Хумор

[Zaro]

Преди 1 час, Иван Попов каза:

Хаха, жегата ми е най-малкият проблем — все пак съм от Сандански. 😄
За Пловдив обаче, като гледам как го описвате, май ще трябва да се подготвя не само психически, а и климатично. 😂😉

Ако си виждал как въздухът посинява от жега лятото, значи си готов.

[Иван Попов]

Преди 1 час, zon каза:

Ванка без яке и пуловер не тръгвай към Пловдив 😅

 

За всички смели мъже и жени (жените са смели, както вече го изяснихме),  на 28 август вечерта съм на опера Кармен , Античен театър в Пловдив с дъщеря ми.

 

Ще остана в Пловдив до 30автуст, неделя. 

 

@traveler организира СБирка. 

 

Така  че който има смелост и път към Пловдив, ще се видим на по бира/кафе.

 

С по плахите,  избягващи Пловдив  ще съм в София от 26 август,  вечерта до 3 септември,  вечерта летя за Шарлероа. 

 

 

Хаха, якето и пуловерът ги записах. 😂
Ама за 28 август обаче май няма да успея (но ако имам възможност ще пиша да пием по бира/кафе) — на работа съм от 24 август, а с тази къща и майсторите в момента буквално няма мърдане. 😄 Всеки ден изскача по нещо и ако ме няма, сигурно ще се върна и ще заваря още една „изненада“. 😂
Но Пловдив явно вече влиза в списъка и при първа възможност ще трябва да проверя на живо всички тези предупреждения. 😉

 

 

 

@Zaro  В Сандански съм виждал и как въздухът трепти като мираж от жегата, и как асфалтът започва да изглежда подозрително мек. 😂 Та откъм жега май съм подготвен. За останалите пловдивски „опасности“, които ми описвате тук, вече не гарантирам. 😄😉

[zon]

Преди 1 час, Иван Попов каза:

но ако имам възможност ще пиша да пием по бира/кафе) 

Ако ти се отвори възможност,  пиши ми Ванка за едно кафе. Моята програма също е в движение. :))

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

 

[Martin]

[Джимбо]

[Павел*]

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

[jorocontrola]

[iaia_mama]

Дядо, защо му е на мъжа жена?
- Мъжът може да си живее много щастливо без жена, но жената му е дадена, за да не умре този глупак от щастие!

===========================

 

Тоше, к'во прайш бе, при това дърво?
-  К'во... математичката ми даде задача да намеря корен.
- Ааа, късметлия си ти, на Гошо му каза да раздели член на многочлен. Седи сега, нож точи и плаачее... 

[Topfly]

 Предлагам да се промени името на сайта 🙂

[pikkAname]

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

 

[iaia_mama]

Върви една баба по улицата и води внучето си, което едва крета с някакви огромни, огромни ботуши. Вижда ги нейна комшийка, хваща се за главата и я пита:
– Пено ма, що си го обула това дете с тия огромни ботуши, бе? Да не са на баща му?
А бабата отговаря чистосърдечно:
- Па на баща му, я! Що, ако му обуем неговите си не можем да го стигнем!

[stanislavpp]

 

Вървим с мъжа ми из гарата в Щутгарт. Аз разглеждам хората и  табелите с надписите, а той разглежда конструкцията на гарата.

И изведнъж спира.
–Виждаш ли това?
–Кое?
–Носещата конструкция. Има пукнатина.

Наистина има пукнатина. С размерите на  една цяла ДНК молекула. Той обаче вече я следеше с онзи професионален поглед, с който човек разглежда  проблем, пред който човечеството съвсем скоро ще се изправи, но още не знае.

"Не е направено добре" ,  казва той и започва да ми обяснява как е трябвало да се направи.  В същото време аз започвам да усещам, как  този човек отново  изпита онази дълбока,  екзистенциална  болка и съжаление , че  не  си е взел куфара  с инструментите.

 

Но след това се успокоявам, защото всно осъзнавам, че Deutsche Bahn  има външен технически надзор в лицето на съпруга ми. 
В този момент започвам да оглеждам гарата за висок и спокоен  германец , който ще изскочи отнвкъде , ще  връчи на мъжа ми инженерна каска и ще каже: „ Gott sei Dank, че сте тук. Решете този  проблема.“

А предния ден беше пак същото.  Покрай нас минава камион на DHL. Мъжът ми го погледна само веднъж.
– Виж  лявата гума. По-мека е.
– Коя лява?
– Задната лява ?
– И как разбра, че е мека?
– Вижда се.
Ето го пак това  "вижда се".

