Прескочи до съдържание

Разкажете интересна случка по време на пътешествие


goldeneyeful

Препоръчани мнения

преди 11 часа, Двуцветко каза:

Това ми напомня за подобно кошмарно преживяване в Лондонското метро. Един от тези безумни дейтрипове до Лондон с цел ходене на мач - полет сутрин, няколко (и повече бири), мач и обратно с късен полет. Хващам ранния Лутънски полет, което означава, че нощта преди полета се спи само час/два. А недоспал ли съм, действам на забавен каданс ( кой ли пък действа на бърз в такъв случай).  Рано сутрин пристигане в Лондон и влак от летище до Ст. Панкрас и от там метро към центъра. За беля с раничка на гърба колкото да си сложа нещата, които да не издуват джобовете ми. Бягам да хвана поредното влакче в метрото ( за къде бързах и аз не знам) и скачам  последен във вагона и БАМ вратата зад мен се затваря! Нищо ненормално само нещо май много бързо се затвори пустата врата (или аз просто още спях)!! Аз вътре във влака, а раницата остава на гърба ми, но от външната страна на вагона при вече затворени врати... Шок! Бързо се събуждам и се събирам, защото пустото лондонско метро не чака и тръгва, а аз трябва да имам план. Свалям раницата от гърба и държейки я за презрамките си мисля, че няма проблем - тунелът, по който върви влака ще има отстояние поне 1 метър като в софийското метро и придържайки я след 2 минути вратата ще отвори на следващата станция и ще си я прибера. Да, ама не! Стената на шибания тунел буквално на 5 санти от влака. И като се замята тази раница от вън, аз дърпам от вътре, а тя иска да си ходи. Взех да се припотявам стабилно. Мисля си ще я пускам да си пада вън в тунела, иначе ще ми откъсне ръката, ако запецне. А тя запецва по завоите стабилно, но аз не се предавам и държа здраво :) Бързо мисля какво ценно има вътре и мога ли да я пускам да заминава в преизподнята на лондоското метро. Ключове за кола (сутринта я оставих на летището) - майната им, имам резервни някъде. До тук Ок - ще я пускам пустата раница. А, паспорта ми е вътре - тъпо! Как ще се прибирам. За късмет портфейла е в мен и там ми е личната карта. Викам си няма да се налага да спя под някой мост на Темза докато чакам в английско за нов паспорт или пасаван , ще се прибера с лична карта. Пускам я тази раница и въобще не ме интересува - едвам е удържам, този щур влак върви с 100 и нагоре км, а раницата се лашка извън врата и ще изкърти хоросана по тунела.. Хората почват да ме гледат и да се стресират заради мен, а аз още повече почвам да се стресирам, защото те се стресират заради мен :) Вече пот се лее на струи от мен от стрес и усилия. Край, пускам я, не ме интересува! Стоп, не!! Вътре в нея ми е билета за мача! Никакво пускане, все пак това е билет за мач на Уембли!!! Няма да разправям как съм се добрал до този безценен билет. Цялото действие вече се развива в рамките на 2-3 минути. Влакът намалява, раницата разпердушинена все още оцелява, влакът спира на станцията и с облекчение чакам да отвори врати и съм спасен. Тръцки! Нанайци!! Перонът на станцията е от другата страна и вратите се отварят от другата страна и раницата продължава да бъде заклещена от външната страна на вратата, а аз продължавам съм вътре. Идва ми да се разрева ама стабилно и на глас.  Вече плувам целия в пот и усещам как бакенбардите ми побеляват. Един пич се хвърля на бутона с аварийната връзка с машиниста, но в пустото лондонско метро никой никого не чака и не се занимава с теб, гони се график. Стигам до втора поредна станция, вратите пак за зла беда се отварят от другата страна и запецнатата ситуация не се отпецва :( Един служител метрото на перона вижда цялата картинка, но само вдига рамене и влакът заминава. Раницата се вее разпарчеталосана лашкана от скоростта и ударите по стените на тунела, но гледам предния джоб, където е билета за мача стои цял. Представям си как двата ми ръчно направени с любов сандвичи се разхвърчат и парченца мазна карловска лунка се лепи по външната страна на прозорците на влака за потрес на всички английски джентълмени и юпита тръгнали рано сутрин за офисите с колосани якички. В цялото си безсилие се заинатявам (закитанчвам), проклинам целия подземен транспорт и най-вече себе си и си казвам, че ще я държа тази раница докато метрото ми е отнеме. Или аз или метрото - неравна ърбън битка в сърцето на Ситито! Идва 3-та станция, влакът спира и О, Чудо! Вратите се отварят от моята страна и аз заедно с полуоцелялата раница бивам изплют на перона. Отнема ми доста време да се съвзема и да овладея треморите, сърцетупа и усърдната работа на потните жлези. Чувствам се смазан и яко глупаво. Едвам събирам психически сили да се кача на следващ влак - очаквам да ми направи пак нещо лошо. Проклинам големия град. А той ми смее в лицето.

