Магеланци на разходка из Средна Азия

[Tedy]

Сериозно съм метнала око на Киргизстан, но ще ми е интересно да следя какво друго ще изскочи в темата. 

[Eager_Traveler_Paul]

По времето, когато аз бях, конните екскурзии си бяха скъп лукс. А през лятото не ми се мисли... Но пък се стига до яки места. Имаше по 3-4 дена супер яко яздене до скрити езера в планината, но не бях предвидил такъв разход. Иначе сигурно е супер яко да ти плющи вятъра в косата и пред тебе да се виждат тучни ливади. На тия конни работи цените са много над допустимото по тия земи (цени като 200-300 зелени гущерчета (доларес) не са рядкост). 

За Таджикистан и надолу, за жалост, не мога да елаборирам. Пътищата са дупка до дупка на повечето места, има и още по-аграрни на други. Не очаквайте предимствата на европейската инфраструктура в никакъв случай. Градският транспорт по местата е на ниво Икарус '66 година и маршрутести бусчета. Обаче в Узбекистан и в Казахстан в по-големите градове има джиджан, лъскав нов транспорт. 

Памирската също не е цвете за мирисане. Highway, ама не като Route 66. Горе колегата е предупредил.

Редактирано 19 септември, 2018 от Eager_Traveler_Paul

[ruwenzogy]

Най-удачния маршрут за тези държави в Средна Азия, аз виждам по следния начин:

Машад - Мерв - Ашхабад - Дарваза - Кьони-Ургенч - Хива - Бухара - Самарканд - Пенджикент - Фанские горьi - Душанбе - Хорог - Мургоб - Сарйташ - Ош - Джелал Абад - Бишкек.

Това като маршрут. За нищо друго не съм мислил....

 

[Гост]

Ще ми е интересно - и дано - да се справи @Happy_Traveler с маршрута, щото като гледам каква цена се формира със самолет до тези страни (от Англия), по-лесно и евтино ще ми бъде да отида до Нова Зеландия 🙂 

[ruwenzogy]

преди 15 минути , Rainy каза:

Ще ми е интересно - и дано - да се справи @Happy_Traveler с маршрута, щото като гледам каква цена се формира със самолет до тези страни (от Англия), по-лесно и евтино ще ми бъде да отида до Нова Зеландия 🙂 

Вярно, че всичко е въпрос на лично виждане, но съвсем не съм убеден, че в  Нова Зеландия е по-хубаво от Памир, Тяншан, Фаните, Самарканд и Бухара

[AlexandraKo]

преди 9 часа, Rainy каза:

@ruwenzogy, ще дадеш ли някакъв линк да се запозная - аз не съм чувала за тези планини, за съжаление... 

http://www.fany.ru/index.php?mod=base_artuch&page=eng

 

@RainyЗаповядай, руски сайт, с английска версия.

FANN mountine се пише на английски.

Редактирано 19 септември, 2018 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

И един съвсем пресен отчет за местата, които ни интересуват.....

 

https://forum.awd.ru/viewtopic.php?f=633&t=349378

[Венелин]

С няколко другари бяхме това лято в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, като те пропътуваха и Памирската магистрала от Ош, по речната долина, която е граница с Афганистан, до Ишкашим, Хорог и Душанбе, където се намерихме (аз летях Бишкек-Душанбе). По нататък продължихме по суша към Самарканд, Бухара, Хива и полет за Ташкент, откъдето се разотидохме по света.

