дневник 2 седмици в Уругвай + Аржентина

[Tedy]

Лили, много хубави снимки, както винаги.

[Childish]

Лили, много хубави снимки, както винаги.

Мерси, Теди, от твоите уста е голяма похвала.

[zon]

Това за ДДС в Уругвай за всички магазини ли важи или както на много места само за определени стоки и над определена сума ?

Примерно за електроника почти никъде не връщат VAT.

Не съм се интересувала за електроника, но предполагам, че да. Имаше реклами на магазини и молове 'връщане на ддс'.

Предварителната ми информация беше, че от всеки магазин можеш да си поискаш документ за митницата, и от случаен магазин в центъра за дрехи пазарувах, и ми издадоха документ.

[Childish]

Ето условията на Global Blue:

http://www.globalblue.com/customer-services/tax-free-shopping/tax-free-shopping-in-uruguay/

 

Връщане на ДДС при плащане с карта:

http://guruguay.com/use-credit-card-get-vat-2015/

[zon]

Няма електроника в списъка на стоки такс-фрии.

[stanimir]

И аз така знам за повечето места.

[Childish]

Ден 6: Buenos Aires

2.04.2015

Хостелът ни, случайно или не, се намира на улица Guatemala. Имат странно разбиране за самостоятелна стая с баня. В техния случай това означава баните да са в единия край на коридора, а стаите в другия. За да отидеш до талетната - заключваш стаята, прекосяваш коридора, отключваш банята и я ползваш и после обратно към стаята. Не е желателно да прекаляваш с бирата вечер.

Първо отиваме до Plaza Serrano, но рано сутрин там няма нищо.

Пеша от Palermo Soho до La Boca. Първа спирка в ботаническата градина (Jardín Botánico Carlos Thays)

 

 

Велики четвъртък е. По-голямата част от магазините работят - успявам да се влюбя в една прежда - но не и веригите за бързо хранене като McDonalds. Може би са преценили, че няма да имат клиентела, но съм затруднена в търсенето на друга обществена тоалетна.

 

Буенос Айрес ми харесва. В. ми напомня, че няма да мога да снимам всяка хубава сграда, която видя. Те наистина са много. Движим се без елемент на спешност. Примирила съм се, че забележителностите ще останат за следващо пътуване и се наслаждавам на разходката. Маршрутът ни е  Santa Fe, Córdoba, ...мога да го възстановя с точност до пресечка благодарение на Google Location History:

 

 

 

Някои особености:

- в Аржентина и в Уругвай се говори на vos:

- светофарите вместо зелено имат бяло:

 

 

 

Обелискът, символът на Буенос Айрес:

 

 

 

Не се препоръчва да замръкваш наоколо. Централната част на Буенос Айрес има славата на най-опасната в града.

 

Тук заподозрявам българска връзка. Уви, оказва се марка за дамска мода.

 

 

Основната ни задача за деня е смяна на пари на Avenida Florida. Целта е да се възползваме от т. нар. blue exchange rate. Сменяйки по него за 100$ на улицата се получават с около 30% повече аржентинско песо, отколкото по официалния курс. Простичко обяснено защо е така - тук. Признавам си, че никога преди това не съм обменяла пари на улицата и донякъде съм притеснена заради опасността да ни пробутат фалшиво песо. Преди да пристъпим към смяната сниаме банкнотите долари. Стратегията ми за минимизиране на евнетуалните загуби е да сменим при двама различки търговци. Въпросните предприемачи са на всеки ъгъл на Avenida Florida и привличат евентуалните клиенти с викове "Cambio. Change." Първата смяна се осъществява във входа на кооперация. За втората В. си харесва русоляв бразилец. Аз невинно си разглеждам картички на будката за вестници докато установя, че В. е изчезнал незнайно къде, а бразилецът си е на поста. Принуждавам се да го питам къде е В. Оказва се, че смяната се извършва вътре в будката за вестници. В крайна сметка финасовата операция приключва безпроблемно и сравнително бързо. Заради празнците курсът е по-неизгоден. А причината изобщо да се занимаваме с въпросния обмен на валута не е за да се направи кой знае каква печалба. Стандартът в Аржентина, както и в Уругвай, е доста висок, според мен по-висок и от Западна Европа. Възползвайки се курса на черно разходите за пътуването се приближават до разходите за подобно пътуване из Западна Европа.

