Обща активност

От доста време мислите ни бяха отправени към едно историческо място и природен феномен, който възбуждаше интереса ни – манастирският комплекс Метеора, в Гърция. Накрая взехме „лесното“ решение – организирана автобусна екскурзия. И ето ни, една петъчна сутрин, чакаме пред стадион Васил Левски в София. Така започна, тридневно ни пътуване до Метеора. Ще прескоча многочасовото лашкане в претъпкан автобус и мудното преминаване на границата. Чудесното за вас е, че сега ще пътувате с мен, с перо в ръка. Махвам с него по белия лист и като с вълшебна пръчица, се пренасяме на първата точка от маршрута ни – Солун. Солун Древен град с повече от 2 000 години история. Създаден е 315 г. пр.н.е. от македонския цар Касандър, бивш военачалник на Александър Велики, а след смърта му, негов приемник в Азия. Кръстил е града на името на жена си – Тесалоника, една от четирите сестри на Александър Велики. Известен е още с това, че е заповядал убийството на майката и синовете на Александър, след което се е провъзгласил за цар на древна Македония. Основаната от него династия на Антипатридите, приключва със смъртта на тримата му сина. За разлика от династията му, създаденият от Касандър град, е жив и днес. Разпрострял се по бреговете на Егейско море, в самото дъно на едноименния залив, градът с близо милионното си население, е вторият по-големина в Гърция. Намира се по близо до София /308 км./ отколкото до Атина. В него, са родени създателите на българската писменост – братята Кирил и Методий. Под стените му, умира /жертва на заговор/ великият български цар Калоян. За кратко, по времето на цар Иван Асен II, градът е бил васален на България. В навечерието на Балканската война, Солун е крупно средище на българите от Македония, с множество български училища, дори и българска болница - Солунски български червен кръст. По време на войната от 1912 г., част от града е окупирана от наши войски, посрещнати като освободители от живеещото там българско население. След Междусъюзническата война от 2013 г., наложената в Солун гръцка власт, започва масови гонения на българите от града. Тези, които отказват да се погърчат, биват изселвани, заточвани или просто убивани. Затварят се Солунската българска мъжка гимназия, девическата гимназия, българската черква Св. Кирил и Методий, българската черковна община и много други български културни институции в града. Март 1913 г. в Солун, гръцки анархист убива гръцкия крал Георгиос I. Още много може да се каже за този древен град, като например, че е включен в списъка за световното наследство на Юнеско, но да се върнем към пътуването ни. Първото място, което посетихме, бе дългата с километри крайбрежна алея на града, даваща прекрасен изглед към Солунския залив и закотвените в него малки и големи корабчета. Чудесно място за разходка, по всяко време на деня. Тук, до самите води на Егейско море, неочаквано за нас, се оказахме пред огромен паметник на Александър Велики. Само на 300 м. след паметника, стигнахме и до т.н. Бяла кула. Бялата кула Построена от турците в началото на XVI век, тя е единственото останало от морската стена на града. Използвана е като затвор, в който са извършвани мъчения и екзекуции, предимно на бунтуващите се срещу османската власт, между които и много българи. От там идва и името, с което кулата, е известна до края на XIX век – Канлъкуле /Кървавата кула/. В нея 1863 г., след неуспешен опит за бягство от затвора в Гелибол, е преместен не безизвестният Петко войвода. След като тук, не успяват да го прекършат, го транспортират към затвора в Драма. По пътя, войводата успява да избяга и да се завърне в България. Сформира нова чета и отново „вгорчава“ живота на османските власти. За българското население в македонския край, кулата винаги е била символ на борбата срещу подтисничеството. На пук на историята си, днес тя се нарича Бялата кула и е действащ музей – Византиският, макар, че няма нищо общо с историята на Византия. След Бялата кула, „кривнахме“ от морето по пешеходната улица Dimitriou Gounari и навлязохме между жилищните сгради, насочвайки се към още една забелижителност на града – Арката на Галерий. Арката на Галерий Триумфална арка издигната 299 г. в чест на победоносната война на римския император Галерий със Сасанидската империя /втората Персийска империя/. Забележете, този римски император е управлявал от Сердика /днешна София/, където умира и се предполага, че е погребан. Арката е обект на Световното културно наследство на Юнеско. Някога, под нея, е минавал Via Egnatia – един от най-известните римски пътища от древноста /II век п.