ПОЕЗИЯ

[KrumKrumov]

КОГАТО ОБИЧАМ

Автор: Медея Кахидзе

Превод: Анастас Стоянов

--------------------------------------

Когато обичам - тогава
душата ми в радост се къпе,
и всичко тогава обичам,
и всички неща ми са скъпи,
и весело пея и тичам
тогава, когато обичам.

 

И всичко е мое тогава,
планинското ехо е мое,
и аз като къс боровина
горя и забравям покоя,
и вредом, където премина,
аз мисля, че всичко е мое.

 

И влюбена крача и пея,
стопанка на въздух и суша,
и весел ме смях оглушава,
на листите говора слушам
и мой е живота тогава,
и влюбена крача и пея.

 

Когато ме някой обича,
приличам на купол в небето
и искам да стана камбана,
да звънна в зори над полето,
на всички усмивка да стана,
когато ме някой обича.

 

Когато ме никой не люби,
тогава е празно сърцето,
тогава аз чувам как плачат
цветята далече в полето
и тъжна под слънцето крача,
когато ме никой не люби.

 

Обичана искам да бъда,
да бъда мечта аз самата,
очаквана да съм. да тичам
и вечно в любов да се мятам,
аз искам сама да обичам,
обичана искам да бъда…

-------------------------------------------

Медея Илинична Кахидзе (Медея Ильинична Кахидзе), грузинска поетеса и преводачка, е родена на 30.12.1930 г. в село Ахалсопели, Кзарелски район, Кахетия. Пише стихове от детските си години. Завършва право в университета в Тбилиси (1954) и Литературния институт „Максим Горки”. Дебютира със стихове в печата като студентка през 1951 г. Първият й поетичен сборник „Възрастта на любовта” излиза през 1955 г., последван от редица сборници - „Извор ли съм аз” (1959), „Предчувствие” (1962), „Запалвам огън” (1979), „Епитафия за Марабда” (1986), „Хвала на моята земя” (1987), „Ласката на надеждата” (1989) и др. Пише и за деца: „Упорити птици” (1957), „Ека и Ирма” (1984), „Приказки” (1987). Член на Съюза на съветските писатели (1960). Преводачка на руска и сръбска поезия. Стиховете й са превеждани на руски, сръбски, чешки, арменски, румънски, български и други езици. Умира на 2 май 2015 г.

----------------------------------------------------

Ей го и на руски, в превод от Булат Окуджава:

Медея Кахидзе КОГДА ЛЮБЛЮ

Когда полна к кому-нибудь любовью,
счастливее меня тогда не сыщется,
тогда мне даже трав шептанье слышится --
я слово понимаю их любое,
я словно целым светом обладаю,
когда полна к кому-нибудь любовью.

Тогда весь белый свет -- мое богатство,
от океана до простой речонки.
Я становлюсь болтливою девчонкой,
я вспыхиваю спичкой и не гасну.
И самые красивые напевы --
мое неразделенное богатство.

Тогда доступны мне любые глуби,
и стороной проходят огорченья,
и радостны глаза мои вечерние,
когда меня, девчонку, крепко любят.
Тогда молюсь по-своему о жизни,
когда меня, девчонку, любят люди.

Когда он на меня глядит с любовью,
мне колоколом хочется забиться,
медовым звоном хочется разлиться
по утреннему небу голубому...
Я улыбаюсь, я смеюсь от счастья,
когда полна к кому-нибудь любовью.

Но если никому мой свет не дорог,
тогда ко всем в душе моей молчанье,
тогда цветы качаются в отчаянье,
и в горе опускают плечи горы...
Я даже солнцу не бываю рада,
когда самой мне кто-нибудь не дорог.

Не проходи ж, мой век, спокойно мимо!
Будь до конца большой любви предчувствием,
чтоб сердце никогда не знало устали --
мне жаркое оно необходимо.
Я так хочу нести по свету песни
и быть всегда влюбленной и любимой!

Перевод Булата Окуджавы

[jungfraujoch]

Честита Първа Пролет 

Бъдете здрави!

 

ПРОЛЕТ

 

Пеят птички пъстрокрили,

тръпне свежият листак,

със чадър от синя свила

руса пролет шета пак.

 

Спира над горите гъсти,

спира сред полята тя

и разтваря с тънки пръсти

най-сънливите цветя.

 

Дига гугличка и трепка

в луда радост всеки цвят

и по пъстрите му клепки

топли капчици блестят.

 

Асен Разцветников

[jungfraujoch]

Гергьовден

Ще накършат момчетата върбови клони,
ще накитят вратите, иконите,
и обор, и хамбари, и плевня висока,
и кошара - за здраве на стоката.

