Прескочи до съдържание

Последният филм, който гледах е...


Препоръчани мнения

Забележка: филмът не е по книгата на Джон Кракауър! Аз също от трейлъра предположих, че е, защото Кракауър участва като герой, но гледайки целия филм, се уверих, че не е. А после и поразрових в нета да се доуверя. Филмът е за същите събития, разказани и от Кракауер (най-популярната и, съгласен, увлекателна версия; аз съм му заклет фен), но също - и от всички оцелели участници/свидетели.  

 

 

Всъщност си прав. Още преди да го гледам ми направи впечатление, че Кракауер не е споменат, но не бях се замислил, че книгата му по никакъв начин не е използвана във филма. Както и книгата на Букреев - The Climb, а сюжетът е изцяло дело на сценаристите. 

А за егото на голяма част от елитните катерачи, което в много случаи е по-високо от върховете, които изкачват може да се отвори отделна тема.

Връзка към коментар

Да се върнем на октомврийския репертоар на Дома на киното. Извинявам се на китайския филм отпреди няколко постинга, че не оцених по същество метафоричното и приказното излъчване. Което е прихванато от китайските коментатори в нета. Но точно това е интересното на азиатските култури, че докато земните им отношения и диалози ни се струват детински, съществува цяло емоционално измерение, което ни е недостъпно. Оригиналното заглавие на китайски било "Дневни фойерверки", като не било загубено в превода, а нарочно преведено на английски (и оттам - на другите европейски езици) като "Черен въглен, тънък лед". Именно за да се подчертае очакваната разлика във възприемането на една и съща история от китаеца и от евроамериканеца.

 

За сравнение - псуването на сръбски, било то в бежански лагер край Белград, или в Лас Вегас - има метафорчино и приказно излъчване, недоловимо и от най-чувствителните китайските радари.

 

https://youtu.be/iEXz4bY_xrg

 

Изгубването в превода е само от сръбски на български, че са му превели на пича прякора като Славянина, а то очевидно е Словенеца, защото от бивша Югославия само такива пускат в Америка без визи. Едни лоши с тъмна биография са го пратили да убие друг лош с тъмна биография в името на Сърбия и ... на няколко дни прекарани в рая вместо в бараките на бежанския лагер. Бил подходящ, защото освен че имал правилния паспорт, бил много добър във видеоигрите със стрелба. Като любимият му аватар е сръбски командос, а мишени - албаниците в Дяково (Гякова/Джаковица), където според мои лични наблюдения бозата е рядка. Не познавал баща си, преполагаемо изнасилвач, а майка му, болна от рак клисарка в църква, му дудне, като се пости, да пости. А Лас Вегас проповедниции, облечени като Майкъл Джексън и Елвис му дуднат други неща за Ада и Рая, алфата и омегата, пък бозавата мацка по бикини в басейна - трети. Та се пита в задачата - ще гръмне ли патлакът в края на Трето дейсвтие. Където първо е съвсем като в братското българско кино - бавнооо! Пичът се спуска няколко минути с пуст ескалатор в белградското метро в реално време. И изобщо не му хрумва да тръгне да ходи надолу по стъпалата, че да минем на следващ кадър по-бързо. А и филмът се казва "Травелатор", а не "Ескалатор"

 

В полския филм "Тяло" пък на неуловимо от радарите ниво са разговорите с духове на умрели роднини. Терпаевтката-медиумка ги практикува. Част от другите се съмняват, а около тях все някой умира, ако вече не е умрял, и трупът му не винаги е лицеприятен - героят е следовател/прокурор и прави описи на местопрестъпления. А и живите не са с особено лицеприятни тела, като анорексичната му дъщеря. А кучето е мутирало магаре. Даже - не мутирало.

 

https://youtu.be/KxRe2yujkzs

Редактирано от домосед
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

И аз така. Имах големи очаквания и филма ми хареса.  :)

Марсианецът, и на мен ми хареса. Не го смятам за чудо невиждано , но и свежи лафове има, и добра игра на моят любимец Мат Деймън, и интересна идея. Преди него гледах Еверест и на мен ми подейства като на Основателя , после цяла вечер коментирахме с мъжо и ровихме в нета за подробности за случая. И при нас двама човека излезнаха преди края и честно, не разбрах как може да е скучно на някои. А, и по някое време ми се появи желание за подобен подвиг, което светкавично се изпари, като започнаха да замръзват крайници и падат хора. Не знаех,че има книга за същия случай, ще я потърся и прочета.
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

"Часът на риса" - Дания, Швеция

 

Труден, тежък филм. Изобщо не е за всеки. Отиваме директно в графа класическа скандинавска психария с тагове мрак, сняг, специализарано заведение, самоубийци, психложка, пасторка. Чудесно подхожда за анти-пример, даден от ония жизнерадостни южняшки люде, които, бидейки до уши влюбени в слънце, плажове, палми, купон и неограничени социални контакти, ще нахейтят здраво всичко над 60-тия паралел. Ще кажеш с такова начало на ревю - 2/3-ти от публиката вече е изгубена.

