Книги

[домосед]

Специално за @neuromancer

Открих тази книга на лавицата за прочетени книги в един лагер с бунгала в Намибия край парка Етоша.

На литовски е  🙄

 

 

[Hadzhitodorovi]

"Невромантик" е основополагаща книга както по принцип във фантастиката, така и в пост-соц-лагера.

[Slav]

Една книга, която ме изненада много приятно - Откривателят на природата.

 

Въпреки плашещите 470 биографични страници, се оказа завладяващо и увлекателно четиво. Всяка страница ме отнасяше в едни доста по-романтични и смислени времена на идеи, откривателства, визионери. Тук там се мяркат Гьоте, Наполеон, Дарвин, Боливар....

Отделно попълни някои празнинки в общата ми култура 🙂 признавам си, не знаех почти нищо за Хумболт. 

 

 Бях я набелязала покрай предстоящо пътешествие в Латинска Америка, но се оказа доста по-богата и дълбока книга. И сега не спирам да я препоръчвам на всеки 😁

 

https://www.youtube.com/watch?v=aa_yYJjw9aM

 

 

[Zaro]

На 30.04.2023 г. в 11:46, Asya Assenova каза:

“Времеубежище”  от Георги Господинов. Много ми харесва. 

 

На 15.07.2023 г. в 20:50, antea каза:

в момента я чета, но го правя бавно, толкова не искам да свършва 🙂 а колко пъти ми се стегна гърлото, а колко пъти се засмях от сърце... великолепна! за пръв път ползвам функцията на киндъла да си отбелязвам места, които искам да прочитам пак понякога 

 

На 15.07.2023 г. в 22:54, Asya Assenova каза:

И аз я четох  бавно, а това рядко ми се случва. Книгата определено ме докосна меко казано.

 

На 13.09.2023 г. в 4:44, Marusinka каза:

Само на 65-та страница съм и вече сто пъти се насълзих от “Времеубежище”. Но препратката към: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ на Толстой просто ме разтопи. Признавам си, чета я тази книга с помощта на Гугъл. Не мога да хвана всички препратки, обаче ми иде да го разцелувам Г.Г. за историята на Alabama song, моята най-любима песен на The Doors, която се оказва чужда. 
Залязващото слънце на Вегас е прекрасно убежище за читателско уединение.

 

Не искам да звуча като черна станция и да омаловажавам книгата, и на мен ми хареса, макар да не споделям всеобщата еуфория.

 

Обаче ... никой друг ли не припознава още 2-3 автора в изказа, стила на места? През цялото време имах едно литературно deja vu, не във фабулата, ами в инструментите за нейното представяне.

[antea]

кои други автори например? на мен стилът на книгата и начинът на изказ ми се струват оригинални, но и нямам особен опит с български автори

 

сега пък чета Чамкория на Милен Русков, и пак примирам от кеф тук вече е безспорно ултра оригинален изказът, е, само като на 300К типични софийски дришльовци, но в литературата ми изглежда новаторско

[Zaro]

преди 5 минути , antea каза:

кои други автори например? на мен стилът на книгата и начинът на изказ ми се струват оригинални, но и нямам особен опит с български автори

Вонегът, Джеймс Джойс, stream of consciousness на места.

[bad kid]

Неиздаван роман на Маркес излиза днес на испански и на български едновременно.

 

[jungfraujoch]

Прочетох книгата с интерес. 

Макар да не съм привърженичка на начина,по който пътува авторката-само с раница и палатка на гърба,се забавлявах на умението и да общува с лекота с местните,да се храни с корейска храна,поливайки я със задължителните напитки и да намира начин да бъде навсякъде.При будистките монаси,в планината,на плажа.В големите и шумни градове,както и в малките селца,където хората са дружелюбни и винаги готови да помогнат.

Книгата е поредното доказателство,че където и да отидеш по света, се завръщаш пълен със спомени и красиви преживявания,които оставят следа за цял живот.И го променят.

☆☆☆ в Goodreads 

[Biser Hong]

Тази книга може да се хареса тук.

