Как се справяте с карантината?

[Lindt 36468]

Като активен член на магеланци от няколко години, във фейсбук съм си събрала голям брой съфорумници. И имам наблюдения над активността им за доста дълъг период. През последните дни обаче все повече хора искат да си говорят писмено, а някак не четат между редовете и възприемат думите по-лично, отколкото ако са изречени гласно.  Или пък са по-чувствителни. Все пак никой не се отказва засега от писането 😇. 

Та си мислех... какво ви кара да не пишете в магеланци, а във фейбук? 

Как протича изолацията Ви? Кое най-много ви тревожи и с какво замествате обичайните си занимания? За какви приятни нови неща намирате време и кое ви липсва? 

От какво ще извличате удовлетворение в следващите месеци, в които вероятно няма да разглеждаме набелязани цели? 

Какво си носите на обяд в офиса? Какво си готвите, за да уплътните времето и да си доставите наслада?

Как общувате с хората, на които държите? 

 

 

[krasen_denev 16602]

преди 3 минути , Lindt каза:

 

Та си мислех... какво ви кара да не пишете в магеланци, а във фейбук? 

Как протича изолацията Ви?

Кое най-много ви тревожи и с какво замествате обичайните си занимания?

За какви приятни нови неща намирате време и кое ви липсва? 

От какво ще извличате удовлетворение в следващите месеци, в които вероятно няма да разглеждаме набелязани цели? 

Какво си носите на обяд в офиса? Какво си готвите, за да уплътните времето и да си доставите наслада/ 

Как общувате с хората, на които държите? 

 

 

-не пиша във фейсбук,а само в магеланци.

-когато съм в къщи се опитвам да помагам на синковеца с дистанционното учене,което се оказа доста по-трудно от колкото предполагах

-ходя на работа с тревога и се притеснявам,че скоро ще сме по улиците за да пазим тези които не искат да си седят по домовете.

-липсва ми организацията и планировката за предстоящите ни пътувания.

-удовлетворен ще съм само от едно и то е здраве за всички нас,роднини,приятели,магеланци.

-живота ни от към приготвяне на храна не се е променил.

-винаги с усмивка,но си казваме и нещата "право куме в очи".😃

[lyusi 9299]

Аз вече втора седмица съм в карантина и определено не ми понася. Понеже се водя рисков фактор заради минаването ми през Бергамо , макар да ми няма нищо, не знам дали не съм носител и не излизам ( още повече, че приятелката ми вече на два пъти й правят внезапни проверки дали си е в къщи), а това ме побърква. Щом започвам да завиждам на бабите пред блока, че си извеждат внуците да карат колела, смятай 😕Теоретично бих могла да правя 100 интересни или поне полезни за домакинството неща докато съм в къщи, но не ги правя, защото уж се опитвам да работя (и това не ми се получава, както го искам). С нетърпение чакам неделя, да ми изтече карантината и да ида в понеделник в офиса.  Не съм вярвала, че толкова ще ми се ходи на работа 😁

[Lyubina 10596]

@Lindt, не пиша във ФБ, а вече и не чета. Наложила съм си ФБ карантина, че ми дойде до не знам къде от умности, псевдонауки, теории на конспирацията,.... всички са поне професори по вирусология, да не говорим за други специфични области.

 

А карантината не я усещам, защото съм всеки божи ден, още в 7,30 хукнала (разбирай дежурния шофьор) да разнасям фамилията по работните им места (защото аз започвам най-късно). Установявам един много приятен факт - освен че няма пешеходци (голям кеф ;)) и велосипедисти, няма и много луди шофьори по софийските улици. Няма трафик, .... вече две вечери наблюдавам кръговото на Руски паметник - не ми се налага да спирам изобщо преди да вляза в кръговото. Няма коли!!!

 

Това за усмивки по време на карантина ;)

[Радо 10941]

И аз не пиша в фейсбук, напоследък рядко и тук.