Не сме големи планинари, но имаше доста такива, само че бързо изчезват из планините :)
Знам руски много добре, но мисля, че българин лесно ще навлезе в него бързо дори и без много предварителен опит. Повечето хора го знаят добре, особено шофьори, хазяи и т.н., а в Киргизстан е и официален. В Бишкек например се говори почти само на руски. Английският май е доста голяма рядкост. Който знае турски думи, ще хване много връзки с киргизкия, за съжаление турски глаголи обаче не знаех.
Кратки впечатления... по-детайлни ще опитам да споделя по-късно. Бишкек е класически соц град, много чист и доста уреден. Неочаквано зелен и парков е. Автобусите и маршрутките имат надписи и маршрути, хората са услужливи и отговарят. Няма много за гледане, дори националният им музей не е сигурно дали е отворил след ремонта. Кулата Бурана от древния град Баласагун на 60-70км от Бишкек е доста любопитна. Езерото Исък-Кул ненапразно означава Горещо езеро - 18 градуса дори в средата на езерото, където се отива с излетно корабче и може да се скочи с жилетка и да се поплува. Огромно езеро, същинско море с кристална вода. Главният им курорт Чолпон Ата ни показва, че човек може да си почива дори и в леко мизерни условия.
Планините изглеждат страховито красиви - не съм учуден, че всички ги харесват.
Маршрутките са лесни за ползване, няма много автобуси дори и по основните направления и съответно те са главният превоз, та се пълнят бързо и тръгват. Споделени таксита с 4 пътника също са опция, но скоростта им не е много по-голяма, защото никой не кара като бесен. Когато човек има нужда от транспорт, просто вдига ръка и скоро някой ще спре. Добре е да се пита преди това на автогарата каква е цената на маршрутките, та да се знае, че място в таксито е +30% максимум.
Памирската магистрала... каквото и да каже човек, според другарите ми не може да се опише. Надявам се все пак някой ден да напишат пътепис. Диво, неземно, вълнуващо, с променяща се природа (все пак говорим за 1000-1500км, де). Почти няма черен път, но все пак бяха наели джипка Паджеро. По средата на пътя се счупила (джип 1992 година из тия земи... не му е оставал много живот и без това). Ремонтирали, теглили го, разправии с фирмата, накрая половината Памирска я довършиха със споделено такси до Душанбе. Но пък цялото изживяване, емоции и срещи с толкова много услужливи памирци ги бяха разтопили почти толкова, колкото се бяха разтопили цилиндрите на двигателя на Паджерото. Голямото им оплакване само беше, че въпреки топлотата на хората, след опознаването темите на разговор се въртели само около "колко струва бензинът в България", "колко са заплатите там" и подобни ограничени теми. Моето впечатление от разговорите ми из Централна Азия беше малко по-позитивно :)
Душанбе прилича на малкото братче на Дубай - желание да направиш причудливи и внушителни сгради, но с много ограничен бюджет. Тук руският започва да става по-тромав и рядък, но пък градът изглежда по-представителен от Бишкек като цяло, а хората са по-красиви - индоевропейски перси, често се срещат хора в народни носии, дори и в столицата. Град Хисор на 20км от Душанбе удря в земята Скопие и покойния Божидар Димитров по размаха на строежа на пустинен град от Пътя на коприната - прилича на декор на филм. Пътят към Панджакент на границата с Узбекистан (със споделено такси за нас четиримата) беше много красив. Ако Памирската магистрала е наистина в пъти по-хубава, разбирам защо оставя такава радост у преминалите я.
Узбекистан е страната на достойните бедни хора - казвам това, защото в Киргизстан и Таджикистан много се усещаше тая атмосфера на чичката-непукист, който се облича вехто, кара мръсна кола, ходи небръснат и гледа начумерено. В Узбекистан, където допреди година-две е било най-дивата диктатура след Туркменистан, днес хората са усмихнати, добре изглеждащи, мият си колите редовно... усеща се една вяра в живота, която от целия Втори свят съм усещал силно само в Косово. Влязохме пеша от Таджикистан, сменяйки изостаналите около 150 лева в таджикски пари за около половин килограм узбекски банкноти, събрани от поне 5 различни кибика на границата. Самарканд е вълшебен. Ама... наистина вълшебен, неслучайно в езици като италианския името му е почти нарицателно за град от приказките. Тук, както и в целия Узбекистан, за първи път се намериха доста западни туристи. Каквото видите като снимки от Самарканд в интернет - два пъти по толкова са красивите джамии в плочки с небесни цветове. Освен площада Регистан с трите медресета и джамии, има мавзолей на Тамерлан, обсипан със злато, стари джамии, други мавзолеи, древна обсерватория, синагога на най-голямата еврейска общност в Централна Азия, безкрайно евтини таксита и храна. Въпреки, че е доста голям град, лъхаше спокойствие, но може би причината беше, че бяха почивните дни около Курбан Байрам.
Влакът Самарканд - Бухара е глътка цивилизация, за 1:30 часа прелита няколкостотин километра из пустинята. Бухара пък е истински, жив град от 1001 нощ. Пак препълнен с джамии и медресета, но и с много тихи жилищни квартали с къщи, измазани с кирпичена смес, с "древна" крепост, част от чиято крепостна стена е още в строеж и с много приятни гледки вечер по тъмно. Обаче тук усетих разликата с арабския ислямски свят - децата. Няма ги, няма я онази глъчка от хлапета, които вдигат шум и прах по улиците. Личи си, че тук е вършал комунизъм и пост-комунизъм и че пост-съветските граждани (от градовете) имат малки семейства, за разлика от големите фамилии из Таджикистан и Киргизстан.
С такси се стига бързо до град Навой, откъдето човек може да хване по-удобния нощен влак за Ургенч, събуждайки се сред пясъците на пустинята. Влакът е дизелов, тоест гледайки през прозореца навън няма жици, няма стълбове, няма нищо... само пясък. Река Амударя е огромна ленива вода със сив цвят, а след нея започва Ургенчкия "оазис".
Град Ургенч е безличен, но добре поддържан град с големи сгради и огромен пазар като тези, които помним от България преди навлизането на супермаркетите. С тролей може да се отиде до Хива на 35км от там - най-компактният от историческите градове на Узбекистан, но пък там джамиите и медресетата са буквално едни върху други. Хем прилича на Бухара, хем се усеща като още по-автентичен.
Ташкент е като голям Бишкек, в който доскоро е имало диктатор параноик. Огромни правителствени сгради в центъра са оградени нашироко с огради, обикаля се доста. Отново е зелен, отново е поддържан прекрасно - има чистачи навсякъде, а полицаи - още повече, въпреки че не правят нищо. Без да е забележителен, е любопитен. "Старият му град" е в строеж. Усетихме повече желание да ни лъжат с цените, винаги с обяснението, че нещо не сме разбрали и че това е Ташкент и е скъпо, не е Бухара.
Всички са изключително впечатлени от факта, че сме от чак от България, много хора в Централна Азия я свързват с комунизма и че "преди бяхме братя, сега тръгнахте по свой път", казано с определена доза уважение, а не подигравка. "Болгарский перец" е официалното име на чушките камби, та мислят, че в България едва ли не само гледаме зеленчуци.
За разлика от Русия, където всеки ден говорихме с полицаи, в трите страни милицията не се занимава с туристите. В Таджикистан бяха искрено потресени от умишленото прегазване на колоездачи по Памирската магистрала няколко седмици преди нашето пътуване и сякаш всички официални лица се надпреварваха да са мили с туристите, които носят валута в доста бедната страна. Не мисля, че има каквито и да е опасности за туристите, дори и местните болести са типичните източноевропейски такива, за които и ние, и те в общи линии се грижим. За разлика от истинския Трети свят, не чувствах мръсно около себе си.