 

А онзи ден,  от Западналия край на Европа, майка ми изпраща снимка от двора.  Мъжът ми увеличава снимката с два пръста и изведнъж млъква. Този тип мълчание  познавам вече добре.
– Какво има? - гледам изплашено.
– Тази асма кой я е правил?

Не „Гроздето е вече узряло “. Не „Има облаци и скоро ще вали ?“.
А кой е правил асмата.

– Откъде да знам. Стои си там от години. Баща ми сигурно.
– Не е направена както трябва.Тук е трябвало да се сложи още една опора – казва той ...и започва да ми обяснява ъгли, разстояния, физика, слънцестоене, геометрия, архитектура...

Така аз разбирам, че майка ми години наред е живяла в конструктивен риск, без дори да подозира, а асмата никога  не  отговаряла на изискванията на МАСАЛССС – Международната агенция за стандартизация на асми, лозници и сенки по селата в света.

 

Същият човек може да чуе и странен шум в двигател от три преки. А когато германският ни 96 годишен  съсед паркира своята Kia  с 3.6  сантиметра по-наляво от обичайното, мъжът ми  може да  установи това  по промяната в земното магнитно поле и разположението на слънцето и  Ел Нинъо в момента.
Този човек наистина вижда всичко.

Всичко.

Освен едно:  когато си боядисам косата .

Това е феномен, който наблюдавам от години и вече смятам, че заслужава отделна научна дисциплина. Мога сутринта да изляза руса, вечерта да се прибера тъмнозелена и той да ме посрещне със същия спокоен поглед. Същият човек, който преди два часа е установил разлика между наляганията на две  автомобилни гуми от другия тротоар, не може да регистрира промяна върху приблизително една трета от видимата повърхност на жена си.

Аз, естествено, не казвам нищо. 

Защото това вече не е брак.

Това е експеримент.

 

Минавам покрай него веднъж. Нищо. Връзвам си косата. Пускам я. Отивам до прозореца точно в 11:14 немски време , когато има естествена светлина под определен ъгъл. Нищо. Сядам срещу него. Навеждам глава наляво. После надясно. В един момент започвам да сменям ъглите, докато  накрая   се чувствам като мостра за боя в Praktiker.

Той ме поглежда и аз го поглеждам. 
Пак ме поглежда и изведнъж в мен се появява надежда, че вече може да ме е видял.
– Какво ти има? – ме пита той.
Надеждата  ми тук умира: " Нищо."

Това, разбира се, не е обикновено „нищо“. Това е женското „нищо“. Зад него вече работи временна съдебно-медицинска комисия. Събрани са доказателства, назначена е експертиза, разпитани са всички свидетели наум или телепатично, а обвинителният акт е почти готов.

Само след половин час мъжът ми влиза в кухнята и казва:
– Термометърът на терасата показва с 0,3 градуса повече от този в хола.

И тогава разбирам, че човекът не е сляп.

Напроооотив!!!

Човекът вижда 0,3 градуса разлика. Просто не вижда половин тон боя върху главата ми. 

 

Оттам нататък започнах методично да тествам системата.
Нови обеци – нищо. Нов лак – нищо. Подрязани краища – никакъв сигнал. Нова блуза – пълна тишина. Записвах резултатите мислено, архивирам ги внимателно и така вече имам достатъчно материал за докторантура.

После преместих отвертката му от второто чекмедже в третото. След седем минути започна международно издирване.
– Къде ми е отвертката?
– Не знам.
– Беше тук.
– Откъде знаеш?
– Защото аз си знам нещата.

Ето това изречение винаги ме впечатлява. Човекът си знаел нещата. Аз очевидно не съм сред нещата му.

 

Веднъж реших да проверя докъде точно стига способността. Смених калъфките на декоративните възглавници – нищо. Преместих една саксия – нищо. Купих си парфюм за 256 евро – нищо. После преместих рутера с около три сантиметра, защото бършех прах.
Той влезе в стаята.
Спря.
Огледа се.
– Ти ли премести рутера?

Тогава вече се уплаших.
Не от него. От еволюцията. Защото започнах да подозирам, че мъжкият мозък не сканира света според цвят на червило, чанта и естетическа значимост. 

