дневник Нова Зеландия през Ноември 2018

[boogy83]

Какви са вариантите за придвижване в Auckland от летището до центъра и обратно? Цени ориентировъчни може ли да сподели някой?

[Цвете]

Sky bus, директен до летището ( $17/pp)

 

това го копирах от дневника ми, публикуван тук. Ето сайта: 

https://www.skybus.co.nz/

[boogy83]

Сега гледам да резервирам нещо за спане в/около Куинстаун.  Понеже за там имаме едни по-сложни изисквания....не се намират много хотели дето отговарят на тях. Та въпроса ми е: ако си вземем хотел на около 10-15 километра от самия град какви са възможностите за превоз? Такси? Автобуси?

Ние ще имаме кола под наем, ама евентуално някоя от вечерите, ако имам достатъчно сили и решим да пийнем по някоя бира в повече в града, какви са възможностите да се приберем след това?

[Цвете]

преди 3 часа, boogy83 каза:

Сега гледам да резервирам нещо за спане в/около Куинстаун.  Понеже за там имаме едни по-сложни изисквания....не се намират много хотели дето отговарят на тях. Та въпроса ми е: ако си вземем хотел на около 10-15 километра от самия град какви са възможностите за превоз? Такси? Автобуси?

Ние ще имаме кола под наем, ама евентуално някоя от вечерите, ако имам достатъчно сили и решим да пийнем по някоя бира в повече в града, какви са възможностите да се приберем след това?

Опциите са отрезвяващи. По- добре си пий бирата в хотела. 

[boogy83]

Пътуването наближава и всичко вече е "уж" уредено и подготвено.

Програмата е уточнена в детайли и чакам с нетърпение заминаването.

Мисля в тази темичка, ако имам време и Интернет по време на пътуването да правя нещо като дневник, ако ли не като се върна ще качвам всичко 🙂

 

И едно питане относно лаунджа в Auckland - той достъпен ли е за вътрешни полети или е само за международни?

[stanislavpp]

Позициониран е в терминала за международни полети, така че вероятно няма да може да се ползва при домашен полет.

[Цвете]

Само при международни полети може да се ползва. Вътрешните са на отделен терминал -10мин пеша. 

Като си тръгвате непременно го посетете - това е най - хубавия салон, в който съм била.

[boogy83]

С голямо удоволствие мога да отбележа вече още една нова посетена от мен държава 🙂 Преди часове след известни перкпети и премеждия успяхме да се доберем до Оукланд.

Полета София - Лондон с Бритиш мина бързо и безпроблемно. Весели от радостния факт, че ще имаме цели 4 часа  да си хванем следващия така важен полет се залутахме с моите двама спътници из летище Хийтроу. В приказки и шегички изгубихме поне двойно повече време за да стигнем от Терминал 5 до терминал 2 и да открием къде да се чекираме. Но какво пък....време имахме бол и щяхме дори да хапнем в лаунджа. 