[AlexandraKo]

преди 8 минути , Венелин каза:

С няколко другари бяхме това лято в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, като те пропътуваха и Памирската магистрала от Ош, по речната долина, която е граница с Афганистан, до Ишкашим, Хорог и Душанбе, където се намерихме (аз летях Бишкек-Душанбе). По нататък продължихме по суша към Самарканд, Бухара, Хива и полет за Ташкент, откъдето се разотидохме по света.

Не сме големи планинари, но имаше доста такива, само че бързо изчезват из планините 🙂
Знам руски много добре, но мисля, че българин лесно ще навлезе в него бързо дори и без много предварителен опит. Повечето хора го знаят добре, особено шофьори, хазяи и т.н., а в Киргизстан е и официален. В Бишкек например се говори почти само на руски. Английският май е доста голяма рядкост. Който знае турски думи, ще хване много връзки с киргизкия, за съжаление турски глаголи обаче не знаех.
Кратки впечатления... по-детайлни ще опитам да споделя по-късно. Бишкек е класически соц град, много чист и доста уреден. Неочаквано зелен и парков е. Автобусите и маршрутките имат надписи и маршрути, хората са услужливи и отговарят. Няма много за гледане, дори националният им музей не е сигурно дали е отворил след ремонта. Кулата Бурана от древния град Баласагун на 60-70км от Бишкек е доста любопитна. Езерото Исък-Кул ненапразно означава Горещо езеро - 18 градуса дори в средата на езерото, където се отива с излетно корабче и може да се скочи с жилетка и да се поплува. Огромно езеро, същинско море с кристална вода. Главният им курорт Чолпон Ата ни показва, че човек може да си почива дори и в леко мизерни условия.
Планините изглеждат страховито красиви - не съм учуден, че всички ги харесват.
Маршрутките са лесни за ползване, няма много автобуси дори и по основните направления и съответно те са главният превоз, та се пълнят бързо и тръгват. Споделени таксита с 4 пътника също са опция, но скоростта им не е много по-голяма, защото никой не кара като бесен. Когато човек има нужда от транспорт, просто вдига ръка и скоро някой ще спре. Добре е да се пита преди това на автогарата каква е цената на маршрутките, та да се знае, че място в таксито е +30% максимум.
Памирската магистрала... каквото и да каже човек, според другарите ми не може да се опише. Надявам се все пак някой ден да напишат пътепис. Диво, неземно, вълнуващо, с променяща се природа (все пак говорим за 1000-1500км, де). Почти няма черен път, но все пак бяха наели джипка Паджеро. По средата на пътя се счупила (джип 1992 година из тия земи... не му е оставал много живот и без това). Ремонтирали, теглили го, разправии с фирмата, накрая половината Памирска я довършиха със споделено такси до Душанбе. Но пък цялото изживяване, емоции и срещи с толкова много услужливи памирци ги бяха разтопили почти толкова, колкото се бяха разтопили цилиндрите на двигателя на Паджерото. Голямото им оплакване само беше, че въпреки топлотата на хората, след опознаването темите на разговор се въртели само около "колко струва бензинът в България", "колко са заплатите там" и подобни ограничени теми. Моето впечатление от разговорите ми из Централна Азия беше малко по-позитивно 🙂
Душанбе прилича на малкото братче на Дубай - желание да направиш причудливи и внушителни сгради, но с много ограничен бюджет. Тук руският започва да става по-тромав и рядък, но пък градът изглежда по-представителен от Бишкек като цяло, а хората са по-красиви - индоевропейски перси, често се срещат хора в народни носии, дори и в столицата. Град Хисор на 20км от Душанбе удря в земята Скопие и покойния Божидар Димитров по размаха на строежа на пустинен град от Пътя на коприната - прилича на декор на филм. Пътят към Панджакент на границата с Узбекистан (със споделено такси за нас четиримата) беше много красив. Ако Памирската магистрала е наистина в пъти по-хубава, разбирам защо оставя такава радост у преминалите я.
