дневник 2 седмици в Уругвай + Аржентина

[mililia]

Остават 5-6 дни до потеглянето, а и двамата сме болни като кучета... 

Да се стягате, че труден път ви чака из чукарите. Взимайте всички възможни мерки - традиционни и бабини рецепти.

[wilks]

Вие само да стигнете, там гледките и климатът ще ви излекуват много бързо

Може да си сигурна в това!

[Childish]

http://ecx.images-amazon.com/images/I/411kcV6iRAL.jpg

Адаптер за Алжентина:

 

За тел. едва ли ще ви трябва, но за лаптоп напр. - да

[Childish]

Сега малко практична информация - билетче за градския транспорт е 5 песо. За автобусите обаче трябва или магнитна карта SUBE Card каквато имат всички местни или приемат единствено монети

Автобус 129 е нвщо като Hop on Hop of буса - покрива всичко по-интересно в града от и може да си правите обиколки за 5 песо

Туристическия автобус е на баснословна цена за тук

Автобусът е No. 29.

Цената на билета зависи от разстоянието. Като се качваш, казваш на шафьора докъде си. 5 песо може да не стигнат, може да останат, но човек трябва да има повече, напр. 7 песо/човек на монети. Ние имахме общо 10, не ни достигнаха 4 и един младеж плати с картата си за нас. Не стана ясно колко точно е струвал билета, защото още не бях разбрала системата. Може и автоматът да е глътнал част от монетите

[Childish]

И ние сменихме по Blue rate на Avenida Florida: по 12,25 - 12,3 за долар зарази празниците курсът е по- неизгоден. Има езна будка за вестници в началото на булеварда. В нея може и да си провериш банкнотите дали са фалшиви с UV скенер

[stanimir]

Да , благодаря за поправката. Аз така и не минах целия маршрут !

[mililia]

Автобусът е No. 29.

Цената на билета зависи от разстоянието. Като се качваш, казваш на шафьора докъде си. 5 песо може да не стигнат, може да останат, но човек трябва да има повече, напр. 7 песо/човек на монети. Ние имахме общо 10, не ни достигнаха 4 и един младеж плати с картата си за нас. Не стана ясно колко точно е струвал билета, защото още не бях разбрала системата. Може и автоматът да е глътнал част от монетите

 

Да , благодаря за поправката. Аз така и не минах целия маршрут !

А каква спирка казвате да ви таксуват като краен маршрут, за да обикаляте с този автобус?

[stanimir]

Аз понеже бях прочел за 5 песо само му показах парите с вдигане на вежди тип " стигат ли ?" .Шофьорът кимна с очи към кутията и това беше "разговорът ни":)

[Childish]

Plaza Italia напр., от 1ва спирка в La Boca, или просто Palermo

[Childish]

Да доуточня - билетчето, закупено от автомата, струва 6 песо

Редактирано 15 април, 2015 от Childish

[Childish]

Завърнахме се благополучно. Ето какво направихме:

 

28.03 полет София - Мадрид, разходка из Мадрид

29,03 - Взехме Cercanías до Cotos и от там повървяхме до Laguna Grande de Peñalara, връщане в Мадрид

30.03 - из Мадрид, нощен полет до Монтевидео

1.04. сутринта кацане в Монтевидео и след това разходка из града

30.03. сутринта с автобус до Колония, разходка из града, вечерта ферибот до Буенос Айрес

2.04. из Буенос Айрес

3.04. полет до Ел Калафате, нощувка там

4.04 до Перито Морено, вечерта автобус до Чалтен (El Chaltén), нощувка там

5.04. сутринта -  3км до Mirador Cerro Torres, обратно до Чалтен. 4км до Mirador Fitz Roy, нощувка в Чалтен

6.04. сутринта автобус до Ел Калафате. Искахме веднага да продължим до Пуерто Наталес, но в слабия сезон няма следобедни автобуси и се наложи да останем в Ел Калафате; Laguna Nimez