Време бол, но англичаните не мислеха така 🙂 оказва се, че не можем да се чекираме точно в този момент, понеже системата на Air China се била сринела и трябвало да изчакаме. След още 30_40 минути в бъзици се оказа, че системата явно няма да се оправи и всичко ще става ръчно. Какво пък от това, на нас ни е все тая дали ще си залепим паспортите на някоя машина или ще ги подадем на някой служител с друг цвят на кожата 🙂 Да знаете не е все тая.....Не знам дали вече нагласата ни беше негативна заради изгубеното време за глупости или просто всички служители около нас бяха умишлено подбрани с не твърде големи капацитети за да си вършат работата. Минаха още безброй минути и в един момент щастлив се оказах на гишето при една черна женица и тя усилено започна да се опитва да препише от паспорта иначе много сложното ми име Божидар. Отне й време колкото на възрастния англичанин до нея да обслужи 6-7 души. И воала ....на 3-тия път успя да го напише правилно и да ме намери в системата, в което време моите двама спътници се оказаха доста назад в опашката незнайно как и защо. Успях да я убедя да ги извикам и те да прегледат един куп хора, та се струпахме пред гишето на чернокожата служителка. И тогава започнахме да броим колко хора ще обслужи възрастния й колега докато тя се бори с нас тримата.....Ами точно 23 души бяха....в това число младо семейство с малко дете на което той правеше маймунджулъци. Но както и да е, да речем имали сме лош късмет и сме попаднали на мудна служителка. Е да, но лошия късмет продължи....имаше мудни служители и на проверките за ръчен багаж и на проверките за паспорти и .....на входа на лаунджа.....Ужас, стигнахме до лаунджа прегладнели и жадни само час и половина преди полета, за който все още нямаше яснота на кой гейт ще излита. Какво пък, колко да е далече гейта си викаме ние По няколко бири гаврътнахне и малко уиски, с мисълта че имаме предостатъчно време да стигнем без да бързаме и 40 минути преди излитане ние напуснахме лаунджа, като аз небрежно попитах служителя там: " Какво означава надписа срещу нашия полет: flight closing?" Той ми отговори с простичките думи: " You've better run!", а на мен ми стана в един и същи момент хем смешно, хем страшно да го чуя 🙂 И тогава го послушахме....но след първите 200 метра осъзнахме, че не знаем в каква посока да бягаме и не би имало полза от бягането ако се окаже, че сме в грешната посока, а то точно това се оказа. Питахме бързо и се засилихме да бягаме по скоростните пътеки бутайки всички бабички и люшкайки пълните си корени след лаунджа. Тук е момента да вметна, че тези безплатни лаунджове често ме карат да гоня полети по различни летища 🙂 Това бягане обаче не беше като другите. Оказа се, че ние сме в "сектор" А, а нашия гейт е в края на "сектор" Б, все едно си представете, че влизате в супермаркет за цигари и те са на касите, но за да си ги купите трябва да обиколите през целия магази. Ами и ние така....трябваше да минем през целия терминал, за да стигнем до нашия гейт. На всеки завой си мислиш, как най-вероятно заветния гейт е зад ъгъла и стигайки зад ъгъла виждаш поредния безкраен коридор с бързи ленти и пречкащи се хора с куфари. И ето....стигаме най-накрая гейта и там сме единствените хора за полета, всички други са се настанили вече в самолета. А групичка мудни служители ни гледат запъхтените физиономии и се шегуват на наш гръб, как не можем да кажем new zealand  без да поемем дълбоко дъх след първата думичка. Нека се шегуват, важното е че ще ни пуснат на самолета.  А вътре всички ни гледат охилени и ни коментират. Сигурно има футболисти на финали на световно които след 90 минути игра не са изглеждали, толкова потни и червени като нас 

Полета от Лондон до Пекин е около 10 часа и мина сравнително бързо за нас. Вече бяхме щастливи, че всичко върви по плана, въпреки дивотиите за които и ние сами си помогнахме да ни се случат. Китайските авиолинии ме изненадаха приятно с добра храна на два пъти по време на този полет и добро отношение от персонала.

 

И така пристигнахме в Пекин за 10 часов престой. 

Редактирано 17 ноември, 2018 от boogy83

[boogy83]

В Пекин много ми хареса. Всичко е чисто и подредено, полицаите патрулират марширувайки, а не като разпасани коне в гората (визирам нашите). 

Оставихме си багажите на летището за по 30 йоана на чанта и тръгнахме към площада Тян ън към. Прекачва се в метрото на няколко спирки, но си пише всичко на английски и на китайски и е лесно за ориентация. От летището се хваща за 25 йоана за две спирки някакъв Airpport express май се казваше. И после от там ново билетче за още 4 йоана (едно левче) за мрежата на метрото. Обиколихме набързо около площада и се върнахме на летището, за да не бягаме пак за полета

Едно неприятно нещо ни се случи на проверките. Оказа се, че power bank който носехме е твърде мощен и ни ги конфискуваха на летището. Става дума за обикновен power bank, на който пише 50000 mAh на всичкото отгоре произведен в Китай...заядоха се и обясниха че това било 250 вата и било твърде мощно за да ни пуснат с него. Никакви обяснения, че с това сме пристигнали с китайска авиокомпания от Лондон не помогнаха. Не разбрах много, но от наблюденията ми останах с впечатление че попаднахме на служители които се обучават и бяха доста стриктни. Все пак да се има предвид, че в Китай има такива ограничения. Показаха ни правила написани черно на бяло.

Относно лаунджа в Пекин....нищо особено...хапнахме и тръгнахме. Този път навреме, даже бяхме от първите в самолета....парен каша духа дето има една приказка 🙂

Седалките бяха малко по-тесни но сравнително удобни. Хапване пак имаше на корем, а стюардесите се опитваха да са отзивчиви въпреки че трудно ни разбираха какво им говорим на английски. Останах с впечатление, че не са много интелигентни като цяло и трудно се сещат за елементарни нужди на пътниците които все пак са им ежедневие. В Европа сякаш са едно ниво над китайските авиолинии, без да ангажирам с моето мнение и без да имам някакви конкретни оплаквания. Но и опита ми се базира на два полета, което е напълно недостатъчно 🙂

За да се влезе в Нова Зеландия, се попълва карта за влизане в страната в която има въпроси от типа: знаете ли какво съдържа багажа ви и носите ли оръжия и такива глупости. 