 

Следваща спирка - Plaza de Mayo и Casa Rosada:

 

 

Продължаваме в посока към La Boca.

В Буенос Айрес може да е красиво, но на места е доста мръсно:

С графитите наближаме Сан Телмо.

Сан Телмо, най-популярният квартал за туристите, ми се вижда доста мизерничък. По мръсотия, очукани фасади и атмосфера ми напомня Неапол. На места определно не бих искала да замръкна сама.

С любезното съгласие на охраната надниквам в историческия музей за снимка:

Такива блокове се срещат често в различните части на града:

С наближаването на La Boca полицейското присъствие става забележимо - униформени и патрулки. Честно казано за мен е прекалено шарено и туристическо:

Изпиваме по едно кафе - един от посетителите помни участието на България в световното първенство по футбол през 1994г - и 

вземаме автобуса наобратно. На мнение съм, че атмосферата на един град се усеща най-добре пешком. С автобуса си спестяваме връщането по същия път а и няколко часа вървене. Предупредени сме, че билетите за автобуса могат да се платят само с монети, но се оказва, че нямаме достатъчно за два билета. Момичето на рецепцията ни услужи с 10 песо на монети, но за билетите ни трябваха 12. Един от пътниците предложи да ни плати билетите с картата си SUBE, с която обикновено пътуват местните, дадохме му банкноти в замяна.

Задълбочената подготовка на В. за пътуването се състоеше в детайлното проучване на ресторантите в Буенос Айрес, в които е най-добре да опита прословутия аржентински стек. Оказва се, че един от топ 3 ресторантите в класацията му е до нашия хостел и на връщане отиваме директно там. Наближава 19ч, но пред ресторанта вече има опашка. По-предвидливите са си резервирали маса по телефона. След кратко чакане - кратко, защото сме дошли преди 7ч - ни настаняват на една маса. Решаваме да опитаме колкото се може повече неща, но се надценяваме. Т.к. не си падам много по месото, не мога да оценя въпросния стек, гордост на аржентинската кухня. Поръчала съм го добре опечен, но въпреки това си има кръвчица. Виж бирата "Патагония" определено ми допада. Бирата в Аржентина, а и в Чили често я продават и предлагат в ресторантите в бутилки от 1л и келнерът я разлива по чашите. За пръв път келнер ми овкусява салата и за пръв път плащам толкова много за една вечеря. За двама чревоугодничеството излиза около 80$ по курса на черно.

queso provoleta:

 

morcilla - подобно на кървавица:

така я продават в месарницата:

bife de chorizo и салата:

 

[mililia]

С нетърпение ще очаквам и следващите ти преживявания в Буенос Айрес. Както ти написах във ФБ, доста от сградите на снимките ти въобще не съм видяла и нямам представа къде са заснети, а уж бях значително повече време в този град.

 

Пътеписа ти за Колония бях прочела преди, но сега се сетих нещо. На мен от туристическия офис ми бяха казали, че в града има само едно-единствено чейндж бюро. От това, което пишеш ти със сигурност вие сте сменяли някъде другаде. Чейндж бюрото се намира в стария град, като влезеш през крепостната стена веднага след втората пряка. Има табела /малко по-трудно забележима/, защото отпред има масички на барче. Вътре си има табло с курсовете на валутите и всичко е направено на доста прилично ниво. На мен ми дадоха разписка с курсовете, при който съм извършила обмяната.

 

Явно това да си пишат бакшиш в сметката е нещо нормално за там. Аз си мислех, че мен просто са ме прецакали, използвайки обстоятелството, че в ресторанта платих с уругвайски песос една част от сметката, а другата в долари. Сега като чета какво се е случило при вас явно това си е традиция спрямо туристите.

[Childish]

Сградите мисля, че лесно бих възпроизвела къде се намират. Ние все пак вървяхме пеша от Палермо и е възможно част от тях да не си виждала. Не че е голяма загуба - има си предостатъчно хубави сгради в Буенос Айрес.

 

За чейдж бюрото в Колония - в стария град питах местен, но останах с впечатлението, че не съм разбрала упътването. После питах пак и тогава ме пратиха на главната улица.

Нищо лошо няма в таксите за облужване, но да ги знаеш предварително. То според мен в Колония целта на местните е да похарчиш колкото се може повече в ресторантите.

