложения, авторски, креативни ястия със смели комбинации и идеи, хубаво гръцко вино.

Различното е, разбира се, именно в личния почерк на Занакис. Първо ще ви направи впечатление колко буквално цветни са ястията му - в чиниите има много ядивни цветя и микрорастения. Иначе самият Занакис описва менюто си като отразяващо собствения му вкус: домашни ястия, но по нов начин, пайове, неща със сурова риба - но всички с елемент на нещо неочаквано. Ще откриете предложения като пай от треска с карамелизиран лук и праз, долма-суши и кнедли с козе месо, което е слабост на Занакис.

 

Trigitis

Това е едно от по-новите допълнения сред гастро таверните на Солун - отвори врати през пролетта на 2023 г. Намира се извън центъра на града, но близо до една от неговите забележителности - старата крепостна стена.

Ресторантът работи само с висококачествени сезонни продукти и пресни морски дарове - достатъчно пресни, за да се насладите без грам притеснение на карпачото от риба тон. Правят и собствена "пастърма" от риба меч. Но "Тригитис" не е рибен ресторант, тук има и вкусни ястия с месо. Както и страхотна селекция от сирена от местни мандри, която не е за пропускане.

Това са само малка част от гастро таверните на града - тези, които държат наистина високо този много солунски кулинарен жанр. Но има още много други, а към тях непрекъснато се присъединяват и нови. На гладните кулинарни туристи в Солун никога не им е скучно.

Това успях да направя, надявам се е четимо. Била съм в ресторант Charoupi, хареса ми, беше вкусно, различно, особено охлювите - бяха страхотни. Питието е критска ракия, за моя вкус не е нещо незабравимо, но вкусовете са различни. Хубаво е да се опитват различни неща. 

[Argentique]

По стари препоръки от друг форум най-накрая успяхме да седнем за обяд в Η Γωνιά του Μερακλή през ноември и хич не беше зле. Малко семейно заведение (бащата готви, майката сервира, детето на бара...) без никакви претенции и с малко места. Обаче всичко вкусно. Така ни се услади моментът, че отнесохме две канички вино. 😃 Цени - народни.

 

 

 

 

 

 

[lamerz1912]

преди 4 часа, Stefanovam каза:

  Покажи

Пътеводител из солунските гастро таверни

Личен прочит на някои от най-забележителните модерни бистра с гръцка кухня в града с бялата кула

 

Темата накратко

Солун е един от топ градовете в Европа с толкова богата и интересна кухня, при това на достъпни цени.

Талантливи готвачи в града развиват жанра на гастро таверните - с авторски гръцки ястия, иновативни комбинации, локални продукти.

Менютата са кратки и сезонни, някои се сменят дори ежедневно - с каквото има на пазара.

Солун е неустоим. Този регионален Вавилон бързо те поглъща - по средиземноморски красив, шумен, препълнен, изключително жив дори през по-голямата част от нощта. Ароматите и етносите му са много - от гърците и местните наследници на евреи, арменци, българи и турци, през всякакви други балкански чешити до близкоизточните бежанци от по-старо и по-ново време. Да не забравяме италианците и французите от Франкомахала. Всеки с вкуса и навиците си. И също като самия град кулинарията на Солун е богат мултикултурен микс.

През 2021 г. ЮНЕСКО го обяви за Град на гастрономията, а самите гърци са го признали за де факто кулинарната си столица. Със сигурност Солун е сред топ градовете в Европа с толкова богата и интересна кухня, при това на достъпни цени.

Трудно е да се каже колко заведения има в града. Според Tripadvisor те са поне 1200, но вероятно са и повече. Сред тях има вкусни традиционни таверни и много, много добри fine dining ресторанти. Има обаче и една много солунска категория, която няколко местни, креативни и талантливи готвачи развиха в последните десетина години и която днес изгражда новото кулинарно лице на града - гастро таверните.

Те са разнообразни, но имат общи черти. Концепцията им стъпва на локалното наследство - най-често риба и морски дарове (но не само), като го надграждат със собствена визия и смели нови комбинации от продукти. Или пък добре забравени стари, но с нова опаковка. Няма грешка, че това е гръцка храна, но интересна и авторска, поднесена във "файн" опаковка - с красива презентация и внимание към детайла.

 

Менютата са кратки и сезонни, някои се сменят дори ежедневно - с каквото има на пазара. А локалните, пресни и често органични продукти са в центъра им. Това важи и за винените листи - пие се гръцко вино с модерна стилистика, често натурално. Интериорите са минималистични, типично градски, понякога дори малко аскетични - гърците като цяло не робуват особено на разточителните "лукс" интериори.

