дневник Етиопия

[Lindt]

За ол инклузив не мога да отговоря. Но примерно пълният релакс в комфортни условия на непопулярен остров ми допада повече от даден тур с лодка на "задължителни" забележителности, дори да са много красиви. А на такива места, на които времето е спряло, атмосфера има и се усеща. И местните са ми по-симпатични от тези около туристическите атракции. Малко е като с твоите църкви предполагам. 

[Tedy]

Стигнах до извода, че трябва да пътувам с приоритет в по-бедни или по-малко популярни сред туристите дестинации. Развивам все по-голяма непоносимост към тълпи и задължителни забележителности. Аз също бих избрала малък остров за почивка, пред по-известен и посещаван.

[Tedy]

За Лилабела - входа е 50$. Има 11 църкви разположени на не много голяма територия. В момента 2 са в реконструкция. Останалите 9 спокойно и без бързане се гледат за 1 ден. Мен малко ме заблудиха, че трябва да си предвидя 2 дена.

Вчера направихме много приятен трек до Лилабела Худад. Бяхме скапани и за част от маршрута наехме тук тук. После продължихме пеша. Горе има лодж, който предлага настаняване, но е скъпо. Всичко се носи с магарета, както е и при нашите хижи. Платото е на около 3000 - 3100 мнв, беше приятно бягство от прахоляка долу в града. Нашият гид каза, че най-доброто време за посещение е септември и октомври след влажния сезон, когато пейзажа наоколо е зелен. Ние го видяхме в кафеникав вариант.

Лилабела, поглед отвисоко.

 

 

[geri_savana]

В района на Тигрей има около 130 скални църкви. 35 от тях са в Гералта. Лично аз успях да изкатеря и видя 7 за 2 дена и половина. По-трудно достъпните се оказаха най-красиви, абсолютно заслужаващи си драпането по скалите в жегата с цялата техника на гърба. За съжаление точно от тях нямам снимки в момента, Влади имаше проблем с крака, остана при колата, а с него и апарата му. И за да не виси долу прекалено дълго сам се напъвах да вървя бързо, постигах някакви лични рекорди, докато раницата ми натежаваше с всяка крачка и имаше момент, в който съвсем сериозно обмислях дали да не метна в пропастта тежкия 3 килограмов статив. В края на втория ден бях размазана от умора. Забележителното на тези църкви е, че освен с архитектура и стенописи, впечатляват и с уникални панорамни гледки. Издълбани високо в скалите, за разлика от лилабелските са светли и поне на мен ми въздействаха много силно. Най-старите са от 4 в. Повечето църкви са били опожарени през 10в. от евреите, но някои са оцелели непокътнати скрити сред стръмните, отвесни скали.

DSC01457.JPG

DSC01583.JPG

DSC01345.JPG

Любимата ми Гералта! За мен това е най-уникалното място в Етиопия. Виждам, че нещата не са се променили много за 12 години И се радвам, че си там Tedy, като чета все едно съм там с теб. В Мекеле бяхте ли? Как изглежда сега? Една година от живота ми мина там, любопитно ми е. Ще се радвам като се върнеш да се видим и да ми разкажеш за пътуването и Етиопия. Ако нямаш нищо против. 

[FlyTraveler]

Стигнах до извода, че трябва да пътувам с приоритет в по-бедни или по-малко популярни сред туристите дестинации. Развивам все по-голяма непоносимост към тълпи и задължителни забележителности. Аз също бих избрала малък остров за почивка, пред по-известен и посещаван.

 

Излишно е да пиша, че това е най-интересното ти пътешествие за мен до момента и едно от най-интересните в този форум. Не се обаждам излишно, само за да не се пречкам в темата. Страхотен трип!!!

[Tedy]

Излишно е да пиша, че това е най-интересното ти пътешествие за мен до момента и едно от най-интересните в този форум. Не се обаждам излишно, само за да не се пречкам в темата. Страхотен трип!!!

Прав си, много наситено с емоции пътуване, забавляваме се, това е важното. Тази сутрин имахме трудни преговори с племето десанеч, не искаха да ни пуснат. Проблем с парите за снимки, това е неприятната част поне за мен. Десанеч не са приятелски настроени, когато ги докосна се дърпат. Кръвни врагове са с хамър, какъвто е нашия гид. Изглеждат високи и слаби като точилки.