А мъжете ще колят гергьовски курбани
и щом бият вечерня камбаните,
ще отидат жените със дискоси бели
да споходят пред празник умрелите.
Вечерта ще прекръстят децата заспали,
пред светията свещ ще запалят те
и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,
и ще бъде той светло празнуване.

Че в зори свети Георги, ранил преди всички,
преди будните баби и птичките,
своя бял кон ще яхне, през плет и огради
ще прескочи, ще иде в ливадите,
ще се мерне в лозята, в горите ще викне,
ще обходи посевите никнали,
и ще благослови той по божа поръка
изкълнилите пролетни стръкове -
да пораснат, да станат до пояса нива,
да достигнат до жътва небивала...

А момците ще вържат в градините люлки,
да люлеят момите и булките -
и над тях от овошките цвят ще се рони,
ще се слънцето смее през клоните,
ще кънтят надалеко припевки и глуми
и ще светят лицата им румени...

 

Елисавета Багряна

 

Честит празник на всички именници!

Бъдете живи и здрави!

[ruwenzogy]

[Pantelej Putnik]

ПОЕЗИЯ БЕЗ РИМИ 

Пантелей Пътник

 

Пътувам аз отвъд далечни хоризонти

И никой не успя да спре моя път без край

И пристан не намери моята душа

Цигарата ми бавно догаря .....

Няма да спра да търся рая

Не намирам мира,

Като просяк на нежност

седя пред олтара на любовта,

Но обич не намирам във всемира...

Намирам само болка до безбрежност....

 

 

„Усмихни се” – казваш ми,

А от очите ти текат сълзи...

Дали ако ме прегърнеш днес

Това ще бъде обич.....

 

От страхове обзета е душата ти

И не допускаш в нея любовта

Устремено вървиш по път без изход

И затваряш след себе си всяка врата.....

 

Изтъкана си от страхове

И се криеш от живота, от света,

а казваш, че заради моите грехове

ме остави сам в дъжда ....

 

Не вярвам на любов, която ме убива

И себе си пред НАС поставя

И заради страх от болката от чувства

обръща гръб и си отива....

 

Любовта е песен.....

Песен за двама на един глас

В нея няма МЕНЕ, няма АЗ

И тогава пътят е лесен...

Любовта е полет...

Тя е уют и нежност

Тя е за душата пролет

И опияняваща безбрежност...

 

Ще продължа сам по „болезнения път”

И обичта със себе си ще нося

Страховете мен не ще ме спрат

Но любов не ще да прося!

[jungfraujoch]

***

 

Има време да тръгнем.

Има - още е лято.

Още дните са дълги, 

а пък нощите - кратки.

Още пъстра е гарата

и луната е кръгла.

Още пясъкът пари

мойте глезени смугли.

Още август на власт е -

подивял и разкошен.

Още две водорасли

са ми гривна и брошка.

Светя цялата още

на солта от седефа

и съм хубава рошава,

без обувки и дреха.

Още синьо и златно е

на очите ми в ъглите.

Още миг, но е лято.

После можем да тръгваме.

 

Маргарита Петкова

[jungfraujoch]

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

 

Поклон пред светлата памет на Васил Левски

 

 

[Pantelej Putnik]

преди 4 часа, jungfraujoch каза:

Христо Ботев

За мен, а предполагам и за много българи, поезията на Ботев е просто върхът на българската поезия. Преди много години на приемните изпити за университета много се надявах да не ми се падне тема за Ботев. Няма как да пишеш за него, защото всяка дума би била твърде слаба. Това е Ботев! Той и Левски са ни най-милите национални герои. Сякаш думите на Вазов за един друг наш герой (Кочо Честеменски), а и за самата Перущица биха били съвсем намясто и за Ботев и Левски:

 

"...слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!"

   

[jungfraujoch]

ДОБРАТА БАБА МАРТА- Елисавета Багряна

Малък Сечко свъсен кихна
и замина си далече.
Баба Марта се усмихна
и на Слънча светъл рече:
Хайде, Слънчо, ставай, сине!
Цяла зима спа на воля,
но сега поля, градини,
тебе чакат и се молят.
Чакат да ги стоплиш, сине,
да поникнат буйни ниви.
По дворове, по градини
да разцъфнат бели сливи.
Чакат вече и децата –
те са палави и мили.
Разтвори им сърчицата,
влей им радост, здраве, сили!

[Kalina Ivanova]

[Anna Kalinovska]

Стихче на Марион Колева (1956-2023) -

 

- вероятно от последните й. С него дъщеря й извести отлитането й - точно в Деня на поезията, 21 март.

А на прощаването с нея каза:

"..Като писателка, поетеса и тайна певица в детски хор, тя откриваше магията в обикновеното и даваше възможност на другите да бъдат омагьосани. Като пътешественик тя въплъщаваше измислените приключенци, за които ми четеше като дете с такъв ентусиазъм.