Хубавата новина: тези ресторанти са ценово достъпни, макар че някои менюта са достойни дори за "Мишлен".

С уговорката, че Солун предлага твърде голям избор, за да бъде един списък от места обективен, по-долу ще прочетете точно един такъв "пътеводител" сред някои от най-интересните модерни гастро таверни, който стъпва на личния вкус и опит на автора

Mourga

Ако не знаете какво търсите, много вероятно е да подминете "Мурга" в закътаната малка уличка недалече от църквата "Агия София". Бистрото вече наближава десетата си година, но продължава да бъде едно от най-впечатляващите в града. На вид е дори аскетично - скромни дървени маси, черна дъска с дневното меню, но с няколко грабващи вниманието елементи - ярките и въздействащи фотографии с портрети в старовремски стил и отворената кухня. Оттук насетне в главната роля е кулинарията.

"Мурга" е място, където "морето среща сезоните" - част от менюто се сменя ежедневно, но то винаги е базирано върху пресните сезонни зеленчуци и морските дарове, при това със силно изразен фокус върху устойчивостта - органични продукти, локален улов, местно производство и къси вериги на доставки. Подходът е авторски: класики и познати техники са превърнати в нови, понякога изненадващи комбинации. Бистрото има и няколко sigature dishes, които остават през годините - като лангустините на тиган, калмар с фава (жълта леща) или салатата от домат, диня и сирене. Ястията се сервират в красиви големи чинии (а някои направо в тигана) и се превръщат в акцент на масата.

Винената листа включва само натурални и гръцки вина: кратък, но много качествен подбор. Атмосферата се допълва от самите му посетители - модерни градски хора, които ценят и се наслаждават на вкусната, чиста, местна храна и вино в обстановка, която не крещи, но ги допълва.

Sin Trofi (+Trofi)

Лададика, старият квартал до пристанището, дължи името си на многото дюкянчета за зехтин в района и то подсказва за миналото му - тук е бил е един от най-важните пазари на града. Кварталът е бил много пъстър етнически и културно. В него са живели и много от солунските евреи, а в съседство е Франкомахала - с френските и италианските търговци и жители. Преди Първата световна война Лададика е район на хедонизма, с множество публични домове редом с кръчмите. Днес е запазен отличителният му архитектурен стил със сгради от XIX век, а много от тях са превърнати в барове, клубове, ресторанти, таверни, кафенета, галерии.

Тук се намира и "Синтрофи". Това не е място за всеки и не е място на комфорта. Бистрото има бар и отворена кухня, но няма закрита част - лятото масите са навън, а зимата - под прозрачна тента. Ако сте от хората, които ценят обстановката повече от храната, вероятно не е за вас. Посетителите тук идват целенасочено - за уюта, храната и често се връщат пак, макар че понякога тя може да е абсолютно откровение, но пък може и да попаднете на откровени грешки и колебания в нивото.

Една от причините и за това е, че менюто в "Синтрофи" е напълно авторско, кухнята - експериментална, а ястията - уникални в най-чистия смисъл. Мястото е собственост на Янис Лукакис - един от култовите солунски готвачи, също така собственик и на "Мурга". Той е от кулинарите, които имат верни последователи и един от пионерите на солунските гастро таверни, човек с огромен респект към продуктите.

В "Синтрофи" водеща роля имат месото и зеленчуците, докато морските продукти са повече на втори план, но често има изключително интересни surf&turf предложения в гръцки стил като агнешки мозък с рачешки тартар и хайвер и биск от черупките им. Менюто отново е от типа "малки порции" - подходящи за споделяне (да не се разбира буквално малки, просто по-малки от обичайните големи порции в традиционните гръцки кръчми). Феновете на натуралните вина ще оценят големия избор на чаша.

"Синтрофи" е за смелите, за откривателите на нови вкусове, за тези, които ценят сезонния подход, креативността и уважението към природата. И които нямат против, че от време на време не всичко ще е перфектно.

MeZen Salonica

Историята на "Мезен" започва във Волос. Там през 2013 г. отваря първата модерна узерия, чиято концепция стъпва на традиционните гръцки пивници, които сервират безплатно мезе към всяка чашка узо или ципуро. Да, обаче тук изборът от узо и ципуро е изкусително богат и качествен, а мезетата и храната са добри дотолкова, че алкохолът се превръща в добавка вместо обратното. С годините "Мезен" разработи меню с неповторими авторски морски ястия. И се превърна в задължителна гурме спирка. После - някъде около 2019 г., дойде и в Солун.