7.04. автобус до Пуерто Наталес

8.04. еднодневна екскурзия (с фирма) до Торес дел Пайне

9.04. дневна екскурзия с корабче (организирана) до ледниците Balmaceda и Serrano

10.04. до Пунта Аренас и обратно

11.04. сутринта с автобус до Ел Калафате, вечерта полет до Буенос Айрес

12.04. мини магеланка среща в Буенос Айрес - с mililia

13.04. полет Буенос Айрес - Мадрид

14.04. полет Мадрид - Берлин, разходка из Берлин, нощувка

15.04. полет Берлин - София

[AlexandraKo]

Завърнахме се благополучно. Ето какво направихме:

 

28.03 полет София - Мадрид, разходка из Мадрид

29,03 - Взехме Cercanías до Cotos и от там повървяхме до Laguna Grande de Peñalara, връщане в Мадрид

30.03 - из Мадрид, нощен полет до Монтевидео

1.04. сутринта кацане в Монтевидео и след това разходка из града

30.03. сутринта с автобус до Колония, разходка из града, вечерта ферибот до Буенос Айрес

2.04. из Буенос Айрес

3.04. полет до Ел Калафате, нощувка там

4.04 до Перито Морено, вечерта автобус до Чалтен (El Chaltén), нощувка там

5.04. сутринта -  3км до Mirador Cerro Torres, обратно до Чалтен. 4км до Mirador Fitz Roy, нощувка в Чалтен

6.04. сутринта автобус до Ел Калафате. Искахме веднага да продължим до Пуерто Наталес, но в слабия сезон няма следобедни автобуси и се наложи да останем в Ел Калафате; Laguna Nimez

7.04. автобус до Пуерто Наталес

8.04. еднодневна екскурзия (с фирма) до Торес дел Пайне

9.04. дневна екскурзия с корабче (организирана) до ледниците Balmaceda и Serrano

10.04. до Пунта Аренас и обратно

11.04. сутринта с автобус до Ел Калафате, вечерта полет до Буенос Айрес

12.04. мини магеланка среща в Буенос Айрес - с mililia

13.04. полет Буенос Айрес - Мадрид

14.04. полет Мадрид - Берлин, разходка из Берлин, нощувка

15.04. полет Берлин - София

Чудесно пътуване сте си направили! Че и магеланска среща

[slujitel]

Да, супер програма, директно я преписвам, обаче чакам и подробностите, моля.

[Childish]

Имам желание да опиша по-подробно. Но ще отнеме малко/повече време - от днес съм на работа.

[slujitel]

Е, аз не съм тръгнала, ще почакам

[Childish]

Ден 1:

 

Ранен полет до Мадрид. Придвижване до Пуерта дел Сол, където ни е апартаментът. Въпросният няма много общо със снимките в интернет. По-точно са снимали друг апартамент за представянето в booking.com. Разследването на неработещия механизъм на куфара, верен спътник в пътувания през последните години, показва жестоко отношение към същия на летище София. Кондензът се дължи не на разлята козметика, а на разпорен шеф. Изолацията е на парчета. Неприятните емоции са дотук. В Мадрид е лято - срещат се както летни рокли и сандали, така и вълнени дрехи и ботуши. Топлина, слънце. Хора на припек. Папарашки снимки. Обиколка на познатите места в централната част, докато денят си изтече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Баналности:

метро до Puerta del Sol с 2 смени - 5евро/човек - линия 8 до Nuevos Ministerios (последна спирка), линия 10 в посока Puera del Sur до спирка Tribunal, линия 2 в посока Las Rosas до спика Vodafone Sol

нощувка: (€ 123.30 за две нощувки) Sol Square Apartments

Редактирано 17 април, 2015 от Childish

[Childish]

Ден 2: Laguna Grande de Peñalara

 

Проспиваме алармата и в 6, и в 7ч.  В 9:30 ми става неудобно, че съм питала за идеи за разходка около Мадрид, а няма да се възползвам от съвета на Alexander и сръчвам В. В 11 сме вече във влакчето на Cercanías от Atocha. Сменяме в Cercadilla за Cotos. Новият влак е само с два вагона, доста старичък. Изкачваме се. Температурата се понижава с по 1 градус на всеки половин час от пътуването. Вижда се сняг до релсите. Тръгнали сме без гети, без щеки, а една пишман-туристка дори без яке. Ами то в Мадрид е топло, чак горещо. Това, че отиваме в планината на ~2000m надморска височина, са подробности. Въпреки, че по пътеката има още сняг, не се затъва. Дават го час и 15 мин до лагуната, ние се справяме за час. (Тук не влиза половиния час в търсене на началото на пътеката). Накрая след дървените платформи се гази дълбоко в сняг. Виждам лагуната едва като стигаме до нея. Изглежда маловодна и е замръзнала. Има и водопад. И луди, луди хора - скиори по билото и склоновете, нищо че е забранено да се напуска пътеката. Има табела и за друга лагуна в съседство, но ние бързме да вземем влака за Мадрид. Билетите ни са двупосочни с фиксирани часове. И добре, че е така, защото влакчето от Cotos до Cercadilla се пълни с правостоящи.