Наречена на книгата "Марион Живее", тя наистина изживяваше всяка минута, сякаш е последна, като се възползваше максимално от всеки миг, всяка усмивка и всяка приказка. ...."

 

Именно Марион, номад по душа, ме зарази с неизчерпаемата си пътешественическа страст. След 13 г. в Каракас и 5 г. в ЮАР от 2010 г. не спираше да пътешества по континентите и в родината, между десетките химио и лъчетерапии. Същевременно работеше до последно на пълен работен ден в СЕМ, твореше поезия и проза, печелейки награди за литература и сближаване на нациите, превеждаше, всяко пътешествие отразяваше в изчерпателен фотопътепис, посещаваше събитие след събитие, срещаше се с приятели. През 2015 г. отидохме заедно в Китай, за приятеля й Поднебесната империя не представляваше интерес, а за нея пътешествието беше важно. Беше изненадана, че не се наложи да ме навива, отвърнах: Ами добре. Оттогава Азия ми влезе под кожата. Бродихме двете из Португалия и по брега на Атлантика, никога не свършваха карибските и южноафриканските й истории от времето, прекарано в пътешествия и там, заедно мечтаехме за Мустанг и кралство Гуге...

"Ако не пътешествам, не мога да фотосинтезирам" - ако го чуете от мен - нейно е.

 

 

Сега се доверявам на дъгата,

която след дъжда опъва шатра.

Сияе ореол над равнината

и вятърът повтаря тиха мантра.

Земята е умела гимнастичка -

подхвърля облак, вие цветна лента.

Гръбнакът й огъва се мистично

в трико от лавандула, мак и мента.

В последно съчетание търкулва

небесното кълбо към хоризонта.

Умората й в сенки се притулва,

въжето на тъгата се изопва.

Пъстрило-слънце в капчиците диша,

подсвирква си, към залеза подскача.

Минава под дъгата и с въздишка

превръща се от топка във погача.

 

 

[ruwenzogy]

Навън вали... доброта!

 

Автор: Таня Мезева

 

Навън вали. Прекрасна белота.

Земята като приказка вечерна,

омайва ме със снежна красота,

почиства саждите, нагари черни.

Прочиства думи, трие спомени

оставили в душите тъмнина.

Избелва чувствата, проронени

чрез бисерно снежинкова сълза.

И става чудо! Грейва светлина,

отвън навътре, после наобратно.

Как искам с пламъчето на свещта

душите ви да стопля, всеобхватно.

За всекиго да има по искра,

която чрез очите да изгрее.

Дали ще стане по-добър света?!

Дали злината в него ще изтлее?!

Навън вали! Не сняг, а доброта,

предколедна, красива, необятна.

И в тази, тъй омайна тишина,

Любов ви пожелавам аз, превратна!

[jungfraujoch]

 

 Декември

 

 Обичам Декември.

 Десертът на всяка година.

 Обичам студа му,

 дъха му, изпълнен с копнеж.

 Последният месец -

 последната глътчица вино

 и първите фини гирлянди

 от сребърен скреж.

 Обичам, когато

 над всяка блестяща витрина

 изгряват и други

 сияещи нощни слънца.

 Нощта става ден,

 а денят - разноцветна градина.

 Не ходя, а плувам

 в море от щастливи лица.

 Обичам Декември.

 Духът му е пълен с надежда.

 Очите ми пият лъчи

 и рисуват мечти.

 Звездите в небето

 дори завистливо поглеждат

 към живия блясък,

 сред който земята тупти.

 Обичам декември.

 Детето у мен се завръща.

 Очаквам подарък

 под моята малка елха.

 Ухае на празник

 сърцето на моята къща.

 Висулки от радост

 проблясват под всяка стреха.

 Обичам Декември.

 Студен, но задъхан и ярък.

 Под цветни каскади

 сияе големият град.

 Обичам Декември!

 Дори и да нямам подарък,

 аз нося частица

 от бляна за приказен свят.

 

Валентина Шейтанова

[Kalina Ivanova]

Спомен за

Христо Фотев, днес би бил на 90. 

Насаме с Бургас...

 

 

 

[Hadzhitodorovi]

My Ash-Sham

Damascus, the city of Jasmine, my ash-Sham
now in throbbing pain, with intra-ocular pressure,
higher than normal, the omen is permanent vision loss
of a brighter future, our people are blind

 

Damascus, my Madīnat al-Yāsmīn
traumatized, yet squinting at a sliver of light
peeking through the door, a wished-for chimera
if wishes were horses, the future would be ours to create

 

Damascus, my homeland, the Barada river
a throbbing jugular, still alive
a knive in the heart, hot burning pain
peace floating driftwood on gory water

 

  Sofia Kioroglou