Узбекистан е страната на достойните бедни хора - казвам това, защото в Киргизстан и Таджикистан много се усещаше тая атмосфера на чичката-непукист, който се облича вехто, кара мръсна кола, ходи небръснат и гледа начумерено. В Узбекистан, където допреди година-две е било най-дивата диктатура след Туркменистан, днес хората са усмихнати, добре изглеждащи, мият си колите редовно... усеща се една вяра в живота, която от целия Втори свят съм усещал силно само в Косово. Влязохме пеша от Таджикистан, сменяйки изостаналите около 150 лева в таджикски пари за около половин килограм узбекски банкноти, събрани от поне 5 различни кибика на границата. Самарканд е вълшебен. Ама... наистина вълшебен, неслучайно в езици като италианския името му е почти нарицателно за град от приказките. Тук, както и в целия Узбекистан, за първи път се намериха доста западни туристи. Каквото видите като снимки от Самарканд в интернет - два пъти по толкова са красивите джамии в плочки с небесни цветове. Освен площада Регистан с трите медресета и джамии, има мавзолей на Тамерлан, обсипан със злато, стари джамии, други мавзолеи, древна обсерватория, синагога на най-голямата еврейска общност в Централна Азия, безкрайно евтини таксита и храна. Въпреки, че е доста голям град, лъхаше спокойствие, но може би причината беше, че бяха почивните дни около Курбан Байрам.
Влакът Самарканд - Бухара е глътка цивилизация, за 1:30 часа прелита няколкостотин километра из пустинята. Бухара пък е истински, жив град от 1001 нощ. Пак препълнен с джамии и медресета, но и с много тихи жилищни квартали с къщи, измазани с кирпичена смес, с "древна" крепост, част от чиято крепостна стена е още в строеж и с много приятни гледки вечер по тъмно. Обаче тук усетих разликата с арабския ислямски свят - децата. Няма ги, няма я онази глъчка от хлапета, които вдигат шум и прах по улиците. Личи си, че тук е вършал комунизъм и пост-комунизъм и че пост-съветските граждани (от градовете) имат малки семейства, за разлика от големите фамилии из Таджикистан и Киргизстан.
С такси се стига бързо до град Навой, откъдето човек може да хване по-удобния нощен влак за Ургенч, събуждайки се сред пясъците на пустинята. Влакът е дизелов, тоест гледайки през прозореца навън няма жици, няма стълбове, няма нищо... само пясък. Река Амударя е огромна ленива вода със сив цвят, а след нея започва Ургенчкия "оазис".
Град Ургенч е безличен, но добре поддържан град с големи сгради и огромен пазар като тези, които помним от България преди навлизането на супермаркетите. С тролей може да се отиде до Хива на 35км от там - най-компактният от историческите градове на Узбекистан, но пък там джамиите и медресетата са буквално едни върху други. Хем прилича на Бухара, хем се усеща като още по-автентичен.
Ташкент е като голям Бишкек, в който доскоро е имало диктатор параноик. Огромни правителствени сгради в центъра са оградени нашироко с огради, обикаля се доста. Отново е зелен, отново е поддържан прекрасно - има чистачи навсякъде, а полицаи - още повече, въпреки че не правят нищо. Без да е забележителен, е любопитен. "Старият му град" е в строеж. Усетихме повече желание да ни лъжат с цените, винаги с обяснението, че нещо не сме разбрали и че това е Ташкент и е скъпо, не е Бухара.
Всички са изключително впечатлени от факта, че сме от чак от България, много хора в Централна Азия я свързват с комунизма и че "преди бяхме братя, сега тръгнахте по свой път", казано с определена доза уважение, а не подигравка. "Болгарский перец" е официалното име на чушките камби, та мислят, че в България едва ли не само гледаме зеленчуци.
За разлика от Русия, където всеки ден говорихме с полицаи, в трите страни милицията не се занимава с туристите. В Таджикистан бяха искрено потресени от умишленото прегазване на колоездачи по Памирската магистрала няколко седмици преди нашето пътуване и сякаш всички официални лица се надпреварваха да са мили с туристите, които носят валута в доста бедната страна. Не мисля, че има каквито и да е опасности за туристите, дори и местните болести са типичните източноевропейски такива, за които и ние, и те в общи линии се грижим. За разлика от истинския Трети свят, не чувствах мръсно около себе си.