 

Обаче!!! (да вкарам контрапункта) - гледайте "Часът на риса"!

 

Ако се абстрахираме от клишираното и глупаво естество на такова противопоставяне тип север-юг, мрак-светлина, студено-топло, депресия-жизнерадост... и топнем глава поне половин метър под повърхността в езерото на сюжета, ако гледаме на киното с прозорливо търпение и изследователски психологизъм (трудни са тия работи), а и същевременно заключим шоу-нагласата в килера - се озоваваме в един изключително интересен и богат свят. Свят, до който обществата на Севера са стигнали много трудно и с много жертви - искайки да помогнат на безнадежния и да спасят неспасяемият. А от всичко това лъха някаква човещина. Северът, в крайна сметка, се оказва не толкова студено място. И именно усилията на тази северна човещина да те спаси от депресията, от чудовището Хайд в теб, от самопогубването - са показани много умело в този филм. Часът на риса - това е 25-тият час, часът в който успяваме да бъдем щастливи извън 24-часовото си физиологично битие. Такава трудна за разбиране максима е прокарана в разказа за едно нормално дете от проблемно семейство, което живее при дядо си в къща до езеро, но става депресар-убиец и накрая самоубиец. В психиатрията разказва на пасторката, дошла да помогне за него, как му се появяват ключови спомени - котката Вилде (която обича, носят му, но убиват), ваната с боровинки, стридите, звуците от небесната арфа (всъщност зловещи шумове от жиците вън - реминисценция на момент, в който дядото и детето слушат прегърнати "божествената песен" и се чувстват щастливи)... В крайна сметка момчето е отнето от дядо си и всичко се обърква по ужасен начин...

Така както го видях аз, в този филм всичко извира от желанието да спасиш индивида като изследваш внимателно спомените, детството, преживяванията, разказите, мечтите, надеждите. Може да се каже, че няма толкова религия и нравоучение тук (дори хич), колкото това, на което казват аналитична психология. Пасторката, която през целия филм говори с момчето в изолатора, разбира, че е изправена пред един наистина невъзможен случай, но прави нечовешки усилия да го спаси , и почти успява. Уви, почти. Изобщо няма хубав край филма, както всъщност става с голямото кино, приказките на Андерсен, и с много от нещата в живота. 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

The Martian!  Мнооооого добър!!!  :) :) :)

 

 

И аз така. Имах големи очаквания и филма ми хареса.  :)

 

Е, хайде кажете кое точно ви хареса? Гледах трейлъра и не видях нищо, което да ми хване окото. Как са запълнили 142 минути с история за някакъв Робинзон, който се учи да гледа картофи на Марс?

 

Моята сводка тоя път е за румънския филм на български продуценти "Защо аз?". По истински случай за един изправил се (изправен?) срещу корупция на най-високо държавно ниво, игри за власт и шпионаж от старата школа (подслушвания и досиета) млад румънски прокурор от началото на 00-те години. Интересен е, но по-добре да не се чете синопсисът точно какъв е истинският случай, защото той е само в развръзката. Останалото е от сценаристите.

 

https://www.youtube.com/watch?v=qq06v2PGKuo

Редактирано от домосед
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Как са запълнили 142 минути с история за някакъв Робинзон, който се учи да гледа картофи на Марс?

 

Имаш нещо против саденето на картофи на Марс?  ;)

Ами направили са го по забавен и интересен (за мен) начин.  Гледах филма с удоволствие.  :)

Връзка към коментар

Е, хайде кажете кое точно ви хареса? Гледах трейлъра и не видях нищо, което да ми хване окото. Как са запълнили 142 минути с история за някакъв Робинзон, който се учи да гледа картофи на Марс?

