дневник Етиопия

[Tedy]

Ужасно съм изморена и нямам сили да опиша 4 дена тур, пускам само малко снимки.

 

Деца в селото, където беше първия ни къмпинг. Като видяха, че ги снимам едното моментално гепи камък готово да замахне. С най-строг глас на учителка от начално училище му се скарах и казах "не", разбра ме. После минахме през фаза на плезене и подигравки, за да завършим с " дай пет" и "снимай ме". Децата са деца навсякъде. :-) Малко добро отношение и са готови за игри.

[mililia]

Хах, Теди, защо си без каска?

[Tedy]

Соленото езеро Асале. Преди месец е имало страхотен дъжд, което се оказа голям късмет за нас, докато пътувахме от едната страна се редуваха пълни с вода малки басейни образувани от солта, а от другата тотално сух, пустинен пейзаж. На езерото бяхме с въоръжена охрана, но не съм имала притеснения, нито съм усетила реална заплаха.

 

Снимките са на Влади правени с неговия апарат.

Хах, Теди, защо си без каска?

Не ми трябва каска, ако не мога с няколко деца да се оправя накъде съм тръгнала.:-) Редактирано 19 февруари, 2016 от Tedy

[Tedy]

В този район живеят хора от етноса Афар. Всички са мюсюлмани и според гида ни доста агресивни. Той смята, че причината за тази агресия е силното слънце и тежките условия, при които живеят тези хора. На солните мини си изпуснах очилата и ми ги гепиха. Всички опити на гида да ги открие чак и войниците с калашниците извика, завършиха с неуспех. Останах без слънчеви очила, но се успокоявам, че на човека, който ги е взел може би са му били по-нужни. Нощувката под открито небе, духаше вятър и ни засипваше с фин прах. Беше много топло дори и през нощта, дрехите срещу вятър свършиха по-добра работа от спалните чували.

[Tedy]

На следващият ден разгледахме Далол, изумително място с изключително силни цветове. Другото момче в нашата кола, канадец на име Джейми, геолог, супер се изкефи. Обясни ни, че Далол е много по-интересно място от Йелоустоун. Аз наум му благодарих за тази информация и директно зачеркнах американския парк от списъка с желани дестинации.

 

 

[Tedy]

Другото странно при Далол беше тоталната липса на ограничения спрямо туристите. Няма пътеки и ограждения, всеки гази и троши каквото му душа иска. От една страна е готино, че имахме пълен достъп навсякъде, но от друга ми беше съвестно. Районът е частна собственост на афарите, на по-малко от 30 км от Еритрея.

А ето и солните мини. Видяхме как солта се троши и оформя на блокове, които с кервани за 1 седмица се пренасят до Макеле. После още 1 седмица наобратно пълни с храна. Обяснимо дебели керванджии не видях. Друго, което ми направи впечатление е приликата в културата, архитектурата и външния вид на сокотрианците и афарите. Единствената разлика е, че африканците са с една идея по-тъмна кожа. Вероятно има и други, които поради краткия ми престой не е имало как да усетя.

[luba_rizova]

Неяероятна красота,Теди! И снимките на Влади са супер!!!

[Tedy]

И да отбележа, втората вечер къмпингувахме в Афдера. Имахме душ със студена вода и бар. Леле на бегом се изстрелях в банята да смъкна най-горния слой прах, повече от това не можах да постигна, а етиопската бира е учудващо добра.

На другия ден имахме програма къпане в близкото езеро, пропуснах и тръгнах на разходка из селото, ама какво село да знаете. Местните, мешавица от афари и християни се скъсаха да ме канят и черпят. Предложиха ми дори гат за дъвчене. Не знаеха английски, но това не пречеше да комуникираме и да се смеем и оглеждаме едни други. Момичета и млади жени искаха да ги снимам. Ако бях вдигнала апарата щяха да ми искат пари или да ме гонят, но всеки усеща приятелското и позитивно отношение. Няма държава, в която да съм имала проблем с хората и комуникацията, без значение от езика.

[Tedy]

Тръгнахме към последната цел, черешката на тортата - вулкана Арта Але. Беше жестока жега, затова първо вечеряхме и след залез потеглихме. Трекът е 3 часа, 13 км по лек терен с не много голяма денивелация. Камили превозваха багажа, войниците с калашници също бяха налице. Качихме се последни от всички останали групи, което беше добре, защото повече от час се пекохме и обгазявахме на 2 м от ръба на вулкана с Джейми и един тайванец, запален по фотографията. Сега усещам тежест в гърдите, дано е за кратко и бързо да отмине. Гледката на кратера и огнената, черна магма не мога да опиша с думи. Още докато вървях и гледах светлината и пушека от километри разстояние се чувствах като Фродо от Властелина на пръстените, любим филм. Цялата мизерия, жега и мръсотия си струваше усилието да съм там и да видя с очите си как лавата ври под мен. Дали бих го направила отново, със сигурност.