@ВенелинА някоя снимчица нямаш ли?

[Венелин]

7 minutes ago, AlexandraKo said:

@ВенелинА някоя снимчица нямаш ли?

Намират се :) Би трябвало да се виждат от всички.

 

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.693321068962&type=1&l=c6093b412b

[Венелин]

On 9/18/2018 at 10:19 AM, Happy_Traveler said:

Проверих за визата за Туркменистан - това е начинът - от Машхад за Узбекистан (имали и през Афганистан, айде мерси). Визата е 5-дневна и транзитна само, трябва да се действа бързо и експедитивно. В Машхад има консулство на Туркменистан и пътуващите кандидатстват, чакат за одобрение и после потеглят. Писах на 10 човека в каучсърфинг, които бяха спали при местни - т.е. не са имали тур и чакам отговор да разбера какво са направили.

Срещнахме група от четирима французи и две българки в Узбекистан, които бяха кандидатствали за туркменистански визи и на двама човека бяха отказали - една българка и един французин. Независимо, че пътуват заедно и ще влизат и излизат по един маршрут (не разбрахме дали са кандидатствали в едно и също посолство). Като резултат - бяха се отказали да се делят и решили да го пропуснат.
Не че искам да рекламирам и други форуми, но... в сайта и форума на Караванистан има много съвети и истории по теми за Централна Азия. Считан е за Библията за онзи регион.

[Гост]

преди 4 часа, ruwenzogy каза:

Вярно, че всичко е въпрос на лично виждане, но съвсем не съм убеден, че в  Нова Зеландия е по-хубаво от Памир, Тяншан, Фаните, Самарканд и Бухара

Оги, аз не съм била и на двете места. Смятам, че са чудесни - но по различен начин. Което от тях да имам възможност да видя, ще съм много благодарна...

Просто иронизирах цената на билетите само.

Тези 700-800 паунда с по три прехвърляния отиване и връщане е цифра, която съм спрягала единствено и само за онези земи - Нова Зеландия и Океания, а за Средна Азия самите полети са мега странни... Досега дори не бях ги отваряла. За там трябва явно да имаш много време и да си гъвкав като планове. За момента това ми е непосилно и само ще ви следя.

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

http://www.fany.ru/index.php?mod=base_artuch&page=eng

 

@RainyЗаповядай, руски сайт, с английска версия.

FANN mountine се пише на английски.

Благодаря ти! И аз го открих това название вече. Иначе беше много смешно - къде ме прехвърляха английските сайтове 🙂 

 

Редактирано 19 септември, 2018 от Гост

[Happy_Traveler]

Що бе Гале, няма ли евтинко Лондон-Истанбул? 😀

Мерси на всички други за инфото, започвам да преглеждам добре местата и ще продължа с въпросите. Маршрутът на Огито съвпада с моите виждания. Поради фактът, че за да се разгледа повече се иска над месец, смятам да работя над 2 паралелни плана: Туркменистан и Узбекистан; Киргизстан и Таджикистан. Освен това двете двойки са различни и като климат и подходящи месеци за посещение, та ще е и по-удобно с багажа. За либерализацията на туризма в Узбекистан научих преди година, тогава ми казаха, че ще разработват този сектор в страната и ето - промениха визите. Туркменистан споделиха същото. Двете страни имаха 2-та най-информативни павилиона(от -становете) на Експото в Астана 2017. Може докато разработим планът и маршрутите - да паднат визите.😁

@Венелин като кликвам на снимките ти и ми казва, че са недостъпни?

Редактирано 19 септември, 2018 от Happy_Traveler

[neuromancer]

Преди 1 час, Rainy каза:

Просто иронизирах цената на билетите само.

Тези 700-800 паунда с по три прехвърляния отиване и връщане е цифра, която съм спрягала единствено и само за онези земи - Нова Зеландия и Океания, а за Средна Азия самите полети са мега странни... Досега

Нали си магеланка? В темата се споменават билети от Истанбул по 100-130 евро, от Лондон до Истанбул колко още може да струва?

