Книги

[Zaro]

преди 7 минути , Marusinka каза:

Сега, не знам дали има филм „Шогун“

Има къс сериал, даваха го у нас в средата на 80-те години, с Ричард Чембърлейн. 

[Гост]

преди 10 минути , Marusinka каза:

В подготовка за Япония изгледах десетки видеа в Инста и Ютуб, докато не ми попадна едно, в което питат японец кой холивудски филм най-добре представя страната и културата му. Той отговори: „Шогун“. Сега, не знам дали има филм „Шогун“ или само излезлите през 2024-та епизоди адаптация на книгата със същото име, но вкъщи започнахме сериала. Изгледахме всички 10 едночасови епизода за нула време, а след това започнах книгата. След „Цар плъх“, която е една от най-любимите за 3 поколения от нашето семейство, аз лично бях решила, че няма да чета поредицата, защото за 14-15-годишният ми мозък тогава имена като "шогун" и "Тай-Пан" звучаха чуждо и неприканващо и така никога не им дойде редът. Досега. Хора, Джеймс Клавел е или абсолютен литературен гений, или е доказателство за съществуването на прераждане, или не знам...За "Цар плъх" - окей - бил е пленник, оцелял е неоцелимото, има дар писмо. „Шогун“ е друго нещо. Сигурно повечето от вас са я чели, но ако не сте, направете си услуга и го направете. А пък ако сте я позабравили, я препрочете и наистина вникнете в онова, което пише, особено сега, когато човечеството е на път до потрети най-печалните събития от 20-ти век. И когато надеждата и вярата в по-добро ни напускат, си спомнете следното: „Винаги помни, дете, че няма нищо по-лесно от това да те нападнат лоши мисли — казваше първата й учителка. — Ако предоставиш ума си сам на себе си, той ще те понесе към едно непрестанно нарастващо чувство на неудовлетвореност. А да мислиш за хубави неща, от друга страна, изисква усилие. Именно за това е необходима внимателна тренировка. Свикни да мислиш за нежни ухания, за допира на коприната, за леки капки дъжд по прозореца, за извивка на цветята, за ведрината на изгрева. Така полека-лека ще се научиш да си мислиш без усилие за приятни неща, което ще бъде от голяма полза и за професията ти, и за теб самата, и за нашия Свят на върбите…“

 

Сериалът е едно от най-хубавите неща, случвали се напоследък в телевизията. Един от моите любими актьори - Хироюки Санада - играе не само главната роля, но е и продуцент. Много четох и гледах видеа с какво внимание към детайла се е отнесъл и той и всички около него за да може продукцията да е максимално автентична.

 

Романът е класика, също и останалите от серията (аз още не съм прочел "Вихрушка" и "Търговска къща"). Но към Клавел има и критики, че с книгата си е представил малко "западна" версия на средновековна Япония и на места липсва автентичност за сметка на това да се разкаже хубава история. Та затова препоръчвам и "Тайко", книга писана от японец 🙂 за възхода на Тойотоми Хидейоши до фактически господар на Япония. Заради обикновения си произход няма право да носи титлата "Шогун" и трябва да се задоволи с "Тайко". (След като той умира, шогун става Токугава Иеясу, прототип на героя Йоши Торанага от книгата/сериала "Шогун" 🙂

[Biser Hong]

На 9.04.2026 г. в 20:16, Marusinka каза:

В подготовка за Япония изгледах десетки видеа в Инста и Ютуб, докато не ми попадна едно, в което питат японец кой холивудски филм най-добре представя страната и културата му. Той отговори: „Шогун“. Сега, не знам дали има филм „Шогун“ или само излезлите през 2024-та епизоди адаптация на книгата със същото име, но вкъщи започнахме сериала. Изгледахме всички 10 едночасови епизода за нула време, а след това започнах книгата. След „Цар плъх“, която е една от най-любимите за 3 поколения от нашето семейство, аз лично бях решила, че няма да чета поредицата, защото за 14-15-годишният ми мозък тогава имена като "шогун" и "Тай-Пан" звучаха чуждо и неприканващо и така никога не им дойде редът. Досега. Хора, Джеймс Клавел е или абсолютен литературен гений, или е доказателство за съществуването на прераждане, или не знам...За "Цар плъх" - окей - бил е пленник, оцелял е неоцелимото, има дар писмо. „Шогун“ е друго нещо. Сигурно повечето от вас са я чели, но ако не сте, направете си услуга и го направете. А пък ако сте я позабравили, я препрочете и наистина вникнете в онова, което пише, особено сега, когато човечеството е на път до потрети най-печалните събития от 20-ти век. И когато надеждата и вярата в по-добро ни напускат, си спомнете следното: „Винаги помни, дете, че няма нищо по-лесно от това да те нападнат лоши мисли — казваше първата й учителка. — Ако предоставиш ума си сам на себе си, той ще те понесе към едно непрестанно нарастващо чувство на неудовлетвореност. А да мислиш за хубави неща, от друга страна, изисква усилие. Именно за това е необходима внимателна тренировка. Свикни да мислиш за нежни ухания, за допира на коприната, за леки капки дъжд по прозореца, за извивка на цветята, за ведрината на изгрева. Така полека-лека ще се научиш да си мислиш без усилие за приятни неща, което ще бъде от голяма полза и за професията ти, и за теб самата, и за нашия Свят на върбите…“