Аз съм от понеделник вкъщи, и се възползвам от т.нар хоум офис. Определно има своите плюсове, но и доказа отчасти несъстоятелността на киснененто в един офис от 9-5 всеки ден. За мое нещастие, другата седмица ми се пада на мен да стоя в офиса 😞

Изолацията ми се отразява добре на мен - книжки, музика, филми; ТВ не гледам, защото цялото облъчване ми идва в повече.

От вчера почнах да уча пак италиански и като мине истерията ще се явя на изпит за В1 🙂

 

Всичко ще бъде наред. 

 

 

[Lindt 36468]

преди 3 минути , lyusi каза:

Аз вече втора седмица съм в карантина и определено не ми понася. Понеже се водя рисков фактор заради минаването ми през Бергамо , макар да ми няма нищо, не знам дали не съм носител и не излизам ( още повече, че приятелката ми вече на два пъти й правят внезапни проверки дали си е в къщи), а това ме побърква. Щом започвам да завиждам на бабите пред блока, че си извеждат внуците да карат колела, смятай 😕Теоретично бих могла да правя 100 интересни или поне полезни за домакинството неща докато съм в къщи, но не ги правя, защото уж се опитвам да работя (и това не ми се получава, както го искам). С нетърпение чакам неделя, да ми изтече карантината и да ида в понеделник в офиса.  Не съм вярвала, че толкова ще ми се ходи на работа 😁

Пху, да. Аз от години наблюдавам половинката как работи от вкъщи. И се опитвам да обясня, че служителите работят или не работят независимо от наблюдение и местоположение. Та в началото на седмицата бях потресена, че точно аз съм дежурна в офиса, сама като кукувица. Сега обаче почвам да се чувствам благодарна за разнообразието. 

Пътувам си аз с автобус 111, където вярвам, че по-скоро ще хвана или разпространя хепатит. По улиците никой. На опашката пред била слушам за ултразвуковите ракети на руснаците. Пред лидл пък забелязвам, че мъже и жени не са единодушни колко са 2 метра разстояние. 

Цъфтят иглики и минзухари, а птиците пеят. Котките се разхождат по-спокойно и виждаш всеки ден нови техни занимания. Въобще... хубаво е да излизаш, дори в София. 

[lyusi 9299]

преди 2 минути , Lindt каза:

Пху, да. Аз от години наблюдавам половинката как работи от вкъщи. И се опитвам да обясня, че служителите работят или не работят независимо от наблюдение и местоположение. Та в началото на седмицата бях потресена, че точно аз съм дежурна в офиса, сама като кукувица. Сега обаче почвам да се чувствам благодарна за разнообразието. 

Пътувам си аз с автобус 111, където вярвам, че по-скоро ще хвана или разпространя хепатит. По улиците никой. На опашката пред била слушам за ултразвуковите ракети на руснаците. Пред лидл пък забелязвам, че мъже и жени не са единодушни колко са 2 метра разстояние. 

Цъфтят иглики и минзухари, а птиците пеят. Котките се разхождат по-спокойно и виждаш всеки ден нови техни занимания. Въобще... хубаво е да излизаш, дори в София. 

Напълно си ме разбрала, ей за тези прости радости говоря 😀.

[Zaro 28636]

Едно време на сградата на стария нотариат имаше написана една велика графитена мъдрост - НЕ ОЧАКВАЙТЕ ТВЪРДЕ МНОГО ОТ КРАЯ НА СВЕТА.

Та ако на някой му се струва, че е дошъл краят на света - ами не, не е. Не очаквайте кой знае какви катаклизми. За добро или лошо. Ще поживеем с това нещо, ще свикнем, ще мине. Животът от край време минава през някакви цикли на отрезвяване, на регулиране. Всички хора от всички поколения минават през нещо такова - война, епидемии, евакуации, природни катаклизми. Сега е нашият ред. Ще има какво да разказвате на деца и внуци.

Грижте се за възрастните около вас да ви слушат и това е.