[FlyTraveler]

Както обикновено, много хубав текст и снимки. Поразтъжих се с Монтевидео и БА.

[stanimir]

Oтносно Колония - има доста чейндж бюра . Няколоко на главната улица , една на пристанището , друго на автогарата.

Явно само едно е в очертанията на стария  град , но съвсен наблизо изборът е голям.

[Childish]

3 април 2015

 

Разпети Петък. Всичко е затворено. Не успяваме да намерим адаптер, необходим за комтютъра и фотоапарата.

С такси до летището (100AR$ с бакшиша). Лекция по история на Аржентина. Дали бългаските таксиметрови шофьори разказват историята на България на чужденците, които возят?

 

Евита Перон, разбирайки, че е обявена жп стачка, която ще парализира страната, отива при оранизаторите сама, само с шофьора си. Посрещат я с "Другарко". "Каква другарка съм ви аз?! ¡Compañeros pelotas! No son ningunos compañeros! - била цапната в устата. Заплашила, че ако има стачка на следващия ден, тримата лидери ще бъдат разстреляни... Стачка нямало.

 

Перон избягва през тунел от Casa Rosada до реката, там го е чакал кораб до Парагвай и оттам - при Франко. Франко му е дължник, защото Перон му е подарил 28 кораба със зърно след Гражданската война в Испания. Перон е снабдявал със зърно и Германия и Италия през Втората световна война, но прекратява доставките след заплаха за бомбандировки над страната мъ от страна на САЩ и обявава война на Германия проформа, когато войната вече е приключвала.

 

Умен бил Перон. Според шофьора, който веднага назова столицата на България след редовния яъпрост откъде сме.

 

Това го пиша докато чакаме на летището. Полет до Ел Калафате със ЛАН.

 

 

 

 

 

 

 

 Вътрешният полет ни струва повече от презокеанския. Това не означава, че има включен обяд.

 

 

Гледките са хубави за разлика от снимките ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кацаме в Ел Калафате. Естествено, розовият куфар е последен на лентата. Но опашката на изхода не намалява. Причината е, че багажът минава на скенер, Въпреки, че сме в съшата страна, в Патагония има забрана за внос на храни от животински произход и за сурови плодове и зеленчуци. На скенера има нарисувана ябълка и се разделям с моята.

 

Притеснявам се как ще се придвижм до хотела. Избрала съм хотел, доста далече от центъра на града, защото заради Великден са останали в центъра само с обща баня. Но на изхода на летището има гише за трансфер и всичко се нарежда. Според букинг.ком по същото време в Ел Калафате са отседнали оше 20! българи.

 

Хотелът е приличен. Правят ни отстъпка за плащане в брой. За съжаление предоставените ни адаптери не ни върпат работа.

 

Тръгваме към града. Петте пресечки разстояние на картата на практика е много по-голямо. По безлюдните пътища има бездомни кучета, които не харесват nomad и му се нахвърлят.

 

Първата ни спирха е автогарата. Купуваме си билети за Перито Морено и до Ел Чалтен за следващия ден. Багажът ще ни го съхраняват в офиса на фирмата. Обменяме и долари. Всичко това на гишето на автобусната фирма. Минаваме през супера. Цените ми се виждат високи. Не се продават найлонови торби, за да се опазва природата.

 

Връщаме се с такси, за да избегнем нови срещи с уличните кучета. А и опитът показва, че няма начин да си намерим сами хотела, особено по тъмно.

 

 

Разходи:

Perito Moreno с CalTour - билет в посока 150AR$, общо. 310AR$

Ел Калафате - Ел Чалтен - 285AR$

[Childish]

4 април 2015

 

Много съм скептична. Какво има да му се гледа на един ледник?

 

Много бях скептична. Но още с изгрева се ококорвам какви красоти има навън, по пътя. Влизаме в парка. Вместо ние да слезем да си купим билети, служителите се качват в автобуса. Продължавайки, шофьорът се осведомява колко души ще се разхождат с корабче. Докато стигнем до пристана сме решили и ние да сме сред тях. Снимките показват, че сияя при гледката. Основният бизнес на тези от корабчето е да те снимат. Но някакси ненатрапчиво. Даже в началото дават съвети за снимането с ледника, а именно да се снима със светкавица, защото иначе човекът оставал тъмен. Приближаваме се до ледника. Времето е предостатъчно човек да направи стотина снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На кея автобусът ни чака, за да ни закара до началото на пътеките. Мислех си, че с корабчето достигаме до по-близо до ледника и затова си струва. Но пътеките са толкова добре направени, че човек може да прекара часове, разхождайки се и любувайки се на гледките.