 

И аз да питам - колорадски бръмбари имаше ли? Или тяхната космическа програма още не ги е отвела до Марс? :)

Връзка към коментар

Е, хайде кажете кое точно ви хареса? Гледах трейлъра и не видях нищо, което да ми хване окото. Как са запълнили 142 минути с история за някакъв Робинзон, който се учи да гледа картофи на Марс?

 

Моята сводка тоя път е за румънския филм на български продуценти "Защо аз?". По истински случай за един изправил се (изправен?) срещу корупция на най-високо държавно ниво, игри за власт и шпионаж от старата школа (подслушвания и досиета) млад румънски прокурор от началото на 00-те години. Интересен е, но по-добре да не се чете синопсисът точно какъв е истинският случай, защото той е само в развръзката. Останалото е от сценаристите.

 

https://www.youtube.com/watch?v=qq06v2PGKuo

 

На мен ми хареса, защото показва как човек никога не трябва да се предава и отказва. Показана е силата на човешкия дух. Така виждам аз този филм. :)

 

Интересува ме румънския филм, който си споделил ще го дават ли по  кината или от къде може да се свали?

Редактирано от Моника
Връзка към коментар

Интересува ме румънския филм, който си споделил ще го дават ли по  кината или от къде може да се свали?

 

В момента на теория го дават по студийните кина в София. Номерът е да се уцели прожекция, на която са се събрали поне двама зрители, че да го пуснат

 

http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=86649

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Дават го("Защо аз?") и в Пловдив в Лъки Синема-Дом на киното. Филма не е по различен от Левиатан....руския е с много по драматичен,но реален завършек типичен за  страни от Източния Блок. Румънския филм е много сходен с нашия сериал Под прикритие,само че там се отнася за съдебната Им система...а в нашия сериал е ...ОТ - ДО :)

 

от фестивала "Северно сияние" в Пловдив:

 

-  "Исландия наведнъж" въпреки ,че е документален...природата на тази земя "играе" достатъчно вълнуващо,за влюбените в тези земи,за тези ,които се канят да стигнат до земите на Лейф Ериксон,Бьорк или белите полета на Слейпнир ;)

- “Тютюн с аромат на череша”....един естонски аромат с нюанс на Набоков,само че естонската Лолита(Лаура) е на 18..а Йоосеп е природолюбител на средна възраст!

..........

Дипломация / Diplomatie / Diplomacy (2014)....един забележителен исторически филм за спасяването на Париж ,при отеглянето на хитлеристите към Германия,където главния спасител е командира на гарнизона Гран Пари - генерал Дитрих фон Холтиц,пренебрегнал заповедта на Хитлер да разруши града.Филма е по скоро един диалог от ноща на 24  до сутринта на 25 август 1944 г. генерал Холтиц е удостоен за това с рицарско звание на Френския почетен легион...но какво знаем за действителния "дипломат" от тази вечер....шведа Нордлинг?

Редактирано от Botko
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Филма не е по различен от Левиатан....руския е с много по драматичен,но реален завършек в страни от Източния Блок. Румънския филм е много сходен с нашия сериал Под прикритие,само че там се отнася за съдебната Им система...а в нашия сериал е ОТ - ДО :)

 

А сходният американски филм за идеалист от държавните служби е "Сикарио". Не е прокурорка бореща корупция, а е командоска от ФБР, бореща наркотрафиканти. Печена с оръжието, но готова да повърне при вида на първите няколко гниещи човешки трупа в килер. И тя като румънеца се чуди "защо тя". И зрителят се чуди поне до две трети от филма. И после се чуди да я подиграва ли или да я съжалява. Да и съчувства/симпатизира е по-трудно. Навремето имаше един филм на братя Коен за същия географски район "Няма място за старите кучета" (No Country For Old Men). Е, този може да му е достоен сикуъл (браво на Денис Вилньов) и спокойно може се нарече "Няма място за благородни девици". Героят на Джош Бролин знае съвсем точно защо е тук (за разлика и от мацката и от героя му на Еверест). А Бенисио дел Торо, само прическата си е променил. Лекичко. Филмът е забранен за под 16 годишни и препоръчвам забраната да се спазва! Даже и да остане човек пак сам в салона като мене.