Служителите в Оукланд на летището ( полицаи, митничари) са мега любезни и услужливи. Страхотно впечатление ми направиха. След здрасти веднага идваше едно: How are you today? То ясно, че не ги интересува как ми конфискуваха батерията и как гонихме самолет, ама самото задаване на въпроса показва отношение 🙂 Трябва повече хора и при нас да се научим да го правим.

И най-накрая влезнахме в Нова Зеландия:

Купихме си интернет за 59 новозеландски долара (курса за 1 лев е 1.16 долара в момента).

Настанихме се в хотел близо до летището, че на следващия ден летим за Крайстчърч. Обиколката ще почне с Южния остров. 

Часовата разлика е коварно нещо. Легнахме в 12 вечерта с идеята да спим до 8 поне, ама се събудихме в 5 сутринта тукашни време, а навън се чува зверско чуроликане на птички. Толкова наситено и многобройно ми звучи, че ми идва да го сравня с птичия парк до водопадите в Игуасу, но тук е естествено и много по-приятно.

Очаквайте продължение, като се наспим утре заранта в 5

Редактирано 17 ноември, 2018 от boogy83

[anita82]

Вземете си спрей против буби (sand fly). В градовете обикновенно няма проблем, но ако нямате спрей има голям шанс да се срещнете за пръв път с гадините на някое обезлюдено място без аптека наблизо. 

 

Аз носих такъв, мисля че всичко що е тропикал става:

https://www.chemistdiscountcentre.com.au/?gclid=Cj0KCQiA28nfBRCDARIsANc5BFDufoIYEIbgYwrs5583HEKzgOTbocXvy7OXFTnvKwxGMDT_xz_WLOwaAsPdEALw_wcB#!/prod/100122/aerogard-tropical-strength-insect-repellent-150g

[П.Кръстев]

На 17.11.2018 г. в 20:33, boogy83 каза:

Купихме си интернет за 59 новозеландски долара (курса за 1 лев е 1.16 долара в момента).

Мисля, че е обратното 🙂 1 NZD = 1,16 BGN

 

Записвам се, ще следя с интерес 🙂 

[boogy83]

Много вярно, 1 долар е равен на 1.16 лева. Благодаря за поправката, ще го редактирам 🙂

 

Полета от Оукланд до Крайстчърч беше резервиран с Air New Zealand за по около 100 NZD. Страхотна компания, много добри впечатления ми направиха. Усмихнати, услужливи, страхотно "рап парче" с указанията за безопасност при полета са направили и го прожектират на телевизорчетата. Понеже бях объркал и вместо за полет в 8 сутринта резервирах за 12.30 по обяд, та имахме време да се наспим....като се има предвид влиянието на часовата разлика, наспиването беше до 6 сутринта местно време. Закусихме в близката закусвалня и в 10 айде към летището. 

В Крайстчърч имаме резервирана кола от АСЕ с намаление благодарение ваучера на @Цвете, който тя любезно ми предотстъпи 🙂 АСЕ нямат офис на летището в Крайстчърч, но като им се обадиш по телефона пращат кола да те вземе и те водят в офиса им който е на няколко километра от летището.

Едно важно нещо, което трябва да се знае и което е коментирано тук във форума е: българските шофьорски книжки, които са от по-новите и нямат превод на английски, а са само на български се оказват проблемни и не се признават. В крайна сметка жената ми обясни, че аз ще съм единствения водач на колата, тъй като моята книжка има превод на английски, а другите двама няма да могат да са допълнителни водачи, защото иначе и ние и тя ще имаме проблеми с полицията. Предложи възможност да отидем да преведем документа при някакъв преводач на летището срещу 55 NZD, но ние решихме че няма смисъл и сега само аз ръчкам колата 🙂

От Крайстчърч тръгнахме надолу към Дънедин (Дънейдън или както там е правилно да се казва града) със спиране в Морски, за да видим кръглите камъни на плажа. На снимки изглеждат много по-красиви отколкото на живо, може би защото беше облачно. Все пак е интересно да се видят и да се впечатли човек от кръглата им форма 🙂

В Дънедин стигнахме късно вечерта и нямахме време за нищо, така че си легнахме почти веднага, а цяла нощ валя дъжд.

Редактирано 21 ноември, 2018 от boogy83

[MatriXa]

 

[boogy83]

Хотела в който спахме не беше никак добър, но пък беше на добра цена и за това не се оплакваме много, поне аз де 🙂

Студенко беше, въпреки, че откраднахме още една духалка от необитаема съседна стая и така вече имахме духалка и една странна печка която приличаше на окачен на стената плот с котлони 🙂 В интерес на истината в Нова Зеландия ги ползват доста тези "котлони", защото после видяхме и на други места такива печки. 

