Да живеем, да посетим пак и да не повторим

[Георги]

Преди 1 час, ivooo каза:

С принцесата делим  дестинациите на 3 вида . Такива на които можем да живеем вечно  . Такива които бихме посетили  отново И такива които не бихме повторили .

Цитатът е изваден от чудесния разказ на ivooo за Куба. Мисля си, че е подходящ тон за песен за цяла тема, чудя се дали ще се получи шарения или ще имаме приблизително еднакви вкусове? И така, кои са дестинациите, в които:

 

- бихте живели вечно
- бихте посетили отново
- не бихте повторили

 

На първи въпрос - бих живял в Австралия. Спокойствието, усмивките на хората, позитивното отношение, липсата на стрес, може би прекалено много идеализирам, но ще е топ фаворитът, ако реша някой ден да се местя от България. Просто там за мен е перфектната комбинация между стил на живот, уредена инфраструктура и климатични условия. Не знам, други хора казват, че се чувстваш като в затвор, все пак островът е прилично отделен от останалата част от света, но без да живея няколко години там не бих могъл да кажа дали ще се съглася с тях. 

 

Бих посетил отново - повечето от дестинациите, които съм посетил. За Исландия е ставало дума не веднъж (сега като го пиша това, почвам да се чудя дали нямахме много подобна тема преди време, в която да съм писал същото...), Камбоджа и Виетнам също, но сякаш съм гладен и за нещо ново, а тоя свят хич не е толкова малък като почнеш да правиш планове на хартия. 

 

Не бих повторил - нямам сякаш места влизащи в тази категория, все още. Но сякаш вътрешно знам, че дори да не съм отписал определени дестинации за второ посещение, то просто това второ посещение е толкова надолу в приоритетите, че едва ли някога ще му дойде ред. Полша, Прибалтика, може би Китай от по-екзотичните. 

 

Сигурно има значение и възрастта, с годините ставаме по-улегнали и сякаш ще ни теглят все по-спокойни по-спокойни дестинации, не си представям като пенсионер да живея в Ибиза, така че списъкът ми е към днешния момент, да сме живи и здрави, след 30 години да пиша пак в темата как се е променил

[Kris]

Вечно не искам да живея никъде. Предпочитам разнообразие.

Не обичам да посещавам отново. Няма време.

Така или иначе много рядко повтарям. Всяко повтаряне е загуба на нови красоти.

[Tedy]

Не съм от хората обиколили много държави, но досега не съм видяла ни една, за която да си помисля, че бих останала да живея. Или климатът им е суров, или са на майната си и да се пътува оттам е скъпо удоволствие, а и как бих оцеляла без подкрепата на моите стари и верни приятели. Самотният и уседнал живот не е за мен.

Бих посетила отново всичките си дестинации, които са максимално близо до полюсите - Нова Зеландия, Патагония, северна Норвегия, Исландия. Даже бих искала да ги видя през различните сезони, в цялата им цветност и различност. Друга държава, в която бих се връщала отново и отново е Китай, е няма такива приключения и забавни случки. Вкусна храна, мили и усмихнати хора, красива природа, безкрайййййна територия и места за разглеждане, какво повече да искам. След всяко посещение няколко дена съм тотално неадекватна от шока при завръщането към нормалния ми начин на живот и факта, че трябва да се храня с нож и вилица, но сърцето ми е пълно с усмихнати спомени.

Мисля, че няма място, което не бих повторила. Първосигнално бих отговорила Брюксел, но се сетих как преди месеци Диан предложи да ходим малка група на бира и веднага се навих, а дори не пия бира. Та с добри приятели навсякъде е хубаво и си струва емоцията.

[Roberto Baggio]

Ха...много хубава тема, въпрос, върху който доста често съм разсъждавала и  към момента със стигнала до извода, че бих живяла в Италия (почти без значение къде точно) и по средиземноморското крайбрежие на Испания. Бих повторила всяка една дестинация (виждам, че коментираме по-скоро като държави, а не конкретни градове или природни забележителности), с изключение на Мароко, но както казва и Tedy по-добре да не се заричаме, защото с подходяща компания всичко е възможно.

[Oshko]

Aз бих живял в някоя страна с топъл климат и сравнително уредена, но вероятно никога няма да стане, защото половинката се чувства най-добре в България.