После я осмислих цялата ситуация и си мислих, че сигурно съм постъпил яко тъпо като не съм я пуснал пустата раница и че спокойно можех да пострадам при тази скорост и моите глупави действия. Но всичко се разви за 7-8 минути и човек няма много време да вземе рационално решение... Всеки път се препотявам като се сетя за тази случка. Важното е, че спасихме билета и мача :) , всичко друго тогава нямаше значение.  Прибирам се късно вечер/рано сутрин с късния лутънски полет. Жена ми ме гледа с раница, която е без една презрамка, с дупка по средата и все едно е преживяла бомбен атентат. "Кво става бе, човек?", пита гледайки раницата. "Ми кво да става, тези англичанчетата знаеш по мачовете големи хулигани, пострадах в едно меле и такива ми ти работи", отговарям. Тя ме гледа умно и добре, че беше късно та продължи да спи без повече въпроси.

 

Та от тогава, винаги когато влизам с раница в превозно средство раницата е пред мен в ръка и никога на гърба, това съвет от мен, без майтап :)

 

Уфф, малко ми олекна като споделих кошмара си с широката публика :)

 

Много се смях. Съжалявам за това което си преживял , но така както  си разказал случката, не може да не се превиваш от смях. Напомни ми и за един друг случай , разказан преди време от Раднев за едни веещи се гащи и скъсан куфар на китаец . Добре е, че си се разминал само със скъсан джоб и без липси. :)

  • Харесвам 4
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Радвам се, че виждате само смешното в ситуацията, а не цялата древноелинска драма в разгърнат вид. Това отнема стреса от мен, защото кошмарът от случката още ме преследва от време на време, въпреки че събитието е от пред няколко години :) 

А от тогава в Лондонското метро се качвам с усещането като в качване на влакче на ужасите :)

 

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 13 минути , Двуцветко каза:

Радвам се, че виждате само смешното в ситуацията, а не цялата древноелинска драма в разгърнат вид. Това отнема стреса от мен, защото кошмарът от случката още ме преследва от време на време, въпреки че събитието е от пред няколко години :) 

А от тогава в Лондонското метро се качвам с усещането като в качване на влакче на ужасите :)

 

 

Щях да ти предложа лекарство за стреса, а именно употребата на лондонските дабълдекери вместо тясното, ниско и душно метро, но за миг си представих как слизаш по стълбата от втория етаж с раницата на гърба и някъде по средата раницата се заклещва, а ти безпомощно вееш крака пред изумените, строги и пренебрежителни погледи на възрастни лейдита, наблюдаващи безизразно случващото се от седалките на първия етаж...

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

А снимка на бойния трофей може ли? Сигурен съм, че на всички фантазията ни бушува как точно изглежда раница влачена през 3-4 метро спирки. 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Обещавам, че ще е изкопая от гаража, някъде където я захвърлих с облекчение, сякаш престъпник се отървава от улика на углавно престъпление.

Редактирано от Двуцветко
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Историята на @Двуцветко ми напомни за една моя, с която единственото общо е Лондон.

1998. Септеврийска неделя в началото на дълга командировка в Лондон. Една от непосредствените ми задачи за следващия ден, понеделник, беше да си купя съвременен SLR фотоапарат. Но тоя ден действах с антикварния на баща ми Werra IV на Карл Цайс Йена, модел 1957. Апаратът не е скъп, но имаше някаква сантиментална стойност, затова предпочитах да го върна в състоянието, в което съм го взел. Обаче ... залисан по мащабите на новото строителство в района на Докландс изтървах капачката в мътните води на Royal Victoria Dock.  Капачката е една фуния, която при нужда поема ролята и на сенник. Без нея апаратът губи половината си естетическа стойност. А резервни части няма. То цялата държава, в която е произведен (ГДР), я нямаше вече. Та стоя си аз тъжен на брега на дока, преживявайки току що инкасираната невъзстановима загуба и се отнасям в мечти да мине някой водолаз да го помоля да потръси капачката на дъното. И се подсмихвам колко невероятни неща ми минават през главата. Няма и три минути и ... минава един водолаз, екипиран в пълно водолазно снаряжение. И ме пита дали имам някакъв проблем и дали не може да ми помогне. На другия ден апратът излезе в заслужена пенсия в комплект с капачката си. А като се замисля - видимостта във водата в дока беше под нормата и за най-печени профескионални подводни нещотърсачи! Отне му доста време, но нали беше обещал.

 

 

  • Харесвам 41
  • Браво 4
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...

Здравейте и от мен!

Страхотна тема - посмях се малко, а и ме върна към няколко (тогава плачевни, сега по-скоро забавни) истории от мои пътувания. Една от тях е свързана с моя първи опит като пътник на Wizz Air.