 

Гастро таверната на два етажа в Лададика е мъничка, но резервации не се приемат: идвате, ако трябва изчаквате, и макар да изглежда, че няма да се вредите, пет минути по-късно са ви намерили място. Атмосферата е небрежна, "хипстърска".

Менюто не е фиксирано - много често изборът на мезета зависи от прясната риба и продукти на пазара, сезонността и наличностите. Тук сурови, мариновани, пушени, ферментирали морски дарове са нещо нормално. Вероятно ще попаднете на вид риба или миди, за които никога не сте чували. Невинаги и не всичко ще ви хареса. Но няма да сте безразлични.

Заслугата е на Григорис Хелмис - главният готвач на Mezen. Днес той е сред най-разпознаваемите гръцки кулинари заради манията си по рибата и морските дарове и експериментите му с техники като сухо зреене и ферментация. Може би няма да е пресилено да се каже, че той е човекът, отговорен за реабилитирането на традиционната гръцка култура на ципурото с мезе в съвременен вид - с модерно усещане, сезонност, качествени продукти и "файн" подход.

Идеята MeZen вече се разраства - освен ресторанти Хелмис развива и собствена продуктова линия, както и морска ферма. Тези му експерименти са във фокуса и на едно от най-новите места на Солун.

Psi by Mezen

"Пси" - съвсем близо до "Агия София" и Ротондата, е място за тоталните фенове на рибата. Едновременно деликатесен магазин и малко бистро, тук прясната риба и морски дарове идват ежедневно от рибната ферма "Миханионас" и се превръщат в какви ли не продукти, които може да купите и за вкъщи. Също като в класическа месарница - само че от риба. Има наденици, стекове, шишчета (сувлаки), шницел, бургер. Има зрели "меса" (витрината за сухо зреене е впечатляваща гледка) и специални cuts. Също и signature специалитетите на Хелмис - пастърма от милокоп, сланина от маятико, бекон от риба тон. Ако не сте по готвенето - има готови плата в алуминиеви тарелки, които може просто да бутнете във фурната у дома.

Ние обаче не сме отишли там заради това. А защото тук всичко това се предлага на място заедно с няколко вида салати и гарнитури и разбира се, узо, много узо, ципуро и вино. Мястото е малко - с десетина места на бара и няколко маси, но атмосферата е морска, топла и много свежа.

 

 

 

Charoupi

"Харупи" е ресторант с традиционна, но модерна кухня от Крит. Намира се също в Лададика - на метри от "Синтрофи", тук обаче добрата кулинария е съчетана с модерен градски уют и комфорт. "Харупи" е гръцкото име на рожков - вечнозеленото бобово растение с ядливи шушулки. Днес то се смята за суперхрана, а в миналото е било ценено и като важен източник на захар. Рожков е традиционна съставка в критската кухня, дълбоко вкоренена в историята ѝ и използвана както в сладки, така и в солени ястия. Често е наричан "черното злато" на Крит, спасявайки населението от глад в трудни времена. Участва и в някои от десертите в ресторанта.

Първо обаче ще ви посрещнат с чаша цикудя - критска ракия. След това не пропускайте традиционните за Крит охлюви - ама не онези, познати по софийските ширини шест нещастни полуготови охлюва, а пълна купа с осолени, запържени в тиган с масло и розмарин охлюви, които преливат от умами вкус. Едно от ястията, с които "Харупи" става известен, е Gamopilafo - традиционно критско "сватбено ризото" с агнешко месо и ориз. Популярни са още грилованият октопод с фава (пюре от жълта леща), дребните критски пайчета с пълнеж, сирената, които - както много от другите продукти, идват директно от острова.

Критската кухня е "тежка", наситена с вкусове и аромати. Тя е създадена и за засищане, и за утеха в онези стари трудни и бедни времена, но и подчертава силната връзка на критяните със земята и с морето. В града с бялата кула обаче тези ястия са придобили по-ефирно, по-леко и по-модерно звучене. Дори добре познатата салата "Дакос" е някак освежена.

В добавка е добрата селекция от критски вина - островът в последните години се превръща в една от най-интересните винени дестинации на Гърция. С голямо разнообразие от местни сортове, различни тероари и щадящи производствени практики. Всичко това придава на ресторанта автентичност, макар и на стотици километри от Крит.