 

Намерих страшно много време за четене, а купчината книги, която ме чака, е впечатляваща. Много харесвам уханието на нови книги, непрочетени. Още повече обичам уханието на стара, прочетена книга. Тя разказва много истории. Преписвам дневниците на моя дядо от войните преди 100 години. Той пък през какви житейски възвишения е преминал. Три войни, образование в чужбина, за да се върне в България да се развива.

Вчера играхме тенис на маса със сина ми на разпънатата маса. Събота ще чистя двора. Ще чета. Много.

 

Та ... не очаквайте твърде много от края на света, поредния, нашия.

 

А фейсбук, с риск да обидя някого, за което се извинявам, е място за хора, които нямат реален социален живот, а само виртуален. Там не пиша.

 

Бъдете здрави. Особено в главата.

 

 

[Граф Вронски 15825]

От понеделник следобяда съм вкъщи сам. Комуникирам само с моите родители и с колегите (но с тях на бързо, само за работа). Не съм се чувал с никой от моите приятели. Почти не пиша във ФБ (както и тук, де). Но имам да си кача снимките от последните 2 пътувания за 2019, може би уикенда ще го сторя.
Гледам някакви клипчета в youtube (нямам телевизор), успях да изгледам The Terminal с Том Ханкс (като цяло бях свикнал да ходя на театър и не успявам да изгледам филм наведнъж, поне на 2 или 3 части), което за мен си е постижение.
Тренирам си с ластици вкъщи (както когато съм в чужбина) и така замествам липсата на физическа активност.
Успявам да се наспя стабилно.

А, и мога да споделя рецепта за дюнер. Един мой другар каза, че това е върховенството в моите кулинарни умения (цитам го точно). 😄 
Но не си представяйте арабски дюнер, този е с риба тон, боб и чушки. Дали предизвиках интерес?

Edit: Да допълня, че взех решение уикенда да напиша и пътепис за френско и португалско от октомври месец - @AlexandraKo и @Lindt ме вдъхновиха, стискам си палци.

[darinamarinova 6378]

Не знам за коронавирус, но аз скоро менингит може да хвана от това, че главата ми е нон-стоп завряна в хладилника. 😄

Ние сме 6ти пореден ден под самоналожена карантина, засега всички сме добре. Единствено се притеснявам за здравето на майка ми (защото има придружаващи заболявания) и за всеки любим човек, както и за работата си в бъдеще.

Засега home office-а върви доста слабо. Netflix доста надделява. За мен лично не е особено проблем самоизолацията, ако имаше кой и пари да ми дава все едно ходя на работа, не бих имала особен проблем да изкарам така и 1 месец. 

Мислехме да пътуваме май месец за Париж и точно миналия петък мислехме да купуваме билети и стана цялата извънредна ситуация и се отказахме, така че за разлика от (повечето) хора тук, нямам и финансови загуби. 🙂 Това наистина би било доста кофти. Но си мисля, до месец-два най-много нещата би трябвало да се успокоят. 

Почти всеки мой близък приятел е пощурял, някои си мислят, че до няколко месеца цялото човечество ще е загинало, така че съм си ограничила контактите, както и фейсбука и ми е много добре. Даже новини не гледам, само тук отварям и гледам в сайта на https://www.worldometers.info/ как вървят заболелите. 

[samuraika 9720]

Две седмици карантина и форумът започна бавно и полека да се превръща в бг-мамма : теми за гладене, обмен на рецепти....още две седмици и ще почнат темите от типа "бременна ли съм"...

[darinamarinova 6378]

преди 5 минути , samuraika каза:

Две седмици карантина и форумът започна бавно и полека да се превръща в бг-мамма : теми за гладене, обмен на рецепти....още две седмици и ще почнат темите от типа "бременна ли съм"...

@samuraika Ами то в карантина вкъщи поне някои домашни задължения да се "отметнат от списъка" и после идват последствията 😄 

[stanimir 35145]

Работата ми не позволява "хоум офис",  та се налага да излизам.  Разредил съм я максимално, но присъствам, защото хората рядко помнят кога си бил на работното си място,  но винаги помнят ако си им бил необходим и  те е нямало.  