Преди няколко години или по точно за майските празници около 24-ти (2013 г.) решихме да погостуваме в Амстердам при едни приятели. Програмата бе да вземем ранен полет и да изкараме три хубави дни шляейки се из улиците на Амстердам. Пристигнахме на време на летището, купихме си кафе, минахме през проверки и скенери и заредени с ентусиазъм се отправихме към гейтове, гъмжащи от хора. Е, все съм виждала хора на нашето летище, все е било, но такова стълкновение не ми се беше случвало. Помислих си: „Сигурно е заради нискотарифните компании и евтините полети.“ Уви, заради компаниите беше, но не заради цените на полетите, а заради закъснението на същите. Полетът за Болоня беше отложен за някакъв по-късен час и хората седяха и чакаха. Щастливи от съдбата си, че не сме решили да пътуваме за Болоня този ден, разговаряхме оживено за предстоящото посещение на града на каналите, на червените фенери, на Рембранд и на Ван Гог... И точно десет минути преди бординга... бам – часът на излитането се отлага с два часа... След първоначалното смущение, решихме, че два часа не са болка за умиране – можеше и да е по-зле. Но не бяха два... промяната на часа беше неколкократна докато на екрана не се изписа, че самолета за Айнховен ще излети в седем часа вечерта – седем часа вечерта – това е цял загубен ден от всичко три... И в хаоса на всичко това, никой от персонала на летището не знаеше какво се случва и на какво се дължи това отлагане... Още през при първото закъснение вратите се отвориха с възможност човек да излезе на въздух или да се откаже от полета... както и доста хора направиха, но ние здраво стиснали своите билети не искахме да се откажем от това пътуване – излизахме, влизахме, но не изпускахме екраните от поглед. В ранния следобед обаче ранното ставане и оскъдната храна, която бяхме поели ни принуди да напуснем пределите на летището и след кратка консултация с представителка на Wizz Air, която ни увери, че самолетът може да закъснее повече, но няма да излети преди 19 ч., с пристъгващи от глад стомаси се насочихме към едно кръчме в жк. Дружба. Хапнахме пийнахме и се отправихме към спирката на автобус 84 – имаше време – защо да висим на летището. Настанихме се в автобуса, който на светофара се насочи към терминал 2, преди да премине през терминал 1, но и това нямаше значение – имахме още час и половина до седем. Минахме през терминал 2 и след терминала автобусът спря – ей така в нищото без причина и обяснение и шофьорът изчезна някъде, оставяйки затворени всички врати с изключение на една половинка, през която беше излязъл навън. В този момент бърникайки из телефоните и разговаряйки лежерно, рефрешваме страницата на летището и упс... бординг... Очите ни излизат от орбитите си, оглеждаме се на всички страни в опит да съзрем шофьора на автобуса, но уви той никъде не се вижда. През прозореца се жълтеят няколко таксита не далеч от нас и решаваме да пробваме с някое от тях. Но затворените врати на автобуса се изправят пред нас – оглеждаме се за бутон, който да спомогне за отварянето им - не откриваме такъв (или не гледаме където трябва). Насочвам се към първата врата, която е отворена наполовина и леко натискам затвореното крило (тъй като отвореното, през което е излязъл шофьора е с преграда към пътниците) за щастие то поддава и вече сме навън. Насочваме се към първото такси, което естествено отказва да ни превози на такова разстояние – 10 лева правят таксиджията по-благосклонен и ние се мятаме в колата. Пристигаме на летището, на скенерите не ни карат да се събуваме, да вадим телефони или да махаме коланите – вече сме им познати – толкова пъти преминахме през тях този ден. Останали без дъх с изплезени до земята езици се натоварваме на летищния автобус. Успокоили вече туптящи сърца се усмихваме на приветстващите стюардеси, настаняваме се на местата си и се отпускаме блажено ма седалките си. Самолета започва да маневрира и се включва капитана с извинение за забавата и приветствие към пътниците на полета за ... Болония... Очите отново изкачат от орбити, пулсът се ускорява... Добре, че бързо коригира грешката си... Бяхме на правилния самолет...

 

  • Харесвам 9
  • Шок 3
  • Смея се 15
Връзка към коментар
На 10.08.2017 г. в 0:06, домосед каза:

Та стоя си аз тъжен на брега на дока, преживявайки току що инкасираната невъзстановима загуба и се отнасям в мечти да мине някой водолаз да го помоля да потръси капачката на дъното. И се подсмихвам колко невероятни неща ми минават през главата. Няма и три минути и ... минава един водолаз, екипиран в пълно водолазно снаряжение. И ме пита дали имам някакъв проблем и дали не може да ми помогне. 

Тц, тц, тц :smile3: . а след това не се ли унесе в мисли как минава Моника Белучи и те пита дали не може да помогне с нещо? :biggrin:

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Букнали сме си с @Георги Матеев няколкодневна екскурзия из дивия северен Виетнам. Една сутрин отиваме да закусим в град "Животът е твърде кратък, за да запомниш как се казва". Аз обяснявам на екскурзоводката, че по принцип не закусвам и ще пия едно кафе. Тя ме погледна, извади си портмонето и ми подаде някакви пари. Аз учуден я попитах:

- Но защо?!?

- В пакетната цена има включена закуска, която Вие не желаете, връщам Ви парите за закуската.

 

Кога ще ги стигнем виетнамците? :)

  • Харесвам 20
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Кога ще ги стигнем италианците:

С Евгения сме ресторант в Пулия. Аз искам да опитам сирене "Бурата".  Няма го в менюто, но ни го осигуряват, за да го опитаме, и то добре аранжирано. Не ни го включват в сметката, защото го няма в менюто, а в магазин същото количество е 4 евро. Оставяме бакшиш към 5 евро. Връщат ни 5 евро специална отстъпка, защото сме им симпатични.

  • Харесвам 9
  • Браво 3
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Английския ми е зле-сам съм го учил, а и по принцип нямам слух за чужди езици.Това ме вкарва от време на време в забавни ситуации.

Последната такава беше преди близо 2 месеца в Дубай.След като изхабихме безплатния код от букинг за друго, решихме да си букнем сафари и круиз по Марината от агенцията в хотела.Слизам аз да правя уговорка, но момичето го няма.Пиколото казва, че ще ми я прати като се върне и аз се качвам в стаята ни.Минаха 10 минути и аз все нямам търпение и не ме свърта на едно място и слизам пак да я търся.Девойката все още я нямаше и аз седнах да я чакам във фоаето.След малко тя слиза от асансьора и се лепва точно при мен, за да ми предлага турове.Помислих си,че пиколото й е казал вече и е ходила да ме търси в стаята след като слиза от асансьора.Стана ми интересно и я питах дали идва от стаята.И тук лошия ми английски явно се прояви с пълна сила.Така съм й го извъртял,че момичето рязко стана нервна, изцъкли едни очи и притеснено взе да се оглежда.Опитен в такива ситуации разбрах какво я притеснява и я успокойх, че не искам да ходим в стаята. 

 

Редактирано от christuff
  • Харесвам 2
  • Смея се 14
Връзка към коментар
  • 2 месеца по-късно ...

Чудех се в коя тема да разкажа, мислех първо в "Искам да се оплача", после че си е за отделна тема "Да са ви конфискували сиренето и сушеницата на някое ЕС летище след директен полет от София?" Защото на мен ми се случи, по точно на баща ми и майка ми, вчера вечерта на Международното летище в Брюксел.

В Брюксел, не в Сидни.

 

Но сиренето и сушеницата си бяха за нас, въпреки че баща ми е заявил, че са за собствена консумация. Майка ми е казала на два пъти за сушеницата "ноу, ноу дис ис фор май гранддотър", но митничарят е бил непреклонен и предложил "конфискация". Преди това им казал, че може да се налагат и глоби. Баща ми му е казал, че пристигат от София, България, но не. При това положение, баща ми се е съгласил да им предаде продуктите.

 

Но пък киселото зеле е минало без проблеми.

 

За протокола в издаденият документ за конфискация е записано 3кг млечни продукти и 3,5кг месни продукти. Сега тук може да се поспори с митничаря, за двете ролета със шунка и кашкавал, защо са записани към месните продукти, защото са си 50:50 млечни/месни, но да не издребнявам, явно е трудно да изчисли и разпредели грамажа.

 

Стоим и чакаме ние с мъжа ми в залата за пристигащи, и се чудим защо не излизат толкова време. Даже звъним по едно време на мобилният, но изключен.

Появяват се в един момент и казват "взеха ни сирената, ролетата, луканката, сушеницата, филето и сланината" и ни дават документ на нидерландски език. Документа е за конфискация и унищожаване на продукти от животински произход "внос", полет номер, от София, имената на баща ми, килограмите млечни и месни продукти.

 

Чета и подскачам, какъв е този внос, нали пристигат от страна членка на ЕС. Мъжът ми казва, че и той така го разбира вноса. Проверяваме посочените в документа Регламент на ЕС и член, за конфискация и унищожаване на нерегламентирано внесени стоки в ЕС от трети страни.

Започваме да се чудим защо, от Франция, Нидерландия си носим сирене без проблем. Мъжът ми казва, че защото е може би със самолет, но аз му отговарям, че и със самолет сме носили, без проблеми. Вече почвам да си мисля, че вече години, цялата фамилия извършваме незаконен внос на забранени продукти. Мъжът ми казва, че е сигурно нещо ново за самолетите и чекирания багаж и да се прибираме, че стана късно.

 

В колата успокоявам близките, че имам в хладилника един пакет останал 'незаконен внос' сирене и новогодишната баница и подсигурена. Нашите ни/се (само)успокояват, че в Лидъл не може да няма някоя българска сушеница и в Турските магазини в Гент българско сирене, вярно не от тази марка, но все пак нещо, само сланината е проблем.

 

Прибираме се и казвам на дъщеря ми че са ни, свили сиренето и сушениците, и луканките, а тя пита за сланината, можете ли да си представите, и за нея най се беше затъжила.