[Гост]

Прав си, много наситено с емоции пътуване, забавляваме се, това е важното. Тази сутрин имахме трудни преговори с племето десанеч, не искаха да ни пуснат. Проблем с парите за снимки, това е неприятната част поне за мен. Десанеч не са приятелски настроени, когато ги докосна се дърпат. Кръвни врагове са с хамър, какъвто е нашия гид. Изглеждат високи и слаби като точилки.

 

Значи много ще те харесат, каквато си точилка и ти  Голям кеф са ми репортажите ти! Дано се прежалиш да напишеш пътепис после. Но преди това - успех и забавление ти желая!

[Tedy]

След полета до Арба Минч ни пое нашия гид Фитрету. Очакваше ни една седмица плътно заедно в района на Омо вали. Фитрету е от племето хамър и първо се насочихме към неговите хора. С пристигането имахме късмета да видим много интересен ритуал - прескачане на бикове. С тази церемония младите хамъри преминават от редиците на момчетата към зрелите мъже. Продължава 3 дена, ние видяхме кулминацията. Вечерта се присъединихме към купона в селото и споделихме местното питие медено вино с половината село от една кратунка. В тъмното изглеждаше като мътна боза, в която от туба изсипаха буци с кал. Докато течеше гореописания процес качачката падна в течността. С кална ръка жената, която забъркваше целия бъркоч, я извади и с усмивка ми подаде да пия. Не отказах и даже оцелях. Кратунката обиколи цялата компания и пак стигна до мен. Готино, много се смях, за щастие нямаше последствия. Тази процедура се повтори при друга колиба с различна компания. Буците с кал се оказаха парчета от медена пита.

 

[Tedy]

Жените хамър се отличават от другите племена по прическите. Носят косата си сплетена и я боядисват ярко червена със смес от краве масло, стрита на прах боя от глина и ароматизиращо вещество, което държи плитките слепени и подредени. В резултат раменете и лицата също са омазани, но пуста красота, трябват жертви.

Освен, че се почерпих с местното питие обменяйки бактерии с половината племе, участвах в танци и закачки между младите хора, които най-общо са покана за прекарване на нощта. Тук настана леко боричкане между момичетата, коя да застане до мен. Едно от тях ме прегърна и доста време не ме пусна, даже ме пазеше от момчетата, които нали се сещате как ми налитаха с предложения. Кулминацията беше доста красноречиво движение с изнасяне на таза към моето тяло. Мда, голям купон падна, особено като ми казаха да се поклоня на единия младеж, съдейки по бурния смях май му пристанах или нещо подобно. Всичко разбира се беше просто шега, а за мен невероятен шанс да наблюдавам как се забавляват хората в племето. Напълно нетуристическо преживяване, разбираемо нямам снимки, защото беше пълна тъмница. Там няма ток, вода, елементарни условия. Пяха ми, пляскахме заедно, танцувахме. И да не забравяме кратунката с пиво, която рано или късно отново ме откриваше.

[Гост]

П р и к а з к а...

[Tedy]

По-известните племена в района на Омо са около 16. Характерно за всички - нямат религия, полигамни са, изхранват се и изначално целия им живот се върти около най-важното - кравите. Още от малки момчетата започват да работят като пастири. При хамър след прескачането на биковете младежите се превръщат в мъже и преминават в редиците на охраняващите селото и стадата. При другите видях и доста от възрастните да работят като пастири. Племената поддържат приятелски отношения, но не с всички, както и успоредно с това водят непримирима война с враговете си. Война до смърт, в повечето случаи породена от опитите на младите момчета да покажат смелост и ловкост, открадвайки от скъпоценните крави на съседите си. В последните години има и друга причина. Неотдавна с промяна в конституцията правителството е отнело собствеността върху земите на племената. Целта е да се продава на чужди инвеститори, които отглеждат памук, захар. Това обаче е огромен проблем за местните, защото без земя за паша те остават без основния си поминък, който както споменах е изцяло свързан със стадата. Все по-често племена останали без земя навлизат в чужди територии и дават повод за въоръжени конфликти. Повярвайте там всеки мъж има калашников. Миналата година хамър са имали сериозни стълкновения с правителството и са успели да си запазят земите, но докога никой не може да каже. Подозирам това е и причината този район да се води рисков за туризъм. Аз проблем със сигурността не съм усетила. Като пример за враждуващи племена мога да дам хамър и десанеч или мурси и ари. Както каза нашия гид, все едно Израел и Палестина. Според мен битките и следователно по-малкия брой на мъжете е довела и до полигамията.