Пътеките всъщност са метални платформи. Първоначално може да изглежда недоразумение, че по този начин се нарушава екоравновесието, но след известно разсъжаване по въпроса, стигаме до противоположния извод. Туристите са ограничени да се движат по пътеките, не могат да излизат от тях. А туристи има много. Но въпреки това веки може да се наслади на гледката. И на разходката. Заслужава си!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътя до Ел Чалтен го проспивам. Заедно с красивите гледки по залез. Пристигаме по тъмно и имаме да вървим близо 1км до хотела. Аз се притеснявам (ами притеснителна съм си), че като отидем, стаята ще ни е заета. Отиваме. Плащаме. Дават ни ключа. Отключване. И.. се чува хъркане отвътре. Обратно на рецепцията. Разследване. Как така стаята е заета, а не е отразено в системата им. Оказва се, че фотографът Стив е решил да удължи престоя си. Все пак много красоти има навън и 5 дни не му стигат. И .. му удължават престоя без да обърнат внимание, че имат резервация. Предлагат да ни настанят в друг хотел. Аз плахо питам дали там има wifi. Онзи хотел бил много по-хубав. И ни настаняват в 4 звезден хотел. Качват ни с асансьор на първия етаж. Първият и последният асансьор за цялото пътуване. Лъскаво е,. Не е за бюджетно пътуващи туристи. Но няма да се сърдим.

 

Разходи:

- разходка с корабче 200 AR$

- вход за парка - 215 AR$

- 2 нощувки в Ел Чалтен - 11 000 AR$

Редактирано 18 август, 2015 от Childish

[a6olq]

Childish, много увлекателни, интересни и полезни са разказите ти. Снимките са страхотни!

[Childish]

5 април 2015

 

(хотелът ни)

 

Закуска, пералня, запасяване с вода и тръгваме. Почти е обяд.

Планът е сутринта да се изкачим до Mirador del Cerro Torre, а следобяд до Mirador del Fitz Roy.

 

Мирадор на испански е място, от което се открива хубава гледка. Английският му еквивалент е viewpoint. На картите се обозначава с око.

 

Последователността е такава, защото според nomad, който след като изучава картата, сутринта ще е по-подходящо за снимки към Cerro Torre, а следобяд - към Fitz Roy. Хм, освен че се губим, не сме добре с ориентацията по карти.

 

Речено-сторено.

 

Пътеката за Cerro Torre започва с метални стълби. Първоначално не ги намериме и питаме (разбирай nomad пита) местни. Те също са се запътили за там. Почивен ден. Щели лека полека да се поразходят, поразтъпчат... Бързо ги изгубваме от поглед. Интересно, ако бързаха, как щяха да се придвижват. Със светлинна скорост сигурно.

 

Приятно е за разходка. Не е стръмно - поне така ми изглежда на изкачване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И тогава.. срещаме ... Woody Woodpecker. Любувам му се. Той не се притеснява особено от мен и продължава с работата си,

 

 

 

 

 

 

 

a ние - по пътеката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хубавото на пътеката е, че има табели на всеки километър.

 

 

Да си правиш сметката. Да те мотивират или демотивират да продължиш.

 

Има знак за тоалетна. От селски тип. И си мисля: "Каква гледка има тази тоалетна!!!". Хм, стигнали сме до мирадора без да разбера.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връщаме се в Ел Чалтен

 

 

и се отправяме по другата пътека.

 

 

Прекъсвам съвещанието на птичките:

 

 

Вече е горешо и се запъхтяваме. Но достигаме до гледка - към  Rìo de las Vueltas:

 

 

 

 

След това разходката става по-приятна в гората:

 

 

 

и неусетно стигаме до Mirador del Fitz Roy:

 

 

 

 

 

 

 

Както се вижда от снимките, те са правени срещу слънцето. Т.е. и двата трека е по-добре да се правят сутрин.

 

 

 

 

Бързаме да слезем преди залез слънце, Настигаме сърби. Странно ми е да чуя близка реч толкова далеч от вкъщи.