 

Сядаме да проверим в интернет. На страницата на Митницата летището на Брюксел има само информация за количества на алкохол, тютюн, цигари, чай, кафе и парфюми. За подробности връзка със сайта на Федералното Правителство и за въпроси телефона за връзка с митницата на летището.

Митничарят и за алкохол е питал баща ми, но не е носил и грам. Щях да го заподозря ако беше питал направо за ракия.

 

Почвам да ровя по Регламенти и откривам n°206/2009 относно движението на продукти от животински произход за собствена консумация и за трети лица, но не за търговски цели и не в големи количества. Та накратко, движението между страните членки е свободно и по принцип без ограничения, освен при извънредни и специални случаи. Викам си, да като например наскоро с яйцата в Белгия, нали лежали върху някакви опасни вещества. Търсих после за нещо опасно от България да е временно забранено, но не няма.

 

Продължавам да чета Регламент 206/2009, и освен страните членки 27 към 2009г. Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Сан Марино, Исландия, Норвегия, Хърватия и Фарьорски острови също могат да внасят в ЕС в не много големи количества. При това Фарьорските острови моля ви се могат до 10 килограма на човек сирене да внасят. Това сигурно заради специалното им географско наименование, а те без овче сирене на път не тръгват. Направо побеснях, едни по десет кила ще ми внасят без проблем, а на нас ще ни конфискуват българското сирене и луканки и то само по скромните 3кг и 250гр на човек.

 

Сън не ме хвана. И изрових сайтовете на летище Врана, БългерияЕър, Комисията и там същата пише за 206 Регламент.

 

Стигнах до извода, че митничарят си е решил, че България не е в ЕС и затова е приложил съответното законодателство за незаконен внос от страна извън ЕС.

 

Сутринта в 7:00, мъжът ми се обади и говори с началника на (смяна) митницата на летището в Брюксел: кратко излагане на фактите и въпрос продуктите от животински произход и за собствена консумация, свободно ли се движат между страните членки или не, при положителен отговор, защо на тъста му е наложена конфискация на тези продукти. Началникът провери кодовете в документа за конфискация и каза, че не знае защо наложена конфискация. След консултация с колега, чийто разговор мъжът ми чуваше, му отговори защото България е в преходен период на присъединяване и не се прилагали всички правила.

Мъжът ми отговаря, че вече 11 години стават откакто България е страна членка и какви преходни периоди.

 

На мен хем ми е смешно, хем ме яд за сиренето и най вече, че в центъра на центровете са убедени, че България не е страна членка на ЕС, може би не и в Европа, че и конфискации ми правят. Това Шенген, еврозоната, ЕС и Европейска икономическа зона са им все едно.

 

Мъжът ми настоява да му посочи точно законовата база. Началникът накрая си призна, че не знае каква е причината за конфискацията, но ни даде телефон на Главната дирекция на митниците към Федералното правителство, там със сигурност я знаели и да питаме, в 8:00 започвали работа. Мъжът ми тръгна по работа и ми каза, че ще гледа до към 10 да им се обади.

 

Малко след 8 ми се обадиха от митницата на летището в Брюксел, жена, внимателно обяснява и се извинява, че е станала малка грешка и пазят плика (техният си плик) с нашите продукти при пазачът в залата пристигащи и веднага можем да дойдем да си го вземем. О, чудо!

 

Отговарям ѝ, че това не е малка грешка и ситуацията е неприятна и за двете страни, че грешката не е нейна и ѝ благодаря са помощта. Казвам, че мъжът ми утре има работа в Брюксел и тогава, чак може да мине да вземе продуктите и да не ги държи в залата на пристигащи, а някъде на по хладно. Тя ми казва, че месото ще се развали, но обяснявам, че е сухо и сиренето е пакетирано. Каза ми, че ще направи всичко възможно да ги държи на студено място. Може пък да ги сложи в служебния хладилник, надежди.

 

Писах на мъжа ми за станалото чудо. Зарадвах дъщеря ми и нашите с добрата новина. Дъщеря ми пита дали са си казали каква е грешката. Ами не, не дадоха някакво обяснение, не съм и питала, нали ще върнат сиренето и луканките. Майка ми беше заподозряла вчера вечерта, митничаря, че иска да им свие храната, а мъжът ми (фламандец) го заподозря на сутринта в същото. Дъщеря ми и аз го подозирахме в незнание на страните членки.

Дъщеря ми казва, че много не знаят къде се намира България. Лошото е че явно някои не знаят, че е страна членка и не могат да си изпълняват служебните задължения. При това етикетът с кодовете на куфарите беше със съответните зелени ленти, когато полетът е директен или трансфер само между страни членки на ЕС. Това е голямо улеснение, но кой да гледа и мисли.

 

Подозирам, че днес началникът препитва служителите, кои страни са членки на ЕС и кои не.

