Childish Публикувано: 9 април, 2020 Автор Сподели Публикувано: 9 април, 2020 9.04.2015 Пиша това точно 5 години по-късно без да имам бележки, по памет. Круиза сме го резервирали от рецепцията на хостела, в който сме отседнали. Цената на човек е 120 USD. Потегляме по тъмно и изгрева го посрещаме по вода. И в този момент се убеждавам, че цената се е изплатила с красотата пред нас. Не съм била в Норвегия, но предполагам, че гледките са подобни, аз виждам фиорди за пръв път. Не мога да се нагледам на отражението на светлината и цветовете във водата. Само ние сме на палубата, защото не искам да пропусна и секунда, а студът е осезаем въпреки шапка, ръкавици и дебело яке. Коритото, на което плаваме, може би не си знае годините. За разлика от модерните съдове в Аржентина. Освен нас, другите са малко местни, двойка американци и голяма група германци. Екскурзоводът им е жена, куца, наследник на германски емигранти, Предполагам, че езика го е учила само вкъщи. Дожалява ми когато я чувам да казва, че 32г работи като екскурзовод, че въпреки че е германско потекло, нейната родина е Чили, но още не е имала възможност да посети Великденския остров и намира това несправедливо. С американците сме на една маса. Мъжът е астро-физик, работил за НАСА и посещавал Атакама служебно през годините. Сега вече е млад пенсионер и са на по-дълго пътуване из Чили. Съпругата е домакиня, от Тексас, която не разбира акцента ми. С напредването на деня и покачването на температурите, прекарваме повече време на палубата. Фиордът се казва Последна надежда. Наблюдаме птици, водопад, глетчер. Вторният не се вижда от палубата, а се достига след кратка разходка. След като си видял Перито Морено, макар и засрамено, признавам, че не съм впечатлена и даже се притеснявам, че ледникът намалява още повече с кубчетата лед, които екипажът на кораба е събрал, за да ни направи питие - по подразбиране уиски, но в моя случай след категоричен отказ е сменено с портокалов сок. Чуваме екскурзоводката да казва, че ледникът се е стопил значително през последните 40г. Предвиден е и обяд в местна ферма, в която се опитвам да предизвикам интерес сред стадото овце, но уви, те не свалят поглед от овчарското куче. Някои от тях вече са паднали жертва и сервирани на нас, туристите. В менюто преобладава месото. Порциите са за четирима и ние я споделяме с двойката американци. Местната четворка на съседната маса ме изумяват с поръчката на още една порция месо. Сервират им я безплатно. Разходи: (все пак изрових тетрадката; снимките обаче са от поста ми във ФБ) - тур: 75 000 CH$/човек - нощувка: 60 USD 7 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 10 април, 2020 Автор Сподели Публикувано: 10 април, 2020 10.04.2015 Punta Arenas (oтново 5 години по-късно, без записки, защото аз така или иначе не си водя записки освен за някои разходи и то по-скоро по изключение; това са всичките снимки, които съм качила във ФБ) Без да сме успели да намерим тур с корабче до о. Магдалена, за да се полюбуваме на пингвините там - всички казват, че сезонът е приключил - ние се отправяме към Пунта Аренас с автобус. Надявам се на място да намерим тур, просто отказвам да приема, че няма да видим пингвини. Малко е странно да следваш табели за Края на света (El fin del mundo). На място намираме туристическата информация, офиси на туристически фирми, но тур до о. Магдалена няма и няма. Изводът е, че колкото и дори и да не харесваш тълпите, трябва да пътуваш през сезона. Разхождаме се по крайбрежната алея. Виждат се кораби, някои от които може би пътуването до Антарктида. Студено ни е и периодично се налага да влизаме в някое кафене, за да се стоплим. Направи ни впечатление, че мацката от информационния център се опита да ни предпази да обходим цялата крайбрежна алея - както ни беше идеята - да достигнем до Museo Nao Victoria, където има реплика на кораб от флотилията на Магелан и като тръгваме натам разбираме защо. Облагородена е само централната част на крайбрежната алея. Озоваваме се в район, който не ни изглежда безопасен, може би е само лично усещане, предизвикано от уличните кучета и се отказваме да продължим. Така или иначе ще се идва пак. Допуснала съм тактическа грешка да спра спътника от купуването на закуска и резултатът е провален ден. Когато е гладен, nomad може да бъде много неприятен, но тогава още не го знаех. Но в случая ми струва посещение на гробищата, които се водят за зебележителност. Не настоявам, защото така или иначе не си падам по гробища, а и нали ще идвам пак заради пингвините. Връщаме се из централната част. Градът не впечатлява. Изобщо, чилийските градове не само не са нищо особено, но и често са доста грозновати. Но Пунта Аренас предизиква бурни страсти. Първо, у автора на тази табела: ; Както се вижда, табелите до различни точки на света имат нужда от прясна боя. Табела до България няма. и второ, у този симпатяга, койго с риск на живота си и силно поклащайки се, върквейки по оградата, до неговата любов, съседската котка. Трябва да чакаме доста на автогарата, защото няма места в първите два автобуса. Намираме места в автобус на трета компания. Прибирането е критично, защото на следващия ден трябва да се върнем в Аржентина и оттам да летим за Буенос Айрес. На автогарата има интернет и вече спокойна за прибирането си проверявам пощата, за да установя, че от хостела в Буенос Айрес са направили няколко неуспешни опита да си удържат пари за нощувката, въпреки че не би трябвало да теглят каквито и пари предварително според условията на резервацията. След коренспондеция в банката се разбира, че е имало опити за плащане към съмнителни сайтове с моята карта и от банката са я блокирали. Разходи: - билети Пуерто Наталес - Пунта Аренас, 5 000 CH$ на човек в посока - нощувка: 60 USD 7 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега