дневник 2 седмици в Уругвай + Аржентина

[Childish]

9.04.2015

 

Пиша това точно 5 години по-късно без да имам бележки, по памет.

 

Круиза сме го резервирали от рецепцията на хостела, в който сме отседнали. Цената на човек е 120 USD.

Потегляме по тъмно и изгрева го посрещаме по вода. И в този момент се убеждавам, че цената се е изплатила с красотата пред нас. Не съм била в Норвегия, но предполагам, че гледките са подобни, аз виждам фиорди за пръв път. Не мога да се нагледам на отражението на светлината и цветовете във водата. Само ние сме на палубата, защото не искам да пропусна и секунда, а студът е осезаем въпреки шапка, ръкавици и дебело яке.

Коритото, на което плаваме, може би не си знае годините. За разлика от модерните съдове в Аржентина. Освен нас, другите са малко местни, двойка американци и голяма група германци. Екскурзоводът им е жена, куца, наследник на германски емигранти, Предполагам, че езика го е учила само вкъщи. Дожалява ми когато я чувам да казва, че 32г работи като екскурзовод, че въпреки че е  германско потекло, нейната родина е Чили, но още не е имала възможност да посети Великденския остров и намира това несправедливо.

С американците сме на една маса. Мъжът е астро-физик, работил за НАСА и посещавал Атакама служебно през годините. Сега вече е млад пенсионер и са на по-дълго пътуване из Чили. Съпругата е домакиня, от Тексас, която не разбира акцента ми.

С напредването на деня и покачването на температурите, прекарваме повече време на палубата. Фиордът се казва Последна надежда. Наблюдаме птици, водопад, глетчер. Вторният не се вижда от палубата, а се достига след кратка разходка. След като си видял Перито Морено, макар и засрамено, признавам, че не съм впечатлена и даже се притеснявам, че ледникът намалява още повече с кубчетата лед, които екипажът на кораба е събрал, за да ни направи питие - по подразбиране уиски, но в моя случай след категоричен отказ е сменено с портокалов сок. Чуваме екскурзоводката да казва, че ледникът се е стопил значително през последните 40г.

Предвиден е и обяд в местна ферма, в която се опитвам да предизвикам интерес сред стадото овце, но уви, те не свалят поглед от овчарското куче. Някои от тях вече са паднали жертва и сервирани на нас, туристите. В менюто преобладава месото. Порциите са за четирима и ние я споделяме с двойката американци. Местната четворка на съседната маса ме изумяват с поръчката на още една порция месо. Сервират им я безплатно.

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

Разходи: (все пак изрових тетрадката; снимките обаче са от поста ми във ФБ)

- тур: 75 000 CH$/човек

- нощувка: 60 USD 

[Childish]

10.04.2015 Punta Arenas

(oтново 5 години по-късно, без записки, защото аз така или иначе не си водя записки освен за някои разходи и то по-скоро по изключение; това са всичките снимки, които съм качила във ФБ)

 

Без да сме успели да намерим тур с корабче до о. Магдалена, за да се полюбуваме на пингвините там - всички казват, че сезонът е приключил - ние се отправяме към Пунта Аренас с автобус. Надявам се на място да намерим тур, просто отказвам да приема, че няма да видим пингвини.

Малко е странно да следваш табели за Края на света (El fin del mundo).

На място намираме туристическата информация, офиси на туристически фирми, но тур до о. Магдалена няма и няма. Изводът е, че колкото и дори и да не харесваш тълпите, трябва да пътуваш през сезона.

Разхождаме се по крайбрежната алея. Виждат се кораби, някои от които може би пътуването до Антарктида. Студено ни е и периодично се налага да влизаме в някое кафене, за да се стоплим.

Направи ни впечатление, че мацката от информационния център се опита да ни предпази да обходим цялата крайбрежна алея - както ни беше идеята - да достигнем до Museo Nao Victoria, където има реплика на кораб от флотилията на Магелан и като тръгваме натам разбираме защо. Облагородена е само централната част на крайбрежната алея. Озоваваме се в район, който не ни изглежда безопасен, може би е само лично усещане, предизвикано от уличните кучета и се отказваме да продължим. Така или иначе ще се идва пак.

Допуснала съм тактическа грешка да спра спътника от купуването на закуска и резултатът е провален ден. Когато е гладен, nomad може да бъде много неприятен, но тогава още не го знаех. Но в случая ми струва посещение на гробищата, които се водят за зебележителност. Не настоявам, защото така или иначе не си падам по гробища, а и нали ще идвам пак заради пингвините.

Връщаме се из централната част. Градът не впечатлява. Изобщо, чилийските градове не само не са нищо особено, но и често са доста грозновати.

Но Пунта Аренас предизиква бурни страсти. Първо, у автора на тази табела:

 

 ; Както се вижда, табелите до различни точки на света имат нужда от прясна боя. Табела до България няма.

и второ, у този симпатяга, койго с риск на живота си и силно поклащайки се, върквейки по оградата, до неговата любов, съседската котка.

 

 

 

 

 

Трябва да чакаме доста на автогарата, защото няма места в първите два автобуса. Намираме места в автобус на трета компания. Прибирането е критично, защото на следващия ден трябва да се върнем в Аржентина и оттам да летим за Буенос Айрес. На автогарата има интернет и вече спокойна за прибирането си проверявам пощата, за да установя, че от хостела в Буенос Айрес са направили няколко неуспешни опита да си удържат пари за нощувката, въпреки че не би трябвало да теглят каквито и пари предварително според условията на резервацията. След коренспондеция в банката се разбира, че е имало опити за плащане към съмнителни сайтове с моята карта и от банката са я блокирали.

 

Разходи:

- билети Пуерто Наталес - Пунта Аренас, 5 000 CH$ на човек в посока

- нощувка: 60 USD