Бих повторил всички дестинации, но знам, че едва ли ще повторя и една десета от тях, просто защото предпочитам новите. Много рядко съм повтарял и има едно такова по-различно хубаво чувство, когато човек се връща отново, но....просто няма време.

[Росина]

"бихте живели вечно" ако това означава, да живееш само там и да не пътуваш никъде другаде - няма такава. Иначе винаги съм си мечтала да поживея за около половин година в Тайланд,Италия...(но не мога да си взема толкова дълга отпуска  )
"бихте посетили отново" Париж-там бяхме на сватбено пътешествие и сме си обещали на всеки 7години да се връщеме (нямам търпение за 2021  ) и дори не мога да обесня защо, просто там се чуствам все едно летя Другото е  Япония-направо се влюбих и в старната и в храната  а и не успяме да се каичм на Фуджи и  да видим Осака , а и много ме е яд, че не взехме детето 
" не бихте повторили" - не бих  повторила местата на които съм била само защото има толкова много неща които искам да видя и не мога да хабя финанси за неща които съм видяла.

(струва ми се, че имаше подобна тема)

Редактирано 13 юни, 2017 от Росина

[lesy]

Бих живяла на море някъде по Сридеземноморието. Обичам морето, слънчевите дни, морските дарове, хубавото вино, всичко... И е в Европа, а аз я харесвам. Но най-вероятно ще си живея тук.

Не съм пътувала много, но искам да се върна в две по-далечни места - Япония и Палау. Естествено между тях няма нищо общо. Не бих живяла в никоя от тях. Японците живеят, за да работят, а микронезийците не работят много, но живеят в Рая. Но да си само в Рая омръзва.

Тук не включвам Италия, Гърция, Португалия, Испания т.к. те са в първата група.

Като цяло гледам да посетя нови места, особено ако съм прехвърлила основните забележителности. Затова не бих се върнала скоро в Азия, където съм била с изкл. на Япония.

[T.E.Lawrence]

 

Тази тема покрива третата и отчасти втората част от тази, затова на някои хора им изглежда позната. Няма го моментът "къде бихме живели".

[desislavna]

Моето най-мечтано място за живеене съвпада с това на Георги. Австралия е dream world като отношение към хората, спокойствие, уреденост. Там губиш всякакви притеснения. Всичко е направено за хората - да се чувстват добре, да не се стресират, да им е удобно. И те са видимо щастилви. Има чудесни плажове, красива е, има и коали. Как да не я обичам?! Единственият й проблем е, че е далече от останалия свят, но пък самата тя е доста разнообразна и интересна. 

 

Бих посетила отново Тайван, Виетнам, Южна Африка... Азиатските ги харесвам особено, защото хората са мили, добри и услужливи. Усмихват се искрено и чистосърдечно. А пък Кейптаун е невероятно красиво място и ми е любимо пътуването до там.

Италия и Португалия са ми любимите от европейските дестинации.

 

Не бих повторила Македония и Южна Корея. Първата ми е ужасно скучна и някак неприятна, а втората е красива и екзотична, но хората се бутат и са някакси студени и дистанцирани. Тези две страни не успяха да ме грабнат.

[ven62]

Само на един от въпросите имам категоричен отговор – не бих повторил Малта. От всички места, които съм посетил, това е най-надценената и незаслужено прехвалена туристическа дестинация.

 

Преди време мислех (и то доста категорично), че не бих повторил почти никоя страна/място. Сега не мисля така. Бих повторил с удоволствие и при подходящи условия всяка една от страните. А Белгия и Франция бих ги повторил, за да си подобря впечатленията.

Париж не ме очарова – явно проблемът е в мен.

Брюксел е доста грозен и Белгия до миналата година бих я „запокитил“ директно при Малта, но след като видях Динант, вече съм склонен да и дам втори шанс.:)

 

Къде бих живял. Това е доста комплицирано. Най-бързия отговор е – където са ми семейството, приятелите и част от роднините. И сега започват но-тата – ама да не е много топло, ама да е култивирано/цивилизовано (сега пък колко култивирано) да не е студено (пак колко), … изобщо си е доста сложно.

Може би, с най-малко условности, бих живял където и да е по Средиземноморието от към Европа, Виена и Нидерландия.