 

Deka Trapezia

"Дека трапезия" буквално казва какво да очаквате - ами, десет маси. Поставени в изчистена, минималистична, mid-century стил обстановка. На които ще ви сервират оригинални ястия - малки порции за споделяне с красива презентация и съдове. Те са с подписа на главния готвач и съсобственик Манолис Папуцакис, който - без изненада - заедно със съдружниците си притежава и "Харупи". Което пък е показателно каква огромна гастрономическа енергия могат да дадат на един град няколко талантливи и предприемчиви готвачи.

 

"Десет маси" е и послание - че тук фокусът е върху качеството, не количеството. Продуктите, естествено, са местни, сезонни, органични. Виното е гръцко.

В "Дека трапезия" могат да се опитат едновременно предложения, достойни за ресторант с препоръка "Мишлен", но и някои простички ястия, типични за ежедневно хапване. Неща като "зелен" дакос с крем от мизитра, босилек, шамфъстък от Егина; но и агнешки кюфтенца с пюре от нахут и чушка Флорина. В част от менюто е видно и критското влияние - например пушено агнешко с крем от трахана и овче кисело мляко.

Папуцакис е родом от Крит. Интересен факт от биографията му е това, че той е философ по образование - дошъл е в Солун, за да прави докторат върху Платон. Но пък впоследствие избрал да следва кулинарна кариера, като се е научил да готви... в казармата.

Друго отличително нещо в тази гастро таверна е концепцията на безплатните мезета - три малки порции бонус, с които посетителите имат шанс да опитат повече неща от менюто и да компенсират факта, че тук порциите реално са по-малки от малките порции на други места, а цените - малко по-високи. Все пак обаче се намираме и в един от най- престижните централни райони на града - на улица Kallari, на крачки от крайморската алея и на метри от Бялата кула.

В това добре уредено и поддържано каре на града се намира и още едно бижу

Moby Dick or the Whale

Това е култовият винен магазин на Солун, първопричината натуралните гръцки вина да получат такова голямо внимание в града. Не само в гастро таверните, но и в модерните кафенета. Той даде силен тласък на тази култура със своята безукорна селекция от гръцки вина с минимална намеса. В Moby Dick има само такива.

Магазинът се разполага на партерния етаж на сграда в стил ар деко и има два огромни ниски прозореца към улицата. Лятото могат да се видят на первазите им да стоят посетители с чаша вино в ръка. Преди време магазинът бе място и за дегустации и срещи, но впоследствие събитията бяха преустановени. Сега обаче - за всеобща радост, те започват да се случват отново. Иначе е мистерия защо винен магазин в Солун носи името на емблематичен роман от американската литература.

Iliopetra

"Илиопетра" (означава "слънчев камък" - митичен камък, който според легендите е помагал на моряците да навигират) е най-интимното място сред всички в този гид. Малкото бистро посреща в много уютна, топла атмосфера близо до къщата музей на Ататюрк, а обслужването е особено персонално и сърдечно. Причината е, че "Илиопетра" е семейна собственост - на Григорос Занакис, готвач с опит в "Мурга" и други добри места в Солун, и съпругата му Вася.

Стилът на бистрото включва всички елементи, които има и в останалите гастро таверни на Солун: само пресни и чисти продукти, малки производители, ултрасезонно меню с ежедневно сменящи се предложения, авторски, креативни ястия със смели комбинации и идеи, хубаво гръцко вино.

Различното е, разбира се, именно в личния почерк на Занакис. Първо ще ви направи впечатление колко буквално цветни са ястията му - в чиниите има много ядивни цветя и микрорастения. Иначе самият Занакис описва менюто си като отразяващо собствения му вкус: домашни ястия, но по нов начин, пайове, неща със сурова риба - но всички с елемент на нещо неочаквано. Ще откриете предложения като пай от треска с карамелизиран лук и праз, долма-суши и кнедли с козе месо, което е слабост на Занакис.

 

Trigitis

Това е едно от по-новите допълнения сред гастро таверните на Солун - отвори врати през пролетта на 2023 г. Намира се извън центъра на града, но близо до една от неговите забележителности - старата крепостна стена.

Ресторантът работи само с висококачествени сезонни продукти и пресни морски дарове - достатъчно пресни, за да се насладите без грам притеснение на карпачото от риба тон. Правят и собствена "пастърма" от риба меч. Но "Тригитис" не е рибен ресторант, тук има и вкусни ястия с месо. Както и страхотна селекция от сирена от местни мандри, която не е за пропускане.