Събуждайки се пак сравнително рано заради часовата разлика, видяхме, че продължава да вали 😞

Докато да се оправим и да излезем дъжда малко поспря, та имахме време да се разходим на бързичко из центъра на Dunedin.

 

Най-интересното, което можах да открия там беше една "напитка" или нещо средно между сладолед и напитка по-скоро. Много ми хареса. На времето имаше (а може и още да ги има някъде) едни разбъркващи машини от които можеше да си наливаме сок в пластмасови чашки. Та това което си купих, беше от една подобна машина, но "сока" вътре беше с такава ниска температура, че като си го сипеш прилича повече на пяна отколкото на сладолед или сок и може да си го пиеш със сламка, а в устата си го усещаш като сладолед  🙂 Много готино....досега не бях опитвал такова нещо и много ми хареса, та на доста места го опитвах после и има с различни вкусове - кола, боровинка, кисело мляко, ягода....

 

От там тръгнахме още на Юг за да стигнем до втората за нас отбелязана точка на този остров, а именно Nugget Point.

Там дойде и първото разочарование за моя спътник: имаше забрана за дронове, а той си носеше такъв и искаше да снима отгоре. Е....не може там 🙂 А след като видяхме какъв вятър духа.....разбрахме и защо   

Имаше страхотен вятър, който спокойно можеше да вдигне във въздуха някое девойче с крехко телосложение и по-широки дрехи 🙂 

За това място има много снимки и разкази из интернет, затова ще кача само една снимка и ще кажа, че за 30 минути там времето се смени няколко пъти от дъжд на слънце и пак на дъжд. Но си заслужава да се посети тази точка, доста ярък спомен ми остава от там и много ми хареса. Порадвахме се, поснимахме се и газ към Te Anau.

 

В Te Anau имахме платени две нощувки. А по пътя натам....красоти....ама наистина красоти.

Спирахме да снимаме и да гледаме. Пристигнахме късно и се настанихме в малко спретнато бунгалце, с парко-място отпред 🙂

 

[Sun4o]

Бая студено изглежда за начало на лятото...

[Цвете]

Сигурно  на Nugget Point винаги е така. И ние преживяхме  четирите сезана за около час там.

Редактирано 3 декември, 2018 от Цвете

[boogy83]

преди 4 часа, Sun4o каза:

Бая студено изглежда за начало на лятото...

На южния остров си беше хладничко, не бих казал студено. Но местните казаха, че тази година валяло доста повече дъжд от обикновено за това време на годината. На северния остров си беше топло.

[boogy83]

Веднага скокнахме до офиса на местната фирма, която предлагаше посещение на пещерата със светещите червеи (gow worms) и след около час ни качиха на лодка за да ни отведат по езерото до самата пещера.

За жалост се оказа, че вътре не може да се снима за разлика от пещерата в Waitamo, която е на северния остров.

Не останахме много очаровани от това посещение и препоръчвам, който има възможност да отиде да гледа червеите в Waitamo. В Те Анау цялото гледане траеше не повече от 10 минути, но с пътуването с лодка и с чакането си стана около 2 часа и всичкото това удоволствие на цената от около 100 NZD.

Така или иначе валеше и ние нямаше какво друго да правим освен да посетим пещерата. А си беше и по план де.

 

На втория ден от престоя ни в Te Anau беше запланувана първата разходка из планината. Решихме да направим Key Summit track. Това е една пътека в планината, която се намира по пътя за Milford Sound. Отиване и връщане я дават за около 3 часа, но много зависи от хората. Ние хем не сме тренирани и я направихме по-бързо. 

С увесени носове тръгнахме нагоре от паркинга, защото времето продължаваше да си играе с нас и макар да беше спряло да вали си беше мрачно и облачно. Все пак не се отметнахме от плана си и се качихме горе. Гледката беше много впечатляваща, макар и върховете да бяха затиснати от облаци:

 

 

 

Около 1 на обяд вече бяхме свършили с разходката, която мога да кажа си е доста уморителна нагоре и добре, че си носех втора тениска да се преоблека. Макар и горе да беше минусова температурата и да имаше сняг, аз се разхвърлях набързо, за да сменя вече мократа тениска с друга. А на слизане даже си облякох и якето

И така тръгнахме на обратно към Te Anau с идеята по пътя, ако се разчистят облаците да спрем и да поразгледаме интересните местенца, като Mirror Lakes. За жалост времето си остана такова мрачно през целия ден и единственото, което можеше да направим е да отидем в птичия парк в Te Anau. Не мога да кажа, че е нещо кой знае колко интересно, но при хубаво време парка е идеален за разходка с дечица и да си изгубиш час два.