[jungfraujoch]

преди 1 час, Tedy каза:

Не съм от хората обиколили много държави, но досега не съм видяла ни една, за която да си помисля, че бих останала да живея. Или климатът им е суров, или са на майната си и да се пътува оттам е скъпо удоволствие, а и как бих оцеляла без подкрепата на моите стари и верни приятели. Самотният и уседнал живот не е за мен.

Бих посетила отново всичките си дестинации, които са максимално близо до полюсите - Нова Зеландия, Патагония, северна Норвегия, Исландия. Даже бих искала да ги видя през различните сезони, в цялата им цветност и различност. Друга държава, в която бих се връщала отново и отново е Китай, е няма такива приключения и забавни случки. Вкусна храна, мили и усмихнати хора, красива природа, безкрайййййна територия и места за разглеждане, какво повече да искам. След всяко посещение няколко дена съм тотално неадекватна от шока при завръщането към нормалния ми начин на живот и факта, че трябва да се храня с нож и вилица, но сърцето ми е пълно с усмихнати спомени.

Мисля, че няма място, което не бих повторила. Първосигнално бих отговорила Брюксел, но се сетих как преди месеци Диан предложи да ходим малка група на бира и веднага се навих, а дори не пия бира. Та с добри приятели навсякъде е хубаво и си струва емоцията.

Теди,и аз съм като теб.С добри приятели отивам на края на света!

[jungfraujoch]

Колкото и да е странно за повечето хора,в България плувам в свои води.Обожавам да пътувам и да се завръщам у дома.Където съм обичана и щастлива.Изпуснах възможността да живея в любимата ми Холандия още през 1994 година.Не съжалявам,защото това е било решението ми тогава.Никога не знаем къде могат да ни отведат обстоятелствата и мисля,че човек се приспособява към тях.Ако има желание,разбира се.

Бих посетила отново всичките си дестинации,както казва Теди,през различните сезони.И най-вече мечтая да обиколя първо Европа,имам още непосетени столици и градове.И ако може да стъпя на китайска земя,да видя Тайланд,да ходя боса на остров Бали с цветенце в косата си...Ей такива мечти си имам и вярвам в реализирането им!

[Duke]

Ще започна отзад напред...

 

Не бих повторил Панама заради непоносимата влага, а от градовете не бих повторил Милано и Виена, които са ми ужасно скучни, но се налага веднага да призная, че твърде често ги повтарям, защото са стратегически концертни дестинации...

 

Бих се върнал във Виетнам по всяко време и Куба след 10 години за сравнителен анализ. Връщам се всяка година поне по веднъж в Италия като страна и Лондон като град...

 

Бих живял на практично място, което съчетава няколко основни фактора - климат, инфраструктура, жизнен стандарт, обществени отношения. Може би ще изненадам голяма част от четящите, но не бих живял в Италия, защото не отговаря на последния изложен от мен фактор - не ми се иска да сменям един тип обществени отношения с друг подобен тип, ако ме разбирате какво точно имам предвид. Градът в който се чувствам като у дома си (което в известна степен е самата истина през последните 25 години) е Лондон, но също не бих живял в него, защото не отговаря на първия изложен по-горе фактор. Така стигаме до прагматичното решение, взето на база "информиран избор", както е модерно да се казва. Бих живял във Флорида или Калифорния, като считам и двете места за покриващи личните ми изисквания...

[Alexander]

Първия въпрос бих го разделил на две:

 

a) Държава в която си мисля, че бих живял без да съм ходил, на базата на чуто, прочетено и т.н, това е Австралия.

 

б) Държава в която съм бил, в моя случай тя вероятно ви е пределно ясна  и без да я пиша, но все пак за които не ме познават това е Испания.

Всеки ден от какво сме тук си мислим за там, но все пак ние сме живели в тази държава много години. Със сигурност вече нямам желание,  нито сила да се пробвам да живея в държава различна от България, Испания и Австралия.

 

За връщането, в момента като се замисля, няма държава в която да съм ходил само един път, с изключения на Гърция, но и там ще повторя и потретя, както с останалите посетени.

 

Нямам такава държава и не вярвам да имам, по простата причина, че местата които не ми харесват, не планувам да ги посетя. Вероятно някой ден ще стане грешка и ще имам такава държава в списъка, но за сега липсва.