Това са само малка част от гастро таверните на града - тези, които държат наистина високо този много солунски кулинарен жанр. Но има още много други, а към тях непрекъснато се присъединяват и нови. На гладните кулинарни туристи в Солун никога не им е скучно.

Това успях да направя, надявам се е четимо. Била съм в ресторант Charoupi, хареса ми, беше вкусно, различно, особено охлювите - бяха страхотни. Питието е критска ракия, за моя вкус не е нещо незабравимо, но вкусовете са различни. Хубаво е да се опитват различни неща. 

Бил съм в MeZen във Волос, много ни хареса. Първите 2 мезета бяха хумус и маринована риба. А ние поръчахме октопод по рецепта от о. Скопелос, пълнен картоф, яйца с телешка пастърма и техните печени хлебчета. А и салата табуле с бекон от риба тон.

Заведението беше пълно, но не сме чакали повече от 5 минути за да ни намерят маса.

[Дънди]

Здравейте! Не сме ходили в Кипър досега, и обмислям един уикенд през март. Пафос или Ларнака е за предпочитане според вас? 

[Ivko]

И двете са еднакво скучни и то извън сезон още повече 😄😄 и двете са интересни само покрай плажната ивица/алея. На Ларнака много духа. Ако трябва да избирам може би Пафос има повече какво да се види най-малко гробниците на царете.

[milen_40]

За един уикенд извън сезон и в Ларнака ще се намери какво да се прави. Има с изабележителности - църквата Св. Лазар, Соленото езеро, църквата до него, джамията близо до него ( Хала Султан теке май се казва). Заведения и крайбрежната алея + плажа Феникундес. Според мен тук по-добре да се избере подходящ полет, независимо до кой от 2-та града.  

[Костов]

Имам чуденка кое от двете да избера за средата/края на октомври - Ханя или Пафос? Цел на пътуването - малко плаж, хубава храна и основно да бичим айляк. Без кола ще сме. Харесваме пясъчни плажове е, може и малко камъчета да има, желателно е в морето (поне в началото да са много малко) И хубави гледки няма да откажем

[ДиянаВ]

Преди 1 час, Костов каза:

Имам чуденка кое от двете да избера за средата/края на октомври - Ханя или Пафос? Цел на пътуването - малко плаж, хубава храна и основно да бичим айляк. Без кола ще сме. Харесваме пясъчни плажове е, може и малко камъчета да има, желателно е в морето (поне в началото да са много малко) И хубави гледки няма да откажем

За този период Кипър ми се струва по-подходящ откъм време. Някак по-закътан ми изглежда в Средиземно море. Не съм била и на двете места. На Крит в северната (Ираклион, Агиос Николаос) и южната част (Йерапетра) ветрове си имаше и в началото на септември, а западният бряг при Ханя май е по-ветровит. Иначе Крит мисля, че е по-интересен за разходки от Кипър🙂

[Argentique]

Кипър заради по-топлото време.

В Пафос няма пясъчни плажове, може вариант с Уиз - Ларнака и после Агия Напа с автобус. 

[Костов]

преди 2 часа, Argentique каза:

Кипър заради по-топлото време.

В Пафос няма пясъчни плажове, може вариант с Уиз - Ларнака и после Агия Напа с автобус. 

Пътуването задължително ще е с Райън. Плажът като цяло е само опция. Основното е релакс

[Бръмбар]

Coral Bay  e пясъчен плаж близо до Пафос. Може да се иде с градски автобус 615 ако не бъркам. На около двадесетина минути с автобус. Може да си вземете и настаняване с басейн, ние така бяхме направили, макар че ходихме и на близките непясъчни плажове. 

[Ivko]

преди 1 час, Бръмбар каза:

Coral Bay  e пясъчен плаж близо до Пафос.

Потвръждавам! Чиста вода и страхотен плаж.

[milen_40]

Според мен Пафос е по-подходящо за края на октомври. Има пясъчни плажове в самия град Sodap beach, а иначе с автобус 615 Coral bay и Coralia beach ( последната спирка на автобуса. ) 

[Костов]

Благодаря за мненията. Събрах семейният съвет и жените решиха - октомври ще се ходи в Пафос. 

[jul]

@Костов, поздравления! Не е важното къде, а че са се съгласили 

[Костов]

преди 57 минути , jul каза:

@Костов, поздравления! Не е важното къде, а че са се съгласили 

@jul щом е за море благоверната е съгласна. Даже вече си хареса и хотел, и яденето ѝ хареса по заведенията (пусках клипчета с Пафоските таверни за зарибяване ,😂)

А всичко започна с това, че щерката получи за рождения си ден ваучер за Ryanair от @Crazy Horse и семейство ♥️. И те така, живот и здраве октомври в Кипър.