Сигурно ще са на отделни билети, ама това ще те уплаши ли? Ако търсиш директно София - Ташкент примерно съм сигурен, че излизат същите цени като от Лондон

 

[Гост]

преди 33 минути , Happy_Traveler каза:

Що бе Гале, няма ли евтинко Лондон-Истанбул? 😀

А след Истанбул безплатни ли са билетите, че не останах с такова впечатление? 🙂  Така е, има до Истанбул не скъпи. Но аз нямам един месец, както и другите билети - тези, които намерих, са доста неприятни. Иначе най-евтиния е през Русия, но не мога да пътувам три дни.

 

Да оставим настрани цената на билетите, просто изразих удивление. Убедена съм, че ще ги напаснеш - след като формираш маршрута. С удоволствие ще те чета.

преди 2 минути , neuromancer каза:

Нали си магеланка? В темата се споменават билети от Истанбул по 100-130 евро, от Лондон до Истанбул колко още може да струва?

Сигурно ще са на отделни билети, ама това ще те уплаши ли? Ако търсиш директно София - Ташкент примерно съм сигурен, че излизат същите цени като от Лондон

Изобщо не съм търсила директни билети 🙂 Но да, убедена съм, че биха се намерили и по-прилични опции с времето - евентуално. Плюс два-три дни за пътуване в едната посока... Както и да е, това не е толкова важно. 

[Венелин]

59 minutes ago, Happy_Traveler said:

😁

 

@Венелин като кликвам на снимките ти и ми казва, че са недостъпни?

Ами... пробвах да ги отворя през друг браузер, в който не съм логнат във фейсбук, и се виждат. Трябваше да кликна няколко отказа да се логна, преди да ми ги покаже - не зная каква друга причина може да има.

[Красен]

Относно Киргизстан- аз бих добавил и още един район за посещение там. Обикновено представата за Средна Азия е свързана с пустини, голи планини и чукари (без гора) и история. И местата, които по-горе се споменаха са наистина такива.

Но за любителите на красивите иглолистни гори (от типа на тайгата или високопланинските смърчови гори като тези в Канада, Сибир, а и в нашите Родопи, Рила и Пирин) бих препоръчал планинския масив Терскей Алатоо, край град Каракол (в североизточната част на страната, само на 2-3 часа път с маршрутка от Чолпон Ата и Иссък Кул). Самия Каракол е спокоен град, приличащ повече на голямо село, много тих и идиличен. Но той е и  отправна точка за планински трекинг в Терскей Алатоо, и напоследък става доста популярен.

От Каракол бих препоръчал пътуване до Алтън Арашан- една приказно красива долина с величествени гори, снежни върхове, коне и юрти. Те там са няколко такива долини, и за планинарите- отлична възможност за няколко дневен трекинг, преминаващ през тези долини- Джети Огуз, Каракол, Арашан и още няколко. От тях Алтън Арашан поне за мен е на първо място- не само невероятно красива, а и с минерални басеини. Стига се с маршрутка до подножието на долината, и после- няколко часа ходене пеша по черен път, или в група с "военен автобус" или джип (но е малко скъпо). Или пък следвайки трекинг маршрута откъм Джети Огуз и езерото Ала-Кол. За нощувка- там има няколко къщи за гости и юрти за спане, а може и с палатки (който иска да си носи). Предлагат и ядене, даже имат и малко магазинче.

Ето малко снимки:

[Stanislav Dimitrov]

Ако може да се вземе виза за Туркменистан,във февруарската промоция на flydibai имаше полети София-Ашгабат(с прекачване,разбира се) за по 220лв.(еднопосочен),а после от Бишкек с Пегасус може обратно 

Редактирано 20 септември, 2018 от malkia

[ruwenzogy]

Цялото пътуване го виждам около 20 дни, което съвсем не е много.  Най-доброто време е  май или септември /може и юни или октомври/  Лятото е много топло, а зимата много студено...

Редактирано 20 септември, 2018 от ruwenzogy

[montepinar]

преди 14 часа, Венелин каза:

Голямото им оплакване само беше, че въпреки топлотата на хората, след опознаването темите на разговор се въртели само около "колко струва бензинът в България", "колко са заплатите там" и подобни ограничени теми.