[Алекс]

Аз не мога да си представя да живея вечно в страна различна от България. Казвайки това имам предвид, че независимо къде живея, крайната ми дестинация винаги ще бъде България, там където искам да прекарам старините си. В една къщичка да гледам лук, домати и краставици и от време на време да се събирам с другите баби в градината. Докато обаче дойде време за това, с удоволствие бих поживяла за по няколко години в Рим, Норвегия, Швейцария или Испания. Дестинации, които са на повече от 3 часа път със самолет от България са интересни за мен само от туристическа гледна точка:)

Почти всички страни бих посетила отново, като Испания бих я потретвала, почетвъртвала и т.н. с надеждата един ден да ми омръзне

[Фил]

Както стана дума, частично сме обсъждали подобни въпроси в две други теми и може да си повторя, но все пак:

1. Бих живял постоянно 

   - в Австралия - въпреки, че впечатленията ми от страната са практически никакви (само няколко дни в Сидни), на третия ден ми мина точно тази мисъл през главата: "Ето тук бих живял с кеф" 

  - в някое малко градче/селце във Франция - много харесвам френската култура (писатели, поети, художници, музика, филми, архитектура), френския език, френската кухня, и въобще онова, което е прието да се нарича "Joie de vivre"

  - в крайна сметка обаче, най-важното е къде са ти близките и приятелите, и въпреки че доста от тях се пръснаха по света, все пак повечето са ми тук, в България

2. Бих посетил отново почти всички места, където съм бил, още повече, че - както може би съм споменавал във форума или на устно на сбирките - за мен обикновено най-приятно е второто посещение на определена дестинация - при първото посещение човек още не е ориентиран, понякога губи време заради някакви технически и логистични подробности от сорта на това къде е някоя спирка, как най-удобно се стига от т.А до т.Б, къде има хубави кръчмета и пр., а също така обикновено при първото посещение човек гледа "да отметне" основните т.нар. "забележителности", докато при второто посещение човек вече е наясно с основните неща, обиколил е стандартните "топ N"  и вече може по-спокойно да се наслаждава на преживяването и да акцентира точно на нещата, които са по неговия вкус и най-много му допадат...
3. Вероятно единственото място, което ми остави леко тягостно впечатление и не бих искал да се връщам там (освен може би за логистична спирка), e Манила.

Редактирано 13 юни, 2017 от Фичо

[pamela]

Четейки горенаписаните мнения, си мисля колко различни сме ние, хората, пък макар и магеланци.

За мен Австралия е интересна дестинация, но тъй като не съм ходила, не мога да кажа как ще се почувствам там. А това е най-важното, за да взема решение да живея някъде. Към момента мястото, където бих се връщала отново и отново, а и бих живяла за известно време, е Италия. Но колкото и да не харесвам някои неща тук, с България ме свързват толкова много неща - родители, роднини, приятели, че не мога да си представя да я напусна завинаги. Е, вероятно и възрастта ми ми шепне в ухото, за да съм на това мнение.

Що се отнася до това къде бих се връщала отново или не, отговорите биха били различни в зависимост от много фактори. Мога да кажа, че харесвам почти всички места, които съм посетила - кое повече, кое по-малко, но бих предпочела да отида на нови места. Въпреки че съм изключително съгласна с Фичо - за мен второто посещение на определен град или държава винаги е най-хубавото. Първия път човек винаги планира, изпълнява програма, бърза, а втория път се наслаждава на живота.

[akair]

6 hours ago, Duke said:

...Бих живял на практично място, което съчетава няколко основни фактора - климат, инфраструктура, жизнен стандарт, обществени отношения... Бих живял във Флорида или Калифорния, като считам и двете места за покриващи личните ми изисквания...

Можеш ли да посниш по темата за CA и FL? Наистина ми е интересно от каква гледна точка ги виждаш?

[Травеолани]

Къде бих живяла за постоянно – това решение го взехме преди 12 години, когато избрахме Ванкувър. На друго място в Канада не искам да живея заради студеното време и бруталната снежна зима. Иначе си мисля, че бих живяла в Калифорния – южната част е много привлекателна за мен, в частност Сан Диего. Много добре се почувствах там, напомни ми на Ванкувър, с разликата че имат само два сезона – 2 месеца есен и останалото лято. Бих живяла и във Флорида, ако се налага. Въпреки ураганите е прекрасно място.

Не обичам да повтарям дестинации, но бих посещавала отново и отново Калифорния, Хаваи, Мексико. На Карибите бих се върнала още 1-2 пъти максимум.