 

 

  • Харесвам 15
  • Шок 8
  • Браво 5
  • Смея се 6
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Разбирам, че не всеки може да знае страните членки на ЕС (колкото и смешно да звучи), но да си митничар и да имаш такива сериозни пропуски в знанията е недопустимо. Чул, недочул, че някаква си България е в преходен период за приемане в Шенген и си е помислил, че става въпрос за членство в ЕС.

 

Не мисля, че би искал да ви открадне храната. Ако искаше да си я прибере за него нямаше да ви издаде официален документ за конфискацията.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

@zon, браво! Само така - никакво оставяне на магарето в калта... Обаче и аз съм впечатлена от чудото - с митниците нещата са много епек :) 

 

П.П. Аз отдавна претръпнах - на летище Gatwick се изреди половината персонал на авиокомания Monarch да ми гледа личната карта и да звъни до началството някъде в Лондон дали България е член на ЕС... 

Връзка към коментар
преди 1 минута , Rainy каза:

П.П. Аз отдавна претръпнах - на летище Gatwick се изреди половината персонал на авиокомания Monarch да ми гледа личната карта и да звъни до началството някъде в Лондон дали България е член на ЕС... 

Тия нямат ли интернет:lol::vinsent:

  • Харесвам 1
  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 11 минути , tch каза:

Тия нямат ли интернет:lol::vinsent:

Тук всичко се оправя по телефона :lol: Просто пред мен набраха някого в централата да питат, като оглеждаха подозрително личната ми карта... ххахахахаха

Връзка към коментар
преди 28 минути , zon каза:

Чудех се в коя тема да разкажа, мислех първо в "Искам да се оплача", после че си е за отделна тема "Да са ви конфискували сиренето и сушеницата на някое ЕС летище след директен полет от София?" Защото на мен ми се случи, по точно на баща ми и майка ми, вчера вечерта на Международното летище в Брюксел.

В Брюксел, не в Сидни.

 

Но сиренето и сушеницата си бяха за нас, въпреки че баща ми е заявил, че са за собствена консумация. Майка ми е казала на два пъти за сушеницата "ноу, ноу дис ис фор май гранддотър", но митничарят е бил непреклонен и предложил "конфискация". Преди това им казал, че може да се налагат и глоби. Баща ми му е казал, че пристигат от София, България, но не. При това положение, баща ми се е съгласил да им предаде продуктите.

 

Но пък киселото зеле е минало без проблеми.

 

За протокола в издаденият документ за конфискация е записано 3кг млечни продукти и 3,5кг месни продукти. Сега тук може да се поспори с митничаря, за двете ролета със шунка и кашкавал, защо са записани към месните продукти, защото са си 50:50 млечни/месни, но да не издребнявам, явно е трудно да изчисли и разпредели грамажа.

 

Стоим и чакаме ние с мъжа ми в залата за пристигащи, и се чудим защо не излизат толкова време. Даже звъним по едно време на мобилният, но изключен.

Появяват се в един момент и казват "взеха ни сирената, ролетата, луканката, сушеницата, филето и сланината" и ни дават документ на нидерландски език. Документа е за конфискация и унищожаване на продукти от животински произход "внос", полет номер, от София, имената на баща ми, килограмите млечни и месни продукти.

 

Чета и подскачам, какъв е този внос, нали пристигат от страна членка на ЕС. Мъжът ми казва, че и той така го разбира вноса. Проверяваме посочените в документа Регламент на ЕС и член, за конфискация и унищожаване на нерегламентирано внесени стоки в ЕС от трети страни.

Започваме да се чудим защо, от Франция, Нидерландия си носим сирене без проблем. Мъжът ми казва, че защото е може би със самолет, но аз му отговарям, че и със самолет сме носили, без проблеми. Вече почвам да си мисля, че вече години, цялата фамилия извършваме незаконен внос на забранени продукти. Мъжът ми казва, че е сигурно нещо ново за самолетите и чекирания багаж и да се прибираме, че стана късно.

 

В колата успокоявам близките, че имам в хладилника един пакет останал 'незаконен внос' сирене и новогодишната баница и подсигурена. Нашите ни/се (само)успокояват, че в Лидъл не може да няма някоя българска сушеница и в Турските магазини в Гент българско сирене, вярно не от тази марка, но все пак нещо, само сланината е проблем.

 

Прибираме се и казвам на дъщеря ми че са ни, свили сиренето и сушениците, и луканките, а тя пита за сланината, можете ли да си представите, и за нея най се беше затъжила.

 

Сядаме да проверим в интернет. На страницата на Митницата летището на Брюксел има само информация за количества на алкохол, тютюн, цигари, чай, кафе и парфюми. За подробности връзка със сайта на Федералното Правителство и за въпроси телефона за връзка с митницата на летището.

Митничарят и за алкохол е питал баща ми, но не е носил и грам. Щях да го заподозря ако беше питал направо за ракия.