След като и тази атракция отметнахме моите спътници решиха да се прибираме в бунгалото. Да но мен ми беше скучно там и реших да обиколя малкия център на града. Има две улици на кръст там с магазинчета и взех, че ги обиколих всичките.

Ако някой иска да си купува подаръци от Нова Зеландия там е мястото. Има общо три магазинчета за сувенири, като едното е фрашкано с хора и има най-много неща, но са китайски! Това го подминете.....няма смисъл да си купувате от него нищо. От другата страна на уицата малко по-нагоре срещу китайското има магазинче не толкова заредено с дрънкулки, но всичките стоки са произведен в Нова Зеландия и са на много добра цена. Купих си чорапки от мериносова вълна за 10 NZD при положение, че такива в България струват от 30 лева нагоре 🙂 Имаше уникални тениски (като материя) на много изгодна цена. Голям удар направих с това магазинче и в последствие съжалявах, че не съм напазарувал повече от там, но тогава се ограничих, тъй като в този град за първи път влизах в магазин със сувенири.

После и в Queenstown и на северния остров търсих подобни стоки, но за жалост не открих същото качество.

[boogy83]

През нощта ми се наложи да ставам, заради изпитото количество бира и понеже тоалетните бяха външни и далеч от бунгалцето забелязах, че облаците са се разотишли и има адски много звезди по небето. Перфектно за нашия план, който предвиждаше пътуване до Milford Sound и возене на корабче.

Ето я и гледката от бунгалото към езерото пред нас.

 

 

Едвам дочаках да се съмне и да събуя другите, че трябваше рано рано да тръгнем, за да си хванем запазения час в 9.00.

Разбира се, че се замотахме със събирането на багаж и други подобни щуротии и бяхме на ръба да закъснеем, но пък аз вече свикнал с шофирането "в насрещното" дадох повечко газ на колата. До един момент по пътя може да се кара по-бързичко с около 100-110 (малко над позволеното), то нямаше и полиции там, но в един момент пътя става тесен и с много завои и няма как....а и трафика почва да става натоварен там, тъй като е пълно с кемпери и те карат много бавно. Дори на едно място един с кемпер толко навлезе навътре в насрещното, че идващия отсреща тир с ремарке закачи мантинелата към една пропаст....Така че внимавайте при шофирането в този участък. 

Наближавайки Milford Sound пътя става много стръмен и ние разбрахме, че спирачките на нашата кола доста скърцат и волана и гумите адски много вибрират при силното натискане  Аз вкарах допълнителна паника в главите на пътниците, като им споделих, че и педала на спирачката вибрира по същия начин и че това не е било така до сега 🙂 В интерес на истината стила ми на шофиране е такъв, че спирачката я ползвам само за спиране, а не за намаляване на скоростта и за това не бях усетил странните вибрации и  шумове по-рано  

А ето го и мястото от което отплават корабчетата на Milford Sound:

 

 

Още докато кораба правеше маневра да излезе от кея, групичка диви делфини мина покрай нас, но я видяхме толкова късно, че докато да извадя апарата да ги снимам и вече се бяха отдалечили. Но плуваха точно като по филмите....надскачаха се един друг над водата.

 

 

После ни заведоха пред едни скали, където се предполагаше да видим пингвини и ....наистина имаше един. Аз така и не го видях докато бяхме там, но направих снимка и макар да е с лошо качество (извинявам се за всичките ми снимки, но са правени с телефон), сега го откривам на една от скалите 🙂

 

В един ден видях диви делфини, диви пингвини и диви тюлени....на тюлените снимка нямам, че срещу слънцето нищо не се вижда.

Докато се мотаехме измежду касите на различните компании които предлагат разходката с корабче на няколко от тях видяхме, че се продава репелент....Големи майтапи си правехме и се хилехме, кой откачалник би си купил репелент там....е няколко дни по-късно разбрахме, че всъщност ....ами добре е да си имате репелент. По време на разходката с корабче нямаше проблем, защото духаше вятър, но при спокойно и слънчео време излизат едни малки дребни мушици, като тия по плажовете в България и хапят по-злобно дори от комари. След като ни поизядоха единия ден, побързахме вечерта да намерим от къде да си купим местен репелент и се пръскахме вече....защото иначе много сърби 🙂

 

На връщане случихме вече на хубаво време и можехме да разглеждаме на спокойствие природата, а на връщане от Milford Sound, както са описвали и други хора, има много за гледане.

 

За съжаление на Mirror Lakes пак не видяхме на живо красивите снимки от интернет, не знам защо, но водата явно беше неспокойна и не отразяваше планината отсреща.