 

[aladinoplus]

На 4.02.2026 г. в 11:22, Дънди каза:

Здравейте! Не сме ходили в Кипър досега, и обмислям един уикенд през март. Пафос или Ларнака е за предпочитане според вас? 

Здравейте! Споделям малко актуална информация за пресичането на границата между Агия Напа и Вароша.

Тъй като през март в Агия Напа е доста спокойно, решихме да отидем до Вароша. От хотела ни предложиха такси до граничния пункт за 30 евро. Проверихме в Bolt и цената беше около 22 евро, което е по-добрият вариант.

Нашият шофьор имаше застраховка за СКТР, но поиска 50 евро, за да ни закара директно до Вароша, без да е склонен на пазарлък. Отказахме и решихме да пресечем границата пеша.

От турската страна също се опитаха да ни „ударят“ с цена – таксиджия поиска 20 евро на човек за оставащите 5–6 км. Вместо това продължихме пеша и успяхме да спрем кола на стоп, която ни закара до Вароша. В неделя имаше доста движение, а самата Вароша беше пълна с хора.

На място си наехме колела – по 200 турски лири на брой. Има и електрически тротинетки. По наша молба оставихме раниците при хората, които дават колелата, но не видях официално място за багаж. Има достъп до два плажа, алеите са нови и много удобни за каране – единственият „проблем“ са тълпите.

След разходката взехме такси (няма автобуси) до Фамагуста за 10 евро, което според мен е доста за разстоянието. От стария град на Фамагуста, покрай крепостните стени, се стига до кръгово, откъдето тръгват автобуси за Лефкоша. Като цяло е лесно за ориентиране и напълно изпълнимо самостоятелно.

На връщане упражнението изглежда много по-лесно, ако няма да ходите като нас до Лефкоша. Пред Вароша и в стария град на Фамагуста има много таксита и не вярвам да са скъпи до граничния пункт. Оттам се минава пеша и после може да си хванете Bolt, ако не ви се занимава с градски транспорт (автобуси 101 и 102).

Надявам се в бъдеще да пуснат директен транспорт от Агия Напа, но въпреки подобряването на отношенията между северната и южната част, по-скоро отделни превозвачи ще продължат да печелят от това, че туристите се притесняват да се организират сами.

В крайна сметка – ходенето до Вароша е напълно възможно и сравнително лесно за организиране. Мястото е много интересно и определено си заслужава.

[Bellaero]

Дояде ми се шефталя и другата седмица ще отида да похапна. И халуми.

Та в този ред на мисли да попитам за Пафос. Винаги в Кипър сме с кола и много не сме се завирали по градовете, то и нормален град няма, всичко е разхвърляно. Гледам, че приятните кръчми са горе в стария град.  Да разчитам ли на градски автобуси за разходки? Аз мога много да вървя, но мъжът ми ще мрънка. Автобусът от летището редовен ли е, или направо кола да взимаме пак? 

[Kristiyan Desev]

Здравейте, 

Бих искал да попитам дали може да се обменят турски лири в Никозия (без значение дали турската, или гръцката страна) за посещение на града, както и за автобусите/маршрутките до Кирения, или е по-добре да се купят от България? Как е курсът на място в Кипър? 

@aladinoplus, благодаря много за полезната информация за Фамагуста и Вароша! И аз разглеждах варианти за посещение без кола и открих разписание за някакъв автобус, който тръгва веднага след границата в посока Фамагуста в часовете 11:15 и 17:17 според Гугъл мапс. Има ли наистина спирка веднага след граница и чухте ли за тези автобуси, докато пресичахте границата преди стопа? В интернет има някакво разписание за 2025 година, изглежда, че са безплатни и се чудя до колко са надеждни: 

Free bus service from Derynia crossing to Varosha Palm Beach Famagusta. Every Saturday and Sunday. 10:10, 14:10, 16:10, 18:10, 20:10

And to the crossing from Palm beach Varosha

10:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00

Route 5 https://www.gazimagusabelediyesi.org/toplutasima/

The Third Phase of the Gazimağusa Municipality Flexible Public Transportation System Has Begun.

Thanks to this service provided free of charge by our municipality, getting around the city is now much easier.

