Обща активност

Селото в Япония, където куклите са повече от хората Това, което започва като хоби на една жена, постепенно се превръща в необичаен паметник на един изчезващ начин на живот На пръв поглед Нагоро изглежда като типично японско планинско село. Тесни пътища се вият между зелените склонове на остров Шикоку, градини се простират край къщите, а автобусните спирки и училището напомнят за ежедневието на малка селска общност. Само че в Нагоро има нещо дълбоко необичайно. На спирката стои възрастна жена, която сякаш чака автобуса. В училището деца седят чинно на чиновете. В полето работят фермери, а край пътя велосипедисти са спрели за почивка. Но никой от тях не помръдва. Те са кукли. Добре дошли в т.нар. "Селото на плашилата" - едно от най-странните и впечатляващи места в японската префектура Токушима. Тук реалните жители са едва около 30, докато куклите в естествен човешки размер са стотици. Нагоро е сред местата, които усещат едновременно ефектите от застаряването на населението и масовото преселване на младите хора към големите градове. В продължение на десетилетия хората напускат отдалечените планински райони в търсене на образование, работа и по-добри възможности. Постепенно къщите остават празни, училищата затварят, а улиците се изпълват с тишина. Днес на мястото на много от хората, които някога са живели тук, стоят кукли, облечени като фермери, ученици, работници и минувачи. Някои седят на автобусни спирки. Други разговарят в двора. Трети сякаш работят в градините. Отдалеч гледката може да бъде почти убедителна. Отблизо е зловеща. Историята на куклите е свързана с местната жителка Цукими Аяно. Преди около три десетилетия тя изработва плашило за своето поле, като използва дрехите на баща си. Куклата обаче се оказва толкова реалистична, че хората я вземат за истински човек. Това дава идея на Аяно, която започва да изработва още фигури, но този път не просто като плашила, а като своеобразни портрети на хората и живота в селото. "Винаги съм правила кукли като хоби. Никога не съм мислила, че хобито ми ще се превърне в нещо подобно", разказва тя пред ABC News. Постепенно куклите стават все повече. Аяно им придава различни лица, възрасти и характери, облича ги в подходящи дрехи и ги поставя в сцени от ежедневието. Така едно обикновено планинско село постепенно се превръща в странна изложба на открито. Една от най-силните гледки в Нагоро е изоставеното училище. След като броят на децата намалява, училището е затворено. Днес обаче класните стаи отново изглеждат населени. Само че учениците са кукли. Те седят на чиновете, сякаш чакат учителя. Някои са облечени в ученически дрехи, а други изглеждат като жители от миналото на селото. Сред фигурите има и малки деца, значително по-дребни от "родителите" си и понякога поставени с играчки или на триколки. На други места могат да бъдат видени фермери с шапки и работни дрехи, велосипедисти с каски и възрастни хора, сякаш разговарят помежду си. Има дори своеобразен регистър, в който са записани имената на някои от куклите, техните характери и истории. По данни, цитирани от Time Out, в селото живеят едва около 30 реални жители, докато броят на куклите е приблизително 350. Това съотношение превръща Нагоро в своеобразен символ на демографската криза в японските села. Особено впечатляващ е фактът, че в Нагоро няма раждано бебе от повече от 20 години. Но парадоксално именно куклите, които символизират отсъствието на хора, започват да връщат посетители в селото. Туристи от Япония и от чужбина идват, за да видят необичайната инсталация. Някои пристигат заради странната атмосфера, други от любопитство, а трети искат да видят едно от местата, които най-добре илюстрират демографските промени в съвременна Япония. Самата Аяно вижда в това нещо положително. "Сега, когато броят на куклите се увеличи, хора от цялата страна, а дори и от чужбина, идват да ги видят. Това градче стана много оживено", казва тя. Посетителите често описват преживяването като смесица от любопитство, тъга и леко усещане за страх. Една от причините е пълната тишина. Фигурите изглеждат така, сякаш всеки момент могат да се раздвижат, но около тях няма истински човешки гласове. В отзивите на посетители мястото е описвано като "невероятно", "извънредно спокойно" и "едно от най-уникалните места" на остров Шикоку. Необичайната история на Нагоро достига и до международната публика. Така селото, което някога постепенно е губело жителите си, започва да привлича хора отвън. Това обаче не променя основния проблем. Куклите могат да създадат усещане за живот, но не могат да заменят хората. Те не могат да отворят отново училището, да напълнят улиците с деца или да превърнат празните къщи в домове. В селото, където куклите са повече от хората, всяка фигура разказва история за присъствие, но и за отсъствие. Това, което започва като хоби на една жена, постепенно се превръща в необичаен паметник на един изчезващ начин на живот.

На границата ни поискаха паспортите. Не може с лични карти.