[Tedy]

Мъжът може да има няколко жени, стига да докаже на семейството на момичето, че има финансов потенциал. Има си строги правила и нищо не се случва случайно. Преди сватбата се плаща сериозна "сума" за бъдещата булка. При хамър жената струва 10 крави, 5 кози и 3 бъчонки с мед, но мурсите са много по-скъпи, цели 35 крави. Ако се чудите какъв е финансовия еквивалент, една крава е 250$, а козата 40$.

[Tedy]

При хамър първата жена се избира от семейството, обикновено от близък клан. След брака тя живее 3 месеца само със свекървата и се обучава как да върти домакинството. После младото семейство заживява самостоятелно, започвайки с няколко животни подарък от бащата на момчето. Идилия с точни и ясни правила. За мен големия проблем при повечето племена е липсата на вода, както и на училища. Например мурсите са абсолютно неграмотни, без шанс за по-различен живот. По тази причина местен гид - мурси няма да откриете.

[Tedy]

След приятелски настроените хамър се отправихме към горещия, ветровит и ужасно прашен Оморате за среща с десанеч. Изключително красиви и атрактивни с елегантните си, източени фигури, те са интересни като модели за фотография, но... не особено дружелюбни. Дали са такива по природа или причината беше, че гида ни е от враждуващо племе, не знам. Според него те поддържат добри бизнес отношения. Дърпаха се, когато леко ги докосвах, но имаха желание да се снимат. Там фотографията е единствен източник на пари, лесен и затова харесван. Но първо трябваше да прекосим пълната с крокодили река Омо. Бях чела как точно изглеждат лодките и не бях изненадана, но вътре се чувствах ужасно несигурна за техниката си. Бях я прибрала грижливо във водонепромокаема торба, но все пак. А лодките представлят издълбани от дънер корита, при това с не много голям диаметър. Аз се наместих лесно, но Влади едва влезе. Пресичането на реката е едно непрестанно клатушкане, ахааа да влезе вода от единия край и хоооп се обръща другия.

Редактирано 5 март, 2016 от Tedy

[Tedy]

И другото село на десанеч, където бяхме след изгрев. На финала се разрази бурен спор за пари, не ни пускаха да си тръгваме. Според гида ни селото е ново и още не са наясно с тарифите. И да, десанеч са номади и сменят местонахождението на селото си. Работа на местните гидове е да знаят къде да ги открият.

[Tedy]

След десанеч се отправихме към племето каро. Сравнително малко на брой, около 4000 души. Живеят близо до реката, което е голямо улеснение за бита им. Името на племето означава риба и това заедно с вездесъщите стада е основния им поминък. Имат училище, а немска фирма строи клиника в близост, което не означава че тя ще функционира нормално един ден. Да се наеме персонал, който за никакви пари да работи в пущинака е голямо предизвикателство си мисля. Каро се рисуват и още като ме виждат с апарата, сред децата започва да тече процес на активно бодиартване.

По-късно спим в палатка близо до реката. Шегувам се с Фитрету, нашия гид, в тъмното да не настъпим някой крокодил. Крокодили не видяхме, но беше пълно с маймуни и птици.

[Гост]

Теди, както казах, яко завиждам... Но нямам урочасващи очи Искам да те попитам тук - за да е от полза на останалите. Вярвам нямаш против.

 

Колко струваха различните етапи от пътуването? Имам предвид не самолетни билети и от сорта стандартности, а специално скитането и при църквите, и сред племената - ако можеш, да ми разбиеш тарифите?

 

Благодаря ти!