 

Почвам да ровя по Регламенти и откривам n°206/2009 относно движението на продукти от животински произход за собствена консумация и за трети лица, но не за търговски цели и не в големи количества. Та накратко, движението между страните членки е свободно и по принцип без ограничения, освен при извънредни и специални случаи. Викам си, да като например наскоро с яйцата в Белгия, нали лежали върху някакви опасни вещества. Търсих после за нещо опасно от България да е временно забранено, но не няма.

 

Продължавам да чета Регламент 206/2009, и освен страните членки 27 към 2009г. Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Сан Марино, Исландия, Норвегия, Хърватия и Фарьорски острови също могат да внасят в ЕС в не много големи количества. При това Фарьорските острови моля ви се могат до 10 килограма на човек сирене да внасят. Това сигурно заради специалното им географско наименование, а те без овче сирене на път не тръгват. Направо побеснях, едни по десет кила ще ми внасят без проблем, а на нас ще ни конфискуват българското сирене и луканки и то само по скромните 3кг и 250гр на човек.

 

Сън не ме хвана. И изрових сайтовете на летище Врана, БългерияЕър, Комисията и там същата пише за 206 Регламент.

 

Стигнах до извода, че митничарят си е решил, че България не е в ЕС и затова е приложил съответното законодателство за незаконен внос от страна извън ЕС.

 

Сутринта в 7:00, мъжът ми се обади и говори с началника на (смяна) митницата на летището в Брюксел: кратко излагане на фактите и въпрос продуктите от животински произход и за собствена консумация, свободно ли се движат между страните членки или не, при положителен отговор, защо на тъста му е наложена конфискация на тези продукти. Началникът провери кодовете в документа за конфискация и каза, че не знае защо наложена конфискация. След консултация с колега, чийто разговор мъжът ми чуваше, му отговори защото България е в преходен период на присъединяване и не се прилагали всички правила.

Мъжът ми отговаря, че вече 11 години стават откакто България е страна членка и какви преходни периоди.

 

На мен хем ми е смешно, хем ме яд за сиренето и най вече, че в центъра на центровете са убедени, че България не е страна членка на ЕС, може би не и в Европа, че и конфискации ми правят. Това Шенген, еврозоната, ЕС и Европейска икономическа зона са им все едно.

 

Мъжът ми настоява да му посочи точно законовата база. Началникът накрая си призна, че не знае каква е причината за конфискацията, но ни даде телефон на Главната дирекция на митниците към Федералното правителство, там със сигурност я знаели и да питаме, в 8:00 започвали работа. Мъжът ми тръгна по работа и ми каза, че ще гледа до към 10 да им се обади.

 

Малко след 8 ми се обадиха от митницата на летището в Брюксел, жена, внимателно обяснява и се извинява, че е станала малка грешка и пазят плика (техният си плик) с нашите продукти при пазачът в залата пристигащи и веднага можем да дойдем да си го вземем. О, чудо!

 

Отговарям ѝ, че това не е малка грешка и ситуацията е неприятна и за двете страни, че грешката не е нейна и ѝ благодаря са помощта. Казвам, че мъжът ми утре има работа в Брюксел и тогава, чак може да мине да вземе продуктите и да не ги държи в залата на пристигащи, а някъде на по хладно. Тя ми казва, че месото ще се развали, но обяснявам, че е сухо и сиренето е пакетирано. Каза ми, че ще направи всичко възможно да ги държи на студено място. Може пък да ги сложи в служебния хладилник, надежди.

 

Писах на мъжа ми за станалото чудо. Зарадвах дъщеря ми и нашите с добрата новина. Дъщеря ми пита дали са си казали каква е грешката. Ами не, не дадоха някакво обяснение, не съм и питала, нали ще върнат сиренето и луканките. Майка ми беше заподозряла вчера вечерта, митничаря, че иска да им свие храната, а мъжът ми (фламандец) го заподозря на сутринта в същото. Дъщеря ми и аз го подозирахме в незнание на страните членки.

Дъщеря ми казва, че много не знаят къде се намира България. Лошото е че явно някои не знаят, че е страна членка и не могат да си изпълняват служебните задължения. При това етикетът с кодовете на куфарите беше със съответните зелени ленти, когато полетът е директен или трансфер само между страни членки на ЕС. Това е голямо улеснение, но кой да гледа и мисли.

 

Подозирам, че днес началникът препитва служителите, кои страни са членки на ЕС и кои не.

 

 

Е, както е казал чичко Шекспир "Всичко е добро, когато свършва добре."  :)

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 2 минути , Rainy каза:

Тук всичко се оправя по телефона :lol: Просто пред мен набраха някого в централата да питат, като оглеждаха подозрително личната ми карта... ххахахахаха

С дясната ръка трябва да са държали слушалката, а с лявата белезниците, защото поне на новите лични карти най-отгоре пише Европейски Съюз, демек ако България не е в ЕУ, значи правиш и фалшиви документи :lol:
Да не говорим, че ако плъзнат картата през четеца трябва да им излязат нужните данни, съмнявам се същото да се получава с една албанска ЛК.