Сканира предимно за промени, които потенциално могат да създадат проблем за цивилизацията. Гума. Кабел. Врата. Рутер. Температурна разлика.. Необичаен шум от двигателя. Пукнатина в конструкцията. Асма без достатъчно опори. Преместен камък пред пещерата. 

 

Това си сигнали. Това са задачи. Това са ситуации, при които мъжът ми трябва първо да стане, после да клекне до куфара си с инструменти, да присвие очи, и да каже „чакай малко, имам този инструмент. Но сега ще ми трябва друг, който  е с 0,035 милиметра по - остър връх “. После пак ще стане и ще отиде  до Bauhaus за новия инструмент.

А боята  на главата на жена му не застрашава племето. 
Не влияе върху конструктивната устойчивост на жилището. 
Не прекъсва Wi-Fi.
 Не намалява и налягането в гумите.
Следователно системата му за известяване не му изпраща никакви известия за опасност. 

И точно тук е голямата му еволюционна грешка. Защото жена, която три часа е стояла във фризьорски салон, платила е сума, която е по-добре да остане засекретена по съображения за национална сигурност, прибрала се е с нов цвят и вече четирийсет минути обикаля около съпруга си под различни източници на светлина, вече представлява бедствена ситуация, изискваща незабавна реакция.

Само че мъжът все още няма приложение, което да му изпрати известир:
ВНИМАНИЕ!
РЯЗКА ПРОМЯНА В ЦВЕТА НА СЪПРУГАТА.
ОЧАКВАТ СЕ ЛОКАЛНИ БУРИ, ГРЪМОТЕВИЦИ.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: „МНОГО ТИ ОТИВА.“
НЕ ПИТАЙТЕ КОЛКО Е СТРУВАЛО.
НЕ КАЗВАЙТЕ: „АМА НАЛИ И ПРЕДИ БЕШЕ ТАКА?“
ПОВТАРЯМЕ: НЕ КАЗВАЙТЕ ТОВА.

Според мен подобна система за ранно предупреждение би могла да  спаси известен брой мъже, които официално са починали от отравяне с гъби.

Накрая вечерта си лягам, затварям си очите бавно  и в главата  ми автоматично се включва личният ми женски  Netflix канал.

 

 Прибирам се аз преди 30 000 години  в пещерата, подрязала съм косата с кремъчен нож, сплела съм я по нов начин, сложила съм си две пера от рядка птица и чакам реакция.

 Мъжът ме поглежда и казва: „Местила ли си камъка до входа?“ 
Аз замълчавам. 

Той обаче вече е клекнал и оглежда следа в калта. „Тук е минало нещо голямо. Може би мамут.“ 

Стоя си пред него с новата си прическа, две пера и поглед, който сам по себе си вече представлява природно бедствие.
– Нищо ли не забелязваш? – питам аз.

Мъжът ми се оглежда. Проверява огъня. Копието. Входа на пещерата. Децата. Небето. Поглежда и към клоните в гората .

– Вятърът се е обърнал.

И някъде точно в този момент се изписвар Netflix субтитри на български :
"Мъжкият екземпляр оцелява отлично при хищници, климатични промени и недостиг на храна. Остава да се доработи разпознаването на нова прическа.“

Трийсет хиляди години по-късно все още няма актуализация.

 

После си отварям  очите, посягам към телефона си и  поглеждам какво ново има в Youtube.

 Излиза ми клип на Албена Вулева, където тя обяснява, че мъжете са нарцисисти.

4,7 милиона гледания.

[Martin]

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

 

 

[stanislavpp]

 

 

 

[stanimir]

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

[Martin]

[zon]

@stanimir ме попита.  'Зон, къде искаш да те заведа? На Молен Руж или на Крейзи Хорс?

 

а, аз: "Ъ,ъ .. при кой от двамата?

 

@Crazy Horse или @crazyhorse? 🤣

[new one]

- Какво изпитат жителите на населените места извън София за избора на град за домакин на Евровизия?

- Бургазъм 😎

[stanimir]

41 minutes ago, zon said:

@stanimir ме попита.  'Зон, къде искаш да те заведа? На Молен Руж или на Крейзи Хорс?

 

а, аз: "Ъ,ъ .. при кой от двамата?

 

@Crazy Horse или @crazyhorse? 🤣

Ама защо да се ограничаваш.Иди и при двамата 😁

[zon]

преди 2 минути , stanimir каза:

Ама защо да се ограничаваш.Иди и при двамата 😁

Извън шегата,  дълго време си мислех, че са един и същи човек 🙃