Топ 10 на скритите съкровища на Европа, които туристите още не са превзели Знаем големите европейски столици - Париж е градът на романтиката, Рим е рай за любителите на храната, Берлин привлича с легендарния си нощен живот, а Мадрид е сърцето на испанската култура. Но далеч от опашките пред най-популярните забележителности се крият десетки по-малки европейски градове, които предлагат също толкова история, архитектура, добра храна и атмосфера, само че с далеч по-малко туристи. Тези т.нар. "втори градове" са идеални за онези, които искат да усетят Европа по-спокойно, да седнат в малко кафене, да се разходят без тълпи и да открият места, които все още не са превърнати в туристически декор. От балтийски крепости и средновековни улици до италиански кулинарни столици и френски винени региони - ето някои от най-интересните европейски градове, които си заслужават пътуването. Бордо С архитектурата, кафенетата и елегантните си булеварди Бордо напомня на миниатюрен Париж, само че без същия хаос и туристически тълпи. Градът е истински рай за любителите на храната и виното. Любопитен факт е, че самото име е тясно свързано с виното и регионът е един от най-известните винопроизводителни райони в света. Валенсия Докато Барселона, Майорка и Ибиса продължават да се сблъскват с огромен туристически поток, Валенсия предлага далеч по-спокойна алтернатива. Тук можете да прекарате дни с чиния паеля пред себе си, а след това да се отправите към дългите пясъчни плажове. И има защо - Валенсия се смята за родното място на паелята. Традиционната версия е създадена в района около града и първоначално е била селско ястие, приготвяно с местни продукти. Сред задължителните спирки са футуристичният Град на изкуствата и науките, ботаническите градини и Манчестър Често наричан вторият град на Англия, Манчестър предлага много от нещата, които туристите търсят в Лондон, но с по-непринудена атмосфера. Единственият проблем? Времето. Дъждът е почти част от местния пейзаж. Но с чадър и яке Манчестър се превръща в отлична градска дестинация. Гент Брюж е прекрасен. Проблемът е, че всички го знаят. Затова вместо да се борите с тълпите около централния площад, поемете на изток към Гент. Градът предлага същата средновековна атмосфера, но с по-малко туристи и по-жива местна сцена. Тук можете да се разходите по едни от най-старите улици на Белгия, да опитате кубердон - малки конусовидни сладки с течен сироп, или да седнете за чаша местна бира. Гент има и впечатляващо културно наследство. Катедралата "Свети Бавон" е на повече от хилядолетие и съхранява едно от най-значимите произведения на фламандското изкуство - "Поклонението на мистичния агнец". Гданск С население от около 487 000 души Гданск е значително по-малък от Варшава, но историята му е огромна. Градът е известен като световна столица на кехлибара, а местните магазини са пълни с бижута и сувенири от прочутия балтийски камък. Но Гданск има и далеч по-мрачно наследство. Именно тук започва Втората световна война. На 1 септември 1939 г. германските сили атакуват полския гарнизон на полуостров Вестерплате. Десетилетия по-късно градът отново се оказва в центъра на европейската история. В местните корабостроителници се ражда движението "Солидарност", което допринася за рухването на комунистическия режим в Полша. Днес районът около река Мотлава е пълен с ресторанти, барове и кафенета, а историческият център е идеален за разходки. Лиепая Лиепая не впечатлява от пръв поглед като Рига. Но именно това е част от чара й. Градът на Балтийско море ще бъде една от Европейските столици на културата през 2027 г., заедно с португалския Евора. Една от най-интересните забележителности са Северните крепости, които днес буквално се рушат в морето. Гледката е почти сюрреалистична - бетонни руини, пясък и Балтийско море създават усещането, че сте попаднали във филм за бъдещето след края на цивилизацията. Болоня Докато туристите се тълпят около Колизеума в Рим и картините във Флоренция, Болоня остава малко встрани от прожекторите. А това е добра новина. Градът е известен като кулинарната столица на Италия. Болоня е и дом на най-стария университет в западния свят, основан през 1088 г. Тук не е необходимо да имате строг план. Най-хубавото е просто да се изгубите сред аркадите, малките площади и ресторантите, докато опитвате местната кухня. Тимишоара На запад в Румъния, близо до границите със Сърбия и Унгария, се намира Тимишоара - град с около 250 000 жители и изненадващо богата история. Центърът е изпъстрен с барокови и сецесионни сгради в пастелни цветове, а площадите са пълни с кафенета и малки ресторанти. Но Тимишоара има и особено важно място в историята на Румъния. Именно тук започват протестите на 16 декември 1989 г., които само за няколко дни довеждат до падането на режима на Николае Чаушеску. В града можете да посетите Музея на комунистическия потребител, Музея на революцията от 1989 г., старинна австрийска крепост и красиви православни църкви. Лече В южната част на Италия се намира Лече, който е толкова богат на барокова архитектура, че често е наричан "Флоренция на Юга". Градът е идеален за бавни разходки между богато украсени фасади, малки площади и градини. А храната е една от причините да останете по-дълго. Пицата и местните специалитети са значително по-достъпни от тези в големите туристически центрове. Бристол Бристол често остава в сянката на Лондон, но градът има собствен характер: по-спокоен, артистичен и непринуден. Големите европейски столици едва ли скоро ще останат без туристи. Но ако искате да видите друга страна на континента, тези градове предлагат нещо, което Париж, Рим и Барселона все по-трудно могат да дадат.