 

Мислех, че снимам често, но това са всички снимки за деня (Е, има и някои с мен, които цензорирани):

 

 лагуната:

 водопадът:

 лудите скиори:

 пътеката: (от кал, сняг, дървена платформа и др. Дълбокия сняг не съм го снимала, заета в газенето)

(гарата е Cotos)

 

Баналности:
билет Аточа - Котос - Аточа: 2 x 17,40 евро
билетче за метро в Мадрид - 4 x 1,50 евро
на кафе в Cotos - 8 евро или как се разтваря 100 грама шоколад на прах в 100мл вода.
Описание на пътеката

 

[Childish]

Ден 3: Мадрид

30.03.2015

 

Няма много за споределяне. Денят преминава основно в търсене на нов куфар. Т.к. не си падам по El Corte Inglés, търсим други магазини. Единият го няма вече, другият е затворен за сиестата. В крайна сметка се сдобивам с ето това "бижу", което доказано се вижда отдалече на лентата за багаж, макар и поомърляно от транспорта. И най-важното - подхожда ми на сандалите. Всеки луд с номера си, а някои сме с цяла програма. Например, чорапите трябва да са в тон с пуловера:

и като простирам дрехите, шипките трябва да са в един цвят и този цвят трябва да похожда на цвета на дрехата. Едва след закупуването на досаттъчен брой само бели щипки, успях да се отърва от последния напън за перфекционизъм у себе си.
Та казвам сбогом на стария боен другар от снимката:

 

Куфарът умря: 

 

и да живее куфарът:

Докато пиша това, ето какво видео се разпространява във ФБ:
Видео: ето защо се чупят куфарите ни и вещите в тях

Приключвам по темата.

Подкрепени със сандвич с хамон,

се отправяме към летището с достатъчно голям запас от време. Но на обявените гишета за регистрация няма и няма никого. Някакъв служител ни вижда да висим и ни упътва към съседните. Персоналът е в предпесионна възраст. Дай Боже всекиму да я доживее, но с годините не се усещаш колко бавен ставаш. Голямо търсене на резервацията ни на билети, защото съм я направила с презимената ни, за да може като се изпише цялото име на билета да е в реда: име, презиме, фамилия, а не име, фамилия, фамилия. (Друг номер от програмата ми, но ред трябва да има). Проблемът с имената е, че испанците имат 2 фамилни имена - предпоследното е истинското фамилно име, т.е. това от бащата, а последното е фамилното име на майката. А в сайта им, като попълниш само фамилно име, то се попълва автоматично в полето за фамилно име на майката. Молбата за места за прозореца беше удовлетворена. Десет минути преди излитане последвам съвет да се преместя на съседните 4 свободни места и прекарвам полета в блажен сън.
Събуждам се с изгрева над Бразилия.

Истинското пъуване започва.

[mililia]

Хахаха, Лили, и аз минах по същия път на летището в Мадрид. И на обявените за моя полет гишета нямаше никой. После дойде една испанка и аз се поуспокойх, обаче висим и чакаме и никой не идва, а отдавна трябваше да е почнал чекинга. После дойде и един аржентинец и аз се заговорих с него. Добрее като дойде един човек и завика той разбра, че трябва да идем на друго гише иначе аз щях да продължа да си вися. После на гишето нещо немогат да се ориентират с резервацията ми. Една седи и ръчка нещо в компютъра после ми гледа паспорта и пак не става. Няколко пъти ме пита дали аз съм тази дето ще пътува че чак почнах да си мисля, че Иберия са ми отменили евтините билети.