н.е./, свързаващ римските провинции Македония и Тракия с Мала Азия. Там някъде, в Азия, Via Egnatia се е вливал в персийския царски път, съществуващ още от времето на Дарий I /V век п.н.е./. Арката е била свързана чрез галерии, с намиращото се стотина метра встрани от нея съоръжение /също от времето на Галерий – 306 г./, с неустановено предназначение. През дългата си история то, още в 400-та година, е превърнато в църква. По късно, по време на османското владичество, става джамия. А, в 1912 г. отново е преобразувано в църква, известна днес като Ротондата Свети Георги. Също обект на световното наследство на Юнеско. От тук поехме нагоре към „балкона на Солун“ – Триъгълната кула /Trigoniou/, представляваща част от средновековните защитни стени на града. От там пред нас се откри красива панорама към града и залива зад него. След Триъгълната кула се спуснахме отново надолу към Църквата Св. Димитър - най-голямата в Солун. За нея се твърди, че съхранява мощите на свети великомъченик Димитър, патрон на града. В църквата могат да се видят част от някогашните пищни мозайки, окрасявали стените ѝ. Движейки се обратно към морето, минахме и покрай църквата Света Богородица Медникарска – православна църква от XI век. Накрая, пътят ни отведе до граничещия с морето площад Аристотел – главният площад на Солун. Тук е сърцето на града, където обикновенно се честват големите празници и тържества. Неусетно, времето ни в Солун изтече и ние се насочихме към мястото, където ни очакваше автобусът. Изминахме още 70 км. до курортното селище Паралия. Разположено е също на брега на Солунския залив, на 6 км. от градчето Катерини. Разбира се, първата ни работа, след като се настанихме, бе да грабнем хавлиите и да „хукнем“ към плажа. Свечеряваше се, но това не стресна душите наши. Виж, студената морска вода поохлади първоначалния ни порив. Рано сутринта, на следващия ден, поехме отново на път. Трябваше да изминем още около 180 км. до крайната си цел – Метеора. По пътя си мернахме отдалече и емблематичните за Гърция - планина Олимп и нейния първенец, връх Митикас. Манастирски комплекс Метеора В превод „Висящи във въздуха“. Име, описващо най-близко това, което ни очакваше в подстъпите на планината Пинд - едно изумително съчетание на сътвореното от природата и човешките ръце. Преди около 60 милиони години, местноста е била дъно на обширно, високопланинско езеро. Всеобхватен природен катаклизъм, разчупва коритото на езерото и отвежда бушуващите му води, отнасяйки всичко по пътя си. След тях остават само десетки, издигащи се вертикално нагоре, каменни колоси, достогащи до 400 м. височина. Вятърът и времето, са ги превърнали в това, което видяха очите ни. По върховете на някои от тях, бяха кацнали древни манастири. Още в IX век, търсещи уединение, монаси/аскети, се заселват, далеч от светската суета, в пещерите на издигащите се тук скали. XI век започва строителството на първите монашески обители. В следващите столетия, манастирите по върховете на скалните колоси започват да се роят. Трудно достъпен /само по спуснати отгоре въжени стълби и мрежи/, манастирският комплекс на Метеора, се превръща в своебразна монашеска република, запазила независимостта си дори по време на османското робство. Поради големия наплив на търсещи убежище хора, именно тогава, комплексът достига своя най-голям разцвет и се разраства до 24 манастира. До днес, от тях, са се запазили девет. Действащи са само седем, от които шест, са отворени за свободен достъп на туристи. Комплексът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско и се намира на малко над 500 км. от София. Пристигнахме около обяд. Оказахме се сред въртоп от туристи, с изключително ограничено време на разположение. Твърдо решени да видим максимума, се впуснахме в обиколка на манастирите. Успяхме да посетим само три от тях. Първият, бе и най-лесно достъпния /без катерене по стълби/ - Свети Стефан. До него стигнахме премивайки по мост, прескачащ тясна, но дълбока цепнатина в скалите. Манастир Свети Стефан Основан 1 192 г., сега той е действащ женски манастир. Претърпял е най-големите си поражения, в сравнително близкото минало, по време на Втората световна война и последвалата в Гърция гражданска война. През последната, голяма част от стенописите му били частично унищожени. В него има църква, посветена на свети Харалампий, закрилник на пчеларите и застъпник на болните. Твърди се, че в нея, се съхранява черепът на светеца. Зад масивните, високи и дебели стени на манастира, попаднахме в сгушен между каменните сгради, красиво аранжиран със зеленина двор. В