Засега няма място, което толкова да ме е разочаровало, че да не искам да се върна там.

 

[cybersimo]

Къде бих живял постоянно - най-вероятно ще избера България, най-вече заради приятелите и хората, които обичам. Калифорния също ме влече, но засега нямам подробни наблюдения къде точно.

 

Къде бих се върнал отново - Засега отговора е само един - Hawaii - спомените от студентските ми времена там трудно избледняват, въпреки че беше преди около 20 години :-)

Може би бих се върнал и в Сингапур.

 

Все още не съм намерил място на пълно разочарование, за да не искам да отида там отново.

Редактирано 13 юни, 2017 от cybersimo

[Crazy Horse]

Много готина тема сте заформили. И след толкова суперлативи за Австралия едва вече дочаквам да стане 9 юли и да полетя натам. Но, дори преди да съм бил там ми се струва, че Австралия ще е в категорията за повтаряне. Сигурно ще ми хареса, но е прекалено далече от Европа. 

 

Местата, в които бих живял вечно - на първо място Испания и конкретно Мадрид. Този град ме завладя от първата минута, когато го видях и ето, че вече 7 години съм тук и това е моят дом. Освен в Мадрид, с удоволствие бих се пенсионирал и на Канарските острови или Майорка. Бих живял и поне за определено време в Австрия, особено Виена и Инсбрук, където съм живял един семестър, но така или иначе климатът и хората ще ме върнат в Испания. Франция, особено Париж, Елзас и Френските Алпи са други мои любими места, в които искам да поживея, както и Лугано в Швейцария и Рим. Италия и Франция са две страни, в които се чувствам невероятно заради атмосферата, езикът, културата, храната...

 

Места, които бих посетил отново, освен гореизброените Австрия, Италия, Франция и Швейцария, са Хавайските острови, Германия, Белгия, Румъния, Полша, Куба, Ейре, Гърция.

 

България така или иначе посещавам всяка година, защото имам роднини и приятели там. За съжаление, когато отида в България рядко ми остава време да пътувам из страната, но съм решил в бъдеще да опозная родината, защото все пак там съм се родил и е срам и позор да не съм ходил никога в Казанлък, Несебър, Мелник, Белоградчик, Плевен, Копривщица, Панагюрище, Плиска, Преслав... По-добре да не изброявам повече местата в България, в които не съм бил, че съвсем ще стана за резил. Ще разчитам на вас, в бъдеще да ми помогнете с организирането на оптимална програма за българска обиколка. Само още малко да порастне дъщеря ми, че е само на 2 годинки сега. 
Канада също ще е повторя, макар че я познавам отлично и ми е скучна, все пак там имам много добри приятели и чудесни студентски спомени.

 

Местата, които няма да повторя - Балтика и Финландия - нямах никакви отрицателни емоции там, но просто ми се сториха скучни и не мой тип страни, може би защото аз си падам повече по изящна архитектура а не толкова по зелената природа, а и хората там са доста резервирани. Швеция, Дания, Ислания са ми в списъка за посещаване, но не очаквам чудеса от тях.  

Сърбия, Македония, Словакия - пак никакви отрицателни емоции, но не мисля, че си струва да ги повтарям, макар че особено от Братислава имам чудесни спомени и може и да се върна заради приятели.

Англия също не бих повторил, даже Лондон не ме грабна, може би заради дъжда и това, че не усетих еуфория както в Париж, примерно.

Унгария е аут - отрицателни емоции, похабени нерви и това, че ненавиждам да се пробват да ме лъжат на всяка крачка и аз да съм нащрек като войник на пост, а и Будапеща си е прехвалена и позанемарена по мое лично мнение.

Русия и Украйна - и двете са все още прекалено съветски. Не харесах бюрократщината и бумащината им, наглостта, грубостта, депресивните им кални села и панелки. Година и половина съм живял в Русия, не бих повторил. И заради това автоматично отпадат Беларус, Молдова и всичките им там Таджикистани, Туркменистани и други стани без да се налага да ги посещавам, за да разбера, че не са за мен. За един германец или американец може и да е интересно да види нещо съвсем различно, но аз панелки и кисели лелки, които крещят истерично съм виждал достатъчно, както и нагли хора в униформа, на които им е кеф да те размотават за печат, та после превод на печата, та после фотокопие на превода на печата, за да стигнем и до нотариална заверка на фотокопието на превода. Спасибо, но, нет, спасибо.