Нямам платен/неплатен отпуск,  не се осигурявам за болнични и безработица , защото при мен е безсмислено. 

Всяко по-дълго отсъствие би ми коствало от времето за бъдещи пътувания,  а пътуванията пък са начин да се зареждам положително за работа 🙂

 

Общо взето засега всичко си тече (почти) нормално. 

 

Пиша тук,  във ФБ , в разни други форуми. Раздавам се навсякъде! 

 

Хоум офис ми звучи много привлекателно,  но не като да си затворен вкъщи ,  а като да си разпънеш лаптопа на верандата на плажната къща  в Тайланд.  Ей така си го представям аз. 

 

[Niceday 2940]

След 30 години фрилансер нямам проблеми с карантината и седенето вкъщи. Работя си. Музика, книги, но аз по начало много чета. Философски приех, че няма да отида началото на юли на Мастърс ъф рок в Чехия. Ако не отменят, ще подаря билета на някой приятел. Леко ме дразни постоянното присъствие на мъжа ми вкъщи - обикаля, пуфти... не е свикнал, но днес много се смяхме като му казах, че това ни е репетиция за като дойде моментът да се пенсионира 😄 

[Crazy Horse 10970]

Колкото и да се правя, че не ми пука, тази карантина започва да ме дразни. Може би защото още на 3 март ни затвориха университета и трябваше да работя онлайн, а от 9 март реално съм тотално закотвен вкъщи. Само можем да излизаме ако купуваме храна или лекарства и реално ми се събраха повечко дни вкъщи в сравнение с останалите магеланци.

От утре съм решил да се разхождам всеки ден с пазарски чанти, уж излизам да пазарувам до супермаркета, а реално просто ще излизам на чист въздух поне за час. Може да ме сметнете за безотговорен, но това е моята рецепта за безопасно мотаене по време на строга карантина.
Иначе, аз съм свикнал да работя в затворено помещение, така или иначе лекции, конспекти, статии, книги, всичко го подготвям затворен на компютър, но не съм свикнал да не мога едно кръгче поне в квартала да не мога да направя или една бира да не пия с колеги след работния ден.
Започнах да гледам повече телевизия, основно пътешествия и да гледам все по-често географските си карти. Направо се върнах пак в годините, когато бях гимназист и се мотивирах като медитирах пред картите и рисувах кленови листа, където мога. Тъкмо днес подреждах домашните си архиви и попаднах на бележниците ми от гимназията. Ето какво зомби съм бил. Е, сега мога да посещавам виртуално поне пропуснатите дестинации, но нищо чудно да започна да рисувам острови с палми в скоро време с мисъл за Френска Полинезия и Хаваите. Рисуването ме успокоява, както и четенето. Но, да чета е трудно, защото е много шумно вкъщи.

[Roberto Baggio 3734]

Зле 😔

[lyusi 9299]

преди 8 минути , Crazy Horse каза:

...Направо се върнах пак в годините, когато бях гимназист и се мотивирах като медитирах пред картите и рисувах кленови листа, където мога.

...но нищо чудно да започна да рисувам острови с палми в скоро време с мисъл за Френска Полинезия и Хаваите. 

Ами чудни са ти се получили кленовите листа. Смело почвай с палмите 😀

 

[Травеолани 9618]

преди 3 часа, Lindt каза:

Като активен член на магеланци от няколко години, във фейсбук съм си събрала голям брой съфорумници. И имам наблюдения над активността им за доста дълъг период. През последните дни обаче все повече хора искат да си говорят писмено, а някак не четат между редовете и възприемат думите по-лично, отколкото ако са изречени гласно.  Или пък са по-чувствителни. Все пак никой не се отказва засега от писането 😇. 

Та си мислех... какво ви кара да не пишете в магеланци, а във фейбук? 