 

И така бавно и с много спирания трябваше да стигнем до Queenstown, който всъщност по права линия е на 40-50 километра от Miford Sound, само че се пада от другата страна на планината и няма директен път. Та по пътя е на малко под 300 километра 🙂 

Нищо имаме цял ден пред нас и не бързаме за никъде. Този ден след корабчето е определен за наслаждаване на гледки по пътя. И разбира се, усетихме колко силно е слънцето, което до тогава се беше крило зад облаците.

След този ден, аз от: "Няма да си купувам слънцезащитни мазила", минах на "Трябва да намерим магазин, ще си купя 50-ти фактор, вие ако искате го ползвайте"  Майтапа на страна, ама там човек не усеща как изгаря. Времето е прохладно, подухва и вятър, приятно е да те напича слънцето и в един момент се прибираш вечерта и лицето (в моя случай и главата) ти пари жестоко 🙂

 

 

[boogy83]

В Queenstown попаднахме на много интересна пешеходна пътека тип зебра 🙂

 

 

Настанихме се в много хубаво "хотелче" на едно от хълмчетата с изглед към езерото. Беше включена закуска, която представляваше: препечени филийки на корем и възможност да си ги мажеш с конфитюр или масло. Маслото беше уникано....почти толкова вкусно като това на баба ми на село едно време 🙂

 

След закуска отидохме до центъра да се поразходим, защото имахме свободно време до обяд, когато ни очакваше голямата атракция: разходка със Speedbot. А по време на разходката установихме, че някое птиче да се разхожда в магазина измежду хората не е нещо необичайно  

 

И така, дойде времето за дългоочакваната екстремна разходка със скоростна лодка из езерото в Queenstown. Цената беше 95NZD намалена от 125, през добре познатия ни вече сайт в интернет: https://www.bookme.co.nz/ .

Едно уточнение....поради недостатъчна информираност закупих билети за фирмата KJet, която предлага един час возене със скоростна лодка по езерото и стартовата точка е точно в центъра на Queenstown и много прилича на Shootover jet. Но вторите предлагат 25 мин разходка по камениста река и е много по-екстремно, но и малко по-скъпо, тяхната отправна точка е малко извън града по пътя в посока Wanaka. Ние бяхме гледали в интернет клипче на вторите и до последно очаквахме това, но после разбрахме, че грешката е в нас. Въпреки това и Kjet много ни зарадваха. 

 

Който има желание може в youtube да напише Shootoverjet и да види ние какво изпуснахме. След това сам да прецени дали изобщо иска да го направи 🙂

 

След лодката плана беше да отидем до Glenorchy. Докато се разхождахме в центъра на Queenstown сутринта влезнахме в една фирма, която предлага атракции и си закупихме билети за Хобитон и за Маорското селище на северния остров. Та в тази агенция ни препоръчаха да се качим по пътя към Glenorchy, а и аз бях чел из форума тук, че е много живописно. Ами така е. Горещо го препоръчвам, ако имате възможност.

 

 

Близо до Glenorchy има и една лагуна, която мисля че пак някакъв филм беше сниман там, но не се сещам кой сега.

Там нямаше табелка забранено за дронове и естествено трябваше да го вдигнем във въздуха 🙂 

 

На връщане намерихме още една отбивка с кратка разходка, от където се отива до едно езеро и е много приятно, като изключим, че вече беше на смрачаване и гадните мухички ни бяха налазили, защото пак забравихме репелента в колата 🙂

 

Прибрахме се доволно изморени, но трябваше да пуснем една пералня вече, защото си бяхме избрали хотела специално заради тази екстра 🙂

[Цвете]

преди 36 минути , boogy83 каза:

екстремна разходка със скоростна лодка

За това преживяване най-много ме е яд, че го пропуснах. Ама не пожела мойто мъж да ми уйдиса на акъла 😉

[Sun4o]

Гледах го...ами бая си е екстремно това, което сте пропуснали...и аз го пропускам отсега, още преди да съм ходил😀.

Но бих пуснал половинката, ако чак толкова настоява. А тя си пада екстремна...

[boogy83]

На 23-ти сутринта стегнахме багажа, за да се преместим на изток. Първоначално искахме да си намерим хотел в Wanaka, но не бяхме резервирали и няколко дни по-рано цените вече не ни устройваха. Та намерихме в Airbnb едно много приятно апартаментче в Otematata с две спални, просторен хол с кухненска част и огромна стъклена плъзгаща врата, за да се излиза на зелена градинка 🙂

 

Та по пътя натам минахме през Arrowtown. Това е едно градче което се е основало по време на златната треска. Честно казано е нещо комерсиално и не видях нищо интересно за мен. Но пък имаше много магазинчета и ресторантчета 🙂 Не се бавихме много там и газ към Wanaka, а по пътя минахме през "долината на сутиените" 🙂 В интерес на истината тази ограда окичена със сутиени е място където се събират дарения за борба с рака на гърдата.