 

Ако искаш да научиш нещо за културата им от японско кино, препоръчвам филмите на Озу (Yasujiro Ozu) и Имамура (Shohei Imamura), и двамата са отлични според мен.

 

От моето пътуване в Япония бях много впечатлен от обслужването навсякъде, хотели и супермаркети. След като прочетох Жената Конбини на Саяка Мурата разбрах, че имат бизнес култура на трениране на изразяване на правилните емоции докато обслужват клиенти. Бях чел и Акутагава преди доста време, но той е по-труден за четене.

[Гост]

В навечерието на Деня на славянската писменост рекох да споделя и аз двете книги, които чета в момента (всъщност чета паралелно и трета, ама тя е по-специфична и няма нужда да се споделя тук):

 

От много време отлагам "Деца на времето" на Ейдриън Чайковски и наистина се убедих, че суперлативите са заслужени - една от най-добрите фантастики за последните години:

 

 

Онзи ден се разхождах из мола и влизайки в книжарницата, видях книга на Георги Тошев на Невена Коканова - импулсивно си я взех и започнах да я чета.

 

 

 

[jungfraujoch]

преди 44 минути , Брани каза:

В навечерието на Деня на славянската писменост рекох да споделя и аз двете книги, които чета в момента (всъщност чета паралелно и трета, ама тя е по-специфична и няма нужда да се споделя тук):

 

От много време отлагам "Деца на времето" на Ейдриън Чайковски и наистина се убедих, че суперлативите са заслужени - една от най-добрите фантастики за последните години:

 

 

Онзи ден се разхождах из мола и влизайки в книжарницата, видях книга на Георги Тошев на Невена Коканова - импулсивно си я взех и започнах да я чета.

 

 

 

О,тъмната сила определено има нужда от ЛЮБОВ!Наистина! 

А Невена Коканова е талант,който заслужава внимание. Тя е имала любов винаги.

 

[Anna Kalinovska]

преди 23 часа, Брани каза:

В навечерието на Деня на славянската писменост рекох да споделя и аз двете книги, които чета в момента (всъщност чета паралелно и трета, ама тя е по-специфична и няма нужда да се споделя тук):

 

От много време отлагам "Деца на времето" на Ейдриън Чайковски и наистина се убедих, че суперлативите са заслужени - една от най-добрите фантастики за последните години:

 

 

Онзи ден се разхождах из мола и влизайки в книжарницата, видях книга на Георги Тошев на Невена Коканова - импулсивно си я взех и започнах да я чета.

 

 

 

Дано е по-прилично сътворена от другите му като например за Стоянка Мутафова, Ст. Данаилов итн. Не харесвам проявяваната небрежност и повърхностност в писанията му, издаването на интервюта в суров вид, но в книжна обвивка. Никой от именитите ни съвременници не заслужава това, най-малко Невена Коканова. По тази причина не харесвам тази дребен нарцистичен човек. Приятно четене на празника! Ще се радвам на отзиви.

[jungfraujoch]

Чудна лятна вечер с аромат на липа и хубава книга от любимият ми автор Джон Стайнбек.

,,Златната чаша" е първият му и единствен исторически роман,който той пише.

Започва с приключенски дух на Хенри Морган и нямам търпение да разбера как ще приключи.

[jungfraujoch]

Току-що прочетох много хубава книга,,Жълтият плик" на Ким Динан. 

Истинската история на Ким и Браян,които оставят зад гърба си дом,работа и приятелите си.И поемат на тригодишно пътешествие само с раници на гърба си.

Прекосявайки Еквадор, Перу,Непал и много други държави,без никакъв план,те намират нови приятели,опознават различни култури и изживяват приключения, които променят светогледа им.

Следвайки съветите от жълтия плик,който техни приятели им дават на тръгване, те откриват,че парите нямат нищо общо със способността да даваш.

Взех книгата от Столична библиотека ,някой читател е залепил плик накрая с мотивиращи думи.

И аз сложих малка бележка.Остава тайна.🥰

Чудесна книга за любителите на пътешествия и всички,които правят света по-добър.