Как протича изолацията Ви? Кое най-много ви тревожи и с какво замествате обичайните си занимания? За какви приятни нови неща намирате време и кое ви липсва? 

От какво ще извличате удовлетворение в следващите месеци, в които вероятно няма да разглеждаме набелязани цели? 

Какво си носите на обяд в офиса? Какво си готвите, за да уплътните времето и да си доставите наслада?

Как общувате с хората, на които държите? 

 

 

Аз тази седмица съм в отпуска (планирана преди няколко месеца) и стоя вкъщи с дъщеря ми, която е в редовна пролетна ваканция. 

От другата седмица обаче ще работя от вкъщи, докато не ни кажат шефовете, че е ок да се върнем в офиса. Нашия офис затвори във вторник и всички трябва да работим от вкъщи (голяма фирма, нашият офис сме 600 човека). Фирмата на мъжа ми също всички ще работят от вкъщи за близкото бъдеще.

 

Да си призная съм много ентусиазирана и радостна, че ще работим от вкъщи! Нашият живот е страшно натоварен и мисля, че и тук съм споделяла, че на моменти ми е трудно да издържам на натоварването (и двамата сме на пълен работен ден, 5 дена в седмицата, с две много малки деца). Работенето от вкъщи за мен означава ставане с час и половина по-късно, няма да губя по 40 минути сутрин и вечер за пътуване, няма да давам пари за обяд и закуска навън (които са ненормално скъпи). Имаме отделен офис вкъщи и работни лаптопи, така че и това няма да е проблем. 

 

Не виждам да ми се промени животът кой знае колко - не ходя по молове, кафета, големи магазини. Храна пазаруваме винаги онлайн и мъжът ми само отива и я взема. Събота и неделя (в студените месеци) в общи линии винаги съм вкъщи по цял ден (с изключение на лятото), защото имам нужда от спокойствие, тишина и никакви социални контакти, ако искам да не полудея. 

 

Сега времето е студено и дори за хайкове сред природата не става. С две думи, това че ще си стоя вкъщи и не трябва да излизам, към момента ме кара да се чувствам спокойна и да не се чувствам зле, защото като е слънчево и все мисля, че може да съм навън, а не съм.

 

И все пак се надявам до юни/юли да се вдигне карантината, за да можем да се виждаме с приятелите ни, да ходим по хайкове и барбекюта в парковете, на езера и на плажовете на океана.

 

В следващите месеци ще правя това, което обикновено правя, не мисля че ще имам кой знае колко повече свободно време. А времето, което не губя в път ще го използвам за ходене или тичане рано сутрин. 

 

Във Фейсбук има много по-разнообразни теми, не само за пътуване. Там пиша предимно в групи по интереси (за хобита или в групи за българи, живеещи в Северна Америка).

 

Напоследък обаче съм ограничила, времето прекарано във Фейсбук, защото за съжаление в тези групи постовете са само, единствено и изцяло за корона вируса . Там няма контрол като тук, постовете не са полезни и не са от официални източници, а от съмнителни сайтове. Тонът им е драматичен и цели единствено да всява излишна паника в стил "светът свършва, магазините празни, всичко затворено, Бог да ни пази, ама ние ще оцелеем, защото сме българи.... и всякакви други подобни глупости. Останалото е неуместни шеги или някой с поучителен тон ни обяснява как да си мием ръцете...

 

(Надявам се няма да има много шокирани от моето интровертно словоизлияние 🙂 )

[boogy83 6578]

преди 1 час, samuraika каза:

Две седмици карантина и форумът започна бавно и полека да се превръща в бг-мамма : теми за гладене, обмен на рецепти....още две седмици и ще почнат темите от типа "бременна ли съм"...

Права си, ама какво да се прави, като едно околсветско (от южната до северната тераса) го правя за няколко секунди и най-интересното което може да ми се случи е да се подхлъзна пред банята  🙂 

 

преди 2 часа, Lyubina каза:

@Lindt, не пиша във ФБ, а вече и не чета. Наложила съм си ФБ карантина, че ми дойде до не знам къде от умности, псевдонауки, теории на конспирацията,.... всички са поне професори по вирусология, да не говорим за други специфични области.