И аз съм ниво 3. Но докато бях 2- сравнявахме цените с 2 приятелки, които бяха 3. Имала съм по- добра цена от тях, а те двете различни цени за едно и също място, дати и хора.

Специално за Гданск това значи, че скенерите засега са само за шенгенски полети. Август бяха така.

No More 100ml Bottles! These European Airports now allow up to 2 Litres of liquids in Hand Luggage European Airports where the 2 Litre Rule already applies Below is a list of airports that have officially confirmed the new 2-litre liquid allowance. If you’re flying from (or between) these airports, you can finally say goodbye to the 100ml limit! 🇦🇹 Austria: Vienna (VIE) – Full implementation. 🇨🇿 Czech Republic: Prague (PRG – Terminal 2) – Full implementation. 🇩🇰 Denmark: Billund (BLL) – Full implementation. 🇫🇮 Finland: Helsinki – Full implementation. 🇩🇪 Germany: Frankfurt (FRA) – In Terminal 1, several checkpoints already have next-generation scanners; some lanes allow 2L, but full implementation is still in progress. In Terminal 3, implementation is complete. Munich (MUC) – Available in Terminal 1, module D, on level 5, at the Terminal 1 pier (Non-Schengen) and in the central security area of Terminal 2. Berlin (BER) – Available in areas 1 and 5 of Terminal 1 and in the security area of Terminal 2. Nuremberg (NUE) – Full implementation. Cologne (CGN) – Full implementation. 🇮🇪 Ireland: Dublin (DUB) – Full implementation. Shannon Airport (SNN) – Full implementation. Ireland West Airport Knock (NOC) – Full implementation. 🇮🇹 Italy: Rome Fiumicino (FCO) – Full implementation (but flights to the US and Israel keep the 100ml limit). Milan Bergamo (BGY) – Full implementation. Milan Linate (LIN) – Full implementation. Milan Malpensa (MXP) – Only Terminal 1 applies the 2L rule. Bologna (BLQ) – Full implementation. Turin (TRN) – 2L only in Fast Track, for now. 🇱🇹 Lithuania: Vilnius (VNO) – Full implementation. Kaunas (KUN) – Full implementation. 🇲🇹 Malta: Malta International Airport (MLA) – Full implementation. 🇲🇪 Montenegro: Podgorica (TGD) – Full implementation. 🇲🇰 North Macedonia Skopje International Airport (SKP) – Partial implementation. 🇵🇱 Poland: Kraków (KRK) – Full implementation. Lublin (LUZ) – Full implementation. Poznań (POZ) – Full implementation. Rzeszów–Jasionka (RZE) – Full implementation. Gdańsk Lech Wałęsa Airport (GDN) – Partial implementation. Warsaw Chopin Airport (WAW) – Partial implementation. 🇷🇴 Romania: Cluj-Napoca (CLJ) – Full implementation. Sibiu (SBZ) – Full implementation. Bucharest Otopeni (OTP) – Full implementation. Bucharest Băneasa (BBU) – Full implementation 🇨🇭 Switzerland: Zurich (ZRH) – Full implementation for departing passengers. Not yet applicable to transfer passengers. 🇬🇧 United Kingdom: Birmingham (BHX) – Full implementation. Bristol (BRS) – Full implementation. Edinburgh (EDI) – Full implementation. London City (LCY) – Full implementation London Gatwick (LGW) – Full implementation London Heathrow (LHR) – Full implementation London Southend Airport (SEN) – Full implementation Teesside (MME) – Full implementation Belfast International Airport (BFS) – Full implementation George Best Belfast City Airport (BHD) – Full implementation Bournemouth Airport (BOH) – Full implementation City of Derry Airport (LDY) – Full implementation What This Means for Travellers You can bring your full-size toiletries and water bottles — no need for 100ml containers. Laptops, tablets, and cameras can stay inside your bag. Expect shorter queues and smoother security checks.

Ще взема да пиша тук, че не знам къде точно четат пловдивчани, ама в зимното разписание има възможности и прилични часове и цени за Манчестър за събота-понеделник. Примерен уикенд за 31€, през сайтовете 21€ излязоха. Само да предупредя, че в събота вечер едни и същи хотели са на тройни цени в сравнение с неделята, ама вие може да си знаете. 😄 Ще взема да тагна някой, нетагнати да не се сърдят много - @jul, @traveler, @Guinness, @Pantelej Putnik, @dunaika и не се сещам повече...