[Childish]

При нас май и номера на изхода бяха обявили грешно - вече не си спомням.

[Childish]

Ден 4: Монтевидео

31.03.2015
 

 

 

 

Кацаме в Монтевидео. Палмички в комисията по посрещането.
 

Летището е модерно, опашката за граничен контрол - прилична, но има безплатен wifi за пристрастените към интернет като мен. Банкомат, туристическа информация, където сме посъветвани да си купим веднага билети за Колония, т.к. пристигаме в навечерието на Великден. На самото летище има офис на една от автобусните компании, но отварят в 10, затова се отправяме към града.
Автобусът не си знае годините.

(Това е негов събрат. Не ми е удобно да снимам.)
 Гледките са мизернички. Може би такива са впечатленията и на чужденците, идващи в България. Разликата е, че срадите в покрайнините на Монтевидео са едноетажни, а в София - си ги знаем - грозните соц. блокове. Шофьорът пита за точния адрес, но не му е познат и слизаме в началото на стария град, където сме наели стая в хостел, препоръчан от друг магеланец. Първо изпитание за розовия куфар. Който казва, че в Америките е по-добре да пътуваш с раница е ... прав. Стига да има кой да я носи. Старата част наистина изглежда стара. Има сгради, които са били хубави на младини. Улиците не винаги имат имена. Изглежда пусто. Все остават още 4 пресечки според упътванията на всеки срещнат. Хостелът е на една от пешеходните улици.
 

 

 

Нико от рецепцията освен красив е и любезен. Тактично замълчава, научавайки, че минаваме през страната му набързо, на път за Аржентина. Не може да платим с карта, затова отново търсим банкомат. Пералня. И пак с градския транспорт, този път до автогарата, за да се снабдим с билети до Колония за следващия ден. Почти съм сигурна, че може да ги купим онлайн, но не ми е удобно да моля Нико да разпечатва и тях освен билетите за ферибота до Буенос Айрес. Автобусът минава през модерния, разбирай съвременния, център на града, Автогарата е направена много практично в мол или може би молът е построен над автогарата, не съм убедена какъв е случаят.
 

Закупуваме билет от компанията с най-малка опашка пред гишето. На връщане, за да не се изгубим, отново вземаме автобуса, този път той има туристически вид,
 

но слизаме в централната част, за да разгледаме. Нямам впечатлеието, че съм в столица.
 

 

 

(Palacio Santos)
 

 

 

 

 

 

(Palacio Estévez)
 

(Palacio Salvo)
 

Единствените други туристи, които виждаме са бразилци. Връщаме се в стария град,
 

 

 

 

 

 

но за да видим повече избирам по-обиколен маршрут. Почти няма хора. Честно казано това ме притеснява.
 

 

 

Към пристанището и по пешеходните улици вече е ожиевено. Първи срещи с мате. Или по-скоро с хора, които го пият. Мнозинството. Изглеждат пристрастени. И тук, и през следващите дни, обичайната гледка на местен (уругваец или аржентинец) е да държи в ръка чаша за мате, а под ръка термус с гореща вода за него.

Още снимки от стария град:
 

Plaza Zambala:

 

 

Улица Sarandí:

 

 

 

П.П.

Сега, гледайки снимките, Монтевидео не ми изглежда толкова зле. Най-вероятно разочарованието е в резултат на разминаването между очаквания и реалност.

 

Разходи:
нощувка 70$ (1820 UYU)
Posada al sur
автобус летище-център: 47 UYU, около час
автобус център-автогара: 17 UYU
автобус Монтевидео - Колония 307 UYU, фирна Turul www.turil.com.uy

Редактирано 22 април, 2015 от Childish

[Childish]

Ден 5: Colonia del Sacramento

1.04.2015

За Колония били достатъчни 2-3 часа, но на мен ми се виждат малко и затова сме с билети за автобуса в 10ч. До автогарата-мол сме поръчали такси, но не го дочакваме и спираме друго от улицата. Вместо за планираните 3ч, на нас са ни необходими около 4 заради колоездачна обиколка. Явно е голяма атракция, защото покрай пътя има много зрители.
Оставяме багажа на автогарата, проучваме къде се намира терминалът на фериботите до Буенос Айрес - много удобно са в съседство - и се отправяме към стария град, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Аз пак съм разочарована - има няколко стари къщи, главно ресторанти и ретро автомобили, за да е по-фотогенично. Е, получава се. Според мен снимките са ми по-хубави от действителността.