другия си край, дворът завършваше с надвесена над отвесна пропаст широка тераса. От нея, се откриваха прекрасни панорамни гледки към ширналата се пред нас Тесалийска долина и намиращо се под нас градче Каламбака. Следващият манастир на пътя ни – Света Троица, успяхме да мернем само отдалече. Към него, над пропаста водеше въжена линия със закачена на нея малка кабинка. Maнacтиp Cвeтa Tpoицa Манастир, който със съжаление пропуснахме, заради отпуснатото ни крайно ограничено време. Сочен като един oт нaй-живoпиcнитe на Метеора, той е и нaй-тpyднo дocтъпeн. Кацнал е на върха, на 400 м. висока скала. Точното време на основаването му, не е известно /XIV или XV век/. Нагоре към него водят изсечени в скалите тунели и 140 стъпала, които надявам се, ще имам щастието, да изкача някой ден. Всъщност, красотата в местността на Метеора е навсякъде. Със завист гледах накацалите по околните скали туристи, безметежно съзерцаващи околността. Оказа се, че мaнacтиpитe cа свързани с мpeжa oт тypиcтичecĸи пътeĸи, по които имащият време и желание, може с дни да обикаля скалните масиви, далеч от туристическата навалица. Вторият посетен от нас манастир бе Вси Светии, известен някога като Варлаам, на името на първия заселил се на скалата монах /средата на XIV век/. Манастир Вси Светии Мъжки манастир, втopият пo гoлeминa в Meтeopa. След смъртта на първопроходеца – монаха Варлам, високата 373 м. скала упостява. Близо 200 години по-късно, на нея се изкачват двама братя монаси - Нектарий и Теофанис Апсарадес. Те се сочат като официалните основатели на манастира. Техните гробове, се намират в централния му храм. Първоначално, до манастира се е достигало по виещи се по скалите дървени стълби, или чрез издърпвана отгоре мрежа. Едва в началото на XX век е изграден каменен мост, и в скалите са изсечени 195 на брой стъпала, даващи възможност на всеки желаещ, да го посети. Изкачвайки се нагоре, успяхме да се полюбуваме, но само от далеч, на още един от манастирите в района - Света Варвара, наричан още Русану, на името на основателя му /1529 г./. Сега той е действащ женски метох. От другата страна на пътя, високо над нас, се извисяваше Големият Метеор. Последният манастир, до който се надявахме, да се доберем. На върха на скалата, отново попаднахме в красиво оформено зелено пространство между сградите на манастира и разбира се, непрекъснато съпътстващите ни зашеметяващи гледки. След Варлаам, вече на бегом, се отправихме към Големия Метеор или Преображение Господне. Виждайки дългата, бавно движеща се по скалата, към входа на манастира върволица от хора, изпаднах в униние. Времето, което ни оставаше, определено нямаше да ни стигне. Въпреки това, решихме да рискуваме. Казахме си, че ако не ни изчакат, ще се придвижваме сами към Паралия Катерини, и се гмурнахме в потока от желаещи, да посетят най-големия от намиращите се на Метеора манистири. Изкачването беше бавно и дълго. Спирахме се на всеки няколко метра, но взели веднъж решение, колебанието изчезна и настроението се подобри. Встрани, долу под нас виждахме Варлаам, докато тясната каменна стълба ни водеше нагоре, към върха на скалата. Манастир Преображение Господне Изграден е в средата на XIV век, на върха на най-високата скала в Метеора. От площадката под нея, до манастира, все нагоре, върви стръмна стълба от каменни стъпала. Известен е още като Великия или Големия Метеор. Средата на XVI век, от него, се дава началото на независимата монашеска република в Метеора. Манастирът е огромен. Достигайки до него, направихме бърз обход, документирайки това на снимки и поехме обратно. Пътят назад и надолу, ни отне значително по-малко време. Слизайки, почти през цялото време, за снимка ни позираше манастирът Варлаам. Отново на бегом, стигнахме до автобуса, където ни посрещнаха сърдити физиономии и агресивно настроена водачка /бяхме закъснели с цели 10 мин./. Това, не успя да развали настроението ни. Все пак, не тридневното друсане по пътищата на Гърция и съмнителното „удоволствие“ от групово посещение на таверна, а манастирите в Метеора, бяха целта на нашето пътуване. Всъщност, ние бяхме единствените от групата, дръзнали да рискуват и успели да посетят Големия Метеор. На връщане се спряхме в Каламбака. Градче с население от около 8000 души, разположено в Тесалийската долина на няколко километра под манастирския комплекс Метеора. Чудесен изходен пункт за изследване на района. Навсякъде от него се разкриват красиви гледки към скалния масив над него. Нощувахме отново в Паралия Катерини, а на следващия ден поехме дългия път към България и дома. Е, засега толкова от мен.