Аз наскоро си прочистих ФБ първо от групите "които харесвам", а отскоро почнах да чистя и "приятели", които споделят статии от подобни групи. ФБ става една идея по-приятен, макар да не пиша там, а само да прелиствам....вместо сутрешен вестник 🙂

 

Иначе последната година работата ми е такава, че не се различава по нищо от карантината и не ми е пречило. Ама откак я има тая карантина много взе да ми се излиза. Даже вчера седях на припек на терасата и в тишината се присетих за Нова Зеландия. Само да отбележа, че макар и в Дружба, тва се води София и .... не е обичайно да е толкова тихо  

Чакам да стане събота и мисля да се отправя на пътуване до Хасково. Ще си поостана там. Друго си е на дворчето, макар и малко...не е като в панелката на терасата 🙂 

[Stryper 1166]

Аз работя от къщи от миналата седмица. В началото ми беше забавно, тъй като ставах в 9 вместо 7, но тази седмица се уморих много и с нетърпение чакам да приключи. Вече почва да ми се иска да ходя на работа и да се виждам с живи хора. С нетърпение чакам да прочета, че е намерено ефикасно лекарство и карантината е приключила.

[Травеолани 9618]

Опс, в последното изречение с дребния шрифт съм искала съм да напиша, че се надявам да няма много шокирани :). 

[AlexandraKo 116624]

преди 6 часа, Граф Вронски каза:

От понеделник следобяда съм вкъщи сам. Комуникирам само с моите родители и с колегите (но с тях на бързо, само за работа). Не съм се чувал с никой от моите приятели. Почти не пиша във ФБ (както и тук, де). Но имам да си кача снимките от последните 2 пътувания за 2019, може би уикенда ще го сторя.
Гледам някакви клипчета в youtube (нямам телевизор), успях да изгледам The Terminal с Том Ханкс (като цяло бях свикнал да ходя на театър и не успявам да изгледам филм наведнъж, поне на 2 или 3 части), което за мен си е постижение.
Тренирам си с ластици вкъщи (както когато съм в чужбина) и така замествам липсата на физическа активност.
Успявам да се наспя стабилно.

А, и мога да споделя рецепта за дюнер. Един мой другар каза, че това е върховенството в моите кулинарни умения (цитам го точно). 😄 
Но не си представяйте арабски дюнер, този е с риба тон, боб и чушки. Дали предизвиках интерес?

Edit: Да допълня, че взех решение уикенда да напиша и пътепис за френско и португалско от октомври месец - @AlexandraKo и @Lindt ме вдъхновиха, стискам си палци.

Браво, чакаме с нвтърпение!

[ivan69 7643]

Аз си работя от Понеделник от хоум офиса . Подадох си отчетите в статистиката , попълних данъчните декларации ( не мога да ги подам в НАП , днес ще звъня да проверя при мен ли е проблема или пак са хакнали сървъра). Не знам обаче дали фирмата ще оцелее . От Вторник никой от 7-те обекта не работи . Не знам изобщо дали ще отворим  , та положението не е много розово . Таксито не съм карал от Събота( разходите по него обаче си вървят) , засега смятам да си седя в къщи . Оптимист съм по принцип , но положението е доста тегаво и не му се вижда края . Жената си работи по принцип от къщи , но и нейния бизнес е в застой . За мен по-големия проблем ще е икономическия ..........

[Sun4o 5322]

Работим барабар с децата като луди по12-13 часа, понеже сме в един модерен от 10 дена бизнес, а вечер сме пак заедно на дълга вечеря - безценно! Нали никой никъде не ходи, наваксваме семейните сбирки.

