Прескочи до съдържание

Как се справяте с карантината?


Препоръчани мнения

@darinamarinova, бързо оздравяване! 

За РЗИ и цялото здравеопазване...май по-добре да замълчим. Аз писах как юли месец моят син се върна хремав от море, двете момчета, с които беше 1 седмица в една стая с положителни тестове. Тогава звънях и на личната и на РЗИ, казаха ми да отида да му направя тест за 100 лв. Питах - дете със симптоми и контактен с болни не му ли се полага безплатен тест? Не, трябвало да си го платим. Нашият излезе отрицателен.  След това пак имаше някаква хрема, но не го водих на тест. То пък не може и при всеки сопол да тичам да се изследваме. 

Сега лошото е, че моята най-добра приятелка е с Коронавирус. Вече 20 дни и става все по-зле. Пие антибиотик, хапове, но не се подобрява. Най-лошото в цялата история е, че за тези 20 дни не е прегледана от доктор... По телефона ѝ изписват хапове. Трябвало да звъни на 112, ако станела много зле. Това е. Междувременно ѝ изтече карантината и може да си ходи свободно по улиците. Пусна си отпуск, че не ѝ се полагало болничен повече... Простотии. Преди малко ѝ написах с големи букви да звъни на личната и да отива да я прегледат, снимка да ѝ направят, хич не ми харесва тая работа 😞

Иначе аз добре си се справям с карантината. Много ми е хубаво и спокойно да си работя от къщи. И без това работя на 3 места, така се справям много по-добре, без да е нужно да тичам из цяла София. Нямам нужда от никакви служебно-социални контакти. 

Най-много ми тежи, че не можем да пътуваме. Докато не е застудяло и не е паднал сериозен сняг ще ходя по планини и гори. След това - ще правя сладки 🙂 

Бъдете здрави!

  • Харесвам 18
Връзка към коментар

@Eva eva И ние от това много се притеснявахме и затова започнахме да пием силен антибиотик. Тогава приятелката на майка ми, която работи в Инфекциозна (и го изкара лятото) каза да пием Азитрокс на Zentiva (има по-евтин и по-слаб заместител, но този бил най-силен) и това пихме 7 дни, а даже 10 ни каза тя, но ние го намалихме, понеже нямаме симптоми. Не правя препоръки кой как да се лекува, само какво сме пили без да казвам, че това би помогнало на някой друг. 

Тогава не е ли добре да я приемат в болница или поне да я прегледат, то не става само по телефон?

На нас от РЗИ ни казаха - на мен да звъня на личния лекар, на сестра ми на 112 - понеже питахме поотделно какво да правим, ако се влошим...

Надявам се приятелката ти да се подобри. 🥺

  • Харесвам 5
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 21 часа, Rainy каза:

Огромна късметлийка съм,

Поздравления!

За хубавите неща се чака и не се губи надежда.Уверих се в това!А когато дойдат щастието е толкова сладко,че не ти се иска да го споделяш с всекиго,за да не  разваляш магията и красотата.

преди 21 часа, Rainy каза:

Много съм внимателна в общуването си вече, особено в поляризираното ни общество, защото вътрешните ни граници – поне моите, са раними и чупливи, и не искам да ги разрушавам безмислено.

Подкрепям те!

Бъди здрава,щастлива и все така късметлийка!Наслаждавай се на красотата на Швейцария!

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
13 minutes ago, darinamarinova said:

Надявам се приятелката ти да се подобри. 🥺

Благодаря ти много! Тя не е толкова зле, че да я приемат в болница. Има само жестока умора и нула обоняние. Обеща ми до края на седмицата ако няма подобрение да потърси доктор и да отиде на снимка.

Май ще се окаже коварна работа тоя вирус. Това 20 дни да държи така здраво.. Пък тя е доста здрава, тренира много... Да не говорим, че стриктно спазваше мерките, даже се караше с хората, ако не носят правилно маски. Ама късмет. 

Като си говорим така, май вече въпросът не е дали, а кога 😞  

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 22 часа, Rainy каза:

Никой няма как да знае какво носи един локдаун за някои хора. Чуждите обувки са винаги чужди...

 

Да си сам, изолиран, без никой наоколо. Да си рискувал цялото си бъдеще точно преди локдауна – напуснах работата си в UK (месец март) заради спечелен договор в Швейцария от 6 април (няма такова щастие!), и да виждаш как то се изплъзва между пръстите ти. Да чувстваш с порите си как си достигнал мечтата си и виждаш как тя започва да се изпарява, без да можеш да направиш нищо. И да умираш просто...