 

Съвещание какво да правим на следващия ден. Решемоето е в продължението.

Редактирано 19 август, 2015 от Childish

[ruwenzogy]

Защо само до мирадорите. Забравихте ли какво ви казвах - единия ден до езерото под Серо  Торе, другия до езерото под Фиц Рой.

Те гледките и пътеките стават значително по-интересни след мирадорите...

Не, че и така не е прекрасно , но.....

А сте имали и хубаво време, което не винаги е постижимо в този район.

А и забелязвам, че деня сте го имали и сте се съвещавали какво да правите.

 

Редактирано 19 август, 2015 от ruwenzogy

[Childish]

Следващия път.

[mililia]

Следващия път.

 

Ти нямаш спирачки, бе .

[ruwenzogy]

Нали ще обикаля една година Южна Америка. Ще има време за всичко....

[Childish]

6.4.2015

 

Освобождаваме хотела набързо. Nomad само им оставя ключа и се отправяме към автогарата. Снабдяваме се с билети до Ел Калафате. Кафенето го почистват още, но ни пускат вътре и ни обслужват. Има безплатен интернет.

Пътуваме с нова за нас автобусна компания - Tasqa. Авобусът е кама. (230 AR$) Гледките от прозореца радват окото. За какво му е на човек да се катери, a?

 

 

 

Автобусът минава през летището - много е удобно, ако трябва да хващаш полет. Има полицейси пост, сигурно има защо.

На автогарата на El Calafate сме неприятно изненадани - няма автобуси до Puerto Natales следобяд. Обявеният в интернет е само за активния сезон, който вече е приключил. За да пътува човек извън активния сезон, не трябва да не е притеснен откъм време.

 

Налага се да пренущуваме в Ел Калафате. На гишето за информация ни дават адреси на хостели и се отправяме към един, близко до автогарата. (Lago Argentino, 600 AR$) Снабдени сме с билети за първия автобус до Пуерто Наталес на следващя ден - в 5:30. Ще минат да ни вземат от хостела. (El Pingüino Express, 500AR$)

 

По препоръка от гишето за информация на автогарата, се отправяме към Laguna Nimez за разходка. El Calafate не ми харесва, няма какво да се прави там, затова наблюдаването на птици е приемливо занимание, с което да си уплътним времето. По пътя се оглеждаме за растението от семейството на боровинката, на което е наречен градът.

 

Не е това.

 

Нито пък това.

 

 

 

 

 

Ето го: El Calafate:

Но така и не виждаме плода, който местните използват за сос на ястие със свинско, десерти, ликьор и сигурно много други.

 

Разходката около лагуната е приятна. 1.9km около лагуната, с информационни табели.

 

 

 

 

 

 

 

Има и фламинго, но са далече.

 

 

 

Това е плаж на Lago Argentino:

 

 

 

Денят приключва безславно, надяввам се следващият да е по-добър.

Търся хотел в Пуерто Наталес. Набелязаният от предната вечер струва 100US$, а не 60, кактo e  бил преди това. След полунощ отново проверявам - цената на нощувката е пак 60$, хм. Резервирам веднага.

[AlexandraKo]

Изчитам всичко с огромен интерес,  това е страхотно пътешествие. Много интересно, много красиви снимки :unsure: Благодаря ти, че го споделяш тук. :)

[Childish]

Ден 9: Puerto Natales

7.04.2015 

 

Автобусът е стар (и без тоалетна). Може би, защото пътят до границата е лош. След 4 часа сме в Чили. Преразпределят ни в два микробуса - единият до Пуерто Наталес, а другият - за... Торес дел Пайне. Толкова бяхме питали и разпитвали още като кацнахме в Ел Калафате за транспорт директно до Торес дел Пайне. Пропуснали сме едно гише... това на Always Glaciares.

Продължаваме към Пуерто Наталес. Едва навлизаме в градчето и аз искам да сляза заради гледките. Оставят ни почти веднага. Хотелът е на крайбрежния булевард, до кея с птици.

 

 

  

 

 

 

Това е хотелът:

 

 

а това е гледката от стаята:

 

 

Излизаме на разходка и по задачи - пералня, банкомат, супер...

 

 

 

 

 

 

 

 

 и автогара. Подминали сме сградата, защото думата rodoviario ни е непозната.