хаха, точно... В Казахстан и Азербайджан ме питаха само това... какви заплати получават в България, има ли работа, може ли да се получи работна виза... и най-важното: колко струва литър бензин 😄  Като чуят над едно евро и реакцията е "кааааквоооо" 😄  В Азербайджан не знаят какво е винетка, не знаят какво е магистрална такса, като пътуваш между два града и ползваш магистрала, да платиш някакви пари, както е в повечето европейски държави.  В Казахстан е пълно информационно затъмнение, там по всички ТВ  канали дават САМО Нурсултан Назарбаев и Путин. Реално хората се информират единствено какво се случва в Русия и Казахстан  (без опозиционни мнения, естествено) и по никакъв начин не им се казва какво се случва в Европа. В Киргизстан и Казахстан се излъчва EuroNews на руски и чат пат който гледа, горе долу знае какво става и в Европа.  Че има "бежанцев"... В Алмати с няколко души говорех, те като питат за Европа се интересуват само от бензина, не знаят, че има бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан, че има военен конфликт в Близкия Изток.  Тук те занимават само с това и изведнъж се озоваваш в нов свят,  в който хората дори не знаят що е то емигранти, изобщо "за кво ми говориш"... Нали в Русия няма бежанци, там и не говорят за това. А Назарбаев говори само за икономическия бум на Казахстан и за оздравяване на икономическите връзки с Руската федерация. Изобщо една "идеална" Авразия се очертава в главите им. И представата за България е "високи заплати" (xaxa), но и  "скъпи горива" (уау). Като кажа, че заплатите в прехвалената от тях БГ са десеторно по-ниски от тези в Северна Европа например, те веднага дават пример как техните заплати са 250 евро и като кажа, че метрото в Алмати е 40 евроцента (80 тенге), а в Баку е 15 евроцента (0.30 манат), пък в Европа е от 1-2 евро нагоре и УАУ 😄  По никакъв начин не се подигравам на хора, които живеят в информационно затъмнение. Там няма опозиционни медии, никой не смее и да гъкне. Така че хората не са виновни.   Що се отнася до пътищата, моето мнение е, че в Казахстан и Азербайджан пътищата са добри, може би част от петролните мангизи се наливат в пътищата (без хората да плащат винетки), състоянието на влаковете е доста по-добро от това в България. Снимал съм и казахстански, и азербайджански влакове... ако някой се интересува, мога по-конкретно да разкажа на ЛС.

От Алмати до Бишкек има автобуси и маршрутки, които са за 4 часа път (вкл.с чакането на границата), с влак е около 11-12 часа, защото много обикаля. Всъщност разстоянието е колкото Драгоман-Пирот... с граница по средата

 

И да, потвърждавам: английски език в тези държави не ви трябва. Просто няма как да ви влезе в употреба, никой не го говори. Нито на рецепциите по хотелите, никъде

 

p.s. @Венелин , благодаря за хубавия разказ. Дълго, но супер интересно, грамотно написано, увлекателно... и дава важни сведения за тези, които конкретно се интересуват. Просто е удоволствие да се чете

Редактирано 20 септември, 2018 от montepinar

[Венелин]

6 minutes ago, montepinar said:

В Казахстан е пълно информационно затъмнение, там по всички ТВ  канали дават САМО Нурсултан Назарбаев и Путин.
 

Идете в Таджикистан, там на пътя през 200м има билборди със снимки и цитати на Емомали Рахмон, който е на власт от средата на 90-те. Има и снимки с президента, който държи обрани нарове в овощна градина с круши (!) И според някои хора, трябва да остави на власт сина си след време, защото "момчето всичко е работило, беше във всички министерства и в армията, дори няма нужда да краде, защото си има всичко". За тях "комунизмът беше зле, сега в демокрацията всичко е супер"

 

Quote

От Алмати до Бишкек има автобуси и маршрутки, които са за 4 часа път (вкл.с чакането на границата), с влак е около 11-12 часа, защото много обикаля. Всъщност разстоянието е колкото Драгоман-Пирот... с граница по средата

Е, разстоянието Алмати-Бишкек все пак е над 200км, не е чак толкова близко. Но наистина Алмати може да е евтин и удобен вход към Киргизстан, моите приятели дойдоха от там с полети от Европа, САЩ и Украйна.

[montepinar]

преди 21 часа, Happy_Traveler каза:

тези новини не излизат никъде и външните министерства не споменават нищо за обстановката и така човек не може да си изгради ясна представа.

преди 21 часа, Happy_Traveler каза:

 

 

о, за какво говориш, то нашето "външно министерство" сякаш АДЕКВАТНО ще те информира за информацията в която и да било държава! ПЪЛЕН СМЯХ! Доказано! Особено през последните години, когато бият тревога след един-единствен атентат в някоя от мюсюлманските държави: опасно е, не ходете там. А че има всяка седмица атентати в Германия, Франция, Белгия... там всичко е цветя и рози и обстановката е супер спокойна.