 

Да стоиш разкрачен между две държави, в капан, със затворени граници, с всички договори приключени (и без Интернет), и без да знаеш кой път да хванеш изобщо. Да те облива обществото със заплахи непрекъснато, ако нарушиш дадено правило – само човек, живял в UK, познава обстановката. Да няма една ръка да хванеш или да прегърнеш някого, защото нямаш право да излизаш, а твоите близки са на един самолет разстояние. Да се опиташ да кажеш нещо публично, за да махнеш този камък и да усещаш присмех. И да се затваряш още повече в себе си. Да чувстваш с порите си как ти притискат главата медиите и да не можеш да дишаш...

 

В общи линии месец март беше съвършен ментален кошмар за мен. Благодаря на всички от форума, които ми писаха със загриженост – никак не бяха малко. Благодарна съм на приятели, че ми звъняха всяка вечер и говорехме с часове, докато обикалях покрай Темза и вътрешно се разпадах на съставните си части.

 

Огромна късметлийка съм, защото новата ми компания се оказа рядко коректна. Потвърдиха ми договора в началото на април независимо от рецесията, изпратиха ми лаптоп от Цюрих и два месеца работих дистанционно. На 1 юни успях да се преместя и физически в Швейцария. Изключително щастие е да достигнеш мечтата си.

 

Много съм внимателна в общуването си вече, особено в поляризираното ни общество, защото вътрешните ни граници – поне моите, са раними и чупливи, и не искам да ги разрушавам безмислено.

 

Поздрави с едно от любимите ми места от това лято. Бъдете здрави!

 

20200905_102039.thumb.jpg.0d6b333736c357370108673642d63daf.jpg

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

От 17 март до 17 май бях вкъщи.Екстра ми беше,защото свърших една камара полезни неща.

И честно казано,ако можех да работя хоум офис,нямаше да се оплаквам.

Приемам спокойно обстановката.

Липсват ми срещите на живо с приятели.Само 10-тина пъти съм била в заведение.И няколко чудесни пътувания в България.

Не се паникьосвам особено.Единственото безкрайно неприятно нещо са нечистоплътните хора в градския транспорт.И тези,които носят маските си неправилно.

Наистина е странно, как може в 21 век да има такива отворковци,които са безстрашни и всезнаещи.

Covid 19 съществува и уби много хора по света.

Малко отговорност,лична хигиена и разум,няма да навредят на никого.

Всички държави по света са си на мястото и очакват по-спокойни времена.Дай  Боже те да са скоро.

Благодаря на магеланците,с които се чуваме и държим връзка.

Човешкото отношение е много,много хубаво нещо!

  • Харесвам 16
Връзка към коментар
5 hours ago, Eva eva said:

Благодаря ти много! Тя не е толкова зле, че да я приемат в болница. Има само жестока умора и нула обоняние. Обеща ми до края на седмицата ако няма подобрение да потърси доктор и да отиде на снимка.

Май ще се окаже коварна работа тоя вирус. Това 20 дни да държи така здраво.. Пък тя е доста здрава, тренира много... Да не говорим, че стриктно спазваше мерките, даже се караше с хората, ако не носят правилно маски. Ама късмет. 

Като си говорим така, май вече въпросът не е дали, а кога 😞  

В същото положение съм - такава страшна умора не съм изпитвала никога през живота си. Никакви други признаци. Благодарна съм, че това ми се случи все пак на местна земя, а не в Италия, където трябваше да съм тези дни. Самокарантинирах се и не заминах заради болен от корона в семейството, и вече и аз съм така. Като си помисля каква програма си бях спретнала в Палермо и Рим, и ми идва да си ударя шапката в земята 🙂 Но екстазът от подготовката за отрицателно кратко време и ... предвкусването на 10 дни италианска есен ми помагат сега да отварям очи сутрин и да си казвам под сурдинка - луди сме все още, слава Богу!

  • Харесвам 14
Връзка към коментар
преди 27 минути , jungfraujoch каза:

Наистина е странно, как може в 21 век да има такива отворковци,които са безстрашни и всезнаещи.

 

60% реакция за справяне (coping strategy) с вътрешното чувство за несигурност, което ситуацията поражда (неяснота, недостатъчна информация, неспособност да контролираш случващото се) --> по-лесно е да го отричаш (няма вирус, всичко е конспирация, правят ни на глупаци), отколкото да приемеш чувството за несигурност;

и 40% когнитивен дисонанс (какъв е сега тоя вирус, той и диабета убива ама още не са забранили сладките). 

