Разкажете интересна случка по време на пътешествие

[stanimir]

Аз се изненадвам , че никой не знае този номер . В студентските години вместо обувка  ставаше и с хавлиена кърпа ако сме в стаята 

Редактирано 14 май, 2015 от stenk

[Zaro]

Аз се изненадвам , че никой не знае този номер . В студентските години вместо обувка  ставаше и с хавлиена кърпа ако сме в стаята 

 

И аз съм изненадан колко много хора са изненадани.

Ще си призная, че и в казармата съм го прилагал. Много пъти.

 

А какво да кажем за алтернативните начини за отваряне на бутилка бира - с дръжка на вилица, на вратата, на ръб на маса/стол, с ключ, професионалистите и със зъби, носят се легенди за отваряне с вежди...

 

Да си бяхме вложили изобретателността в друга сфера, щяхме да сме Силициевия полуостров. А сега сме силиконовия....

[stanimir]

Студентско ренде - капачка от буркан надупчена многократно с гвоздей.

[edbloom]

Е стига бе, тия вярно са били аматьори, това с обувката и аз го знам, дето не съм от старата школа  

[Фил]

А какво да кажем за алтернативните начини за отваряне на бутилка бира - с дръжка на вилица, на вратата, на ръб на маса/стол, с ключ, професионалистите и със зъби, носят се легенди за отваряне с вежди...

 

 

 

Редактирано 14 май, 2015 от Фичо

[Desinka]

Малко да я вдигна тази тема  

Лятото бях в Мюнхен на екскурзия с майка ми. Настанихме се в едно много приятно хотелче, в центъра. Всичко е супер. Слизам да закусвам първата сутрин, взимам си каквото желая от шведската маса и се настанявам в салона на ресторанта. В един момент гледам, от към бара тича, та се къса едно мишле, много сладко, малко. Реших да не казвам на майка си, но на следващия ден случката се повтори. Само че този път, малкия бандит беше забелязан от други клиенти, както и от майка ми, която , типично за всяка жена на нейната възраст започна да подскача, да си вдига краката. Едвам я накарах да не започва да пищи! Управителката дойде, много мила жена, и с усмивка обясни нещо на немски, за жалост не я разбрах  

[baiKolio]

В един момент гледам, от към бара тича, та се къса едно мишле, много сладко, малко. Реших да не казвам на майка си, но на следващия ден случката се повтори. Само че този път, малкия бандит беше забелязан от други клиенти, както и от майка ми, която , типично за всяка жена на нейната възраст започна да подскача, да си вдига краката. Едвам я накарах да не започва да пищи! Управителката дойде, много мила жена, и с усмивка обясни нещо на немски, за жалост не я разбрах

 

Най-вероятно милата управителка мило ви е помолила да не си изпускате нервите та да стресирате главния им готвач...

Абе, да не сте попаднали на някой немски франчайз на Рататули

[AlexandraKo]

Малко да я вдигна тази тема

Лятото бях в Мюнхен на екскурзия с майка ми. Настанихме се в едно много приятно хотелче, в центъра. Всичко е супер. Слизам да закусвам първата сутрин, взимам си каквото желая от шведската маса и се настанявам в салона на ресторанта. В един момент гледам, от към бара тича, та се къса едно мишле, много сладко, малко. Реших да не казвам на майка си, но на следващия ден случката се повтори. Само че този път, малкия бандит беше забелязан от други клиенти, както и от майка ми, която , типично за всяка жена на нейната възраст започна да подскача, да си вдига краката. Едвам я накарах да не започва да пищи! Управителката дойде, много мила жена, и с усмивка обясни нещо на немски, за жалост не я разбрах

 

Обяснила ви е, че това им е домашният любимец, да не го плашите.