Редактирано 19 февруари, 2016 от Tedy

[Tedy]

Традиционната етиопска кухня е еднообразна за моя вкус и задължително включва инджера. Така се нарича местния хляб, който изглежда като голяма палачинка. Приготвя се от ендемичната за Етиопия и Еритрея житна култура теф. Обърква се смес, която престоява 3, 4 дена, след което се пече на нещо като сач, покрит отгоре с капак, задължително на огън. На вкус е леко кисел и върви отлично със салата. Манджата се изсипва отгоре и когато соса попие в хляба се късат парчета, яде се с ръка, без прибори. Ние хапвахме постно или широ, лют сос от грах, или байайнато - различни видове салати и сосове върху инджера. Преди да тръгна за Етиопия четох, че туристите не могат да свикнат с вкуса на местния хляб, на нас обаче много ни хареса. Друго интересно е, че християните тук не ядат свинско, само козе, овче или телешко месо. В едно от селата ни демонстрираха пълен вариант на популярната кафеена церемония. Първо изпекоха зърната, после ръчно ги смляха и накрая свариха течността в малка стомничка заровена във въглени. Резултатът - най-ароматното кафе, което съм пила някога.

[Tedy]

В района на Тигрей има около 130 скални църкви. 35 от тях са в Гералта. Лично аз успях да изкатеря и видя 7 за 2 дена и половина. По-трудно достъпните се оказаха най-красиви, абсолютно заслужаващи си драпането по скалите в жегата с цялата техника на гърба. За съжаление точно от тях нямам снимки в момента, Влади имаше проблем с крака, остана при колата, а с него и апарата му. И за да не виси долу прекалено дълго сам се напъвах да вървя бързо, постигах някакви лични рекорди, докато раницата ми натежаваше с всяка крачка и имаше момент, в който съвсем сериозно обмислях дали да не метна в пропастта тежкия 3 килограмов статив. В края на втория ден бях размазана от умора. Забележителното на тези църкви е, че освен с архитектура и стенописи, впечатляват и с уникални панорамни гледки. Издълбани високо в скалите, за разлика от лилабелските са светли и поне на мен ми въздействаха много силно. Най-старите са от 4 в. Повечето църкви са били опожарени през 10в. от евреите, но някои са оцелели непокътнати скрити сред стръмните, отвесни скали.

Редактирано 25 февруари, 2016 от Tedy

[Гост]

Уникално...

[Tedy]

В християнските църкви в Етиопия се влиза без обувки. Моите, повредени от жегата край вулкана още първия ден цъфнаха като едната подметка се разпра до половината. Успях някак да не се пребия, но притеснено заразпитвах гида за следващия ден, трудност на терена, кое как ще е и му обяснявам проблема си. Той ме погледна и взе да ме успокоява, че обувки не ми трябват, защото най-стръмната част от скалите се качва на босо. Мооооляяя?!? Та да си знаете, че до Абуна Йемата не се стига лесно, може да се наеме обезопасително въже и има местни гидове, които помагат.

Виждате ли V образната дупка на снимката, в долния й край е входа за Абута Йемата, а скалите под нея трябва да се качат. Много е яко, ако сте фенове на този тип преживявания.

 

[Tedy]

Вкопаните църкви на Лилабела са дялани през 12 в. Заровени в ниското, с малки прозорчета, тъмни и мрачни, честно направо ме депресираха. След като доволно нащраках стенописите в Гералта, тук също тръгнах въоръжена със статив, който си остана неизползван по много причини. Платихме по 50$ вход на човек, за да установим, че липсата на ток в града ни лишава не само от вода в хотела, но и от възможността да разгледаме църквите отвътре. Навсякъде беше пълна тъмница, а навесите отвън поставени, за да предпазват от дъждовете много загрозяват.

[sasho]

Много впечатляващ пътепис!!! Аз обожавам Етиопската кухня, но засега съм я пробвал само в САЩ и Канада.

[Tedy]

Сашо, не е пътепис по-скоро нахвърлям записки, за да имам някаква информация. Снимките също не са мои, но на път няма как да обработвам.

[мая]

Страхотно трипче си спретнахте, нямам търпение да стигнете при племената

[Tedy]

Вече трябваше да сме в Арба Миндж, но полета ни беше канселиран. Сега ни настаниха в хотел в Адис и за съжаление губим един ден от тура при племената

[Гост]

Вече трябваше да сме в Арба Миндж, но полета ни беше канселиран. Сега ни настаниха в хотел в Адис и за съжаление губим един ден от тура при племената

 

Теди, поради каква причина? 

[Childish]

Жалко. Дано наваксаш с програмата през следващите дни.

[Tedy]

Казаха, че самолета е излетял. Полетът е бил изтеглен по-рано. Да ви кажа имам голяяяма нужда от баня и май така стана по-добре.

[Lindt]

Казаха, че самолета е излетял. Полетът е бил изтеглен по-рано. Да ви кажа имам голяяяма нужда от баня и май така стана по-добре.

Ще си препрочитам тази тема всеки път, когато се окажа на място, където не ми работи бойлерчето 

[Tedy]

Ще си препрочитам тази тема всеки път, когато се окажа на място, където не ми работи бойлерчето 

Да, но друго си е първо да те подуха вятър и да те засипва с прахоляк.

[Lindt]

Друго си е да нямаш очила докато те навява прахоляк, но да не се връщаме толкова назад   Интересно изживяване е това ваше пътуване, надявам се да ви харесва 

[Tedy]

Вярно, не ми припомняй тези дни на тегоба и мъка под силното слънце без очила.

Страшно ми харесва, подобни неща ме забавляват на път. А и как ще го запомня, ако всичко е перфектно. Сега в хотела при относителен комфорт ми се губи усещането за Етиопия. Замислих се как хората, които пътуват само ол инклузив успяват да почувстват атмосферата на една държава или хората.