  • Харесвам 3
  • Смея се 5
Връзка към коментар
преди 2 минути , Rainy каза:

@zon, браво! Само така - никакво оставяне на магарето в калта... Обаче и аз съм впечатлена от чудото - с митниците нещата са много епек :) 

 

П.П. Аз отдавна претръпнах - на летище Gatwick се изреди половината персонал на авиокомания Monarch да ми гледа личната карта и да звъни до началството някъде в Лондон дали България е член на ЕС... 

Те са любезни винаги. Сега остава и на Шарлероа да ни проверят :lol: но те там са по натренирани май с луканки. Скоро ни проверяваха след полет от Мароко и питаха за продукти от животински произход, но не носехме. Само Марокански сладки и вино, купени от летището.

 

***

 

Преди години (2004) на Гетуик  и аз имах приключения с група колеги, пътувахме служебно по покана на тяхното Министерство, пардон Агенция по безопасност на храните, околната среда и развитие на селските райони. Със служебни визи, издадени със съдействието на Аташето по земеделие към Британското Посолство. Преди това срещи с него и негови колеги в ресторант в София, имахме общи проекти.

 

Та пристигаме на летището и какво от това, че имаме визи, питат всеки един по един какъв го търси в ОК. Аз тичам от гише на гише да освобождавам колеги, и да показвам поканата от тяхната Агенция. При това директорката преди това ми каза, че съм се престаравала да им искам официална покана, не било необходимо.

И нея я освободих, хич не ѝ вярваха без покана черно на бяло, подпис и печат, заверен от Посолството на ОК.

 

Един от колегите след въпрос кой го е поканил и дал отговор Министерството на земеделието на ОК, служителката на граничен контрол му е отговорила уверено: "че те са го закриха това Министерство" :lol: 

След епидемията от луда крава,  му бяха сменили името, че хората имали много лоши спомени и да започнат на чисто и да възвърнат доверието.

 

Та ни пуснаха всичките де.

 

 

  • Харесвам 2
  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 6 минути , tch каза:

С дясната ръка трябва да са държали слушалката, а с лявата белезниците, защото поне на новите лични карти най-отгоре пише Европейски Съюз, демек ако България не е в ЕУ, значи правиш и фалшиви документи :lol:
Да не говорим, че ако плъзнат картата през четеца трябва да им излязат нужните данни, съмнявам се същото да се получава с една албанска ЛК.

Ми те като престъпник ме гледаха :lol: Просто хората НЕ ЧЕТАТ бе, @tch... 

 

Да не говорим, че през 2012 не искаха да ме пуснат в Норвегия с лична карта, добре че си носех паспорта. 

Като каза онази ми ти снажна норвежка - НЕ, и туй то - връщайте се обратно, и направо викна полицаите :lol:

Връзка към коментар
преди 2 минути , Rainy каза:

Да не говорим, че през 2012 не искаха да ме пуснат в Норвегия с лична карта, добре че си носех паспорта. 

Като каза онази ми ти снажна норвежка - НЕ, и туй то - връщайте се обратно, и направо викна полицаите :lol:

На мен миналата година в Германия ми искаха паспорта, но беше късно вечерта и имах да гоня и влак и се сдържах да не кажа: "той не ми е нужен", да видим какво щеше да стане.:rtfm::toclue:

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 31 минути , П.Кръстев каза:

Разбирам, че не всеки може да знае страните членки на ЕС (колкото и смешно да звучи), но да си митничар и да имаш такива сериозни пропуски в знанията е недопустимо. Чул, недочул, че някаква си България е в преходен период за приемане в Шенген и си е помислил, че става въпрос за членство в ЕС.

 

Не мисля, че би искал да ви открадне храната. Ако искаше да си я прибере за него нямаше да ви издаде официален документ за конфискацията.

А, за храната съм сигурна, че не си е и помислял. Друга им е нагласата тук, а и имат вътрешен контрол, всичко се записва и има и външни проверки.

 

Освен това и разговорите се записват. Обадиха ми се без мъжът ми да им е давал номерът на домашния ни телефон, от който им се обади преди това. Даже са се разровили и обадили в Главната дирекция преди нас за да разберат каква е грешката. Началникът знаеше, че сме страна членка и се чудеше каква тази работа, и се консултира с колега от там присъединяване и преходен период, явно си беше оправдание. Мъжът ми настоя да му посочи законово основание, длъжни са и от там му даде телефон на Главната дирекция.

 

Митничарят, който е правил проверката е третирал продуктите като внос от страна извън ЕС, това е сигурно.

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
Преди 1 час, Rainy каза:

Да не говорим, че през 2012 не искаха да ме пуснат в Норвегия с лична карта, добре че си носех паспорта. 


:lol:

Не съм посещавал Норвегия, но изглежда, че си искат паспорт - цък


image.png.f4ec73faa66f5e75150f45a0d9dc41d8.png

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 3
  • Шок 2
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.