Аз получих. 🙂 Кредити за пътуване - 19.08.2026 г. (престоят беше 12-19.07.2026)

Sofia Marathon 2026

Видях, че има потвърждение в предишен пост, но пак да попитам за всеки случай някой, който е пътувал по-скоро - в Тираспол може ли само с лична карта ?

Аз бях в обратната посока. От Богота до Истанбул.

Ето го разковничето 😄

Да си самоотговоря. Може да се вземе маршрутка от летището, като излезете от сградата има 2 пътя, левия води към Кишинев, а десния към Тираспол. След около 50м се излиза на главния път и там чакате, ние бяхме 3 човека и след 10тина минути дойде,имахме късмет и да седнем. Взеха ми 90 молдовски леи, границата минахме за секунди, имаше 50тина коли, но минахме най-отпред и след минутка бяхме отново на път.Приднестривието е прекрасно!

Нямам работни планове за музикална кариера, а и не мога да пея, но това няма да ме спре да посетя Димитровград отново :)) Само не ми казвай че си от там и сме се разминали 🙃

Приднестровието, една разходка назад във времето.

Днес в салона на Т2 яко персонал, яко заредено с храна и напитки, яко подредени, бършат маси. Останах приятно учудена. После видях, че снимат клип/филм за салона предполагам. (международен екип) Всички от персонала говорят английски и то добър, очевидно днес поставят стандарти. 😁

Едва ли ще я разбереш 🤪

Преди време на това място беше знамето на друга държава. Радвам се,че вече е българското. България, Бояна.

Неаполското летище отваря след почивния ноември и има варианти за уикенди, следете си. Цените са с wdc, но такива може да се докарат и от сайтовете. Има и неделен полет за връщане с Райън в близък следобеден час. Може и Коледа да се изкара в района.

Надявам се, не и за последен 🙂

Не е такъв проблем този полет. Аз летях до Буенос Айрес със стоп в Сао. Хубавото е, че не те вадят от самолета. Така, че просто го проспах и полета, и стопа. Това на връщане. На отиване дадох едни 70 000 мили и си пътувах в бизнес. Имаше промоция за покупка на мили наскоро на Търкиш. Също с Револют метал плана, може да обръщате Рев точки в мили. Има настройка да прехвърля там spare change. Където има Револют пей, цялата сума я прехвърля в Рев точки (Booking.com например). Летяла съм до Перу предишни години с Еър Франс, със стопове в Богота и Панама по 23ч, за да се брои трансфер. Също не е лоша опция да се накъса пътуването. Изобщо, вариянти много за различните предпочитания. Но цената е ок от София и който иска, да не се плаши от пътя 🙂

Пазарът "Марше дез Анфан-Руж“ в центъра на Париж, популярен сред местните жители и туристите, е унищожен в резултат на пожар, възникнал през нощта, съобщи кметът на централния район на френската столица Ариел Вейл. "Парижките пожарникари действаха решително и ефективно на пазара "Анфан-Руж“… Пожарът е локализиран, но пазарът е напълно разрушен“, съобщawa кметът на района в социалната мрежа Х. Според данните на пожарникарите, които работят на мястото на инцидента и са осигурили безопасността на прилежащата територия, пожарът е избухнал около три часа през нощта (04:00 ч. българско време). Пожарникарите потвърдиха, че пазарът "е изгорял до основи“, съобщава телевизионният канал BFMTV. Причината за пожара не е посочена. Частично покритият пазар в 3-ти район на Париж обединява търговски обекти на местни производители и многобройни гастрономически сергии; той се радва на голяма популярност както сред местните жители, така и сред туристите. Пазарът "Анфан-Руж“ (Marché des Enfants Rouges), най-старият пазар в Париж, е основан през 1615 г. по времето на царуването на крал Луи XIII. Наименованието, което се превежда като "Пазарът на червените деца“, произлиза от съседството с приют за сираци, които носели червени дрехи.

Въпросът ми беше свързан с това как да стигнем от IST до автогарата, за да се качим на автобуса за София по възможност в 14:30, понеже следващия е чак в 18 ч (предвид че кацаме в 12ч.) Да, и ние това обмисляме - ако всичко е наред и преценим, че ще успеем да го хванем, да купим билета в последния момент. А относно такситата - предварително ли се разбираме с тях за цената и от зоната за такси на летището ли да се качим? Има ли приложение за поръчка на такси в Истанбул? Чел съм коментари, че някои лъжат с цената и затова се опитвам да избегнем тези моменти.

Грешка.Не разбрах правилно , че говориш за автобус до България.