 

И няма значение колко си интелигентен, образован, живял, и т.н.

 

 

 

  • Харесвам 12
Връзка към коментар
20 hours ago, MCC said:

@samuraika, тъкмо тези дни си мислех за Япония (и кога ли пак ще можем да планираме пътуване до там) и се сетих за теб. Жалко за къщата, но здраве да е.
@Rainy, добре дошла в Швейцария! 


Иначе по темата - много добре ми се отразява т.нар. карантина. 


В Швейцария мерките не са стигали обхвата/нивото на други съседни държави или България. Lockdown в пълния смисъл на думата не е имало все още. Всеки кантон решава за себе си, спрямо епидемиологичната обстановка. В Женева маски в момента се изискват на обществени места (затворени и отворени), но не и на улицата. Въпреки това, има хора, които и по улицата си ходят с маска по желание. На мен носенето на маска не ми пречи и не го възприемам като нарушаване на личните ми права и свободи. Приемам го като временна необходимост и проява на грижа и солидарност към по-уязвимите. Това е просто едно парче плат - не тежи, не заема място, не струва скъпо. Ако има вероятност да предпази мен или някой друг, не виждам защо да я пренебрегвам. 

 

Много ми е добре да си работя от вкъщи. Наспивам се повече, сутрин не бързам, понякога помежду служебните задачи успявам да свърша и малко домашни такива. Мъжа ми работи в другата стая - като имаме дни с пълен календар, може и цял ден да не се видим; други дни обядваме и/или пием кафе заедно. Голямата разлика е, че вече не се прибираме от работа в 8 вечерта (при начало на работния ден в 9 сутринта) - в повечето дни до 6 сме приключили. По-отпочинали сме, а продуктивността ни е същата. 

 

Лятото успяхме да реализираме две по-далечни пътувания - едно до Миконос и едно до Чинкуе Тере и Флоренция. През останалите уикенди опознавахме планинските пътеки из Швейцария, брахме грозде в Lavaux, и се излежавахме на дивана с някой сериал (превъртяхме The West Wing за n-ти път). Не се чувстваме ограничени и не ни е скучно. Единствено ни е тъжно, че несигурността при пътуванията прави невъзможно да планираме да се видим със семействата ни. Това на моменти ни натежава. 

 

Личното ми мнение е, че от нас самите зависи колко скоро ситуацията ще се нормализира и пак ще можем да излизаме/да се събираме с хора/да пътуваме. Следователно правя каквото е необходимо (а то е наистина много малко), за да стане това по-скоро. 
 

не мисля, че от нас зависи нещо, но пък цифрите категорично обясняват всичко

България ще получи 29 млн. евро. Очаквам да се нароят още частни болници.

Бюджетът на ЕС е 1,824 трилиона евро за периода 2021 – 2027 г. Да е имало друг път такава цифра?

 

Връзка към коментар
преди 14 часа, Брани каза:

Като си спомням реда и дисциплината в Япония, сигурно вашият Ковид се е скрил някъде по ъглите и трепери и не смее да гъкне и да заразява хора. И дано 🙂

То не е само до ред и дисциплина. Когато се държиш към населението си като към суверен, с уважение, търсиш тяхното разбиране и подкрепа, обясняваш детайлно, открито, колкото е необходимо за да са всички наясно какво и защо се прави - тогава срещаш разбиране, съпричастност и последователност. И не се налага нито да издаваш забрани, нито да контролираш.

От самото начало подходът тук беше коренно различен. Като се почне от това, че държавен панел от експерти анализираше всичката информация, която имаше по света и я поднасяше на хората в специален сутрешен блок - да знаят колкото се може повече за новият вирус, а не да разчитат на "една жена на пазара" и на тъмните кьошета в нетя. И всяка мярка и стъпка се обосноваваше и съгласуваше с хората - от най-горе та чак до малките обшини и пенсионерски клубчета по региони. И всеки направи по нещо, дребно, но когато общите усилия са в една посока (а не стил "орел, рак и щука") и нещата се получават - без мъки, драстични промени, драми...И отношението към възрастните е друго, и манталитета....абе...

Но, да, слава Богу, за сега поне успяваме. При 127 милиона население за вчера имахме 629 случая, 33 са сериозни и 4ма починали. Токио, което е 5 Българии струпани една върху друга има 158 случая вчера.

  • Харесвам 34
  • Браво 10
Връзка към коментар
На 26.10.2020 г. в 10:51, Rainy каза:

Никой няма как да знае какво носи един локдаун за някои хора. Чуждите обувки са винаги чужди...