 

 

В Wanaka уцелихме страхотно време. Топло и слънчево. Нагласихме се на едно плажче на езерото и не ни се ходеше на никъде, но ни мързеше и да сложим банските за да се изкъпем във водата. За което следващите дни много съжалявахме, защото такова хубаво време покрай плаж не сварихме.

 

След известно време мързелуване се надигнахме и отидохме да търсим #ThatWanakaTree. Това според чичо Гугъл било най-сниманото дърво в цял свят. И то наистина е красиво и на хубав фон:

 

Ако тръгнете да го търсите с помощта на гугъл навигацията да знаете, че ще ви отведе в двора на един забавен дядка, който се прави на строг и ядосан като го попиташ за ThatWanakaTree, но веднага те праща на точното място, а то всъщност се намира от другата страна на неговата къща 🙂 Просто се връщаш по пътчето, наляво и пак наляво и си там.

 

Доста път ни чакаше да стигнем до апартамента който бяхме наели и затова не се размотавахме още дълго покрай дървото. Стигнахме до мястото за настаняване около 6 вечерта и установихме, че това е някакво малко селце, от където не може да си купиш нищо, защото няма магазинче, а най-близкия такъв е на 22 километра на оная ми работа .....в град познайте кой......точно така: Kurow   Да не се шегувам така се казва градчето 🙂

С удоволствие установихме обаче и друго, точно до нас имаше крайпътно заведение (селската кръчма) и хванахме Happy Hour. Намалена от 7 на 6 долара бира и 20 долара за голяма порция агнешко. Най-накрая и аз да си начеша крастата с местна храна. Беше уникално приготвено и наистина на добра цена, като се има предвид другите ресторанти в които бяхме сядали преди.

 

На следващата сутрин ни очакваше друго от местата, за които отидохме с големи очаквания, а именно Mount Cook. За жалост прогнозата за времето не изглеждаше никак добра 😞

 

 

 

 

[boogy83]

Дъжд, сняг все тая. Бяхме решили да минем и да видим Планината Кук и толкоз....нямаше какво да ни разубеди.

Паркирахме си колата на парка за каравани White Horse и от там пеша тръгнахме към Kea point. Отиване и връщане го дават около час. Беше облачно и дъждовно, но въпреки това искахме да отидем. Няма да описвам какво видяхме от точката, защото една снимка ще покаже, какво се очакваше да видим и какво реално видяхме 🙂

 

И малко преди да се врътнем, за да си ходим нещо се раздвижи горе по склона: лавина....За първи път на живо видях лавина и макар да не можах да снимам, малко след видяното се чу и звука и ....после пак същото тишина 🙂 Е не бяхме съвсем "валат" от разходката.

 

След като не успяхме да видим върха, се качихме в колата и отидохме към езерото Tasman, от където при хубаво време може да се видят ледници.

Къде са ледниците....може да прочетете на снимката по-долу 🙂

 

На това езеро за пореден път съжалих, че съм забравил да се напръскам с репелент.....чувствах се изпонахапан от малки гадни твари.

По същата пътека може да се откони човек и да види Сините Езера, които поради факта, че ледниците вече не стигат до толкова на ниско в планината и не се отразяват във водата, езерата изглеждат зелени.

 

По път минахме и покрай езерото Tekapo, което също е много голямо и хубаво, но за разлика от предишния ден, вече беше дъждовно и на човек не му се седи покрай езерото да си лежи на плажа 🙂

 

Поради вече познатите парични причини не останахме да спим в Tekapo защото и там цените в последния момент са високи. Та продължихме по път и останахме на брега на океана в Timaru. Градчето въпреки мрачното време ми се стори интересно и пообиколих малко. Стигнах до брега на океана от където се виждаше една част от града и ми стана ясно, че има райони в които при цунами си е доста опасно. За това съветваше една табела с указания на брега.