 

Биография на Ричард Бъртън, изследовател и етнолог (и много други неща реално). Пътешествията му са през 19ти век, което може би не е чак толкова далече, но много от местата и културите които посещава са непознати на европейците все още.

 

[jungfraujoch]

Много приятно е да чета книга под ухаещите липи в парка.За емигрантите в Нидерландия-една от най-любимите ми държави.

Димитър Русков поднася интересно,с тънко чувство за хумор и малко тъга животът на главните герои.Те преминават през различни фази,докато в крайна сметка си зададат въпроса-"Трябваше ли да емигрирам,за да сбъдна мечтите си?"

 

В далечната 1994 година имах възможност да остана да живея в Нидерландия. 

Под ухаещите липи си мисля следното:

-"Не знам как щеше да ми се отрази животът в Нидерландия и какво щеше да ми се случи.Но със сигурност щях да карам колело,с кошничка пълна със цветя,хляб и много плодове!"

[дядо Пепи]

А пък моя милост седим в парка зад х-л Хилтън заедно с внуците. Въоръжих се с книгата на Енчо Господинов - "Сянката на петнистия кон". Чета си и контролирам трафика на внуците между кучета и други тяхподобни. Като се уморят сядат до мен и разтварят техните книжки, които получиха за 01,06 - "Смях с децата 600+".  Получават се едни пълноценни и полезни първи дни на ваканцията. Преди да сме надули платната ( колите ) към Несебър. 

[jungfraujoch]

Американката Кети Яндел е преподавателка,живяла със семейството си общо 10 години в Париж.По различно време.

Разказва увлекателно за любовта на французите към изкуството, храната,ароматите и светлините.Както и за това,че сутрин най-важно е удоволствието от еспресо с кроасан.И после всичко останало.

Забавно четиво за лятото,което ме пренесе в любимия Париж.

[bad kid]

Нещо като хорър-фентъзи , гарнирано с  политически вълнения в Шри Ланка и разбира се гей герои, сигурна формула за популярна награда. Много далеч от предишни носители на Букър като Кутси, Голдинг, Ишигуро...

Преводът е добър.

[antea]

скоро нова книга от Георги Господинов, точно следобедногодишна ❤️ 

[jungfraujoch]

[Брани]

Толкова много книги за четене в списъка и какво правя аз:

 

За втори път почнах четирите книги от поредицата "Хиперион". Тоя път в оригинал, да има все пак нещо различно.

 

Мега-еталон във фантастиката, силно препоръчвам. (Снимката е от интернет, избрах я щото е красива 🙂 )

[Anna Kalinovska]

Всъщност още я дочитам - "Маестра" на Трейси Шевалие. Така, както година не бях посещавала Столична библиотека и четох твърде малко през изминалата година, и се чудех коя книжка да грабна, служителка буквално сложи в ръцете ми тази книга и съм първият читател на библиотечния екземпляр на последното произведение на известната на други авторка.

Очарова ме още от първите редове. Анотацията на гърба на обложката ми продума, че четивото ще ми допадне, както и се оказа. Изключително увлекателно четиво с висока познвателна стойност, както по отношение изработването на муранското стъкло, така и за опознаването на Венеция и венецианците, на Мурано и муранците.

 

Вече знам, че мярна ли се към Венеция, непременно искам да стъпя на Мурано. Инак съм си обещала във Венеция да не влизам - имах уникалния шанс да преживея перлата на 21 години в едно вече поотдалечено време и държа да запазя тогавашната емоция от Венеция, когато беше по-чиста и не дотам налазена от туристи. Като спомен от тогава притежавам и миниатюрна гондола от муранско стъкло, което получих подарък там (понеже на кораба пътуваше и зам. ген. директор на туристическото бюро, та и подаръците бяха на ниво). Та мярна ли се нататък, непременно ще посетя стъкларска работилница на острова и ще отскоча на гондола до Венеция и обратно, ако издържа да не стъпя отново на моста Риалто..

 

 

 

Крехкото весло на миниатюрата се е отчупило още тогава по пътя и не знам да е запазено 😙