 

Да си сам, изолиран, без никой наоколо. Да си рискувал цялото си бъдеще точно преди локдауна – напуснах работата си в UK (месец март) заради спечелен договор в Швейцария от 6 април (няма такова щастие!), и да виждаш как то се изплъзва между пръстите ти. Да чувстваш с порите си как си достигнал мечтата си и виждаш как тя започва да се изпарява, без да можеш да направиш нищо. И да умираш просто...

 

Да стоиш разкрачен между две държави, в капан, със затворени граници, с всички договори приключени (и без Интернет), и без да знаеш кой път да хванеш изобщо. Да те облива обществото със заплахи непрекъснато, ако нарушиш дадено правило – само човек, живял в UK, познава обстановката. Да няма една ръка да хванеш или да прегърнеш някого, защото нямаш право да излизаш, а твоите близки са на един самолет разстояние. Да се опиташ да кажеш нещо публично, за да махнеш този камък и да усещаш присмех. И да се затваряш още повече в себе си. Да чувстваш с порите си как ти притискат главата медиите и да не можеш да дишаш...

 

В общи линии месец март беше съвършен ментален кошмар за мен. Благодаря на всички от форума, които ми писаха със загриженост – никак не бяха малко. Благодарна съм на приятели, че ми звъняха всяка вечер и говорехме с часове, докато обикалях покрай Темза и вътрешно се разпадах на съставните си части.

 

Огромна късметлийка съм, защото новата ми компания се оказа рядко коректна. Потвърдиха ми договора в началото на април независимо от рецесията, изпратиха ми лаптоп от Цюрих и два месеца работих дистанционно. На 1 юни успях да се преместя и физически в Швейцария. Изключително щастие е да достигнеш мечтата си.

 

Много съм внимателна в общуването си вече, особено в поляризираното ни общество, защото вътрешните ни граници – поне моите, са раними и чупливи, и не искам да ги разрушавам безмислено.

 

Поздрави с едно от любимите ми места от това лято. Бъдете здрави!

 

20200905_102039.thumb.jpg.0d6b333736c357370108673642d63daf.jpg

@Rainy, искрено се зарадвах като те видях отново във форума. И аз исках да питам как си, къде си, но ми се струваше, че ще изглежда като чисто любопитство. И затова бях решила, че днес ще те спомена във форума, във връзка с календарната ти снимка, чудесна е. И се надявах, че ще решиш най-накрая да се появиш. Радвам се, че това се случи по-рано, че си решила служебните въпроси и си там където си мечтала. Успех! 

Редактирано от neuromancer
Typing error
Връзка към коментар
На 22.10.2020 г. в 9:31, dimitrov6 каза:

Майка ми на 79 години сега научи,че теста и е положителен,а баща ми на 80 год не си е правил още,но и той не е добре от седмица.Аз в събота само за секунди го видях отблизо.Брат ми живее отделно,но пътуваха с колата тогава с баща ми до село.

Същия ден ги приеха в болница и двамата с положителни тестове,а днес ги изписват с вече отрицателни.Правеха им и снимки за пневмония преди изписването.Баща ми е като парцал

  • Харесвам 10
  • Браво 8
Връзка към коментар
преди 20 часа, bad kid каза:

И още нещо весело:

 

Нова К-19 мярка: Мълчим в градския транспорт!

 

@Crazy Horse да си чувал нещо по въпроса?

 

Испания май първа ще превърти играта 🙂

  • Харесвам 1
  • Браво 1
  • Смея се 9
Връзка към коментар
6 minutes ago, Георги Матеев said:

И още нещо весело:

 

Нова К-19 мярка: Мълчим в градския транспорт!

 

@Crazy Horse да си чувал нещо по въпроса?

 

Испания май ще превърти играта 🙂

За испанците да мълчат, може да си е изпитание.

Без да съм учен, мога да им предложа още по-ефективна мярка 🙂. Да забранят при разговори използването на фъфлещите звуци с език между зъбите, на небцето и т.н. 😀

  • Смея се 8
Връзка към коментар

@giafil В случая аз го хванах от сестра ми, при нея не е ясно (имайки предвид, че работи от вкъщи).

Естествено, че освен ако не си общувал с някой положително диагностициран, няма как да знаеш.

Достатъчно е да отидеш в магазина и да има един заразен. Освен това преди да имаш симптомите, си потенциално най-заразен. 