With Line 1, you can enjoy the summer sea experience;

Line 2 provides access to cultural and social areas;

Lines 3 and 4 take you to the Thursday Market;

and Line 5 allows travel between the Derinya Border Gate and the Palm Beach area, or in the opposite direction.

For detailed information about bus schedules and operating days, please visit our municipality’s website.

Currently, you can get directions from your location to the nearest bus stop using the map on the website.

Our efforts continue to make public transportation within the city even easier. You can also share your suggestions through our Public Relations contact numbers or via the form available on our website.

https://www.gazimagusabelediyesi.org/toplutasima/

Ако някой знае нещо, ще бъда благодарен да сподели 🙂. Благодаря предварително за отговорите!

 

[adreno]

преди 1 час, Kristiyan Desev каза:

Здравейте, 

Бих искал да попитам дали може да се обменят турски лири в Никозия (без значение дали турската, или гръцката страна) за посещение на града, както и за автобусите/маршрутките до Кирения, или е по-добре да се купят от България? Как е курсът на място в Кипър? 

@aladinoplus, благодаря много за полезната информация за Фамагуста и Вароша! И аз разглеждах варианти за посещение без кола и открих разписание за някакъв автобус, който тръгва веднага след границата в посока Фамагуста в часовете 11:15 и 17:17 според Гугъл мапс. Има ли наистина спирка веднага след граница и чухте ли за тези автобуси, докато пресичахте границата преди стопа? В интернет има някакво разписание за 2025 година, изглежда, че са безплатни и се чудя до колко са надеждни: 

Free bus service from Derynia crossing to Varosha Palm Beach Famagusta. Every Saturday and Sunday. 10:10, 14:10, 16:10, 18:10, 20:10

And to the crossing from Palm beach Varosha

10:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00

Route 5 https://www.gazimagusabelediyesi.org/toplutasima/

The Third Phase of the Gazimağusa Municipality Flexible Public Transportation System Has Begun.

Thanks to this service provided free of charge by our municipality, getting around the city is now much easier.

With Line 1, you can enjoy the summer sea experience;

Line 2 provides access to cultural and social areas;

Lines 3 and 4 take you to the Thursday Market;

and Line 5 allows travel between the Derinya Border Gate and the Palm Beach area, or in the opposite direction.

For detailed information about bus schedules and operating days, please visit our municipality’s website.

Currently, you can get directions from your location to the nearest bus stop using the map on the website.

Our efforts continue to make public transportation within the city even easier. You can also share your suggestions through our Public Relations contact numbers or via the form available on our website.

https://www.gazimagusabelediyesi.org/toplutasima/

Ако някой знае нещо, ще бъда благодарен да сподели 🙂. Благодаря предварително за отговорите!

 

Като алтернатива на самоорганизацията мога много горещо да препоръчам организирания тур на Giannis Rousou (Mr John) - Home - Ghost Town Famagusta by Mr. John

Турът е около 6 часа общо и стартира от Проатарас или Агия Напа. Минава се първо през Дериния и буферната зона, но границата се пресича на следващия пункт при базата на англичаните (Агиос Николаос), минава се през Фамагуста и автобуса спира в началото на Вароша за пешеходен тур за около час и половина. Следва връщане във Фамагуста за обяд или пазаруване и обратно към Протарас или Агия Напа. Ние слязохме на Протарас за един следобеден плаж (там е един от най-хубавите на острова, макар и леко претъпкан) и после с градски автобус вечерта към Агия Напа. Цената беше нещо от сорта на 30-35 евро на човек. Единственият минус е, че като организирана екскурзия все пак се съобразяваш с групата. Един холандец реши, че му трябва повече време и реши да остане и да си обикаля сам. Иначе има и опция за тур в по-малга група.

 

Mr John е живял във Фамагуста и е бил ученик по време на инвазията. Не просто цитира факти, дати и събития - той дава лично преживяване и спомени от първо лице.

Кара изоставените сгради да оживяват, кара те да станеш участник в събитията. Като помощник в турската част се включва и неговият колега екскурзовод и приятел Ахмед.

В разказите им има доста лична емоция и хумор, въпреки опитите им да не изпадат прекалено в политически некоректни изкавания.

Вароша е повече от изоставени луксозни хотели, барове и магазини - там има хиляди лични истории, истории за войната, за разделението, за кражбите. Истории за прогонени от родните си места, загубили бизнеса и близките си. Истории за забравата и за забравянето.