В Йордания като имаше атентат преди година-две, от външно веднага повишиха степента на тревога в сайта ."опасно е, избягвайте пътувания". В "По света и у нас" и БТВ Новините веднага повтарят с тревога същото! В същата седмица имаше 3 атентата в Германия.  В  Тунис имаше един атентат в курорта Сус... и това беше повод турагенциите буквално да си отменят чартърите до Тунис... А че само за 1-2 седмици бяха станали атентати в Ница ,Париж, Брюксел...  няма значение. За там туристопотокът не секва. В Египет имаше един атентат в Хургада и един със свален самолет над Шарм ел Шейх... и видите ли "Обстановката е опасна, по възможност избягвайте пътувания".  И изведнъж теракт в Лондон, в Манчестър... ама там всичко е окей. 

Това двуличие мен супер много ме дразни. Оставям недостатъчната информираност на тези хора, но и неадекватното им облъчване от медиите към хората, манипулацията е много грозна. Предлагам изобщо да не го дискутираме.   В колко от т.нар. "опасни" държави съм бил и всъщност на място виждам, че НЯМА НИЩО. А атентати стават из цяла Европа, най-"безопасният" континент. Всичко е полски цветя, радост, песни, паради  и цветове на дъгата....

Редактирано 20 септември, 2018 от montepinar

[Гост]

  Като резултат от дискусията погледнах предлаганите работни места (от тукашни фирми) в Казахстан 

[Happy_Traveler]

@montepinar няма на лично, тук нали знаеш - всеки от всичко се интересува и иска да гледа снимки от влакове, фериботи, разписания...  😉 Та качвай... 

 

 Иначе за информацията - аз чета не само на нашето Външно, ами и други. Там всичко си е розово. За Таджикистан действа странно правило (което ме кара да си мисля, че може и за другите страни наоколо) - не се споделят въобще негативни случай с туристи. По никакъв начин не мога да разбера реално колко им е добър контролът по границата с Афганистан, от където минава и прекрасната магистрала. Ако се е случило веднъж - как да е, но това е втори случай в медиите. Което в никакъв случай не ме кара да мисля, че страната е лоша или не, просто искам адекватна информация, за да мога да предвидя начина на пътуване - става ли за самостоятелно, желателно ли е организиран тур с водач или може само с наем на кола и т.н. Wikitravel казва да не очакваме "the red carpet treatment for foreigners as in Iran and Afganistan", където никой никъде няма да те остави сам ако си solo female traveler. Иначе си прав, някой страни неоснователно имат много негативен имидж.

 

https://abcnews.go.com/International/american-cyclists-dead-terror-attack-tajikistan/story?id=56911753

https://globalnews.ca/news/4375584/us-couple-killed-by-isis/

 

 

[montepinar]

преди 26 минути , Венелин каза:

Идете в Таджикистан, там на пътя през 200м има билборди със снимки и цитати на Емомали Рахмон, който е на власт от средата на 90-те. Има и снимки с президента, който държи обрани нарове в овощна градина с круши (!)

Алмати-Бишкек... колкото София-Ниш да е.... пак е близо, просто... пусти визи... Ако човек се връща в Казахстан, не си заслужава за ден до Бишкек и да я плаща тази виза.  Трябва си отделно ходене, подробно, обиколно... из Киргизстан... знам ли.

Колкото до президентите... същото е и с Илхам Алиев в Азербайджан (баща му Гейдар, жена му Мехрибан, която сега е избрана за вицепрезидент еднолично от мъжа си, не чрез избори), в Узбекистан почина Ислам Каримов, не знам кой е на негово място, но знам, че там не само се вкарва в затвора, а директно се убиват инакомислещите... поне по времето на Каримов. В Казахстан с Нурсултан положението е като с Лукашенко в Беларус, още от 1991-1992 до днес, над 90% на изборите, никакви наченки на опозицията. Ръка се целува на президента, булевардите се опразват не само когато той мине, а и когато депутатите ходят на работа. Това го има и в Баку, между другото... В Туркменистан не съм бил, но от всичко, което съм чел, положението е доста северно-корейско... само дето въздухът е все още разрешен да се диша.  След смъртта на Супармурад Ниязов (Тюркменбашъ) много хора са се надявали на свобода и край на тиранията, но ето че го наследява още по-голям кретен: Гурбангули Бердимохамедов, още по-самовлюбен и още по-голям тиранин. Нещо подобно като с "радостта от смъртта" на Уго Чавес във Венесуела. И ето ти Николас Мадуро, още по-зле.  Просто ми е жал за хората. Целият ти живот да мине в страх, мълчаливо съгласие, послушание, това уврежда психиката на няколко поколения (p.s. понеже работя в държавна институция, има и възрастни колеги, които до ден днешен снижават глас когато искат да кажат нещо за началството и поглеждат към тавана, по навик... защото подслушватели е имало навсякъде. После... идете разправяйте, че комунистическата власт не е увредила няколко поколения...). Та така с пост-съветската Средна Азия 😉

Редактирано 20 септември, 2018 от montepinar