 

https://www.youtube.com/watch?v=sR0SDT2GeFg

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Ново заглавие в рубриката южасно тъпи нови български филми: "Имало едно време един уестърн"

(И тук има закачка с превода - Twice Upon a Time In the West)

 

Идеята е да направиш филм за киномани в памет на спагети уестърните по местата, където са снимани. В Испания. Дотук добре, но само да хванеш Клаудия Кардинале да играе себе си как се разхожда по Memory Lane с кадилак-кабриолет не е достатъчно. Нито да нахлузиш ковбойска шапка на един испанец, приличащ на Хенри Фонда, и да го разходиш сред декори от уестърни. Когато в CV-то имаш само документални филми (добри!), преходът ти към игрални е рисково начинание. Там трябва сценарий с (поне плах) опит за нещо смислено в него. И режисура на живи хора. А не "гениално" да лишиш ролята на българката от реплики за по-голяма загадъчност (или защото, чак след като си я кастнал без актьорско образование и практика, си разбрал, че не я бива да си отваря устата пред камера, още по-малко в присъствието на звездни секс-символи отпреди две поколения). Единственото безусловно добро във филма би била музиката. Но след час и половина наливне на лебедово езеро в гърлото ми, най-вероятно следващия път, още като зърна лебед, ще ми се догади. А и ако Чайковски беше оставил наследници, можеха спокойно да дадат продукцията под съд за увреждане на репутацията на оригиналния балет с много по-добро либрето.  

 

https://www.youtube.com/watch?v=dZMCMjLNn5U

 

P.S. Дочул, че намесват Чайковски, Чехов се намесва ревниво със сентенцията, че ако в първо действие пуделът на Клаудия Кардинале кара стикове за голф в кадилака, в трето непременно някой ще бъде ударен с тях по главата. В уестърн, за Бога!

Редактирано от домосед
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Имаш нещо против саденето на картофи на Марс?  ;)

Ами направили са го по забавен и интересен (за мен) начин.  Гледах филма с удоволствие.  :)

 

Добре, навихте ме. Гледах го.

Против вроденото ми недоверие, първо, към всякаква фантастика на тема космос, второ, към блокбъстъри, подписани Ридли Скот, трето, към картофи с кетчуп.

Тоя филм обаче не е научно-фантастичен, а популярно-научен с елементи на пожелателност. И дружелюбност между два от стълбовете на глобалния бранд USA: NASA и Holywood.

Става. Не съм, чак толкова краен отрицател, колкото Скротума тоя път. 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

И аз току що се връщам от киното. Книгата ми беше доста прясна и за това и завоите във фабулата не бяха особено изненадващи, а и се ядосах на разни отрязани култови елементи. Книгата си е нърдовска отвсякъде, със всичките му детайли и научни подробности (колко реалистични не мога да твърдя, не съм до край запознат с материята). Но е факт, че 144 мин не ги усетих, което обикновено е добър показател за гледането. 

 

Пиша го това преди да метна едно око на ревюто на скротума и да ме хване срам, че съм харесал поредната боза, която е оплюл :)

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Пиша го това преди да метна едно око на ревюто на скротума и да ме хване срам, че съм харесал поредната боза, която е оплюл :)

 

Аз сбърках, че направих обратното - първо прочетох ревюто му, после писах тук. Грешка!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Против вроденото ми недоверие, първо, към всякаква фантастика на тема космос...

 

Да се пробвам и аз да те навия:

 

Редактирано от captain_oveur
Връзка към коментар

Най-после уцелихме (с кръщелника, 16) правилния филм! Помните ли кой натопи заека Роджър, а? Филип Пьоти успява да сбъдне мечтата си, без да го натопят. Робърт Земекис току се спотайва по няколко години, като да се е пенсионирал, току излезе на светло с някое шедьовърче. От което свят да ти се завие! На тоя филм всичко му е хубаво - и случката, и сценария по нея, и режисурата, и актьорското присъствие, и декорите, и стероефектите (превод за по-младите: 3D ефектите), и свалянето на шапка към чистосърдечната ненаплашена от тероризъм свобода на 70-те, към Париж на шансоните, към Ню Йорк на двете кули, едва новородени. Горещо препоръчвам!

 

https://www.youtube.com/watch?v=MI-T7UNr1D4

 

Но внимавайте, ако имате и най-малкия страх от височини. Аз се разминах само с изпотени длани (през целия филм!). Хем знаех какво точно ще стане накрая, защото освен трейлъра съм гледал и документалния филм. Но може и по-зле  -_-

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Killing Zoe

 

Филмът до средата има уникални сцени, после не знам защото Тарантино  е продуцент или заради нещо друго, но настава една шизофрения и кървища, които съвсем не са на място.  :lol:

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.