И си струва да бъдат чути, защото както каза и мистър Джон - неговото поколение е последното, което има спомен какво е било и може да го разкаже. Няма да забравя и думите на Ахмед - на нас никога няма да ни разрешат да бъдем силни, единни и независими, заради мястото на което се намираме геостратегически. Нещо, което и ние в България имаме като проблем.

А всъщност Янис е учил в България - той е част от кипърските студенти тук през '70/'80-те. И се зарадва много като разбра, че сме българи.

[aladinoplus]

преди 21 часа, Kristiyan Desev каза:

Здравейте, 

Бих искал да попитам дали може да се обменят турски лири в Никозия (без значение дали турската, или гръцката страна) за посещение на града, както и за автобусите/маршрутките до Кирения, или е по-добре да се купят от България? Как е курсът на място в Кипър? 

@aladinoplus, благодаря много за полезната информация за Фамагуста и Вароша! И аз разглеждах варианти за посещение без кола и открих разписание за някакъв автобус, който тръгва веднага след границата в посока Фамагуста в часовете 11:15 и 17:17 според Гугъл мапс. Има ли наистина спирка веднага след граница и чухте ли за тези автобуси, докато пресичахте границата преди стопа? В интернет има някакво разписание за 2025 година, изглежда, че са безплатни и се чудя до колко са надеждни: 

Free bus service from Derynia crossing to Varosha Palm Beach Famagusta. Every Saturday and Sunday. 10:10, 14:10, 16:10, 18:10, 20:10

And to the crossing from Palm beach Varosha

10:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00

Route 5 https://www.gazimagusabelediyesi.org/toplutasima/

The Third Phase of the Gazimağusa Municipality Flexible Public Transportation System Has Begun.

Thanks to this service provided free of charge by our municipality, getting around the city is now much easier.

With Line 1, you can enjoy the summer sea experience;

Line 2 provides access to cultural and social areas;

Lines 3 and 4 take you to the Thursday Market;

and Line 5 allows travel between the Derinya Border Gate and the Palm Beach area, or in the opposite direction.

For detailed information about bus schedules and operating days, please visit our municipality’s website.

Currently, you can get directions from your location to the nearest bus stop using the map on the website.

Our efforts continue to make public transportation within the city even easier. You can also share your suggestions through our Public Relations contact numbers or via the form available on our website.

https://www.gazimagusabelediyesi.org/toplutasima/

Ако някой знае нещо, ще бъда благодарен да сподели 🙂. Благодаря предварително за отговорите!

 

Здрасти,

Честно казано, не мога да помогна с информация за автобус – ние действахме напълно спонтанно. На самата граница не видях нещо като официална спирка, но има едно уширение на пътя, където предполагам, че е възможно да спират. Ние вървяхме не повече от 300–400 метра, преди третата поред кола да ни качи.

Съветвам те да отидете във Вароша възможно най-скоро. Имам усещането, че мястото бързо ще се промени – още сега има доста туристи и започва да става пренаселено, дори пречи на колоездачите. Очаквам, че ако се появи някакъв по-голям медиен интерес (примерно филм или сериал), потокът от хора ще стане още по-силен. Видях и доста туристически автобуси отвън. Не бих се изненадал скоро да започнат да отварят отделни сгради като музеи.

Иначе вътре почти не видях останала покъщнина – явно всичко ценно отдавна е разграбено. Това донякъде ми напомни за нашите бежанци от Беломорието, които са оставили много по-ценни неща, но там вече няма как да се види нещо подобно – селата са напълно изчезнали и на тяхно място има ново строителство.

Като цяло районът още не е напълно „комерсиализиран“, но според мен е въпрос на време – вероятно ще въведат и входна такса. В тоалетните, между другото, нямаше вода.

За плащанията – турски лири почти не ти трябват, освен за дребни неща или бакшиши. Еврото е доста разпространено – на повечето места, където плащах с карта, сумата директно ми излизаше в евро, а само на няколко – в лири (поне според извлечението). Как точно го правят, не е много ясно.

В турската част се забелязват доста работници от по-бедни мюсюлмански държави, включително от Африка. Като цяло мисля, че ако тръгнете по-на север, към Северен Кипър, нещата стават още по-интересни.

[Lindt]

Здравейте, някой може ли да ни препоръча приятно селце с хубав плаж на Корфу или Скиатос за няколко дни почивка? 

[домосед]

преди 8 минути , Lindt каза:

Здравейте, някой може ли да ни препоръча приятно селце с хубав плаж на Корфу? 

Свети Стефан

 

https://maps.app.goo.gl/QMHoTmoZDMD2THsz5