Нагледно обяснено.

https://english.elpais.com/society/2020-10-28/a-room-a-bar-and-a-class-how-the-coronavirus-is-spread-through-the-air.html

 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар
преди 26 минути , darinamarinova каза:

@giafil В случая аз го хванах от сестра ми, при нея не е ясно (имайки предвид, че работи от вкъщи).

Естествено, че освен ако не си общувал с някой положително диагностициран, няма как да знаеш.

Достатъчно е да отидеш в магазина и да има един заразен. Освен това преди да имаш симптомите, си потенциално най-заразен. 

Нагледно обяснено.

https://english.elpais.com/society/2020-10-28/a-room-a-bar-and-a-class-how-the-coronavirus-is-spread-through-the-air.html

 

@darinamarinovaВсички ще минем през това - кой по-рано, кой по- късно. Само дано е поносимо, това си пожелавам и на себе си , и на всички вас:)))

Преди 1 час, Георги Матеев каза:

Ееееее, па японците откога си мълчаааат в метрото, нищо ново не е това. Испанците малко са се позабавили:))))))

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 1 час, Георги Матеев каза:

И още нещо весело:

 

Нова К-19 мярка: Мълчим в градския транспорт!

 

@Crazy Horse да си чувал нещо по въпроса?

 

Испания май първа ще превърти играта 🙂

Сложна работа, Жоро. Испанците обичат да говорят и дори да викат докато говорят. Но, понеже така ги зомбираха в последните месеци с тези новини за коронавируса, че може и да млъкнат в метрото от страх. Иначе е логично, като се има предвид, че тези масовите маски нищо не спират, общо взето са като с рибарска мрежа да ловиш комари, така че ако много се говори се пълни малкото пространство в метрото с вируси и вирусчета. Добре че вирусът не е толкова летален, че бая народ щеше да измре. Но, от друга страна уж е много заразен, а доста хора пътуват всеки ден в метрото и не дават положителни тестове.

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

@AlexandraKo Мн благодаря. Ние вече сме пуснати. Днес даже карах относително нормален работен ден. 🙂 А все пак се надявайте да не го хванете, все пак нали при хора над 45-50+ г. не го изкарват леко.

При нас засега сме малко отпаднали и на 2те по-лесно ни става хладно, така че основно вкъщи ще си седим и градивно излизаме по малко по разни задачи.

 

Аз имам главоболие на моменти, днес го имах като чета няколко часа или ми е по-напрегнато. Приятел, който го изкара, се оплаква от същото. Иначе засега сме добре. 

  • Харесвам 9
Връзка към коментар
Преди 1 час, darinamarinova каза:

@AlexandraKo Мн благодаря. Ние вече сме пуснати. Днес даже карах относително нормален работен ден. 🙂 А все пак се надявайте да не го хванете, все пак нали при хора над 45-50+ г. не го изкарват леко.

При нас засега сме малко отпаднали и на 2те по-лесно ни става хладно, така че основно вкъщи ще си седим и градивно излизаме по малко по разни задачи.

 

Аз имам главоболие на моменти, днес го имах като чета няколко часа или ми е по-напрегнато. Приятел, който го изкара, се оплаква от същото. Иначе засега сме добре. 

В лекарския форум колегите коментираха, че главоболието и липсата на обоняние са най- често срещаните симптоми.

Хехе, колко деликатно си се изразила : “ 45-50+”:))))Какво да речем тия, дето сме къде 100:)))))

Ще мине, не се притеснявай. То и след грип е така, ама, на него сме му свикнали.

 

  • Харесвам 7
  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 1 час, AlexandraKo каза:

В лекарския форум колегите коментираха, че главоболието и липсата на обоняние са най- често срещаните симптоми.

Хехе, колко деликатно си се изразила : “ 45-50+”:))))Какво да речем тия, дето сме къде 100:)))))

Ще мине, не се притеснявай. То и след грип е така, ама, на него сме му свикнали.

 

Клиент на такси притеснено се извинява на шофьора: Извинявайте за неприятната миризма, но си дизинфекцирах ръцете 3 пъти!! Ооо, не се притеснявайте, аз нямам обоняние вече трети ден - отговаря шофьора.

Това ми дойде на ум, като прочетох за обонянието:-))

  • Харесвам 2
  • Смея се 7
Връзка към коментар

Днес на пътя ми случайно се озова микробус, извозващ болен с Ковид. Не беше линейка, не беше брандиран, хората вътре бяха в "скафандри". Имате ли идея кои служби извършват такава дейност, дали е частна болница или доброволци, тъй като се говори, че линейките не смогват да се отзоват на всички сигнали?

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.