Редактирано 18 ноември, 2016 от AlexandraKo

[Diant]

Не успях да намеря по-подходяща тема (ако има - моля някой да премести поста) но това изглежда интересно и е утре

 

Презентация: Транссибирската железница

[К.Александров]

Този септември...Перу...Возим се с жената с автобус стар като мен към Писак , заедно с местните на неочаквано ниски цени ... Разглеждаме всичко за гледане там и се чудим , къде ли спират автобусите за следващата спирка Олантайтамбо. Виждаме полицай и питаме на една смесица от англо-испано-българо- 10пръстов диалект. Полицая посочва надолу по улицата, различаваме думите " до църквата" и "не-повече от 3 солес до Олантайтамбо", благодарим и продължаваме. 

Намираме църквата и закибичваме. Малко, видимо почти ново микробусче стои там и чака пътници. На него се мъдри табела "Урубамба". Водача пита за къде сме и ни предлага, въпреки , че не отива до Олантайтамбо, да ни закара все пак за по 10 солес на човек.  Сега, 10 солес (около 5 лева) за почти 60 км. не е скъпо. Кой знае кога ще мине някой от старите местни автобуси за по 3 солес, а и времето е ценно и се съгласяваме.  

По пътя , както там е прието , хората чакат, вдигат ръка, бусчето ги взема и спира по желание на пътниците за слизане....

Всеки си плаща, колкото си е нужно (явно местните си знаят колко). 

Пристигаме в Урубамба и продължаваме към Олантайтамбо. Хора продължават да махат, буса спира и ги качва но шофьора отказва да им вземе парите с думите : "Сеньорите платиха пътуването".   Местните поглеждаха към нас с любопитство и широоооки усмивки и казваха : "Грация синьори".  Стана ни много мило след първото учудване, защо водача постъпва така - нали, можеше да си прибере парите и от допълнителните пътници...

Явно комерсията, макар и важна, не винаги е водеща.

Редактирано 5 декември, 2016 от К.Александров

[Емика]

Първото ми посещение в Ница. Отиваме с приятелка "да пием кафе на Променад Дез Англе" и между другото да обиколим Монте Карло, Монако, Антиб и Кан. Тя организира пътуването, казва ми хотела, влизам в сайта му да го видя и чета, че работното време на рецепцията е от 7 до 20 ч.! Викам си, това е някаква грешка, хотел на 500 м. от крайбрежния булевард, 3 звезди, и най-гадните дупки са 24/7. Превключвам на всички възможни езици на сайта, това е работното време. В Ница трябва да кацнем в 22 ч., полет през Виена. Забавят го с 1 час. На летището й казвам какво съм прочела за рецепцията. Много високомерно ми отговаря "те са уведомени за нашето пристигане"! Вземаме такси от летището и в 23.30 ч.сме пред хотела. Заключена панорамна стъклена врата. Виждаме фоайето, рецепцията, залата за закуска и...никой вътре. Стоим с куфарите пред вратата, говорейки си как ще посрещаме слънцето на някоя пейка на булеварда. След известно време пристигат гости на хотела, отвориха си вратата с карта и влязохме. Да, но навсякъде е заключено. Обиколих напред-назад, чувам говор от двора. Няколко човека си говорят на руски седнали на една маса във вътрешния двор. Питам ги за ориентация, едно момче ми казва, че на рецепцията има телефон и номер на който да се обадя. Да, с моя "перфектен" френски! Става да ми помогне като звъни той. Започва се едно безкрайно набиране на номера цял час, вече е 1 ч. през ноща. Някой отсреща вдига и казва да търсим във фоайето пощенска кутия с буква А на нея, и затваря. Намираме я, отваряме я, вътре малък сейф заключен! Пак звъним 1 час, отново вдигат, питат за имената ни, казват ни шифъра за отваряне на сейфа. Вътре 2-те ни заветни карти. 

[Фил]

Чудех се къде да го пусна ...
Какво да кажа ..., не знам какво да кажа ...     
И да обърна внимание, че не го пускам за да се подиграваме на девойката, а като илюстрация на подобни коментари (отношение), които ми се е случвало да чуя/видя по време на пътувания в чужбина ...

От профила на някакво момиче във ФБ 

.