И накрая Турция. Интересна страна, с много интересна природа, но аз предпочитам по-светски страни. И дори в курортите си имат джамии, от които зоват правоверните на молитва. Нищо лошо, тяхна си е страната и религията, но на мен тези провиквания ми действат така все едно някой ми пробива мозъка с дрелка. 

От друга страна, скъпи магеланци, каквото и да си говорим, аз лично бих отишъл и на някои от тези скучни места пак, ако мога да се видя там с близък човек или стар приятел или пък заради някаква благородна кауза като например да подаря поне 6-7 киндълчета заредени с 150-200 книги на български език на празник по случай 24 май на ученолюбиви потомствени българчета в Бесарабия или Банат примерно. Замислял съм се за подобна акция съвсем сериозно и да го направя без медиен шум. Така че, никога един магеланец не може да знае къде ще го отнесе живота в Банат, Ню Йорк или в Найроби. А, и освен това, съвсем практично, за да и остава време за нови дестинации, трябва да ограничаваме броя на пътуванията до посетени вече дестинации.

[Добри]

Всеки с живота, щенията, зоната на комфорт и особеностите си. И там, където има припокриване между двама или повече за дадено място, то не е задължително да се създаде впечатление, че е общовалидното хубаво. Моят организъм обича да му е хладно и да го вали сняг, слънцето ми действа ужасно зле и на глава, и на кожа, и на сърце. Обожавам облаци, дъжд и вятър в лицето ми. Кошмарът на 95% от хората, което обаче не ме е подтиснало, видиш ли, да се водя по техния акъл или да се депресирам. Не съм фен на плажовете, клиширания образ на палмата и потните танци до зори с гаджета по голи кълки (е, айде, към тях съм най-толерантен), мухите и комарите, мазната жега, хайлашките нрави и "освободеност" на разплутия и крещящ на масата и по пазарите юг, създал с мързела си неизбежни симпатии, песни и дори религия на маняна-та, колкото и чар да им се приписва. Джунглата и пустинята също не са моя дом. Светът за мен пази своите перли над 60-тия паралел, където, привидно плашещата суровост и студ за мнозина, слава богу, са причината тези места що годе да запазят девствения си облик, незасран от лапите на туристическата цивилизация с нейните фасове, асфалт, бетон, врява, газове и пластмаса, които са изпълнили живота ми с искрено отвращение.

[Tedy]

Преди 1 час, Бай Добри каза:

Моят организъм обича да му е хладно и да го вали сняг, слънцето ми действа ужасно зле и на глава, и на кожа, и на сърце. Обожавам облаци, дъжд и вятър в лицето ми

Бай Добри, много добре те разбирам. Обичам и топли дестинации, но плажовете с палми ми доскучават най-бързо. Друго си е да те дуФне оня ми ти зимен, исландски вятър или да стоиш 2 часа с мокри, вледенени до болка крака, щото на небето има розов облак и не може да се прибереш на топло, докато светлината е мека. Леле, това последното дори на мен ми звучи шантаво. И нищо, ама нищо не може да се сравни с усещането да си на топло и сухо, докато навън фучи буря. Еххххх. А искам да видя и Байкал през зимата в лед.

[luba_rizova]

Бих живяла вечно - на Мадейра. 

Бих повторила - всяка една, на която съм била, може би сега като се замисля, винаги повтарям. Винаги си оставяме по нещо за друг път. Не бих повторила - ми МАЙ Хелзинки, може би и Стокхолм. Не, защото са зле или грозни, а защото са ми по-далеч от себеусещането, повече ме тегли към страни с повече история и култура. 

Къде бих ходила по-често, ако бяха по-бързо - Австралия и Нова Зеландия, не съм била, но винаги ме е теглило натам. 

[Duke]

преди 12 часа, akair каза:

Можеш ли да посниш по темата за CA и FL? Наистина ми е интересно от каква гледна точка ги виждаш?

Ами аз по-горе описах четири фактора, които определят отношението ми към мястото на постоянно местожителство. Това са климат, инфраструктура, жизнен стандарт и обществени отношения. И двата щата отговарят на вътрешното ми усещане за добро място за живеене съгласно моите разбирания. Освен това и друг път съм споделял, че САЩ е единствената държава в света, в която на втория ден от посещението съм изпитвал усещането, че мога да се реализирам...