 

Следващите снимки са от кулата. Не пропускам да се качвам на високо, макар след като почти заседнах в едно минаре в Егер, Унгария, да си бях обещала да не се подлагам на .. слизането от кули, камбанарии и пр.

Както, надявам се, се вижда от снимките, Рио де ла Плата е кафява.

Обикаляйки се оглеждаме и в менютата на ресторантите. Така и не опитахме chivito в Монтевидео и сега е последният ни шанс. Пристесняваме се, че ако седнем, няма да ни стигнат парите в уругвайско песо, за да платим сметката. Затова се налага да се върнем на централната улица, където е най-близкото и може би единствено място за смяна на валута и после пак в старата част на града. Самата смяна е интересна. Служителката взема доларите, които искаш да смениш, пише бележка и слага парите и бележката на нещо като гише. По някое време касиерът връща парите и служителката ти ги подава. През това има други клиенти за други услуги и останалите служители по същия начин използват гишето. Не ми става ясно как служителят разбира, че касиерът е приключил с операцията.
Връщаме се в заведението, което сме избрали. Има обяевена цена на 2 порции и е с гледка към реката. Хигиената е съмнителна. В крайна сметка добре, че сменихме, защото в сметката фигурират допълнително 200 песо за обслужване.

Продължаваме с разходката. Опитваме се да обиколим улиците без да ги повтаряме с помощта на картата от информационния център. Има туристи. Повечето са от Буенос Айрес на дневна разходка. Някои неразделни с матето и всичките му такъми.

 

Връщаме се към автогарата. И на двамата повече ни харесва тази част от града. Спокойно, дървета и павирани улици.
И преди съм пътувала с ферибот, но сега организацията е като на летище. Трябва да си чекирам куфара.

Закъснение околко час. Заспивам в момента, в който сядам във ферибота и се събуждам като акостираме. Както и бяхме предупредени, такситата на терминала са скъпи. Излизаме, следвайки тълпата. На първото кръстовище спираме такси. Таксиджията е приказлив. Преди е работил 8г в селското стопанство в Испания и там е имал колеги българи. Знае "Лека нощ". Според него българите са единствените хора, които могат да пушат и да се хранят едновременно. Единственото хубаво нещо в Аржентина са жените. Корупция. Никой не уважава никого. Никой не спазва правилата. Това е казано, докато шофира, преустройвайки се от една лента в друга, бибиткайки на останалите, които правят същото, карайки бясно. Да не се доверяваме на аржентинци - "Те ще ви излъжат". (Той е аржентинец. Тогава това твърдение лъжа ли е или истина? Справка: Реймнънд Смълян). В Аржентина няма туземци. Избили са ги. А малкото останали са ги изпратили като подарък на краля, като "маймуни". Guerra de la Triple Alianza
"Лека нощ".

Разходи:
вход за кулата в Колония: 20 UYU
обяд ок. 1000 UYU
гардероб за багажа - ок. 60 UYU/за 6ч/за багажна единица
Ферибот Колония - Буенос Айрес цена 880 UYU
такси в Буенос Айрес - 100 ARS
нощувка: Eco Pampa Palermo Hostel , цена за 2 нощувки: 131 US $

[zon]

В Уругвай, ако плащаш в ресторантите с кредитна карта, издадена в чужбина, автоматично не плащаш VAT. Това е за да се стимулират туристите от чужбина да посещават страната.

За стоки: при покупка в магазина си поискваш да ти попълнят документ с твоите данни... и на летището, митница /има специален офис/ отиваш с документа и покупката, записват те, искат номер на кредитна карта и до три седмици ти превеждат в сметката сумата на ДДС-то.

[Childish]

Хм, 10+ години се занимавах с връщане на ДДС, но така и не ми хрумна да се възползвам от услугата за себе си...

[stanimir]

Това за ДДС в Уругвай за всички магазини ли важи или както на много места само за определени стоки и над определена сума ?

Примерно за електроника почти никъде не връщат VAT.