Обща активност

Рано сутринта, направихме прощална обиколка на Широка Лъка, след което, се настанихме на пейката, наречена автобусна спирка /в Широка Лъка няма автогара/, в очакване на маршрутката за Смолян /на 23 км. от Широка Лъка/. Смолян С население по-малко от 30 000, но с дължина от почти 25 км. Смолян, е един от най-дългите градове в България. Намира се в централната част на Родопите, в котловината на река Черна, разпрострял се по протежение на коритото ѝ. Смята се, че поселения тук, е имало още от времето на траките. Съвременното име на града идва от славянското племе смоляни. Прогнозата за времето вещаеше дъжд, затова говореха и черните облаци, които ни посрещнаха в Смолян. Настанихме се в хотела и заваля. Това рязко промени плановете ни и отложи посещението на скалния масив Невястата или още Турлука /един от символите на града/ за някой друг път. Но, какво пък, ето повод отново да посетим Смолян. Дъждът спря чак в късния следобед и ние веднага напуснахме нашето принудително укритие. Насочихме се към една от забележителностите на града - чинар на повече от 300 години. Твърди се, че като млада фиданка, е донесен тук от бреговете на Бяло море и засаден в стария център на града, още в далечната 1720 г. Короната на вековното дърво е с размер около 600 кв. м., а височината му е 25 м. Обиколката на дънера е близо 7 м. От 50 години се охранява от държавата като природна забележителност. Докоснах се до този мълчалив свидетел на историята, който е бил тук столетия преди да се родя. Може би преди 200 или повече години, на същото това място на което положих ръката си, някой друг, отдавна забравен човек е положил своята. Дали дървото усеща и помни емоциите на тези които го докосват?! Не знам, но се надявам, да съм оставила отпечатък в неговата памет. Около малкия площад, в центъра на който се извисява чинарът, са построени джамия и християнска църква. Дървената камбанария на последната е една от местните забележителности. Рано сутринта на следващият ден потеглихме към екопътека Каньонът на водопадите. Началото ѝ е на около 4 км. от стария център на града, в посока село Мугла. Върви се по улица Миньорска. След като се излезе от Смолян, се стига до отклонение вдясно, указно с жълта табела. Екопътеката се намира в резерват Сосковчето и е с дължина от почти 10 км и денивелация от 449 м. Формата ѝ е кръгова – връщате се там от където сте тръгнали. Пътеката върви по руслото на река Герзовска, по която са и прословутите водопади. Бяхме прочели, че са 46. Кой ги е броил, не знам. Аз не можах да им докарам бройката. Но иначе, това е една изключително красива екопътека, движеща се в сърцето на резервата. От реката лъхаше прохлада, а влагата беше навсякъде, за което може би бе допринесъл и вчерашният дъжд. Видяхме много дъждовници, а камъните около реката и по пътеката бяха обрасли с ярко зелен мъх. Не липсваха и гъби, които събудиха гъбаря в другарчето ми. Пътеката бе изключително приятна, вървяхме през гора, имаше много мостове и паднали в реката дървета. Стигнахме до първия голям водопад, с паднало напряко през реката огромно дърво. Последваха малки и големи речни скокове, може би броени за водопади, причудливи скали, още и още дървени мостове. Тази пътека е наситена с красиви гледки и няма как да ви отегчи. Накрая стигнахме и до най-големия водопад тук – Орфей. Водите му се спускат от 68 м. височина. Най-добре е да се посети през пролетта, когато подсилен от топящия се сняг, може да го видите в пълната му сила и блясък. Следващият голям водопад на пътя ни беше Сърцето. Наричан е така заради формата на езерцето, в което се спускат водите му. По пътеката има места за почивка, на едно от които се спряхме, не защото бяхме уморени, а защото там изненадахме голяма и красива горска птица. Тя явно не очакваше посетители, но вместо да полети, побягна със завидна скорост към шубраците. За жалост, ние бяхме не по-малко изненадани от нея и не можахме да я хванем в кадър. Не липсваха и наблюдателни площадки, общо три, от които се откриват прекрасни гледки към Смолян. Първата беше Родопка. Следващата наблюдателна площадка на пътя ни бе Евридика. Продължихме пътя си към последната наблюдателна площадка – Стражите. Тя ме впечатли най-силно, не толкова с гледките, колкото с назъбените си плоски, вертикални скали, застанали като истински стражи една до друга на ръба на пропастта. Движейки се по пътеката, завършихме пълния ѝ кръг, след което се насочихме обратно към Смолян. Следобяд се отправихме към Долно Райково, в миналото самостоятелно село, а сега част от Смолян, превърната в архитектурен резерват. Къщите там са строени XIX век в стила на родопската възрожденска архитектура. Комплексът се дели на махали - Радева махала, Чешитска махала. Имената им идват от заможните фамилии, притежавали най-хубавите къщи в селото. Денят ни завърши в препоръчана ни механа, с наздравица за поредното ни прекрасно пътуване и пожелание за много нови. Рано на следващия ден, хванахме автобуса за София и на обяд, вече си бяхме вкъщи.