 

 

 

  

 

 

Градът не е лъсква. Но се вижда как работят да го направят по-приятно местенце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Минаваме и през турисгическите агенции, за да проучим за турове. Решаваме да възползваме от посредничеството на мацката на рецепцията на хотела, за да си вземе комисиона. И без друго цените са еднакви за нас. А и тя потвърждава, че ако си резервираме стаята ден за ден през booking.com е най-изгодно за нас.

Прогнозата е за дъжд. Най-малко валежи предричат за следващия ден. За тогава се записваме за екскурзия до Торес дел Пайне. С отклонението до Перито Морено и Ел Чалтен сме изразходили времето, необходимо за W-трека. Преценяваме, че с екскурзия ще видим най-хубавите гледки в парка. И се молим да не вали много, за да направя някакви снимки.

Редактирано 23 септември, 2015 от Childish

[Childish]

Ден 10: Torres del Paine

8.04. 2015

 

Вали. Закусваме. Вземат ни за тура. Паула ни е гид, от Сантяго де Чили, а Алехандро - шофьор, местен. Пътуваме с микробус. В групата преобладават испаноезични - местни и испанци. Има една двойка от САЩ с азиатски произход и ние двамата. Паула говори перфектно английски, превежда заради американците и отчасти заради мен. Не вярва, че й разбирам. Все пак, според мен, чилийците говорят много по-разбираем испански от аржентинците.

 

Първо посрещаме изгрева,

 

 

 

посещавайки Cueva de Milodón (web страница)

 

 

Спират винаги, когато има нещо интересно за снимане.

 

Гаучо - двама и един турист. Популярна туристическа атракция е да поживиееш с гаучисите. "- Как да познаем кой е туристът?" "-  Ами този с каската. Истинският гаучо не носи каска,,, "

 

 

 

 

Следват птици нианду и... лисица, която е заета с удовлетворяване на естествените си нужди. Докато една птица нианду не я прогонва надалеч.

 

 

 

Първа гледка към Торес дел Пайне. Кулите много често са в облаци, та не вярвам да успея да ги снимам в цялата им прелест. А облаците ли са ниско или върховете са високи?

 

 

Следваща спирка - за да видим гуанако:

 

 

 

 

Навлизаме в парка:

 

Laguna Amarga:

 

 

 

Входната такса е 18 000 чилийско песо (около 26$).

 

Cerro Paine Grande:

 

Los Curenos: 

 

Mirador del Nordenskjöld:

 

 

 

 

Salto Grande:

 

 

 

 

 

 

Hosterría Pehoé:

 

Lago Grey

 

 

 

 

 

 

 

С дневния тур може би виждаме повече, отколкото ако бяхме направили трека.

Имаме късмет с времето. Прогнозата беше за дъжд и облаци, но успяхме да видим кулите почти цели, а после се появи и слънце. Патагония ме обича!

 

Сутринта съм резервирала стая пак за една нощувка, Имаше само една свободна стая с две легла едно над друго на цена от 48US$. Но като се прибираме в хотела, установяваме, че са ни настанили дори в по-хубава стая:

 

 

Излизам да се наслаждавам на гледката и да си снимам на воля. Има и професионален фотограф за залеза.

 

 

 

 

 

 

Отиваме на вечеря. Nomad не се свени да си хапне гуанако. Ловът на гуанако е разрешен само в Огнена земя и месото се внася от там. Не успяваме да опитаме сок от калафате, свършил е., но има сладолед с кафалфате. Цялата поръчка включва:

paila marina:

 

guanaco a la cacerola:

 

 

ensalada surtida:

 

 

salmon chileno:

 

 

cerveza:

 

 

helado de calafate:

 

 

papaya al jugo:

 

Разходи:

екскурзия с Comapa Turismo - 30 000 CH$ + 18 000 за вход + 4 000 за пещерата

вечеря 37 000 CH$

нощувка 48 US$

[Гост]

Ама @Childish... що спря до тук 🤔 Тъкмо се бях захласнала яко да видя до края и ти хоп... Дали ще можеш да го довършиш, а? Благодаря! ❤️

[Childish]

преди 1 час, Rainy каза:

Ама @Childish... що спря до тук 🤔 Тъкмо се бях захласнала яко да видя до края и ти хоп... Дали ще можеш да го довършиш, а? Благодаря! ❤️

Благодаря, @Rainy. Моите пътеписи почти всички са с недовършен край 🙂