Не е за подценяване вируса, но пък истерията също идва в повече. Дето викаше Китодар - пуснете един филм на ужасите след новините, че да им олекне малко на хората😀

[jungfraujoch 16116]

преди 7 часа, Травеолани каза:

Аз тази седмица съм в отпуска (планирана преди няколко месеца) и стоя вкъщи с дъщеря ми, която е в редовна пролетна ваканция. 

От другата седмица обаче ще работя от вкъщи, докато не ни кажат шефовете, че е ок да се върнем в офиса. Нашия офис затвори във вторник и всички трябва да работим от вкъщи (голяма фирма, нашият офис сме 600 човека). Фирмата на мъжа ми също всички ще работят от вкъщи за близкото бъдеще.

 

Да си призная съм много ентусиазирана и радостна, че ще работим от вкъщи! Нашият живот е страшно натоварен и мисля, че и тук съм споделяла, че на моменти ми е трудно да издържам на натоварването (и двамата сме на пълен работен ден, 5 дена в седмицата, с две много малки деца). Работенето от вкъщи за мен означава ставане с час и половина по-късно, няма да губя по 40 минути сутрин и вечер за пътуване, няма да давам пари за обяд и закуска навън (които са ненормално скъпи). Имаме отделен офис вкъщи и работни лаптопи, така че и това няма да е проблем. 

 

Не виждам да ми се промени животът кой знае колко - не ходя по молове, кафета, големи магазини. Храна пазаруваме винаги онлайн и мъжът ми само отива и я взема. Събота и неделя (в студените месеци) в общи линии винаги съм вкъщи по цял ден (с изключение на лятото), защото имам нужда от спокойствие, тишина и никакви социални контакти, ако искам да не полудея. 

 

Сега времето е студено и дори за хайкове сред природата не става. С две думи, това че ще си стоя вкъщи и не трябва да излизам, към момента ме кара да се чувствам спокойна и да не се чувствам зле, защото като е слънчево и все мисля, че може да съм навън, а не съм.

 

И все пак се надявам до юни/юли да се вдигне карантината, за да можем да се виждаме с приятелите ни, да ходим по хайкове и барбекюта в парковете, на езера и на плажовете на океана.

 

В следващите месеци ще правя това, което обикновено правя, не мисля че ще имам кой знае колко повече свободно време. А времето, което не губя в път ще го използвам за ходене или тичане рано сутрин. 

 

Във Фейсбук има много по-разнообразни теми, не само за пътуване. Там пиша предимно в групи по интереси (за хобита или в групи за българи, живеещи в Северна Америка).

 

Напоследък обаче съм ограничила, времето прекарано във Фейсбук, защото за съжаление в тези групи постовете са само, единствено и изцяло за корона вируса . Там няма контрол като тук, постовете не са полезни и не са от официални източници, а от съмнителни сайтове. Тонът им е драматичен и цели единствено да всява излишна паника в стил "светът свършва, магазините празни, всичко затворено, Бог да ни пази, ама ние ще оцелеем, защото сме българи.... и всякакви други подобни глупости. Останалото е неуместни шеги или някой с поучителен тон ни обяснява как да си мием ръцете...

 

(Надявам се няма да има много шокирани от моето интровертно словоизлияние 🙂 )

Подкрепям мнението ти!

Хората сме различни и е нормално да има мнения всякакви.Според мен по-важно е да се съхраним като хора.Точно в такива моменти истинската човешка същност се проявява на 100 процента.

Аз тази седмица съм си вкъщи. Свърших една камара  полезни неща.Прочетох 3 книги.

Думата скука ми е непонятна.

Относно форуми и ФБ -смятам че това е личен избор кой както си го направи.

Чета и допускам до себе си само това,което ми харесва.Не ми е необходимо да живея чужди животи или пък да упреквам някого за това какво публикува.Всеки е свободен да прави каквото си иска.Според собствения си морал и начин на мислене.

От понеделник ще бъда в  офиса.С колегите се редуваме и правим всичко ,което трябва.

И това ще мине.С много материални щети за всички.Но и с много научени уроци.Важното е да сме здрави.