Редактирано 5 март, 2016 от Гост

[Tedy]

4-дневният тур до Данакил беше 500$ и всичко беше включено, с изключение на бакшишите за шофьора и гида. Аз бях договорила към него и трите дена в Тигрей общо за 830$ на човек. В Лилабела бяхме само с местен гид, за 3 дена договорихме 90$, нямахме фирма. Седмицата в Омо вали струваше по 300$ на ден за двамата с всичко включено без парите, които се дават за снимки. В Адис се разхождахме сами. Безопасно е. С вътрешните полети, които са голяма цифра излиза скъпо, затова обърнах внимание, че цената им може да е два пъти по-ниска, ако се лети до Адис с етиопските авиолинии.

[Гост]

4-дневният тур до Данакил беше 500$ и всичко беше включено, с изключение на бакшишите за шофьора и гида. Аз бях договорила към него и трите дена в Тигрей общо за 830$ на човек. В Лилабела бяхме само с местен гид, за 3 дена договорихме 90$, нямахме фирма. Седмицата в Омо вали струваше по 300$ на ден за двамата с всичко включено без парите, които се дават за снимки. В Адис се разхождахме сами. Безопасно е. С вътрешните полети, които са голяма цифра излиза скъпо, затова обърнах внимание, че цената им може да е два пъти по-ниска, ако се лети до Адис с етиопските авиолинии.

 

Много благодаря! Ще те помоля нататък за разни контакти Надявам се някога. Направо ме разби с това пътуване - влезе ми венозно 

 

Какви тарифи искат за снимки? Аз не съм като теб - професионалист - ама без снимки ще пукна... хах

Редактирано 5 март, 2016 от Гост

[Tedy]

Много благодаря! Ще те помоля нататък за разни контакти Надявам се някога. Направо ме разби с това пътуване - влезе ми венозно 

Хахаха и на мен... За племената гида е важен, защото не всеки може да те вкара да спиш до селото, трябва да е в приятелски отношения с хората в него. Нашият хич не се церемонеше за парите, буташе им по 10 бира и това е. 100 бира са 5$. Мурсите са известни с това, че броят всяко щракване на затвора и смятат по 5 бира, но и на тях даваше по 10 за 5, 6 кадъра. То аз и реално ще изкарам един кадър, а може и толкова да няма.

[Гост]

Броят щракването на затвора... хахаххахахахахахаххааххахахахаа... уби меееее! Дано отида някога, много искам. Ти си невероятна, сполай ти. 

[Tedy]

Така е, беше много смешно, докато снимах само чувах 20, 30 и там колкото идва сметката, те си я изчисляват на глас при това на английски. Но ние посещавахме села, където не ходят туристи, по-отдалечени и като нямат голям избор вземат каквото им даде гида. Като цяло не съм доволна от заснетото, защото имах нагласа за по-документални кадри от живота в племената. На място се оказа, че те позират съвсем статично и освен портрети друго почти нямам.

[Гост]

Емоциите си заслужават всичко...

[Sara]

Теди,уникално пътешествие! Браво за смелостта,за креативността,за споделянето и аз лично  чакам всички "не станали " снимки.

[Tedy]

Мурси са може би най-популярното племе в долината. С благословията на правителството в парка, в който живеят е направена захарна плантация. Цялата вода от региона отива там, изсечени са много дървета, а тирове постоянно преминават с ръмжене и вдигат прах в двете посоки. Неприятна гледка. Мурси нямат контакт с правителството и са изоставени на произвола на съдбата. Мъжете по тъмно подкарват стадата към реката и вечер се прибират след здрач. Красота. Жените носят вода и мелят царевица с 2 камъка, за да осигурят вечеря. Типичното при мурси е по-тъмния цвят на кожата и керамичните, кръгли типи, които жените носят на долната устна и ушите. Забелязах, че младите момичета нямат и като цяло в селото, където бяхме само 1, 2 жени имаха деформирана уста. Явно представата за красота в племето се е променила последните години. Вечерта гостувах на 2 семейства. Първото ме покани да споделя вечерята им. С черните си от праха ръце загребах царевичен хляб. Мислех си, че стомашните проблеми са ми гарантирани, но това не ме спря, пуста лакомия не мога да устоя да пробвам нова храна. Всъщност нямах проблеми през цялото пътуване, а ядох дори и мръсно манго барабар с кората.

Забавлявам бебето, докато майката прави брашно.

Редактирано 5 март, 2016 от Tedy