 

Още един интересен факт осъзнах, докато се разхождах:

В този град, а и явно на целия южен остров на Нова Зеландия няма страх от кражби и всичко си стои е така "на показ". Караваната която се продаваше си стоеше на главната улица с ключ на вратата и възможност всеки който иска да влезне да я огледа, пък ако закъса и да пренощува вътре

 

Вечерта спахме в Airbnb на семейство млади индийци с едно дете и чакащи второто си такова. Бащата сподели, че е идвал в България преди много години, защото са живели в Полша и му е било близко. Обърка се казвайки, че е бил и в Румъния на Слънчев бряг, но бързо го поправихме, че и това е в България 🙂 Но нека да не бъдем толкова критични към "бедния" индиец, който все пак беше идвал в България, а хора работещи по летищата на Нова Зеландия дори не бяха чували името на нашата родина 🙂

Вечерта изпихме по някоя биричка за по 3-4 долара (тия са от евтините) от супермаркета и на следващия ден трябваше да приключваме с обиколката на по-хубавия остров на Нова Зеландия. Трябваше да се придвижим до Крайстчърч, да видим набързо, каквото може да се види в този град и да отлитаме в късния следобед към Wellington. 

Крайстчърч не ме впечатли с нищо. Може би защото времето пак беше дъждовно и облачно и нямахме възможност да се качим с лифта и да го погледнем отгоре. Обиколихме една градина в близост до центъра, която при хубаво време щеше да е уникална може би, но точно тогава се засили дъжда и имахме шанс да изпробваме водонепромокаемите си дрехи и обувки 🙂 Е за 20 минути дъжд някои от нас усетиха, че не са случили на най-добрата екипировка. Аз пък установих, че панталона с който съм, въпреки да не беше непромокаем, то той съхнеше със скоростта на банския ми когато съм на плаж  

Върнахме колата под наем на ACE и останах много доволен....изобщо не я оглеждаха за драскотини и т.н. Това ми беше голямо притеснение, тъй като при вземането видях, че цялата кола е драна и то навсякъде и си мислех, че при връщането ще има разправии....Е нямаше. А дори застраховката ми беше външна (worldnomads).

 

 

 

[boogy83]

Полета от Christchurch до Wellington беше с Jetstar и аз предчувствах, че пак ще имам проблем с размера на багажа 🙂

Ами оказа се не само предчувствие, ами и наистина маорската стюардеса забеляза обемната ми раница и ме помоли да си сложа багажа в онези неща които трябва да определят габарита на допустимия ръчен багаж. Аз съответно се правех на луд и не се опитвах изобщо да го вкарам там, защото забелязах, че тя е сама и трябва хем да се занимава с мен, хем да гледа някой без да си е показал билета да не се качи в самолета. Да ама тя упорита, прати ме назад при един колега, да се разправям с него. Аз пак се правя на луд и с недоумение му казвам: " Не знам защо ме пращат при вас?". Той човека и той разбрал недоразбрал помислил, че ме връщат защото бордната карта ми е смачкана и четеца не може да я разпознае, та ми извади нова такава и гордо двамата се запътваме към самолета. Обаче онази много съвестна....чак си проверява колегата и му вика: "ама то багажа му е много голям". Съответно колегата ме моли и той, да си сложа багажа в уреда. Аз виждайки, че няма да стане по друг начин, започнах с все сили да натиквам раницата вътре и се припотих три пъти, но успях да я натикам в това чудо  Хората на опашката гледат и се хилят, ама най-смешното стана, когато двамата стюарди ме съжалиха и казаха: "ОК, няма проблем за багажа". Няма проблем, ама аз сега не мога да го извадя от тоя уред.....дърпане, скубане, вадене на една две блузи, та най-накрая успях да го измъкна разбирайки, че съм натиснал парфюма многократно и всичко вече мирише допълнително на парфюм  

 

Полета беше много кратък, даже май по-кратък от тоя София - Варна, който до момента ми държеше рекорда в личната статистика.

 

В Wellington спахме малко в покрайнините на града. Съответно пак гонехме по-ниска цена 🙂

На летището чакахме шатъла повече от час и нещо и си взехме колата извън работно време от едни повече черни отколкото умни хора. Тогава установихме, че Нисанчето на южния остров макар и с тропащи спирачки и багажник вонящ на разлятата от нас бира е много по-читаво от същото Нисанче в Уелингтън, което освен че тропаше дори по равен път, та беше и на 3 пъти повече километри 🙂

 

Намерихме си квартирката и бегом в банята, а след това към центъра да разгледаме Wellington.

Оказа се, че този град ми харесва най-много от всички по-големи градове в Нова Зеландия. Няма толкова китайци като в Auckland и е приятно местенце за разходки вечер.

 

 

По главната имаше доста нощен живот и доста заведения за хранене и барове. Седнахме да похапнем нещо в един ресторант. И аз пак без да обмисля си поръчах първото, което ми предложиха, а то се оказа с английски привкус. Вярно много и вкусно месо, но залято с тези гадни английски сладникави сосове, които мразя ужасно много. Е бях гладен и си го изядох, но...

 

На следващия ден ни очакваше придвижване към вулкана Mount Doom или както е истинското име: Mount Ngauruhoe.