Редактирано 4 януари, 2017 от Фичо

[Георги Матеев]

Тая честно ли?

[Фил]

Тая честно ли?

съвсем ... 

[chandni]

Чудех се къде да го пусна ...

Какво да кажа ..., не знам какво да кажа ...     

И да обърна внимание, че не го пускам за да се подиграваме на девойката, а като илюстрация на подобни коментари (отношение), които ми се е случвало да чуя/видя по време на пътувания в чужбина ...

 

От профила на някакво момиче във ФБ 

Ако не беше написано толкова грамотно, щях да си помисля, че цитираш Мис Тигрова! 

[П.Кръстев]

Миналия месец като бяхме в Рим на летището чухме подобни коментари, допълнени с "ай да си прибирами вече, че тез италианци почнаха мноо да ми лазят пу нервити."  идващи някъде зад нас докато си чакахме реда за бординг. 

Редактирано 4 януари, 2017 от П.Кръстев

[bad kid]

Ми Рим не е раят на земята, и мене ме изнервиха групичките БГ цигани при първото ми ходене 

[desislavna]

Тая честно ли?

Аз си мисля, че е шега.

[chandni]

Ако не беше написано толкова грамотно, щях да си помисля, че цитираш Мис Тигрова! 

На второ четене, сега като й прочетох едни писания, тя не пише толкова неграмотно, та може и тя да е... 

[ven62]

Чудех се къде да го пусна ...

Какво да кажа ..., не знам какво да кажа ...     

И да обърна внимание, че не го пускам за да се подиграваме на девойката, а като ...

Фичо, С този начин на мислене и това самочувствие - със сигурност не е девойка. Та, все пак,  ..., може ли да и се подиграваме, поне малко.    

[Yabandzhieva]

На второ четене, сега като й прочетох едни писания, тя не пише толкова неграмотно, та може и тя да е... 

Тя е и аз случайно попаднах на тези снимки и коментари

[neuromancer]

Ъъ, тая не е ли някоя от чалга "знаменитостите", дето нямат акъл за 2 стотинки и парадират с това? (Или се правят, за да си паснат с аудиторията...)

[chandni]

Ъъ, тая не е ли някоя от чалга "знаменитостите", дето нямат акъл за 2 стотинки и парадират с това? (Или се правят, за да си паснат с аудиторията...)

 

 

Мис Тигрова е псевдоним на поредната „Фейсбук-„сензация“, зад който се крие 28-годишната Мая Салмова от Кюстендил. Тя предизвика вълнения в социалната мрежа с разголените си фотоси, наред с които публикува и снимка на студентската си книжка за отлично завършен 3-ти курс по специалността „Журналистика“. Скандалното поведение на Мис Тигрова й донесе редица последователи, които обаче по-скоро й се подиграват, отколкото й се радват

[Juliaaa]

Разбихте ме

[iMari]

Какво да кажа ..., не знам какво да кажа ...     

 

 

 

 

 Фичо, и аз не знам какво да кажа.След всичко прочетено вече няма да бъда същата

 

Шегата настрана. Истината е ,че това момиче има спешна нужда от помощ.

 

Няма да влизам в ролята на социолог да обяснявам,как това е лицето на болното ни общество.Много по-лесно е да се подиграваш, отколкото да подадеш ръка и да помогнеш.Аз се чудя, дали ако и пратим сводките на Spqr за Рим,както и други фантастични пътеписи ,бихме променили поне малко светогледа и.Е,ще са необходими малко повече разяснения относно,

защо в Италия няма българско сирене,кисело мляко и тв новогодишна програма.Обаче вярвам, че с търпение и усилия постепенно нещата ще се променят.Иначе имам риск,девойката( и други като нея)да предаде възпитанието си и на следващото поколение.

 

П.П. Обаче ме кефи родолюбието и.Къде другаде ще видиш сравнение между Рим и София и то в полза на София.

Редактирано 4 януари, 2017 от Мари Николова